Прабългарските имена

[turanaga_san]

Нещо голема хистерика се хвърля по повод тюрковъдството и вкисналата боза на хана Я се съберете малко, момци, не припадайте всеки път като доловите присъствието на зъл монголоиден нашественик, погребан "вторично" под камъка на невинния и твърде ирански чъргубил Мостич (който, ако беше ирански, сигурно щеше да е спахбод, а не чъргубил, ама от мен да мине). Недейте затиска благочестиво ушета с пръсти като чуете бай Бешевлиев да мърмори TOVLCXH и KVПH. Преди всичко се научете да се държите нормално. Дебилщини, глупотевини... таратанци. Тия приказки са последното убежище на простака.

Последната ирландска връзка ме утрепа направо. Напомня ми вачковизмите в стил "Фир Болг са българите". В иранската теория все пак трябва да има повече хляб отколкото в автохтонските брътвежи.

Аз пък за момент си помислил че вече най-накрая и ти си згрял че Иранската теория е единствената в която има хляб. И не щото ми е любима а защото е единствената която не противоречи на базисните данни за Прабългарите. Докато твоите Тюркски увлечения ще си останат на ниво въздух под налягане дори и половината от Прабългарските титли и имена да се окажат Тюркски или Монголски. Какво доказва това че синът на Кубрат носи Монголското име Баян, което е наследил най-вероятно от дядо си Аварския хаган Баян? Колко са Монголските имена сред Прабългарската аристокрация? Губите си времето а и това на аудиторията с изолирани и случайни явления на базата на които нищо не може да се докаже. Като сте толкова убедени в Тюркоезичността на Прабългарите ето още чакам Тюрксите преводи на Зенти асо е .... дали ще доживея някога да ги видя? Тюрковъдските преводи на жупаните с тасовете вече ги видяхме и ви благодарим за усилията, само така.....дерзайте

[Ka40]

Аз пък за момент си помислил че вече най-накрая и ти си згрял че Иранската теория е единствената в която има хляб.

И не само хляб, ами и салам има. Но какво да прави човекът - възпитаник е на СУ-ИФ, който е последната тюркска крепост. Не че това е това е оправдание, но е смекчаващо вината обстоятелство

[Хърс Златния]

Второто категорично отпада. В тохарски няма думи, които започват със звучна съгласна b, освен ако не са будистки термини, заети по книжовен път от санскрит като бодхисатва и подобни. В тохарския всички ИЕ звучни са застъпени като беззвучни: k, t, p, s, sh, ts =[ц]. Изключение са сонорните w, j, m, n, r, l. Аман вече!

Аман ли е, заман ли, не знам. А, като казах заман (тур. "време"), не Ви ли изглежда странно да говорим за явления и състояния в тохарския език през 7 - 9 век, откогато са въпросните текстове на въпросния език, и да пренасяме тези явления, има-няма, 700 години назад.

Как е звучал тохарския език откъм звучни съгласни около 70 г. пр. н. е, когато, вероятно, прабългарите (тяхното етническо ядро) потеглят на запад?

Разбира се, един от тук пишещите подсказа и друга вероятност: прабългарите да са говорели на индоевропейски език, който принадлежи към изцяло изчезнал клон индоевропейски езици. Оттук и трудностите с преводите и тълкуванията на останалите думи.

Може би група индоевропейски езици, която е стояла генеологично между древните келтски езици и тохарските езици.

Да припомня, че съществуването на тохарски клон на индоевропейските езици стана известно едва през 20 век. По същата логика е възможна да има и други неоткрити групи езици от голямото индоевропейско семейство.

[nik1]

..Нали съм малко скептичен, нещо не съм много убеден че прачувашкия език е бил "пра- или древно -тюркски" /или изобщо тюрски, и съответно не съм убеден тази "р-езичност" е с тюрски корени....Чини ми се (едно дяволче ми се върти в главата ) че прачувашкият език е бил алтайски, на ниво преди разделяне на монголския и тюрския например, или е бил някакъв пара-древномонголски/пара-древнотунгусоманджурски, които език в 11 век се тюркизирал, а сега сума ти хора са решили да го изкарат тюркски..

http://www.eurasica.ru/articles/lingvo/glo...rkskih_yazykov/

Ако четем това излиза че прачувашкия език хич не е "древно-тюркски"...Ще ми се да прочета повече за чувашко-монголските (ааа, монголдур ) или волжскобългарско-монголските паралели в имена и думи...Онази дама, монголоведката, която беше цитирана в "Иранската теза", беше написала някаква монография или статия по този въпрос, която не можах да намеря в нета..

Цв. Тафраджийска. Монгол-булгарские языковие соответствия. В кн.:

Олон улсын монголч эрдэмитний II их хурал (Втори международен конгрес

на монголистите), II боть. Уланбаатар, 1973.

[turanaga_san]

И не само хляб, ами и салам има. Но какво да прави човекът - възпитаник е на СУ-ИФ, който е последната тюркска крепост. Не че това е това е оправдание, но е смекчаващо вината обстоятелство

Това СУ не го ли закриха бе? Свърталище на Тюрковъди добре че избягах.

Във всеки случай там трябва да се пипа твърдо. В нашите научни среди няма място за право на изразяване, свобода на словото, и други такива продукти на западната субкултура. Мисленето поначало винаги е нанасяло огромни вреди на Българския учен и изследовател. Поради което е нужно да се предприемат решителни и радикални мерки. Да се изгонят всички кадри над 35 години, тези които са използвали думичката Тюрки повече от един път в публикациите си да се заточат в Сибир, да им се отнемат дипломите за да няма с какво да се топлят., да се подложи целия личен състав на устно препитване и кадрите които още си служат с термини като Тюрко-Алтайци и Хунори да се настанят в специализирани лагери, пардон заведения. А всички останали да се респектират и профилактират редовно за да не се допускат отклонения от правата вяра. И всички без изключение да минат през задължителни курсове по Балхарология и кръжоци по Зороастризъм. Ако и това не помогне, ще се наложи Шопо-терапия с мраморен блок от Плиска и вторично преупотребен бързовар от Илиянци.

[Хърс Златния]

Възможно ли е имена като Аспарух/Есперих и Телериг да са готски?

За името Аспарух, мисля, че дори и турковъдите приемат неговия индоевропейски произход.

Идеята за готски произход на Аспарух/Есперих и Телериг е интересна, но, по мое мнение, няма връзка с реалността.

В контекста на споменатата хипотетична келто-тохарска връзка, ето нещо съвсем реално:

Аспарух/Еспeрих.

[glishev]

И в Ирландия е засвидетелствано като Ard-Ri, върховен крал. Не ми се вярва обаче да има келтски влияния между българите. Е, някаква прастара ИЕ езикова близост между готски и келтските езици може и да съществува.

Все пак подобно окончание е засвидетелствано в готски имена. Ерманарих, Аларих и Теодорих са най-популярни. В испански е оцеляло Родриго, вероятно от Родрик или Родерих. Италианското Америго също има готски произход, идвайки от Емерих. Тук финалният суфикс би трябвало да означава най-общо "власт" или "богатство".

Нямах предвид произходът на владетелите да е готски, а евентуално само имената им. Ако допуснем някаква степен на полиетнизъм при българите, както и смесване у тях на имена и понятия от няколко езика, разпространени в степите отпреди създаването на Дунавска България, не е напълно изключено да се срещат и готски имена.

У варварски народи често се усвояват имена, принадлежащи към чужда именна система - например ирландското Кормак, латинското Магнус, бургундското Гунар (от Гундахари), хунското Атли (от Атила), франкското Сигурд (от Сигеберт) и славянското Валдемар (от Владимир) у скандинавците. Има и други такива случаи (латинското Дезидерий у лангобардите например или Кустенин от Константин и Падраиг/Патрик от Патриций при брити, пикти и скоти).

[Perkūnas]

ZENTY AΣO E или не е?

Прегледах „иранските” преводи и ми се струва, че те се основават върху тълкуването на трибуквеното съчетание AΣO като „пепел”. Останалото е гадаене на имена, я реални, я не.

Във ведически санскрит āsaḥ означава „пепел” (м.р., склонение по o-основи), но ако коренът *āsa- го има в ирански, би звучал като *āha- (ИЕ *s > h в ирански, а пред задноезични гласни о, а, u не настъпва палатализация). Това е стандартно правило. Т.е. дори и тази индийска форма да има съответствия в някой ирански език, тя не може да бъде *āsa- (евентуално AΣO), a *āha- (което на гръцки ще се запише евентуално като AXO).

Да погледнем и цитираното согдийско āše „пепел”.

Първо, то очевидно не може да е сродно с индийската форма по гореописаната причина.

Второ, ако пък согдийското āše произлиза от иранско *āθraka-, както е споменато в линка, трябва да решим дали тук имаме работа със согдийски или алански език. На аланска почва иранско *āθraka- би се реализирало само и единствено като *artag-, както *āθr- „огън” > осетински арт, отразено и в съвременната осетинска дума за „пепел” æртхутæг (от иранско *aθra-kautaka – Абаев, ИЭСОЯ, т. 1, с. 182). В осетински (и респ. алански) иранското θr дава винаги rt, а не š, което е обяснено подробно в съответните граматики на проф. Абаев.

Наличието на согдийска дума за „пепел” или „тленни останки” в предполагаемо „алански” надпис се нуждае от допълнително обяснение. Така че иранската работа с "пепел" и "урни" според мен отново се основава на произволни съвпадения.

Освен това ZENTY подозрително напомня старобългарската дума ЗѦТЬ "зет" (със старо произношение zentĭ), както и в литовски žentas "зет".

За имената нямам време сега, но ще си напиша коментара през почивните дни.

[Хърс Златния]

И в Ирландия е засвидетелствано като Ard-Ri, върховен крал. Не ми се вярва обаче да има келтски влияния между българите. Е, някаква прастара ИЕ езикова близост между готски и келтските езици може и да съществува.

Вероятно има нужда от малко пояснение. Не става дума за никакви "келтски влияния". Говоря за вероятна (хипотетична) езикова, културна и етническа близост на келти и прабългари (в тяхната прародина на изток).

Появата на келтоговорящи племена в Европа е засвидетелствана през 6 в. пр. н. е. (Спекулациите с т. нар. Халщатска култура оставям настрана.)

Предвид общата посока на заселване на Европейския континент в дълбока древност с идващи племана от изток или североизток (дорийци, древните македонци, народите в Италия, вкл. латините и др.) е логично да се предположи, че келтите са част от този поток преселници, идващи от изток.

Най-общо казано те пристигат в Европа, предположително, оттам откъдето идват, доста по-късно и прабългарите, скитите, сарматите и др.

Това предположение се обосновава с ред културни и лингвистични особености на двата народа.

Още веднъж, за да е ясно - не твърдя, че прабългарите са били келти (няма такова нещо!) или, че са били под влияние на келтите (това също не е вярно!).

Говорим за връзка по линия на етническата и езикова близост.

[glishev]

Вероятно има нужда от малко пояснение. Не става дума за никакви "келтски влияния". Говоря за вероятна (хипотетична) езикова, културна и етническа близост на келти и прабългари (в тяхната прародина на изток).

Появата на келтоговорящи племена в Европа е засвидетелствана през 6 в. пр. н. е. (Спекулациите с т. нар. Халщатска култура оставям настрана.)

Предвид общата посока на заселване на Европейския континент в дълбока древност с идващи племана от изток или североизток (дорийци, древните македонци, народите в Италия, вкл. латините и др.) е логично да се предположи, че келтите са част от този поток преселници, идващи от изток.

Най-общо казано те пристигат в Европа, предположително, оттам откъдето идват, доста по-късно и прабългарите, скитите, сарматите и др.

Това предположение се обосновава с ред културни и лингвистични особености на двата народа.

Още веднъж, за да е ясно - не твърдя, че прабългарите са били келти (няма такова нещо!) или, че са били под влияние на келтите (това също не е вярно!).

Говорим за връзка по линия на етническата и езикова близост.

Тоест ти като привърженик на иранската теория смяташ, че между някои ирански и келтски народи и езици има близост? Скептичен съм. От коя епоха, кой регион и между прадедите на кои конкретни етнически групи смяташ, че трябва да има такава близост?

Според мен тезата за употреба на готски, тюркски и ирански имена у българите е много по-лесно защитима от тази за евентуална стара иранска близост с келти, проявена у българите. Всъщност има ли в някой от иранските езици дума, подобна на гаелското "ri(gh)" и обозначаваща властник? У българите, струва ми се - няма. Има "kana" или "kanas", но не и дума с корен "rag-" или "reg-", да речем. Самите имена Есперих и Телериг, изглежда, са донякъде екзотични в българска употреба. Че са вариант на келтски имена или че идват от времената, когато между ИЕ народи (вкл. ирански и келтски) е имало по-тесни връзки е много трудно да се докаже. По-логично ми изглежда да се търси сходство с готски имена. Готи е имало и на териториите на "Велика България", и в Дакия, и на Балканите. Оставили са следата си по тези земи, при това много по-скоро от келтите и то при възможността за пряк досег на българите с тази следа. Интересно, че в "Пространно житие на св. Константин-Кирил Философ" готите са споменати в речта на светеца пред събора във Венеция наред с добре познати на българите народи като ивири, хазари и прочие.

Факт е, че гаелската дума за крал и готската дума за власт/богатство са доста подобни. По-смислено е да се предположи известна езикова близост между някои германски (в случая готски) и келтски говори. Иначе явно от един и същ ИЕ произход са санскритската и латинската дума за владетел.

[Хърс Златния]

Тоест ти като привърженик на иранската теория смяташ, че между някои ирански и келтски народи и езици има близост? Скептичен съм. От коя епох, в кой регион и мижду прадедите на кои конкретни етнически групи смяташ, че трябва да идва такава близост?

Според мен тезата за употреба на готски, тюркски и ирански имена у българите е много по-лесно защитима от тази за евентуална стара иранска близост с келти, проявена у българите.

Не съм привърженик на Иранската теория за произхода на прабългарите.

Бих казал, че съм привърженик на хипотезата за Индоевропейския произход на древните българи (без да уточнявам дали става дума за иранци, тохари или някакъв друг, изчезнал и неизвестен ни клон от индоевропейските езици).

Във всеки случай, наличието на съответствия между съхранените прабългарски езикови остатъци и определени келтски и ирански езикови аналози, определено индикират нещо. И не следва да бъдат отминавани без внимание.

[makebulgar]

Борис е божествено име, щото той е имал статут на Бог.

Съответно името идва от иранската митология където ПЕРИСИ означава Ангели.

Периси е преминало в днешните Перище, Фарища, а при нас П-то е минало в Б!

[Elemag]

Не съм привърженик на Иранската теория за произхода на прабългарите.

Бих казал, че съм привърженик на хипотезата за Индоевропейския произход на древните българи (без да уточнявам дали става дума за иранци, тохари или някакъв друг, изчезнал и неизвестен ни клон от индоевропейските езици).

Във всеки случай, наличието на съответствия между съхранените прабългарски езикови остатъци и определени келтски и ирански езикови аналози, определено индикират нещо. И не следва да бъдат отминавани без внимание.

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=89105

[glishev]

Ха така, нова хипотеза. Тя и моята представа е еклектична - за някакъв полиетнизъм на ранните българи съм склонен да се съглася. Между тюркски и ирански елементи най-вече.

Както и да е, етногенезата няма да я разчепкаме, ами я да си останем при тези две имена засега - Есперих и Телериг. Имат ли келтски паралели?

И не е ли възможно двете имена да имат смесен състав - готски (или келтски) втори елемент и тюркски (или ирански) начален?

Иначе в готски съществува думата aspa, означаваща трепетликово дърво.

[Perkūnas]

Факт е, че гаелската дума за крал и готската дума за власт/богатство са доста подобни. По-смислено е да се предположи известна езикова близост между някои германски (в случая готски) и келтски говори. Иначе явно от един и същ ИЕ произход са санскритската и латинската дума за владетел.

Естествено че келтската и латинската дума са с общ произход. Като че ли основното значение на ИЕ глагол *H3reg^-

е "държа в изправено положение, протягам се", с вторично значение "управлявам" и производни (цар, закон и други): санскрит rnjate "протяга се", rājate "той управлява", rāj- "цар, раджа", rājnī- "царица"

гръцки ὀρέγω "протягам", ὀρεκτός "протегнат"

латински rego "държа в изправено положение, управлявам", rectus "прав", rex (род.п. regis) "цар, владетел", regina "царица"

германски: гот. raihts, англ. right, нем. recht "прав, десен", англ. reckon и още куп други производни.

келтски: ирландски reg- "протягам, държа направо", rī, (род.п. rīg) "крал", rīgain "кралица", заето в герм. *rīks (готски reiks "цар, управител", нем. reich (в Нибелунгския епос май значи "властен", ако не ме лъже паметта))

литовски rąžytis "протягам се"

Според мен единствено ТелеРИГ има някакъв шанс да бъде келтско (ако е наистина изписано с И). Или имаме ТелерРУГ, което би отхвърлило тази възможност. Някой ще ми покаже ли КАК точно са изписани имената в изворите, а не както ги пише в учебника за 4 клас или в Уикипедия?

[glishev]

На различни места различно, Перкунас.

TEЛЕРVГ - така е на печата на Телериг-Теофилакт. Няма дориокончание за падеж (явно падежната функция се поема от второто име). Не е "Телеруг", разбира се, само "Телериг" си се чете е с този ипсилон. "Телеруг" щеше да бъде с дифтонга OV. Но това го знаеш, извинявай.

Хехе, изображението на печата е от УикиМедиа

В "Именника" името на Аспарух е дадено:

НСПЕРНХЪ - в Московския препис;

ЕСПЕРЕРНХЪ - в Погодиновия;

ЕСПЕРНХЪ - в Уваровия.

Това е според "Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки" от Иван Богданов. София, 1981, с. 12-13. Богданов предпочита формата от Московския препис.

[turanaga_san]

ZENTY AΣO E или не е?

Прегледах „иранските” преводи и ми се струва, че те се основават върху тълкуването на трибуквеното съчетание AΣO като „пепел”. Останалото е гадаене на имена, я реални, я не.

Във ведически санскрит āsaḥ означава „пепел” (м.р., склонение по o-основи), но ако коренът *āsa- го има в ирански, би звучал като *āha- (ИЕ *s > h в ирански, а пред задноезични гласни о, а, u не настъпва палатализация). Това е стандартно правило. Т.е. дори и тази индийска форма да има съответствия в някой ирански език, тя не може да бъде *āsa- (евентуално AΣO), a *āha- (което на гръцки ще се запише евентуално като AXO).

Да погледнем и цитираното согдийско āše „пепел”.

Първо, то очевидно не може да е сродно с индийската форма по гореописаната причина.

Второ, ако пък согдийското āše произлиза от иранско *āθraka-, както е споменато в линка, трябва да решим дали тук имаме работа със согдийски или алански език. На аланска почва иранско *āθraka- би се реализирало само и единствено като *artag-, както *āθr- „огън” > осетински арт, отразено и в съвременната осетинска дума за „пепел” жртхутжг (от иранско *aθra-kautaka – Абаев, ИЭСОЯ, т. 1, с. 182). В осетински (и респ. алански) иранското θr дава винаги rt, а не š, което е обяснено подробно в съответните граматики на проф. Абаев.

Наличието на согдийска дума за „пепел” или „тленни останки” в предполагаемо „алански” надпис се нуждае от допълнително обяснение. Така че иранската работа с "пепел" и "урни" според мен отново се основава на произволни съвпадения.

Освен това ZENTY подозрително напомня старобългарската дума ЗѦТЬ "зет" (със старо произношение zentĭ), както и в литовски žentas "зет".

За имената нямам време сега, но ще си напиша коментара през почивните дни.

Зетко аз се надявах на по-голямо въображение от твоя страна. Какво асо, какъв коз какви пет лева? Тук от птичи поглед се забелязва Тюркобългарската дума ТАС, в нейната Шопистанска форма - ТАСО. И така стигаме до единствено правилния и възможен превод на надписа като ... Зетя на Жупана остави Таса който е издълбан и окачен

Все пак радвам се че си се насочил към Славянските а не Тюркските езици. Топло топло, ако не друго поне има шанс да си уцелил Езиковото семейство. Значи освен Славянския ЗЕТ забелязваме и Славянския глагол Е Остава само да дооправим имената. Зетя е ясен, но тоя Анзо... тц тц тц, колко Славянски думи и имена започват с А ...хм я да направим един подробен списък с древните Македонски имена ... Александър, Аристотел, Архимед, Агамемнон, Атина, Артемида, Афродита .. бол. Няма начин да не е славянско. Сега остава единствено деликатния проблем, родителен падеж с окончанието И в края на Зенти и Анзи, в Славянските езици ли го има или в Согдийския И този глагол Е само в Славянските езици ли го има или и на друго място? Впрочем защо изведнъж спряхме да си говорим за Тюрко-Алтайските езици? Нали там бил корена на Прабългарите и техния език....

Етимологията на имената както сам предполгам се досещаш изобщо не ме вълнува, защото както вече многократно съм казвал нищо не доказва. Виж принадлежност и родителен падеж с окончание И, глагол Е поставен в края на изречението вече е съвсем друга работа. Асо-то също е потенциално индикативно от гледна точка на това че се касае за дума с ИЕ корен тоест може да се проследи от къде и в кои езици може да се е развила в тази си форма. Никой не може да очаква Согдийската или пък Аланска форма да е меродавна за всички ИЕ езици говорени в района от който идват Българите, а може и самата дума АСО да е заемка в Прабългарски от друг ИЕ език. Тук многократно се спомена че Аланите макар и да са сподвижници на Българите имат различни антропологични характеристики, различен погребален обряд и това показва че са се формирали съвсем самостоятелно от Българите поради което не може да се очаква езикова идентичност. Което според мен се вижда и от числителните бройни в Именника, единственото общо е че и Осетинските и Прабългарските числителни завършват на ОМ/ЕМ както и при останалите Ирански езици включително Согдийския, но до тук. Самите числа са твърде различни, и както в случая с Чувашките и Тюркски числителни приликите се дължат на чисто случайни аналогии. Доста странно като се има предвид че числата са доста консервативни и в ИЕ и Алтайското езиково семейство, но то и целия Именник с Календарните имена е странен и най-вероятно заимстван от различни езици. Ето защо внимание трябва да се обръща единствено на цялостни изрази и изречения защото само от такъв езиков материал могат да се правят някакви изводи. Всичко останало е ала бала.

И така продължавай с анализа на АСО-то но да не стане така че накрая пак ще затънем в маловажни неща а за глаголите и падежите ...гробно мълчание. Какво ще кажеш за Согдииския родителен падеж с окончание И. Ами ако и други Ирански езици са образували родителен падеж по същия начин? Тук освен Зент-И и Анз-И имаме и Биг-И/ БЕГ-И в титлата на владетеля, която какво беше? На Бога на Бега или на Войската? Тоя Согдийски жестоко ви прецака Тюркския гьонсурат От къде изскочиха тия Бъгистанци .... че да вземат да си сложат в речниците "Бъг-И-Стан ...страна на боговете". Вай вай вай, вая кондиос Тюрковъди

[turanaga_san]

ZENTY AΣO E или не е?

Прегледах „иранските” преводи и ми се струва, че те се основават върху тълкуването на трибуквеното съчетание AΣO като „пепел”. Останалото е гадаене на имена, я реални, я не.

Във ведически санскрит āsaḥ означава „пепел” (м.р., склонение по o-основи), но ако коренът *āsa- го има в ирански, би звучал като *āha- (ИЕ *s > h в ирански, а пред задноезични гласни о, а, u не настъпва палатализация). Това е стандартно правило. Т.е. дори и тази индийска форма да има съответствия в някой ирански език, тя не може да бъде *āsa- (евентуално AΣO), a *āha- (което на гръцки ще се запише евентуално като AXO).

Да погледнем и цитираното согдийско āše „пепел”.

Първо, то очевидно не може да е сродно с индийската форма по гореописаната причина.

Второ, ако пък согдийското āše произлиза от иранско *āθraka-, както е споменато в линка, трябва да решим дали тук имаме работа със согдийски или алански език. На аланска почва иранско *āθraka- би се реализирало само и единствено като *artag-, както *āθr- „огън” > осетински арт, отразено и в съвременната осетинска дума за „пепел” жртхутжг (от иранско *aθra-kautaka – Абаев, ИЭСОЯ, т. 1, с. 182). В осетински (и респ. алански) иранското θr дава винаги rt, а не š, което е обяснено подробно в съответните граматики на проф. Абаев.

Наличието на согдийска дума за „пепел” или „тленни останки” в предполагаемо „алански” надпис се нуждае от допълнително обяснение. Така че иранската работа с "пепел" и "урни" според мен отново се основава на произволни съвпадения.

Освен това ZENTY подозрително напомня старобългарската дума ЗѦТЬ "зет" (със старо произношение zentĭ), както и в литовски žentas "зет".

За имената нямам време сега, но ще си напиша коментара през почивните дни.

Perkunas, понеже си толкова старателен я докато гледаш за асо-то провери и как стои въпроса с варианта тленни останки но не в смисъл на пепел а в смисъл на кости ... остеон и прочие ИЕ аналози. От този корен май произлиза и думата ост, тоест в някои ИЕ езици може да се губят или началната съгланса К, или крайната Т или и двете. Виж какви са формите в различните Ирански езици. ИЕ корени за горя пепел и кости са много близки, и това едва ли е случайно.

[Perkūnas]

... Сега остава единствено деликатния проблем, родителен падеж с окончанието И в края на Зенти и Анзи, в Славянските езици ли го има или в Согдийския И този глагол Е само в Славянските езици ли го има или и на друго място? Впрочем защо изведнъж спряхме да си говорим за Тюрко-Алтайските езици? Нали там бил корена на Прабългарите и техния език....

..

Откъде-накъде става тук дума за родителен падеж? Какви са тия глупости за глагол Е?

Етимологията на имената както сам предполгам се досещаш изобщо не ме вълнува, защото както вече многократно съм казвал нищо не доказва. Виж принадлежност и родителен падеж с окончание И, глагол Е поставен в края на изречението вече е съвсем друга работа.

Откъде-накъде става тук дума за приднадлежност и родителен падеж, че и глагол Е в края на изречението? Това Е може да ти прилича на българското Е, но в повечето ИЕ (и славянски) езици тази глаголна форма звучи съвсем другояче. И изобщо кой е казал, че трябва да делим надписа като ZENTY AΣO Е, а не като ZEN TYAΣO Е???

Асо-то също е потенциално индикативно от гледна точка на това че се касае за дума с ИЕ корен тоест може да се проследи от къде и в кои езици може да се е развила в тази си форма. Никой не може да очаква Согдийската или пък Аланска форма да е меродавна за всички ИЕ езици говорени в района от който идват Българите, а може и самата дума АСО да е заемка в Прабългарски от друг ИЕ език. Тук многократно се спомена че Аланите макар и да са сподвижници на Българите имат различни антропологични характеристики, различен погребален обряд и това показва че са се формирали съвсем самостоятелно от Българите поради което не може да се очаква езикова идентичност. Което според мен се вижда и от числителните бройни в Именника, единственото общо е че и Осетинските и Прабългарските числителни завършват на ОМ/ЕМ както и при останалите Ирански езици включително Согдийския, но до тук.

Наясно ли си какви глупости говориш? Имаш ли някакви доказателства за това (с цитати)?

Самите числа са твърде различни, и както в случая с Чувашките и Тюркски числителни приликите се дължат на чисто случайни аналогии. Доста странно като се има предвид че числата са доста консервативни и в ИЕ и Алтайското езиково семейство, но то и целия Именник с Календарните имена е странен и най-вероятно заимстван от различни езици. Ето защо внимание трябва да се обръща единствено на цялостни изрази и изречения защото само от такъв езиков материал могат да се правят някакви изводи. Всичко останало е ала бала.

А не трябва ли да имаме предвид, че преписите на този именник са от 16 век? Видя се от една друга тема как добре преписват руските преписвачи, така че недей да си го обясняваш с това, че е "заимстван от различни езици". По-простото обяснение, е че текстът е объркан (вероятно голяма част от него липсва) - а аз с объркан текст изобщо не ща и да се занимавам.

И така продължавай с анализа на АСО-то но да не стане така че накрая пак ще затънем в маловажни неща а за глаголите и падежите ...гробно мълчание. Какво ще кажеш за Согдииския родителен падеж с окончание И. Ами ако и други Ирански езици са образували родителен падеж по същия начин? Тук освен Зент-И и Анз-И имаме и Биг-И/ БЕГ-И в титлата на владетеля, която какво беше? На Бога на Бега или на Войската? Тоя Согдийски жестоко ви прецака Тюркския гьонсурат От къде изскочиха тия Бъгистанци .... че да вземат да си сложат в речниците "Бъг-И-Стан ...страна на боговете". Вай вай вай, вая кондиос Тюрковъди

Отново много глупости и ала-бала... Откъде знаеш дали согдийския падеж е с окончание -И или -Е? Да не би да им чуваш гласовете на согдийците? Чакам да ми кажеш какво значи Зент-И, Анз-И, Биг-И на согдийски. Като кажеш А, трябва да кажеш и Б. Ако беше на согдийски, досега да са го разчели милион пъти, да не би тези надписи да са засекретени за специалистите по согдийски?

[каскадьора]

А не трябва ли да имаме предвид, че преписите на този именник са от 16 век? Видя се от една друга тема как добре преписват руските преписвачи, така че недей да си го обясняваш с това, че е "заимстван от различни езици". По-простото обяснение, е че текстът е объркан (вероятно голяма част от него липсва) - а аз с объркан текст изобщо не ща и да се занимавам...

Доскоро нали точно именникът беше жалон в теорията, по-точно в правата вяра на тюркския произход? И сега какви са тия грешки в преписа, това пълно отричане на паметника като източник на информация, тази срамежливост?

Доста деликатно пропускате твърде интересната според мен вметка за окончанията ОМ/ЕМ в именника. Нещо така коректно коментарче за това - като например защо русите ще си го измислят или объркат Или "коректност" за вас е като тамян

Чудни работи!

Откъде знаеш дали согдийския падеж е с окончание -И или -Е? Да не би да им чуваш гласовете на согдийците? Чакам да ми кажеш какво значи Зент-И, Анз-И, Биг-И на согдийски. Като кажеш А, трябва да кажеш и Б. Ако беше на согдийски, досега да са го разчели милион пъти, да не би тези надписи да са засекретени за специалистите по согдийски?

И сега какво искате - фонетика, морфология, синтаксис и тълковен речник за един изчезнал език?

ПП Вярвам, че Туранагата ще отговори де, просто не се сдържах.

-----------------------

Осетински имена:

Авсен, Антон, Анто, Гере, Гоццо, Дако, Димо, Иво, Лало, Пане и др.

Гита, Цена, Цеца, Цона

http://iratta.com/fam/ Става интересно, а

[turanaga_san]

Откъде-накъде става тук дума за родителен падеж? Какви са тия глупости за глагол Е?

Откъде-накъде става тук дума за приднадлежност и родителен падеж, че и глагол Е в края на изречението? Това Е може да ти прилича на българското Е, но в повечето ИЕ (и славянски) езици тази глаголна форма звучи съвсем другояче. И изобщо кой е казал, че трябва да делим надписа като ZENTY AΣO Е, а не като ZEN TYAΣO Е???

Наясно ли си какви глупости говориш? Имаш ли някакви доказателства за това (с цитати)?

А не трябва ли да имаме предвид, че преписите на този именник са от 16 век? Видя се от една друга тема как добре преписват руските преписвачи, така че недей да си го обясняваш с това, че е "заимстван от различни езици". По-простото обяснение, е че текстът е объркан (вероятно голяма част от него липсва) - а аз с объркан текст изобщо не ща и да се занимавам.

Отново много глупости и ала-бала... Откъде знаеш дали согдийския падеж е с окончание -И или -Е? Да не би да им чуваш гласовете на согдийците? Чакам да ми кажеш какво значи Зент-И, Анз-И, Биг-И на согдийски. Като кажеш А, трябва да кажеш и Б. Ако беше на согдийски, досега да са го разчели милион пъти, да не би тези надписи да са засекретени за специалистите по согдийски?

БИГ-И няма на Согдисйки. Има БЪГ-И, което означава НА БОГА, това им е родителния падеж. Имат и някакъв остатъчен родително-дателен който е с някакво ИН, АН подобно на нашето НА, мисля че същото го има и при Шахиншаховете или Цар на Царете, но това се използва по изключение. Разбира се аз няма да тръгна да залагам крупни суми по въпроса как точно са се произнасяли това Ъ в БЪГ-И както и И-ТО накрая. Ами ние и в Зенти и Анзи не можем да сме сигурни как точно се е произнасяло. Нямам представа дали Согдите са имали подобни лични имена като Зент и Анз но това и няма значение. Важното е че ако искаха да кажат НА Зент или НА Анз ТАСА или еди кво си, щяха да напишат нещо като Зент-"И" или Анз-"И". Тъй че е много вероятно в надписа да се говори не за Зет а за Зетьовия Зетьовия какво ти ще ни кажеш ... тас, куфар, бейзболна бухалка ..какво казват Тюркските езици по въпроса за асо-то?

Освен това всяка дума от надписите е на отделен ред така че деленето на Зенти асо е, не може да се оспорва. А какво е "Е" ако не глагол в случая? Някакви свежи идеи по въпроса? Да чуем щом не е някакъв вариант на ИЕ-ят глагол Е, какво е? Някаква Тюркска вокална хармония предполагам

А иначе надписа според проф Добрев отдавна бил преведен чрез Ирански като На Зент (или Анз) гроба/праха/тленните останки Е но още не сме чули кой го е превел. Носят се слухове че професора е преписал от "фундаменталните трудове" на колегата си и съименник Счетоводителя. сакън хахаха

И така аман от глупости както казваш. Интересно че това го казваш не за идиотските и безумни Тюркски четения а за първия наистина смислен превод на Прабългарски надпис. Ок айде тогава обратно при тасовете а тия надписи с аса-та по-добре пак да ги заровят. За да има мир и любов в стана на Тюрковъдите

[Хърс Златния]

А не трябва ли да имаме предвид, че преписите на този именник са от 16 век? Видя се от една друга тема как добре преписват руските преписвачи, така че недей да си го обясняваш с това, че е "заимстван от различни езици". По-простото обяснение, е че текстът е объркан (вероятно голяма част от него липсва) - а аз с объркан текст изобщо не ща и да се занимавам.

Ако трябва да сме коректни - в "онази тема" текстът беше объркан от съвременните издатели и "учени", а не от средновековните руски преписвачи.

Ако беше на согдийски, досега да са го разчели милион пъти, да не би тези надписи да са засекретени за специалистите по согдийски?

Много разумно и логично умозаключение.

За голямо съжаление, когато анализираме досегашните "трудове", посветени на прабългарската тематика, разумът и логиката не помагат особено.

[turanaga_san]

Наясно ли си какви глупости говориш? Имаш ли някакви доказателства за това (с цитати)?

Какви цитати... във всички Ирански езици включая Алански и Согдийски числителни редни като първи втори и така на татък се образуват чрез добавяне на окончание ОМ/ЕМ/УМ в края на числителните бройни. И така срещу Тюркското Секиз-инчи или Чувашкото Сакар-меш стояло Прабългарското Шехт-ЕМ, с Ирански суфикс за числително бройно и очевидно без никаква следа от Тюркски ротацизъм, какъвто примерно веднага се вижда в Чувашката дума където Тюркското З е заменено с чувашко Р. Както се казва блажени са вярващите че Прабългарското шехтем има нещо общо с Тюркското осми а не се касае за случайни звукови аналогии. Впрочем това си личи и при останалите числа. Може да си прав за грешки при преписването и незапознатост на преписвачите с реалните прабългарски думи и произношение, но как пък сгрешиха и прецакаха точно ротацизма Това че ДВАН ТВИРЕМ и ХЛОБРИН изобщо не биха могли да са думи в реален Тюркски език, хайде да го отдадем на Славянските преписвачи въпреки че ХЛОБРИН дори не е в славяноезичен надпис а и Крум няма как да е Славянизирана форма на Корум Но ротацизма какво им пречеше на Славянизаторите и преписвачите

[Elemag]

Нека не се нахвърляме всички върху Perkūnas. Чест му прави, че има мнение и го защитава (както се казва в спора се ражда истината - дано!) за разлика от другите дето се изпокриха и сега ги няма никакви.

[turanaga_san]

Нека не се нахвърляме всички върху Perkūnas. Чест му прави, че има мнение и го защитава (както се казва в спора се ражда истината - дано!) за разлика от другите дето се изпокриха и сега ги няма никакви.

Ами перкунас за разлика от останалите е съвестен, аз и затова му отговарям. Въпреки че понякога не се разбираме от първия път. Никой не твърди че надписите са Согдийски Алански и прочие, освен проф. Добрев, разбира се Ние обръщаме внимание на Согдийския единствено защото е един от малкото запазени писмени Североирански езици за които има данни и е съвремменен на "Прабългарския". Поради което могат да се правят някакви аналогии и сравнения за да се види дали има някаква реална връзка между Прабългарските езикови остатъци и един от оцелелите Ирански езици по това време. Никой не е тръгнал да говори че Прабългарския бил Согдийски Алански Кушански Пахлави и прочие, а най-често умишлено се използва общия термин Ирански щото какъв точно "Ирански" е изобщо не е ясно а може и изобщо да не е Ирански а някакъв отделен Индоевропейски език. Със сигурност не е бил идентичен с никой от посочените Ирански езици. Въпросът е с кои от тези езици е имал нещо общо и какво. Съдейки по тези надписи е имал много общо със запазените Ирански езици от това време и същевременно абсолютно нищо общо с Тюркските.

А защо не бил разчетен на Согдийски досега.... ами как защо? Защото експертите Прабългаристи още работят по Тюркските и Монголски преводи на Прабългарските надписи и тасове. Е с такава пасмина такива и преводите. А по въпроса за засекретяването, ами не ..не са били засекретени ..но Бешевлиев ги е сложил под изтривалката и са си останали там. Никой не се е интересувал от тях. Лингвисти... онзи Дойч експерта Иранист дори и една дума не е казал за тези надписи. И не защото надписите са Тюркски а просто защото най-вероятно никога не ги е чел. А ако ги е чел и оставил без коментар... егати лингвиста

Между другото това последното да не би да е изненада за някого? Нека да видим колко пъти трябваше да "натяквам" за въпросните надписи за да им бъде обърнато някакво внимание. И едва успях да отклоня вниманието на форумните лингвисти от безсмислените анализи на разни изолирани думи титли и имена.