Отиди на
Форум "Наука"

ХХ – Векът на науката


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

В апогея на техническата революция (1900-1909), Част І

 

image3-1.png

 

(Една авторска статия за новия брой на списанието)

 

Още с възникването на цивилизацията, преди около 7 хилядолетия, човешкото познание и технологичен напредък започват да бележат бавен, но упорит напредък през вековете. Макар не съвсем постоянен и понякога прекъсван задълго, поради най-различни бедствия от природен или социален характер, пламъкът на прогреса така и никога не угасва напълно. А особено силно той се разгаря най-вече в епохата непосредствено след Великите географски открития, когато всички отделни култури и цивилизации по един или друг начин влизат в контакт помежду си и започват обмен на опит и идеи. Най-мощният тласък на прогреса идва след Индустриалната революция и най-вече след като от средата на ХІХ век електричеството става приложимо за използване в технологиите. Но истинският технологичен бум настъпва през ХХ век и ако в началото кривата на развитието е пълзяла едва забележимо към своя растеж, ускорявайки се осезаемо чак след Ренесанса, то през този век тя направо излита в небесата, че и в космоса. Буквално.

Целият ХХ век е доминиран от поредица значими събития, които определят облика на съвременната епоха: пандемията от испански грип и развитието на медицината, Първата и Втората световна война, появата на нови военни технологии, ядрените оръжия, ядрената енергетика и изследването на космоса, национализма и деколонизацията, технологичният напредък през Студената война, появата на интернет и цифровата революция, развитието на транспортните комуникации в глобализиращия се свят. В резултат на всичко това настъпват сериозни промени в политическата и социалната структура на земното кълбо.

Също така през ХХ век се наблюдава огромна трансформация и на отношенията на човечеството към природния свят. Глобалното население, морското равнище и екологичните сривове се увеличават, докато конкуренцията за земя и намаляващите ресурси ускоряват обезлесяването, изчерпването на водата и масовото намаляване и изчезване на много от биологичните видовете. Докато същевременно глобалното затопляне, причинено включително и от човешката дейност, увеличава риска от екстремни метеорологични условия.

В тази поредица от статии ще разгледаме хронологично как човечеството успя да постигне всичко това само за един век?

В зората на последния век от второто хилядолетие

Първото десетилетие на века започва с поредица от невероятни научни и технологични постижения като първият полет на братя Райт, Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, първият Model-T на Хенри Форд и въобще широкото приложение на двигателите с вътрешно горене, включително масовото производство на автомобили, както и въвеждането на пишещата машина. Но също така включва и трудности като бунта на боксерите в Китай, Руско-японската война и разрушителното земетресение в Сан Франциско.

През тези години се наблюдава и разцвета на индустрията на нямото кино, като 400-ият филм на Жорж Мелис „Пътуване до Луната“ е заснет през 1903 г. 

През 1908 г. пък мистериозна мега експлозия, с епицентър край река Подкаменная Тунгуска, разтърсва целия Сибир. За щастие районът е много слабо населен, поради което инцидентът се разминава почти без жертви. До ден днешен случилото се там остава загадка за науката, теориите варират от сблъсък на Земята с малка черна дупка до мащабен електромагнитен експеримент на Никола Тесла, но днес обикновено се смята, че причината е въздушен метеоритен взрив.

Голям напредък през това десетилетие бележи първата вълна на феминизма, в резултат на която жените в Япония, България, Русия, Куба и Перу са допуснати до университетите. С официалното навлизане на жените в науката изключително много се увеличава потенциалът на човечеството за реализиране на научни иновации и нововъведения. В България специално още през 1901 г. е разрешено на жените да следват в Софийския университет.
В 1905 г. българският микробиолог Стамен Григоров открива млечно-киселата бактерия, наречена Lactobacillus bulgaricus, която предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. 

През това десетилетие България обявява и своята независимост (на 22 септ. 1908 г.) и от княжество става царство. По този начин страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, която дотогава затормозява стопанското ѝ развитие и ограничава нейните възможности в международните отношения. С това окончателно отпадат и точките от Берлинския договор, задължаващи княжеството да се съобразява с режима на капитулациите, наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. 

image1-1.jpgСтуденти в действащия амфитеатър на Женския медицински колеж в Пенсилвания през 1903 г. Снимка: Drexel University College of Medicine Legacy Center Archives.

Поривът към географски открития не стихва

В периода 1903-1906 г. норвежкият полярен пътешественик и изследовател Руал Амундсен предприема една доста смела експедиция към все още непроучените ледове на Канадския арктически архипелаг, като оборудва кораба „Йоа“ с керосинов двигател с мощност 13 конски сили и механизирани лебедки за платната. С него той преминава за първи път т.нар. Северен морски маршрут от Гренландия до Аляска и Калифорния, достигайки по този начин до Тихия океан от Атлантическия. Така по време на тази експедиция е преминат и последният все още неизследван морски маршрут на земното кълбо, а освен това са извършени и важни магнитни изследвания от екипажа за точното определяне на северния магнитен полюс и неговото изместване.

Оттук нататък по географската карта не остават повече неизследвани от човека бели петна, ако не броим достигнатия отново от Амундсен южен полюс пет години по-късно. Така че посоките за нови открития остават само нагоре към все още непокорените високопланински върхове и космоса, както и надолу към океанските дълбини и земните недра. По отношение на последното през 1906 г. Ричард Олдам установява съществуването на земното ядро и значението на сеизмичните данни за изследване на структурата на дълбоката вътрешност на планетата. Чрез наблюдение на начините, по които сеизмичните вълни се отразяват и пречупват, по-късно са идентифицирани различните гранични слоеве, а през 1909 г. е установена границата между земната кора и мантията.

Светът навлиза в ерата на автомобилите

В тези години транспортът бележи небивало развитие с широкото приложение на двигателя с вътрешно горене, който от своя страна води до интензивно производство на автомобили. На Световното изложение в Париж “1900 Exposition Universelle”, Рудолф Дизел демонстрира своя дизелов двигател, за който използва гориво от фъстъчено масло (вид биодизел). Дизеловият двигател взема Гран при, а експозицията е посетена от ок. 50 милиона души. 

Същата година Вилхелм Майбах проектира двигател, построен в Daimler Motoren Gesellschaft – следвайки спецификациите на Емил Йелинек – който изисква двигателят да бъде наречен Daimler-Mercedes на дъщеря му Мерседес Йелинек. През 1902 г. Компанията пуска в производство автомобилите Mercedes с този двигател, който тогава е с мощност 35 к.с.

Масовото комерсиално производство на автомобили обаче започва чак след като Хенри Форд от Ford Motor Company представя Ford Model T. Първият сериен модел T е произведен на 27 септември 1908 г. в завода на Ford Piquette Avenue в Детройт. Той се смята за първия общодостъпен автомобил и за колата, която „постави Америка на колела“. Това се дължи основно на иновациите на Форд, включително поставянето на производството на поточна линия вместо индивидуалната ръчна изработка, както и концепцията за плащане на заплати, пропорционални на цената на автомобила, така че самите работници после да осигурят готов пазар.

 

image2-1.pngДвама мъже във Ford Model T ‘Runabout’, близо до Вашингтон.

Човечеството полита в небесата

На 2 юли 1900 г. е извършен първият полет на цепелин (известен още и като дирижабъл) над езерото Констанс близо до Фридрихсхафен в Германия. Но поради гигантските си размери и слаба подвижност цепелините съвсем скоро биват изместени от навлезлите почти веднага след тях самолети. В края на 1903 г. американските авиоконструктори, братята Уилбър и Орвил Райт, летят на създаден от тях самолет с бензинов двигател с вътрешно горене (с мощност 12 к. с.) в продължение на петдесет и девет секунди над Кити хоук (Северна Каролина). Това е първият успешен, безспорно доказан, контролиран полет с летателен апарат, по-тежък от въздуха и със собствено автоматично задвижване.

Малко след това през 1905 г., с проектираните от Джон Монтгомъри планери с тандемни крила, вече се правят редица полети на голяма надморска височина (до 1200 м) в района на Санта Клара, Калифорния. 

В края на същата година братя Райт представят своя Wright Flyer III, с който Уилбър прелита разстояние от 39 км за 39 минути и 23 секунди, по-дълго от общата продължителност на всички полети за миналите две години на масови експерименти в областта. Накрая той завършва полета с безопасно кацане, след като горивото свършва. 

image5.jpgПървият полет на Wright Flyer, 17 декември 1903 г., Орвил пилотира, а Уилбър стои до върха на крилото.

Айнщайн и неговата теория на относителността

Именно през това десетилетие избухва и великият ум на ХХ век – Алберт Айнщайн, публикувайки тогава едни от най-емблематичните си трудове. През 1905 г. едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението: E=mc2 за еквивалентност на маса и енергия.

Първа излиза статията „За една евристична гледна точка върху възникването и трансформацията на светлината“, в която той обяснява фотоелектричния ефект, използвайки понятието светлинни кванти. За тази статия Айнщайн ще получи Нобелова награда за физика през 1921 г. 

Отново през 1905 г. той представя докторската си дисертация „За движението, изисквано от молекулната теория на топлината, на частици, суспендирани в неподвижна течност”, в която чрез научни изследвания обяснява Брауновото движение. Малко след това публикува “Към електродинамиката на движещите се тела“, където построява Специалната теория на относителността, в която динамиката на тела и полета е обединена от релативистичната инвариантност на движението в четиримерния пространствено-времеви континуум. 

image6.png

И накрая през септември 1905 г. излиза статията “Зависи ли инерцията на тялото от съдържащата се в него енергия?”. В нея той показва, че отговорът на този въпрос е положителен и прави извод, че “Ако теорията съответства на фактите, то излъчването пренася инерция между излъчващите и поглъщащите тела”.

Всяка от тези работи решава конкретни физически проблеми, но заедно с това съдържа и лесно разпознаваеми признаци на програмност, която се потвърждава от по-нататъшните изследвания на Айнщайн.

Най-уникалното е, че тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата.

Нововъведения в комуникациите и ежедневието

През 1906 г. Реджиналд Фесенден и Лий Де Форест въвеждат звуковото радиоразпръскване. А Фесенден и Ернст Александърсън разработват високочестотен алтернатор-предавател, подобрение на вече съществуващо устройство. За разлика от предишните предаватели с искрова-междина, подобреният модел работи при честота на предаване от приблизително 50 kHz, макар и с много по-малко мощност. На 21 декември същата година Фесенден прави обширна демонстрация на новия алтернатор-предавател в Брант Рок, показвайки неговата полезност за безжична телефония от точка до точка, включително свързване на неговите станции към кабелната телефонна мрежа. 

Още същата година се появяват и първите аудио радиопредавания за развлечения и музика, които постепенно ще се превърнат в част от ежедневието на всички ни.

Пак през този период Жорж Клод изобретява неоновата лампа. Той прилага електрически разряд към запечатана тръба с неонов газ, което довежда до червено сияние. Клод започва да работи върху неонови тръби, които могат да се използват като обикновени крушки. Първата му публична демонстрация на неонова лампа се състи на 11 декември 1910 г. в Париж. Впоследствие сътрудникът на Клод започва да продава неонови разрядни тръби като рекламни табели. Сиянието и атрактивният червен цвят дават на неоновата реклама огромно предимство пред тези на конкуренцията. Оттогава нощните градове грейват в типичните неонови светлини, в каквито сме свикнали да ги гледаме.

Друго важно откритие е оповестено на срещата на Нюйоркската секция на Американското химическо дружество през февруари 1909 г. Лео Бекеланд от Синт-Мартенс-Латем (Белгия) официално обявява, че е създал бакелит изцяло от синтетични компоненти. Бакелитът представлява първата пластмаса – евтина, незапалима и универсална субстанция, която освен това е електрически непроводима, топлоустойчива в електрически изолатори, радио и телефонни обвивки и разнообразни продукти като кухненски съдове, бижута, тръбни стени, детски играчки и огнестрелни оръжия. 

Поради всички тези полезни характеристики нейното производство и употреба ще придобият такива гигантски размери през следващия век, че ще доведат до глобални проблеми със замърсяването на световния океан с пластика и рециклирането ѝ.

Отново през тези години Уилис Кариер от Ангола, Ню Йорк, изобретява първия вътрешен климатик. Той проектира своята климатична система, задвижвана от пръскане, която контролира както температурата, така и влажността с помощта на дюза, първоначално проектирана за пръскане на инсектициди. Той патентова своя „Апарат за третиране на въздух“ през 1906 г. и използва охладени намотки, като така не само може да се контролира топлината, но и да се намали влажността до 55%. Устройството дори успява да регулира нивото на влажност до желаната настройка. Чрез регулиране на движението на въздуха и нивото на температурата до хладилните намотки той успява да определи размера и капацитета на устройството, така че да отговаря на нуждите на клиентите. Въпреки че Кариър не е първият, който проектира система като тази, той съумява да създаде много по-стабилен, успешен и безопасен продукт от всички останали версии дотогава и да въведе климатизацията на помещенията от тъмните векове директно в царството на науката.

image4-1.jpg
Уилис Кариер.

Пробиви в медицината

Днес е добре известно, че когато човек загуби много кръв поради злополука или заболяване, тя трябва да бъде заменена с кръв от дарител. Опити за трансфузии от един човек на друг са правени още от средновековието, но резултатът от тях обикновено е завършвал печално, поради което и този способ дълго е считан за опасен и неефективен. През 1901 г. австрийският учен Карл Ландщайнер намира обяснение защо когато кръвта на различни хора се смесва, кръвните клетки понякога се съсирват. Той открива, че хората имат различни видове кръвни клетки, тоест съществуват различни кръвни групи. Установената от него AB0-система, прави възможно спасяването на безброй човешки животи през следващия век, чрез трансфузия на кръв между хора със съвместими кръвни групи.

Фредерик Хопкинс, който основава предмета биохимия в Кеймбридж става първият човек, достигнал през 1907 г. до заключението за съществуването на витамините. По-късно той е удостоен с Нобелова награда за откритието на стимулиращите растежа витамини, споделяйки я с Кристиан Айкман, който открива антиневритния витамин.

Хората и животните се нуждаят от основни хранителни вещества като въглехидрати, протеини и мазнини, за да живеят и функционират правилно. Въпреки това, когато Хопкинс започва да разглежда подробно въпроса, засича няколко индикации, че всъщност имаме нужда и от други вещества. Повод за това е, че когато храни лабораторните плъхове само с чисти хранителни вещества, растежът им спира, но е необходимо само малко количество мляко, за да започнат да растат отново. Заключението, съобщено официално през 1910 г., е че тези неизвестни дотогава вещества, впоследствие станали известни като витамини, са необходими в минимални количества за нормалното протичане на жизнените процеси. 

Също така през това десетилетие са открити методи за лечение на някои от най-страшните болести, измъчвали човечеството от векове, като туберкулоза, сифилис, дифтерит, антракс и холера. В резултат на тези открития здравето и качеството на живота през новия век се подобрява неимоверно много.

 

Автор: Радослав Тодоров

Източници: nobelprize.org, press.uchicago.edu, thoughtco.com, encyclopedia.com, wikipedia.org, u4avplovdiv.com, upb.phys.uni-sofia.bg, greelane.com

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Администратор

Браво, много хубава статия.

Ще има ли продължение?

Може да прозвучи като изместване от темата, но ако XX век е векът на науката, то може ли да кажем, че XXI е векът на технологиите ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Р. Теодосиев said:

Може да прозвучи като изместване от темата, но ако XX век е векът на науката, то може ли да кажем, че XXI е векът на технологиите ;)

При това технологиите развиват науката. 

Примерно, аз лично, използвайки интернет, накои софтуерни приложения и сателитни технологии, успях да направя научни открития, които са били недосъпни досега без тези технологии. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Науката е резултат на стремежа на човека за познание, на първо място, а след това става дума за употреба на това познание. Техниката се занимава с практическата реализация на тази употреба. Успехи в тази употреба наистина има много и сега условията за живот и творчество са най-добрите в известната човешка история.

Само че така се появи и разви въпросът за посоката на употреба на познанията. Науката по дефиниция е насочена към околния свят, човекът в него включително. Само че ако прогресът вървеше симетрично, би трябвало познанието на света и самопознанието на човека да съответстват едно на друго. Тогава и ученият като пример на съвременния човек на знанието, би трябвало да може да наблюдава и познава себе си, както е обучен да може да наблюдава и познава предмета на своите изследвания. Само че такава симетрия не съществува, тя дори не се поставя като необходима пред търсещите познания, не влиза в обучението и не се третира като ценност от обществото като цяло, защото фокусът е върху познанието на околния свят и употребата му за външни придобивки, не вътрешни за човека сам по себе си.

В миналото, особено в античността, тази симетрия на насочеността на познанието е била поддържана в самата система на придобиване на познания, тоест в обучението. Тогава това е било и по-лесно, защото самото познание не е било толкова обемно като информация, затова чак до 18 век е имало стремеж към енциклопедичност, който е бил осъществим. Сега е друго, всичко го знаем и използуваме доколкото можем, но насоката на тази употреба следва обществената нагласа, а тя е на външни придобивки. Затова често се получава, че ако някой е учен, съвсем не означава че има смисъл да се общува с него, защото може да се окаже на същото ниво на самопознание колкото и някой типичен каруцар. Илюстрации на това има колкото щете и в историята на науката, и в наши дни, в този форум особено много.

Накратко, въпросът на епохата ни е "Да имаш или да бъдеш", както беше формулиран от Ерик Фром, тя ни дава условия да имаме, но не и да бъдем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ХХI в.

Времето на достъпните средства за експериментиране е минало, както и възможността за сами учени. От това следва, че наука ще се прави от екипи със скъпи технологии и науката ще се отчуждава, ще става неразбираема за хората. Експериментите, доведени до публиката ще бъдат деформирани с цел популяризиране, а значи неверни. Повтаряне на експеримента от отделен съмняващ се ще бъде невъзможно. Могат само да се правят хипотетични решения въз основа на дадени данни (деформирани), т.е. ще се сбогуваме с основата на съвременната наука- експеримента и независимата проверка.

Възможна е религиозна реакция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Лошото е, че технологиите изпреварват науката и резултатът е, по-скоро, замърсяване на околната среда.

(макар че има и "приятни" технологии😊 по стария виц:

" Интервю с циганин:

- Защо правиш толкова много деца, като нямаш пари?

- Па харесва ми технологията бе, бате.."😉)

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

ХХ - Векът на науката (Част ІІ)

Науката в години на световна война и световна пандемия (1910-1919)

 

frABltz_mvuI2ROpT4fZX5Up55XnIznuHCM9WW-j


 

Автор: Радослав Тодоров


 

Второто десетилетие от века е белязано от огромни човешки трагедии като потъването на най-големия параходен лайнер в света “Титаник”, колосалната експлозия в Халифакс (Канада) и пандемията от испански грип, известна още като инфлуенца.
Епохата се характеризира и с кулминацията на европейския милитаризъм, който започва да набира сила още от средата на ХІХ век и да нагнетява все по-голямо напрежение между нациите. Ескалацията започва постепенно с Итало-турската война (1911-12), последвана от Балканските войни (1912-13) и накрая от Сараевския атентат (1914), при който е убит престолонаследникът на австро-унгарския трон ерцхерцог Франц Фердинанд. Инцидентът предизвиква верига от събития, в резултат на които 33 дни по-късно в Европа избухва нова война, много по-страшна от предишните, която бързо се разраства до невиждани размери, превръщайки се в световна. Тя продължава повече от 4 години и приключва с подписването на противоречивия и едностранчив Версайски договор на 28 юни 1919 г., който от своя страна ще доведе впоследствие до нови, още по-тежки кризи и конфликти на планетата.

Бурните събития предизвикват абдикацията на различни монарси и рухването на пет от големите империи на тогавашната епоха - Русия, Германия, Китай, Османска Турция и Австро-Унгария. 
Десетилетието е и период на революции в редица страни като Португалия, Мексико, Русия и масови протести на жените в западния свят за равенство между половете. Специално Октомврийската революция в Русия, избухнала през 1917 г., прераства в особено жестока гражданска война, завършила с идването на власт на болшевиките, събитие което ще доведе до огромни промени в много общества и държавни строеве по света.
Но въпреки всички тези сътресения, предизвикали смъртта на милиони хора, научният прогрес на човечеството не спира. Даже и когато то задълго е ангажирано в тотална война. Дори напротив - оказва се, че войната освен причинител на разруха, може да бъде и двигател на технологичния прогрес.


 

Техническата ера навлиза на бойното поле

 

Докато Първата световна война бушува през голяма част от десетилетието, науката и изобретенията помагат значително за модернизиране на начините, по които се сражават армиите. От скоро например вече е използван сонар (механизъм, който открива наличието на подводни обекти) обикновено за намиране на рибни пасажи, който по време на войната започва да се използва за засичане на вражески подводници. Сред военните инструменти, изобретени или разработени през десетилетието, са леките картечници, запалителните бомби, едрокалибрените артилерийски снаряди, подслушващите устройства с малък и голям обсег, огнехвъргачките, танковете, морските мини и отровните газове. Самолетите са пригодени да носят картечници и да хвърлят бомби, а едни от най-известните бойци във войната са пилоти, чието участие във въздушните битки мигновено ги прави герои в очите на останалите. 

Макар да води три големи войни и да преживява две национални катастрофи, през този кратък период, България също дава своя принос в развитието и на бойната и на гражданската авиация, още в тяхната зора. През 1911 г. българският авиоконструктор и изобретател Георги Божинов построява модел на моторен самолет с много добри летателни качества, за който получава свидетелство за патент във Франция година по-късно. За рожденна дата на българското самолетостроене се счита 10 август 1915 г., когато у нас е конструиран и изпитан българският самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), на младия изобретател Асен Йорданов. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса.
Първата авиационна бомба е конструирана от Симеон Петров през 1912 г. и е използвана за първата тактическа бомбардировка в света, която Радул Милков и Продан Таракчиев извършват над Одрин, по време на Балканската война през 1912 г. 

Подобно използване на науката и технологиите на бойното поле служи за илюстрация, че технологичните иновации могат да имат и деструктивен характер. Но все пак нововъведенията във военното инженерство допринасят и за общото развитие на технологиите и производството, а отделно в перспектива някои от тях биват трансферирани и адаптирани от военната в цивилната индустрия.


 

tYbJOJw24MrV6Fp2YIZO6DSaw0CmojX-Ch6cAsDa

Първата световна война - времето когато за първи път на бойното поле се появяват танковете.


 

Научният прогрес не секва

 

Независимо от трудностите това е едно забележително не само за военната, но и за цивилната наука десетилетие, ознаменувано от множество новаторски научни изследвания и изумителни открития, които подобряват общото качество на живот по онова време и довеждат до невъобразим дотогава технологичен напредък по-късно през ХХ век. 
Конструиран е най-големият телескоп в света, който позволява на астрономите да видят няколкостотин милиона звезди. Открит е озоновия слой на земната атмосфера; установено е, че Вселената се разширява и че в нея съществуват черни дупки.
Изобретена е първата синтетично произведена пластмаса и е пусната на пазара през 1917 г. Хората работят усилено върху нови приложения на електричеството. Подобренията в съдържанието на торовете модернизират сериозно селскостопанската индустрия. Геолозите започват да придобиват ясни представи за произхода на Земята. В биологичните науки учените изследват състава на гените и как те са свързани с наследствеността. Появяват се електрическите хладилници, които революционизират начина, по който храната се складира и съхранява в дома. Призната е връзката между съдържанието на храната и различни болести, поради което са приети нови закони и кодекси, за да се гарантира, че ще бъдат продавани и консумирани по-добре запазени хранителни продукти.

Десетилетието бележи началото на търговската авиация. Тогава са постигнати рекорди за разстояние и скорост на самолетните полети, като започват да се извършват междуселищни и трансконтинентални въздушни полети. Появяват се и първите многомоторни самолети.

Автомобилното производство се превръща в една от водещите индустрии в Америка. Сред иновациите на десетилетието са изцяло стоманената автомобилна каросерия, предно монтираният двигател и електрическият стартер. На пазара са пуснати електрически и парни автомобили, докато камионите започват да заменят теглените превозни средства като основен начин за транспортиране на стоки по пътищата. Постигнат е бърз напредък в радиотехнологията, включително усилването на радиовълните и изобретяването на ефективен радиоприемник.

Поредица от лекции, изнесени в Съединените щати от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд, водят до повишен интерес към психоанализата - форма на психиатричен преглед, която включва тълкуване на сънищата и разбиране на егото, идентификацията и суперегото. 

Междувременно физиците изследват природата на материята и състава на атома. Роденият в Германия физик Алберт Айнщайн разтърсва общността на физиката през 1916 г. със своята новаторска Обща теория на относителността, която най-просто казано, гласи, че естеството на едно образувание зависи от това на друго.

При това трябва да се отбележи, че науката и технологиите вече не са изключителни области само на мъжете пионери. Сред жените, които започват да правят пробиви със своите постижения, са самолетните пилоти Хариет Куимби и Рут Лоу, астрономът Хенриета Лийвит и биоложката Луиз Пиърс.


 

Нов поглед към времето и пространството

 

През 1915 г. Алберт Айнщайн публикува своята Обща теория на относителността. Постепенно тя се превръща в общоприет от модерната физика възглед за характера на гравитацията. Теорията обединява специалната теория на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. В частност, изкривяването на пространство-времето е пряко свързано с тензора енергия-импулс, който зависи от количествата материя и енергия. Тази зависимост е изразена чрез десетте уравнения на Айнщайн - система от частни диференциални уравнения.

Големият парадокс е, че много предвиждания на общата теория на относителността се различават значително от тези на класическата физика, особено във връзка с хода на времето, геометрията на пространството, движението на телата при свободно падане и разпространението на светлината. Примери за такива разлики са гравитационното забавяне на времето, гравитационното червено отместване на светлината и ефекта на Шапиро. Предвижданията на общата теория на относителността обаче се потвърждават от всички наблюдения и експерименти. Макар че не е единствената теория за гравитацията, тя е най-простата, която съответства напълно на експерименталните данни. Въпреки това тя има и някои непълноти, най-важната от които е нейното съгласуване с квантовата механика, което би създало пълна и последователна теория на квантовата гравитация.


 

zsHecZh5buWXK8ROIJXcq6M9L5VHuXkv-XSSwuu8


 

Общата теория на относителността има важни последствия за астрофизиката. Тя подсказва, че в края на развитието си масивните звезди могат да се превърнат в черни дупки - области от пространството с толкова голяма плътност и изкривено времепространство, че нищо, което попадне там, не може да ги напусне след това. Изкривяването на светлината от гравитацията може да създаде гравитационни лещи, при които се наблюдава повече от един образ на един и същ астрономически обект. Теорията предсказва и наличието на гравитационни вълни, които впоследствие са измерени непряко. В допълнение към това, общата теория на относителността е основата на съвременните космологични модели на постоянно разширяващата се Вселена.


 

Масова електрификация на домакинствата

 

В тези години широката общественост най-накрая има възможността да се наслади на плодовете от постигнатото в електротехниката през предходния век. До 1910 г. много крайградски домове вече са снабдени с електричество, така че находчивите иноватори масово започват да патентоват най-различни нови електроуреди. Така прахосмукачките, пералните машини, хладилниците и климатиците стават търговски достъпни през този период, но все още са доста скъпи за повечето семейства от средната класа. По това време в лондонското метро са пуснати и първите в света ескалатори.

Телефонът става друга ударно разпространяваща се нова стока - през 1910 г. милиони американски и европейски домове вече са свързани помежду си чрез ръчно разпределително табло, като малко след това е установена и първата трансконтинентална линия. Разбира се все още болшинството от хората не разполагат с телефони вкъщи за да могат по всяко време да провеждат дистанционни разговори, но и уличните телефонни кабини започват да се въвеждат пак по това време. Все още хората разчитат на вестниците за новините, които ги интересуват, но радиотехнологиите, макар и в начален стадий, вече съществуват и вече са в ход редовните радиоизлъчвания.


 

Последното бяло петно на картата

 

Човешкият стремеж към откривателство и покоряване на нови хоризонти винаги е движел цивилизацията напред. За нещастие на романтиците, копнеещи за велики географски открития, до началото на ХХ в. всички възможни континенти, острови, реки, езера и планини вече са били посетени и нанесени на географската карта. Дотогава единствените бели петна са останали само около полюсите на планетата.

Още през ветроходната епоха започват да се строят дървени ледоразбивачи, които бавно пробиват през ледовете на севера. Така става възможно преминаването по Северозападния морски маршрут от Атлантическия океан, покрай Канадския архипелаг, до Тихия океан, осъществено през 1906 г. от норвежкия изследовател Руал Амундсен. След този подвиг той планира да достигне по същия начин за първи път и до Северния полюс, но през 1909 г. разбира, че е бил изпреварен от Фредерик Кук и от Робърт Пири. Непокорен остава единствено Южният полюс, който е по-трудно пристъпен, лежащ дълбоко вътре в ледения континент Антарктида, далеч от бреговете и от ледовете, които биха могли да бъдат пробити от ледоразбивачите.


 

gMgAhgQ_ELHras5FgGoYzKmsL8e1CkRxT4ex7hA2

Корабът “Фрам”, с който експедицията на Амундсен достига ледовете на Антарктида.


 

Две отделни експедиции се впускат в надпревара през 1911 г. за достигането на тази непристъпна точка - едната е на Руал Амундсен, а другата - на британския офицер и изследовател Робърт Скот. И двете успяват да достигнат полюса след продължителен преход при екстремни условия от виелици и температури под -50°С, но първи до полюса достига Амундсен, а Скот загива по обратния път.

Ироничното в случая е, че експедицията на Скот е по-добре подготвена и подпомогната, а също така и по-добре оборудвана от технологична гледна точка, но въпреки това се проваля. Победителят в надпреварата Амундсен разчита само на кучешки впрягове, докато Скот докарва модерни моторни шейни и манджурски коне, които са с далеч по-голяма впрегатна сила от кучетата, но се оказва, че не могат да издържат на антарктическия студ и накрая са застреляни за да не се мъчат. Моторните шейни, въпреки че са иновационно нововъведение за антарктическите експедиции, са все още слабо тествани в такива условия и през този ранен период реално са приличали по-скоро на малки трактори. Поради това те много бързо излизат от строя и на хората на Скот им се налага да се впрегнат и сами да дърпат шейните; докато привикналите на арктическата среда кучета на Амундсен се справят успешно и в антарктическата. В случая техниката отстъпва пред по-доброто планиране, но все пак тя трябва да бъде използвана адекватно за да е максимално ефективна, а също така и предварително да се проучват по-прецизно местните условия.


 

Модерна медицина срещу модерна пандемия

 

Към края на Великата война през 1918 г. светът е изправен пред ново изпитание, което също като големите разрушителни войни предстои да се повтаря и занапред. Това са световните пандемии, а конкретната е тази от т. нар. испански грип, причинена от грипния вирус H1N1.

По принцип чумите и епидемиите са съвсем естествени явления, които са съпровождали човечеството през цялото му съществуване и понякога са достигали такива мащаби, че са предизвиквали гибелта на цели цивилизации и са променяли хода на историята. Сега обаче епидемиите вече имат възможността да се разпространяват още по-лесно и да прерастват в пандемии, обхващащи целия свят. 

Напредъкът на медицината, подобряването на здравните грижи и качеството на живот водят до огромно нарастване на световното население. Ако по времето на Черната смърт то е било едва 400 милиона, то към края на второто десетилетие от ХХ в. вече е доближило почти 2 милиарда души. И ако преди на хората от Стария свят са им били известни само три континента, пътуванията между които са протичали рядко и мудно, то в началото на ХХ в. бързите пътувания с влакове, автомобили, самолети и кораби, включително и между всички континенти, вече са едва ли не ежедневие. Това разбира се води до много ползи за цивилизацията, но и до някои проблеми - по този начин гриповете и вирусите се разпространяват много по-лесно и много по-мащабно. Испанският грип успява да зарази близо 500 милиона души, достигайки от Арктика до най-изолираните тихоокеански острови, като убива над 50 милиона души, надминавайки многократно жертвите от войната и превръщайки се в една от най-смъртоносните пандемии в цялата история.

Не е известно точно откъде идва конкретният щам на грипа, причинил пандемията; но теориите обикновено сочат към Франция, Китай, Великобритания или Съединените щати, където е докладван първият известен случай във Форт Райли, Канзас, на 11 март 1918 г.
Подобно на ситуацията със съвременната пандемия от covid-19, първоначално лекарите и учените не са сигурни какво точно причинява болестта и как да я лекуват. Днешните изследователи твърдят, че това което прави испанския грип толкова смъртоносен е група от три гена позволяващи на вируса да отслаби бронхиалните тръби и белите дробове и така да разчисти пътя за бактериална пневмония. За разлика от днес обаче тогава все още нямат ефективни ваксини или антивирусни лекарства за лечение на грип. Първата лицензирана противогрипна ваксина се появява в Америка чак през 40-те години на века, но до следващото десетилетие производителите на ваксини вече могат рутинно да ги произвеждат, което да помага за контролиране и предотвратяване на бъдещи пандемии.


 

sdB0Z25TeGWN1VmM54ibV_jXYplJnNwVRuH5yAU7

Американско училище, превърнато в грипно отделение с легла за пациенти, болни от испански грип.


 

Симптомите на инфлуенцата биват толкова необичайни, че в началото заболяването е погрешно диагностицирано като денга, холера или коремен тиф. Друго необичайно при тази пандемия е поразяването предимно на зрели млади хора в добро здравословно състояние. Близо 99 % от смъртните случаи са на хора на възраст под 65 години, като половината от тях са на хора на възраст между 20 и 40 години. 

Усложняващ нещата фактор е, че Първата световна война ангажира голяма част от лекарите и когато избухва епидемията, на много места в Европа и Америка има недостиг на лекари и други здравни работници. Отделно и голяма част от наличния медицински персонал също се разболяват от грипа.

Мерките на правителствата против пандемията са били доста подобни на днешните - наложени са карантини, наредено е на гражданите да носят маски, затворени са обществени места като училища, църкви и театри. На хората се препоръчва да избягват ръкостискането и стоенето на закрити места, библиотеките спират даването на книги и са приети разпоредби, забраняващи плюенето. Много бизнеси и дори обществени услуги се налага да бъдат преустановени, тъй като голяма част от работниците им са болни или карантинирани.

Тъй като няма лек за грипа, много лекари предписват лекарства, които смятат, че ще облекчат симптомите, включително аспирин, който е патентован от Bayer през 1899 г., но патентът изтича през 1917 г., което означава, че вече и други компании могат да произвеждат лекарството по време на пандемията. Медицински специалисти съветват пациентите да приемат до 30 грама на ден - доза, за която сега се знае, че е токсична. За сравнение, медицинският консенсус в днешно време е, че дози над 4 грама не са безопасни. Симптомите на отравяне с аспирин включват хипервентилация и белодробен оток или натрупване на течност в белите дробове и днес се смята, че много от смъртните случаи тогава всъщност са били причинени или ускорени от отравяне с аспирин.

След лятото на 1919 г. грипната пандемия най-накрая започва да утихва, тъй като заразените или умират, или развиват имунитет. 
Много индустриални предприятия в сферата на развлеченията и услугите претърпяват огромни загуби в приходите, докато здравната индустрия отчита значителни печалби. 

Въпреки високата заболеваемост и смъртност, произтичащи от него, испанският грип започва да избледнява от обществената осведоменост през десетилетията до почти пълна забрава. Основната причина е, че общественото внимание е съсредоточено върху войната и последствията от нея, макар че има теории, че избухването на пандемията е една от причините воюващите страни да седнат на масата за преговори. За тази “забравена пандемия” учените и обществото започват да се сещат чак когато избухват вълните на съвременните пандемии като тези от птичи грип, ебола и различните видове коронавируси. За съжаление изглежда поуките не са били извадени, или поне не са били запомнени, тъй като човечеството повтори много от старите грешки. Но изучаването на тези събития и периодичното им припомняне могат да предотвратят бъдещи пандемии и военни конфликти или поне да ни научат как по-лесно да се справяме с тях.


 

Източници: encyclopedia.com, nobelprize.org, press.uchicago.edu, en.wikipedia.org, livescience.com, 360mag.bg, history.com

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Появата на съвременното кино като неизменна част от живота (1920-1929)

 

skIt0I9eVfUiSNPOMLYH5sRVuQ1E6jH5Eh0CASpz

Филмов проектор от 20-те години, времето когато започват да се появяват цветни филми със звук.


 

20-те години на миналия век са плодовит период за нови изобретения и значителни подобрения на вече съществуващите технологии, които оказват огромно влияние върху начина на живот на хората. Много от предметите за бита, които днес приемаме за даденост откакто сме се родили, са или изобретени, или развити в жизнеспособни търговски продукти и пуснати на пазара именно през този период. Различни приспособления за спестяване на труд, за забавление и за комфорт като електрическите ютии, тостери, хладилници, климатици, радио, телевизори и прахосмукачки са само някои от тях.

Тогава е разработена технологията за записи и възпроизвеждане на звук и видео върху магнитна лента, полиграфът (известен като детектор на лъжата) и железният бял дроб. Открити са също така и няколко нови витамина, включително B1, С, D и Е. 

Учените продължават да изследват небесата и да провеждат експерименти, изследващи свойствата и състава на материята. За първи път са направени опити с помощта на научни принципи да се прогнозират основните метеорологични модели и те се увенчават с голям успех, изживян след правилното предсказание за студеното лято на 1927 г.

 

Трудно ни е да си представим днес вълнението, което тогава са предизвикали технологичните чудеса на съвременната наука когато радиото и телевизията за първи път са демонстрирани на широката публика. Това са едни нови и вълнуващи времена, в които се откриват изцяло нови индустрии и възможности за работа и производство на стоки за бързо разрастващия се пазар на дребно, подхранван от лесен потребителски кредит под формата на планове за изплащане на вноски.


 

Възходът на автомобилите

 

През 20-те години идеите и изобретенията, върху които учените и инженерите са работили дълги години, излизат от етапа на развитие и налагане на пазара и започват да навлизат масово в живота не само на богатите, но вече и в този на обикновените хора. Автомобилът например се превръща в неразделна част от ежедневния американски и западноевропейски живот. Класическият модел T на Ford Motor Company продължава да бъде най-популярният и достъпен автомобил. Когато продажбите му започват да намаляват, Хенри Форд пуска на пазара напълно нов дизайн, наречен Модел А. Междувременно конкурентният производител Chevrolet, започва да посяга на господството на Ford в автомобилната индустрия.


 

s_nyq61L8BH_pfiG7Hqu6S4o2LvjFqr20FHivMmi

Ford Model A Phaeton.


 

Пътищата, които дотогава са предназначени за конен транспорт, започват да се влошават под постоянно нарастващото натоварване на автомобилния трафик. Докато придвижването с коне преобладава, поддръжката на пътищата е била грижа на местната администрация, но способността на автомобила да пътува на дълги разстояния извежда този въпрос в по-широка юрисдикция. Проблемът с финансирането за изграждане и поддържане на пътища, подходящи за автомобили, до голяма степен е решен с въвеждането на данък върху газа. До края на 1929 г. всички щати в САЩ въвеждат данък върху газа, вариращ от два до пет цента за галон, който събира милиони долари годишно.

Започва препроектиране и преустройване на пътищата, за да могат да поемат натоварването от автомобилите. Налага се да се въведат и нови правила за движение, да се издигнат стандартизирани пътни знаци и да се прилагат методи за контрол на трафика, като светофари или регулировчици, в гъсто населените райони.

 

Така колите вече позволяват на хората да пътуват много по-далеч, отколкото могат пеша или с коне. Неделните пътувания до провинциалните райони и туристическите ваканции стават особено популярни и често практикувани, но шофьорите трябва да планират внимателно, тъй като все още обикновено има големи разстояния между бензиностанциите и авариите са доста чести. Появяват се туристически паркове (мотели) и други съоръжения, които да обслужват нуждите на пътуващите автомобилисти. Веригите бензиностанции печелят много от тази тенденция, като предоставят карти с означения къде са разположени станциите им, а след това, освен бензин и масло, започват да продават на пътуващите и храна и напитки.

 

Появяват се цяла гама нови марки автомобили - от евтиния Model T Ford до скъпия Duesenberg и дори още по-скъпия Rolls Royce. Повечето от първоначалните производители на автомобили вече не съществуват или са били обединени, но много от старите имена на автомобили като Buick, Cadillac, Chevrolet, Dodge, Fiat, Ford, Lincoln и Oldsmobile съществуват и до днес. Други като Auburn, Cole, Crow, Davis, Dixie, Durant, Elcar, Grant, King, Kline, Lafayette, Kurtz, Marmon, Mercer, Overland, Peerless, Pilot, Roamer, Saxon, Stearns, Velie, Wescott и Winton могат да се видят само на изложби на ретро автомобили днес.


 

eUKr6fAwP93t1JMKszCnB9t45QzIJorhsCjfzLl4

1920 Rolls-Royce Silver Ghost с каросерия на лимузина, на съвременно изложение. Снимка: wikipedia


 

Едно от най-големите автомобилни събития през 1927 г. е пускането на новия Ford Model A, който заменя дългогодишния Model T след 18 години производство.

Повечето от ранните автомобили са с открити салони (кабриолети), но не отнема много време, преди те да бъдат затворени и оборудвани с отоплителни уреди, за да подобрят комфорта на пътниците. Компаниите, които преди са произвеждали конски превозни средства, стават производители на моторни превозни средства или изграждат каросерии върху шасита, произведени от други компании. Голяма част от скъпите коли са направени по поръчка за техните богати собственици, които често си имат личен шофьор/механик, който да ги кара.

 

Много от автомобилните иновации, които днес смятаме за модерни, всъщност са въведени през 20-те години на миналия век. Електрическите автомобили, задвижването 4х4, предното задвижване и дори хибридните горивно/електрически автомобили се появяват именно тогава.

Нивата на комфорт в превозното средство се подобряват значително с въвеждането на отопление, надуваеми гуми и подобрено окачване, включително по-добри амортисьори.


 

Авиацията

 

Самолетът съществува от първите години на века, но все още не е прераснал в търговска индустрия и в небето е било също толкова вероятно да се забележи дирижабъл, задвижван от балон, колкото и самолет. Дори първият околосветски полет е извършен с дирижабъла Graf Zeppelin през септември и октомври 1929 г. 

С течението на времето обаче самолетите започват все повече да се използват за доставка на поща и превоз на пътници за далечни разстояния. Първоначално те са били построени предимно от леки материали като дърво и плат, но непрекъснатото развитие в авиационната индустрия през първото десетилетие води до увеличаване на използването на метални части и панели, докато накрая изцяло металните самолети станават норма.

 

Преди световната война самолетите са рядкост и може да се каже, че човек е имал късмет, ако някога дори е виждал такъв. През 1920 г. английските военновъздушни сили продават на търг 10 000 излишни самолета и 30 000 самолетни двигателя, много от които са били на служба през войната. Така изведнъж се оказва, че има самолети навсякъде, като производителите на постоянно пускат нови, по-големи и по-добри модели всяка година.

Летенето през деня и нощта става нещо обичайно и до края на десетилетието големите западни градове вече са свързани с редовни търговски въздушни полети. 

През десетилетието е извършен първият полет с хеликоптер, първото зареждане на гориво във въздуха между два самолета и първият самостоятелен, безспирен трансатлантически полет от Ню Йорк до Франция, продължил 33 часа.

До 1929 г. повечето от съществуващите летища не са нищо повече от открити полета, но вече някои основни летища са оборудвани с пътнически терминали, билетни каси и удобни чакални.


 

MUxHkpgtHg_8GfWxMOXopuQfkuW5bRUzHYkt2T_r

Реплика на самолета Spirit of St. Louis, с който Чарлз Линдберг извършва първият трансатлантически полет без кацане от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. Снимка: wikipedia


 

Използването на самолетите улеснява изследването от въздуха и проучването на негостоприемни райони като Антарктика или дълбоките джунгли, които дотогава са били трудни за изследване с традиционни наземни методи. През 1929 г. командир Бърд успява да открие много неизвестни преди това характеристики на Антарктида с полетите си, правейки множество въздушни снимки за по-късен анализ и картографиране.

 

През 1926 г. Робърт Годард става първият човек, изстрелял ракета с течно гориво, която се явява предшественикът на днешните страхотни гиганти, с които човечеството достигна чак до Луната и с които изстрелва изследователски мисии с космически апарати на много от планетите и техните спътници в Слънчевата система.


 

Как кораби понесоха самолети на презокеански круизове

 

Въпреки, че тогава се е считало, че Първата световна война е трябвало да бъде войната, която ще сложи край на всички войни, много страни не са доволни от резултатите от нея и Версайската система от мирни договори. Такива са Германия, Унгария, България, Русия (от 1922 г. - СССР), Италия и Япония, които въпреки международните договорености за разоръжаване започват постепенно да се превъоръжават, за да търсят ревизия на международното статукво, а това подтиква надпреварата в разработването на нови оръжия да продължи.

 

Великата война и годините след нея подчертават ползите от военновъздушните сили и нарастващата уязвимост на корабоплаването от въздушни атаки. В продължение на десетилетия преди това, масивни бойни кораби с огромна огнева мощ, са властвали над моретата, във флотилии заедно с по-малки кораби, съпровождащи ги в тяхна подкрепа. Но сега въздушното превъзходство започва да излиза на преден план като основен фактор за спечелването на битки и по суша и по море. В резултат започват да се разработват все по-бързи, по-мощни и по-силно въоръжени самолети.

 

Поради това се разработва радиоуправляем боен кораб, който може да се използва в съвместни учения с военновъздушните сили, за тестване на въздушни бомбардировки върху военни кораби и вземане на мерки за избягването им. 

За осигуряването на въздушно прикритие и способност за атака в морето се появява необходимостта от нов тип боен кораб - самолетоносач.

Въпреки че са изготвени предварителни планове за различни проекти на самолетоносачи, първите такива са построени на основата на корпуси на бойни крайцери.

В началото на 20-те години САЩ и Великобритания вече са реконструирали съществуващи кораби в самолетоносачи, за да спестят времето, необходимо за изграждането им от нулата.


 

fTB81fYFvW4Ah1_drJYGoI9hPm1xdp0XEUiA05ad

Американски тежък ударен самолетоносач клас “Лексингтън”, пуснат на вода през 1927 г.. Снимка: wikipedia


 

Радио и телевизия

 

По това време радиото се развихря истински, изпълвайки ефира с нови радиостанции, никнещи като гъби на всякакви честоти, предизвикващи смущения между тях и хаос за слушателите. Налага се радиоефира да се урегулира със специални закони, да се класифицират радиостанциите и да се определят отделни честоти за различните класове.

 

Опитите за добавяне на звук към филмите започват още от края на ХІХ век, но проблемите с усилването и синхронизацията пречат на първоначалните експериментални системи да успеят. От 1922 до 1925 г. Лий Де Форест, Теодор Кейс и Е. Спонейбъл разработват средство за добавяне на синхронизиран звук към филма. Инженерите от Western Electric и Bell Laboratories също разработват система за звук върху лента за филми. Тази система е използвана от филмовото студио Warner Bros през 1926-1927 г., когато те започват да произвеждат и пускат първите филми, включващи синхронизирана музика, звукови ефекти и диалози. Непосредствената им популярност довежда до гибел немите филми и революционизира кино индустрията. През десетилетието редица филми също са заснети с помощта на процеса Technicolor, а електроинженерът Владимир Зворикин кандидатства за патент за цветна телевизия.

Друг голям пробив е направен от инж. Джордж Ийстман, който през 1923 г. произвежда 16-милиметров филм за използване от широката публика, с което киното се пренася от киносалоните и в домовете на хората.


 

Ju5lmWaNbwTILVbQh7fwOTjIHgM9CXqi-6sJ7-ao

The Jazz Singer, американският музикален драматичен филм от 1927 г., явяващ се първият пълнометражен филм със синхронизирана записана музикална партитура, както и синхронно пеене и реч (в няколко изолирани последователности). Снимка: wikipedia.


 

Нови открития в медицината

 

През 1922 г. Уилям Хауъл открива хепарина, който ще се използва като антикоагулант - вещество, което предотвратява съсирването на кръвта при кръвопреливания. А през 1925 г. патологът Джордж Уипъл демонстрира, че желязото е основен елемент в червените кръвни клетки.

Австрийският лекар Юлиус фон Яурег пък измисля начин за лечение на сифилис чрез заразяване с малария. Идеята е, че маларията води до силно повишаване на температурата, а спирохетната бактерия, причиняваща сифилис, е доста чувствителна към температурни аномалии. Така че този подход е посрещнат с бурно одобрение от цялата тогавашна медицинска общност и започва да се използва за лечение на различни форми на сифилис, а също така е прилаган и при шизофрения. Общо взето с това се полагат основите на пиротерапията, при която повишаването на температурата се използва като защитна реакция срещу различни причинители на болести, тъй като повечето вируси са адаптирани към нормалната телесна температура от около 37°С.

 

Големите пробиви в здравеопазването включват освен откриването на редица нови витамини, също така и откриването на пеницилина - първият от съвременните антибиотици. Ако дотогава страшно много хора са измирали от бактериални инфекции, особено през войните и се е налагало да се правят ампутации за да се спаси живота на инфектирания, то с появата на антибиотиците всичко това вече може да се предотврати. Пеницилинът предизвиква истинска революция в медицината и бързо намира широко приложение като е масово използван за лечение през Втората световна война.

Направени са още много иновации в областта на имунизацията, въведена е електрокардиограмата, а също така е открит и инсулинът, с което вече става възможно лечението на диабета, болест, погубила изключително много хора през вековете още от дълбока древност насам. Новината за инсулина се разпространява мълниеносно по целия свят и тогава това е прието от обществеността като чудо, тъй като е откритие, което започва да спасява животите на милиони хора дори и до днес.

 

VrYw9jze-DLrlmxv0FqLBmIU5uoBYR0gylhRUqK4

Сър Александър Флеминг, откривателят на “чудотворното лекарство” пеницилин. Снимка: wikipedia.


Автор: Радослав Тодоров

Източници: encyclopedia.com, 1920-30.com, en.wikipedia.org, canva.com

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Ерата на машините (1930-1939)

 

lHRC_i6c5Q_nbVRZJSzlpzWsdYoYce9ml1n_ctvB


 

Автор: Радослав Тодоров


 

Това десетилетие се характеризира със световна икономическа и политическа криза, които кулминират с Втората световна война. Тогавашното поколение стават свидетели на колапса на международната финансова система след краха на Уолстрийт от 1929 г., и най-големият срив на фондовия пазар в историята. Това води и до икономически срив, станал известен като Голямата депресия, предизвикал травматични социални последици, бедност и безработица в световен мащаб.

Но въпреки Голямата депресия, или може би именно заради нея, европейците и особено американците проявяват голям интерес към бъдещето през 30-те години на миналия век. Световните панаири, като изложението „Век на прогреса“ в Чикаго (1933-34 г.), са пълни с експонати, предсказващи технологичния напредък. Мощна индустриализация с високи темпове се извършва същевременно и в Съветския съюз. Навсякъде науката и технологиите се разглеждат като правилния път към едно по-добро общество. Небостъргачите, самолетите, автомобилите и напредъкът във физиката и биологията изглеждат като добри причини за тогавашните хора да бъдат оптимисти за бъдещето.

 

Срива на фондовия пазар през 1929 г. не успява да предизвика сътресение в научните и технологичните изследвания и те продължават със своята висока интензивност. Спонсорството от институции, като Рокфелерския институт, които не са повлияни от пазарните условия, правят възможен един толкова голям технологичен напредък, че 30-те години на ХХ век стават известни като „епохата на машините“. 

Голям напредък е постигнат в атомната физика, както и в пластмасите и синтетичните материали. Покрай тези дейности се появява нова група хора, наричащи себе си "технократи". Те вярват, че новите научни постижения ще осигурят инструментите за прекратяване на Голямата депресия и решаване на проблемите на обществото. През 30-те г. технократите вече могат да бъдат намерени навсякъде, от църковните амвони до университетите и пресата. Идеята машините да поемат функциите на хората при рутинни работни места е особено привлекателна. Евтините, масово произвеждани домакински стоки изглежда предлагат по-добър живот за всички. В началото на десетилетието повсеместното използване на пластмаси като продукт, наречен бакелит, предлага нов свят на евтини, стилни и масово произвеждани стоки.

 

Епохата на машините повлиява сериозно на жилищата по няколко начина. Най-вече тя вдъхновява идеята, че подобно на машините и общностите също могат да бъдат проектирани. Движението Баухаус проектира сгради, построени възможно най-удобно и ефективно, като жителите споделят общите пространства. Швейцарският архитект Льо Корбюзие дори говори за сградите като за „машини за живеене“. Но най-очевидното влияние на ерата на машините върху жилищата е сглобяемостта. "Готови за изграждане" единици вече пристигат на камиони и се построяват за броени часове. Както се казва в един тогавашен лозунг, къщите могат да бъдат „сглобени като фордове“. 

В крайна сметка обаче нито едно от тези решения не проработва особено добре тогава. По време на депресията, тези които имат пари за закупуване на къщи, желаят нещо по-съществено от сглобяема такава, докато мащабните жилищни проекти често пренебрегват нуждите на хората, които трябва да живеят в тях.


 

mvr72UWWYOP4qiXJOm--2wADyNOBSSz1KqyIJyXd
Сградите в центъра на Манхатън с току що завършената Емпайър Стейт Билдинг вдясно, 1932 г. Снимка: wikipedia


 

Ерата на машините обаче има и своите критици. Британският автор Олдъс Хъксли публикува книгата „Прекрасният нов свят“ през 1932 г. - роман, в който хората са станали роби на машините. Други автори, като например поетът Джон Дринкуотър, също възприемат подобен възглед за машините. Сред по-известните тогавашни произведения е филмът на Чарли Чаплин от 1936 г. „Модерни времена“. Чаплин използва филма си, за да атакува големия бизнес и масовото производство. В него той играе работник на производствената поточна линия, който в крайна сметка е засмукан от гигантската машина и е хванат в капан сред зъбните ѝ колела. Въпреки моментите на весела комедия, сериозното послание на филма е очевидно. Силата на посланието се увеличава допълнително и от обстоятелството, че това е първият филм, в който Чаплин използва звукова технология, за да говори, въпреки че дотогава дълго и упорито се е противял на тази иновация в киното. Лентата подчертава контраста между ползите от научния и технологичния напредък и проблемите, причинени, когато те са пуснати в употреба. 

Машинната ера от 30-те години на миналия век предлага на хората огромни технологични постижения, но също така ги принуждава да мислят за отговорностите, които вървят заедно с „напредъка“. През следващото десетилетие атомната бомба скоро ще илюстрира тежестта на тези отговорности.


 

И ние сме дали нещо на света

 

Десетилетието е изключително силно и за българската наука. През 1939 г. в щата Айова американският инженер от български произход Джон Атанасов, съвместно с Клифърд Бери, започва университетски проект, който ще доведе до създаването на новаторска сметачна машина, известна като Компютърът на Атанасов - Бери (Atanasoff-Berry Computer, съкратено ABC). Това е първият модел на електронен цифров компютър с регенеративна памет, изграден от множество изчислителни модули и изпълняващ логически операции с двоични числа. Макар че АВС все още не е днешният универсален компютър със запаметена програма, в него са реализирани някои принципни решения, които остават валидни и до днес.


 

wyBJCwZlWnd72wwpIplGzoAzNHN2Ryg0tJMzGrp-

Реплика от 1997 г. на компютъра Атанасов - Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова. Снимка: wikipedia


 

През 1937 г. е направено първото българско откритие във физиката, когато изтъкнатият физик, преподавател и обществен деец Георги Наджаков открива фотоелектретния ефект. Това е ново стабилно състояние на веществото, при което при едновременно действие на електрично поле и светлина върху определени диелектрици и полупроводници, в образеца възниква постоянна поляризация.
По това време работят и българските физикохимици Иван Странски и Ростислав Каишев, които установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Техните трудове стават основа на съвременната молекулно-кинетичната теория за образуване и растеж на кристалите. В периода 1935-1936 г. двамата публикуват основоположните си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно, заедно с Любомир Кръстанов, предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.

 

През 1931 г. пък българският химик-органик акад. Димитър Иванов открива т. нар. Реакция на Иванов. Това е реакция между два реактива: Гриняров реактив (R-MgX) и фенилоцетна киселина (или нейни субституирани аналози). Реактивите на Иванов са полифункционални съединения, първото от които е получено от съвместната работа на  Димитър Иванов с проф. Александър Спасов при реакция на хлормагнезиев фенилацетат с етилмагнезиев бромид. В по-ново време се установи, че тези реактиви имат строежа на ендиолати (соли на ендиол), сега те намират широко и разнообразно приложение в органичния синтез.


 

Поглед към небето и към космоса

 

На 6 май 1937 г. германският дирижабъл Хинденбург експлодира в небето над Лейкхърст, Ню Джърси, убивайки 36 души. Започва разследване на експлозията и това бедствие предизвиква голямо обществено недоверие към използването на дирижабли, напълнени с водород, и сериозно накърнява репутацията на компанията Zeppelin.


 

gJ-S8n-G9cyx4ZAWcWS5gDE5125hCsv56Q_YDTNw

Експлозията на немския дирижабъл Хинденбург през 1937 г. Снимка: en.wikipedia.org


 

Затова пък изтребителната авиация продължава да бележи нови постижения и рекорди. През 1930 г., с прототипа на моноплан изтребител Bernard 20, френският пилот Роже Батист постига скорост от 280 км/ч на височина от 4000 метра, резултати, които предстои да бъдат многократно подобрявани през десетилетието.
През същата година деветнадесетгодишният Рекс Фини от Лос Анджелис, използва първия успешен уингсют (специален костюм, добавящ допълнителна площ към тази на човешкото тяло, подпомагайки планирането във въздуха), използвайки го, за да увеличи хоризонталното движение и маневреността по време на скок с парашут.
През 1936 г. немските ВВС Луфтвафе започват експерименти с техниките helle Nachtjagd, за нощни полети на изтребители с помощта на специални прожектори и радари. А в мемориалната авиационна лаборатория на Лангли в Хамптън, американските инженери започват да тестват самолети в аеродинамичен тунел.

 

В самото начало на десетилетието, на 15 януари 1930 г. Луната се движи в перигей (най-близката до Земята точка от орбитата ѝ) по същото време, когато лунната фаза достига най-пълната си форма. Тогава се случва най-близкото достигано разстояние от Луната до Земята (356 397 км) откакто се правят измервания и тя няма да се приближи толкова близо до нас чак до 2257 г.
На 18 февруари същата година е идентифицирана планетата джудже Плутон (смятана тогава за девета планета от Слънчевата система) от Клайд Томбо по снимки, направени през януари в обсерваторията Лоуел в Аризона. Той открива Плутон, докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.
Пак през същата година е създадена организацията American Interplanetary Society (по-късно American Rocket Society) с цел да популяризира идеята за междупланетни изследвания.

 

През това десетилетие Валтер Бааде и Фриц Цвики въвеждат концепцията за неутронната звезда, нов тип космически обект, който предполага, че свръхновите могат да бъдат създадени от колапса на нормална звезда, за да образуват неутронна звезда. Фриц Цвики също така за първи път предполага съществуването на тъмната материя - невидима (със съвременните оптични и радиотелескопични средства) маса във вселената, която обаче оказва гравитационно въздействие върху видимата материя.
По това време Сидни Чапман обяснява цикъла озон-кислород, процесът, чрез който озонът непрекъснато се регенерира в стратосферата на Земята.


 

_tQYFG_rA6McWkZ580U4S9DFXfEFmk5ka2JtoChg

Откритият през 1930 г. Плутон, смятан тогава за девета планета в Слънчевата система, но преквалифициран в планета джудже през 2006 г.


 

Поглед към микрокосмоса на атома

 

В 1932 г. британският физик и Джеймс Чадуик открива неутрона чрез облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. За тази голяма своя заслуга Чадуик получава нобелова награда по физика три години по-късно. А впоследствие от 1939 г. ръководи и групата английски учени, която работи над проекта за атомна бомба (проект Манхатън) в лабораторията в Лос Аламос в САЩ.
Най-използваната реакция, на откритите от него неутрони, е верижната реакция на делене на ядрено гориво. В ядрените реактори и атомните бомби тя е основният източник за получаване на енергия.
Друга важна реакция е сливането на неутрон с ядро. Така се получават изотопи на химическите елементи, някои от които са радиоактивни - разпадат се поради неустойчивостта си.

През същата 1932 година в САЩ Ърнест Лорънс изобретява циклотрона - машина, която прави възможна физика на високи енергии, включително и атомната бомба през следващото десетилетие. И пак през същата година в Англия Джон Кокрофт и Ърнест Уолтън построяват първия ускорител на протони, способен да разцепи атомното ядро.
През следващите няколко години редица други учени като Нилс Бор, Яков Френкел и Джон Уилър разработват най-важните теоретични модели - капковия модел на ядрото и съставното ядро, които спомагат неимоверно много за откритието на деленето на ядрото. През 1934 г. Ирен Жолио-Кюри и Фредерик Жолио-Кюри откриват изкуствената радиоактивност, която става важна стъпка по пътя на това откритие. По това време Енрико Ферми със своите сътрудници провежда опити на облъчване на различни химични елементи с неутрони. Един от тези елементи е уран - най-тежкият елемент в природата. По този начин са открити трансурановите елементи.

Така накрая през 1938 г. Ото Хан и Фриц Щрасман откриват процеса на делене на ядрото. След облъчването на уран с бавни неутрони немските физици отделят радиоактивен продукт, който в началото считат за изотоп на радия, но по-нататъшните изследвания показват, че това всъщност е барий, а не по-тежките елементи с аналогични свойства. Революционното заключение на тяхната хипотеза е, че облъчването на ядрото на урана с неутрони може да доведе до образуването на ядра с маса два пъти по-малка в сравнение с първоначалната.
Малко след това Ото Фриш и Лиза Майтнер дават физическо обяснение на процеса на делене на ядрото на урана, за което Фриш незабавно съобщава на Бор. Фриш и Майтнер за първи път употребяват термина деление (на английски: fission), подсказан от американския биолог Арнолд.


 

rmRWY2u_eHT-JXdr-K_ufC0W_FkrPQSUSIKp8aY3

Експериментална апаратура, подобна на тази, с която Ото Хан и Фриц Щрасман откриват ядреното делене през 1938 г. Снимка: wikimedia


 

На знаменитата конференция по теоретична физика във Вашингтон на 26 януари 1939 г. Нилс Бор съобщава за откритието на деленето на урана. Присъстващите физици дори на дочакват края на доклада, те напускат залата, за да се завърнат в лабораториите си и сами да проверят и потвърдят резултатите от това съобщение.

След това през лятото на 1939 г. Бор и Уилър представят статията „Механизми за деленето на ядрото“, в която е дадено обяснение на механизма на делене на ядрото с помощта на капковия модел. Този модел се използва активно и по-нататък.


 

Медицина и здраве

 

Големи развития натъпват и в областта на медицината и здравеопазването през това десетилетие. Учените разработват ваксини за осакатяващи заболявания като полиомиелит (известен и като детски паралич), докато новите противомикробни химиотерапевтици сулфонамидите обещават терапия за широк спектър от инфекции. Новите анестетици вече правят операциите по-безопасни и по-малко болезнени за пациента. 

Това, което най-вече пречи на драматичните подобрения в общественото здраве през тази епоха, е Голямата депресия. До средата на 30-те години средният национален доход в Съединените щати е наполовина по-нисък отколкото е бил през 1929 г., съответно сега много по-малко пациенти в сравнение с преди могат да си позволят да плащат за медицински грижи. В резултат на това и лекарите печелят по-малко, но въпреки всичко много от тях продълават да лекуват и безплатно. 

По време на депресията се наблюдава голямо увеличение на фаталните случаи от рак, сифилис, респираторни заболявания и инфаркти. Основните причини за смъртността в началото на 30-те години по ред на риска, са: сърдечни заболявания, рак, пневмония, инфекции и паразитни заболявания. Тази последна група включва грип, туберкулоза и сифилис.
Полиомиелитът е особено сериозен проблем по това време, дори тогавашният американски президент Франклин Д. Рузвелт е бил осакатен от полиомиелит през 1921 г. 

Медиците знаят малко за това как се предава болестта и как може да бъде спряна. Ваксините са в процес на разработване, но лицензирането им е затруднено, тъй като се смята, че някакъв процент от случаите на полиомиелит са причинени от изпитания на ваксини. В разгара на депресията парите за изследвания са оскъдни, но Рузвелт използва влиянието си, за да помогне за създаването на кампанията March of Dimes, една от най-успешните кампании за набиране на средства в САЩ.

Въпреки многото трудности в овладяването на някои заболявания, учените постигат голям напредък в разбирането на тялото и лечението на болести през това десетилетие. През 1936 г., пет години след като австрийски изследователи откриват два щама на полиовирус, Алберт Сабин успява да отгледа вируса в лаборатория. Това ще проправи пътя за ефективни ваксини против фаталното заболяване в бъдеще. 

Други важни постижения са по-бързите и по-евтини рентгенови апарати, по-доброто кръвопреливане и широкото използване на хормони, витамини и инсулин в терапията.


 

Източници: encyclopedia.com, earthsky.org, wikipedia.org, canva.com

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...