Отиди на
Форум "Наука"

Келтите – древен народ или съвременен мит? Кои са и съществували ли са древните келти?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Според някои съвременни археолози и историци (Саймън Джеймс, Джон Колис, Валъри Ръгби, Кристиан Гудино и др.), липсват доказателства за съществуването на келтски народи в Британия и Ирландия по време на желязната епоха и сведенията за тяхното съществуване са продукт на национализма през XVIII и XIX век. Желязната епоха не би следвало да бъде наричана „келтска", защото келтите, според тези учени, са само мит. Никой не наричал себе си „келт" преди началото на XVIII век. И още - до момента липсват исторически потвърждения за преселения или нашествия на континентални келти на Британските острови.

Срещу тази теза застават редица келтолози (Питър Елис, Оливие Бюксеншуц, Рут и Винсънт Мегоу, Бари Рафтъри, Бари Кънлиф, Норман Дейвис и др.). В отговор на всичко това може да се спомене, че по времето на англо-саксите никой не е наричал себе си англо-сакс или англо-саксонец. Макар теорията за нашествие, предложена от археолозите, желаещи да обяснят преминаването на келтските езици и култури (като халщадската и латенската) в Британия, да не е безусловно доказана все още, неоспорим факт е, че НЕЩО е пренесло келтските езици и култури на Британските острови, като тази миграция би могла да изясни как това се е случило много преди появата на средствата за масова комуникация.

Евсевий Йероним (Св. Йероним, IV – V век) установява, че населението на Галатия (днешна централна Турция) говори на същото келтско наречие, което той чува сред племето тревери в град Трир в дн. Германия. Келтският език е пренесен там от келтски преселници през III в. пр. Р. Хр.

Друг неоспорим факт е достигането на английския език до много кътчета на земното кълбо посредством придвижването на различни по големина групи от хора.

Поредния пример можем да вземем от литературни, езикови и археологически сведения за движението на белгийските келти между Галия и Британия преди пристигането на римляните.

От самото зараждане на келтологията определението келтски се налага за народ, говорещ (или – говорел) на някой от езиците, класифицирани като келтското разклонение на индоевропейското езиково семейство.

Келтските езици са група индоевропейски езици, произлезли от общ протокелтски език. През I хилядолетие пр. Р. Хр. те се говорят в голяма част от Европа, от Бискайския залив и Северно море до Балканския полуостров и Галатия в Мала Азия.

Днес келтските езици се говорят в ограничени области в западната периферия на Европа (Британските острови и полуостров Бретан), както и от отделни общности в Източна Канада, Патагония, Съединените щати и Австралия. Ирландският език е единственият келтски език, който е официален (в Ирландия), макар че се говори от малка част от населението.

Келските езици се разделят на 4 подгрупи:

Съществуват две основни хипотези за класифицирането на келтските езици. Според едната, те се разделят на P-келтски (галски и британски езици) и Q-келтски (келтиберийски и гойделски езици), а според другата - на континентални (галски и келтиберийски езици) и островни (британски и гойделски езици).

Британските острови се появяват в писмените исторически паметници и стават известни на средиземноморския свят през VI - V век пр. Р. Хр. Тези свидетелства сочат, че островното население е ползвало някаква форма на келтски език. Това са островните келтски езици, чиито наследници днес са ирландският, шотландският гаелик, уелският, манският (говорен на остров Ман), корнуолският и бретонският. Тези свидетелства откриваме в имена и в думи, записани в ранни източници от класическия свят и върху британски монети, сечени в Британия далеч преди римляните да нахлуят на острова. Много важен факт е, че на Британските острови няма запазен нито един топоним преди появата на келтските топоними.

Друго явно доказателство откриваме в текста на Гай Юлий Цезар: „Qui ipsorum lingua Celtae, sed nostra Galli appellandur." (На своя си език те се наричат келти, а на нашия – гали.). Това сведение е в явно противоречие с идеята, поддържана от Саймън Джеймс, че тези хора започват да се самоназовават келти едва през епохата на Новото време. Той (Саймън Джеймс) заявява, че макар през желязната епоха по тези места да са живели народи, говорещи на келтски езици, те не са непременно келти, а – хора, приобщени към културата на носителите на келтските езици.

Думата „келтски" винаги е била лингвистичен, а не – биологичен термин. Опасно е да се говори за биологични белези и да се правят опити за обособяване на отделни „расови" групи, които, в определен етап от развитието си, споделят общ език и култура. Също толкова погрешно е да обособяваме група от хора в епохата на Древността въз основа на езика, на който те общуват. Не бихме могли да говорим за англо-сакси, славяни, латини или гърци. Ако следваме подобна насока, когато разказваме за Британия по време на желязната епоха, бихме изпаднали в голямо езиково затруднение. Няма да можем да говорим за древните брити, защото никой не е саонаричал „древен брит". Ще трябва да правим големи и сложни уточнения, говорейки за кантии, коритани, корнови, тринованти и други, като междувременно удачно забравим, че това са келтски имена.

Хората, живеещи на Британските острови през желязната епоха, не само говорят келтски езици, но имат и обща религиозна система, митология и културна себеизява, дори – и сходни законодателства. Според единствената логична и смислена научна дефиниция, тези хора са келти.

(Желязната епоха е праисторически период, сменил бронзовата епоха, по време на който се развива металургията на желязото. Използването на метеоритно желязо започва около 1200 пр. Р. Хр. Желязото се обработва в Месопотамия, Палестина, Кавказ, на островите Кипър и Крит между 1200 и 1000 пр. Хр. В Западна Европа желязната епоха обхваща I хилядолетие пр. Хр.; дели се на 2 периода: I - Халщатски (1000 - около 500 пр. Хр.; виж Халщатска култура), II - Латенски (от около 500 пр. Хр. до периода на римското господство – ок. 400 г.; виж Латенска култура). Между интересните паметници от желязната епоха в България са долмените.)

Проф. Кристиан Гудино отхвърля и наличието на галски келти. Според него, Гай Юлий Цезар си е нямал понятие кой народ описва, докато е пишел за галите в книгата си „Comentarii de bello Gallico" („Коментари относно Галската война").

Със сигурност келтите ще оцелеят и в тази малка „буря в чаша вода", така, както са оцелявали след други подобни опити да бъдат заличени от историческата карта на света.

Още през античността келтската култура се оказва в периферията на писмения свят. Последният чрез своите автори я населва с добри диваци или пък – с варвари, превръща я в противоположност на цивилизоваността, подхранва образа й със своите страхове и носталгии, без никога да я описва единствено заради самата нея. Писаното за народите, непредложили свой прочит на собствената си история, винаги ще подлежи на съмнение. Археологията събира обекивни свидетелства за интересуващата ни епоха, но тълкуването на тези свидетелства неизбежно се разполага някъде между намеренията на действащите лица и представата за тях от наша гледна точка.

Келтите биват нарочени от наследниците си за техни предци и участващи в изграждането на нашето самоопределение – митологично – през Ренесанса, национално – през XIX век, общоевропейско – в наши дни. Описват келтите като „първите европейци" – първата трансалпийска цивилизация, възникнала по горното течение на реките Дунав, Рейн и Сена и появила се в писаната история на Европа.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 174
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

То и траки по принцип няма. Така гърците са наричали разнородните варварски народи на север. По същия начин римляните наричали народите, живеещи в Галия - гали, в Германия - германи, в Скития - скити и т. н.

Колкото до античното описание на келтите и страната им - в Записките на Цезар е доста добре посочено разделението й на три. И географски и етнокултурно. Но пък езикът им бил сходен. Цезар и пръв посочва разликите между германски и келтски племена.

Колкото до това малоумие:

Проф. Кристиан Гудино отхвърля и наличието на галски келти. Според него, Гай Юлий Цезар си е нямал понятие кой народ описва, докато е пишел за галите в книгата си „Comentarii de bello Gallico" („Коментари относно Галската война").

Ми е странно как този скудоумен клатикурец, живеещ 2060 години след Цезар, е решил, че пълководецът не е знаел с кого си има работа. Май забравя, че римляните и келтите са били противници близо 5 века и много добре знаели кой кого и защо. Баси, много обичам такива самозабравили се нищожества, които седят и философстват от кабинетчетата си. :crazy_pilot:

С две думи - аман от алтернативна история.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Професор Кристиан Гудино е преподавател в College de France, ръководител на катедрата по национална античност (Antiquites nationales), един от ръководителите на Националния Център за научни изследвания - CRNS (Centre national de la recherche scientifique).

Ето малко за него:

http://fr.wikipedia.org/wiki/Christian_Goudineau

http://www.college-de-france.fr/default/EN...nat/resumes.htm

http://fr.wikipedia.org/wiki/CNRS

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да ти кажа - дреме ми на гладиуса какъв е прехваленият професор. Както виждаме - никой не е застрахован да говори глупости.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Да ти кажа - дреме ми на гладиуса какъв е прехваленият професор. Както виждаме - никой не е застрахован да говори глупости.

Взе ми думата от устата. Особено за това, че не може някой си да обяснява какво не е имало преди 2600 г. само защото някой го е направил професор. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Че тоо има келтско изкуство, обособено, как ще да няма келти???

ПП

Какво я тресе съвременната наука, напълни се с шарлатани...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По подобен начин някои добре познати форумци утвърждават, че и славяни няма. :bigwink:

Иначе в случая мнението на професора, че няма келти тежи колкото и моето - т. е. 0.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Че тоо има келтско изкуство, обособено, как ще да няма келти???

ПП

Какво я тресе съвременната наука, напълни се с шарлатани...

Скучаят и се чудят какви дивотии да измислят. Ама щом на Аеций му е през гладиуса..., всичко е наред. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Че що, на Аеций мнението му тежи. За разлика от горепосочените професори...

Защо да не тежи. За първи път обаче го виждам така ядосан. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
По подобен начин някои добре познати форумци утвърждават, че и славяни няма.

Не ми казвай, че някой отрича съществуването на "славяни"!!? Ти и аз много добре знаем, че тази "социална категория зависимо население" си съществува и още как в римското право и летописи. Не обръщай внимание на хора, които ги отричат. Дръж римското и правото, в което "славяни" е важна - централна част. :v:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Все пак нека за келтите тука да говорим. Те не са социална категория на римското право.

Доста логична е връзката на един и същи термин в различна форма на изговаряне, в зависимост от езиковите характеристики - КЕЛТИ - КЕЛТУС - ЕСКОЛОТУС /подобно е "ескалибур" -вместо "колобъл", "ес" е приставка в испанския иберийски език в много думи - Стоян - ЕсСтоян, Стоянов - Естояноф, Цветан - ЕСтветан и т.н./ - СКОЛОТУС - СКОТУС - СКИТИ.

КЕЛТИ - СКИТИ

Следвайки това различно произнасяно според езиците едно и също име на един и същи много голям народ, може да се разкрие мозайката на античната история, а оттам и на българската древна история. Така или иначе допреди три-

четири века /за разлика от сега, т.е. от след ХVІІ-ХVІІІ в./ е било несъмнено в европейската историография, че древния произход на българите е от "СКИТИ". Затова така са наречени в множеството древни и средновековни писмени паметници, особено с константинополски, но и не само, произход.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Въпросът е доколко хората от това предримско време са се осъзнавали като нещо отделно и обособено. Доколкото си спомням Цезар пишеше че самите гали ясно отграничават себе си от германците, тоест самите те се отграничават от римляни и германци, и може би и от иберите. Но няма данни да са се отграничавали помежду си. Иначе казано съществува си някаква галска (келтска) общост която има съзнанието за единност, но не съвсем, тъй като все пак се дели на племена.

Ако тръгнем да отричаме древните автори и да обясняваме със задна дата че всъщност са искали да кажат еди какво си, можем да закриваме историята и всеки малоумник да си доказва каквото му е на кеф.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Създадох тема с карти за келтите - Светът на келтите

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7266

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аман от самозабравили се глупаци, които си позволяват с лека ръка да отхвърлят многобройните сведения и дори се осмеляват да обявят самия Цезар за някакъв невежа, който едва ли не не е виждал келти?! :mad:

Но по въпроса за онези, които "на своя език се наричат келти, а на латински гали", да дадем думата на самия Цезар:

Из "Записки за Галската война", книга 6: "В Галия съществуват не само във всички държави и във всички кантони и райони, но едва ли не и в отделните домакинства фракции. Водачите на тези фракции се смятат по мнението на техните едноплеменници, че притежават най-голям авторитет, че са хора, към чиито решение и мнение трябва да се отнася крайният резултат от всички дела и съвещания. И това, изглежда, че е учредено от най-стари времена с цел да се осигури помощ на всеки нуждаещ се от народа срещу по-силния. Понеже никой не би търпял да бъдат угнетявани и притеснявани неговите привърженици; в противен случай той не би имал никакво влияние сред тях. Същият принцип се спазва изобщо в цяла Галия, тъй като всички племена са разделени на две фракции.

Когато Цезар пристигна в Галия, начело на едната фракция стояха хедуите, а на другата - секваните. Тъй като секваните сами, със собствените си сили бяха по-слаби, а хедуите от твърде отдавна имаха най-голям авторитет и владееха най-голям брой зависими от тях хора, то секваните спечелиха приятелството на германците и на Ариовист и с големи пожертвувания и обещания ги привлякоха на своя страна. След много успешни сражения и след като избиха цялата аристокрация на хедуите, секваните станаха толкова силни, че присъединиха към себе си голяма част от клиентите на хедуите, взеха от тях за заложници синовете на техните първенци, заставиха ги да се закълнат публично, че не ще замислят нищо против секваните, и като завзеха част от съседните земи, които бяха покорили с въоръжена сила, си осигуриха първенство в цяла Галия. Поради трудното положение, в което се оказа, Дивициак се принуди да се отправи към Рим и да моли сената за помощ, но без да постигне своята цел, се завърна обратно. С идването на Цезар обаче положението се промени. Заложниците дадени от хедуите, им бяха върнати обратно, техните някогашни клиенти - възстановени и благодарение на усилията на Цезар (тъй като онези, които се бяха присъединили като приятели към хедуите, виждаха, че се радват на по-добри условия и на по-справедливо управление) и тяхното влияние и положение се беше засилило във всяко друго отношение. Вследствие на това обаче секваните загубиха своето господствуващо положение. Тяхното място бе заето от ремите. И тъй като се разбра, че те имат еднакво влияние пред Цезар, племената, които поради стари вражди не можеха по никакъв начин да се присъединят към хедуите , сега капитулираха като зависими хора на ремите. Ремите покровителствуваха грижливо тези племена и по този начин гледаха да запазят своя нов и внезапно придобит авторитет. Положението на нещата тогава беше такова, че хедуите се смятаха, че заемат първенствуващо положение, докато ремите държаха второто по значение място.

В цяла Галия има две категории хора, които имат определено значение и достойнство.Що се отнася до простия народ, то той е третиран почти като роб, не се осмелява да предприеме нищо по своя воля и никога не го допускат в съвет. По-голямата част от тези хора, потискани от дългото време или от бремето на данъци, или пък от насилията на по-силните сами се предават в робство на аристократите, които фактически имат същите права над тях, каквито имат господарите над робите. От двете по-горе споменати категории хора са друидите, а другата - конниците. Друидите се занимават с религиозните култове, грижат се за правилното извършване на жертвоприношенията, обществени или частни, и тълкуват свързаните с религията въпроси. При друидите се стичат голям брой младежи, за да се учат, и затова друидите са на голяма почит у галите. Те решават почти всички обществени и частни спорове и, ако е допуснато някакво злодеяние или е извършено убийство, или ако има някакъв спор за наследство, или за граници, те решават тези спорове и определят наградите и наказанията. Ако някое частно лице или племе не се подчини на тяхното решение, те го отлъчват от участие в жертвоприношенията. Това наказание у тях е най-тежкото. Онези, на които се наложи то, се смятат за нечестивци и престъпници; от тях всички странят, боят се да се доближат и разговарят с тях, да не би да си навлекат някаква беда чрез своя контакт с тях. И на тези хора не се раздава правосъдие, ако потърсят такова, нито пък ги удостояват с почетни длъжности. Начело на всички друиди стои един, който има най-голям авторитет, най-силно влияние и най-големи права и власт над тях. След неговата смърт или някой от останалите, който се е отличил със своето достойнство, го наследява, или ако има мнозина равни, то спорът за първото място се решава чрез гласуване на друидите или понякога дори чрез въоръжена сила. В определено време на годината друидите заседават на едно свещено място в земите на карнутите, област, която се смята за централна в цяла Галия. Тук идват отвсякъде всички, които имат някакви спорове, и те се подчиняват на техните решения и присъди. Смята се, че техните правила за живот са били открити в Британия и оттам са пренесени в Галия. И до днес тези, които желаят да се запознаят по-точно с това учение, отиват да го изучават там.

Друидите обикновено не отиват на война, нито пък плащат военни данъци заедно с останалите; те въобще са освободени от военна служба и от всички други обществени задължения. Съблазнени от тези големи изгоди, много младежи се събират и отиват по своя собствена воля на учение при тях; а мнозина биват изпращани от родителите и роднините им. Казват, че там те научават наизуст многобройни стихове и затова някои остават на учение в продължение на двадесет години. Друидите смятат за непристойно тези изречения в стихотворна форма да се записват, въпреки че във всички останали случаи в своите обществени и частни отчети те употребяват гръцки букви.Мисля, че те са възприели тази практика по две причини. Едната причина е, че те не желаят тяхното учение да се разпространява сред простолюдието; а другата - онези, които изучават правилата на учението им, да не се уповават на писмото и по този начин да занемаряват упражняването на паметта си. И действително обикновено става тъй, че с помощта на писмото отслабва усърдието за основно изучаване и запаметяване. Главната доктрина, в която те желаят да убедят, е, че душите не умират, а преминават от едни в други, и те мислят, че това вярване най-много подбужда към храброст, тъй като страхът от смъртта е пренебрегнат. Освен това друидите разискват твърде много за звездите и за тяхното движение, за големината на света и земята, за природата на нещата, за силата и властта на безсмъртните богове и предават своето учение на младежта.

Другата обществена категория са конниците, Те, щом се представи случай отнасящ се до война - а това преди идването на Цезар обикновено ставаше почти всяка година, в смисъл че те или сами започваха стремителни нападателни действия, или пък отблъскваха такива, - всички участвуват в нея; и съответно на това колкото повече всеки един от тях е изтъкнат по знатен произход и по богатства, толкова повече слуги и клиенти има. И това е единствената форма на влияние и власт, която те познаваха.

Цялата галска народност е извънредно много отдадена на религиозни обреди и поради тази причина онези, които заболеят от по-тежки болести, а също и тези, които постоянно участвуват в сражения и се излагат на опасности, или принасят в жертва хора, или обещават да извършат това. Те вярват действително, е докато един човешки живот не бъде заплатен с друг човешки живот, волята на безсмъртните богове нае може да бъде умилостивена; и в обществения, както и в частния живот, те съблюдават обреда на жертвоприношения от същия вид. Някои галски племена имат статуарни изображения с грамадни размери, чиито изплетени от клони крайници те изпълват с живи хора и ги подпалват и хората издъхват обзети от пламъци. Те вярват, че по-угодни за безсмъртните богове са жертвоприношенията на онези, които са били заловени в кражба или грабеж или в някакво друго провинение; когато обаче липсват такива, те прибягват до принасянето в жертва дори и на невинни хора.

От боговете те почитат най-много Меркурий. Неговите статуи са извънредно многобройни. Него те считат за изобретател на всички изкуства, за водач по всички пътища и пътувания и вярват, че той има най-голямо влияние при печеленето на пари и при търговските сделки. След него почитат Аполон, Марс, Юпитер и Минерва. За тях галите имат почти същите представи, както и останалите народи; Аполон прогонва болестите, Минерва предава началните знания по занаятите и изкуствата, Юпитер има върховната власт над небесните богове, а Марс ръководи войните. Когато решат да започнат решително сражение, на Марс обричат обикновено плячката, която биха придобили от войната. А когато победят, принасят в жертва пленените животни, а останалата плячка те струпват на едно място. В много държави могат да се видят издигнати на свети места цели камари от такива предмети и много рядко се случва някой да наруши своите религиозни скрупули и да се осмели да укрие онова, което е пленено у дома си или да го премести. За подобно деяние обикновено се налага най-тежкото наказание, придружено от измъчване.

Галите твърдят, че те всички произхождат от един общ баща - Дис, и казват, че това е традиция, предадена от друидите. По тази причина всички периоди от времето те определят не по броя на дните, а на нощите. Рождените дни и началото на месеците и на годините изчисляват така, че денят следва нощта. Във всички свои останали жизнени правила те се отличават от останалите народи почти само по това, че не позволяват на своите синове да идват явно при тях на обществени места, освен когато са стигнали до възраст, на която могат да носят бремето на военната служба. Те считат за срамно син в момчешка възраст да се показва в присъствието на баща си на обществено място.

Мъжете, когато се женят, пресмятат на каква сума възлиза зестрата, която са получили от своите съпруги, и прибавят еднаква сума към нея от своите собствени средства. За цялата сума се води помежду им обща сметка, а печалбите от нея се запазват. Който от двамата съпрузи надживее, той наследява частта на другия заедно с придобитото от изминалите години. Мъжете имат над съпругите си, както и над децата си, власт на живот и смърт. Когато умре главата на семейството, произхождащ от знатен род, събират се неговите близки и ако се появи някакво подозрение относно смъртта м, , подлагат на разпит жените му като робини и ако се направи някакво разкритие, убиват ги с огън и всички начини за измъчване. Погребенията им, като се има предвид културното равнище на Галия, са разкошни и разточителни. Те хвърлят в огъня всичко, дори и живи същества, за които мислят, че са били скъпи на покойника приживе. И само до неотдавна роби и клиенти, за които се е знаело, че са били обичани от своите господари, са били изгаряни заедно с тях след завършването на обичайните погребални обреди.

Онези галски държави, за които се смята, че имат по-добро управление, отколкото другите, имат закон, чрез който се санкционира строго, ако някой научи нещо, което е от важност за държавата, от своите съседи посредством слух или съобщение, трябва да донесе тия сведения до знанието на магистрата, без да ги съобщава на някой друг; понеже е установено, че често пъти хора, които действуват прибързано и им липсва опит, се изплашват от неверни слухове и по този начин се подбуждат към насилствени и необмислени деяния и да решават въпроси от най-голяма важност. Магистратите скриват онова, което смятат, че е уместно да се скрие, а съобщават това, което са преценили, че е от полза за широките народни маси. Да се говори по държавни въпроси не е позволено освен само на събрание."

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И Салустий пише за себе си в трето лице, и Йосиф Флавий, и Аммиан Марцеллин.

Това е похват, стремящ се да донесе обективност на историческите факти, които преподнасят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доста логична е връзката на един и същи термин в различна форма на изговаряне, в зависимост от езиковите характеристики - КЕЛТИ - КЕЛТУС - ЕСКОЛОТУС /подобно е "ескалибур" -вместо "колобъл", "ес" е приставка в испанския иберийски език в много думи - Стоян - ЕсСтоян, Стоянов - Естояноф, Цветан - ЕСтветан и т.н./ - СКОЛОТУС - СКОТУС - СКИТИ.

КЕЛТИ - СКИТИ

Следвайки това различно произнасяно според езиците едно и също име на един и същи много голям народ, може да се разкрие мозайката на античната история, а оттам и на българската древна история. Така или иначе допреди три-

четири века /за разлика от сега, т.е. от след ХVІІ-ХVІІІ в./ е било несъмнено в европейската историография, че древния произход на българите е от "СКИТИ". Затова така са наречени в множеството древни и средновековни писмени паметници, особено с константинополски, но и не само, произход.

добавлю ещё: по-древнегречески (пишу кирилицей ) писалось КЕЛТОУ.

Академик русский В.Г.Васильевский анализировал текст Анны Комниной "Алексиада" и утверждал, что это не народ (язык, национальность), но тип воина - секироносец (секира - вид боевого топора), у Анны Комниной кельты - те кто "потрясает топором на правом плече". То есть гвардия, свита, охрана императора. И опять же во время например ромейского императора Алексея это были русы.

Ссылки на труда Васильевского дам по запросу!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Академик русский В.Г.Васильевский анализировал текст Анны Комниной "Алексиада" и утверждал, что келты - это не народ (язык, национальность), но - тип воина-секироносца (секира - вид боевого топора), у Анны Комниной кельты - те кто "потрясает топором на правом плече". То есть гвардия, свита, охрана императора. И опять же во время например ромейского императора Алексея это были русы.

Да, имало е руски контингенти в императорската гвардия, но тя не е била съставена от келти, а - от викинги (нормани, варяги).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да, имало е руски контингенти в императорската гвардия, но тя не е била съставена от келти, а - от викинги (нормани, варяги).

Как раз Васильевский считает и доказывает, что это не были скандинавы: ни норманы, ни викинги, но русы.

У слова варяги я вижу два варианта этимологии:

1. варги - племя русского народа, жившего на севере Европы, недалеко от устья Эльбы.

2. варяги - торговцы, смотри хоть словарь Даля. :crazy_pilot:

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Кой е Василий Григорьевич Васильевский?

Руски академик - византинист от XIX век.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%...%B2%D0%B8%D1%87

Генадий, не забравяй, че науката история вече е напреднала твърде много и отдавна не е на нивото, на което е била преди цели два века!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Генадий, не забравяй, че науката история вече е напреднала твърде много и отдавна не е на нивото, на което е била преди цели два века!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...