Отиди на
Форум "Наука"

Съвременна реалност


Recommended Posts

  • Потребител

Съвременна реалност

Да почнем от там какво всъщност е реалност ? Дали ежедневието което се изнизва покрай нас , смяната на деня с нощта и протичащите в следствие на тази промяна събития са реалността!! Или по скоро наложената ни обществена рамка за понятието реалност ! Или по скоро да почнем от там. Кога възниква събитието реалност , какво трябва да е на лице че да възникне ? Кое ни кара да осъзнаваме кое е реалност и кое не е ? Въобще сигурни ли сме в заобикалящият ни свят че е реален ! Разбиранията ни за реалност са ограничени от разбиранията на нашите сетива на базата на които ние приемаме реалността като такава !! Тоест ако ние вземем едно цвете и го помиришем ние на базата на нашето осезание на това което виждаме определяме предмета като цвете !!Но проблема не възниква главно от нашите сетива на практика тук голямо участие има и наложената ни обществена рамка , която ни е наложена , защото човека сам е нищо но обединен в общество той е перфектно структурирана машина , та както в случая , масата смята че предмета е цвете , т.е. тук срещаме колективното съзнание, което определя реалността в случая и масово е наложен шаблона че предмета притежаващ определени белези е охарактеризиран като цвете . И така се създава масова , колективна реалност , наложена от най ранна възраст на индивида . Т . е човек се ражда с предварително създадена реалност. И ето от къде всъщност произлизат проблемите с трудното разбиране на определени проблеми (феномени) т. е. неща съвсем реални и истински ,но трудно обясними от масите и характеризирани като рядко срещани или несъществуващи. Някои биха казали че това не е вярно , че човек сам създава своята реалност .На практика са прави , но всъщност са си заблудени. Как човек избира сам своята реалност ? Като почти всеки един избор от неговия живот е свързан с пряко взаимодействие с друг човек т. е всеки един избор предизвиква низ от последващи след него събития който създават реалността за дадения индивид.Но да не забравяме че всяко едно от тези събития е рамкирано т.е съобразено с общността . За по ясно разбиране ще дам пример. Да вземем за пример едно новородено , задължително след неговото раждане то трябва да си има име ! Но защо точно име , а не номер ? Всички да бяхме под номерация?

Представете си го , трудно нали , но не невъзможно . Трудно е за представяне защото общо прието е да се дава име . но ако беше обратното , да се дава номер , щеше да ни е трудно да си представим свят с имена .Точно това имам предвид човек е рамкиран още от раждането си вкаран в една система в която е казано че бялото си е бяло и няма друг вариант ! Така ли трябва да е ? Нали всеки човек има правото на избор , в това ли се състои свободата ни ? Ограничени натъпкани в големите градове снабдени със всякакви модерни технологии , консумирайки всякаква отровна храна , това ли е божественият замисъл

Да бъдем роби на материалното , оставяйки реалността да преминава покрай нас , скривайки истинските неща от живота .Така най общо взето можем да характеризираме съвременната реалност!

Автор: Димитър Димитров

П . С Нека всеки даде своя принос в формирането на една обща представа за реалността !!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Въобще сигурни ли сме в заобикалящият ни свят че е реален ! Разбиранията ни за реалност са ограничени от разбиранията на нашите сетива на базата на които ние приемаме реалността като такава !!"

Много ми допада как мислиш, но смея да изкажа мнение, че сетивата, които използваме за разпознаване на така наречената от нас реалност, са една много малка част от явлението сетивност, което, както всичко друго в човека, е строго индивидуално; но тези сетива са по-скоро отцепници от индивидуалността, и твърдя така поради факта, че всяко едно от познатите ни сетива е от общочовешки характер - те служат на обществото повече, отколкото на носителя си - те са нашата псевдосетивност(да се подтиска индивидуалността чрез самата нея е добре познато оръжие на обществото)!

"Но проблема не възниква главно от нашите сетива на практика тук голямо участие има и наложената ни обществена рамка , която ни е наложена , защото човека сам е нищо но обединен в общество той е перфектно структурирана машина , та както в случая , масата смята че предмета е цвете , т.е. тук срещаме колективното съзнание, което определя реалността в случая и масово е наложен шаблона че предмета притежаващ определени белези е охарактеризиран като цвете . И така се създава масова , колективна реалност , наложена от най ранна възраст на индивида ."

Съгласен съм, че масовостта на възприятието за реалност не представлява моята или пък твоята реалност, а по-скоро една реалност-хипноза, сътворена на базата на компромисността и на стадната реакция(когато водачат, лидерат или авторитетът блее, ние всички трябва да блеем, защото така било редно), с която се храни организмът на обществото, който, между другото, няма нищо общо с човека, или поне - не с естественото му агрегатно състояние.

Не мога да се съглася с едно твърдение, че човекът сам бил нищо и заради това съграждал машината на цивилизацията. По съм склонен да мисля, че сам, човекът е твърде много, може би повече от представата ни за всичко, и поради това се ражда идеята за мултиплицирането на енергията в материя; с каква цел - не зная.

"Как човек избира сам своята реалност ? Като почти всеки един избор от неговия живот е свързан с пряко взаимодействие с друг човек т. е всеки един избор предизвиква низ от последващи след него събития който създават реалността за дадения индивид."

Това, за което говориш ти тук представлява проекцията на егото, което всъщност гради обществото; това ще рече, че когато ти си говориш с някого, всъщност не говориш точно с него, а проектираш "себе си", или по-точно представата за себе си, върху не субекта, а обекта-събеседник(субектът е пресят през твоята обективност), но този обект е субект със своя представа за обективност, и така стигаме до необходимия трети, който се явява втори за второспоменатия субект(който за теб е обект) и този, респективно - втори субект моментално се превръща в обект за реалния за теб втори субект, но се оказва, че и този трети, който е втори за втория, има своя обективност, че и той е субект и се явява новия трети(който ще е втори за предходния трети) - ето как се ражда организмът на обществото!

Реалността е частица отражение от самите нас, но истинска реалност не съществува за човека. Тя ще съществува, докато индивидът, или по-скоро да кажем, неговата посмачкана представа за себе си, представлява частица от обществото, защото ТЯ, реалността, не е свойствена на човека, а на обществения му поглед за света - за нея!

Тук ще си позволя да цитирам някои автори, които в книгите си изразяват мнение по темата:

„Странно! Със собствените си ръце създадохме един свят, който върза ръцете ни!”

(„Отклонение” – Блага Димитрова)

„О, двойственост на човешката природа! – провикваше се той. – Като възприемаш сетивно света и го разлъчваш на веществен и невеществен, откъде знаеш за невещественото?”

(„Тихик и Назарий” – Емилиян Станев)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Да вземем за пример едно новородено , задължително след неговото раждане то трябва да си има име ! Но защо точно име , а не номер ? Всички да бяхме под номерация?

Представете си го , трудно нали , но не невъзможно . Трудно е за представяне защото общо прието е да се дава име . но ако беше обратното , да се дава номер , щеше да ни е трудно да си представим свят с имена .Точно това имам предвид човек е рамкиран още от раждането си вкаран в една система в която е казано че бялото си е бяло и няма друг вариант ! Така ли трябва да е ? Нали всеки човек има правото на избор , в това ли се състои свободата ни ?

Авторът на този текст е напълно свободен да не употребява думи, изобщо всякакви названия, при което напълно свободно ще си прекарва в обективната реалност. Ако все пак реши да се изкаже по някакъв въпрос, добре е да използва всепризнати обозначения на обектите на сетивата, за да бъде разбираем за останалите.

Реалността е частица отражение от самите нас...

По-скоро отражение в самите нас, заради чистия наглед на сетивата, които са като отворени прозорци, благодарение на рефлектиращата способност на ума. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съвременната реалност според мен, би трябвало да е това което е. Светът се промени във всяко отношение и няма начин реалността да е друга. Съзнанието се промени както икономически, така и политически. Безнадеждно става тогава, когато световните "играчи" превръщат света в собствен капитал и този капитал се намира само в определен кръг световноикономически гиганти.

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Съвременната реалност според мен, би трябвало да е това което е. Светът се промени във всяко отношение и няма начин реалността да е друга. Съзнанието се промени както икономически, така и политически. Безнадеждно става тогава, когато световните "играчи" превръщат света в собствен капитал и този капитал се намира само в определен кръг световноикономически гиганти.

да преразпределим капитала...и аз искам парче от тортата...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте

Още заглавието на темата подсказва за отношение към реалността. Т.е. от една страна се пита за отношението на всеки един участник тук, в темата за отношението му към реалността, и от друга неговата съпоставка между несъвременна и съвременна реалност. Стават две реалности и .. нашето отношение. Тогава за каква реалност говорим.

За мен реалността е понятие като понятието Бог - съществуващо и неописуемо. И ако се разгледат описанията дадени от всеки един от нас, се вижда, че всеки си има собствената реалност. Всъщност реалността съществува единствено в главите ни - ние си я "правим". И всеки опит да се даде описание на реалността всъщност е опит да се опише нашето отношение към реалността, и то според това какво сме способни да уловим от реалността (лично и субективно качество), какво успяваме да опишем (също лично и субективно. И какво се опитваме да направим? Да си сравним способността за улавяне (сетивност), тълкуване (перцепция или възприемане) и да си ги сравним някак си, да видим "къде сме" някак.

За мен въпроса с реалността стои на няколко нива. Едното е постоянно да си давам сметка за приятие и възприятие (сетивност и тълкуване на сигналите) - "сверяване" на това дето е в главата ми с това което е, нещо като обратна връзка идваща с въпросите "какво възприемам"(кои са сигналите), защо, защо точно това съм възприел а не нещо друго, което също се покрива със приетите сигнали (перцепция / възприятие) и пр. Другото е да нямам отношение към приятието и възприятието, т.е. да нямам лично отношение към тях, да приемам, че това приемам и така възприемам и толкова - това е моят свят и това е моят "уред" за вървене през живота. Хубав или лош, той си е мой и аз имам единствената опция да работя върху този уред за да си го усъвършенствам. Чуждите уреди не са мои и аз не живея чрез тях, те може да са всякакви но не са мои и единственото, което може да ми помогне като гледам чуждите уреди, е да взема нещо и да ъпгрейдна моя. Но за да стане това, аз трябва да съм много наясно с работата и устройството на моя си уред.

А по темата :) Съвременната реалност ми показва колко моя уред е остарял в някои отношения :) Но това е нормален процес.

___________________

Съвременната реалност според мен, би трябвало да е това което е. Светът се промени във всяко отношение и няма начин реалността да е друга. Съзнанието се промени както икономически, така и политически. Безнадеждно става тогава, когато световните "играчи" превръщат света в собствен капитал и този капитал се намира само в определен кръг световноикономически гиганти.

Много хубав цитат. Ще си позволя да си изразя виждането. С първото изречение съм напълно съгласен. Второто изречение вече противоречи на първото; показва че е променено отношението - вече има нова и стара реалност (макар тя да е това което е); възприели сме една реалност, пък тя сега е друга и ни е мъчно за старата. Третото изречение. Съзнанието според мен е съ-знание знанието за нас самите, а то няма отношение към околния свят, още повече към описанието му, което държим в главите си. То няма връзка с икономиката и политиката. Четвъртото изречение. "Безнадеждно" показва личното отношение към възприетото, което пък показва един вид насилие (желание за помяна) към него.

С моя коментар нямам намерението да обиждам когото и да е. Аз самия се наблюдавам и се хващам в безброй подобни противоречия. Подобни анализи на мен ми помогнаха да разбера повече за процесите на приемане и възприемане в моя уред (всъщност това, което смятаме за Аз, това с което се идентифицираме. А по късно и да мога да си работя върху уреда. Всъщност има много литература по въпроса. И винаги има нещо по-добро, нещо което да заимстваме.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Аз искам да попитам, реалност за кой? Въпреки тази преекспонирана глобализация, културното различие все още съществува, а културният релативизъм ( който от много философи е смятан за глупост, просто защото няма какво да кажеш ) обяснява точно това - огромните разлики във възприятието на обектите. Реалността е плод на социализация и обществена договореност. Науката ( "природната" ) също допринася за едно, според мен, вредно мислене на света, защото тя е тотално против историчността. Науката, като биологията легитимира знание и го прехвърля навсякъде без да има усет за културните различия, нерефлексирайки върху собствената си историчност. Полът е такъв пример. Западното общество мисли пола през полов орган, докато има места, където пенисът и вагината нямат никакво отношение в конструирането на пола. Друг пример е самото тяло. Ние виждаме човек през тялото. Има ръце, крака, нос и т.н. Всичко е категоризирано, описано и най-важното легитимирано като обективно знание през механизма на науката, докато има места където човекът не се привижда през тялото, а през социален статус и т.н.

Редактирано от simeonkk
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

реалността е общото възприятие на вички хора.Тя се придобива от сетивата и не е личността а обща за всички

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

реалността е общото възприятие на вички хора.Тя се придобива от сетивата и не е личността а обща за всички

всеки пречупва реалността през своите възприятия, така че определено тя варира.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Реално е онова, което се случва и/или съществува, независимо от нашите възприятия.

"Съвременна реалност" би трябвало да се отнася конкретно до политиката и социалните факти - доколкото "съвременност" е историческо понятие.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Реално е онова, което се случва и/или съществува, независимо от нашите възприятия.

"Съвременна реалност" би трябвало да се отнася конкретно до политиката и социалните факти - доколкото "съвременност" е историческо понятие.

нямаме независим източник, който да оцени обективно реалността, защото възприятията ни са субективни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Надявам се, че тук няма солипсисти - лудостта не лежи далеч по този път. Ако пък не сме солипсисти, ще се съгласим, че най-близо до реалността е колективното възприятие на явленията. Да, можем да приемем, че дори и колективното възприятие не е докрай вярно на фактите, но такова съгласие все пак не отхвърля мисълта, че факти все пак съществуват - нашето собствено възприятие е вторично спрямо тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Реално е онова, което се случва и/или съществува, независимо от нашите възприятия.

"Съвременна реалност" би трябвало да се отнася конкретно до политиката и социалните факти - доколкото "съвременност" е историческо понятие.

Точно така и според мен:

Взаимодействам, следователно съществувам!

е правилното, а не: Мисля, следователно съществувам! (Декарт), защото мисленето не създава реалност.

Реалността се проявява във взаимодействията.

(по-скоро: в отклоненията от средното - то е забележимо за измерване от нашите сетива - еволюционно придобити в процес оцеляване).

Сетивно, се мъчим да доближим правилата на взаимодействията, та да познаваме по-подробно свойствата и закономерностите, които се проявяват (отклоняват от средното) и ако е възможно, да ги употребим в своя полза. :laugh: Свойството съзнание и свойството разум, придобити еволюционно, са всъщност и още едно "сетиво" - абстрактно мислене с нереални (абстрактни) образи, които да си "комбинираме" безмеханично, без преки последствия за реалността и да ги ползваме чрез връзката: "памет-поведение", демек: прогноза за оцеляване. :biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Надявам се, че тук няма солипсисти - лудостта не лежи далеч по този път. Ако пък не сме солипсисти, ще се съгласим, че най-близо до реалността е колективното възприятие на явленията. Да, можем да приемем, че дори и колективното възприятие не е докрай вярно на фактите, но такова съгласие все пак не отхвърля мисълта, че факти все пак съществуват - нашето собствено възприятие е вторично спрямо тях.

Това че сетивата ни възприемат заобикалящата реалност по определен начин, не означава че тя е такава в действителност. Прилепите, делфините, мекотелите, насекомите, змиите, дори кучетата я виждат и усещат другояче. Така че всичко е въпрос на рецептори и нервна система. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Думата ми е, че както и да усещаме нещата от заобикалящия свят, тези неща реално съществуват. А дали ги усещаме по начин, който адекватно отразява съществуването им, е съвсем друг въпрос, който изобщо не отменя това съществуване.

(Това пък не отменя верността на Декартовото ergo sum, но то също е друг въпрос.)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Реалността (от латински: realis - веществен, действителен) e съвкупността от действително съществуващите обекти; всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува. Във философията терминът включва в себе си битието, тоест - всичко, което е. Всичко, което може да бъде възприето от сетивата, достъпно и разбираемо за науката, философията и различните типове анализ. Реално съществуващите неща, а не - нещата, такива, каквито биха могли да бъдат те във въображението и в представите ни, тоест - някакви нереални абстракции.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Има една приказка "Царят е гол". Всички се възхищават на новите дрехи на царя, до един момент в който малкото камъче преобръща голямата кола. Едно дете казва "царят е гол". След което всички изведнъж се съгласяват, че царят е гол. Тук възникват много въпроси. Авторът на приказката също твърди, че царят е гол. Каква е реалността, и въобще съществува ли реалност вън от субективните представи за нея. Ако кажем, че реалността е това, с което многото хора са съгласни едновременно, че е, то излиза, че царят е облечен до момента, в който детето казва, че е гол, а след това царят изведнъж става гол, тъй като мнозинството изведнъж си променя представата и почва да го вижда гол.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Каква е тази обективна реалност, която зависи от субективното възприятие на мнозинството ???

Било е време, когато мнозинството са си мислели, че земята е плоска. Сега мнозинството си мисли, че земята е кълбовидна или елипсоидна. Ако приложим формулата, че реалността е такава, каквато мнозинството я възприема, излиза, че навремето земята наистина е била плоска, а сега наистина е елипсоидна.

Аз лично си мисля, че е елипсоидна, и все пак съзнавам, че това е моята субективна представа за нея, и тя си остава субективна независимо от това дали други хора споделят моите представи или въобще никой не ги споделя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Каква е Земята винаги е било лесно доказуемо, даже в древността. Сега вече с полетите в космоса е и затвърдено, независимо какво си мисли субекта или съвкупността от неинформирани субекти. В науката субективизма е сведен до минимум или няма. Всъщност Земята е нахапана ябълка ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Болен пациент. Изследват го световно известен хирург и световноизвестен билколечител. Най великият хирург и най великият билколечител, всеки един от тях върнал направо от оня свят много хора. Единият казва ще режем. Другият казва ще даваме билки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Британското разделение на науките, което приемам е Природни науки: математика, физика, химия и биология: Медицина: Обществени науки (arts обаче) - всичко останало. Субективистите независимо идеалисти или не, обаче винага ще бъдат опровергавани и са опровергавани от точните науки. Не зависимо какво ти е мнението, каква ти е свободата, нещата стават по природни, а не по философски закони ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фактът е, че така наречените точни науки използват субективноидеалистическа логика в развитието си. Тази логика дори е кръстена на една от точните науки - математика. Така, че субективистите проблем с точните науки нямаме. Проблема е точно философски и може да се решава единствено с философски и религиозни средства. Е може и по насилствен път, но не съм привърженик. Всъщност при субективизма, материализъм и идеализъм е едно и също, макар че аз предпочитам да казвам идеализъм защото ми се струва, че така повече хора ме разбират. Може и да бъркам. Пък и не съм чувал словосъчетанието субективен материализъм и въпреки, че аз лично го приемам, май за някои от тези, които ме четат ще им дойде много.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:grin::grin::grin:

Ами учените обекти ли са, че да са обективни :grin::grin::grin:

Нилс Бор е казал, че за да възприеме най сериозните неща, човек най трябва да има чувство за хумор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фактът е, че така наречените точни науки използват субективноидеалистическа логика в развитието си.

Не бягай по субективния тъч!

Ето го въпрос:

Не самите науки, освен ако са субекти. Между другото точните науки субект ли са? За да 'използват'!

Отговори ако обичаш!

..........

Нилс Бор е казал, че за да възприеме най сериозните неща, човек най трябва да има чувство за хумор.

Боли ме клавиатурата к'во е казал Бор и колкото си искаш нобелисти, нали е субективно! Ама физиката, а и химията ......какви са? Субекти ли? Науките не Бор, Планк, Айнщайн. Никакъв субективист не си ;).

Хайде сега подбери химици субективисти, или биолози или математици!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...