Отиди на
Форум "Наука"

Съществува ли прераждането? Кога определена душа достига Нирваната? По какво се определя Кармата?


Recommended Posts

  • Потребители

Само - моля - нека спомените се разказват в раздела "Историческо моделиране". Лично мен ме интересува някоя "стара душа" със спомени от англосаксонска Британия :)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Не мога да разбера как всяка търсеща в миналите животи личност все се оказва я принц, я принцеса, я крал ...я друга велика личност и то все от някой "екзотична чужбина". Как никой не каза "аз съм бил овчар в Родопите през 13 век"...или нещо подобно. Явно е въпрос на чест да си заплюеш някоя велика личност като свое превъплъщение и тя да стане част от самоидентификацията ти...

Айде всеки от нас да си заплюе тогава по една или няколко личности, че после да не стават обърквания..

Например аз искам да съм била първо любовница на Крали Марко, второ конят на Аспарух, трето запазвам си да съм преродения Жълт Император ахахха! Може да си направим една "сериозна" тема и там да си записваме всички "спомени", които идват в главата ни...

Аз например като бях коня на Аспарух си спомням, че много рядко ядяхме ечемик, повече овес и най-много тревуляци и сено, а шефа много ме обичаше, обаче като беше нервен все ме риташе в хълбоците силно и това ме вбесяваше... Имах 7 кончета от различни кобили... Много ми хареса в новата България, защото имаше много ядене ...и така де.. От битките нямам много спомени, защото там шефа мисли аз само действам...

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мога да разбера как всяка търсеща в миналите животи личност все се оказва я принц, я принцеса, я крал ...я друга велика личност и то все от някой "екзотична чужбина". Как никой не каза "аз съм бил овчар в Родопите през 13 век"...или нещо подобно. Явно е въпрос на чест да си заплюеш някоя велика личност като свое превъплъщение и тя да стане част от самоидентификацията ти...

Айде всеки от нас да си заплюе тогава по една или няколко личности, че после да не стават обърквания..

Например аз искам да съм била първо любовница на Крали Марко, второ конят на Аспарух, трето запазвам си да съм преродения Жълт Император ахахха! Може да си направим една "сериозна" тема и там да си записваме всички "спомени", които идват в главата ни...

Аз например като бях коня на Аспарух си спомням, че много рядко ядяхме ечемик, повече овес и най-много тревуляци и сено, а шефа много ме обичаше, обаче като беше нервен все ме риташе в хълбоците силно и това ме вбесяваше... Имах 7 кончета от различни кобили... Много ми хареса в новата България, защото имаше много ядене ...и така де.. От битките нямам много спомени, защото там шефа мисли аз само действам...

:biggrin::biggrin::biggrin:

Е това вече е философията.:)

Би трябвало да има някаква логична връзка между това че хората които си "спомнят" за предишните си животи,не са били овчари или коне.Библията ни учи че всички сме равни,но на практика излиза че не съвсем така.Но както и да е.

Аз имам един въпрос относно преражданията: Ако в следствие на някакви катаклизми животът на земята изчезне.Например земята бива погълната от разширяващото се слънце (хипотетично).Каде ще отидат душите ни?Има ли философско обяснение?

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Концепцията за прераждането създава неразрешими проблеми. Така например не е толкова интересно къде отиват душите, а откъде се пръкват? Човечеството непрекъснато се увеличава като бройка, откъде се появявяват новите души, при положение, че старите се прераждат? Ако се прераждат, защо една душа се преражда в много тела? Нима древните велики личности, към които имат предпочитание спомнящите си предишни животи, са били всичките шизофреници? Имаме известни десетки или повече преродени Наполеоновци, Александровци...

Проблемът се създава от допускането, че душата е безсмъртна, което е много труден, дори невъзможен за установяване факт. Всичко си идва на мястото, ако се допусне, че душата е смъртна...

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Концепцията за прераждането създава неразрешими проблеми. Така например не е толкова интересно къде отиват душите, а откъде се пръкват? Човечеството непрекъснато се увеличава като бройка, откъде се появявяват новите души, при положение, че старите се прераждат? Ако се прераждат, защо една душа се преражда в много тела? Нима древните велики личности, към които имат предпочитание спомнящите си предишни животи, са били всичките шизофреници? Имаме известни десетки или повече преродени Наполеоновци, Александровци...

Проблемът се създава от допускането, че душата е безсмъртна, което е много труден, дори невъзможен за установяване факт. Всичко си идва на мястото, ако се допусне, че душата е смъртна...

Би могло да се вкара и малко наука.

Известно е, че има памет на структурите. Самите структури са изградени от вещеви обекти и фотони за връзка между тях. Казваме, че има памет, защото с течение на времето тези връзки се повтарят и държат структурата като едно цяло; разбира се, в определен диапазон на "падащите" към структурата полета от елмагн. фотони. Тогава, говорим за Устойчивост на структурата. Да не забравим, че и самата структура като цяло си има обвивка от характерното за нея поле, изградено от вътре-излъчвателите й. Посредством характеристиките на това поле тя се идентифицира като такава за околните на нея структури. Демек и в нея (обвивката) все едно, че се съдържа памет на структурата.

Чрез обмен на тази информация (във фотоните за връзка), която се съдържа в обвините трептения, обектите се уголемяват (сили на привличане при "еднаквите" по форма конфигурации), работят заедно, докато не стане възможно, да се обединят в по-голямо тяло със собствена (друга) обвивка. Това - под действието на "падащите" полета от околното пространство.

Ако се съдържа късовълново трептене в падащото лъчение- голямото може и да се раздели на две по-малки, като: всяка от "новите" малки структури, съдържа вече инфо и от предишното обединяване. Тоест има променена памет на структура.

Долу-горе, в такъв аспект протича естественото саморазвитие и саморегулиране на окрупняване и разпад на телата - еволюция на неживата Природа.

При живото: тези структури са по-особени, дължат се на обединяване на дълги вериги от молекули на база въглерод и водородни връзки. И, защото въглеродът е "ситен" по размер, а и връзките му с другите околни молекули са къси, то е станало възможно да се образуват така наречените белтъчни макромолекули, с едно много интересно свойство: под влияние на падащите полета (за условно постоянния фон от елмагн. трептения на Земята) тези макромолекули не се разрушават (рядко са късите вълни във фона). Те само се завъртват при поглъщане на външен фотон (посукват), а след отпадане на лъченито, излъчват погълнатото и се връщат в изходно състояние. Да, но през това време са си променяли формата, а тя, във връзка с околните форми, задвижва спрямо тях. Тоест - запазва се структурата, а се осъществи движение - първа стъпка!

Втората стъпка е, че при наличие на съответните химелементи, то, посредством фонът от обвивни трептения на макромолекулата се делигира памет на околното пространство (физически вакуум) и то лесно възпроизвежда подобна конфигурация - получава се възможност за саморазвитие на белтъците, като повтарят сами себе си...

И т.н. - протича и еволюция на живото, която следва от еволюцията на неживото. Разнообразието на форми следва пък от разнообразието на фон от околната среда (вода, суша, мешано)- с мутации става.

Докато се е стигнало структура: Главен мозък при Човек.

Най-интересното, според мен е, че се счита, че човек мисли с мозъка си. Ми, мозъчните клетки си имат постоянна задачка: да регулират устойчивостта на структурата Човек в тоя фон, в който се въди! Хич нямат време за мислене - те постоянно сравняват данните от сетивата, с паметта на структурата записана в гените и отреагирват на база тоя запис.

Мисленето, играта на абстрактните образи на "прескочи кобила", се осъществява в гънките на кората на Гл. мозък. Там се "записва" във вид на стоящи вълни инфото от сетивата очи; като въжени мостчета в Големия каньон дето свързват единия склон с другия.

При промяна на налягането на ликвора се променя и разстоянието-дължина на мостчетата и записаното в тях (част от абстрактен образ) се вписва в цикъл трептене, оформящ цялостен абстрактен образ. Вижда се, че дори без да участва инфо от очите (затворени), можем да "възбуждаме" образ. Не е реален, а идеален. Затова, можем да го манипулираме без опастност от "реализиране". А, прочитането на който и да е образ си е чисто субективен процес - където е имало "свободно място", там се е записало инфото за него - независимо от гледната точка в момента на запис.

Ясно е, че с разпад на структурата Главен мозък, отпадат и възможностите за създаване, съхраняване и манипулиране на субект.

Прераждане няма.

Има илюзии.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мозъкът не мисли, защото е само един орган, сложен и особен, но орган. Мисли умът, който може да се основава на мозъка, но е нещо далеч по-ясно, "видимо" и осезаемо. Как е възможно един телесен орган, едно парче месо да мисли?! Мисленето е нещо далеч по-сложно и качествено различно. Умът е психическа реалност и може да се наблюдава, защото е неразличим от мислите, т.е. мислите, които се появяват в нечие съзнание се наричат ум.

Въпросите, които задаваш нямат отговор, защото тези въпроси ги задава умът, който не знае и пита себе си, който не знае. Вероятно може да се даде някакъв отговор и литературата е пълна именно с отговори на въпроси, но ако ясно се съзнава безсмислието на питането - въпросите отпадат и са неинтересни. Умът вижда и разбира каквото разбира - един ум повече, друг по-малко. За каквото не разбира да не пита, защото няма да разбере. Това е моето правило, което ми дава спокойствие да не се тормозя с неразрешими въпроси.

Браво! Брилянтно! Имах същите идеи, но както обикновено, ми беше трудно да ги събера и оформя, както теб.

Сега да противопоставя, доколкото мога, на Малоум.

Четох(и позабравих точно как е било), че на един човек(важно е да се отбележи субект ;) )са снимали мозъка при будно и при заспало състояние. Не помня точно какъв беше принципа на изследването, но то завършило с изненадващите резултати, че едни и същи части на мозъка се активират при създаването на образи при съня и при будно състояние. Тоест, сънищата ни са толкова истина, колкото и реалните ни познания за света. Мозъка, както казва инкоректус, е просто инструмент на съзнанието. Не изключвам никак неговата невъзможна за представяне сложност от милиони и милиарди връзки между невроните и така нататък. Но е просто инструмент на съзнанието, което опознава(спрете ме ако греша в използването на думите).

Малуом, сигурно говориш за микротубулите, като имаш предвид тези белтъци? Как в протеина бил възможен изкривяване на ъгъла по такъв начин, че информацията се предава на следващия тубул(тоест сгъването се предава). И така нататък, течащи по веригата сигнали, определящи мисълта ни. При голямо "сриване" на микротбулите получаваме мисъл, изградена от много битове проверена логическа информация. Това е вярно. Принципът на мислене си го обяснил брилянтно. Но! Това, което учените, стараейки се да мислят рационално, пропускат, е че не тези промени задвижват мисълта, а нещо задвижва тези промени. Или казано по друг начин: умът е това, което въздейства на микротубулите, а те са просто материалната индитификация на мисълта. И ние, като материални същества, стигнали до абстрактното мислене, вярваме, че така сме стигнали до тайните на мисленето. Разбира се, трябва да се осъзнае, че материално и нематериално са свързани изрядно и всяко влияние на едното, действа на другото. От метафизична гледна точка: нашите тела са проекция на самите нас, но не това, което представляваме, не душата ни, не чувствата ни. Как би ми обяснил плацебо ефекта? Истината е, че вярата на съзнанието, че е излекувано може да натовари организма с хормони, които изцяло да го излекуват, въпреки, че той не е лекуван. Силата на волята има постоянен контрол над организма, правещ го да се превръща в наша проекция. Материална проекция. (разбира се както изясних по-рано материални неща също могат да въздействат и на фино материалната ни същност - отрови, антибиотици, наркотици, приспивателни, дори и цигари. Всъщност това с емоционалните зависимости е интересно. Защо човекът има рецептори за да усеща ефекта на марихуаната? Защото може и сам да произвежда такива хормони, които да го правят щастлив. Привикването с марихуана е повече емоциоланен процес, защото всяла емоция освобождава хормони, които тялото възприема. Да седнеш пред компютър за някои е нещо успокояващо и радващо, особено когато стига нивата на пристрастеност. Както и цигарите. Хората ги пушат, за да не са нервни, например. А сами могат да произведат успокояващи хормони. Цигарите са просто външна намеса.)

Плюс това: нашаа реалност си е само наша реалност. Една единствена, субективна реалност. всякакъв опит за обективизация и независимо размишление от нашата гледна точна показва разум. Но чувствата, възприятията, усещанията ни спрямо даден предмет са нещо различно. Промяната в химията на мозъка определяла чувствата ни?(по думите на Карл Сейгън) Да, но кой я променя тази "химия в мозъка". Това е единствено нашата душа, с която чувстваме(отново - поправете ме ако греша).

Трябва да се осъзнае също така, че човек не вижда с очите си, те само представляват рецептори, предоставящи образи; човек вижда с мозъка си, а мозъка е средство за метафизичната ни част, както вече уточних. Трябва да се осъзнае, че нашата представа за реалността въздейства на реалността. Пример: нестинарите ходят по горещи въглени, без да се изгорят. Защото вярват, че няма да се изгорят. Ако пуснете човек, който не е убеден в това, познайте какъв ще е резултата.(и тук да спомена ходенето по вода и как Исус казва: всеки може каквото аз мога, даже и повече, но това е малко извън темата). Плюс това реалността постоянно се променя. Парадигмите ни се срутват или обогаяват. Моята реалност се измени на няколко пъти. И оттогава знам такива "мъдри" неща. Неща, до които всъщност всеки има достъп, но не се възползва, ето докъде е стигнал закоравелия материализъм в наше време. Но това също е извън темата.

Освен нестинари и плацебо ефект, ще обясня и квантовата физика. Всеки наблюдател влияе на наблюдаваното. Този опит е бил наблюдаван с онзи експеримент с многото единици, сега е мързи да го обяснявам. Тоест: не само че създаваме на реалността, но и влияем над нея, като променяме квантовите вероятности в насоката, в която сме изградили себе си, излъчвайки вълни(трептения) на финни нива чрез мислите си; ето, отново се проявява връзката между материално и нематериално, цялата концепция е много логична, като се замислиш. Всъщност не съм много сигурен дали съзнанието идва от нефизична или финоматериална част, излъчваща трептения. Думите на Бил Хикс, че ние сме общо съзнание, наричащо се любов, което чувства себе си чрез субективни трептения ми звучи най-лесно и вярно възприемащо се. Така съзнанието влиза в теорията на струните. Но още е рано да я вкарваме като сигурна, въпреки че ми харесва много.

Та: Ето малко научна част: изложих експерименти, доказващи илюзията на субекта относно материята; дадох обосновано твърдение за квантовата физика и съществуването на душата. Важно е учените (особено физиците(а и докторите, защото много лесно ще лекуват)) да разберат общите послания на религии, философски учение, защото в тях има огромна истина. Как е могъл Платон, например, да знае повече от 2000 години преди Айнщайн, че материята е енергия в много концентирана форма? Важно е да се спре с материализмът в науката, защото тя вече започва да дава лъжливи резултати, както Малоум. Няма лошо. Напротив, много си интелигентен. Това е товята реалност и ти я описваш и разясняваш, че белтъците правели мисълта. Ако го вярваш, то ще е истина. Това е универсалната истина. По думите на Джордж Оруел: "Действителността съществува единствено в човешкото съзнание и никъде другаде." Дарвинизъм и материализъм са враговете на човечеството. Само се позаинтересувайте колко от светочните богати хора членуват в мистични организации и тайни ордени, правещи се на вещери и вещици. Защото знаят.

Не знам за прераждането. Изобщо малко знам и за времето, защото всичко е много странно там. Прераждането трябва да съществува, за да може едно съзнание да се усъвършенства, докато достигне високите нива на познание и чувство. Там какво става не ми е известно.

И за финал да цитирам Шопенхауер:

...Този субект съм именно аз самият, така, както е и всеки познаващ субект. Следователно в дадения случай моята личност би съществувала наистина,но отново като представа именно в моето собствено познание, защото тя се познава дори от мен самия само косвено, никога непосредствено, тъй като всичко представимо е само косвено. Именно като обект, заемащ пространството, изпълващ го и действащ, аз познавам тялото си само в нагледа на мозъка си, а този наглед се предава чрез сетивата. Въз основа на техните данни представящият нагледно разсъдък извършва функцията си – минава от действие към причина и по този начин, като окото вижда тялото или като ръцете го опипват, той конструира пространствена фигура, представяща се в пространството като мое тяло.

И...

...Субективното и обективното не образуват континуум. Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.

И...

..Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект. Затова и на твърдението, че аз съм само модификация на материята, трябва да се противопостави другото, именно, че всяка материя съществува само в моята представа.

Надявам се да сте ме разбрали!

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Би могло да се вкара и малко наука.

Известно е, че има памет на структурите. Самите структури са изградени от вещеви обекти и фотони за връзка между тях. Казваме, че има памет, защото с течение на времето тези връзки се повтарят и държат структурата като едно цяло; разбира се, в определен диапазон на "падащите" към структурата полета от елмагн. фотони. Тогава, говорим за Устойчивост на структурата. Да не забравим, че и самата структура като цяло си има обвивка от характерното за нея поле, изградено от вътре-излъчвателите й. Посредством характеристиките на това поле тя се идентифицира като такава за околните на нея структури. Демек и в нея (обвивката) все едно, че се съдържа памет на структурата.

Чрез обмен на тази информация (във фотоните за връзка), която се съдържа в обвините трептения, обектите се уголемяват (сили на привличане при "еднаквите" по форма конфигурации), работят заедно, докато не стане възможно, да се обединят в по-голямо тяло със собствена (друга) обвивка. Това - под действието на "падащите" полета от околното пространство.

Ако се съдържа късовълново трептене в падащото лъчение- голямото може и да се раздели на две по-малки, като: всяка от "новите" малки структури, съдържа вече инфо и от предишното обединяване. Тоест има променена памет на структура.

Долу-горе, в такъв аспект протича естественото саморазвитие и саморегулиране на окрупняване и разпад на телата - еволюция на неживата Природа.

При живото: тези структури са по-особени, дължат се на обединяване на дълги вериги от молекули на база въглерод и водородни връзки. И, защото въглеродът е "ситен" по размер, а и връзките му с другите околни молекули са къси, то е станало възможно да се образуват така наречените белтъчни макромолекули, с едно много интересно свойство: под влияние на падащите полета (за условно постоянния фон от елмагн. трептения на Земята) тези макромолекули не се разрушават (рядко са късите вълни във фона). Те само се завъртват при поглъщане на външен фотон (посукват), а след отпадане на лъченито, излъчват погълнатото и се връщат в изходно състояние. Да, но през това време са си променяли формата, а тя, във връзка с околните форми, задвижва спрямо тях. Тоест - запазва се структурата, а се осъществи движение - първа стъпка!

Втората стъпка е, че при наличие на съответните химелементи, то, посредством фонът от обвивни трептения на макромолекулата се делигира памет на околното пространство (физически вакуум) и то лесно възпроизвежда подобна конфигурация - получава се възможност за саморазвитие на белтъците, като повтарят сами себе си...

И т.н. - протича и еволюция на живото, която следва от еволюцията на неживото. Разнообразието на форми следва пък от разнообразието на фон от околната среда (вода, суша, мешано)- с мутации става.

Докато се е стигнало структура: Главен мозък при Човек.

Най-интересното, според мен е, че се счита, че човек мисли с мозъка си. Ми, мозъчните клетки си имат постоянна задачка: да регулират устойчивостта на структурата Човек в тоя фон, в който се въди! Хич нямат време за мислене - те постоянно сравняват данните от сетивата, с паметта на структурата записана в гените и отреагирват на база тоя запис.

Мисленето, играта на абстрактните образи на "прескочи кобила", се осъществява в гънките на кората на Гл. мозък. Там се "записва" във вид на стоящи вълни инфото от сетивата очи; като въжени мостчета в Големия каньон дето свързват единия склон с другия.

При промяна на налягането на ликвора се променя и разстоянието-дължина на мостчетата и записаното в тях (част от абстрактен образ) се вписва в цикъл трептене, оформящ цялостен абстрактен образ. Вижда се, че дори без да участва инфо от очите (затворени), можем да "възбуждаме" образ. Не е реален, а идеален. Затова, можем да го манипулираме без опастност от "реализиране". А, прочитането на който и да е образ си е чисто субективен процес - където е имало "свободно място", там се е записало инфото за него - независимо от гледната точка в момента на запис.

Ясно е, че с разпад на структурата Главен мозък, отпадат и възможностите за създаване, съхраняване и манипулиране на субект.

Прераждане няма.

Има илюзии.

...

Много ми хареса предложената верига от логически свързани факти :) По принцип и аз мисля горе долу така, но не съвсем. Ако трябва да говорим за работата на мозъка в нейната динамика, както е представена тук, то тя е представена като "ЧЕРНА ДУПКА" - поглъща, обработва и не излъчва енергия респ. информация. Подрежда се, но не подрежда и извън себе си...разпада се, но никъде не се говори какво причинява, когато се разпадне. Човешкото същество заедно с неговия главен мозък е една отворена система, то е част от едно много по-мащабно взаимодействие. Според будистката идея прераждането се открива в това мащабно взаимодействие на съзнанието или цялото живо същество с реалността. Тъй като в тази концепция няма съзнание отделно от веществото не може да се говори за съществуване на душа. Може да се говори за причиняване на ново състояние поради "незнание". Аз "прераждам" своите страдания, радости, спомени в света, защото съм си въобразила че са мои - нещо от сорта. Прераждам ги като ги удържам изкуствено постоянни и актуални. Непрекъснато "излъчвам" информация, която е бъгната. Така действам кофти на системата, в която участвам... Влияе се не само на другите съзнания, но и на безсъзнателните обекти. Обърква се мрежата от събития, присвоява се нещо постоянно, което реално не съществува. В този смисъл прераждането е като разпространението на една вирусна програма в мащабна информационна система, която обърква цялостно всички елементи. Нищо в природата не се губи - информацията също, тя се трансформари в различни форми подобно на енергията, чрез която се разпространява. Съдържимото на главния си мозък ние всички изразяваме и "разтоварваме" навън по един или друг начин, така разпространяваме това съдържимо през целия си живот, навсякъде... То непрекъснато се променя от инфото, което постъпва в нас, но повечето хора по инерция удържат що годе постоянни реакции - защото са формирали индивидуалност. Така се оказва, че както в края на живота, така и през целия си живот наместо да приеме новото си състояние, съзнанието прави нескончаеми опити да се запази непроменено. Така то причинява според будизма прераждане на "името и формата"...една инерция която влияе на другите същества, форма на съществуване, която ще приемат и други защото погрешно се учат от своите предци :) Естествено това е мое разбиране на будизма. Ако трябва да говоря в термините на поста, на който правя риплей, ще кажа, че инфото от работата на нашия мозък, именно поради природата на информационния обмен се разпространява и запазва под различни форми непрекъснато във Вселената и след това взаимодейства с други форми и така никога не се губи изцяло, както и енергията от нашите тела. Това е физически факт, а тъй като още в древността будистите умело са доказали, че самостоятелна, отделна от другите събития и неща личност не може да съществува, то тогава няма значение, че когато се разпада мозъка се разпада и личността. Информацията и следите от действието на съществото - съзнанието остава, променено, в нови многообразни форми без изобщо да наподобява личност, камо ли човек :) Една такава форма е да речем градината на един човек, в която той е вложил усилия и тя предизвиква съответните събития за хората, които се занимават с нея след като него го няма. Друга такава форма е да речем някой, с когото този човек е разговарял веднъж, скарали са се...той го е обидил жестоко и този някой до последния си миг си спомня обидата и разказва на децата си и внуците си "хората са лоши, много лоши понякога, тъй да знаете деца"... :) Виждате че инфото се разпространява непрекъснато, променя се и не идва просто от един източник. Във веригата от причини и следствия нищо не се губи напълно, но никога не остава постоянно. Истината, макар и никога пълна и абсолютно, трябва да се търси "някъде по средата" :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Концепцията за прераждането създава неразрешими проблеми. Така например не е толкова интересно къде отиват душите, а откъде се пръкват? Човечеството непрекъснато се увеличава като бройка, откъде се появявяват новите души, при положение, че старите се прераждат? Ако се прераждат, защо една душа се преражда в много тела? Нима древните велики личности, към които имат предпочитание спомнящите си предишни животи, са били всичките шизофреници? Имаме известни десетки или повече преродени Наполеоновци, Александровци...

Проблемът се създава от допускането, че душата е безсмъртна, което е много труден, дори невъзможен за установяване факт. Всичко си идва на мястото, ако се допусне, че душата е смъртна...

Логично.

Всъщност ти ма изпревари със това мнение. :)

Обратния ефект на прираста на населението,е времето след втората световна война.Душите би трябвало да са толкова много,че трябваше да чакат с години за да се преродят във ново тяло.

Като цяло логиката ми подсказва че прераждането не може да съществува.Но от друга страна противно на логиката би ми се искало да не е така.Пак и съществуват толкова много нелогични явления,свързани със прераждания.Не мога да повярвам че всичко това е само плод на човешки фантазии.Прекалено са сложни,за да бъдат просто фантазии.

От другата страна повечето религии утверждават че прераждането съществува,това е също фактор,който не може да не се отчете.

Не се бях замислял че душата може да бъде смъртна,това наистина открива нови хоризонти за размисъл.

Във примера за случая със поглъщането на земята от слънцето,грубо казано може да се видят два развития на събития.

Или душите ште умрат,с което приключват разсъждения.

Или те ще си намерят друг дом във вселената.Тука вече се поражда въпроса дали душите не биха могли да напускат земята и по времето когато земята съществува.Но по всичко личи че това е трудно постижимо дори и за душите.Т.е. душите са свързани по някакъв начин със земята.А щом те са ограничени във действията си ,значи че на тях действа някаква по висша сила (да кажем Бог).Или малко по научно трактовано: душата ни представлява нещо като информационо отражение на даден човек,което се проявява във вид на някаква форма на енергия.И тази енергия както и други много физически енергии и сили,се подчиняват на силата която поражда всичките тях.Между прочим това е онази същата сила която вече толкова време се опитва да намери науката ни и да обедени всички фундаментални сили,чрез теорията на всичко.

Но въпроса с това дали умира душата,наистина е интересен.

Ако и душата има определен свой живот.И ако тя не успее да намери тялото в което да се прероди,умира.

Това значи че душата може и да се ражда.Или по скоро да се цепи.Например от двамата родители,детето предобива част от душата на единия и част от другия.

Извода е : Има още над какво да се мисли. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре тогава: Приемаме, че съзнанието се намира в мозъка. Мозъка, в хода на еволюцията е създал съзнанието, така ли?

Възможно ли е природата да създава нещо толкова комплексно в хода на еволюцията и ако да, то тогава кога? Репсективно - животните имат ли душа, кога се е развила тази душа?

Хубава е идеята за мозъка като черна дупка. Но каква му е целта, щом поглъща? Да задоволява сам себе си?

Ако съществува такова нещо като съзнание, висшо съзнание, то би трябвало да се разпределя между хората. Идеята за свободната воля и т.н."Бог е навсякъде". И както по доказателствен път стигнахме чрез квантовата физика, волята, чувствата влияят на средата. Т.е. те са от по-висшо стъпало. Материята за тях е матрица, която те опознават и развиват в собствено възприятие.

Нима това съзнание умира? Ако не умира - къде отива, значи ли това, че се преражда? Откъде идва? От всеобщо висшо съзнание?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бих повдигнал въпроса за прераждането като концепция и християнството. Твърди се, че са съществували християнски тестове, в които се говори за прераждане, но те са били отхвърлени през Първия Вселенски събор в Никея - 325 г., както и през Петия през 533 г.?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не помня точно какъв беше принципа на изследването, но то завършило с изненадващите резултати, че едни и същи части на мозъка се активират при създаването на образи при съня и при будно състояние. Тоест, сънищата ни са толкова истина, колкото и реалните ни познания за света.

В случая е неуместна употребата на "истина". Само обективната истина (която е една) съществува вън и независимо от нашето съзнание.

Но, понеже се е повдигнал въпрос:"Що е това съзнание?", да отговоря: Съ-знанието е ОТНОШЕНИЕ - отразена обективна действителност в нашия Датчик-Гл. мозък, пречупена през нашето знание (отношението е ... дроб и знаменателят не бива да бъде нула - по-добре е да не "знаем" нещо отколкото да лудваме в спомен).

Знанието още не е Физическо инфо - то не може да участва в енергиен вид - във взаимодействия, нищо, че за него хабим енергия. Знанието е субективно и чрез опити и наблюдения на окръжаващото ни се мъчим да го доближим до обективната истина.

По време на сън, нашият "самообучаващ се биологичен компютър" (метод: проби и грешки) преподрежда получената от сетивата информация, като намира място на стоящите вълнички така, че да нямат "биене" - несъответствия по място и дължина на вълната. Затова, нищо чудно, че се възбуждат едни и същи области от мозъка. Това биене трябва да отпадне, за да не прегрее мозъка - той "работи" при условно постоянна температура и я използва за "база", отклоненията от която го възбужда към "търсене на повредата" в образуванието Човек.

Затова, когато събудиш някой по време на бързите сънища, казва, че сънува, а ако го събудиш през друга фаза - нищо не сънува.

Затова, сънищата не могат да бъдат показател "едно към едно" с някаква действителност, щото хаотично се преподрежда инфото и пак по проби и грешки му се намира подходящото място.

И още нещо съществено: ако дълго време се закрепи една стояща вълна на дадено място, то там, от ликвора, се образува по неин образ и подобие белтъчна макромолекула: става "твърда" постоянна памет. Това се случва в дълбочина на гънките - доказано е, че там се запълва с белтъчен материал ..., демек, при подреждане важната част (повторението е майка на знанието) от инфото потъва в гънките на мозъка.

... Но! Това, което учените, стараейки се да мислят рационално, пропускат, е че не тези промени задвижват мисълта, а нещо задвижва тези промени. Или казано по друг начин: умът е това, което въздейства на микротубулите, а те са просто материалната индитификация на мисълта. И ние, като материални същества, стигнали до абстрактното мислене, вярваме, че така сме стигнали до тайните на мисленето.

Задвижването си е чисто механически процес: при наличие на ел магн.импулс в обвивката на "луковица" (известно като съкръщаване), то тя си променя размера; тази промяна води до промяна на налягането на ликвора; значи - и до промяна на разстояния-вътре в нея, значи - се "дърпат-натискат" стоящите вълнички. Но това не е точно запаметеното, което търсим при мисленето, а една огромна част от множество, все още хаотични записи; мозъкът пробва да направи цикъл - затваряне на хаотичното (щото грее) и го прави с наличните възбудени трептения - така, на субекта остава правото на избор на кой образ да се спре, след като "премисли". Това е и обяснението на интуицията. Също се обяснява: "Абе, знаех си, че така ще стане!"- често срещано твърдение, защото мозъкът е подсказвал множество "решения", но изборът не е имал все още основание. И т.н...

Как би ми обяснил плацебо ефекта? Истината е, че вярата на съзнанието, че е излекувано може да натовари организма с хормони, които изцяло да го излекуват, въпреки, че той не е лекуван. Силата на волята има постоянен контрол над организма, правещ го да се превръща в наша проекция. Материална проекция.

Може би усети вече, че когато мислим, хабим енергия; ако ни хване цикъл от абстрактни образи, които не можем да отмахнем - лоша работа (болестно състояние). Често (пък и на възраст) част от взаимодействащите в цикъл полета, преминават през изтънени части на кората на Гл. мозък и успяват да навлизат към мозъчните клетки - започват да им пречат да си вършат функциите да осъществят Обратната Връзка (ОВ). Също, при свързване на "късо" в някои болестни състояния - страшен тремол се възбужда и т.н. - има множество отклонения. Може да се направи извод, че мислите ни влияят на структурата. Тоест, оправдава се (намира си място) понятието внушение и самовнушение. Те могат ЯКО да ни действат.

Но, това не означава, че обективната действителност зависи от нашето съзнание. Даже, доказва обратното - независимо от нашето съзнание физическите закони си действат (разболяваме се и се разпадаме или ако дадем шанс на мозъка - с успокояване - те същете закони ще ни помогнат във възстановяване).

Спим-неспим - няма начин да отменим гравитацията! Тя си действа и на спящия субект. И на глупавия и на умния и т.н. - разни чавешки критерии за описания на характери. Това не е обективна действителност, а субективна наименованост.

Плюс това: нашаа реалност си е само наша реалност. Една единствена, субективна реалност. всякакъв опит за обективизация и независимо размишление от нашата гледна точна показва разум. Но чувствата, възприятията, усещанията ни спрямо даден предмет са нещо различно. Промяната в химията на мозъка определяла чувствата ни?(по думите на Карл Сейгън) Да, но кой я променя тази "химия в мозъка". Това е единствено нашата душа, с която чувстваме

РАЗУМ - това е свойство на Гл. мозък при Човек, да слага граници на поведение, независимо от позивните (за съхранение) на мозъка.

Не изтърваме "горещата" тенджера с боб, щото ... ще останем гладни! Животното би изпуснало тенджерата (и в двата случая - случайно, в бързината, се е наложило да се хваща). Животните - нямат разум; имат колективни поведения на база инстинкти.

В този смисъл - Космически разум - няма; няма откъде да дойде висока организация първо, за истинкти за самосъхранение и второ - преодоляване на тези инстинкти и действие, различно от "определеното" за сетивата по физичните закони.

Идеята на упойващите е: да се премахне действието на свойството Разум (често го бъркат със самоограничаването от ... страх, например). Проучено е на ниво "химия" (т.е., от електронни слоеве-нагоре). Та за циклите-абстр образи е нужна и химията на ликвора, но не е само това - разумът избира решението (субектът има думата) за поведение.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
name='Lion Queen' date='09 May 2010 - 12:47 PM' timestamp='1273398467' post='99512']

... Нищо в природата не се губи - информацията също, тя се трансформари в различни форми подобно на енергията, чрез която се разпространява. Съдържимото на главния си мозък ние всички изразяваме и "разтоварваме" навън по един или друг начин, така разпространяваме това съдържимо през целия си живот, навсякъде... То непрекъснато се променя от инфото, което постъпва в нас, но повечето хора по инерция удържат що годе постоянни реакции - защото са формирали индивидуалност. Така се оказва, че както в края на живота, така и през целия си живот наместо да приеме новото си състояние, съзнанието прави нескончаеми опити да се запази непроменено. Така то причинява според будизма прераждане на "името и формата"...една инерция която влияе на другите същества, форма на съществуване, която ще приемат и други защото погрешно се учат от своите предци

Ще помоля да прочетеш предния ми постинг - там се опитах да обясня повече, че да не се повтарям...

Физическата информация се съдържа във фотоните (смесените елмагн вълни са от много видове фотони; вълните са "разклатено" от заряди елмагн. поле). Посредством нея - неин обмен, се осъществяват физическите взаимодействия, чийто закони са открити.

Тази, физическата информация - не се губи; не всякога цялостно може да се наблюдава, но, в крайна сметка - не се губи. Ненаблюдаем процес е поглъщане на фотон от вещеви обект - и веднага започват КМ спекулациите, че може да има причина без следствие или - че причината може да изпревари следствието.

Доколкото знанието (съзнанието) не е физическа информация (изтъкано е от абстрактни образи) - нищо не му пречи, да се губи. И се губи, в действителност. И се самозалъгва, че и нас "лъже" (често давам тоя пример: пипаме дървената маса - не е студена, пипаме металната тава - въх, студена!; Е това не е вярно - и двете неща са при Т=20 градуса Ц - бихме могли да направим грешен извод на база Чувственост, ако не познавахме физическите закони: грешно, например: че едното е топло, пък другото - студено)

Спомените ни са благодарение на оставеното от дейности (предходни събития): физическа информация (градинката), разкази (писания, разни)- изкуство, пряка реч и т.н. - все човешки дейности, по един или друг начин - събития, които си имат физическо покритие. Но, нашето знание за тия неща се чисто субективни, макар и дължащи се на обективни причини. Затова - може и да го няма, да е изгубено или "изкривено", като инфо...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няма такова нещо "чисто субективно"...изобщо чисти неща в природата няма. За да имаш чисто субективно знание, трябва да си изолиран от околния свят :) Или дефакто дори самоусещането не е "чисто субективно"

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като гледам постепено разширяваме темата :biggrin: .И се сетих че бях почнал да пиша една стати за конкурс със заглавие Живот и вселената,или нещо таково беще.Както обикновено не съм я довършил,понеже се отнесох по една друга тема.Така или иначе ще я изтрия.Но сега се сетих че има някаква връзка с тази темата и реших да я пейстна тука : :biggrin:

...Беше нощ.Нищо не нарушаваше тишината в помещение за презареждане на батерии.Номер 3584 стоеше на обичайното си място.Но както и предната вечер той не се беше изключил.Той стоеше тихо и неподвижно като другите изключени за през ноща роботи.И само леко и интенсивно посветване на сензорите ,подсказваше неспокойствието му.

Процесорът на робота номер 3584 търсеше причина за решението да не се изключи.През главата му минаваше поток от информация от последните 23 години от както е в експлоатация. Но една думичка постояно спираше потока от информация - дефект.

Той много добре знаеше че дефектните роботи отиват за рециклиране.Но точно този факт не му даваше покой.Той се мъчеше да разбере от каде идва това нежелание за разглобяването му,понеже не знаеше какво значи желание за живот.

По спомени от една книга.

Животът през призмата на човешките очи.Първите асоциации свързани с думата - живот : човешки живот,продължителност на човешки живот,моя живот.Толкова сме притегателни към самите себе си,че ни е трудно да погледнем на света с други очи освен със собствените.Например малко кой се запитва и знае че продължителност на живот на една пеперуда е в рамките на няколко седмици.Но през това време тя успява да изпълни задачите си,а и навярно да се наслади на живота.

Човешкия живот е най скъпия живот на нашета планета,но с какво е по скъп от този живот на едно цвете или едно дърво.С това че дървото няма уста и ръце,за да се противостави на отсичането му? Но пак най щедро ни даряват с плодовете си,без които нашият живот нямаше да е същия.Всяко нещо си има свои отреден живот...,и всяко нещо трябва да изпълни задачата си през този живот.

За да съществува живот,неоходимо да има среда в която той да се развива.И всеки вид на живот влияе на тази среда,както и средата на него.Връзката е неразривна.Живот без среда е като човек без въздух,като риба без вода,като материята без пространство.Среда в която действа само един закон- оцелява най приспособеният към средата,в която живее.

Но какво всъщност е живот- време?любов?щастие?работа? Не. Животът е движение.

Всяко нещо си има отреден живот,пеперуда,дърво,дори и камък пред прозореца ни.Защото чрез движение както на частиците,така и на вселената този камък след време ще стане част от дърво,а когато откъснем ябълката от това дърво и я изядем то ще стане и част от нас самите.Дори парче разядено от корозия желязо си има свой живот,докато въздухът и водата не му го отнемят за да породят един нов живот.И може би ние се заблуждаваме като поставяме невидимата граница между живата и неживата материя.Може би животът е всичко около нас и това всичко има желание да живее не по малко от нас.Не трябва да се заблуждаваме че сме най хуманите същества на тази планета,ние бихме могли да бъдем,но не сме.Ние сме най висша форма на движение заключена в един организъм.И само времето ще покаже дали ще издържим теста на природата и дали заслужаваме правото да живеем.

За да съществува вселената е необходимо да има постояно движение и колкото повече движение има във вселената,толкова тя е по жива.Ако си представим как всичко изведнъж замръзне и спре,всъщност ще видим една мъртва вселена.

Днес най големите учени търсят живот във космоса.Търсят планети с най подходящи условия за този живот.Търсят го така както търсиха и водата,която след като я намериха,стана очевидно ,че водата я има не само на нашета планета,а е почти във всяко кътче на вселената.И не би трябвало да се учудваме когато открият че вселената е пълна със живот.Едва ли тези форми на живот ще ни кажат "здрасти" ,но поне ще ни успокоят че не сме сами във вселената.

Вселената. Трудно е да си представим безкрайната вселена,но още по трудно е да си представим крайна вселена.Любопитни са въпросите като:Колко е голяма вселената,от каде идваме и на каде отиваме и дали някаде там няма планета сходна на нашета със своя извънземен живот.Ясно е само едно ,че ние се движим,движем се в пространството,но на каде не е ясно.

Във природата съществува само една фундаментална сила.Сила която поражда движение,движение което поражда материя,материя която взаимодейства с тази сила и резултатъте е налице - вселената.В религиите я наричат бог.Във физиката все още не могат да я намерят,но трите от четерите фундаментални физични вазаимодействия са на път да бъдат обеденени.Остава четвъртата-гравитация...

Доста недодялана,ама тва е :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добре тогава: Приемаме, че съзнанието се намира в мозъка. Мозъка, в хода на еволюцията е създал съзнанието, така ли?

По принцип еволюцията върви от финото към грубото. Съзнанието е финото, мозъкът е грубото.

Бих повдигнал въпроса за прераждането като концепция и християнството. Твърди се, че са съществували християнски тестове, в които се говори за прераждане, но те са били отхвърлени през Първия Вселенски събор в Никея - 325 г., както и през Петия през 533 г.?

Това сме го обсъждали подробно някъде в друга тема.

Такива пасажи си стоят и днес в Библията, и не са изчистени, защото явно не са им отдавали същото (в смисъл на отнасящи се до прераждането) значение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И както по доказателствен път стигнахме чрез квантовата физика, волята, чувствата влияят на средата. Т.е. те са от по-висшо стъпало. Материята за тях е матрица, която те опознават и развиват в собствено възприятие.

Нима това съзнание умира? Ако не умира - къде отива, значи ли това, че се преражда? Откъде идва? От всеобщо висшо съзнание?

Понятието материя е доста по-разтегливо. Материята се простира от непознатото там, до непознатото вътре - в атома. Воля, чувства... са по-скоро също материя, но високоорганизирана един вид.

Съзнанието се разпада, защото съзнанието има смисъл само във вида "съзнание за аз, за мен". При отсъствие на такова съзнание, се наблюдава лудост. Дори душата да се преражда, какво касае това мен? Няма да имам спомени от сегашното си битие, защото очевидно душата не е същността, основата, както се твърди, на човешкото същество, а е компонент.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Некоректний, просвети ме къде в Библията има такива пасажи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хрумна ми интересен въпрос - ако бъде създаден изкуствен интелект, човекоподобно съзнание демек. Ако му строшим апаратурката...??? то би ли се преродило и ако би то как? Разсъждавайки по този проблеми бихме могли да вземем и решение относно всички останали форми на съзнание :)

И да речем как би се вместило това съзнание в една библейска доктрина? Т.е. (да оставим критериите на Тюринг и прочие) такова същество-машина би ли имало безсмъртна душа?

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма такова нещо "чисто субективно"...изобщо чисти неща в природата няма. За да имаш чисто субективно знание, трябва да си изолиран от околния свят :) Или дефакто дори самоусещането не е "чисто субективно"

Мисля си, че избързваш.

Представи си: седим един срещу друг на маса; бял лист; аз изписвам цифрата "6" и те питам какво е това; разбира се отговаряш "9"- за теб изглежда така. Поради не еднаквата ни гледна точка, едно и също знание за събитие намира две значения (най-малко). Колкото гледни точки, толкова интерпретации в личностно възприемане - субективизъм в действие, доколкото пък, всяка генподложка по различен начин "разполага" и се съотнася към събитието.

Затова знанието си е чисто субективно.

Не бъркаме със стремежът ни да го правим все по-обективно, като го сравняваме и с други гледни точки на субекти за едни и същи събития, като нещо замърсено. Нашето знание си е еднолично - в този смисъл "чисто", а не, че не можем да го "смесим" с други подобни, с цел достигане на обективност в процеса на отражение и осъзнаването на възможните резултати с нова, подменена вече гледна точка (имаме: "едно на ум"), става съ-знание, а това го прави разумът.

(Това беше и една от грешките на колективизма преди време - искаха битието да определя съзнанието, като че ли то е тяхно и имат права да разполагат над него, борейки го с битие. Така и не можаха да обяснят алиенацията при социализма; чудеха се: кво искат тез "индивидуалисти"?)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Некоректний, просвети ме къде в Библията има такива пасажи?

11. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.

12. А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;

13. защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.

14. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:

15. който има уши да слуша, нека слуша! (Матей:11)

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#11

Има и други места, но понеже сме го обсъждали на форума, ми е неудобно да повтарям цитирането... Ако си добър с търсачката на форума, опитай да намериш разискването.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мисля си, че избързваш.

Представи си: седим един срещу друг на маса; бял лист; аз изписвам цифрата "6" и те питам какво е това; разбира се отговаряш "9"- за теб изглежда така. Поради не еднаквата ни гледна точка, едно и също знание за събитие намира две значения (най-малко). Колкото гледни точки, толкова интерпретации в личностно възприемане - субективизъм в действие, доколкото пък, всяка генподложка по различен начин "разполага" и се съотнася към събитието.

Затова знанието си е чисто субективно.

Да бе да, за това ако се опиташ да четеш на някой срещу тебе от вестника си четеш шестиците като шестици и деветките като деветки. Символите са конвенции - конвениция е как ще се прочитат, конвенция е откъде накъде се четат и това е съобразено с изписването им. Аз трябва да съм доста зле, за да си помисля че пишеш девятка - или да съм малоумна или да си представим, че съм съвсем малко детенце. Гледната ми точка в случая е свързана със способността ми да разчитам символи, а тя е споделена - тя не е чисто субективна, тя е интерсубективна, тя е споделена от субектите които са я създали и е външна на тях. Ако всеки си имаше своя си чисто субективна гледна точка по отношение на една току що изписана цифра, никога нямаше да можем да се разберем.

Не бъркаме със стремежът ни да го правим все по-обективно, като го сравняваме и с други гледни точки на субекти за едни и същи събития, като нещо замърсено. Нашето знание си е еднолично - в този смисъл "чисто", а не, че не можем да го "смесим" с други подобни, с цел достигане на обективност в процеса на отражение и осъзнаването на възможните резултати с нова, подменена вече гледна точка (имаме: "едно на ум"), става съ-знание, а това го прави разумът.

Ама как ще е еднолично знанието. Еднолично значи да знаеш само своя си собствен и непредаден от други опит - едноличен (и всъщност неосъзнат) е инкстикта ти да сучеш, да гълташ, да затваряш очи на силна светлина. Няма нищо еднолично в изписването на една цифра - първо цифрата изразява нещо на което са те научили и то не особено лесно в детска възраст - да броиш обектите, второ тя изразява хилядолетния опит на човечеството да брои предметите и последно тя изразява и други външни на тебе неща - дата, на която хората са казали че е станало еди кво си, част от телефонен номер който те интересува. Оказва се че гледната ти точка е уникална, но не е чисто субективна, камо ли еднолично. Да не говорим, че докато си седиш срещу мен на масата ти съдържаш в себе си опита на родителите ти, учителите ти и всички, които са ти програмирали знание и поведение. Съдържаш тъй да се каже част от техните гледни точки. Как ще докажеш, че виждаш чисто субективно и еднолично? В теб говори баща ти, ти виждаш в червените неща примерно онова, което е коментирал баща ти относно червения цвят като малък. В теб няма нищо напълно лично, че да стане еднолично :)

(Това беше и една от грешките на колективизма преди време - искаха битието да определя съзнанието, като че ли то е тяхно и имат права да разполагат над него, борейки го с битие. Така и не можаха да обяснят алиенацията при социализма; чудеха се: кво искат тез "индивидуалисти"?)

...

Индивидуализъм-колективизъм, субекти-обекти? Какви са тези щуротии в контекста на идеята за прераждането? Какви са тези сложни термини като напр. "алиенация"? Битие? Какво е битие? Аз бих казала, че това е доста абстрактен термин. Философски това понятие има толкова огромен обем, че в него напълно се побира понятието съзнание. Защото все пак съзнанието е битие. А е редно тогава битието да определя съзнанието - тъй като всички характеристики на битие са характеристики и на съзнание. И какво общо има колективизма? Ти говориш за "чисто субективни" неща, а е ясно че това е една изкуствена абстракция - чистата субективност де. Както и чистата обективност също. Съзнание и реалност се творят едновременно, едното без другото няма значение за хората в техния свят. Няма неща отделни от познаващия ги и обратно. Не си ли съгласен? Пък и какво му е лошото на колективизма спрямо индивидуализма? Всъщност и двете като крайности са бъгави. Пак повтарям, абсолютните крайности и противоположности не "битуват" в нашия свят, те са невъзможни - т.е. който се стреми към единия полюс е също толкова загубен, колкото онзи който се стреми към другия. Т.е. продължавайки да твърдиш, че има чисто субективни неща...ти си загубен (по отношение на някои степени на осъзнаване на реалността) - няма напълно, чисто, само твои неща. Нито едно твое възприятие не идва просто и само от теб, то е комплекс от наученото, опитаното и изживяното, но понеже живееш с много други хора, които непрекъснато споделят своето изживяно...еми няма как да формираш нещо "чисто субективно"...Уникалните неща не са чисто субективни. Субективност означава да си отграничен от реалността и другите. Това е субект. Нещо отделено с граници от обектите - т.е. всички други неща. Но се оказва, че тези граници са просто илюзия...на мен така ми се вижда. Например самият факт, че ми пишеш шестица е вече доказателство, че между теб, масата, химикалката, листа и мен няма реална граница, има условни граници и те се менят по конвенция или спрямо обстоятелствата. В някоя ситуация може да се окажеш в състояние, в което да се поставиш напълно на мястото на другия. Това не е стремеж към обективност, а разширяване на границата на твоята илюзорна субективност :) И изобщо хайде да се откажем от понятията субект-обект, че ги мразя и да вземем например съзнание и свят (или материя ако щеш, или реалност)...Нещо по-малко абстрактно и изкуствено а? Говорим за прераждане, а не за реализация на чистия ъъъ ум, дух и етц....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Lion Queen, благодаря ти за поста!

Не мога да разбера, обаче, според Будизма какво причинява първото раждане. Каква карма и т.н. имам например аз, ако съм се родил за първи път? Какво ме поражда, след като очевидно няма как да сгафя или да се привържа, след като не съществувам?

Привет, Вики,

Понеже ти започна темата искам да разясня първо на теб...нещата.

Тук, в този контекст, няма място за понятието душа и всяко споменаване на думичката душа в контекста на понятието Нирвана вече е теософия и както казва Тонката - тук тя е абсолютно права всякакви подобни мешавици между религии и езотерики от различни части на света не само, че са объркващи, но и на всичкото отгоре са абсолютно недостатъчни, за да обяснят нещата...и още по-недостатъчни, за да ситуират човека - да му зададат ценностна система и стабилна основа, върху която той да гради своята личност :)

Щом питаш за Нирвана значи говорим за будизъм от самото начало и за нищо друго. Това означава, че думичката душа трябва да се забрави, изключи и изобщо да не се споменава. В будизма дори личността е поставена на дълбока спекулативна критика и се доказва нейното обусловено и ситуативно съществуване. Т.е. в будизма дори личността не е постоянна. За душа и дума не може да става, защото душата е постоянен носител на някакви характеристики, не само постоянен но и вечен. В будизма единственото вечно нещо (т.е. непрекъснато) е промяната, но тя не е абсолют. Абсолютът е взаимната връзка между нещата.

За да ти се изясни Нирвана трябва да се изяснят първо понятията карма и представата за прераждането в контекста на будизма.

Будизма възниква в епоха, когато в Индия е имало вече десетки, да не кажа стотици философски и практически школи свързани с търсене на пътя за освобождение от страданието. Той наследява понятията карма и представата за прераждане от индуизма и останалите мистични и философски учения, но в будистките източници анализът на тези понятия е коренно различен от другите школи. Нирвана е специфично будистко понятие, което всъщност е така да се каже върха на борчето - крайната цел на ПРАКТИКАТА на будизма.

Първо да изясним понятието карма в индуистки контекст. В индуизма карма е причинната връзка между делата на АТМАН - конкретната постоянна личност в различните цикли на съществуване. Циклите на съществуване в будизма никак не са линейни. Теософската идиотщина, че е възможно преди 300 години да си бил еди кой си и сега да си се преродил е непозната в индуизма. Щом те има тук и сега значи си причинил страдание, объркал си конците все някъде и поради тази причина си предизвикал отново появата си в циклите на съществуване.По желание и със спомени за спредходните си дела в циклите на съществуване се прераждат само просветлените, учителите или боговете :) Циклите на съществуване са като пластове от събития едни върху други, в които дори едновременността е възможна. Те са недостъпни за потъналия в Майа ум на обикновения човек, но пък в индуисткия БРАХМАН се съдържат неотделно всички атмани, заедно с всичките им цикли на съществуване подобно на отделните вихри в цялостния ураган :) Карма в този контекст са всички следствия от делата ни. Никак не е ясно дали кармата на един, който е спасил живота на убиец е добра или лоша. Всъщност ако убиецът е убил много хора след това следствията от неговите дела всъщност ще са причина за страданията на АТМАН.

Сега преминаваме в будизма. В будизма карма е понятието, което е тясно фиксирано върху причинно следствената връзка. Карма е натрупаната шлака от НЕЗНАНИЕ и погрешни действия (не грехове), които предизвикват самсара или по-точно казано непрекъснатия цикъл на страданието. Самсара е светът през очите на страдащия, незнаещ човек. Самсара е светът на убиващия от ревност, на крадящия от алчност, на плачещия от яд, че не са го избрали за някаква длъжност, на онзи, който затваря любимия си, за да не го загуби. Самсара е светът, в който властва ЕГОТО или представата за постоянния Аз и неговите принадлежности - "моите" и "чуждите" неща. Самсара се поражда причинно (карма) от погрешните схващания на хората за света. Тя е нещо като булото на Майа, с тази разлика, че всъщност "булото" е в човешкия ум и познавателна способност а не в света. Първото заключение относно света, което прави Гаутама Буда след като постига нирвана (той я постига на 40 годишна възраст и всъщност от този момент започва да проповядва своето учение, като продължава да го прави още 44 години) е следното:

"Животът е страдание".

той изяснява след това в цялото разгръщане на будистката философия, че животът е страдание, защото искаме да удържим УДОВОЛСТВИЕТО и радостта ВЕЧНО...така както искаме да удържим примерно личностните си характеристики непроменливи. ЗАщото ако днес си герой, утре може да си страхливец и това ще ти причини страдание само ако си се вкопчил в героя и мразиш страхливеца сякаш не е част от едно и също същество.

Ето ти фрагментче доста унагледяващо. Става дума за онова, което надхвърля "карма" или бремето - а именно единствения абсолют в будизма "зависимия произход":

”Разказ за просветлението”

(Бодхикатха) пак там, стр.26,27

По онова време, непосредствено след като намерил просветлението, Възвишения Буда пребивавал в Урувилва, на брега на река Найранджана, в подножието на дървото на просветлението. И така, Възвишения седял в подножието на дървото на просветлението седем дни в едно и също положение с кръстосани крака, като се радвал на насладата на спасението.

В звездната нощ Възвишения разглиждал зависимия произход в права и обратна последователност: В зависимост от незнанието възникват нагласите (самскара), в зависимост от нагласите – познанието, в зависимост от познанието – името и формата(нама-рупа), в зависимост от името и формата – областта на шестте сетива – допирът, в зависимост от допира – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на възникване на цялото това множество от страданието.

Чрез премахване на незнанието вследствие пълната липса на страсти се премахват нагласите, чрез премахването на нагласите се премахва познанието, чрез премахване на познанието се премахва името и формата, чрез премахване на името и формата се премахва шесторната област, чрез премахване на шесторната област се премахва допирът, чрез премахване на допира се премахва усещането, чрез премахване на усещането се премахва жаждата, чрез премахване на жаждата се премахва привързването, чрез премахване на привързването се премахва възникването, чрез премаване на възникването се премахва раждането, чрез премахване на раждането се премахват старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на премахването на цялото това множество от страдания.

Когато Възвишеният разбрал това, той изрекъл следните думи: ”Наистина, когато даденостите (дхарма) станат видими за борещия се, мислещ брахман, тогава от него отлита всяко съмнение, понеже той разпознава всички дхарми заедно с техните причини.”

Оказва се, че част от просветлението или постигането на Нирвана се крие в самото откритие на зависимия произход, на причинноста на нещата в света и на тяхната "липса на собствени(постоянни) характеристики).

Друго важно понятие в будизма несъмнено силно обвързано със зависимия произход е понятието шуня или празнотата - което означава, че всяко нещо е празно разглеждано само по себе си, че то е просто форма на нашата познавателна способност и че не може да има независимо съществуване. Това се отнася и за човека - той не може да съществува без връзката между родителите му, без събитията в историята преди него, без хората, които са го научили да говори, които са му дали име, които са посочили първите му личностни характеристики и са го ОПРЕДЕЛИЛИ спрямо определени събития като умен, мързелив, добър, лош, красив...и какъв ли още не. Оказва се, че без всичките тези причини не може да съществува НИКАКВА ЛИЧНОСТ. И че всъщност личността не само, че не съществува просто като постоянен носител на някаква специфична уникална природа...личността се променя не просто всеки миг...а непрекъснато с потока от взимно пораждащите се дхарми.

Вече имаме следната картина - човекът е причинен от множество събития - един непрекъснат причинноследствен, многопластов поток, който го обуславя. Човекът обаче същевременно пребивавайки в човешка среда попада наместо направо в РЕАЛНОСТТА (което е нирвана) в самсара - или в човешката погрешно схваната реалност, обусловена от неправилния език, твърдите понятия за постоянни същности и характеристики и желанието за ПРИТЕЖАНИЕ (постоянно) на приятните неща и пълен отказ да се преживеят неприятните. Нашите родители, хората около нас, самите ние следвайки примера им потъваме в самсара заедно и образуваме заедно "зависимия произход на страданието". Така самсара се превръща в царство на страданието, където заблудени, че може да притежават нещо завинаги и вкопчени в своето его, душа, вечна личност и нейното благоденствие, се избиват, колят, мразят, обичат до смърт и прочие. Това е карма. Всеки един човек ДАВА своя дан в царството самсара - я ще нараним някой, защото не ни харесва как се облича, я ще кажем, че МРАЗИМ някого...И тук идва моментът с прераждането. Първо прераждането се случва (в будизма) тук и сега в момента на живеене. Ние всяка секунда ПРЕ-РАЖДАМЕ личността си погрешно вярвайки, че тя е постоянна, ПРЕ-РАЖДАМЕ омразата си, предразсъдъците си, страховете си, любимите си навици (и примерно, когато не можем да ги упражняваме много СТРАДАМЕ, не само страдаме ами и караме другите да страдат щото страдаме). ПРЕРАЙЖДАЙКИ ЛИЧНОСТТА човешкото същество действа неминуемо погрешно. Така причинява условия и съответно следствия, които разпространяват СТРАДАНИЕТО измежду всички същества. Особено важен момент в будизма е, че нещата не са отделни едно от друго, те са непрекъснато свързани във своята взаимна зависимост. Така и човешките действия особено погрешните имат своите следствия в реалността. ПРЕРАЖДАМЕ страданието...правим го сами. Сърдим се, когато онзи, който ОБИЧАМЕ ни остави, сърдим се и, онзи който не харесваме се доближи до нас... Страдаме от смъртта на някой, който считаме за "свой" а се радваме на смъртта на "чуждия" или сме безразлични... Всякакви други погрешни представи и действия :) Оказва се, че Буда прави уникалната си философия именно върху този елемент - погрешното познание поражда погрешно желание, погрешното желание поражда погрешно действие, погрешното действие поражда страдание, страданието рефлектира върху нас, обърква ни още повече, причинява погрешно желание...погрешно познание...страдание и цикъла наречен самсара става затворен. Нирвана не е състояние на блаженство в нито един от свързаните с УДОВОЛСТВИЕ смисли. Нирвана е пробив в цикъла на самсара. Нирвана е досег с реалността. Нирвана е осъзнаването, че не ИСКАШ да се преродиш като по-готин и по0-щастлив човек. Нирвана е отрязване на цикъла на страданието, отрязване от корен - коренът е погрешното схващане на света като отделен. Буда пребивава в нирвана 40 години. Смъртта му не е преход. Тя не е и край. Смъртта му е точно това, което е смъртта - промяна. Както раждането, растежът, болестта, глада, радостта, битката и всичко останало Е ПРОМЯНА, така и смъртта е промяна. В будизма смъртта е коренна промяна на съществото, неговото разпадане и трансформация в нещо друго - това се отнася и за съзнанието. Прераждат се всички, които не са постигнали нирвана защото ИСКАТ да останат непроменени, защото ИСКАТ да съществуват СЪЩИТЕ още, защото примерно ИСКАТ да отмъстят, защото ИСКАТ тоя път да живеят по-гот, защото ИСКАТ да се родят отново. Фактически те не се прераждат отново така както вече казахме - хоп - скок в друго тяло догодина... Такова нещо в будизма няма. Но следствията от тяхното желание пораждат промени в реалността, затвърждават самсара. Прераждането се осъществява в циклите на самсара и в рамките на различни степени на съзнателност. Няма такова нещо ако си бил добър ще се преродиш в принц, ако си бил лош ще се преродиш в червей. Всъщност има ги в много късни, смесени с Индуизъм форми на махаянски будизъм и при това става дума за метафори. Всъщност личността не се преражда отново цялата. Следствията от делата и обаче някак си стават причина за промени, които после някой осъзнава като собствено дело и отговорност.

И така какво се оказа нирвана. Нирвана се оказа прост поглед върху реалността, правилен поглед. Поглед през СРЕДНИЯ ПЪТ на будизма. Поглед съобразен със зависимия произход на нещата и с шуня (празнотата от характеристики). Постигналият Нирвана ходи, яде, пие, попръцква, говори, усмихва се, плаче - винаги съобразно УСЛОВИЯТА обаче. Нирвана е състояние на просветление, на осъзнаване - няма нищо общо с Бог, защото в будизма Бог не съществува. Боговете и привързването към тях, дори привързването към личността на Гаутама Буда са забранени за онзи, който иска да постигне просветление - т.е. Нирвана. Нирвана е състояние, в което се променяш съобразно условията, пълна, гъвкава адаптация, липса на вяра в постоянната ти личност и поради това склонност да действаш винаги спрямо условията правилно. Поради непрекъсната взаимна връзка между хората свързана с пораждане на страдание основното морално понятие в будизма е КАМА - състраданието. Споделянето. Пътят към освобождението от страданието и нирвана минава през състраданието, но не за ИЗКУПВАНЕ на грехове (защото в будизма няма сила, нито личност пред която да изкупиш нещо) а за очистване на ума от собствените ти егоистични страдания. Страдащият, че няма черен хайвер вероятно би се променил доста положително, ако се научи да влиза в положението на онези, които се радват на коричка хляб - този пример е краен. Много по-важно е да се каже, че в будизма е важно мотото "как може да считаш за своя собственост или отбягваш нещо, което не е отделно от теб - нима можеш да мразиш краката си, които са причина за твоето преместване, или да ги обичаш? По същия начин не може да имаш такова отношение и към онзи, който е причина за други твои действия"

И така Среден път, състрадание, правилно мислене съобразно условията, правилно действие съобразно условията и отговорно спрямо условията, медитация и още няколко практически пункта са основните пътища към нирвана. Нирвана е угасване на страдащото желание...на искането на всяка цена, на искането способно да убие и нарани. Постигналият нирвана е откъснал и желанието да живее след смъртта си непроменен. За това той няма да се прероди а ще достигне състояние на всеобхватно свързване с промяната...ще стане промяната.

В будизма няма грехове. Има грешки. Точно за 20 минути например, както е в Дзен будизма може да ги премахнеш и изчистиш и да постигнеш просветление. След като го постигнеш ВЕЧЕ ще знаеш как да действаш и няма да грешиш. Няма такова нещо да страдаш, да се мъчиш, за да изкупиш грехове от минали животи. Миналите цикли на самсара се съдържат в нас като склонностти да бъркаме и като споделена отговорност. Трябва да се действа правилно съобразно условията. В будизма няма богове и безпричинното убийство е грях, но понякога убиването може да е ПРАВИЛНО действие - за това и будизма заляга в основите на кунг-фу и други бойни изкуства, в които успехът в битката е базиран върху отношението към противника не като към враг, а като неотделен от самите нас елемент, който трябва да се уважава и състрадава. Понякога дори да бъде убит. :) В будизма никой не съди съществата, няма абсолют, няма Бог, няма РАЙ, няма задгробен живот, няма прераждане в онзи така популярен смисъл, който гласи - прераждането е прескачане от тяло в тяло. Правилните действия - носят добри плодове - готини хора, любов, здраве, познание...неправилните действия носят страдание. Измежду нас може да се разхождат десетина постигнали нирвана будистки адепта и ние няма и да разберем дори че са по-различни от самите нас, докато не ни изумят с качествата си, с поведението си, със способностите си, които са почти мистични (а са резултат на дълбоко схващане на причинните и природни закони) и с чувството си за хумор :smokeing: :smokeing:

Това е най-общо.

Нирвана е правилното схващане на реалността.

Карма е причинно-следствения закон - квото повикало, такова се обадило - никой не записва каква ти е кармата. Просто ако преди 3 години си набил без причина шамар на някое детенце, то се стреснало и станало ъъъ злобарче, утре то може да срещне твоето детенце и да го ошамари ...и твоето да стане злобарче и да ошамари следващо и - ето ти карма. Толкова много злобарчета заради теб! Ти дори няма да разбереш, кога следствията ще те треснат като ефекта на пеперудата...примерно на стари години банда злобарчета ще те нападнат...ей такива неща за карма. Важно е да се МИСЛИ карма тук и сега - да се действа отговорно и да се внимава какво причиняват действията, защото не само, че няма кой да те съди за някои от тях...хехе няма и сила, която да те спаси от последствията...нито да спаси останалите хора.

Мисля, че това е. Надявам се да ти се е изяснило.

Повтарям, потретвам, почетвъртвам - в будизма място за БОГОВЕ няма, няма единение с БОГОВЕТЕ, Боговете не съществуват освен като реалности на САМСАРА - т.е. част от заблудите на хората са. За това нирвана няма НИЩО общо с единението с Бог, каквото имаме в християнството и паралел между двете състояние НЕ МОЖЕ да се направи.

Алогоботур, тук не мога да се съглася с теб и не мога да не се съглася с Тонката. Краят на преражданията, всъщност постигането на нирвана е унищожение на личността - на постоянната личност, осъзнаване на нейната обусловеност от почти неизброимо количество причини. В този смисъл "смъртта" на личността в нирвана се случва много преди смъртта на физическото тяло. В будизма материя и съзнание са едно и също нещо. Те са взаимно-породени, не могат да се разглеждат отделно. Съществото се променя кардинално - това е физическата смърт. Прераждането е непозволяване и при това погрешно на тази промяна да се случи. Именно за това неговите причини (на прераждането) се премахват, постига се нирвана (приживе) и се умира така както умират тигрите, цветята и дори бактериите. Умирането е промяна. Съществото тук и сега трябва да е осъзнало безсмислието на удържането на постоянната си личност, за да я преживее. Всичко от личността умира ако умиращия е просветлен и умре физически, защото дори няма нужда да поддържа ИМЕТО и ФОРМАТА - а те именно са онова, което ни държи вързани към личността ни, защото чрез тях се разпознаваме в света. Тях са на ги дали родителите, хората, съществата около нас. Дори те не са постоянни.

Тонка преражданията в будизма не са верига - живот-смърт, а са верига от желания., които предизвикват форми на страдание склонни с предишните. Преражда се само името и формата. Прераждат се думите и последстваята от делата. Личността по принцип не съществува. Тя за това и си умира, когато му дойде времето. Но всяко нейно действие се отразява на реалността. Това е прераждането. То най-често се случва приживе. Прераждането е потока от страдание. Всички искат да живеят вечно и ако може тоя живот да е голям фън. Да е блаженство, кеф, мед и мляко и светлинка. Да няма болка, смърт, грозни гледки, глад. Ама ако може това да стане бързо и лесно - ако не сега, айде ин дъ некст лайф. Объркването, че като направиш 1-2 добри дела ще постигнеш подобно нещо е масово както в източните религии, така и в Западните. Разликата, е че в източните имаме много повече пластове на съществуване и светове. Нямаме просто една линейна история. Имаме дело и неговото отражение в много светове..както и бремето от това дело в тези светове стоварено върху крехките плещи на някакъв си АЗ който се тупа в гърдите, че е единствен, неповторим и светът, Бога и всичкото знание са НЕГОВИ :)

И последно към Хорос

Това със спомените от минали животи е пълна ГЛУПОСТ. Самата будистка медитация върху прераждането не достига до минали животи, та разни екстрасенси ще достигнат..ама че щуротия?! В будизма тази медитация се нарича медитация върху причините за страданието. Обикновено те се крият в детството и в твърдо вкоренени, сякаш генетично, сякаш като родова памет предразсъдъци или дори схеми на възприятие. ПРЕРАЖДА се човешката склонност да поражда страдание - като имена (думи) и форми (действия, склонности)- не се преражда Пенчо в Ганка... Прераждат се и плодовете на "добрите дела" - даденото знание, склонността за взаимопомощ, обичта, миротворството - и пак като имена (думи) и форми (действия). Бебетата плачат защото ги боли когато използват дробовете си за първи път. Това е едно упражнение по дишане. Тук в бебето нямаме никаква личност. Едно бебе ако бъде изолирано от човешка среда от него никога няма да стане човек, нито личност, нито душа. То ще остане един вегетиращ организъм, безсловесен и неадекватен, по-малко одухотворен дори от ъъ да речем насекомо, защото няма да му е показано НИЩО, няма да е научен на НИЩО. Съзнанието се поражда в комуникацията на човека с ХОРАТА. Дори и да има някакви физически, генетични предразположености като способности човекът придобива личност в ОБЩУВАНЕТО с хората. Дават му име, форма, научават го да се саморазпознава и после разни пророци го лъжат, че душата или личността му е вечна...и че видиш ли такава каквато е, такава и ще бъде (само дето волята му е променлива хихихи) примерно. Всъщност кой ТВОРЕЦА на човешката душа - отговорът е очевиден - хората, културата, наследството и опита на предишните поколения, ОБЩУВАНЕТО. Те се прераждат. И когато са погрешни оставят света да тъне в самсара.

Естествено има и мистични моменти в будизма. Те са свързани с пластовете на световете и разни митологии, които според мен не са особено интересни... Мистицизма и легендите не са основни и самите адепти на будизма се отказват от тях, когато тръгнат по пътя на просветлението. Т.е. в нирвана тези неща нямат никакво значение. :) Гаутама Буда има амбицията, чрез разпространението на будисткия морал и онтологията на своето учение да ИЗКОРЕНИ страданието по целия свят. Да научи хората да действат осъзнавайки кофти последствията от погрешните действия за другите и да осъзнават, че тези кофти последствия за другите, са кофти и за тях самите. Мисля, че и до ден днешен, независимо усилията на християнството по други пътища да научи хората да състрадават още никой не е разбрал по света ЧЕ ВСЪЩНОСТ сами си правим всички кофти неща.

Хорос, айде да успокоиш топката! Значи отгоре викаш гледаш? Като гледам не само отгоре, ами отгоре, отгоре си запознат с будизма и източните учения.:)

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...