Кой е бил наистина Черноризец Храбър!?

[D3loFF]

Част 1: Въведение

Според официалната българска историческа наука Черноризец Храбър е средновековен български духовник и писател, автор на известното произведение „Сказание о писменех“ или само „О писменех“, което на съвременен български се превежда като „За буквите“. Предполага се че е работил в Преславската книжовна школа между края на 9-ти и началото на 10-и век.

Произведението, което е определено като апологичен трактат се появява в печатен вид в т.н. Острожки буквар на украинеца Иван Фьодоров през 1578 г., където обаче авторът не е упоменат и текстът е публикуван под името „Сказание, как составил Св. Кирилл Филосиф азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык.“ По-късно през 1621 г. във Вилно „За буквите“ е отпечатано отново в буквар.

Името на автора се появява за пръв път при откриването на т.н. Лаврентиев (или Лаврентиевски) сборник, което е български ръкопис от 1348 г. от времето на цар Йоан-Александър, съдържащ по-стара редакция на произведението под името „О писменехь чръноризца храбра“.

 

Част 2: Досегашни предположения за самоличността на Черноризец Храбър

За Черноризец Храбър няма никаква биографична информация и поради тази причина името му е предизвикало поредица от дискусии и предположения през годините.

Ето и основните предположения и предложения свързани със самоличността му:

-       според някои името има значение на „храбър монах“ – от думата храбър и черноризец, което пък от своя страна е „някой който носи черна риза/расо“, т.е. монах.

-       според други името трябва да се преведе като „монахът Храбър“, където Храбър е името  на автора.

-       а пък според трети името е псевдоним използван от висши представители на Преславската книжовна школа, като един от тях може да е бил и самият цар Симеон I.

Както виждате изброените точки не дават някаква особена конкретика относно кой е бил Черноризец Храбър, както и не стъпват на почти нищо друго освен на чисти предположения и интерпретации. Това, разбира се, е и оправдано в конкретния случай понеже както казахме за автора на „За буквите“ няма никаква запазена до наши дни биографична информация.

Но дали това наистина е така и дали липсата на информация е само от българска перспектива ще разгледаме в следващата част на изложението.

 

Част 3: Архиепископът на Майнц

През 9-ти век в Източна Франкия (днешна Германия) живее човек на име Рабанус Маурус, също така познат и като Храбанус Маурус (латински: Hrabanus Maurus), който в дългия си и интересен живот е бил много неща, като например: Бенедиктински монах, поет, писател, енциклопедист, теолог и най-вече в по-късната си кариера архиепископ на град Майнц.

Няма да се впускам в разказ за неговата биография, която както можете да си представите е доста дълга и не е цялата обект на нашето проучване. Всеки, който се интересува може да направи това сам чрез съответните източници на информация. Това, което ще разгледаме са специфични елементи от живота на Храбанус Маурус, които представляват значителен интерес.

3.1. Името

Маурос (μαύρος) на гръцки означава „черен“. Ако приемем, че този превод или интерпретация на името са правилни, тогава приликата между Храбанус Маурос и Черноризец Храбър е фонетично очевидна.

Подобна интерпретация би се получила при евентуален превод на името на славянски от хора често имащи досег с гръцки език, но може да идва и от факта, че Храбанус е монах, църковен служител, а те са били наричани „черноризци“.

3.2. Литературните произведения

Друг представляващ интерес факт е че франкът Храбанус Маурус пише едни забележителни литературни произведения свързани с, наблягам – азбуки (писмености) и история на езиците. И по специално това са:

-       De Inventione Litterarum, което се превежда като „За произхода на буквите“ или „За изобретяването на езиците“.

-    De universo libri xxii., sive etymologiarum opus – „Двадесет и две книги за вселената или труд по етимология“, което представлява 22 книги от енциклопечиен характер и речник.

3.3. „Професията“ или житейското поприще

Ами в случая това е най-очевидната и най-кратката под-точка: и двамата са духовници, църковни служители.

3.4. Историческият период

И Храбанус Маурос и Черноризец Храбър прекарват основната част от живота си в 9-ти век. Според мнения в българската историческа наука Храбанус Маурус няма как да бъдел Черноризец Храбър понеже Храбанус починал през 856 г., а годината на създаване на славянската азбука била 6363 от сътворението на света.

6363 година от сътворението на света може да бъде две възможности:

-       по византийското летоброене: 855

-       по александрийското летоброене: 863

Не мога да ви кажа поради каква причина историческата наука решава, че точно в „За буквите“ предоставената година е по александрйското летоброене, а по византийското. Реално за това няма никакво обяснение, причина или доказателства. Особено във време в което имаме сериозни политически връзки с Източната Римска Империя (ИРИ) поради покръстването.

Единствената причина, е може би „така приетата“ дата на създаване на славянската писменост и покръстване, която за да не бъде премествана се е предложило подобно нещо. Това, разбира се, е в спекулативната сфера на нещата, но както се вижда, ако се ползва стандартното летоброене на ИРИ годината си е 855 и Храбанус Маурус е все още жив.

3.5. Обобщение

Както се вижда имаме следните съвпадения:

-       имената, които са видимо много близки

-       тяхното житейско поприще

-       интересите и литературните произведения

-       историческият период

На Агата Кристи приписват следния цитат: Едно съвпадение е само съвпадение, две са следа, а три вече са доказателство. Е, в нашия случай имаме четири.

Така че дали Храбан Мавър, архиепископът на Майнц и Черноризер Храбър са един и същи човек, оставям на читателите да преценят сами за себе си.

 

Част 4: За или против славянската писменост

Според някои свободни изследователи, основно в Интернет пространството, произведението „За буквите“ може да не е писано лично от Черноризец Храбър или Храбан Мавър, а да е било изложение срещу него или по-скоро срещу написаното от него.

Във Фулденските летописи II част – от Рудолф пише следното:

Могонциакум е точно град Майнц на който както спомехаме Храбан Мавър е архиепископ. Явно през 852 г. (макар и в тези летописи да има доказани разминавания понякога) в града се провежда голям събор на който присъстват, цитирам: крал Людовик Немски, всички епископи и абати на източна Франкия, Бавания и Саксония, както и областните управители. Българското и славянските посолства също са присъствали и според текста си тръгнали чак след утвърждаването на съборните решения.

Според българската историческа наука българското пратеничество е било на събора само за да, цитирам „уведоми крал Людовик за възкачването на новия български владетел Борис I“, но това разбира се също е само в сферата на спекулациите и е една доста нехарактерна причина българите да са точно там по време на този голям събор.

Какво точно се е случило на събора в Майнц през 852 г. аз не мога да кажа със сигурност, но е възможно тогава да е била дискутирана темата за четвъртия църковен език – славянски, както и покръстването на България или поне бъдещите такива.

Напълно е възможно и произведението „За буквите“ да е било съставено в отговор на възраженията на западното духовенство в частност привържениците на „доктрината за три сакрални езика – еврейски, латински и гръцки“ само на които Словото Божие е било проповядвано. Като един западен архиепископ има голяма вероятност Храбан Мавър да е бил един от тях.

Може би и затова точно в произведението се казва:

„Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“.

Тоест един вид то е писано там на място докато са се водели дискусиите и споровете дали славянския е достоен език за проповядване на Християнството.

Подобно нещо може да се заключи също и от самото име на произведението, което в най-стария си препис от 1348 г. е: „О писменехь чръноризца храбра“, което може да се преведе както „За буквите от Черноризец Храбър“, така и „Относно писанията на Черноризец Храбър“, т.е. буквално в отговор на неговите нападки спрямо новият църковен език.

 

 Част 5: Заключение

Дали „За буквите“ е написано лично от Храбанус Маурус, като защитник на новата идея, или против него и ако е против него кой тогава е истинският автор на произведението, това за съжаление на този етап остава в сферата на предположенията.

В сферата извън предположенията обаче, поне лично според мен, остава участието на франка (по националност, етническият му произход е неясен) и архиепископ на Майнц Храбанус Маурус в цялата история около дискусиите за създаването на славянската писменост и дори неговото отъждествяване с Черноризец Храбър.

Редактирано Юни 29, 2025 от D3loFF

[insighting]

Преди 3 часа, D3loFF said:

Храбанус Маурос и Черноризец Храбър прекарват основната част от живота си в 9-ти век. Според мнения в българската историческа наука Храбанус Маурус няма как да бъдел Черноризец Храбър понеже Храбанус починал през 856 г., а годината на създаване на славянската азбука била 6363 от сътворението на света.

Няма как да е един и същ човек. Храбър завършва сказанието си през 914 г.

[D3loFF]

Преди 14 минути, insighting said:

Храбър завършва сказанието си през 914 г.

Някакви доказателства?

Редактирано Юни 29, 2025 от D3loFF

[insighting]

С. Г. Вилинский, Одеса, 1901 г.

[Изчезнал]

Тъй като не ги разбирам тия работи, имам въпрос към знаещите среднобългарски (мисля, че това е езикът на най-стария препис от 14-ти век):

В какъв падеж е "писменехь"? Ако беше "О писменАхь" бих го възприел като творителен, но както е написано, ми прилича повече на дателен.

[Кухулин]

Преди 1 час, Изчезнал said:

Тъй като не ги разбирам тия работи, имам въпрос към знаещите среднобългарски (мисля, че това е езикът на най-стария препис от 14-ти век):

В какъв падеж е "писменехь"? Ако беше "О писменАхь" бих го възприел като творителен, но както е написано, ми прилича повече на дателен.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Предложный_падеж

[Кухулин]

Преди 15 часа, D3loFF said:

Според някои свободни изследователи, основно в Интернет пространството, произведението „За буквите“ може да не е писано лично от Черноризец Храбър или Храбан Мавър, а да е било изложение срещу него или по-скоро срещу написаното от него.

https://macedonia.kroraina.com/statii/pejchev_1979.htm#1_3_4

Според мен хипотезата е доста солидна и заслужава внимание.

[Изчезнал]

Преди 1 час, Кухулин said:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Предложный_падеж

Разбрах! -ах, -ях са предложен в съвременния руски.

Открих го - местен падеж в старобългарски. Благодаря. 

Редактирано Юни 30, 2025 от Изчезнал

[resavsky]

Преди 59 минути, Кухулин said:

https://macedonia.kroraina.com/statii/pejchev_1979.htm#1_3_4

Според мен хипотезата е доста солидна и заслужава внимание.

Съгласен.А най-вероятен автор на трактата е Йоан Екзарх 

[Petrovich]

Преди 2 часа, resavsky said:

Съгласен.А най-вероятен автор на трактата е Йоан Екзарх 

Естествено, че автор на "О писменехъ Чръноризца Храбра" е Йоан Екзарх - доста обстоятелствено съм го показал в темата "О писменехь / Лаврентиев сборник", където спорихме с К. Гербов. Но въпросът е защо Йоан Екзарх е използвал в първоначалния вариант на трактата (в заглавието) подобно "превратно" именуване на Храбан Мавр. Явно при написването на първоначалната беседа от 893 г. Храбан все още е бил авторитет в западното християнство - тогава Йоан Екзарх е архиепископ на ставропигиалния Панонски диоцез на римския папа, назначен през 886 г. (след смъртта на Методий) от папа Стефан V/VI. 

[Кухулин]

Сега е модерно да се допитваме до ИИ, затова и аз пробвах  

Има ли данни, че авторът на съчинението "За буквите" не е знаел гръцки?

Edit

 

Базирайки се на намерената информация, не намирам конкретни данни, които да твърдят, че Черноризец Храбър не е знаел гръцки език. Всъщност от анализите на неговото съчинение "За буквите" се вижда точно обратното.

Черноризец Храбър е живял през IX-X век и ако се съди по творбата му „За буквите", е бил изключително образован. Кратък анализ на „За буквите“ | domashno.bg Авторът основава върху дълбоки знания за историята на човечеството и за развитието на гръцката писменост и книжнина Черноризец Храбър — За буквите — Моята библиотека своите аргументи в защита на славянската писменост.

В самото съчинение "За буквите" Храбър демонстрира познания за гръцкия език и писменост. Например, той разказва за развитието на гръцката азбука и прави паралели между еврейската, гръцката и славянската писменост: "алфа" на гръцки език значи "търси" черноризец храбър за буквите - Книги за Македония - това показва, че авторът е имал познания за значението на гръцки думи.

Това, че съчинението е полемическо и защитава славянската писменост срещу гръцката, не означава, че авторът не е знаел гръцки. Напротив, за да може да води успешна полемика и да прави сравнения между различните писмености, е било необходимо да притежава солидни познания по въпроса, включително и за гръцкия език и писменост.

Retry

 

Според теб твърдението, че "алфа" на гръцки значи "търси", наистина ли показва знания в гръцкия език?

Edit

 

Имате много основателно възражение. Твърдението, че "алфа" на гръцки значи "търси", всъщност показва точно обратното - липса на познания в гръцкия език.

"Алфа" (Α, α) е просто първата буква от гръцката азбука и не означава "търси" на гръцки език. Това е очевидна грешка, която показва, че авторът не е разбирал гръцкия език или поне не е имал задълбочени познания в него.

Подобни етимологични "обяснения", които не съответстват на действителността, са характерни за автори, които правят предположения за значението на чужди думи, без да познават добре съответния език. Това е типично за средновековни писатели, които понякога измисляха етимологии или се основаваха на неточни сведения.

Така че вашето наблюдение е правилно - това конкретно твърдение от "За буквите" по-скоро индикира ограничени или неточни познания в гръцкия език, отколкото обратното. Благодаря ви, че обърнахте внимание на тази важна подробност, която променя интерпретацията на текста по отношение на авторовите езикови познания.

 

Вашето мнение?

[resavsky]

Преди 2 часа, Petrovich said:

 Явно при написването на първоначалната беседа от 893 г. Храбан все още е бил авторитет в западното християнство - тогава Йоан Екзарх е архиепископ на ставропигиалния Панонски диоцез на римския папа, назначен през 886 г. (след смъртта на Методий) от папа Стефан V/VI. 

Доста спорно твърдение .По всичко изглежда,че Йоан Екзарх няма нищо общо с моравската мисия / и не е непосредствен ученик на Кирил и Методий/.Може би е учил в Константинопол.

[D3loFF]

Преди 1 час, Кухулин said:

Сега е модерно да се допитваме до ИИ, затова и аз пробвах  

Има ли данни, че авторът на съчинението "За буквите" не е знаел гръцки?

Edit

 

 

Базирайки се на намерената информация, не намирам конкретни данни, които да твърдят, че Черноризец Храбър не е знаел гръцки език. Всъщност от анализите на неговото съчинение "За буквите" се вижда точно обратното.

Черноризец Храбър е живял през IX-X век и ако се съди по творбата му „За буквите", е бил изключително образован. Кратък анализ на „За буквите“ | domashno.bg Авторът основава върху дълбоки знания за историята на човечеството и за развитието на гръцката писменост и книжнина Черноризец Храбър — За буквите — Моята библиотека своите аргументи в защита на славянската писменост.

В самото съчинение "За буквите" Храбър демонстрира познания за гръцкия език и писменост. Например, той разказва за развитието на гръцката азбука и прави паралели между еврейската, гръцката и славянската писменост: "алфа" на гръцки език значи "търси" черноризец храбър за буквите - Книги за Македония - това показва, че авторът е имал познания за значението на гръцки думи.

Това, че съчинението е полемическо и защитава славянската писменост срещу гръцката, не означава, че авторът не е знаел гръцки. Напротив, за да може да води успешна полемика и да прави сравнения между различните писмености, е било необходимо да притежава солидни познания по въпроса, включително и за гръцкия език и писменост.

 

Retry

 

Според теб твърдението, че "алфа" на гръцки значи "търси", наистина ли показва знания в гръцкия език?

Edit

 

Имате много основателно възражение. Твърдението, че "алфа" на гръцки значи "търси", всъщност показва точно обратното - липса на познания в гръцкия език.

"Алфа" (Α, α) е просто първата буква от гръцката азбука и не означава "търси" на гръцки език. Това е очевидна грешка, която показва, че авторът не е разбирал гръцкия език или поне не е имал задълбочени познания в него.

Подобни етимологични "обяснения", които не съответстват на действителността, са характерни за автори, които правят предположения за значението на чужди думи, без да познават добре съответния език. Това е типично за средновековни писатели, които понякога измисляха етимологии или се основаваха на неточни сведения.

Така че вашето наблюдение е правилно - това конкретно твърдение от "За буквите" по-скоро индикира ограничени или неточни познания в гръцкия език, отколкото обратното. Благодаря ви, че обърнахте внимание на тази важна подробност, която променя интерпретацията на текста по отношение на авторовите езикови познания.

 

Вашето мнение?

Моето мнение е че преди да се тръгва да се дискутира нещо е редно да се провери дали изобщо в оригиналния текст го има нещото, което да се дискутира и да не се предоверява на предишни преводи и транскрипции.

да речеть дѣти щоу вьоуче и намѣ стоищи алфа боишисѧ речеть гръчьскомь ѫзыкомь

Което по темата - пак разбира се няма връзка с буквата "алфа" поне на пръв поглед, но и няма и "търси". Но дали се няма предвид нещо друго като контекст - това изисква повече проучвания.

Редактирано Юни 30, 2025 от D3loFF

[Petrovich]

Преди 1 час, resavsky said:

Доста спорно твърдение .По всичко изглежда,че Йоан Екзарх няма нищо общо с моравската мисия / и не е непосредствен ученик на Кирил и Методий/.Може би е учил в Константинопол.

Кое "твърдение" точно е спорно? Никой никъде не е твърдял, че Й.Е. "има нещо общо с моравската мисия"!!! И да уточня - мисията на Константин и Методий (заедно с техните "непосредствени ученици") започва в края на март/началото на април 863 г. и приключва през мм август/септември 866 г., прекратена от българското посолство до папа Николай (посолството е в състав кавкхан Петър, боила Йоан и боила Мартин), което се движи по Дунавския път, през българската крепост Белиград, франкския укрепен град Сирмиум - седалище на "моравския княз" Растица, през Чивидале дел Фриули - тукашният манастирски комплекс е седалище на патриарха на Аквилея-Чивидале, през Венеция - "византийско" владение и седалище на патриарха на Аквилея-Градо, та до Рим. И още - никой не е твърдял, че Й.Е. "е непосредствен ученик на Кирил и Методий", а - напротив - той е най-добрият ученик на Константин и Методий!!! 

Безспорно вярно е, че Й.Е. "е учил в Константинопол", по-точно - в Студийския манастир. Безспорното свидетелство за последното е "съчинението" на Й.Е. "Написание о правей вере", непосредствено предхождащо "О писменех Чръноризца Храбра" в сборника от 1348 г. Как и защо - това вече е друг въпрос, чието изясняване ще ни отклони в друга посока на темата.

Редактирано Юни 30, 2025 от Petrovich

[Кухулин]

Преди 32 минути, D3loFF said:

да речеть дѣти щоу вьоуче и намѣ стоищи алфа боишисѧ речеть гръчьскомь ѫзыкомь

Това нещо как се превежда на български според теб?

[D3loFF]

Преди 17 минути, Кухулин said:

Това нещо как се превежда на български според теб?

Не мога да ти го преведа и да има някакъв смисъл без да са прекарани часове в проучване. Но със сигурност е доста далеч от "че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“, просто защото тук няма дума "търси", или поне аз не я виждам.

П.П. Има го да, моя е грешката - намѣ стоищи, наместо ищи е правилната форма.

Ок, извинявам се, мое е недоглеждането!

Печелиш... тоя път! 

Редактирано Юни 30, 2025 от D3loFF

[Изчезнал]

За гръцки не знам, предполагам, че ИИ не е твърде наясно. Обаче за древноеврейски мога да гарантирам, че и авторът на "О писменехь" и авторът на "Шестоднев" го знаят и то изтънко.

Цитирай

Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф.

 

Цитирай

Чуй кога е бил създаден и въздухът. [в Писанието е казано]: „и дух божий се носеше над водите” [43]. Тук [Мойсей] няма пред вид св. Дух. Той не причислява несъздадения дух към творението, но „дух” тук нарича ветровидното движение на този въздух. Когато той пише за пророк Илия, казва: „и небето се помрачи от облаци и от дух,” [44] сиреч от вятър. Така и тук под „дух” той разбира природата на вятъра.

 

[Кухулин]

Преди 5 минути, Изчезнал said:

За гръцки не знам, предполагам, че ИИ не е твърде наясно. Обаче за древноеврейски мога да гарантирам, че и авторът на "О писменехь" и авторът на "Шестоднев" го знаят и то изтънко.

Руснаците пишат, че е преписвал от Дионисий Тракийски, обаче нещо не е доразбрал за какво иде реч.

11. Текст от слов “У евреев же...” до слов “по-гречески альфа”, как показал еще И.В. Ягич, является почти дословным заимствованием из рассказа о создании греческой азбуки, который читается в схолии к грамматике Дионисия Фракийского (последнее издание по греческим текстам XIV в. см.: Hildegard A. Scholia in Dionysii Thracis Artem grammaticam. Leipzig, 1901. P. 320); сопоставление текстов см.: Ягич И.В. Разсуждения южнославянской и русской старины о церковнославянском языке. — В кн.: Изследования по русскому языку. СПб., 1885-1895. Т.1. С.31; Dostal A. Les Origines de l’Apologie slave... P.244. Наибольшую близость текст Храбра обнаруживает с той версией схолии, которая читается в рукописи X в., содержащей самый ранний известный в настоящее время свод текстов поэм Гомера и схолий к ним. Составителем этого свода и, вероятно, создателем текста схолии, использованного Храбром, был Кометос, один из преподавателей восстановленного кесарем Вардой Константинопольского университета (см.: Гечев С. Към въпроса за авторството на Храбровата апология. — Литературна мисъл, 1975. № 4).

12. У Храбра здесь читается: “съвъръшающе въводиму детищу и глаголющя оучися”. Как показал А. Вайан, переводчик не понял конструкции греческого текста, где читалось: “приказывая ребенку, приведенному (для обучения)” (Vaillant A. Textes vieux-slaves... T. II. Р. 50).

13. Продолжение заимствования из схолии к грамматике Дионисия Фракийского (см. коммент. 4). В текст, однако, внесено важное изменение: в греческом источнике говорилось, что альфа дана от Бога “человеческому роду”. Храбр заменяет эти слова на: “славянскому роду”.

https://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Tschechien/IX/Slav_pis/frametext3.htm

Ако съберем всичко наедно, може би авторът е бил образован славянин със знания в еврейски и латински, но не се е оправял с гръцкия. Може би централноевропеец.

 

[Изчезнал]

Преди 16 минути, Кухулин said:

Руснаците пишат, че е преписвал от Дионисий Тракийски, обаче нещо не е доразбрал за какво иде реч.

11. Текст от слов “У евреев же...” до слов “по-гречески альфа”, как показал еще И.В. Ягич, является почти дословным заимствованием из рассказа о создании греческой азбуки, который читается в схолии к грамматике Дионисия Фракийского (последнее издание по греческим текстам XIV в. см.: Hildegard A. Scholia in Dionysii Thracis Artem grammaticam. Leipzig, 1901. P. 320); сопоставление текстов см.: Ягич И.В. Разсуждения южнославянской и русской старины о церковнославянском языке. — В кн.: Изследования по русскому языку. СПб., 1885-1895. Т.1. С.31; Dostal A. Les Origines de l’Apologie slave... P.244. Наибольшую близость текст Храбра обнаруживает с той версией схолии, которая читается в рукописи X в., содержащей самый ранний известный в настоящее время свод текстов поэм Гомера и схолий к ним. Составителем этого свода и, вероятно, создателем текста схолии, использованного Храбром, был Кометос, один из преподавателей восстановленного кесарем Вардой Константинопольского университета (см.: Гечев С. Към въпроса за авторството на Храбровата апология. — Литературна мисъл, 1975. № 4).

12. У Храбра здесь читается: “съвъръшающе въводиму детищу и глаголющя оучися”. Как показал А. Вайан, переводчик не понял конструкции греческого текста, где читалось: “приказывая ребенку, приведенному (для обучения)” (Vaillant A. Textes vieux-slaves... T. II. Р. 50).

13. Продолжение заимствования из схолии к грамматике Дионисия Фракийского (см. коммент. 4). В текст, однако, внесено важное изменение: в греческом источнике говорилось, что альфа дана от Бога “человеческому роду”. Храбр заменяет эти слова на: “славянскому роду”.

https://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Tschechien/IX/Slav_pis/frametext3.htm

Ако съберем всичко наедно, може би авторът е бил образован славянин със знания в еврейски и латински, но не се е оправял с гръцкия. Може би централноевропеец.

 

Не знам доколко централно- и западно- европейците въобще са разбирали от староеврейски. От респонсата на папа Николай II до княз Борис (горе-долу от същото време) личи детайлното познание на еврейската религия и ритуали у българският княз, което контрастира с почти пълното невежество на папата по въпроса.

Редактирано Юни 30, 2025 от Изчезнал

[D3loFF]

Преди 33 минути, Изчезнал said:

За гръцки не знам, предполагам, че ИИ не е твърде наясно. Обаче за древноеврейски мога да гарантирам, че и авторът на "О писменехь" и авторът на "Шестоднев" го знаят и то изтънко.

Цитирай

Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф.

Да бе, само дето не е първата буква, а е 12-тата: ל - ламед

А לָמַד (ламад), което звучи по същия начин почти е: уча, изучавам

Страшно гарантиране му удари...

[Изчезнал]

Преди 6 минути, D3loFF said:

Да бе, само дето не е първата буква, а е 12-тата: ל - ламед

А לָמַד (ламад), което звучи по същия начин почти е: уча, изучавам

Страшно гарантиране му удари...

Тук даде неоспоримо доказателство за това, че авторът е познавал детайлно иврита, за разлика от повърхностното познание, което току-що демонстрира!

Алеф (א-ל-פ) е коренът на глагола със значение обучавам, възпитавам, днес също и опитомявам, дресирам. Погледни Йов 33:33

אִם־אַ֭יִן אַתָּ֥ה שְֽׁמַֽע־לִ֑י
  הַ֝חֲרֵ֗שׁ וַאֲאַלֶּפְךָ֥ חׇכְמָֽה׃

33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

 

[Кухулин]

Тук трябва спешно да измислим виц как D3loFF се мъчи да продава на стар евреин староеврейска мъдрост  

[Atom]

Преди 3 часа, Кухулин said:

Вашето мнение?

А какво общо има това с въпроса дали автора на "За буквите" знае или не знае гръцки. Алфа не означава нищо на гръцки. Име на конкретна буква (при това заето) и толкова. В същото време думата "алфа" може да има всякакво преносно или символно значение в зависимост от интерпретацията на конкретния индивид.

[D3loFF]

Преди 58 минути, Изчезнал said:

Тук даде неоспоримо доказателство за това, че авторът е познавал детайлно иврита, за разлика от повърхностното познание, което току-що демонстрира!

Алеф (א-ל-פ) е коренът на глагола със значение обучавам, възпитавам, днес също и опитомявам, дресирам. Погледни Йов 33:33

אִם־אַ֭יִן אַתָּ֥ה שְֽׁמַֽע־לִ֑י
  הַ֝חֲרֵ֗שׁ וַאֲאַלֶּפְךָ֥ חׇכְמָֽה׃

33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

Ами напротив, точно обратното. Това че буквата "алеф" е първа от думата за "обучавам, възпитавам", нито я прави неин корен, нито нищо. Тя е "корен" по вашето разбиране за корен и в думите като: кораб, хиляда и първи. Така ли е - така е! Една буква няма как да е корен в така структурирана дума, ако ще не на иврит да е, ами и на ескимоски.

Това все едно "д" да е корен на думата "добро" понеже там е първа буква и понеже в старобългарската азбука така е наречена. Или въпросното "д" всеки път да означава "добро". Един човек разбиращ от граматика дори през средновековието това ще го знае. А това че автора се е опитал да си поиграе с думите това вече е съвсем отделен въпрос.

Редактирано Юни 30, 2025 от D3loFF

[Изчезнал]

Преди 42 минути, D3loFF said:

Ами напротив, точно обратното. Това че буквата "алеф" е първа от думата за "обучавам, възпитавам", нито я прави неин корен, нито нищо. Тя е "корен" по вашето разбиране за корен и в думите като: кораб, хиляда и първи. Така ли е - така е! Една буква няма как да е корен в така структурирана дума, ако ще не на иврит да е, ами и на ескимоски.

Това все едно "д" да е корен на думата "добро" понеже там е първа буква и понеже в старобългарската азбука така е наречена. Или въпросното "д" всеки път да означава "добро". Един човек разбиращ от граматика дори през средновековието това ще го знае. А това че автора се е опитал да си поиграе с думите това вече е съвсем отделен въпрос.

Извинявай, но тук демонстрираш пълно невежество. Корени в иврит имат само глаголните форми и те са съставени от 3 букви (3 съгласни звука), понякога има и 4-буквени корени, но нека не задълбаваме.. Това не е индоевропейски език - семитски е. Буквата "алеф" произлиза от йероглиф за "бик" - Алуф. Алеф-Ламед-Пей е корен на глагола с инфинитив "לאלף", чието старо значение е "обучавам".

Редактирано Юни 30, 2025 от Изчезнал