Българи, "булгари", "болгари"

[Ka40]

Добър ден, професор Добрев, аз все още чакам отговор на въпроса си не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни?

И ви моля да не се измъквате, като ме пращате да чета това или онова, защото съм бил неграмотен или тъп, а да отговорите на този толкова конкретен въпрос.

Чакай от умрял писмо. И аз си чакам отговора на въпроса "професорът" имали поне бакалаварска степен по история, че да се вживява в ролята на ментор в един исторически форум?

[Aspandiat]

Добре, професоре, разбрах, че няма да получа отговор на въпроса си. Явно отговор просто няма... Жив и здрав.

[проф. Добрев]

По тази причина питам пак: не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни?

Етимологическата реконструкция като крайна цел и форма на приложение и реализация

на сравнително-историческия метод е единствено възможният и допустим път и начин

за достигане до по-старите състояния на езика, включително и чак до праезика.

Следователно поради тази й уникалност тя е и пределно-възможно най-надеждният и сигурен метод

за тази цел, стига да се познават достатъчно добре и да се използват коректно

фонетичните закони на съответната група езици.

Благодарение на този метод езиковедите възстановяват речниковия фонд не само на славянския праезик

от преди 3-4 хил. год., но и на индоевропейския праезик от преди 7-8 хил. год.

И Тюркологията съответно си има своята доста продължителна традиция в това отношение,

но началото на такава в Прабългаристиката е от сравнително по-ново време

и то е свързано основно с етимологизацията на календарноцикловите имена в Именника.

Прабългарите/болгарите се намират в най-тесен етнолингвистичен контакт с усуните скито-сармати

в Централна Азия и по-точно в Минусинската Котловина примерно още от началото на І хил. пр.н.е.

Не прабългарите вземат от усуните своето име, а те ги наричат и назовават така с дума от своя език.

[Ka40]

Не прабългарите вземат от усуните своето име, а те ги наричат и назовават така с дума от своя език.

Значи етнонимът "българи" не е самоназвание на българите?

[проф. Добрев]

Аз съм много скептичен и към побългаряването от страна на Златарски на племена като утигури и кутригури. Кутригурите в най-добрия случай са инкорпорирани към българския етнос към VІІ век, но прави впечатление, че Теофан (ако не греша), нарича Кубрат "господар на българите и котрагите".

Наред с всичко останало изключително важна роля и значение за идентификацията на първите две племена като прабългарски има и типично прабългарският по произход и принадлежност суфикс -гур в структурата на етнонимите, с помощта на който се образуват имената и на други прабългарски племена.

Независимо че са все прабългарски племена, като етногеография кутригурите нямат нищо общо с котрагите, защото едните са на Кавказ и след това на север, докато другите пък са по Балканите, като преди това, разбира се, пак са били на или около Кавказ.

Тези две племена са сред прабългарските племена, сведения за които дават и китайските хроники.

Китайская Академия общественных наук

Научно-исследовательский институт истории

Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов. Интернет, 2007.

4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну:

(1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat].

(2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)].

(3) Kadisenoi -- Цюйшэ[khiuәt-djak].

(4) Zalio - Синьли[sien-lyei].

(5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan]

(6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok].

(7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan].

(8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә].

(9) Sorosgoi (Saragur) – Шулогань[zjio-lak-kan].

(10) Angisciri – У-инь [ok-jien].

(11) Bardores - Пилоу[phiet-lo]；и возможно – Моюй[mak-jia]

(12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie].

Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син".

(13) Bittugur - Будугэнь[ba-dak-kәn], также возможно – Путоу[pha-do]. Будугэнь и Путоу можно найти в «Сяньби чжуань» из «Саньго чжи» «Вэй шу». Первый был Дажэнь восточных Сяньби, последний - западных Сяньби. Здесь название племени носит имя предводителя.

(14) Barselt – Вань-и[mәk-ziә]; Вань-и не встречается в "Вэй шу: Гуаньши чжи", некоторые считают, что это одно из племен Сяньби, прежде покоренных сюнну.

[_magotin_]

Тези съответствия са чисто спекулативни. За щастие, "професор" Добрев генетиката категорично опровергава твърдението, че българските племена са стъпвали дори и в съседни на Китай територии. Разбира се, лингвист като вас, специалист по турски език, едва ли се интересува от генетика. И от археология, където е безспорно установено, че в прабългарската степна култура няма никакви податки за китайско влияние. А хунският пласт е вторичен и наложен, което по един категоричен начин опровергава подобни безобрарзни измишльотини.

[проф. Добрев]

Тези съответствия са чисто спекулативни. За щастие, "професор" Добрев генетиката категорично опровергава твърдението, че българските племена са стъпвали дори и в съседни на Китай територии. Разбира се, лингвист като вас, специалист по турски език, едва ли се интересува от генетика. И от археология, където е безспорно установено, че в прабългарската степна култура няма никакви податки за китайско влияние. А хунският пласт е вторичен и наложен, което по един категоричен начин опровергава подобни безобрарзни измишльотини.

Генетичните изводи и заключения трябва да се ползват изключително внимателно и предпазливо, като непременно и във всички случаи се има предвид, че те може да имат единствено и само ролята и значението на допълнително подкрепящ и потвърждаващ аргумент от много далечен назад порядък, получен и предложен от частна научна дисциплина от сравнително далечна и различна научна област, каквато са медицинските науки, ако изобщо я ситуирам правилно генетиката в класификацията на науките.

Конкретизирайки и снемайки това общонаучно положение до нашето тук ниво, трябва да кажем, че в тюркологията по принцип и в Прабългаристиката в частност много отдавна е известно, че хунну-сюнну или в нашата тук понятийно-категориална и съответно терминологична система – централноазиатските прабългари от началото на ІІІ в. пр.н.е. и след това до към ІІІ-ІV в., са единствено и само тюрки по произход и етническа принадлежност.

По този начин ето тук и сега това вече почти аксиоматично положение на съвременната тюркология изобщо и на Прабългаристиката в частност получава поредното си и още едно потвърждение и доказателство и то от страна на една толкова различно-далечна научна дисциплина, именно което пък му придава и сравнително голяма доказателна сила.

Цитата(Тюрколог @ 14.7.2008, 16:20)

Опубликованы результаты исслед-я полиморфизма мтДНК и 9 микросателлитных локусов Y хромосомы в древней популяции Xiongnu возрастом 2300 лет (Keyser-Tracqui et al 2006). В работе была исследована достаточно большая выборка - 42 индивида. Сравнительный анализ галлотипов древней популяции с современными популяциями Монголии показал близкое генетическое родство между ними. Смена тюрков монголами, явление скорее культурного плана, чем генетического. Авторы исследовали также якутов на предмет близости. Как по вариабельности мтДНК, так и по локусам Y хромосомы установлена, что популяция Xiongnu не является предковой по отношению к якутам, и значительно более дистанцировано от них по сравнению с популяциями Монголии.

Correspondence to Christine Keyser-Tracqui, Laboratoire d'Anthropologie Molйculaire, Institut de Mйdecine Lйgale, 11 rue Humann, 67085 Strasbourg Cedex, France

Keywords: ancient DNA • Xiongnu • contemporary DNA

Abstract

In the present study, nuclear (autosomal and Y-chromosome short tandem repeats) and mitochondrial (hypervariable region I) ancient DNA data previously obtained from a 2,300-year-old Xiongnu population of the Egyin Gol Valley (south of Lake Baikal in northern Mongolia) (Keyser-Tracqui et al. 2003 Am. J. Hum. Genet. 73:247-260) were compared with data from two contemporary Mongolian populations: one from the same location (Egyin Gol Valley plus a perimeter of less than 100 km around the valley), and one from the whole of Mongolia. The principal objective of this comparative analysis was to assess the likelihood that genetic continuity exists between ancient and present-day Mongolian populations.

Since the ancient Xiongnu sample might have been composed of some of the ancestors of the present-day Yakuts, data from a present-day Yakut population, as well as published data from Turkish populations, were also included in the comparative analysis.

The main result of our study was the genetic similarity observed among Mongolian samples from different periods and geographic areas. This result supports the hypothesis that the succession over time of different Turkic and Mongolian tribes in the current territory of Mongolia resulted in cultural rather than genetic exchanges. Furthermore, it appears that the Yakuts probably did not find their origin among the Xiongnu tribes, as we previously hypothesized. Am J Phys Anthropol 131:272-281, 2006. © 2006 Wiley-Liss, Inc.

Received: 14 October 2005; Accepted: 18 January 2006

Непонятно из резюме статьи 2006 года - у каких якутов были взяты пробы ДНК? Ведь, как известно, якуты состоят из двух сильно отличающихся частей - тюркского и палеоазиатского происхождения.

Почему сравнивают с ДНК турок Турции, которые лишь процентов на 5 имеют тюркские гены?

Почему эти т.н. специалисты не могут додуматься сравнить ДНК древних хунну с ДНК казахов - как это сделала американская археолог Дэвис-Кимбал? (и других тюрков Евразии).

[Elemag]

Конкретизирайки и снемайки това общонаучно положение до нашето тук ниво, трябва да кажем, че в тюркологията по принцип и в Прабългаристиката в частност много отдавна е известно, че хунну-сюнну или в нашата тук понятийно-категориална и съответно терминологична система – централноазиатските прабългари от началото на ІІІ в. пр.н.е. и след това до към ІІІ-ІV в., са единствено и само тюрки по произход и етническа принадлежност.

Тюрки - понятието е изключително лингвистическо и включва група разнообразни племена и народи, говорещи на сходни езици. Расово или етническо единство в тази група няма. (Л. Гумильов, Хунну)

[Alexander_Nevski]

Тюрки - понятието е изключително лингвистическо и включва група разнообразни племена и народи, говорещи на сходни езици. Расово или етническо единство в тази група няма. (Л. Гумильов, Хунну)

Мисля, че това е всеивестно за всеки, който се е занимавал с проблема.

[Elemag]

Е явно не за всеки.

[_magotin_]

За китайците са характерни уникални генетични особености, които се прехвърлят при всяка форма на метисизация у съответните метиси. Подобни особености се наблюдават у 0.2 процента от днешните българи, като тяхното появяване без съмнение се дължи на т.нар. татарско присъствие или дори на преселения, станали в Османската епоха. За сметка на това българското ДНК удивително наподобява източносредиземноморското, в частност иранското, която близост лесно се обяснява чрез сарматския произход на прабългарите.

[_magotin_]

Мисля, че това е всеивестно за всеки, който се е занимавал с проблема.

Гумильов е силен теоретик, изключително слаб практик. И в тази връзка нищо не разбира от археология. Тюрките в ранното средновековие са група родствени племена, характеризиращи се с общ език, но и общ произход и оттам - антропологични особености. Нещата са далеч по-сложни, защото за ранноисторическите тюрки са характерни и удивително еднородни културни характеристики, които не се проявяват у прабългарите. Свеждането на тюрките в историята до езикови общности е една такава псевдонаучна метода, съгласно която днешните мексиканци и днешните испанци са един народ. Смях и именно затова никой не взема Гумильовите работи насериозно. Ако имате мераци да се задълбочавате по темата "тюрки", седнете прочетете нещо по-актуално и по-сериозно от историческите съчинения на Гумильов.

[Ka40]

Професоре, я ми посочете доказано прабългарско племе, завършващо на -гур, пък после правете съпоставка с него за утигурите и кутригурите...

А относно това, че езиковите данни са по-важни и надеждни от генетичните...

Проблемът не е кой вид данни, са по-важни. Проблемът е, че тотално се пренебрегват безспорни лингвистични данни, каквито са личните имена и вместо тях се бутат всякакви набедени за прабългарски думи от чувашкия, унгарския, монголския или от турския език.

Как пък ни един "болгар" нямаме от Дунавска България, който да се казва Демир, Айдън, Караман, Тунджай и или Тонгуз.

Проблемът е, че единствено нещо, което със сигурност заем за граматиката на "болгарския" език, е, че бройни се получават с наставките "-ом" и "-ем", но това явно е маловажно, и как да не е, след като този ирански камък обръща тюркската ни каруца...

Редактирано Юли 27, 2009 от ISTORIK

[Elemag]

Гумильов е силен теоретик, изключително слаб практик. И в тази връзка нищо не разбира от археология. Тюрките в ранното средновековие са група родствени племена, характеризиращи се с общ език, но и общ произход и оттам - антропологични особености. Нещата са далеч по-сложни, защото за ранноисторическите тюрки са характерни и удивително еднородни културни характеристики, които не се проявяват у прабългарите. Свеждането на тюрките в историята до езикови общности е една такава псевдонаучна метода, съгласно която днешните мексиканци и днешните испанци са един народ. Смях и именно затова никой не взема Гумильовите работи насериозно. Ако имате мераци да се задълбочавате по темата "тюрки", седнете прочетете нещо по-актуално и по-сериозно от историческите съчинения на Гумильов.

Мисля, че става въпрос за етнолингвистичната група тюрки, а не за ранносредновековния етноним тюрки (тюркюти).

Сложността на въпросите касаещи отношенията между езиците и етносите може да бъде илюстрирана от следния пример. Р. Бретон коментирайки понятието етнос пише, че в него е вложена представата за "група, белязана преди всичко от единството на езика, а не от генетичния си произход, антропологичната си хомогенност (раса) или кръвното си родство (племе), нито пък от общите културни (народ) или политически (нация) характеристики. В този тесен смисъл етносът се отъждествява с така наречената "Група на Майчин език” или GLM (Groupe de Langue Maternelle) на лингвистите и етнолозите, наричана още, макар и не с достатъчна прецизност, "етнолингвистична група” или "езикова общност”. Това е съвкупността от индивиди, говорещи един и същ майчин език, независимо от антропологичните различия на техния произход, географското им разположение или политическата принадлежност” (Бретон, Р. География на езиците. С., Одри, 2003: с. 45). По-надолу обаче, той казва следното: "... връзките които спояват етносите, са не толкова тези на езика, колкото на общата им екология и история. Колкото е несъмнен фактът, че съществуват езикови семейства, толкова е рисковано в много от случаите те да бъдат извеждани от сродни народи. Защото народите могат да имат различна наследственост от своите езици и защото общата съдба често бива изживявана по-силно, отколкото езиковото родство. Езикът пренася обща култура, но родствените езици не винаги пренасят сродни култури” (Бретон, 2003: с. 53).

---

Бележка на модератора

Ето нещо повече по темата за лингвистичната география:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=555

Редактирано Юли 27, 2009 от ISTORIK

[_magotin_]

Най-важното е културата на един етнос, тя е спойката, а езикът е само един от елементите на културата. Когато говорим за прабългари и Ранно средновековие и някой започне да обяснява как тюрки било езиково семейство, ме напушва смях.

[nik1]

Мисля, че става въпрос за етнолингвистичната група тюрки, а не за ранносредновековния етноним тюрки (тюркюти).

Сложността на въпросите касаещи отношенията между езиците и етносите може да бъде илюстрирана от следния пример. Р. Бретон коментирайки понятието етнос пише, че в него е вложена представата за "група, белязана преди всичко от единството на езика, а не от генетичния си произход, антропологичната си хомогенност (раса) или кръвното си родство (племе), нито пък от общите културни (народ) или политически (нация) характеристики. В този тесен смисъл етносът се отъждествява с така наречената "Група на Майчин език” или GLM (Groupe de Langue Maternelle) на лингвистите и етнолозите, наричана още, макар и не с достатъчна прецизност, "етнолингвистична група” или "езикова общност”. Това е съвкупността от индивиди, говорещи един и същ майчин език, независимо от антропологичните различия на техния произход, географското им разположение или политическата принадлежност” (Бретон, Р. География на езиците. С., Одри, 2003: с. 45). По-надолу обаче, той казва следното: "... връзките които спояват етносите, са не толкова тези на езика, колкото на общата им екология и история. Колкото е несъмнен фактът, че съществуват езикови семейства, толкова е рисковано в много от случаите те да бъдат извеждани от сродни народи. Защото народите могат да имат различна наследственост от своите езици и защото общата съдба често бива изживявана по-силно, отколкото езиковото родство. Езикът пренася обща култура, но родствените езици не винаги пренасят сродни култури” (Бретон, 2003: с. 53).

---

Бележка на модератора

Ето нещо повече по темата за лингвистичната география:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=555

В съвременната източна "наука"/псевдонаука май се получава обратното - чрез езика се подменя културата и историята на даден народ. Примери: аланите от държавата Алания в 13 век са тюркоезични (част от тях стават такива в 11 век, всъщност тогава са двуезични, или говорят на смесен език), следователно аланите са тюрки по произход; Аналогиите - вижте нашия любим професор, за когато няма никакво значение че българите са етнокултурните и антропологчини сармати (възможно е и да са тюркоезични в седми век), който обаче ги изкарва хуни (европейските) (?), а също и "хунну (?), което име пък вероятно е с монголски произход..

[_magotin_]

Не ми е известно в науката някой да е дал стабилно определение що е то "хунну".

[Elemag]

В съвременната източна "наука"/псевдонаука май се получава обратното - чрез езика се подменя културата и историята на даден народ. Примери: аланите от държавата Алания в 13 век са тюркоезични (част от тях стават такива в 11 век, всъщност тогава са двуезични, или говорят на смесен език), следователно аланите са тюрки по произход; Аналогиите - вижте нашия любим професор, за когато няма никакво значение че българите са етнокултурните и антропологчини сармати (възможно е и да са тюркоезични в седми век), който обаче ги изкарва хуни (европейските) (?), а също и "хунну (?), което име пък вероятно е с монголски произход..

Мисля, че точно това няколко човека се опитват да кажат на професора, но той си държи на неговия "тюркски произход" - каквото и да значи това.

[_magotin_]

Мисля, че точно това няколко човека се опитват да кажат на професора, но той си държи на неговия "тюркски произход" - каквото и да значи това.

Да и игнорирането на тези мнения не Му прави чест. Да вземе да иде да обясни на азерите, че са тюрки. Ще го изкормят.

[Tyroglyphos]

Проблемът не е кой вид данни, са по-важни. Проблемът е, че тотално се пренебрегват безспорни лингвистични данни, каквито са личните имена и вместо тях се бутат всякакви набедени за прабългарски думи от чувашкия, унгарския, монголския или от турския език.

Проблемът при личните имена на елита е, че те предоставят по-скоро данни за културна принадлежност.

[_magotin_]

Проблемът при личните имена на елита е, че те предоставят по-скоро данни за културна принадлежност.

Титлите също са много важни, освен личните имена на аристокрацията. Тюркската традиция в степите е много силна в РСР, едва ли нашичките ако бяха автентични тюрки биха зарязали ей така съответните имена и титли. Впрочем за мен ономастиката е първокласен и достоверен източник за изследване на прабългарите, а нейните изводи несъмнено нанасят сериозен удар по тюркската теза.

[Ka40]

Проблемът при личните имена на елита е, че те предоставят по-скоро данни за културна принадлежност.

Немога да се съглася с тази теза. Но да примем че е вярна. За съжаление неразполагаме с имена на хора от простолюдието, но пък имаме хиляди техни гробове, които като обред са продължение на сарматските погребални традиции, а това говори не за културна, а етническа пренадлежност.

[_magotin_]

Немога да се съглася с тази теза. Но да примем че е вярна. За съжаление неразполагаме с имена на хора от простолюдието, но пък имаме хиляди техни гробове, които като обред са продължение на сарматските погребални традиции, а това говори не за културна, а етническа пренадлежност.

А деформацията на черепа и ориентацията, в съчетание с антропологичния тип, ни навеждат на идеята не само за етническа, но и за културна принадлежност към "Сарматския кръг" племена.

[Геннадий Воля]

Позвольте внести свою лепту в общее славянское дело:

1. http://rapidshare.com/files/128478050/Russ...iya_1898_03.pdf

Ф.И. Успенский. Две исторические надписи. Пограничный столб между Византией и Болгарией при Симеоне (888-927) стр. 184-194.

страна и народ по прежнему официально называется ВОЛГАР (алфавит кирилловский).

Болгарами они стали после перевода латинянами гораздо позже, хотя ниже видел раннее латинское название через латинскую V.

Упомянут тархан Олег Феодор. Ф.И.Успенский отмечает, что именно такое двойное имя имел киевский князь Олег.

2. Согласен с мнением, что спор о второй букве О или У вообще не имеет смысла для славян, поскольку вторая буква Ъ.

3. Сегодня в России много умников, которые относят волжских булгар к тюркам.

Во-первых, нынешние жители этой земли пришли туда после ухода волгар-славян, но сохранили название.

Во-вторых, там живут не только "тюрки", но и финно-угры.

4. Само понятие "тюрки" строго научно не определено. В этом я согласен с Л.Н.Гумилёвым, поскольку пытаются объединить в один народ (супер-этнос) не только народы из разных языковых групп, но даже из разных рас: монгололидной и европеидной. Это нонсенс с научной точки зрения. нет общих критериев.

5. Буква древнегреческая Н читается как русская И, отсюда в наших старых источниках Гомер звался Омир или Иомир, но это уж слишком по-славянски, поэтому западники предпочитают его как Гомера.

Иоанн Малала имя Геродота (отца историии) пишет тоже как Иродотой, но это тоже опасно с точки зрения западников, поскольку так можно додуматься, что это Ирод божественнй (Великий) царь Иудейский.

6. в разных местах, в том числе на столбе упомянутом в п.1., титул князей сарматских: казарских, волгарских, русских пишется как каган, тархан.

Тюрки претендуют, что этот титул произошёл от слова тюрского, но мы должны признать, что славяне и русы носили титул этот до знакомство с тюрками, следовательно наоборот: тюрки взяли от славян титул этот. А наличие общих слов и у тюрок и славян естественно после долгого соседства, но вот первичность считаю должна быть за славянами.

[Геннадий Воля]

что касается народ алан, то этимология слова русская, а написание сарматское:

а-лан - значит поле, равнина, страна (и до сих пор лан на украинском то же значение имеет) .

Вот что русские источники пишут:

СИНОПСІС 1, ИЛИ КРАТКОЕ СОБРАНІЕ ОТ РАЗЛИЧНЫХ ЛЂТОПИСЦЕВ О НАЧАЛЂ СЛАВЕНОРОССІЙСКАГО НАРОДА

Савромаціи, или Сармаціи страна есть вся въ той же ЕвропЂ, третій части свЂта жребія Афетова.

О НАРОДЂ РОКСОЛЯНСТЕМ И О НАРЂЧІИ ЕГО

От тЂх же сармацких а славяноросских осад той же народ росскій изыйде: онего же нЂціи нарицаху ся росси, а иныи аляны, а потом прозвашася роксоляны, аки бы «росси» и «аляны», понеже всЂ лЂтописцы всЂх тЂх народов предреченных нарЂчіем паче, нежле естеством раздЂляют, Афетово вяще племя быти повЂдающе, и Сармота праотца Мосоха сына его, нарицающе.

http://pravoslavie.chestisvet.ru/index.php4?id=207

Сказание о Словене и Русе и городе Словенске

Дошло до нас в Хронографе 1679 года.

Публикуется из Полного собрания русских летописей. Т. 31. Л., 1977.

Начальницы же в Словенех во время Александра царя Македонскаго. Начальнейшии же тогда во Словянех и Русех князи быша, им же суть имена: первый Великосан, вторый Асан, третий Авесхасан. Сии же бяху храбръством и мудростию многих превзошедше. Всея же вселенныя тогда самодержец бысть многосчастный Александр, сын Филиппа Македонскаго. О сих же вышереченных словенех и русех от всех стран жалостен слух и самому самодержцу во уши провозгреме.

вымыслы немца Миллера и осетина Абаева, что аланы - предки осетин никакой критики не выдерживают. Народ такой маленький не мог совершить столько дел: пройти всю Европу и до Африки Северной дойти.

http://www.vostlit.info/Texts/rus15/Mehovskij/frametext1.htm

Матфей из Мехова, доктор искусств и медицины, краковский каноник

ТРАКТАТ О ДВУХ САРМАТИЯХ DE DUABUS SARMATIIS

ТРАКТАТ о двух Сарматиях Азиатской и Европейской и о находящемся в них

Книга вторая. Трактат первый. Об описании верхней Европейской Сарматии.

Глава первая. О Руссии, ее округах, изобилии и о находящемся в ней.

После сказанного о Сарматии Азиатской, называемой Скифией, нам остается сказать о Сарматии Европейской. Первой тут перед нами лежит Руссия, некогда называвшаяся Роксоланией. Восточный край ее прилегает к реке Танаису и Меотидским болотам, отделяющим Азию от Европы. В давние века у реки Танаиса жили аланы, а за ними к югу роксоланы.

арабский автор:

http://www.alanica.ru/index.htm

Ибн Руста (ок. 290 г.х./903 г.)

[...]Правитель аланов - могущественный, очень сильный и влиятельный среди царей, может выставить 30 000 всадников.

[...]Между царством аланов и Кавказом есть так называемый Замок Аланских ворот и мост на большой реке. Эта твердыня была построена персидским царём Исбандийаром б. Биштасфом, который оставил там гарнизон, чтобы препятствовать аланам доходить до Кавказа.

1.даже сегодня осетины такой армии выставить не могут. А русы и тогда могли, и корпус 6000 воинов Владимир послал служить в Царь-град.

2. как видим аланы живут на север от Кавказа, аланам доходить до Кавказа надо, а осетины живут именно собственно на Кавказском хребте.

http://www.alanica.ru/library/Feod/text.htm

Епископа Феодора "Аланское послание" (перевод Кулаковского Ю.А)

Герман II занимал патриарший престол от 1222 по 1240 год, то и епископ Феодор принадлежит первой половине XIII века.

6. Близ Херсона живут аланы ('Аλανοί), столько же по своей воле, сколько и по желанию херсонесцев, словно новое ограждение и охрана (города).

11. Когда нам не дозволили вступить туда, мы обратились в другую страну, более обширную и более суровую, что бы нам ни предстояло испытать. Отец (мой) остался там среди самого небольшого числа алан. А мы направились в середину Скифии на 60 дней пути.

в это время в этом месте могли быть аланы только русы. 60 дней пути это по 40 км в день = 2400 км. Это не тюрки и не осетины, а Русь.

Епископ едет на север от Чёрного моря в страну аланов, а не на Кавказ в страну осетин.