Произход, език и култура на прабългарите

[miroki]

Това по кой извор или научна публикация е?

В момента считам, че е на дневен рен Ви е да кажете вашето мннение по кой извор е , а това което последтсва мнението ви ще уточним по-късно.

Произхода на Атила беше да припомня.

за сега пред моята особа сте г-н. Добрев, а от уважение, аз съм г-н. Иванов.

Титлите съм ги пропуснал, до доказването им.

[проф. Добрев]

Примерно на мен винаги ми е било интересно от къде идват думите мома/момиче и момък/момче.

Няма ги в другите славянски езици (с изключение сръбския, ама той е под прекалено силно българско влияние).

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

ПРОИЗХОД И ПРИНАДЛЕЖНОСТ

НА ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”

Съкровището не е аварско, хазарско или унгарско

Засега изследователите общо взето са единодушни по въпроса, че “понастоящем ние не знаем нищо за езика на аварите”, като проф. Д. Немет предполага, че той е от “стандартно-тюркски произход”, докато Л. Лигети пък допуска някакво монголо-тюркско двуезичие [Fodor 1982а, 70-71], но според нас единственият безспорно известен елемент от аварския език е мли Баян на аварския хаган с доста вероятно аварската по произход лексикална заемка, от всички славянски езици разпространеният като че ли единствено в българския и сърбохърватския език, корен мом-, някои от производните на който са преминали и в съседните балкански езици и обяснението на който като “бълболна дума” (Ст. Младенов) не ни изглежда никак убедително.

Ето защо и като се има предвид сръб. omma “момиче”, на основата на семантическото тъждество и наблюдаващото се в редица тюркски езици по принцип и специално в чувашкия език, както и в други прабългарски имена в частност редуване б-м, може да се лансира предположението за произход на въпросния корен от авар. *åmma, бълг. *аmma, чув. ама, ами, тюрк. *абба [вж. и срв. БЕР-4, 224-232; ЕПРк, 303-304; ЭСТЯз-а, 54-58,220-222]. Твърде възможно нещо аварско може да има и в името на аварския пълководец на византийска служба Зауца, но това се нуждае от специално-индивидуално проучване и доказателство, именно поради което като цяло тъкмо и непременно Надписът на Буила ли може и трябва да бъде съответният прецедент, който да изиграе ролята на категорично-безспорен аргумент доказателство за аварския произход и принадлежност на Съкровището?!...

Пък и в края на краищата, за разлика от своите родни братя прабългарите, културното ниво на аварите е толкова ниско, че през 250-годишното си господство по земите на днешна Унгария те не са оставили нито един каменен паметник без или с какъвто и да е надпис [Бешевлиев 1992, 93; Юхас 1985, 26], докато само за 150 год. от началото на VІІІ в. до средата на ІХ в. българите съставят близо стотина гръкоезични надписа, прабългарския гръкографичен Преславски надпис и достатъчно голям брой рунически прабългарски надписи, в светлината на което като цяло и дори единствено поради това няма никакви причини да не приемем и признаем, че Надписът е прабългарски по произход, защото при прабългарите надписите са редовна практика, а при аварите той би бил много странен и трудно обясним прецедент.

Именно поради всичко това Аварската хипотеза в никакъв случай не може да се приеме и преобразува в реалистична теза, още по-малко пък и във вътрешно-свързана и непротиворечива теория, така че Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” изобщо и за нищо на света не е и не може да бъде аварско по произход и принадлежност, но не само това – то изобщо няма каквато и да е връзка с този ранносредновековен народ от българската група на тюркските племена и народи, тъкмо от гледна точка на който неоспорим и неопровержим извод изглежда и очевидно-безспорно стои много странно, дори абсурдно-парадоксално и Онзи надпис над Съкровището във Виенския музей, както са абсурдно-парадоксални и всякакви изложби, където “Конникът от Изток” се представя експлицитно-директно като аварски по произход и принадлежност, както вече беше посочено по-горе.

[проф. Добрев]

Публикацията е (например) Юсиф Джафаров. Гунны и Азербайджан. Баку, 1985. Много сносна книга.

От долуприведените редове можеш да се убедиш, че тази книга аз я познавам и то много преди тебе.

И все пак на коя точно страница Джафаров пише за оногурите и по кой извор?

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Военно-племенното обединение на западните хуни като челен отряд на Великото преселение на народите и по-конкретно в лицето на българските племена хазари и барсили прониква за първи път на Кавказ около 215/6 г., като преминава през прох. Дербент; в самия край на 60-те г. на ІV в., пресича Волга и нахлува в степите на Северен Кавказ основната маса от хунски племена като втори главен етап от придвижването на хуните от Азия към Европа; хуните нападат стремително, вклиняват се, разсичат и разделят на две аланските племена в северозападната част на днешните калмицки степи, покоряват ги и ги увличат със себе си (Ю. Джафаров).

Наред с това, друга колона, пак като челен отряд на западните хуни от Великото преселение на народите, преминава Азовско море като цяло през 375 г. (Fr. Altheim) или пък според проф. В. Златарски, през 376 г., когато прекрачва преградата на Азовско море, среща и покорява остготите, а отблъсква вестготите в пределите на Източната империя; тогава хуните “турили основа на обширната си държава в днешна Южна Русия; тук те се закрепили за известно време и разширили властта си от северните брегове на Черно море на запад, над днешно Влашко и Източно Маджарско”.

Много преди това обаче отделни отряди от хуни извършват набези отсам Азовско море и дори по-назапад, както например войските под предводителството на хан Баламер, които преминават Дон през 375 г. и разгромяват готския племенен съюз, от който по този начин отпадат и се отцепват още и славянските племена в Областта (История на България).

Изглежда все пак, нещата са малко по-сложни и не се изчерпват с това разгромяване и взаимно раздалечаване и противопоставяне, а започват много преди това, когато хуните, готите и славяните се и сближават и обединяват, защото пак през 376 г., обединените войски на готи, алани и хуни, на брой около 200 хил.(!!?), нападат Адрианопол, дн. гр. Одрин в Турция (Fr. Altheim).

В действителност, първото преминаване и поява на хуните в Източна Европа става още много по-рано и независимо от резервите и колебанията на Е. Thompson [1948], струва ни се, че няма никакви причини да не приемем, че онези Χοΰνοί, за които Птоломей, писал между 175-182 г., съобщава, че в началото на ІІ в. вече обитават Причерноморието, може би между Буг и Днестър [21], са също хуни, само че проникнали в Източна Европа не под Азовско море, а през Урал и Волга, т.е. северно от Каспийско море и следователно не са и няма защо да бъдат непосредствено-преки предшественици на по-късните хуни.

Напълно неоснователно е също така и твърдението му, че тези хуни не са били забелязани от римляните, защото, най-напред, за хуните – Xoũnoi, в Сарматия пише още Батламиус, който съчинява географията си по времето на Марк Аврелий (161-180), но бележките му възлизат към Маринос от Тирос, живял по времето на император Адриан (117-138) [Németh 1962, 287], а и наистина малко по-късният римски Анонимен хронограф от 354 г. съобщава за едни българи, които произлизат от Зиези – Ziezi ex quo Vulgares, т.е. “Зиези, от когото са българите”, без обаче да посочва дали се отнася за българи откъм южната, персийската или източната, скитската граница на Империята.

Именно поради това, указанието на Птоломей решава проблема в полза на второто допускане, което състояние на нещата като че ли изобщо не се променя от факта, че Анонимният хронограф като цяло е превод на по-старата гръцка хроника на Иполит, доведена до 290 г. и според която тези българи са на Северен Кавказ, но още и от това, че в Хронографа на латински език народностното название на българите е изписано посредством букв. v, което потвърждава и засилва убеждението по-скоро за гръцко посредничество, недостатъчно ясно и определено донякъде като ретроспекция все пак поради неяснотата относно това кога всъщност започва спирантизацията на средногръцкия звук бета [вж. и срв. Джафаров 1985, 25-26; ЛтИзв-1, 82].

При това положение, между впрочем, единствено в сферата на псевдонаучната фантастика са писанията на онези, малко позапознати с митологията и етнографията, донякъде и с арменското и иранското езикознание, но не и с тюркската лингвистика и историография, именно където може и трябва да се търси крайното решение на множеството проблеми около прабългарите, епигоно-адепти на един нашенски “древнобългарист”, които, като редуват горещи хвалебствия към “Учителя” с полуграмотно-некоректен и неразумно-хладен историколингвистичен анализ, крачат-газят смело-безотговорно през цели исторически епохи и географски ширини, за да стигнат до пределно категоричното, но изобщо невярно заключение, че “тази част на Хронографа отразява реалното разположение на реални народи в част от Азия през ХІІ в. пр.Хр., по-точно между 1200 и 1114 г. пр.Хр.” – браво, браво, каква точност само, но освен големите мащаби и “великите” открития в прабългарското езикознание, още и мащабно-високата точност в хронологията е изявената отличителна черта, както на “Учителя”, така също и на “Учениците”, затова нека да видим какво става по-нататък: “Но това означава и друго, а именно, че в по-старите документи, използвани от автора на Хронографа, през ХІІ в. пр.Хр. българите са локализирани в Средна Азия с името БЪЛГАРИ, а не с някое друго”, откъдето и поради което “Остава само едно логично обяснение, което е на границата на пълната фантастика, но именно в негова полза свидетелствуват редица факти – предците на българите да са напуснали Месопотамия и да са се установили на изток, без обаче да са прекъсвали още известно време връзките със старата родина” [Голийски 2003, 319-331] - ето за какво, значи бил целият този, лишен от “школска мъдрост”, поетично-фантастичен шум и трясък.

[grifon]

При това положение, между впрочем, единствено в сферата на псевдонаучната фантастика са писанията на онези, малко позапознати с митологията и етнографията, донякъде и с арменското и иранското езикознание, но не и с тюркската лингвистика и историография, именно където може и трябва да се търси крайното решение на множеството проблеми около прабългарите, епигоно-адепти на един нашенски “древнобългарист”, които, като редуват горещи хвалебствия към “Учителя” с полуграмотно-некоректен и неразумно-хладен историколингвистичен анализ, крачат-газят смело-безотговорно през цели исторически епохи и географски ширини, за да стигнат до пределно категоричното, но изобщо невярно заключение, че “тази част на Хронографа отразява реалното разположение на реални народи в част от Азия през ХІІ в. пр.Хр., по-точно между 1200 и 1114 г. пр.Хр.” – браво, браво, каква точност само, но освен големите мащаби и “великите” открития в прабългарското езикознание, още и мащабно-високата точност в хронологията е изявената отличителна черта,

Буди недоумение, човек перманетно демонстриращ историческа и лингвистична неграмотност да говори за фантасмагориите на дургите.Първо прочети повечко литература, пък после говори. Въпросните хуни си остават загадка какви са били езиково, защото имената на предшествениците на Атила примерно са келтски. Археологически хуните са неуловоими, за да се правят някакви сериозни анализи. Това че някои историци (особено любимите ти пантюркисти) си правят свободни съчинения на база оскъдните извори не означава нищо. Това че си ги цитирал също не те прави вещ, по-скоро е точно обратнато-доказва неграмотността ти.

Особено недоумение беди въпроснитят цитат:

"Анонимният хронограф като цяло е превод на по-старата гръцка хроника на Иполит, доведена до 290 г."

Това са абсолютни глупости. Хронографа е познат в три редакиции. В най-старата от 268 г. българите не са споменати. Това става едва във втората редакция от 354 г.С други думи да слагаш 290 г. като граница е глупост.

Ето и друга една глупост:

"Военно-племенното обединение на западните хуни като челен отряд на Великото преселение на народите и по-конкретно в лицето на българските племена хазари и барсили прониква за първи път на Кавказ около 215/6 г."

Това в кой извор го прочете?

А ето още един образец за историческата ти неграмотност

"В действителност, първото преминаване и поява на хуните в Източна Европа става още много по-рано и независимо от резервите и колебанията на Е. Thompson [1948], струва ни се, че няма никакви причини да не приемем, че онези Χοΰνοί, за които Птоломей, писал между 175-182 г., съобщава, че в началото на ІІ в. вече обитават Причерноморието, може би между Буг и Днестър [21], са също хуни, само че проникнали в Източна Европа"

Томсън много правилно се колебае. Няма как да се сложи знак за равенство между "уните" на Птолемей и хуните на Амиан Марцелин.Между впрочен Они се самонаричат ефталитите и Прокопий Кесарийски много дебело подчертава да се прави разлика между хуните и тях. Пак казвам въпросът с хуните не е изяснен и до днес и като се говори за тях трябва да се подхожда много внимателно. Разбира се за малограмотните като теб, това е без значение. Всички са хуни и готово.

[grifon]

Ако пък разбрах, какво означава това атта или амма значи трамвай да стана. Кажи го с две прости изречения и толкоз. Да ясно и просто!

Е ти сега пък много искаш. Ако ти беше писал какво означават щеше да лъсне истината за познанията му по лингвистика, които са същите като тези по история.

amma- на малайски и тамилски майка.

ämmä-фински възрастна жена,съпруга

в тюрксикте езици

ana- майка

Най-вероятно тук се има предвид тюркската дума am- женски полов орган. Като приложим гениалната тюркска теория на проф Добрев вече лесно можем да си обясним тюркския произход на думата мома.

atta-ако гледаме тюркските езици- граматична форма на at- кон

да не се бърка с ata-баща

Каква е връзката кон-мома. Само проф Добрев може да каже, сигурно и Господ би се затруднил.

Най-близки са някои източноирански паралели таджикски и мунджански момо-жена, дардски момаж-мъж.

[проф. Добрев]

Ако пък разбрах, какво означава това атта или амма значи трамвай да стана.

Кажи го с две прости изречения и толкоз. Да ясно и просто!

Тук примерите са написани не на кирилица, а на латиница!

Аварската, но много възможно също така и прабългарската дума *åmma преминава, заема се и се адаптира в южнославянските езици.

Като резултат се получава сръб. omma “момиче” и бълг. мома.

[Aspandiat]

От долуприведените редове можеш да се убедиш, че тази книга аз я познавам и то много преди тебе.

И все пак на коя точно страница Джафаров пише за оногурите и по кой извор?

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Военно-племенното обединение на западните хуни като челен отряд на Великото преселение на народите и по-конкретно в лицето на българските племена хазари и барсили прониква за първи път на Кавказ около 215/6 г., като преминава през прох. Дербент; в самия край на 60-те г. на ІV в., пресича Волга и нахлува в степите на Северен Кавказ основната маса от хунски племена като втори главен етап от придвижването на хуните от Азия към Европа; хуните нападат стремително, вклиняват се, разсичат и разделят на две аланските племена в северозападната част на днешните калмицки степи, покоряват ги и ги увличат със себе си (Ю. Джафаров).

Наред с това, друга колона, пак като челен отряд на западните хуни от Великото преселение на народите, преминава Азовско море като цяло през 375 г. (Fr. Altheim) или пък според проф. В. Златарски, през 376 г., когато прекрачва преградата на Азовско море, среща и покорява остготите, а отблъсква вестготите в пределите на Източната империя; тогава хуните "турили основа на обширната си държава в днешна Южна Русия; тук те се закрепили за известно време и разширили властта си от северните брегове на Черно море на запад, над днешно Влашко и Източно Маджарско".

Написаното от тебе по никакъв начин не показва, че си чел Джафаров като хората. За мен е очевидно, че не си помирисвал Йорданес и Приск Панийски, а Захарий Ретор ако си го чел (а си го чел, я не), то определено съзнателно го игнорираш заради оногурските ти фантазии.

[miroki]

В крайна сметка пише ли някъде за Оногурският Атила??

Егати постовете изчетох и накрая ...

[RIZAR]

Написаното от тебе по никакъв начин не показва, че си чел Джафаров като хората. За мен е очевидно, че не си помирисвал Йорданес и Приск Панийски, а Захарий Ретор ако си го чел (а си го чел, я не), то определено съзнателно го игнорираш заради оногурските ти фантазии.

Оногури , сарагури, сарангите , сагартиите,Саргапит, Саракт и прочие не са тюрко-алтайски , а Кавказко-Европейски термини на "Азиатските"' скити или т.нар. сармати.

СЕВЕРИТЕ са древно сармато-кимерийско племе сред което, по времето на Юстиниан се извършва църковно мисионерство.

На езикът на САБИРИТЕ/СЕВЕРИТЕ ИЛИ НА Т.НАР. ХУНСКИ ЕЗИК СЕ ПРЕВЕЖДА СВЕТОТО ПИСАНИЕ. ТОЗИ ЕЗИК НЕ Е ТЮРКО-АЛТАЙСКИ !!!!!!!!

Той е индоевропейски и скито-сарматски .

Да замлъкнат най-сетне витиеватите ханотюркисти, които превръщат сарматския народ на ХУНИТЕ в Източноазиатски пришълци. Страбон и след него Птоломей ясно са индикирали хуните в степите на дн. Молдова и Украйна още през I-IIв. сл. Хр.

[Aspandiat]

РИЦАРЮ, ти можеш да спамиш, аз мога да трия. Моето е по-лесно, отнема 5 секунди на пост.

[turanaga_san]

обаче се свързва със "съд", а един съд (па макар и за жито) е много по-близо по значение до друг съд (па макар и чаша) отколкото с "идол" и "изображение".

при положение че леля Делева свърза "кап" с "матрица" и "направен по подобие на..." се сещам за един тюркосаксонски или може би англоалтайски израз "copy paste"

Ти по-добре се замисли защо нашата водеща Хуноложка е пропуснала да сложи в кюпа с идолите, формите и съдинките също така и прословутите "кюпета" или "кипета" от Преславския надпис. Те май така и не се разбраха това Y като Ю или като И, ще го четем, ама то все тая. Тук някои форумни лингвисти се възмущават от лингвистичните умения на Прицак, били чудовищни и прочие, е ами започвайте да свиквате. Така се борави с материята. А като имаме предвид, че учениците винаги надминават своите учители, Делева съвсем не е за подценяване, и съм убеден, че ще сложи Прицак в малкия си джоб.

И сега дайте да се разберем за кюпетата веднъж за винаги - 1. капаци за съдинките от сервиза на ичергу боила ли са, ( съответно имаме тасове с капаци и тасове без капаци) 2. маскировъчни дрехи за старобългарското разузнаване, тип Прабългарско наметало с варианти - бронирано, меко следващо формите на тялото, или тип невидимка. 3. Тюркски ризници и брони от най-древните Тюрко-Алтайски, Тунгусо-Манджурски, и Монголо-Татарски корени кип, кап, кьобе, и така затънахме в едно дере.... форми образи брони .... интересно откъде са се взели всичките аналози в Индо-Европейските езици, като купа, cup, cuprum, copper пак във връзка с форми, извивам, вдлъбвам, изкривявам. А в славянските езици имаме съответно думичките кипя и кова, все едни древно-тюркски технологични термини свързани с обработката на метала

Разбира се тези детайли едва ли могат да разколебаят родната и световна Хунология.

[RIZAR]

РИЦАРЮ, ти можеш да спамиш, аз мога да трия. Моето е по-лесно, отнема 5 секунди на пост.

и защо ????

Искам си сарматските чистачки от старата балканска кола, които разкараха ханотюркската помия от мойто стъкло.

Ай , как ще ги стигнем хакамериканците в тази гъста мълга.

[turanaga_san]

Ти по-добре се замисли защо нашата водеща Хуноложка е пропуснала да сложи в кюпа с идолите, формите и съдинките също така и прословутите "кюпета" или "кипета" от Преславския надпис. Те май така и не се разбраха това Y като Ю или като И, ще го четем, ама то все тая. Тук някои форумни лингвисти се възмущават от лингвистичните умения на Прицак, били чудовищни и прочие, е ами започвайте да свиквате. Така се борави с материята. А като имаме предвид, че учениците винаги надминават своите учители, Делева съвсем не е за подценяване, и съм убеден, че ще сложи Прицак в малкия си джоб.

И сега дайте да се разберем за кюпетата веднъж за винаги - 1. капаци за съдинките от сервиза на ичергу боила ли са, ( съответно имаме тасове с капаци и тасове без капаци) 2. маскировъчни дрехи за старобългарското разузнаване, тип Прабългарско наметало с варианти - бронирано, меко следващо формите на тялото, или тип невидимка. 3. Тюркски ризници и брони от най-древните Тюрко-Алтайски, Тунгусо-Манджурски, и Монголо-Татарски корени кип, кап, кьобе, и така затънахме в едно дере.... форми образи брони .... интересно откъде са се взели всичките аналози в Индо-Европейските езици, като купа, cup, cuprum, copper пак във връзка с форми, извивам, вдлъбвам, изкривявам. А в славянските езици имаме съответно думичките кипя и кова, все едни древно-тюркски технологични термини свързани с обработката на метала

Разбира се тези детайли едва ли могат да разколебаят родната и световна Хунология.

Пропуснах да отбележа, че освен древнотюркските корени на Европейското железарство, световната Хунология откри и един куп следи от Алтайско идолопоклоничество още в най-дълбоките Индо-Европейски древности, където Тюркската дума кап - образ, идол се е развила в думите capita, kaput, капител, кефал .... и други форми на древно Тюркски глави, а преклонението на древните и съвременни Българи пред хондрокефалията мисля, че не подлежи на съмнение. Убеден съм, че в централното капище на Плиска е имало някоя каменна баба, която на определен етап от еволюцията на Прабългарския Тенгризъм е била подменена с друг един добре познат образ - чутурата на Никифора, която дълги години е била използвана като средство за приобщаване на Славянските маси към Прабългарската култура и религиозна практика. Блатните твари много бързо са се ориентирали в новата обстановка, при която купите, чашите, и идолите са се правили вече не от желязо, а от други много по-твърди и лесно достъпни материали.

[Пандора]

интересно откъде са се взели всичките аналози в Индо-Европейските езици, като купа, cup, cuprum, copper пак във връзка с форми, извивам, вдлъбвам, изкривявам. А в славянските езици имаме съответно думичките кипя и кова, все едни древно-тюркски технологични термини свързани с обработката на метала

Разбира се тези детайли едва ли могат да разколебаят родната и световна Хунология.

В карачаево-балкарския език : къобарыргъа - отколоть

[Skubi]

Здрасти!

Не е така. Всички сте в грешка, защото не познавате обичаите на пазарлъка.

То така беше, че в северните брегове на Черно море се е развивала търговията на гърците към исток и север. Янтър, кожи, еленски рога итн. В древният Одесос това било в ръцете на евреите. Нали те за да се различават носят КИПА.

Пазарят с варварите съвсем е нормално, но когато стане дума за плащане трябва да забрадят с нещо ръката с която дават парата. Обикновено с метало, кърпа. Но много пъти като няма друго закрива с кипата си предаването на парите. Господ и да е чул няма да види с колко е метнал тъговецът производителя......

Така, че кипата върху сделката като капак върху тенджерата.......

:whistling:

[проф. Добрев]

В крайна сметка пише ли някъде за Оногурският Атила??

Егати постовете изчетох и накрая ...

Навсякъде, където стане дума за него, но най-вече и преди всичко в Именника на Българските Ханове:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура

БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА

ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА

В зората на Дунавска България

Тази фонетична особеност се наблюдава особено добре също така и на фона на цитираното пак по-горе хаз. мли Парсбит, втората съставка на което е от хазарската титл. *абит, отговаряща на болг. *авит, на основата на което се получава в действителност и прозвището Авитохол на първия от Именника на Българските Ханове прабългарски хан, тъждествен на хунския вожд Атила:

Авитохолъ жить лятъ Т. родъ ему Дуло, а лятъ ему диломъ твиремъ.

Авитохол живя години триста, родът негов е Дуло, а годината му е Дракон, м. Девети.

[miroki]

Навсякъде, където стане дума за него, но най-вече и преди всичко в Именника на Българските Ханове:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура

БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА

ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА

В зората на Дунавска България

Тази фонетична особеност се наблюдава особено добре също така и на фона на цитираното пак по-горе хаз. мли Парсбит, втората съставка на което е от хазарската титл. *абит, отговаряща на болг. *авит, на основата на което се получава в действителност и прозвището Авитохол на първия от Именника на Българските Ханове прабългарски хан, тъждествен на хунския вожд Атила:

Авитохолъ жить лятъ Т. родъ ему Дуло, а лятъ ему диломъ твиремъ.

Авитохол живя години триста, родът негов е Дуло, а годината му е Дракон, м. Девети.

Споменат е извор -Именникът(нищо, че е препис няма друг приема се), но останалото извори ли са.

май реклама на четива.

Като приемем ,че Авитохол е Атила. ~

А това, че е от рода Дуло ли е причината да се смята, че е от Онугурите.

Благодаря за старанието.

[RIZAR]

Навсякъде, където стане дума за него, но най-вече и преди всичко в Именника на Българските Ханове:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура

БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА

ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА

В зората на Дунавска България

Тази фонетична особеност се наблюдава особено добре също така и на фона на цитираното пак по-горе хаз. мли Парсбит, втората съставка на което е от хазарската титл. *абит, отговаряща на болг. *авит, на основата на което се получава в действителност и прозвището Авитохол на първия от Именника на Българските Ханове прабългарски хан, тъждествен на хунския вожд Атила:

Авитохолъ жить лятъ Т. родъ ему Дуло, а лятъ ему диломъ твиремъ.

Авитохол живя години триста, родът негов е Дуло, а годината му е Дракон, м. Девети.

Професоре, къде видяхте някакви '' ханове'' от текста на Уваров .

В източниците с произход Римска империя за подобна инвеститура се говори единствено по отношение на аварите. Техните владетели са кагани.

Българите и сродните им сарматски племена - хуни, алани, сарагири, савири и т.н. нямат хански титли.

Изследователи на ранната българска история не забелязват различието в примерите за титлите на различните народи по сведения на Теофан и Никифор. За българите от IV-VII в. те определят Кубрат е наречен „кириос", после му е даден сан ''патриций'', Батбаян – „архон" и двама – „рексове". По-късно като че ли изчезва титлата „рекс". В българската наука се приема, че Кувер управлявал като хаган всичките му подвластни преселници, но идеята е по-скоро логична, тъй като не намира подкрепа в „Деянията на Димитър Солунски" – основният извор за формирането на нова българска народност с участието на отвлечени хора от Тракия и Македония и за предводителя им Кувер. „Архон" отговаря на „кана субиги" или по-точно , както преди 3 години нашия колега Гербов , доказа ''княз убоги" от по-късните надписи на Омуртаг. Кириос вероятно е титлата на Кубрат със стойност „сäр" след успешното отхвърляне на аварското владичество и обединяването на българските общности на север от Кавказ и до Дунав.

Иранското „сäр" води произхода си и българската титла цар, позната през Х в. като црь . Понятието „цесар" извеждат от латинското caesar. Проблем обаче е как и защо се губи първата сричка cae, и как звукът „s"/„з" става „ц", за да се получи окончателна форма цар, както се изразяват някои историци. Късото „а" в „сäр" е озвучено в славяноезична среда като буквата „ц". Обясненията, че късните преписвачи преправили „цесар" на „цар" в Житието на презвитер Наум от Х в., без доказателства, само по предположение, че „в оригиналния текст положително е стояло „цесар" но преписвачът подменил думата с много по известната му царь", не са убедителни когато се отнасят за преписи.

За ''славянските'' (венети, траки, келти и готи) поданици на българския владетел , той е КАНАС УБОГИ - княз от Бога - архон е оук Тео , а за иранските анти, българи, севери е ЦАР.

[проф. Добрев]

Професоре, къде видяхте някакви '' ханове'' от текста на Уваров.

Именникът е превод на славянобългарски език и при този превод прабългарската титла е заменена с "княз".

Но налице са достатъчно податки, за да се приеме, че дори и св. Борис-Михаил е титулован с "каган":

Всъщност точно такава е формата на титлата и в дунавския прабългарски език и почти по същото време тя се носи и от българския княз Борис – Михаиль кагань на Бльгаряхъ, потвърдено също така, макар и не напълно сигурно, и при разчитането на личния печат на висшия сановник на цар Борис І – Йоан Багатур, но в замяна на това пък повече от сигурно и от латиноезичните извори: Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant, quod in lingua nostra resonat imperator,... (Diocl)

Diocl - Presviteri Diocleatis Regnvm Slavorum. Internet, 2009.

За ''славянските'' (венети, траки, келти и готи) поданици на българския владетел , той е КАНАС УБОГИ - княз от Бога - архон е оук Тео , а за иранските анти, българи, севери е ЦАР.

Сега не мога да направя справка, но какъв е този падеж при "Бог" и дали точно това -И се изисква от предлога У?

А така това определение много ми звучи като рус. убогий, което би било много неподходящо като епитет на хан или княз!?

[RIZAR]

Именникът е превод на славянобългарски език и при този превод прабългарската титла е заменена с "княз".

Но налице са достатъчно податки, за да се приеме, че дори и св. Борис-Михаил е титулован с "каган":

Всъщност точно такава е формата на титлата и в дунавския прабългарски език и почти по същото време тя се носи и от българския княз Борис – Михаиль кагань на Бльгаряхъ, потвърдено също така, макар и не напълно сигурно, и при разчитането на личния печат на висшия сановник на цар Борис І – Йоан Багатур, но в замяна на това пък повече от сигурно и от латиноезичните извори: Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant, quod in lingua nostra resonat imperator,... (Diocl)

Diocl - Presviteri Diocleatis Regnvm Slavorum. Internet, 2009.

Сега не мога да направя справка, но какъв е този падеж при "Бог" и дали точно това -И се изисква от предлога У?

А така това определение много ми звучи като рус. убогий, което би било много неподходящо като епитет на хан или княз!?

Професоре ,моля ви се !

В славянобългарския език, нямаме никаква индикация за титла ''хан'', такава титла няма в нито един стар източник. Единствено в апокрифния извор в споменат от вас имаме употреба на ''каган Борис" .

Хан/кан никога не е бил споменат в какъвто и да е бил извор на славянобългарски език , ерго това индикира , че няма такива титли сред ''пра'' -блъгарите.

Епитетът е точен и следва гръцкия превод на '' о ек Теоу архон" .

.

[проф. Добрев]

Поразгледах в интернет, но единственият достъпен Парсбит се оказа хазарска владетелка 730/731 г. - нея ли визирате или друг човек със същото име?

Не е изключено, но все пак аз вземам името от ономастичен файл, където не се посочват денотатите, пък и това в случая не е необходимо:

ПРАБЪЛГАРСКОТО ХАНСКО ИМЕ АВИТОХОЛ - http://bolgnames.com/text/Avitohol.html

...като тук следват още срвек. квболг. мли Абит (С. Байчоров), хаз. антнм Parsbit, при и пред пак хаз. мли Barsbek, очевидно от *pars-аbit с изричната бележка от страна на лингвистите хазароведи, че това са не само “Turkic Female Khazarian names”, но и “also a male name” (Khazarian Names); пак тук, твърде възможно още и съвр. тур. мли Avid [TV].

Khazarian Names. - IntNt, 2001.

Целта в случая е да се покаже, че хазарският и болгарският като два отделно-самостоятелни езика в Българската Група на Тюркските Езици се различават по това, че бълг. Б се съхранява в хазарския език, но се спирантизира в болгарския език до В.

[проф. Добрев]

Професоре ,моля ви се !

В славянобългарския език, нямаме никаква индикация за титла ''хан'', такава титла няма в нито един стар източник. Единствено в апокрифния извор в споменат от вас имаме употреба на ''каган Борис" .

Хан/кан никога не е бил споменат в какъвто и да е бил извор на славянобългарски език , ерго това индикира , че няма такива титли сред ''пра'' -блъгарите.

Епитетът е точен и следва гръцкия превод на '' о ек Теоу архон" .

Наличието на титлата в Апокрифа, показва, че тя е широко разпространена главно в народно-разговорния език, което се потвърждава и от латиноезичния извор.

И щом като Борис е титулован с "каган", то титлата очевидно е наследена от неговите предшественици.

В гръкоезичните прабългарски надписи има кана сюбиги "ханът главнокомандващ", букв. "ханът началник на войската".

При това положение първата съставка от тази двусъставна титла няма откъде да дойде освен от съкращаването на "каган" до формата кан.

Тази съкратена форма е била в употреба паралелно с "каган" и това се доказва от теонима Тенгри-хан на Кавказ преди 7-и век и от формата Тангран в гръкоезичните прабългарски надписи, която следва да се възстанови като Тангръ-хан.

[grifon]

Тази съкратена форма е била в употреба паралелно с "каган" и това се доказва от теонима Тенгри-хан на Кавказ преди 7-и век и от формата Тангран в гръкоезичните прабългарски надписи, която следва да се възстанови като Тангръ-хан.

Тъй като си писател, но не и читател, не знаеш че в прабългарските надписи няма никакъв Тенгри-хан. Това е една измислица на Бешевлиев.

В гръкоезичните прабългарски надписи има кана сюбиги "ханът главнокомандващ", букв. "ханът началник на войската".

Хан главнокомнадващ е друга измислица на Бешевлиев, свързвайки го с турското субаши, тъй като започва със "с"

По същата логика Авитохол и Артур са Атила. Всичко това са част от шарлатаниите на тюркофилите.

[Raven]

.....

Хан главнокомнадващ е друга измислица на Бешевлиев, свързвайки го с турското субаши, тъй като започва със "с"

По същата логика Авитохол и Артур са Атила. Всичко това са част от шарлатаниите на тюркофилите.

Не е само една буквичка , сюбиги ,сюбеки и сюбаши имат известна прилика.

А като спомена за "шарлатаниите" се сетих за една малко стара, но доста духовита статия в тази връзка.

"Шарлатанията с древната българска държавност

Връщането на 5 века от нашата история е достойно продължение на живковата патриотарска грандомания

Чавдар Маринов*

В събота в. "Сега" извести на първа страница, че под патронажа на президента Първанов български историци начело с проф. Георги Бакалов подемат инициатива за "връщане на пет века българска история" и за коригиране на датата на създаване на българска "държавност". Най-напред, трябва да поясня, че познавам български историци, които нямат нищо общо с тази и подобни инициативи, и чиято компетентност, научна строгост и критичност могат да предизвикат само възхищение. Но неслучайно един от тях наскоро заяви, че в рамките на най-новата българска историография най-пошло е нивото на специалистите по "прабългари" (пардон - "древни българи", както е новата тенденция). За жалост, войнстващата историографска пошлост често е съпроводена и с институционална тежест, а фактът, че лично президентът на републиката се ангажира с подобна инициатива е, меко казано, тревожен.

В последните години със сигурност всеки от вас е виждал книжките с бледи отровнозелени корици, издавани от фондация "Тангра-Танакра", в които се лансират тезите за още по-древната държавност на българите и за техния почти небесен произход. "Реабилитирането" на "петте" или повече века "държавност" на българите е същевременно свързано с отричането на техния тюркски произход, който явно днес се счита за твърде позорен.

Смята се, че "славизмът" на историографията през комунистическия период е затъмнил изключителността на българското племе, което било не-тюркско и цивилизовало целия свят около себе си. И всичко това се твърди, при положение че въпросните спекулации за езика и принадлежността на прабългарите почиват върху комичните етимологии на не-лингвиста Петър Добрев, който е омаял една немалка част от нашите историци медиевисти със своите народни етимологии и прочити на съветски учени. В случая става дума за толкова смехотворни лингвистични спекулации, че направо бледнее оня герой на Нушич, който изследвал следите на сръбски в санскрит.

В първия момент се почудих кое ли е новото изключително доказателство за "петте века държавност" преди общоприетите в учебниците дати. Очаквах пак загадъчната прародина "Балхара", с която българите сигурно имат толкова връзка,колкото албанците с Албион.

Мислех си, че някои от професорите инициатори на пренаписването на средновековната българска история най-после са научили добре византийски гръцки и че са овладели до съвършенство прабългарския. Но се оказа, че не друго, ами известният "Именник на българските ханове" трябвало да доказва тезата, за която се предлага да влезе и в учебниците по история. Зададох си въпроса дали наистина инициаторите на въпросното пренаписване вярват, че буквалисткото четене на един-единствен паметник гарантира неоспорима достоверност на една или друга хипотеза.

Нека да е така, но нека тогава в учебниците да влезе по същия буквалистки начин цялата информация от "Именника" - как първият "български" владетел Авитохол живял 300 години, как вторият - Ирник - живял 150 г. и други подобни "неоспорими и научно потвърдени факти". Бих се радвал също така, ако в българските учебници по история най-после се поместят и картинки на Александър Велики и на битки с бойни слонове! Ако някой от вас смята, че тук прекалявам с гаврата, моля да погледне "Вечния календар на българите" за 2005 г., в чието съставяне са участвали и някои от професорите-инициатори на "реабилитацията на българската държавност".

Искам да кажа следното: може би т. нар. "обективна наука" някой ден наистина ще потвърди, че прабългарите не били просто едно тюркско племе. Може би "обективната" историческа наука също така ще докаже, че те имали непрекъснат континуитет на блестяща държавност от 165 г. насетне - все неща, които тя днес със сигурност е далеч от това да е потвърдила по неоспорим начин. В случая обаче ме интересува не това дали и какви били прабългарите, ами самата тази инициатива на учени и държавници като симптом.

Днес във Франция изразът"нашите предци галите"звучи като виц -от доста време от френските учебници по история са изхвърлени подобни идеологически клишета и националната история се пише по друг начин. В България е обратното - на фона на традиционното комплексарство поради историческите дисконтинуитети на българската държавност, през последните години все повече се утвърждава занимаването с "предци" и "етногенези". Това става в момент, в който западните колеги на нашите медиевисти са вече проблематизирали по десетки начини както понятието за "предци", така и това за "държавност" през средните векове. В момент, в който новата френска, немска и друга историография е категорично показала по колко различен начин функционира "държавността" в предмодерни условия и до каква степен тя е несъизмерима със съвременните ни понятия за държава. Вместо това някои наши професори медиевисти се занимават с това да рисуват исторически карти, в които едно голямо петно се е разляло от Средна Азия до Балканите, или най-малкото по целите Балкани, и над него пише "България". Като че ли контролът на средновековния владетел е навсякъде еднакъв в рамките на това петно, като че ли в последното съществува съвременната инфраструктура и комуникация, която прави възможно и това, което днес наричаме национална държавност и суверенитет. Затова днес, вместо да се занимават с оцветяване на атласи с различни боички и вместо да говорят за "земи" или за "предци", европейските медиевисти изследват градове и градска структура, анализират социални категории население, мерят добиви на земеделски култури и пр.

Подобна рефлексия върху толкова проблематичните аспекти на "държавността" в предмодерното минало и на идентифицирането й с модерните категории на "нацията-държава" като че ли не се забелязва при нашите академици. Вместо това те доказват, че нямат никаква друга задача освен "високонаучната" такава да възпитават идентичност. При това, те могат много да ненавиждат "безбожния" комунизъм, но се явяватдостойни продължителина Живковото делос грандоманските чествания на 1300-годишнината и на всякакви други помпозни годишнини. Какъв ти Живков: те скоро ще надминат и Чаушеску с неговата 2050-годишнина на "дакийската държавност". Само драго може да му стане на човек от факта, че са намерили като начало не друга, ами баш кръгла година - 165 след Христа. Но как може да се предполага при професорите-инициатори и най-малкото наличие на съвременна социалнонаучна грамотност, след като в наскорошни интервюта те падат до такъв примитивен расизъм, че да изказват страх, че "русите и синеоки хора ще изчезнат" от Европа и че "европейците ще бъдат сравнително мургава раса". Хора, които смятат, че би трябвало някой да ги смята за учени, се проявяват без капка свян като най-обикновени фашисти.

В заключение ще кажа само едно, обръщайки се в частност към не-русокосите и не-синеоки хора като мен: днешните учебници по история трябва да се пренапишат. Но ако това стане по начина, очертан от професорите-инициатори на горепосоченото пренаписване, това ще е само поредното доказателство, че никога не е късно най-безсрамната шарлатания да влезе и в учебниците."

* Чавдар Маринов е докторант по история във Висшето училище за социални науки в Париж и по философия в Софийския университет.

статията

[glishev]

От мене плюсче, дето се вика. Ерзац-патриотарщината е голям кич.