Прабългарските имена

[каскадьора]

Забравих да кажа, че храна на руски е пища. Не зная как е на другите братски славянски езици, но тук има специалисти, нъл тъй

[проф. Добрев]

Нашето тулши/тулсхи/тул е вероятно заемка от средноперсийски. За сравнение пехлевийското dōl "кофа; водолей (зодия)" и кюрдското dōl "кофа за вода". При персите и кюрдите обаче думата може да е от семитски произход, срв. асирийското daula, еврейското dəli, арамейското dual, арабското dawl, сирийското dalū, dūli – всички със значение на "кофа, ведро".

От тук е основата на ДЕЛВА, за което също така се смята, че има прабългарски произход.

[Armand O'BOLG]

Написаното от Аспандиат за тулши ми се стори бая интересно. Такива изследвания трябват, за да научим повече за прабългарския език!

Не е сигурно, защото дори да се докаже категорично, че първобългарските инвентарни надписи съдържат 90% тюркска лексика, то това не е основен речников фонд, а военна или военно-инвентарна терминология, която не може да се приема като някакъв безспорен етностен детерминант. Допустимо е да предполагаме че се касае за заемки, чуждици и има доста ясни следи, че за целта по онова време е използвана и латинско-гръцка терминология от първобългари (респ. - и славяни). Малко по-голямо доверие може да имаме на календарната терминология, когато се касае за названия на обичайните времеви периоди, но не и за странните екзотични наименования на зодиака в неговите етнически и регионални варианти. Опитите да се обяснят последните първобългарски названия имат само едно вярно предположение - касае се за оригинална самобитна система, която не може да си обясним без допълнителна информация!

[Perkūnas]

Понеже фантазиите се разхвърчаха много, любопитно ми е да разбера как персийска или семитска дума за "кофа" или "водолей", която започва с Д, би се трансформирала едновременно в:

- дума, която в старобългарски означава "колчан", "растение Verbascum sinuatum" (в чешки toulec означава също "колчан" и очевидно има същия корен, т.е. значението "колчан" датира още от праславянския период), започва с Т (тул), от мъжки род е, принадлежи към склонитбен тип по о-основи.

- българска дума ДЕЛВА, която в старобългарски има вид дьлы, от женски род е, склонитбен тип по ū-основи.

Т.е. дори между думите делва и тул има огромна фонетична и морфологична разлика. Как се обяснява приликата - само по цилиндричната форма на предмета и наличието на буква Л?

За да стане каламбура още по-голям, в латински има дума dōlium със значение "голяма делва".

[Perkūnas]

3. Не съм попадал, дайте библиография.

4. Съмнявам се и понеже това твърдите вие, редно е да ги посочите тези мои пропуски, а може и публикации на тази тема, ако такива изобщо има!?

Старобългарската дума чатхуль "вестоносец" е несъмнено свързана с монг. sedgul със същото значение. Тя е забелязана още преди около 100 години в

П. М. Мелиоранский. Слова "чатхул" и "сын" в "Сказаниях о 48 аморийских мучениках".

Дълго време се смятала за hapax legomenon, но всъщност е открита наскоро в новопубликувана хомилия, сръбска редакция, препис от 14 век.

Й.Райнхарт. Древнеболгарский перевод Слова Иоанна Златоуста перед ссылкой. Старобългарска литература 33-34 (2005).

Т.е. наличието на думата в 2 различни по съдържание текста несъмнено говори, че думата е древна и е свързана с Преславската книжовна школа от 10 век.

Същото се отнася до старобългарската дума шега, сига, чига "зар" и монголската дума за "зар, ашик", siɣa, šaɣa, siɣai.

Т.Славова. За някои езически реалии в Ефремовската кормчая. Старобългарска литература 33-34 (2005).

Е. Хелимский .Тунгусоманьчжурский языковой комнонент в аварском каганате и славянская етимология. Материалы к докладу на XIII Международном съезде славистов

Любляна, 15­21 августа 2003

"Хоругвь, horågy

Детальное исследование по поводу происхождения ст.­слав. horågy (horågóv­) ‘σκη̃πτρον’ (Супр., см. СтСлСл 763), рус. хоругвь ‘церковное знамя’ (известно большинству старолитературных и ряду современных славянских языков в значениях ‘хоругвь, знамя, флаг, стяг; [реже или эпизодически] скипетр, жезл; знак; флюгер; парус; воинский отряд; племя, колено’, см. ЭССЯ 8: 81­82) принадлежит К. Г. Менгесу (1979: 157­166), который придавал ему значение решающего аргумента в подтверждение своей теории монгольского происхождения европейских аваров. Источником слова, согласно Менгесу (развившему идею П. М. Мелиоранского), послужило монг. oroŋγa < *horoŋγa ‘знамя’ (откуда и др.­тюрк. oruŋu id., oruŋguluγ ‘несущий, имеющий знамя’), а фиксация славянского слова задолго до монгольской эпохи оставляет единственную возможность объяснения – заимствование из (монгольского) языка аваров. При этом само монг. oroŋγa, в котором предполагаемое *h- (> слав. h­) не засвидетельствовано, объясняется как однокоренное с письм.­монг. orči- (ср.­монг. horči-) ‘поворачиваться кругом’, orija- ‘завертывать, мотать; вертеться’ и т.д. („табуистическое описание знамeни по его свойству извиваться, струиться, крутиться на ветру“).

Представляется, что источник славянского слова действительно аварский, но не монгольский, а тунгусо­маньчжурский (раннеманьжурский); к нему же (точнее, к его жуань­жуаньскому корреляту) восходят, несомненно, монгольская и тюркская формы. Ср. маньчж. χoroŋgo ~ χoroŋgu ‘сильный, могущественный, величественный, воин¬ствен¬ный, храбрый; ядовитый’, χoroŋgo toose ‘большая, страшная власть’ (toose ‘вес, тяжесть, власть, cила, полномочия’), χoroŋge zase название одной из пограничных областей (zase ‘граница, застава’), дериват с высокопродуктивным адъективным суффиксом ­ŋgV от χoron ‘сила, величие, могущество, воинственность, храбрость; титул; яд’ (ТМС I: 416, Аврорин 2000: 119­121). Помимо этого, хорошо засвидетельствовано специ¬аль¬ное употребление χoroŋgo в словосочетаниях, обозначающих жезл и знамя как символы власти: χ. čečikeŋge muqšan ‘rotlackierter, an beiden Enden vergoldeter Stab des Eskortes; a pole with an image of the χ. čečike attached to the end’, χ. gurguŋge kiru ‘Banner der Eskorte, auf dem Tuche in der Seidenstickerei das Fabeltier P’i-sieh; a banner of the imperial escort with the image of the χ. gurgu embroidered on it’ (Hauer 1952: 458, Norman 1978: 136; транскрипция модифицирована) при čečike ‘птичка’, muqšan ‘палка, дубина’, gurgu ‘зверь’, kiru ‘знамя’. Лишь незначительно выходя за рамки использованных словарей (с заметной в них тенденцией к замене точных переводов на энциклопедические толкования), можно признать, что слово χoroŋgo ~ χoroŋgu фактически употребляется в значении ‘символизирующий власть, служащий знаком отличия, insignis’, откуда всего один шаг до обособления/субстантивации в значении ‘символ власти, знак отличия, insigne’ (в первую очередь – воинский значок, знамя, скипетр).

Следует отметить, что значения χoroŋgo ~ χoroŋgu ‘ядовитый’ и χoron ‘яд’ представляют собой продукт лексикографической контаминации (в ТМС, как и в других маньчжурских словарях). В данном случае речь идет не о специфическом „значении“, а о заимствовании из монг. qoor(a) ‘яд; вред’, случайно совпавшим с исконным словом (см. Doerfer 1985: 81 и Rozycki 1994: 109 без смешения этих двух основ).

Принятие жуань­жуаньского и аварского источника рассматриваемых славянских и алтайских слов снимает целый ряд вопросов, порождаемых монгольской версией Менгеса, как фонетических (славянская ū­-основа при -a в монгольском), так и семантических (хоругвь в значительно меньшей степени, нежели другие виды знамен, обладает свойством извиваться, струиться и крутиться на ветру; тем более лишен такого свойства скипетр).

Существенным аспектом данной этимологии оказывается констатация тунгусо­маньчжурского происхождения одного из элементов монгольской и тюркской культурной лексики. Как уже упоминалось, многие алтаисты склонны считаться только с противоположно направленным потоком заимствований. В действительности же χoroŋgo / oroŋγа / oruŋu принадлежит к той же серии жуань­жуаньских слов, получивших распространение в монгольских и/или тюркских языках, что и титулы qaγan, qatun, elteber / ilteber, irkin, tudun (а этот факт признан достаточно широко, ср. Ligeti 1986, Кычанов 1997: 75­78 и др.), а словообразовательная структура χoroŋgo однозначно указывает на раннеманьжурский источник."

[Хърс Златния]

Освен че не са по темата, последните няколко поста на Перкуунас и "проф." Добрев не си залужава да бъдат четени. Чиста загуба на време.

[ЧЗ-М-52]

ZENTY AΣO E или не е?

Прегледах „иранските” преводи и ми се струва, че те се основават върху тълкуването на трибуквеното съчетание AΣO като „пепел”. Останалото е гадаене на имена, я реални, я не.

Във ведически санскрит āsaḥ означава „пепел” (м.р., склонение по o-основи), но ако коренът *āsa- го има в ирански, би звучал като *āha- (ИЕ *s > h в ирански, а пред задноезични гласни о, а, u не настъпва палатализация). Това е стандартно правило. Т.е. дори и тази индийска форма да има съответствия в някой ирански език, тя не може да бъде *āsa- (евентуално AΣO), a *āha- (което на гръцки ще се запише евентуално като AXO).

Да погледнем и цитираното согдийско āše „пепел”.

Първо, то очевидно не може да е сродно с индийската форма по гореописаната причина.

Второ, ако пък согдийското āše произлиза от иранско *āθraka-, както е споменато в линка, трябва да решим дали тук имаме работа със согдийски или алански език. На аланска почва иранско *āθraka- би се реализирало само и единствено като *artag-, както *āθr- „огън” > осетински арт, отразено и в съвременната осетинска дума за „пепел” æртхутæг (от иранско *aθra-kautaka – Абаев, ИЭСОЯ, т. 1, с. 182). В осетински (и респ. алански) иранското θr дава винаги rt, а не š, което е обяснено подробно в съответните граматики на проф. Абаев.

Наличието на согдийска дума за „пепел” или „тленни останки” в предполагаемо „алански” надпис се нуждае от допълнително обяснение. Така че иранската работа с "пепел" и "урни" според мен отново се основава на произволни съвпадения.

Освен това ZENTY подозрително напомня старобългарската дума ЗѦТЬ "зет" (със старо произношение zentĭ), както и в литовски žentas "зет".

За имената нямам време сега, но ще си напиша коментара през почивните дни.

---------

Предлагам съвсем друг прочит, от дигорското dziаntæ – почести, славя и вече посоченото asæ – размер, величина, т.е. „с опредени (големи?) почести”. част от поминателен надпис.

------------

Анзи зера итзи асо е: Ако сравним с осетински, ще видим че там присъстват всички тези думи: „анзи” – в дигорски anzi – година, „зера” – дигорски zærua, zæruæ, иронски zærond – възраст, старост, „итзи” – в иронски ittzыg, дигорски idtæg – много, „асо” – дигорски asæ – размер, величина, период от време, „е” – дигорски æj - спом.гл. „съм” 3л.ед.ч. Или виждаме че се получава явно част от поминателен надпис, показващ че някой е доживял достопочтенна възраст, букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

[ЧЗ-М-52]

Проф.Добрев каза: "Голямата заслуга на проф. Баскаков пред българите и България е в това, че той пръв в Тюркологията обособява и описва прабългарите и прабългарския език като отделно-самостоятелна и то първа по ред Булгарска Група в Тюркското Етнолингвистично Семейство.

Същевременно пак той въвежда и български подгрупи в Огузската и Къпчашката Групи, в които поставя езиците със силен български субстрат - гагаузски, кумански, татарски и др."

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Или както казва народната поговорка "цензурирано", това че Баскаков този прикрит пантюркист е измислил несъществуваща тюркска група си е негов проблем, той служи на пантюркизма.

Прабългарите не могат да са тюрки, тъй като тяхната етногенеза завършва преди да е започнала тюркската, а и антропологично са несъвместими, памиро-ферганци с типични монголоиди.

Чувашкият език и алтайскоезичната част от прабългарите са потомци на рано алтаизирани тохари (народите дили/теле), затова и този език се по-близо до старомонголски и тунгусоманджурски, отколкото до тюркските езици. Алтайскоезичието про българите идва със савирите - предци на чувашите.

Ще дам едни промер дохътор - възглавница, в тунгусоманджурски догъ - теме, глава, тире - възглавница, опора, или титлите двалма, кудерма (в чувашки с -ма се образуват отглаголните съществителни).

Чували ли сте диал.дума "мумички" - чревната тлъстина на прасето, в тунгусоманджурски муми - тлъстина!

хумси - кожена, в монголски хум - сурова необработена кожа.

Въпросът е не дали прабългарите са ираноезичини или алтайскоезични - и двете основи са налице, а доклоко е било представено едното и доколко другото начало!!!

Повечето от владетелските прабългарски имена са от сарматски поризход, което показва че управляващата върхушка е била сармато-аланска!

Редактирано Май 14, 2010 от Aspandiat

[каскадьора]

Повечето от владетелските прабългарски имена са от сарматски поризход, което показва че управляващата върхушка е била сармато-аланска!

Но като прибавим и обикновените хора - надгробните надписи вероятно са на такива - за алтайци нямаме нищо достоверно. Само малко думи, коио обаче се нуждаят от щателен анализ. Да не излезе, че са заемки или общи за различни езикови семейства, т.нар. ностратически.

Това дохътор не е ли удивително приличащо на доктор (латински?) ?

[Хърс Златния]

Прабългарите не могат да са тюрки, тъй като тяхната етногенеза завършва преди да е започнала тюркската, а и антропологично са несъвместими, памиро-ферганци с типични монголоиди.

Подкрепям индоевропейската хипотеза за произхода на прабългарите, но предлагам да не правим манджа с грозде.

Когато някой говори за тюрски, славянски, германски, келтски, ирански и друг произход става дума за ЕЗИКА, не за расата и антропология. Антропологията е нещо съвсем различно.

[Хърс Златния]

Повечето от владетелските прабългарски имена са от сарматски поризход, което показва че управляващата върхушка е била сармато-аланска!

Според мен, това просто не е така. Ако не съм прав, избройте имената от сарматски произход на "управляващата върхушка".

Имената са условно от "тохаро-келтски" произход. Поставям тохаро-келтски в кавички, защото очевидно в лицето на прабългарите имаме представители на нова, неизвестна и непроучена древна група от индоевропейски народи, проявяващи общи етногрфски и лингвистични елементи с келти и тохари.

[_magotin_]

Според мен, това просто не е така. Ако не съм прав, избройте имената от сарматски произход на "управляващата върхушка".

Имената са условно от "тохаро-келтски" произход. Поставям тохаро-келтски в кавички, защото очевидно в лицето на прабългарите имаме представители на нова, неизвестна и непроучена древна група от индоевропейски народи, проявяващи общи етногрфски и лингвистични елементи с келти и тохари.

Не че ви се меся, но това за тохаро-келтския произход ме докарва до смях. Колкото до произхода на имената, той не може да е един, но очевидно доминират иранските имена, а освен това има една особено интересна група, които са западноирански т.е. персийски имена. Подобно е и положението при скоро упоменатите кавказки авари /аварци/.

Аспарух - с 6-7 срещания, в т.ч. и арменски партриарх от 4ти век, няколко царе на Иберия и други.

Безмер - вероятно от Бузургмир или Бурзмир - особено популярно персийско аристократично име.

Заберган - персийски министър, споменат във византийските извори и отделно аристократ в двора на първите Сасаниди.

Кормисош, Кормесий - от Хормизд, персийско владетелско име.

Кубер - името се среща и в Индия, т-.е. от индоарийски произход.

Кардам - Картама е иберийски цар от І ви век, вероятно сарматско.

Ховрат - вероятно със северноирански произход, партски?, т.е. сарматско.

Телериг - може би с готски произход, но не е ясно.

Омуртаг - ако Мортагон е базовата форма, със сигурност от ирански произход, както и всичко със суфикс ГОН и ГАН. Вариант - от осетинското Мурдтаг, т.е. сарматски произход.

Расатис - персийско, има подобен персийски генерал.

Персиян - от Персиянин, т.е. персиеца, славянско етническо наименование за персиец.

Маламир - персийско, има исторически град с това име. Суфикс МИР и в славянските, и в иранските имена е с общ корен, но в случая става дума за персийско име.

Крум - вероятно или от Кром или чрез преобразуване от Кормесий, т.е. от ирански произход.

[nik1]

Не че ви се меся, но това за тохаро-келтския произход ме докарва до смях. Колкото до произхода на имената, той не може да е един, но очевидно доминират иранските имена, а освен това има една особено интересна група, които са западноирански т.е. персийски имена. Подобно е и положението при скоро упоменатите кавказки авари /аварци/.

Аспарух - с 6-7 срещания, в т.ч. и арменски партриарх от 4ти век, няколко царе на Иберия и други.

Безмер - вероятно от Бузургмир или Бурзмир - особено популярно персийско аристократично име.

Заберган - персийски министър, споменат във византийските извори и отделно аристократ в двора на първите Сасаниди.

Кормисош, Кормесий - от Хормизд, персийско владетелско име.

Кубер - името се среща и в Индия, т-.е. от индоарийски произход.

Кардам - Картама е иберийски цар от І ви век, вероятно сарматско.

Ховрат - вероятно със северноирански произход, партски?, т.е. сарматско.

Телериг - може би с готски произход, но не е ясно.

Омуртаг - ако Мортагон е базовата форма, със сигурност от ирански произход, както и всичко със суфикс ГОН и ГАН. Вариант - от осетинското Мурдтаг, т.е. сарматски произход.

Расатис - персийско, има подобен персийски генерал.

Персиян - от Персиянин, т.е. персиеца, славянско етническо наименование за персиец.

Маламир - персийско, има исторически град с това име. Суфикс МИР и в славянските, и в иранските имена е с общ корен, но в случая става дума за персийско име.

Крум - вероятно или от Кром или чрез преобразуване от Кормесий, т.е. от ирански произход.

Персийското топонимно име (топоним е, не е име на човек) Маламир, е с арабски произход..

Българското име "Маламир" идва от монголското "баламут", "баламат", със славяския/германския суфикс -мир/-мер. Вижте Баламир/Баламер, и етимологията и изследването за това име, на Омелян Притсак.

[turanaga_san]

------------

Анзи зера итзи асо е: букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

Тъпомерът отново отчита достигането на критични стойности. Но в срвенение с преводите на тасовете има още много да се работи.

Някой няма ли да провери какво означва въпросният надпис на Японски? Сигурен съм че и там ще се намерят абсолютно "точни" съответсвия на силистренските думи. МетОдата е отдавна отработена, особено от някои колеги Турано-Тохаролози. Осетински, Монголски, Якутски, Японски .... както се казва квот дойде, наука е това ...не е шега работа.

Тук докато ме нямаше е вилнял някакъв звяр. Нямами ги половината "дълбокомислени" мнения за асо-то. Бях си играл да ровя и пиша за косвения падеж и други интересни неща но всичко е изтрито. Тц тц тц .... варвари на Христовата земя. Оттеглям се в Бойна слава

[turanaga_san]

Персийското топонимно име (топоним е, не е име на човек) Маламир, е с арабски произход..

Българското име "Маламир" идва от монголското "баламут", "баламат", със славяския/германския суфикс -мир/-мер. Вижте Баламир/Баламер, и етимологията и изследването за това име, на Омелян Притсак.

Хаха това сериозно от Притсак ли го прочете? Лека му пръст, човекът поне имаше тънко чувство за хумор. Това че лингвистиката му малко куцаше, е то на кого ли не куца.

представям си как Притсак обяснява как Маламир произлизало от Баламир а Баламир от Баламурник, щото в редица Тюрски, демек Балкарски, езици замяната на Б с М е често срещано явление....

Някакви теории за Акамир, Алдомир и Демир да ви се намират, .... без Славяно-Германските, плийз?

[Aspandiat]

Тц тц тц .... варвари на Христовата земя. Оттеглям се в Бойна слава

А там такива теми как са толерирани, ша знайш :) Стой си тука, твоите коментари са искрена наслада за мойта скромна модераторска душа.

[каскадьора]

Тук докато ме нямаше е вилнял някакъв звяр. Нямами ги половината "дълбокомислени" мнения за асо-то.

Надявам се да не съм нещо виновен, че малко подканих за хигиена ... имах предвид по-други неща

[nik1]

Хаха това сериозно от Притсак ли го прочете? Лека му пръст, човекът поне имаше тънко чувство за хумор. Това че лингвистиката му малко куцаше, е то на кого ли не куца.

представям си как Притсак обяснява как Маламир произлизало от Баламир а Баламир от Баламурник, щото в редица Тюрски, демек Балкарски, езици замяната на Б с М е често срещано явление....

Някакви теории за Акамир, Алдомир и Демир да ви се намират, .... без Славяно-Германските, плийз?

Питаш къде дали съм го прочел от Притсак, щото нямам какво да кажеш ли?

Трябва ли ти цитат?

Имаш ли по-добра идея за произхода на името "Маламир"? Нещо согдийско? И е от уседналите согдийци значи, или от "согдийците номади" ..Извинявай ама имаш доста изкривено чувство за хумор.., дето се вика "засмял се хърба на щърба"

Е стига да не твърдиш че името е славянско (добре "Малкия мир" става ли, ха-ха-ха) или "персийско"(Mal-e-Amir, принадлежащ, собственост на Амир), ха-ха,ха..

Айде, влачете:

http://140.247.132.248/huri/pdf/hus_volumes/vVI_n4_dec1982.pdf

The Hunnic Language of the Attila Clan" 428

OMELJAN PRITSAK

------

I. Names of Members of the Dynasty

1. Balamur, Balamber. This name occurs three times in the work of

Jordanes (551); it has come down to us in five variants, which can be

systematized into three categories:5

Balaber

Balamber

Balamur

Balambyr

Balamir.

The form Balaber is undoubtedly a corruption of Balamber, resulting

from the omission of -m-. The forms with the second -b- (Balamber,

Balambyr) seem to evolve from a dittography (b-B) ; -mir, in the variant

Balamir, is certainly secondary and owes its existence to the Gothic

onomastic "suffix"-mir/-mer.6

Therefore I regard Balamur as the only

original Hunnic form of the name. The word recalls the appellative

attested in Mongolian (SH bałamut7

~ WMo balamud ~ balamad),8

meaning "savage, wild, reckless, venturous, dashing, crazy."

------

[Elemag]

Тук докато ме нямаше е вилнял някакъв звяр. Нямами ги половината "дълбокомислени" мнения за асо-то. Бях си играл да ровя и пиша за косвения падеж и други интересни неща но всичко е изтрито. Тц тц тц .... варвари на Христовата земя. Оттеглям се в Бойна слава

Не са изчезнали ето ги тук

http://nauka.bg/forum2/index.php?showforum=105

А това е самата тема

http://nauka.bg/forum2/index.php?showtopic=8641&st=160

Просто трябва да се копират и пуснат отново.

[_magotin_]

Маламир с арабски произход не бива да се изключва априорно, както и версията за хунското име. Статията на Прицак е интересна, но все пак въпросът си остава спорен. За топоними-антропоними преходът не е невъзможен и в двете посоки, макар че обикновено антропонимите копират топоними, а не обратно. Връщайки се към Маламир, без да съм специалист, си мисля, че може да става дума за някакво пресъздаване на името ЕЛАМ.

[glishev]

За топоними-антропоними преходът не е невъзможен и в двете посоки, макар че обикновено антропонимите копират топоними, а не обратно.

Офф-топик:

Много често в легенди имената на прочути места се свързват с името на герой, извършил подвиг или загинал на даденото място.

[проф. Добрев]

Старобългарската дума чатхуль "вестоносец" е несъмнено свързана с монг. sedgul със същото значение. Тя е забелязана още преди около 100 години в П. М. Мелиоранский. Слова "чатхул" и "сын" в "Сказаниях о 48 аморийских мучениках".

Моето мнение по въпроса е на: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&st=540&gopid=100330& - 551

[turanaga_san]

А там такива теми как са толерирани, ша знайш :) Стой си тука, твоите коментари са искрена наслада за мойта скромна модераторска душа.

абе то няма лошо да се застоя и тук малко, но все пак правилното място за един шогун с турански произход е единствено на полето на бойната слава. За съжаление ако се появя там не само че ще ме трият но направо ще ме скъсят с една глава, и ще ми затрият Туранската осанка.

[КГ125]

Сега е демокрация, Туран - сан. Може да се посещават и две страни Целостта на Туранската Ви осанка във всеки случай е гарантирана тука 100%.

[turanaga_san]

Айде, влачете:

http://140.247.132.248/huri/pdf/hus_volumes/vVI_n4_dec1982.pdf

The Hunnic Language of the Attila Clan" 428

OMELJAN PRITSAK

------

I. Names of Members of the Dynasty

1. Balamur, Balamber. This name occurs three times in the work of

Jordanes (551); it has come down to us in five variants, which can be

systematized into three categories:5

Balaber

Balamber

Balamur

Balambyr

Balamir.

The form Balaber is undoubtedly a corruption of Balamber, resulting

from the omission of -m-. The forms with the second -b- (Balamber,

Balambyr) seem to evolve from a dittography (b-B) ; -mir, in the variant

Balamir, is certainly secondary and owes its existence to the Gothic

onomastic "suffix"-mir/-mer.6

Therefore I regard Balamur as the only

original Hunnic form of the name. The word recalls the appellative

attested in Mongolian (SH bałamut7

~ WMo balamud ~ balamad),8

meaning "savage, wild, reckless, venturous, dashing, crazy."

------

Мерсим. мерсим. Тъкмо започнах да позабравям великите открития на нашия изтъкнат Хуновед. Ти не ме разбра. Не се и съмнявах в достоверността на твоя "източник" - типично в неговия стил и жанр. Притсак е безценен източник на информация но е изчерпал отдавна моя кредит на доверие. С други думи нищо от неговите партенки не вземам на доверие и дори когато се окаже прав го отдавам на чиста случайност.

Тук признавам че за момент ме беше хванал да си помисля че за късмет този път е уцелил кьоравото и наистина е прав, но за съжаление пак ме налегнаха едни тежки мисли и дълбоки съмнения

"оригиналната хунска форма на името била Баламур" .... а дали оригинална Хунска форма изобщо е имало а не се касае за далеч по-верятна Германска Славянска или Иранска заемка. Каква е оригиналната Хунска форма на Атила? Ами такава няма! И лингвистите отдавна са преценили че въпреки очевдиното Тюркско ата-баща, наличието на готския умалителен и "ономастичен" суфикс -ла показва че името трябва да се тълкува на Германска а не Алтайска основа. Оказва се обаче че според нашия Хуновед това което важи за Атила не може да се отнесе спрямо Баламира И за да се разчисти терена се почва старата песен че суфиксът бил присаден и неактуален. Аз отначало гледам ах това набито око на Притсак как хубаво е забелязало че формите на името с Б, Балабер и Баламбер не могат да се обяснят с изходно Баламир и че Хуноведа е напипал златната жила. Но после забелязвам че то и неговия Баламур не върши особена работа в случая, и така като гледам най-сигурното обяснение в случая е една серия от обичайни преписвачески грешки. И ако в името има някакъв ономастичен суфикс той определно бие на МИР/МАР/МЕР и подобни имена при Германци Славяни и Иранци. За прозхода на Германската форма (Валдемар) нямам представа. В Славянските езици думата МИР/свят е ранна Иранска заемка. Предполагам ономастичния суфикс мир има същия произход.

За "Малкия емир" не мога да ти помогна. Согдийските етимологии напоследък много поскъпнаха. Поради което препоръчвам да затягате коланите и обратно в Алтай и при Тунгусо-Манджурите. Там етимологии все още се продават на килограм. А ние много закъсахме. Чакаме социални помощи и спасителни етимологии освен за Баламура също и за оня Владимир, Балдомир, или Лаодомир Расате. Според вас каква е била "оригиналната Хунска" форма на името?