Коя според вас е най-великата историческа личност?

[skiahtro]

Преди 2 минути, scaner said:

То това и е хубавото на науката, че дава възможност да се решават проблемите въпреки че учените сами по себе си имат крайни възможности. Точно това вдига самочувствието

Колкото повече се вдига, топкова повече ще пада после... Това не беше ли някакъв физичен закон?

Преди 7 минути, scaner said:

Сериозно към това се стреми науката? Или е някаква твоя си интерпретация за успокоение?  Описаното действие спомага ли с нещо за решаване на повдигнатият проблем, или просто го загърбва и се отказва от него? Загърбва го. Това е просто израз на безпомощност пред сложността на света, както съм скицирал в цитираното.

Както виждаш, религиозният подход и научният се различават от корен.

Че към какво се стреми науката, ако не към съвършенство и пълна хармония? Само да прави учените богоравни?

[scaner]

Преди 7 минути, skiahtro said:

Че към какво се стреми науката, ако не към съвършенство и пълна хармония? Само да прави учените богоравни?

Това е някаква нелепа и едностранна интерпретация.

Основната цел на науката е да изучи и опознае околният свят. Което съвсем не гарантира съвършенство и хармония. Нито учените да станат богоравни, още повече че това понятие няма определено смислово съдържание поради неопределеното понятие "бог", интерпретирано и доизмисляно от кой как му дойде.

[skiahtro]

Преди 11 минути, scaner said:

Това е някаква нелепа и едностранна интерпретация.

Основната цел на науката е да изучи и опознае околният свят. Което съвсем не гарантира съвършенство и хармония. Нито учените да станат богоравни, още повече че това понятие няма определено смислово съдържание поради неопределеното понятие "бог", интерпретирано и доизмисляно от кой как му дойде.

Всеки който си мисли, че може да надрасне човешката си физиология в една или друга степен почва да се мисли за бог, дори и да не го съзнава. Осъзнаването може да стане късно, но винаги при падане!

Околния свят какво е? Само хаос? Създаване на атомни бомби? 

Хармонията и стъвършенството, не е едностранна интерпретация, а пълният смисъл, без който всичко е безмислено!!!

Редактирано Юни 9, 2021 от skiahtro

[Atom]

Преди 1 час, gmladenov said:

За пореден път: има разлика между научна работа и науката като цяло.

Науката е съвкупност от продукта на  научната работа. Това е науката и друго няма. Другото е обучение, подготовка за научна работа, популяризация, търсене на финансиране и т.н.  Т.е. няма разлика между научната работа и науката като цяло. По-горе някъде мисля, че го писах - изявите в научно-популярни и стандартни медии не са наука. 

Ето ти например едно интервю с акад. Гълъбов. Статията е озаглавена Прабългарите са генетично европейци, а не татари.  Вътре Гълъбов презентира единственото досега генетично проучване на прабългари и казва следното: 

"Прабългарите са генетично европейци, а не татари Имаме 13 категорични материала на прабългари и без изключение те показват, че генетично те са европейци, а не монголо-алтайци. В тях няма следи от източни народи. Доказано е, че древните българи са индоевропейци. Няма нито едно отклонение."

Текстът на тази  популяризираща статия има научна стойност само и единствено като информация, че има изследване и публикувана някъде научна статия с генетичен материал от прабългари. Останалото няма смисъл да се чете, защото от гледна точка на науката е едно голямо нищо.  За какви татари например става въпрос? Съвременните кримски татари и тези около Казан  също са "генетично европейци"?  Как може да се докаже с генетично проучване, че "българите са индоевропейци", като индоевропейци е понятие от лингвистиката и може да се докаже само с лингвистични методи, но не и с генетични и т.н.

Към самата научна работа също има забележки. Въведението им куца, а тези "13 категорични материала на прабългари" се оказват не чак толкова категорични. 5 от пробите са от некропола в Ножарево, за който няма спорове и археолозите го определят за прабългарски, но останалите са спорни - 5 от Туховище където некропола е дискусионен от гледна точка на етничност и 3 от т.н. манастир Мостич които са от християнски погребения и там също е трудно да се определи някаква "етничност". С други думи имаме 5 проби за които може да се приеме, че са "категоричо прабългарски". Статията все пак може да се приеме за наука, но "слаба"

Накрая идват суровите данни от тези 13 проби (от които само 5 прабългарски), които вече са наука и могат да послужат на следващите изследователи за някакви бъдещи работи.

Това е положението. Учените също са хора и си имат своите пристрастия, финансови и материални нужди, предпочитания, вярвания и т.н. Ако искаш да разбереш какво е научното мнение на този Филип Тонедо намери оригиналната научна статия където е описано това проучване и виж какво е писано там. 

 

 

 

Редактирано Юни 9, 2021 от Atom

[scaner]

Преди 10 часа, skiahtro said:

Хармонията и стъвършенството, не е едностранна интерпретация, а пълният смисъл, без който всичко е безмислено!!!

Хармонията и съвършенството е краят на пътя. Смърт.

Да цитирам Лао Дзъ:

"Цел не е целта, а пътят"

[skiahtro]

Преди 1 час, scaner said:

Хармонията и съвършенството е краят на пътя. Смърт.

Да цитирам Лао Дзъ:

"Цел не е целта, а пътят"

Всеки си има цел и прави избор..

Това е богомилски възглед и нямам нищо против него, ако някой не опитва да го налага!

Напълно грешна интерпретация на цитата!

 

Редактирано Юни 10, 2021 от skiahtro

[scaner]

Преди 7 минути, skiahtro said:

Напълно грешна интерпретация на цитата!

Грешен? Богомилски? Меко казано, изхвърляне

Сериозно ли си вярваш, че разполагаш с критерии, по който може да оценяваш това? Тя тая работа с вяра не става.

[skiahtro]

Преди 1 час, scaner said:

Грешен? Богомилски? Меко казано, изхвърляне

Сериозно ли си вярваш, че разполагаш с критерии, по който може да оценяваш това? Тя тая работа с вяра не става.

Разбира се, че разполагам с критерии, след като в края на пътя/целта използваш думичката смърт! Аз не коментирам интересите ти, защото те не могат да бъдат по-различни..

Освен ако имаш нещо друго в предвид и се изразяваш неправилно...

Никой човек, дори и учен не е постигнал цел, без да вярва в нещо, дори и да е станало по случайност! Включително и самоубийците! 

Редактирано Юни 10, 2021 от skiahtro

[Малоум 2]

Преди 4 часа, skiahtro said:

Разбира се, че разполагам с критерии, след като в края на пътя/целта използваш думичката смърт! Аз не коментирам интересите ти, защото те не могат да бъдат по-различни..

Освен ако имаш нещо друго в предвид и се изразяваш неправилно...

Никой човек, дори и учен не е постигнал цел, без да вярва в нещо, дори и да е станало по случайност! Включително и самоубийците! 

Интересно е , че има учени (дори повечето учени "правят" така) които вярват, че другите учени грешат. И постигат цел.

Например Яу е считал, че Калаби е грешал и тръгнал да доказва грешките му... (сложна математика в тримерно-шестмерно вещево пространство). И не само стига до опровергаване на себе си, а измисля и теория за "строежа" на вакуума - Многообразия на Калаби-Яу.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пространство_Калаби_—_Яу

...

[skiahtro]

Аз нямам такава цел. Сканер е твърде ерудиран мъж, но философията не е неговата сила. Аз не вярвам че греши, защото той знае. Лично смятам, че е един от малкото тук, който наистина знае и не мога да да се съмнявам или отрека знанията му! Тук спора е единствено, как е достигнал до знанията, които притежава. За това е видно, че не притежава знание и няма как да греши като учен!

Т.е няма как целта ми да е тази, която споменаваш... Никога не бих се забъркал в спор с него, който има връзка със знанията му, мога само да се уча от него..!

Редактирано Юни 10, 2021 от skiahtro

[Шпага]

Преди 7 часа, scaner said:

Хармонията и съвършенството е краят на пътя. Смърт.

Ти откъде знаеш дали е така? Или само на вяра се подпираш

П.П. Съвършенството може ли да е НЕхармонично?

[skiahtro]

Преди 22 минути, Шпага said:

Преди 8 часа, scaner said:

Хармонията и съвършенството е краят на пътя. Смърт.

Ти откъде знаеш дали е така? Или само на вяра се подпираш

П.П. Съвършенството може ли да е НЕхармонично?

Всъщност така прерифразиран цитата и ако наистина смърта, няма никаква връзка с целта, показва егоизъм.

Смърта е нещо твърде лично, за да се поставя редом или над целта.

Представете си Айнщайн, да бе казал:

Всичко бе много хубаво и интересно, докато създавах теорията си и тя е факт! Но за мен и за вас, най-важното е, че аз ще умра!

?

Никой не свързва Айнщайн с неговата смърт!

Споменаването на смърта, ако не е цел и придаването и на важност е единствено следствие на егоизъм.

Ако смърта е цел (самоубийци) или постига определена цел (геройство, саможертва, мъченичество), е различно и би следвало да бъде спомената. Смърта с цел - безсмъртие също!

В случая, ако няма връзка цел-смърт, аз не виждам смисъл в перифразираното и затова критериите ми го определиха като богомилство.

Редактирано Юни 10, 2021 от skiahtro

[Малоум 2]

Б. Райнов - по памет:

"Хората за които животът е изгубил смисъл, живеят най-дълго."

...

(От книгата ми 2014г. - за хармонията:

смисълът на живота на Човек, е:

Творчески да се измине пътят на познанието!

 

Но, за да се достигне до памет за познание, Природата сама (чрез самоорганизация по физически закони)  е „творила“ и по метода „проба-грешка“ е имала време на Земята, да достигне до структура, грубо казано: „биокомпютър“ – Главен мозък при Човек, със свойствата съзнание и разум.

За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид  да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум. Те не са възможни при друга сложно организирана биосистема като стктруктура, ако не се е достигнало дълговременен баланс на „сложност на връзките – обмен на топлина, преди да коагулират белтъци“. Дългото време в условно постоянно ЕМП е необходимо за обучение на биокомпютъра, с натрупване на памет и употребата й за знаене. Това знаене, обаче, е съ-знание – съ-отнасяне към абстрактни, нереални образи и решенията, които се вземат за по-нататъшно поведение  – не всякога са природно правилните. Нужни са и научни знания, за коректив към обективност на решенията и … Разум!.. ако искаме хармонично развитие.

 (За пример: в кухнята- при докосване на дървен предмет казваме, че не е студен, а при докосване на метален предмет казваме, че е студен, но и двата предмета са при стайна температура 20 градуса Целзий. Защото мозъкът сетивно измерва-реагира на  „поток топлина“, а не тотална температура. Еволюционно е оправдано – да не „настинем“! Когато са малки измененията на полетата около нас, да имаме възможност да реагираме за оцеляване. Биологично възможно бързодействие на сетивата!).

Видяхме още, че всичко пулсира, образувайки се. Природният „двигател“ работи с пулсации на различните си части и това е природното, биологичното решение: и при Човек – сърцето пулсира! Яснотата за тоя природен избор, дойде от предположеното за обективна истина в ХИПОТЕЗАТА. Цялата Вселена пулсира в развитието си!

Ограниченията на действието на различни свойства и  закономерности, правят възможно голямо разноообразие на явления, на временно проявление на отделно пространство и отделен времеви интервал за Изследовател. ХИПОТЕЗАТА показва, че наблюдаваното хармонично съотнасяне по придобиване на параметри, се дължи на възможността да се ползва обратна връзка с условно неподвижна основа, върху която се реализират събитията.

Изследовател дотолкова се възхищава на усещането за хармонично развитие на Света, че … счита, че е създаден за него! (антропен модел).

ХИПОТЕЗАТА показва, че няма такова специално „създаване“ – че Изследовател е резултат на еволюция, както всичко останало – първо еволюира  неживата природа, с последваща  я еволюция и на живата природа. Природните константи са точно такива (особено точността на: 1/137,00… –константата на фината структура) -, защото могат  непрестанно да се коригират с ОВ при съотнасяне към съответните закономерности. Тъкмо природните ограничения на сетивата при Изследовател показват, че наличието на  хармония в света, за него, е само в средните мащаби, точно защото е плод на еволюция – дълговременна природна стратегия за самоорганизация, постигната с метод „проба-грешка“  и саморегулация чрез физични закономерности, прерастнали в биологични закономерности:

 Приспособилото се, ще оцелее!

Тази еволюция е достигнала до най-високата възможна организация - Природата  е структурирала мощно средство за управление на абстрактни образи – Главен мозък, посредством който Човек може да открива и да си представя цялостна хармония  и да  пренася представи във всички мащаби. Така, не случайно, Изследовател, с мисълта си придобива:

УСЕЩАНЕ ЗА ВИСША ХАРМОНИЯ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА!..

Понеже „истината“ му е субективна като усещане. Така, може да вярва в каквото си пожелае.)

...

Редактирано Юни 10, 2021 от Малоум 2

[Gravity]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Интересно е , че има учени (дори повечето учени "правят" така) които вярват, че другите учени грешат. И постигат цел.

Например Яу е считал, че Калаби е грешал и тръгнал да доказва грешките му... (сложна математика в тримерно-шестмерно вещево пространство). И не само стига до опровергаване на себе си, а измисля и теория за "строежа" на вакуума - Многообразия на Калаби-Яу.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пространство_Калаби_—_Яу

...

На български е реално пространство, а не вещево пространство.

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Преди 9 часа, scaner said:

Хармонията и съвършенството е краят на пътя. Смърт.

Ти откъде знаеш дали е така? Или само на вяра се подпираш

Какво общо има мое знание тук?

Достигаш хармония и съвършенство. Какво следва? Ще търсиш по- съвършенство? Нонсенс. Ето, това е краят на развитието.  Краят на пътя. Състояние еквивалентно на смърт. Или по-лошо, начало на деградация, единствената отворена посока.

Достигането на хармония и съвършенство и в двата случая вещае мрачно бъдеще

Преди 6 часа, skiahtro said:

Никой човек, дори и учен не е постигнал цел, без да вярва в нещо, дори и да е станало по случайност! Включително и самоубийците! 

До кога с рогата напред, с такава сбъркана представа за науката?

 

Представи си науката като конкурс. Появява се някакъв проблем, и се явяват множество кандидати, които да обяснят тоя проблем. Всеки с номера си, плюс следствията от тоя номер.

Учените са журито. Всеки от тях може да има пристрастия към някой кандидат, но в своята съвкупност те са статистически неутрални. Това дава възможност да се стигне до кандидатът победител, тоест до най-добрият модел който обяснява възникналият проблем.

Забрави отделният учен, гледай съвкупността от учените. Тя е, която провежда науката, единичните учени могат да предлагат нови кандидати, да подсказват и изказват съображения, удачно или неудачно, но те не определят крайният резултат, решението е колективно, по консенсус. Всеки може да е загубен (вярващ) колкото си иска, но в съвкупност, прилагайки методът на проверката, заблудите изчезват, елиминират се. Вярваш в Бог - проверката не показва участие на никакъв бог, загърбваш това вярване защото само пречи. Ако не можеш да го загърбиш за случая - аут си, не ставаш за учен, веднага почва да ти личи и те шкартират. Науката се самоизчиства, придържайки се към научният метод.

Къде тук в крайният резултат (науката) има вярване в каквото и да било? Целта се преследва от любопитство, от пристрастие, но вяра няма, тя заслепява и е контрапродуктивна за науката,  и не е част от научният метод. Но трябва да участваш, за да го разбереш това, не само да се четат жълти вестници.

Вярата е индивидуална, там всеки може да си вярва в каквото иска, и за всеки това ще е някакв негова си "истина". Науката е колективна, там отделните вярвания се неутрализират, а резултатът се ограничава само от наличната обективна информация, така се добива знаниието. Колектиността на науката позволява независимост на проверките и изследванията, което също допринася за елиминиране на шума от разни пристрастия и лични вярвания. Именно за това вярванията и заблудите на отделните учени нямат значение, затова наука може да се прави и от вярващи в боговете, и от вярващи в спагетеното чудовище, и от атеисти и антитеисти,  и всякакви други.

[nik1]

Преди 8 минути, scaner said:

Достигаш хармония и съвършенство. Какво следва? 

По-голямо съвършество, или по скоро друго ниво..Смъртта може да е преход към другото ниво, но не е задължително това да е края, а началото на нещо друго 

Филмът Люси дава някаква идея за такава концепция

Lucy (2014) - Brain usage 100% - Cool/Epic Scenes

 

 

 

 

 

Дори и само да се "атомизираме" ( изгнием), ние ставаме начало на нещо ново и друго- въглеродния ни двуокис ще стане част от атмосферата, водата ни- от хидросферата, минералите ни - част от литосферата.

 

ПС

И обратното е вярно за мен (като нетеист), всички ставаме съвършени след смъртта си .. Няма да чувстваме  горест,  печал и мъка,..  болка, Няма алчност, няма завист.. 

Забележка: Та нали в будизма това е висшата  цел - смъртта  и освождаването от самсара , т.е. прекъсване на принудителния цикъл на страданията и преражданията,  

Нирвана (санскрит; пали: „ниббана“) означава „прекратяване“, „изчезване“ (на жаждата и невежеството, заради които се появява страданието и цикълът на неволни прераждания (самсара)), „изгасване“, ...

Аз го нямам този проблем, като вярващ нетеист и небудист -  паринирваната ми е гарантирана 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Паринирвана

 

 

[nik1]

Преди 10 часа, Sicilian Dragon said:

Колкото и странно да прозвучи, изглежда преживяванията, които ни спохождат са водещи, а не материалните придобивки и суетата по луксозния живот и почестите.

Ами то каква е разликата?. И трите са преживявания ..Три вида преживания. Един обича суетата, друг лукса, трети - преживяванията от/при пътуванията, четвърти и трите.. 

[Atom]

Преди 1 час, scaner said:

Къде тук в крайният резултат (науката) има вярване в каквото и да било? Целта се преследва от любопитство, от пристрастие, но вяра няма, тя заслепява и е контрапродуктивна за науката,  и не е част от научният метод. Но трябва да участваш, за да го разбереш това, не само да се четат жълти вестници.

Според мен целият проблем идва от неразбирането за това как работи науката и какво изобщо е наука. Всички ние възприемаме света не като директно черпим от науката, а посредством някакви разкази, които ни преразказват за постиженията на науката. Дори учените правят същото когато получават различно познание от това което наистина ги интересува.  

За да се разбере какво е точно науката и как работи наистина трябва да се участва в процеса, пък дори и само като потребител.  Минимумът е да се прочетат и осмислят няколко десетки научни статии  (независимо от научната област). Само в този случай човек може да направи разликата и да разбере, че разказът е просто разказ за наука, а не самата наука.   

[gmladenov]

Преди 26 минути, Atom said:

Според мен целият проблем идва от неразбирането за това как работи науката и какво изобщо е наука.

Напротив, много добре разбираме как работи науката. Вие просто отказвате да приемете, че в науката има
елемент на вяра. Виждате го ... но не приемата, че това е вяра, а го броите за "така работи науката".

За стотен път:

• науката обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "тъмна енергия"
• религиятя обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "бог"

По критерия "вяра в съществуването на недоказана свръх-естествена сила, с която се обяснява разширението на
вселената", "наука" и "религия" са синоними.

Вие не приемате тази очевидна еквивалетност и вместо това невменяемо твърдите, че някои от нас не разбират
как работи науката. Много типично за религиозни фанатици.

[skiahtro]

Преди 2 часа, scaner said:

Какво общо има мое знание тук?

Има значение как достигаш до него и само това!

Преди 2 часа, scaner said:

До кога с рогата напред, с такава сбъркана представа за науката?

 

Представи си науката като конкурс. Появява се някакъв проблем, и се явяват множество кандидати, които да обяснят тоя проблем. Всеки с номера си, плюс следствията от тоя номер.

Учените са журито. Всеки от тях може да има пристрастия към някой кандидат, но в своята съвкупност те са статистически неутрални. Това дава възможност да се стигне до кандидатът победител, тоест до най-добрият модел който обяснява възникналият проблем.

Забрави отделният учен, гледай съвкупността от учените. Тя е, която провежда науката, единичните учени могат да предлагат нови кандидати, да подсказват и изказват съображения, удачно или неудачно, но те не определят крайният резултат, решението е колективно, по консенсус. Всеки може да е загубен (вярващ) колкото си иска, но в съвкупност, прилагайки методът на проверката, заблудите изчезват, елиминират се. Вярваш в Бог - проверката не показва участие на никакъв бог, загърбваш това вярване защото само пречи. Ако не можеш да го загърбиш за случая - аут си, не ставаш за учен, веднага почва да ти личи и те шкартират. Науката се самоизчиства, придържайки се към научният метод.

Къде тук в крайният резултат (науката) има вярване в каквото и да било? Целта се преследва от любопитство, от пристрастие, но вяра няма, тя заслепява и е контрапродуктивна за науката,  и не е част от научният метод. Но трябва да участваш, за да го разбереш това, не само да се четат жълти вестници.

Вярата е индивидуална, там всеки може да си вярва в каквото иска, и за всеки това ще е някакв негова си "истина". Науката е колективна, там отделните вярвания се неутрализират, а резултатът се ограничава само от наличната обективна информация, така се добива знаниието. Колектиността на науката позволява независимост на проверките и изследванията, което също допринася за елиминиране на шума от разни пристрастия и лични вярвания. Именно за това вярванията и заблудите на отделните учени нямат значение, затова наука може да се прави и от вярващи в боговете, и от вярващи в спагетеното чудовище, и от атеисти и антитеисти,  и всякакви други.

Моите рога са само илюзия, всъщност имам сламена шапка..

Имам пълна представа какво е научния метод, както от практически, така и от теоретически..

Тук не става въпрос за моята представа, а че зад "знанието" се крие физиология, която никой от вас не взима в предвид, когато говори, за "наука" и "научен метод"! Т.е става въпрос само за вашата представа..

В случая ако не приравняваш вярата със заблуда, то ти много бързо би прозрял знанието, като физиология! Както и ако осъзнаеш, че вярата може да бъде заблуда и грешна, точно както знанието може да бъде заблуда и грешно... Вярата по същност е знание както и религията по същност е знание, независимо дали са правилни, заблуждаващи или грешни!

Май много са ви наплашили със тая "вяра", за да я отричате така фанатично, друго обяснение няма...

Редактирано Юни 10, 2021 от skiahtro

[Atom]

Преди 1 час, gmladenov said:

За стотен път:

• науката обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "тъмна енергия"
• религиятя обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "бог"

Уф, циклиш на едно място.  Физиката изобщо не е моята област, но ако човек има минимална представа от науката ще знае, че тази т.н. "тъмна енергия" е преди всичко математическа категория - модел, уравнение или там нещо си от областта на математиката.  Има един куп такива математически категории които във физическия свят са "недоказани". Какво е например точка, какво е нула и т.н.?  Като математическа категория тази "тъмна енергия" си е съвсем реална и си съществува и дава математическо обяснение на разширението. Дали във физическият свят това е "истина" или не, се доказва чрез наблюдение. Съвсем различен е въпроса какво изразява физически тази математическа категория.    

С други думи науката ти казва, че с помощта на някакъв математически апарат може да се обясни разширението на вселената. Науката няма отношение към Бог. Ако си вярващ приеми, че Бог разширява вселената и това разширение може да се обясни и опише математически с помощта на модела на т.н. "тъмна енергия", ако не си вярващ недей. 

Редактирано Юни 10, 2021 от Atom

[skiahtro]

Преди 37 минути, Atom said:

Уф, циклиш на едно място.  Физиката изобщо не е моята област, но ако човек има минимална представа от науката ще знае, че тази т.н. "тъмна енергия" е преди всичко математическа категория - модел, уравнение или там нещо си от областта на математиката.  Има един куп такива математически категории които във физическия свят са "недоказани". Какво е например точка, какво е нула и т.н.?  Като математическа категория тази "тъмна енергия" си е съвсем реална и си съществува и дава математическо обяснение на разширението. Дали във физическият свят това е "истина" или не, се доказва чрез наблюдение. Съвсем различен е въпроса какво изразява физически тази математическа категория.    

С други думи науката ти казва, че с помощта на някакъв математически апарат може да се обясни разширението на вселената. Науката няма отношение към Бог. Ако си вярващ приеми, че Бог разширява вселената и това разширение може да се обясни и опише математически с използването на модела на т.н. "тъмна енергия", ако не си вярващ недей. 

Добре, за да не циклим на едно място и защото нещата са сложни и комплексни, затова нека опростим нещата, до прости истини.

Запитваш ли се защо не можеш да отговориш дирекно на въпроса "Ти вярваш ли на знанията си", а изпитваш нужда, да се обясняваш половин час? Въпроса е напълно смислен и логически издържан и би трябвало да отговориш, без никакво затруднение. 

Не усещаш ли че нещо не е наред и нещо изпускаш, когато ти задават този въпрос и в него виждаш противоречие, което логиката не вижда?

Редактирано Юни 10, 2021 от skiahtro

[scaner]

Преди 16 минути, gmladenov said:

За стотен път:

• науката обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "тъмна енергия"
• религиятя обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "бог"

Ето, за това става дума. Това не е верно! Това са някакви твои интерпретации на база  невежество (доказано, защото се повтаря за енти път без никакви опити за проумяване).

Науката нищо никога не обяснява. Тя прави модели. За всяко нещо, което изисква обяснение, тя прави по няколко модела. Изследва ги, събира данни за всеки модел и определя кой от тях се справя най-добре, дава най-добри предсказания, обяснява непротиворечиво най-голям обхват факти. И започва да работи с този модел - до тогава, докато не се появи по-добър. Паралелно с това част от научното съобщество се занимава и с другите модели - именно защото няма единен подход за обяснение, може да изскочи заек отвсякъде.

Виждаш ли кой обяснява? Моделът обяснява. Но всичките модели обясняват в една или друга степен, и ценен е, пак повтарям, този който обяснява максимален обхват факти. Науката го предлага него докато се намери нещо по-добро.

Това е начинът на работа на науката, и тук няма и не може да има вяра. По простата причина, че винаги има ненулева вероятност моделът който сега е фаворит да бъде сменен с по-добър, но изцяло различен в детайлите - който съответно може да обяснява нещата по съвсем друг начи. Науката се придържа към неутралитет - тя само спомага един модел да се смени с друг.

Науката образно казано работи като блокчейн технологията, на биткоините например. Създава се един модел. Той се заостря, след което се използва създаване на друг по-сложен модел, т.е. прикача се към блокчейнът. Новият модел също се заостра, и се ползва за създаване на следващият по сложност. Ако сега някой от средата на блокчейна се счупи, опровергае, цялата верига до края може да бъде елиминирана и да се наложи да се изгражда отново, но вече с по-здрави елементи.

От друга страна, разни популяризатори които се оптват да сведат информацията до по-простият народ, вместо да му тъпчат главата че освен кандидатът тъмната материя, която в момента е да го кажем кандидат-90%, има още пет други кандидата с много по-малък обхват, споменават само най-големият фаворит. И хората с верски предразсъдъци в тази тълпа си въобразяват че само тъмната материя е кандидата, и че учените са уверени че е тя която обяснявала всичко, макар че нямат никакви доказателства. Ей това са глупостите, в чийто капан ти си попаднал.

Не знаеш как работи науката, тъпкан си с предразсъдъци и не можеш да излезеш от тази яма.

 

Ще ти разправя една друга много подобна история, която е съвсем жива и много плодоносна, както и поучителна.

В класическата физика уравненията на движение на обект или система на обекти се описва чрез оператора на Лагранж. Това е математически оператор, чийто физически смисъл има разлика на кинетичната и потенциалната енергия. Това е много мощно средство, но води до диференциални уравнения от втори ред, и това е свързано с много трудности при решаването му.  Преди почти 190 години Уилям Хамилтън въвежда нов оператор на база преобразувание на оператора на Лагранж, т.е. въвежда операторът на Хамилтън, или накратко "хамилтониан". Този оператор създава диферециални уравнения от първи ред, което спомага  за много по-лесно решаване на получените уравнения за движение, както и дава допълнителни екстри, които опростяват неговото конструиране.  Цялата квантова механика се описва с хамилтониан - само трябва за конкретната задача да опишеш всички източници на енергия в подходяща форма.

Всичко е много хубаво, само че пълният хамилтониан, описващ една квантова система с всички възможни взаимодействия, заема почти две страници А4 плътно и ситно изписани. Допълнително, когато имаме частици които могат да взаимодействат сами със себе си, като глуоните и подобни, хамилтонианът става нелинеен. И хората се опитват да го решават в приближение. За целта от хамилтониана се извлича по определени правила една що-годе базова част, и остатъка може да бъде опростяван по различни начини. АКо си учил математически анализ, това е като да вземеш сложна функция и да я разбиеш в ред на Тейлър, като останалото освен основният член формираш като малка добавка.

Какво се оказва? Оказва се, че от основната част може с добро приближение да се опише основното поведение на разглежданата система. А допълнителната част има поведение близко до някаква отделена група частици. Съвсем "частичково" решение, но не съвсем, с малки разлики, например нарушава се закона за запазване на енергията-импулса (който се спазва за самите основни частици). Е, това "частичково" решение било наречено "виртуални частици", всеизвестните за които сме говорили. Тоест с такъв математически трик виртуалните частици се появяват като допълнителна корекция към базовото поведение на основната частица, поради невъзможността да решим точно уравненията.  И това се използва със страшна сила, тези виртуални частици опростяват изучаването и разбирането на поведението на по-сложните системи, вписват се и в диаграмите на Файнман и спомагат за мощната предсказателна сила на квантовата механика. Физиците знаят какво са, докато лаиците вярват, че те съществуват самостоятелно. Забележи кой е вярващият и защо.

За какво ти го разправям това? На този етап, е напълно възможно така наречената тъмна материя да се явява като такова приближение към някакво MOND решение, разбито на нютонова гравитация и добавка, както по-горе. Тоест математически тъмната материя да е близка по роля и поведение до виртуалните частици. Което, на този етап не пречи тя да се изучава като самостоятелен феномен. И това ще продължи, докато се натрупат достатъчно данни, които да наклонят избора в едната или другата посока. Тоест, тъмната материя на този етап се приема и изучава от удобство, независимо дали съществува или е само реликт на математиката.  И толкова. И сега си представи един популяризатор да почне да обяснява това на лаиците... Затова и никой не го прави, затова и ти не си наясно кое какво е и си въобразяваш някаква вяра, защото сам си вярваш че нещо знаеш... Но който е в час, разбира за какво става дума - без никакви вярвания.

Научи си урока най-сетне.

Преди 1 час, skiahtro said:

Има значение как достигаш до него и само това!

Много обичам да ползвам дефиниции. Спестяват вяра както и усилията да я оправдаваш или не

[Atom]

Преди 7 минути, skiahtro said:

Запитваш ли се защо не можеш да отговориш дирекно на въпроса "Ти вярваш ли на знанията си", а изпитваш нужда, да се обясняваш половин час? Въпроса е напълно смислен и логически издържан и би трябвало да отговориш, без никакво затруднение. 

Не ти разбирам въпроса. Тук понятието "вяра" се използва за щяло и нещяло затова ще те помоля да го уточниш. Дай някакъв пример.

[skiahtro]

Преди 1 минута, scaner said:

Много обичам да ползвам дефиниции. Спестяват вяра както и усилията да я оправдаваш или не

А защо ползваш дефиниции? Само не казвай, че им вярваш, достатъчно, че да ги ползваш...