Кой е източникът на „Именник на българските ханове“

[Янков]

Кой е източникът на „Именник на българските ханове“

Трети международен конгрес по Българистика 23-26 май 2013 г. , София

Секция „История и археология”

Подсекция „Българите през средновековието”

Автор: Бонка Даскалова

Държава: България

Език: Български

https://clbas.bg73.net/bg/v/bulgarian-studies-3-vol-20-pp-102-111

 

(Цитатите станаха повече отколкото смятах в началото, но на който му е скучно да погледне в края)

 

Откъси:

Описвайки внимателно всички статии в Хронографа, редакция от 1512 г., Попов открива една твърде любопитна, спореднего, статия: „Непосредственно за IV книгою царств в обоих описываемых списках помещена следующая в высшей степени замечательная вставка - Авитохол жить лет 300. Род ему Дуло,р а лет ему дилом твирем и т.н. ...“5 (Двата описвани преписа са № 280 от Синодалната сбирка, начало на XVI в. и № 1437 от сбирката на Погодин, XVI в.). Източникът на тази „забележителна вставка“ остава загадка и той публикува изцяло списъка на българските владетели, които са упоменати в нея. Едва ли младият изследовател е подозирал какъв огромен подарък прави на бъдещото Трето българско царство, което ще се възроди след 500-годишното османско владичество само 13 години следнеговото откритие - през 1879 г. Но трябва да мине още почти половин век, за да стигне тази публикация до българската исто рическа наука. И досега не е обърнато специално внимание на историческата заслуга на Андрей Попов за това откритие. Може би ако Именника не е бил публикуван от младия учен, ние и до сега нямаше да знаем за неговото съществуване. Също така не е разглеждан този писмен паметник и в контекста на хронографа, т.е. в описанието на световната история. С изключение на монографията на проф. Л. Горина „Болгарский хронограф и его судьба на Руси“6, в науката не е обръщано специално внимание на този въпрос. …………………………………………

Ще разгледам структурата на Хронографа - редакция от 1512 г., (по-нататък Елински летописец-1- ЕЛ-1), т.е. коя част от световната история е описана, преди на нейната сцена да се появят българите.. Ще се спра само на тази, най-стара редакция в Русия, тъй като в по-късните редакции, както и в никой от оста налите руски преписи на хронографа не е съхранен този първи „блок“, който завършва с Именника.

Съставителите на древните хронографи са считали за редно да започнат излагането на събитията от световната история със сътворението на света и стигайки до съвременната им епоха, неизменно са се старали да вмъкнат данни и събития от истори ята на своята страна. И колкото по-високо е било националното самочувствие на съставителите на тези сводове и съзнанието за важната роля, която те отреждали на своята страна, толкова повече място те отделяли за родната история. С развитието на средновековното общество и държавност, все повече се съкра щавали частите, описващи древните истории за сметка на актуалните проблеми и събития в родната история. Тази тенденция се наблюдава и при съставителите на първите хронографи, на писани на старославянски език.  ………………..  Ако обаче се обърнем

към историческите извори, можем да приведем приписката, която е запазена в т.нар. Архивски хронограф от XVI в., която гласи: „Книги Завета Божия Ветхого, сказающе образы Нового Завета истинну сущу, преложися от гречьска языка въ словенскы при князи блъгарстем Симеоне, сыне Бориши, Григорием прозвитером мнихом всех церковник блъгарских церквей по велением того книголюбца княза Симеона ...“8 След това идва заглавие, което доказва, че презвитер Григорий е превел имен но Царските книги от Стария Завет: „Царства пръваго о Самуиле пророце и о Илии жреци и о Фине и Фенеосе сыне его и кивоте Божии како взят бысть и ино“.9 Можем да приемем, че библейският хронографически текст, съединен с „Именника на българските ханове“, е съставен в България. …………………………..

Първият хронографически блок започва с едно обширно „заглавие“15, както го нарича Творогов, което не се среща в никоя друга редакция и което, за щастие, е публикувано от А. Попов. По-скоро това не е заглавие, а една изключително интересна приписка, която досега никой не е коментирал. Тя е разчетена от Андрей Попов, на някои места погрешно, но на нея нито Попов, нито някой друг след него, е обърнал сериозно внимание. Според наше изследване тази приписка има много важна роля, защото в нея древният съставител на този блок много ясно посочва източниците на своя труд и тя се явява поредното доказателство, че този съставител е бил българин. Ще представя нейния пълен текст, като се постарах да направя възможно най-точния превод на съвременен език, поправяйки някои грешки на Андрей Попов, който разчита вместо „пророчески творби“ „пророчества“на Георгия (Амартол). В тази първа част хрониката на Георги Амартол въобще не се среща, а хрониката на Иоан Малала е само преразказана. И така приписката гласи:

 „Летописец елински и римски. Тези книги са написани не (само) от едни книги. Но от различни истинни и велики. Велики след поправянето на много истинни сказания на Мойсей. И от Четирите царства и от про роческите творби, наистина изложени. И от Ездра и от Есфир. И от Песен на песните и от Петокнижието. И още от хронографа на Йоан Антиохийски, който (хронограф) е като всички елински пустословии измислици. И от капищата каквито имаше идолски жертвоприношения са пренесени оттам както бяха. Тези книги са писани битийски (от Битие) и от Четирите царства“

………………

И накрая, да обърнем внимание на последната и най-важна фраза от приписката. Като знаем, че първият блок на хронографа завършва с Именника на нехристиянските български владете ли, става ясно, че тази фраза се отнася именно за него. Авторът е пренесъл тези надписи, оставени върху жертвените дарове „както бяха“ може би от различни капища, тъй като думата „капища“ е в множествено число. Единственият нехристиянски източник на тази библейска част са „идолските жертвопри ношения“ на капищата. Защо съставителят на едно напълно християнско по своя дух съчинение би се обърнал към такъв източник? Отговорът е - за да пренесе информацията за първите български владетели „както беше“ и да я постави именно след Книгата на четирите царства. След историята на падането на Йудея и новото царство на Навуходоносор на еврейска земя, съставителят е поставил „Царството на българите“, сякаш подчертавайки неговата древност. ..............

А. Попов. Обзор хронографов русской редакции.

https://archive.org/details/obzorkhronograf02popogoog/mode/2up

 

[Янков]

 Колебаех се дали да пусна тази тема, но са минали само 147 години преди припаската да стане известна на българската наука и още 12 докато стане известна и на мен. Време е да спрем със спекулациите за произхода.

 Какви изводи можем да си направим:

-          „Именника” е от езическите времена на България.

-          Използването на мн.ч., говори че е бил от 2, или повече части. В полза на последното е факта че в 2 от преписите три имена започват с главни букви – Авитохол, Аспарух и Тервел. Възможно е това да маркира отделните части.

-          Компилирането на тези части е извършено при включването му в ЛЕР.

-          Израза „пренесени оттам както бяха” може да се тълкува многозначно. Може да означава че в „Именника” не са правени никакви корекции, но също така може да означава че са забелязани грешки и не са коригирани. Трети вариант е да са добавени пояснения.

 Останалото оставям на вашето въображение.

[D3loFF]

От елинските капища Янков, от елинските. 

"Та у киха, и още же от Иоаннова хронографа Антиохийскаго,
иже всѣ еллиньскыя акы бледи сплетения еловыя,
и капища идольскыя требы приносимыя ими, откуду и како бываше.

А книги писаны бытийския о Тетровасиль."

"…и такива също от Йоановия Антиохийски хронограф,
който изложи всички елинистични разкази като бледи изтъкани измислици;
и за капищата и идолските жертви, които принасяха — откъде произхождаха и как се извършваха.

А книгата е написана от Битие и Четири царства."