Грозното

[Димитър Йорданов]

Преди 16 минути, makebulgar said:

А може и влечението към шареното да е инстинкт изграждан от милиони години, а не имплантиран през последните 100-200 години. Все пак плодовете, като узреят стават шарени и ярки, и подканят да ги откъснеш, изядеш и да разнесеш семената им. Узрелите са красиви (сладки, ярки и цветни), а неузрелите са грозни (кисели, горчиви и зелени).

Или да е свързано с ясното синьо небе и белите облачета и контраста между тях (тоест ясно и хубаво пролетно или ранно лятно време), с пролетните и летните цветя и многото цветове и нюанси на тях - красиво само по себе си и отново подсказващо за изобилен живот и потенциално и много храна. Както растителна, така и насекоми и животни, които ползват този изобилен източник на храна. Ако свързват хилядолетия пролетните и летните цветни багри с получаването на храна - ще харесват това. 

Или да е свързано с оперението на птиците, които са много ярки и различни и особено с цветни перца, които почти всяко дете си е намирало и пазило (представи си какво е било преди хилядолетия, когато е имало много по-малко играчки или неща, които да радват окото просто ей така). А може да е свързано и с ярките цветове на змии, насекоми, паяци, миди и риби по крайбрежието и с различните черупки, които са се ползвали за изработка на украса, като валута в много по-късно време или по практични съображения. 

Може да е свързано с различните по цвят, вид и състав скали и минерали около хората, като по цвета, пречупването на светлината, твърдостта им, тяхната рядкост или специфични качества да са смятани някои от тях за красиви. Понеже са им ценни за определени цели. 

Има и още, но стига толкова

Редактирано Събота в 13:39 от Димитър Йорданов

[scaner]

Преди 6 минути, makebulgar said:

А може и влечението към шареното да е инстинкт изграждан от милиони години, а не имплантиран през последните 100-200 години. Все пак плодовете, като узреят стават шарени и ярки, и подканят да ги откъснеш, изядеш и да разнесеш семената им. Узрелите са красиви (сладки, ярки и цветни), а неузрелите са грозни (кисели, горчиви и зелени).

Ти прочете ли какво съм ти написал, или само първото изречение? 

Там е работата, че човек не е кон или мечка, който да се блазни от цветовете на плодовете, та да им разнася семената. Той влага мисъл, затова яде и зеле, което не е червено или жълто, яде зелен фасул и грах, яде какво ли не (което също се влияе от културата, разбира се). Тук инстинкти не играят, играе осмисленият опит. Красивото в случая става синоним с полезното. Само с инстинкти може да се натъпкаш с красивите шарени мухоморки например  Не работят така нещата, много ги опростяваш и идеализираш в представите си.

Включи това мислене, не карай само на инстинкти...

[Мълчаливец]

Преди 11 часа, deaf said:

Красивото обаче е много сложно да се дефинира,защото в него винаги има интелектуално съждение. Например,ако американец убеден републиканец види красива жена,ще се възхити от нея,но ако разбере че тя е демократ по убеждения,това моментално ще охлади възхищението му. 

Идейните и религиозни възгледи не правят жената грозна.

Възгледите се съотнасят едни към други, може да съвпаднат или не, но дори да са мизантропски не мога да ги нарека грозни. Примерно някои от филмовите герои имат възгледи да унищожат света. Те са ужасни- предизвикват ужас, страх, но не и чувство за гадене, за отвратително.

Преди 8 часа, scaner said:

Всичко е в главата. Въображението и несбъднатите очаквания създават илюзията за грозното. Обективно то не съществува, релативността му по отношение на различни хора, групи и епохи го доказва. Грозно е това което не ти харесва, а това е субективно.

Така е , това са човешки преживявания, а не нещо в околния свят. Но доколкото генетично сме в много неща сходни, предполага се, че и преживяванията ни са сходни и може да се намерят общи черти, които да се обяснят. 

Преди 7 часа, Skubi said:

вСИЧКО в което е вградено Златно сечение го виждаме красивол

А грозното? Златното сечение е тясна ивица, а съседните, отдалечените, тези от други измерения (честота на звука или светлината), те как биват отвратителни?

Преди 2 часа, makebulgar said:

а неузрелите са грозни (кисели, горчиви и зелени).

Бих използвал "лоши" или още по- подходящо "кофти", защото е по- широко, като нещо синкретично- неподходящо, негодно, неприятно, вместо "грозни" и с това бих се съгласил. Не приемам кисел, горчив, зелен като нещо грозно. Ял съм джанки, не е това думата.

[scaner]

Преди 1 час, Мълчаливец said:

Така е , това са човешки преживявания, а не нещо в околния свят. Но доколкото генетично сме в много неща сходни, предполага се, че и преживяванията ни са сходни и може да се намерят общи черти, които да се обяснят. 

Така де, за какво приказваме досега? Чувствата са едни и същи от красивото, едни и същи са и при грозното - ще се кефиш на крсивото , грозното ще те отблъсква. Но грозното, както и красивото, не е някаква константа, варира от културата, епохата, образованието. Реакцията не се предизвиква директно от обекта, не е генетично обусловена, демек инстинкт, а е модулирана от културните наслоения, които са различни, за различни хора и епохи. За едни едно е красиво, за други то може да се класифицира за грозно.

Като резултат, грозно за конкретен субект или група е това, което предизвиква специфична реакция. Не обектът е грозен, а субектът реагира специфично.

[Мълчаливец]

Преди 27 минути, scaner said:

Чувствата са едни и същи от красивото, едни и същи са и при грозното

Подразбираш, че чувствата са едни и същи за всички хора или че са едни и същи и при красивото и при грозното?

Другото разбирам и съм съгласен.

[scaner]

Преди 1 минута, Мълчаливец said:

Подразбираш, че чувствата са едни и същи за всички хора или че са едни и същи и при красивото и при грозното?

Чувствата за красиво се различават от тези за грозно.

Мисълта ми е, че за красиво всички ще имат сходни чувства. За грозното - също - базова обща физиология все пак. Отчитайки разликата между тези две групи чувства.

Например ако грозното (за някой) ти харесва, за теб то е красиво, и твоите чувства ще са сходни на останалите по отношение на красивото. 

[Мълчаливец]

Цитат от "Огънят" на Анри Барбюс като ясен израз на естетизиране на грозното. В книгата има абсурдна смес от доброта и жесткост, малко красота просветва в природата и морала.

Епизодът разказва за една мома, която минава като призрак през няколко глави от романа. Тя следва един войник, в когото е влюбена.

Цитирай

 

Между парчетата греди имаше нещо като голяма торба с пръст, ама изправена, а отгоре нещо виси. Взех да разчиствам едно по едно.

Изведнъж една греда се отмести и торбата пада точно върху мене, затиска ме. Заклещих се, в гърлото си усещам воня на мърша… Горе в торбата било глава, пък това, дето съм го видял да виси, било коси.

Разбираш, вътре не се виждаше много-много. Аз познах косите й, дето няма други такива на земята, после лицето, колкото беше останало, напукано, мухлясало, вратът смазан. Мъртва най-малко от преди месец. Казвам ти, Йодокси беше.

Да, тая жена беше, дето преди никога не можах да се доближа до нея, нали знаеш, само отдалеч я гледах, ама не можех да я пипна с ръце, като диамантите. Тя шареше къде ли не, нали знаеш? Скиташе из окопите. Сигурно някой ден я е застигнал куршум и е останала там мъртва, загубена, докато случайно не я открихме при копането.

Разбираш ли какво стана? Бях принуден да я придържам колкото мога с едната си ръка и да работя с другата. Тя се опитваше да ми се строполи отгоре. Братче, искаше да ме прегърне, ама аз не исках, ужасна работа. Като че ли ми викаше: „Нали искаше да ме целунеш, добре де, ела сега!“ Имаше на… ей тук, смачкана китка цветя, и тя също изгнила, и тая китка смърдеше в носа ми като труп на някакво животинче.

Нямаше как, прегърнах я и двамата се завъртяхме, за да я положа от другата страна. Толкова беше тясно, няма къде да се обърнеш, че като се завъртях, по едно време я притиснах до гърдите си, без да ща, ама с все сили, братче, както по-рано щях да я прегърна, ако тя се беше съгласила…

Половин час се чистих от това притискане, от миризмата, дето ми лъхаше, без тя да иска, а и аз без да искам. Ех, добре че съм претрепан като добиче.

Той се обръща по корем, свива юмруци, заравя лице в земята и се унася в сън, изпълнен с любов и разложение.