Отиди на
Форум "Наука"

Произход, език и култура на прабългарите


Recommended Posts

  • Потребител

В литературата се приема, че този закон започва да действа във волжските прабългарски диалекти по силата на съществуващия в тях угрофински субстрат.

Ясно, чак сега ми просветна за какво точно става въпрос :!!!: Мерси много.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,6k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

И двете са не особено убедителни, защото нямат исторически паралели - за разлика от ЮВИГИ. Освен това аз и до днес вярвам, че АС е гръцка падежна форма за КАН. :whistling:

Тоест според теб имаме генитив на "кан" +"ивиги" (което не знаем какво е) и последвано от името и титлите на гръцки? В такъв случай имаме "кански ивиги Омуртаг..."?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Хан, главнокомандащ войската" е тавталогия, която няма паралели в средновековието.

Първата част от израза "канасубиги" е "канас", а крайното "-ас" прилича на елиноезичното склонение "-ас"(?)..

Ако приемем че първата част означава "кан", то тя най-вероятно е китайска заемка в езика на древните българи (проникнала директно или чрез друг език); "kuan" - администратор, управител, официално лице (исторически е изполвана за неформално назоваване на китайския император)

Втората част от израза "канасубиги", "ybigi" е близко до тюркското "jabγu" (управител, владетел, вожд)

jabγu ~ žabγu 'правитель, вождь', предполагаемое заимствование из иранск. кушанск. санскритск. jawγu (Golden, 1980) < кит. djan-giwo > современ. šan-ju /23/ 'титул верховного правителя' (Menges, 1968, 88; Gabain, 1974, 381).
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
"Хан, главнокомандащ войската" е тавтология, която няма паралели в Средновековието.

Ако имаш предвид в Средновековието изобщо - всъщност има паралели. "Кралят-император" на Германия е по същество "крал-главнокомандуващ", доколкото "imperator" означава преди всичко "главнокомандуващ".

"Василевсът и автократор" на ромеите се намира в същото положение: той е "василевс-главнокомандуващ", защото "autokratwr" произлиза от античното "stratHgos autokratwr", тоест главен стратег на Атина и поне до края на династията на Ираклеоните е използвано като точно гръцко съответствие на "imperator" (както личи при сравнение на късноантичните императорски титулатури на гръцки и латински преди Ираклий да въведе титлата "василевс" в чест на победатата си над персите).

Франкският майордом се титулува "princeps et dux Francorum", буквално "първенец и командуващ на франките". "Dux" е преди всичко военна титла.

Вече дадох и примера със "сей-и дай шогун", тоест "Великият пълководец-победител".

Ханът-предводител или ханът-повелител не е някакво изключение: подобна титулатура се среща например в османотурски източници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако имаш предвид в Средновековието изобщо - всъщност има паралели. "Кралят-император" на Германия е по същество "крал-главнокомандуващ", доколкото "imperator" означава преди всичко "главнокомандуващ".

"Василевсът и автократор" на ромеите се намира в същото положение: той е "василевс-главнокомандуващ", защото "autokratwr" произлиза от античното "stratHgos autokratwr", тоест главен стратег на Атина и поне до края на династията на Ираклеоните е използвано като точно гръцко съответствие на "imperator" (както личи при сравнение на късноантичните императорски титулатури на гръцки и латински преди Ираклий да въведе титлата "василевс" в чест на победатата си над персите).

Франкският майордом се титулува "princeps et dux Francorum", буквално "първенец и командуващ на франките". "Dux" е преди всичко военна титла.

Вече дадох и примера със "сей-и дай шогун", тоест "Великият пълководец-победител".

Ханът-предводител или ханът-повелител не е някакво изключение: подобна титулатура се среща например в османотурски източници.

Ханът (титлата има значение на вожд и лидер) при тюрките и монголите, по подразбиране е военен ръководител и лидер на племето или клана..Лидерството на хановете не се оспорва от никого, за да бъде потвърждавано чрез вмъкването на допълнението началник на войската..

Освен това смятам, допълнението "войска" е безсмислено, защото при аланите, хуните, жужаните, българите, аварите, тюркутите, имаме "модел" на "народ-войска": народ от "индивидуални воини", или народ от "организирана войска/армия" (случая с аварите е такъв, и допускам че прабългарите се доближават до модела "народ от организрани воини")

--

"Ханът-предводител" е синоним на "ханът лидер". Очевидно с това съчетание се подчертава се лидерството и водаческото на този хан, неговоте способности, а не правомощия, които априори са на лидер и предводител..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът с тавтологията (която всъщност не е тавтология) го обсъдихме вече няколко пъти.

За мен по-интересен е другия момент:

Втората част от израза "канасубиги", "ybigi" е близко до тюркското "jabγu" (управител, владетел, вожд)

Добра хипотеза, но какви са аргументите? Защо има промяна в първия и последния звук? Защо се появява вътрешната гласна?

Разбира се, и въпросът на Глишев от пост #2680 остава да виси с пълна сила.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има и такива и то специално за дунавския прабългарски език - Т. Текин (има я в НБ).

Но такава е всяка граматика на чувашкия език, а в исторически план - Левитская, както и всяка сравнително-историческа граматика и фонетика на тюркските езици - Серебренников, Гаджиева, Щербак.

Предполагам, че имате предвид това:

TUNA-BULGARLARI-ve-DILLERI-Prof-Talat-Tekin-1987__28631290_0.jpg

Иначе си свалих "Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков" от Серебренников и Гаджиева. Изглежда... плашещо :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Проблемът с тавтологията (която всъщност не е тавтология) го обсъдихме вече няколко пъти.

За мен по-интересен е другия момент:

Добра хипотеза, но какви са аргументите? Защо има промяна в първия и последния звук? Защо се появява вътрешната гласна?

Разбира се, и въпросът на Глишев от пост #2680 остава да виси с пълна сила.

Проблемът с тавтологията (или там каквото смяташ че следва да се нарича) го обсъждам, аз лично, в този форум, за първи път..

Разчитането на "канасубиги" като "кан-началник на войската" е абсурд ..за мен, и според мен..Затова и се включих в дискусията..

Нека лингвистите, ако желаят, да кажат дали е възможна промяната в първия и последния звук ..Аз не зная..

Какъв е въпросът на Глишев от пост #2680?

"-ас" само като генитив ли се е използвало в средногръцкия език?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът с тавтологията (или там каквото смяташ че следва да се нарича) го обсъждам, аз лично, в този форум, за първи път.

Има общества, при които владетелите не командват войската. Така е при хазарите, партите, ранните маджари и огузи. В този смисъл не е задължително да има тавтология. Още повече, нашите трима владетели с титлата "канасюбиги" също не са особено войнствени. Титли и функции нерядко се разминават.

Какъв е въпросът на Глишев от пост #2680?

"-ас" само като генитив ли се е използвало в средногръцкия език?

Така, както аз разбирам поста, има два въпроса - 1) как се изяснява граматически титлата при окончание -ас и 2) преходът б > в предполага ли преход ю > и (ивиги).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има общества, при които владетелите не командват войската. Така е при хазарите, партите, ранните маджари и огузи. В този смисъл не е задължително да има тавтология. Още повече, нашите трима владетели с титлата "канасюбиги" също не са особено войнствени. Титли и функции нерядко се разминават.

Така, както аз разбирам поста, има два въпроса - 1) как се изяснява граматически титлата при окончание -ас и 2) преходът б > в предполага ли преход ю > и (ивиги).

Виж сега, ако искаме да намерим под вола теле, можем да търсим и аналогии на общества, при които "владетелите не командват войската" при кетите и нихвите, при китайците,..при абисинците и либийците, и където се досетим.

Хазарския каган делегира права... Освен това съчетанието "каган-военноначлник" при хазарите не е регистрирано..

Ако пък допуснем че българският "каган" ("каганът" в българското общество" по аналогия с каганът в "хазарското общество") е нямало на кого да делегира тези права (или не е искал? [1]), то трябва да приемем че той се самопонижил в длъжносттта, на която иначе би делегирал тези права..

Това според мен са идеи и допускания, без никакво покритие, поизсмукани от пръстите..

[1]Значи : приема се по аналогия с хазарите от застъпниците на това тълкуване, че българският хан априори е делегирал права, и освен това - приема се че всъщност той не е искал да ги делегира, та затова се е самопонижил до "военноначалник", или някой го е понижил[2].

[2]последното очевидно е абсурд, защото каганът е "владетел на хората, земята, и водата"- вижте тюрските надписи

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ник, не забравяй, че в България има и "канове", които не са държавният глава: например кана боила колобърът. Значи "канът" невинаги е върховен военачалник и това би обяснило евентуална добавка във военен смисъл към титлата на тъкмо този "кан", който е владетел на българите. Тъй че ако съм последователен в допускането, че "кана сивиги" означава приблизително "велик владетел" или пък "повелител-владетел", то не виждам проблем произходът на "сивиги" да ни води и към по-старо разбиране на титула като "господар-повелител [на войските]".

Кухулин, не смятам, че титулът трябва да се разделя като "канас_ивиги", а по-скоро като "кана_сивиги" заради съществуването на титли като "кана боила колобър". Така че според мен титла "канас" не съществува.

Мисля, че чак сега разбрах втория ти въпрос :) Питаш защо чета "CYBHГН" като "сивиги", а не например като "сюбиги" или другояче. Отговорът е: заради етапа на развитие на гръцкия език, на който са съставяни българските каменни надписи. Освен "CYBHГН" е засвидетелствана и форма "CYBHГI", което означава, че авторът и каменоделецът са произнасяли буквите "H" и "I" по еднакъв начин. Това произношение се нарича итацизъм, Ройхлиново или "византийско", за разлика от етацизма или Еразмовото, "антично" произношение. Освен с прехода на произнасяне на буквата "H" (ета) от [e] към византийското четене по принцип се характеризира още с прехода на "В" (бета) от към [v], както и на "Y" (ю псилон) от [ju] към , [v] или [f], според позицията си в сричката, а и с още няколко особености в четенето. Затова именно чета "CYBHГН / CYBHГI" като "сивиги". Ако бях последователен в Еразмовото произношение, щях да чета "сюбеге/сюбеги". Впрочем, склонен съм да допусна, че: а) българската употреба на гръцкия не е докрай последователна и б) използваният от българите гръцки може и да е бил в преходно говорно състояние между античен и византийски етап. Така че четенето ми не е докрай сигурно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Виж сега, ако искаме да намерим под вола теле, можем да търсим и аналогии на общества, при които "владетелите не командват войската" при кетите и нихвите, при китайците,..при абисинците и либийците, и където се досетим.

Хазарския каган делегира права... Освен това съчетанието "каган-военноначлник" при хазарите не е регистрирано..

Ако пък допуснем че българският "каган" ("каганът" в българското общество" по аналогия с каганът в "хазарското общество") е нямало на кого да делегира тези права (или не е искал? [1]), то трябва да приемем че той се самопонижил в длъжносттта, на която иначе би делегирал тези права..

Това според мен са идеи и допускания, без никакво покритие, поизсмукани от пръстите..

[1]Значи : приема се по аналогия с хазарите от застъпниците на това тълкуване, че българският хан априори е делегирал права, и освен това - приема се че всъщност той не е искал да ги делегира, та затова се е самопонижил до "военноначалник", или някой го е понижил[2].

[2]последното очевидно е абсурд, защото каганът е "владетел на хората, земята, и водата"- вижте тюрските надписи

PS

Oбективно: и при българите канът делегира правата за комансването на войската на "първия" след него "kuan"- кавханът, (отговаря на сино-корейското "cap-kuan/cap-kwan" - "the first , the best official")

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не се притеснявай за мен..Знам какво е "кан", и знам че се използва в други съчетания..

"канасубиги" е върховният владетел, ако не си забравил..

Не знам какво е "канасубиги", но със сигурност смятам не е <<канът "су-беги">>, или <<канът "су-баши">>, казано на български <<канът "глава или началник на войската">>..

Защо е абсурно за мен тълкуването на кансубиги като <<кан-началник на войската>> - обясних вече в предишните си няколко съобщения, (не смятам да се повтарям...)

Кой какво приел, или не приел от тези мои обяснения - божа работа , и здраве да е..

Ще помоля в тази връзка, да не повтаряш - в отговор към мен, мнението си и аргументите си "за" тълкуването като "кан-военночалник".. Те не са се променили, доколкото разбирам..

---

"кансивиги" казваш? Добре, но не знам по какъв начин "кана_сивиги" може да се разчете като аналогично на <<кан-"бег на войската">> или <<кан- "башия на войската">>

"су" е "войска".."бек", с начално "б" или "п" и крайно "к" са собствените тюркски форми на "началник, господин"..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мисля, че е очевидно, че "кана сивиги" (или "канасубиги", както му казваш) е с различни функции от "кана боила колобър". Следователно е логично да се попитаме какво е "сивиги" (или субиги".

Щом "кана" се използва не само за държавния глава, значи "кана" не включва значението на "върховен главнокомандуващ". Това е още по-просто за разбиране.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мисля, че е очевидно, че "кана сивиги" (или "канасубиги", както му казваш) е с различни функции от "кана боила колобър". Следователно е логично да се попитаме какво е "сивиги" (или субиги".

Щом "кана" се използва не само за държавния глава, значи "кана" не включва значението на "върховен главнокомандуващ". Това е още по-просто за разбиране.

Титлата "кан" сама по себе си не значи "върховен хан".

Както нееднократно обяснявам титлата "кан" има китайски произход ("kuan" и означава - официално лице, управител) , "Върховният кан" при българите е се титулува "канасуги" (това е според изворите и техните тълкувания)..

По аналогии с тюрските "хан"-ове и монголските "каан"-ове(там "хан" и "каан" имат само едно значение, и то е вожд, лидер на племе и клан) "кансубиги" го наричаме "хан"..

Иначе - разковничето на неговото върховенство може да се намери в превода и смисъла на субиги/сивиги/ убиги/ увиги/биги/виги( втората част от титулатурата)

Смятам, би следвало да се насочим по аналогии към:

1.1) кан - "владетел на страната, земята, водата, хората"

1.2) кан - "владетел" ("иабгу")

2) кан - "син на бога"

3) "велик" (голям) кан

Чрез какви езици?:

не е еднозначно ясно и опредлено..

Ще предложа и ТМ такива (по аналигии с аварите и аварския ТМ език, вижте Хелимский:

"ср. *buγa (эвенк. buγa, buwa, bua, bā ‘мир, вселенная; местность, страна, земля; небо; погода; бог, дух’, орок. bō id., чжурчж. pùh-’á-ì ‘место, область’, маньчж. ba id.; эти слова употребительны во всевозможных контекстах"

Варианти

а) кан- "владетел на страната"

б) кан -"син на небето" ("су"- китайска заемка на син, чедо, дете)

с) силен, голям, "велик" "кан"

Тунгусо-маньчжурская этимология :

Запись номер: 794

Праформа: *pegdi

Значение: 1 big, large 2 important

Эвенкийский: hegdi 1

Маньчжурский: fuz^|un 2

Комментарии: ТМС 2, 302, 359

Редактирано от nik1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тоест според теб имаме генитив на "кан" +"ивиги" (което не знаем какво е) и последвано от името и титлите на гръцки? В такъв случай имаме "кански ивиги Омуртаг..."?

Кан, генетив и "Явуга" - с няколко исторически паралела, за разлика от всички останали интерпретаци! Далеч по-вероятно е прабългарите да имат титулатура, която е подобна на нечия друга, отколкото да имат уникална и собствена... Не звучи твърде патриотично, но пък е научно достоверно... :117:

П.П. Ако се съгласим, че "КАНА БОИЛА КОЛОБЪР" означава на КАНА боила колобър или КАНСКИ БОИЛА КОЛОБЪР то суфиксите за падежите стават просто сигурни...

За себе си съм 100% убеден, че "КАНА" пред "БОИЛАКОЛОБЪР" означава именно това - на КАНа колобъра.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

PS

Oбективно: и при българите канът делегира правата за комансването на войската на "първия" след него "kuan"- кавханът, (отговаря на сино-корейското "cap-kuan/cap-kwan" - "the first , the best official")

Наличието на изключително многообразие от титли и длъжности в които е вплетен господарският статус "кан" (khan) в титлите на държавното управление, говори за съществуването на високоорганизирана и структурно-институционизирана българска държавна обществена формация.

КАН, КАГАН - най-големия владетел господар при евразийските конни народи в ерата на Великото преселение на народите, наместник на волята на небесният Тенгри на земята.

Заместници на кана:

КАВ-КАН – заместник на кана в ежедневните му дела (помощник кан)

КАН-АРТИК-ИН - заместник на кана при по-дълго отсъствие (тази длъжност се изпълнявала от един от престолонаследниците или роднините на кана).

БОИЛ КАВ-КАН - замества кана при военните дела, военни походи и бойни действия.

Държавна структура - боили, багаини, поданници.

ТАР-КАН - официални държавни съветници, наместници, пратеници и пълномощници на кана при управлението на държавата.

КАНА ТАР-КАН - кански таркан, съветник на кана.

ВУЛИА ТАР-КАН – велик таркан

ЗЕРА ТАР-КАН – първи таркан.

ЖУ-ПАН ТАР-КАН – главен съветник

БОИЛА ТАР-КАН – военен таркан, съдия (обикновено е служба на по-малкият син на кана.)

БОРИ ТАР-КАН – наместник на кана в аул (укрепление)

ОЛГУ ТАР-КАН – комендант, управител на канският аул.

КАЛУ ТАР-КАН – пратеник по сватосването на кана, изпълнява и дипломатически мисии.

БОИЛ - благородник, аристократ.

СЪВЕТ НА ВЕЛИКИТЕ БОИЛИ- събор на аристократичните родове.

Вътрешни и външни Боили.

Вътрешните боили са от обкръжението на кана, сътрапезниците му, роднини и приятели.

Често те изпълняват негови лични задачи.

БАГАИНИ - външни боили, това са богатите управители на райони, назначавани и възнаграждавани от кана. Нещо като районни и областни управители.

БАГАТУР – вътрешни боили, местните велможи, нещо като днешните общински съветници със военни длъжности.

ЧЕРГУ-БОИЛ – военен стратег, военоначалник, водач на орда.

ЮК-БОИЛ – военен по охраната, командир по охраната.

ТОРТУНА ПИЛЕ ЖУПАН – главен, челник.

БАГАТУР БОИЛ – военен командир от аристокрацията. В качеството си на благородници и приближени на кана, вътрешните и външните боили са имали и военни командирски функции по време на военни действия, а някои от тях са били военни и през останалото време.

ЧИТКОЙ МИТРОС - членове на орди, въоръжени конници.

КОЛОБРОС - жрец, знахар, бръснар (оформящ ритуално характерната прическа).Поради всеизвестния религиозен обряд на прабългарите да си бръснат главите, длъжността на колобрите е била много отговорна.

Те са изпълнявали и жречески, както и знахарски функции на всички нива на предхристиянската българската държавна йерархия – от кана и неговите приближени, до войниците в ордата. Във всяка орда има назначен по един колобър.

ИЧИРГУ КОЛОБРОС – стратег на колобрите, висш жрец, който обслужва самия кан.

КАН БОИЛ КОЛОБРОС – жрец и знахар обслужващ военните командири подчинени пряко на на кана.

БАГАТУР БОИЛ КОЛОБРОС – жрец, знахар и ритуален бръснар на военните багатури.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен с прехода на произнасяне на буквата "H" (ета) от [e] към византийското четене по принцип се характеризира още с прехода на "В" (бета) от към [v], както и на "Y" (ю псилон) от [ju] към , [v] или [f], според позицията си в сричката, а и с още няколко особености в четенето. Затова именно чета "CYBHГН / CYBHГI" като "сивиги".

Това ми е горе-долу ясно, но не бях сигурен в хронологията на промените. Значи, доколкото разбрах, не е задължително да обвързваме преходите U > I и B > V един с друг, т.е. ЮВИГИ също може да е коректно четене.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За себе си съм 100% убеден, че "КАНА" пред "БОИЛАКОЛОБЪР" означава именно това - на КАНа колобъра.

Ти говориш за най-ранното членуване, така ли :unsure:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ти говориш за най-ранното членуване, така ли :unsure:

Кой знае? Я за падежни форми някакви, я за нещо друго. Факт е, че боилаколобри има разни, но у нас има КАНАБОИЛАКОЛОБЪР, което може да означава единствено такъв, но свързан с КАНА... Който измисли друго обяснение го обявявам за почетен прабългарин... Тука колегата отхвърля с лека ръка идеята, че ЯВУГА може да е основната титла, но аз не съм толкова убеден... :lightbulb:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ник, не са ти лоши предположенията. Лошото е, че и моето, и твоето са все само предположения. Тъмна Индия.

Маготин, разбирам да има генитив в "Кана боила колобър", както предполагаш, но тогава защо ще има генитив и в самата владетелска титла? И защо двата генитива на една и съща дума не са еднакви?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ник, не са ти лоши предположенията. Лошото е, че и моето, и твоето са все само предположения. Тъмна Индия.

Маготин, разбирам да има генитив в "Кана боила колобър", както предполагаш, но тогава защо ще има генитив и в самата владетелска титла? И защо двата генитива на една и съща дума не са еднакви?

Генетив ли, нещо друго ли, кой знае при превода и адаптацията какво е ставало? Имаме следния пасаж у Бешевлиев

Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.

...

Кога се е появила службата на капхана като помощник на владетеля и каква точно е била неговата служба в подробности, е неизвестно. Съществуването на съвладетел, в чиито ръце била съсредоточена държавната власт и военната сила, криело опасност вторият владетел да заеме мястото на първия. У Меровингите, първата кралска династия на франките, т. нар. майордом, т. е. по-големият или старшият в двореца, е играел ролята на капхана. В 751 г. последният крал меровинг Хилдерик III е бил свален от майордома Пипин Къси, който заел престола и основал династията Каролинги. Същото нещо се случило и в България. Кормесий, който бил, както по всичко личи, капхан, премахнал управляващия род Дуло и се опитал да издигне рода си Вокил или Укил около 760 г. За да се избягнат подобни случаи в бъдеще, българските владетели Кардам или Крум ще да са ограничили властта на капхана до положението на пръв военачалник след кана, понеже според византийските извори и двамата владетели са предвождали лично походите срещу Византия. Обаче, както изглежда, временно при младия и неопитен кан Маламир властта на капхана била отново засилена. Поемането на командуването на войските лично от държавния глава е изразявало именно титлата сюбиги. Тази титла е отбелязана засега само при владетелите Омуртаг и Маламир и може би и при Крум, който в един летописен надпис се нарича архонт сюбиги, т. е. гръцката дума за вожд и българският титулатурен израз сюбиги. Според едно сведение у огузите покрай сюбаши „главатар на войската” се употребявало и сюбеки „господар на войската”.

Това Огузкото предположение, ако приемем, че има наистина тъкъв източник и анализът е коректен, означава, че прабългарите имат нещо общо с Огузите или общ културогенез, което е малко вероятно. Интересно защо тези паралелизми не се разпростират отвъд титулатурата на въпросния владетел, кана. Въобще тази тема е много трудна и изисква сериозна подготовка. Но тази подготовка включва отлично познаване на ирано-тюркското културно проникване, което не знам дали е вярно за Бешевлиев.Например Туранагата веднъж направи едно показно със согдийския "превод" на титлата. Други превеждат чрез други езици. То затова [палео]лингвистиката не е точно най-точната наука.

Но за едно не си прав - ЯВУГА не е само предположение. За разлика от всички други интерпретации ЯВУГА има исторически паралели...Както "баги", "беги" и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Генетив ли, нещо друго ли, кой знае при превода и адаптацията какво е ставало? Имаме следния пасаж у Бешевлиев

Това Огузкото предположение, ако приемем, че има наистина тъкъв източник и анализът е коректен, означава, че прабългарите имат нещо общо с Огузите или общ културогенез, което е малко вероятно. Интересно защо тези паралелизми не се разпростират отвъд титулатурата на въпросния владетел, кана. Въобще тази тема е много трудна и изисква сериозна подготовка. Но тази подготовка включва отлично познаване на ирано-тюркското културно проникване, което не знам дали е вярно за Бешевлиев.

Orchon. The Bilig Kagan inscription. Face.

Редактирано от kotev
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако в КАНА думата е КАН, а А е суфикс - независимо дали член (което ще е сензация!), или падежно окончание, това хвърля на боклука всички тюрко-огъзки глупости, защото несъмнено КАН(А) извършва действието: заповядва, строи, реже ленти :tooth: и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако в КАНА думата е КАН, а А е суфикс - независимо дали член (което ще е сензация!), или падежно окончание, това хвърля на боклука всички тюрко-огъзки глупости, защото несъмнено КАН(А) извършва действието: заповядва, строи, реже ленти :tooth: и т.н.

Много правилно. А освен това, по силата на логиката титлата "сюбиги" демек "субашия" би трябвало да се появява само в надписи свързани с войската. В надписи свързани със строителството ханът, би трябвало да е с титлата "дюлгербашия" :tooth:

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...