Отиди на
Форум "Наука"

Защо спортът е излишен


Вашето мнение за спорта като цяло  

59 потребители са гласували

  1. 1. Какво е за вас спортът?

    • Необходимост е - такъв, какъвто е!
    • Необходими са някакви движения, нали "движението е живот", да, ама чак организиран спорт - клубове, отбори... - не, няма нужда!
    • Спортът може да бъде заменен с физически труд (копане на канали, прокопаване на тунели в скалите, бъркане на цимент, мъкнене на тухли и керемиди по строежите...)
    • Спортът е ненужно губене на време, дори не е нужно да бъде заместван с каквото и да е.
    • Аз "спортувам", гледайки спортни събития по кабелната телевизия и повече не ми е нужно.


Recommended Posts

  • Потребител

Абе, пич.. ама ти сериозно ли мислиш всичките тия работи за спорта? Или си наистина от добрите тролове, защото те признавам. Чак немога да поврявам, че има такива хора като теб. Направо съм потресен.

И пак, все си мисля, че наистина се шегуваш с цялата тая работа..

От спорта се затъпявало, водел до агресия, трябвало да се забрани...

Майкоо.... :Д Да се смея ли да плача ли..

пълна забрана на организирания спорт, спиране на субсидиите, няма да плащам аз за някакви си игрички, и вън от училищата и университетите. наука и изкуство, и култура трябва.
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 460
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

спортът при по-интелигентните спортисти е начин за избиване на агресия, а при по-неинтелигентните - кумулиране на такава.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От професионалния спорт се:

1. затъпява.

2. съсипва здравето

3. отнема възможността един човек да свърши нещо полезно през живота си

............

Хайде да не слагаме всичко и всички под един калъп! Боксьорите и футболистите до тенисистите и волейболистите. Ето аз съм професионален бриджьор вече над 20 години (и пари съм изкарвал някога) , това направило ли ме е тъп, или бриджа и шаха не са спортове? Ма са! Официално признати.

Горните неща могат се кажат и за доста професии. Ако ще опонираш, че при професиите третото не важи, аз ще контраатакувам с това, че спортовете и успешните спортисти създават доста работа покрай тях, която е полезна за доста хора, цяла индустрия има с не малък оборот.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

спортът при по-интелигентните спортисти е начин за избиване на агресия, а при по-неинтелигентните - кумулиране на такава.

Римляна е прав!

Давам себе си за пример, от известно време спрях да се занимавам със спорт и забелязах промени в поведението си: повече напрежение, агресия и нежелание за умствено и физическо натоварване. Спортът действа тонизиращо и дава един своеобразен тласък на мозъчната дейност. Човек сваля напрежението от себе си и е по-продуктивен член на обществото. Затова започвам отново да се занимавам. Това което казвам не е ново, то е изказано и в по-стари мнения, но като гледам алвасарейро не приема фактите, а си дрънка една и съща песен без да слуша.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да не пропускаме Пацо Бекъма.

Той фуболярче го раздава...

http://novini.dir.bg/news.php?id=12503424

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Римляна е прав!

Давам себе си за пример, от известно време спрях да се занимавам със спорт и забелязах промени в поведението си: повече напрежение, агресия и нежелание за умствено и физическо натоварване. Спортът действа тонизиращо и дава един своеобразен тласък на мозъчната дейност. Човек сваля напрежението от себе си и е по-продуктивен член на обществото. Затова започвам отново да се занимавам. Това което казвам не е ново, то е изказано и в по-стари мнения, но като гледам алвасарейро не приема фактите, а си дрънка една и съща песен без да слуша.

айде някой да ми обясни защо аз нямам нужда да се стимулирам и да изхвърлям агресията си. А, може би защото ме стимулират безброй полезни и умни неща наречени книги, а агресия просто нямам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

и кои са тези по-интелигентни спортисти?

Алва,

умни и прости има във всяка една област. Нима всички в академичните среди са умни?

Възможностите ни позволяват средно статистически субект да назубка определен товар от знания и дори в последствие да го разбере. Да си изкара дипломка и да седне на столче(или микроскопче). И този товар може да е в исторически, физически, психологически и дори борчески и бегачески.

Въпроса в цялата работа, според мен, е да не спираме да мислим (критично, от собствена гл.т.) и да имаме интереси поне в няколко различни области.

Познавам и "каратист"(съвсем не посредствен), който е написал доста книги и то на съвсем сносно ниво. Исторически и на бойна/"каратистка" тематика.

Спортната кариера не е гаранция за затъпяване. Нито академичната за поумняване. Въпроса е какъв е човека, кои са основните му ценности и наклонности. Щото гоненето на кариера само по себе си говори за мотив заради облаги, а не лична любознателност или интерес към развитие на спортни умения.

Моите почитания на спортистите вложили маса усилия в отработване на умение или движение. И твърдоста им да застанат на писта, тепих или каквото и да е под очакващите погледи на сънародниците си.

Ще си позволя да пльосна един цитат от една от книгите му(на "каратиста):

Първото нещо, което трябва да разберете, е това, че всеки човек е различен и живее в собствен свят. Всеки човек живее свой различен живот. Може двама души да са на едно и също място, но те преживяват нещата по различен начин. Така хората никога нямат представа за обективността, защото техния субективен момент е винаги различен от субективния момент на друг човек.

Още, когато се ражда човек, той е слаб и зависим от близките си. Още тогава човек се научава, да се оповава на други хора. Тогава той осъзнава, че ако не се придържа към по силните от него, не може да оцелее. Така човекът за пръв път става зависим от останалите хора, от тяхната сила и влияние в неговите очи на дете. След това цял живот се чувства слаб, защото смята себе си за част от човешкото общество. Той знае, че трябва да спазва законите му, ако не иска да бъде отхвърлен. За съжаление дори когато стане достатъчно голям и вече може да се справя сам, човекът продължава да живее с чувството да е зависим от обществото (другите) и тази зависимост не изчезва цял живот.

Тази зависимост и този страх от самотата определят едни от най-големите страхове на човека. Така още от малък във всеки човек се изгражда идеята, че без другите не може да оцелее. Че трябва да се присламчва към по-силните, които да го защитават и че ако остане сам ще умре. Тези страхове обуславят по нататъшния му живот. Така, още от раждането, във всеки човек се раждат с него и най-дълбоките му и добре скривани страхове.

Старецът е замисли, след малко каза:

- Всъщност това е един страх. Страх, че си непълноценен или страх от незначителността, това е най-големия страх в живота на хората.

Когато човек се ражда се случва и още нещо. Всеки човек освен, че се ражда чисто материално, има едни части, които не се раждат с него, това са части, които той взима назаем от Бог. Ползва ги само докато съществува. Така всеки човек, когато се роди осъзнава, че е изправен пред Бог, а той е малък слаб и гол. И така човекът разбира ,че трябва да обособи себе си. Той трябва да се самозатвори, за да отдели своите части от тези на Бог. Това е моментът, в който човек започва да съществува. Мисията на човек в този живот е да бъде различен от Бог и в същото време той чувства един непрекъснат копнеж отново да се слее обратно с Бог.

При това отделяне, човек се затваря в нещо като голям балон, - и старецът очерта с пръст нещо като кръг около себе си, така, че момчетата почти го видяха. – този балон ни отделя и защитава, той определя нашата индивидуалност, но в същото време, ни отделя от Бог или ако искате го наречете „реалността”.

Отначало ви казах, че всеки човек живее в собствен свят. Това е така, защото всеки, за да съществува, да го има е изградил тази преграда. И тази преграда макар да е прозрачна, винаги изкривява действителността. Това, че е прозрачна ни изгражда илюзията, че сме заедно, че сме да едно място, че сме общност и общество. Но всъщност ние възприемаме света по различен начин, защото всеки от нас изкривява действителността сам по себе си. И обвивката на всеки един от нас пречупва различно и е с различна дебелина. Затова много често не се разбираме. Затова по-нисшите духом смятат, че са прави, и невиждайки своята ципа се опитват да ни убедят, че те са прави и най-близо до действителността. Действителността не е толкова важна. Тя наистина е може би една, но първото нещо, което човек трябва да направи, е да научи за тази своя преграда и ако знаеш за нея, ако я познаваш, ще можеш да изчисляваш пречупването на истината, която ти правиш и да си много по-близо до Бог. Това се нарича самопознание. Това означава да осъзнаеш, че си спящ човек и едва след това ще имаш шанс да се събудиш.

Всички хора отначало са спящи и затворени в своите балони – именно защото така е устроено като се раждаме. И първото нещо, което трябва да направят е да се събудят, да станат духовно будни. Повечето хора са затворени в своите сфери и никога дори не поглеждат към другите хора и към обективността (Бог). Повечето хора, не се познават, те нямат истински живот, повечето хора живеят единствено в собствените си преживявания. Преживяванията на човек нямат връзка с религията. Християните, мюсюлманите, евреите, а и тези които не вярват в бог преживяват живота си по един и същ начин. Те, смятат, че винаги са прави и не виждат прозрачната сфера, която ги обгражда. Преживяващите хора или тези, които сънуват, са щастливи и доволни, те не знаят друг свят освен собствения си. Понякога получават потвърждения от световете на околни преживяващи и смятат, че всички са като тях. Така те създават закони и изграждат така нареченото общество. Понеже са преживяващи искат всички останали хора да са като тях и започват да излъчват послания. Това ние наричаме общество или обществено мнение. Обществото излъчва „законите” непрекъснато и отвсякъде. Това става по най-невинен и подмолен начин. Тези постулати, правила, започват да ни бъдат вменявани още от бебета от нашите родители, от бабите, клюкарките, учителите ни. Всичко се свежда до нас като нетърпящи възражение закони. Прави това? Видя ли? Не прави това, че ще стане това! Така трябва! Това са някои от ключовите думи. Ако ги приемеш ти ставаш неосъзната част от обществото и също започваш да излъчваш същите послания. Това аз наричам „калъп”. Всички ние трябва да бъдем отгледани и възпитани по този калъп, за да живеем сред другите и обществото.

Това са спящите хора. Това, че са спящи, не означава, че не са агресивни. Понякога техните послания се налагат агресивно и брутално. Обществото не търпи различните и инакомислещите. Кладите, бесилките, войните са водени винаги в името на обществото. Винаги някой, обикновено по-силният се е опитвал да наложи своята истина над по-слабите. Хората не осъзнават, че силата не ги доближава до истината, но са подмамени от възможността да наложат тяхната истина.

Колкото по-ограничен, незнаещ, нисш духом е един човек, толкова по-убедено смята че е прав. Такива хора смятат, че познават истината, но всъщност дари не подозират, че познават единствено своя си свят и че той е ограничен. Колкото по-малко човек знае за сферата, в която е затворен, толкова по-силно е усещането му, че няма сфера и че Бог е разкрит пред него. И налагат своите възгледи като ги представят за истина само защото те самите са подведени от преживяването си за нея. Най-крайните такива хора са фанатици. Колкото по-нисши духом са, толкова по убедени са и по-агресивно се опитват да наложат възгледите си.

А хората, които познават вече своята сфера или подозират съществуването й са много по-деликатни, защото те преди всичко са преминали през всички тия собствени подвеждания.

Така света е изграден от хора, ограничени в своя си свят. Те виждат еднаквостта с останалите не по вътрешния си свят, а по това, че всички са в сфери. Това е обществото. Обществото се опитва да изгради всеки човек подобен на себе си. Спящите хора лесно се моделират, те нямат и друг избор освен да бъдат част от обществото. Най-важното нещо е да познавате себе си и обвивката, която вие самите сте създали.

- Това какво значи, учителю, че трябва всички да живеем отделно от хората ли? – попита Атанас. Той слушаше с голямо внимание думите на дервиша.

- Не това къде живееш няма никаква връзка с това какви сте. Можеш да живееш в пещера и пак да преживяваш че си сред хората, да си зависим от тях, да са около теб, да си свързан с тях. Така и в пещерата можеш да си „говориш с тях” и да ги заместваш в главата си. Дори като се отделиш от обществото ти можеш още повече да засилиш приказката, в която живееш. Да преживяваш означава да смесваш фантазиите си, очакванията си и въображението си и никога да не познаваш себе си или да си далеч от действителността. Разбира се има „мъдреци”, които са такива, за да задоволят своите егоистични стремежи. А можеш да постигнете това за което ви говоря живеейки и в най-големия град.

Сега нека се върнем към онзи момент в който човек се обособява. Всъщност нещата стоят така. Бог е нашият отец, всичко, което имаме е от него, но за да съществуваме той има нужда от това. Бог е един огромен огън, а ние хората сме отделни искрички, за малко отделили се от огъня. Това, че сме отделени от Бог става благодарение на нашето Его. Именно то е това, което ни прави отделни личности, ние съществуваме благодарение на него. Егото е това, което ни прави отделни. Егото ни кара да бъдем това което сме. И ако Егото е това, което ни отделя от Бог, в нас през цялото това време има още една част, която се нарича Аз. Аза е това, което ни казва, че един ден ние отново ще се завърнем при нашия създател. Ще се завърнем отново там, откъдето сме тръгнали. Аза е паметта за смъртта на Егото.

Най-важното за всеки човек е да познава своето Его и Аз. Егото и Азът не могат да съществуват разделени. От момента, в който имаме Его се появява и Азът и те са постоянно обвързани. Някои хора мислят, че Егото е лошо, а Азът добър, това не е вярно, това просто са двете същности на всеки човек. За да бъдеш духовно буден човек, трябва да познаваш и двете си същности и да живееш чрез тях. Повечето хора живеят само чрез Егото си и затова ги нарекох егоисти. Повечето хора действат единствено от Егото си. Егото е нещо като малко човече, което си живее в нас, но то има много интересна същност. То непрекъснато иска да обсебва Аза. Най-доброто нещо за Егото е да обсеби Аза и човек да мисли, че действа от името на Аза, но да действа от Егото. Така, когато човек казва първото изречение и най-важно, което го самоопределя „Аз съм!”, всъщност Аз е Азът, но „съм” е всъщност проява на Егото. И така, когато човек казва „Аз съм!” той мисли, че разкрива себе си, но всъщност то показва, че Азът на човека е превзет от Егото. И така Егото иска да обсеби Аза и човек да не го познава. Той да си мисли, че това е той и е единственото нещо, което има.

Егото има една същност – то иска да притежава. Егото иска да има повече и повече и никога не може да бъде заситено. То може да се разширява до безкрай, като се стреми да „завзема”, да привлича, да стреми. Затова хора, които са подвластни на Егото никога не могат да се заситят, колкото и да притежават. И колкото и да се опитват хората да се заситят няма да успеят и никой не е успял. Решението е да се откъснете от Егото си.

Егото не може да бъде унищожено, докато човек е жив. То трябва да бъде ограничено и човек да не му робува, а да го контролира и овладее в експанзията си. Първото нещо в пътя на всеки човек, претендиращ, че е стъпил на духовния път, е да познава Егото си и да може да го различи от Аза си. Егото се опитва да погълне Аза, да застане пред него и да действа от негово име, да го подмени.

Егото е играч, то се опитва да обсеби целия живот на човека. То се опитва да отговори на всички желания на човека. Обича да бъде в центъра на вниманието, на сцената под светлината на факлите. То е живо същество и се храни от вниманието на човека. Егото се опитва да се вкопчи в Аза и двете да бъдат неразделни и човека да не може да ги различи. То действа така. Дайте ми една аспра (аспра – дребна сребърна монета)!

Като каза това дервишът посегна и Иван му подаде една сребърна пара. От едната страна беше гравирана главата на някой султан, а от другата страна туграта му (тугра - калиграфски надпис с арабски букви на името на султана, султански подпис. Сума или стойност на монетата не се изписваше върху турските пари. Знаеше, че щом това е аспра, значи тя съдържа 2,5 грама сребро.)

Дервишът взе парата и каза: това, което става между Егото и Аза е като тази пара. Той държеше в ръка дребната бяла пара, показа страната, върху която беше гравирана главата на султана и каза:

- Това в нашата личност. Това сме ние. Ето има лице, образ, лик. Това е Егото. Другата страна е Азът, това е Бог. – каза дервишът и показа туграта. Така всичко е ясно. Но всъщност ситуацията е такава: той подпря аспрата между показалеца и палеца, а след това я перна с нокътя на средния пръст на другата ръка. Монетата се завъртя. – Погледнете! – каза той.

Момчетата се взряха в бързо въртящата се монета. Образите се бяха смесили.

- Всъщност нещата стоят така. Всеки преживяващ човек се намира в такова състояние при него всичко е смесено. Докато човек е преживяващ той е така. Когато тръгне в пътя на духа, той спира въртенето.

В този момент дервиша стегна пръстите си и въртенето на монетата спря.

- Егото непрекъснато занимава и обсебва Аза. Той се опитва да занимава личността непрекъснато. То е като шут и е готово да се прави на палячо, но да бъде в центъра на съществуването. Егото е готово да изпълни всички желания, защото то самото ги поражда. То е готово да изиграе всички роли, за да го има. Игрите на Егото са безброй. Живота на повечето хора е едно представление. В него нищо не е истинско. Отначало мислех, че Егото е главният актьор в този театър. По-късно разбрах, че всъщност Егото е много повече, то е строител на декора, то е сцената, сценариста, режисьора и в същото време е най-важният и първостепенен актьор. Всичко това е Егото на човека. Много хора смятат, че това е най-големият враг на всеки един от нас. Аз не бих казал така. Егото не е нито добро, нито лошо. Лошо е да го задоволяваш, да го подхранваш и за не го познаваш или въобще да не подозираш неговото съществуване.

Много е опасно, когато Егото играе духовност. Така то задоволява търсенето на хората стремящи се към духовно развитие и ги подвежда. Много хора смятат, че се занимават с тази или онази религия и духовно учение, четат, мислят, молят се, медитират, но всъщност не правят нищо повече от това да участват в поредната игра на Егото. И докато игрите на Егото, когато то задоволява емоционални желания или интелектуални стремежи са много по-ясни и лесни за разпознаване, когато то представя духовност, играта става много трудна за откриване. И много хора са се загубили в тези дебри и не могат да осъзнаят къде се намират.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

айде някой да ми обясни защо аз нямам нужда да се стимулирам и да изхвърлям агресията си. А, може би защото ме стимулират безброй полезни и умни неща наречени книги, а агресия просто нямам.

ти просто си мързел, бруте, just like me.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами не съм мързел, защото постоянно чета. но не мога да разбера хората, които за да се стимулират, трябва да вдигат щанги или да тичат безцелно.....просто някои си се раждаме достатъчно стимулирани :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

айде някой да ми обясни защо аз нямам нужда да се стимулирам и да изхвърлям агресията си. А, може би защото ме стимулират безброй полезни и умни неща наречени книги, а агресия просто нямам.

За съжаление имаш и няколкостотин мускули, които за да работят нормално се нуждаят от движение. Говоря за всички мускули, а не само за Gluteus Maximus...

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мускулите се стимулират достатъчно добре и без спорт. Чрез движение и активност. Чрез ходене.

Има хора, които са природно интелигентни. Този интелект може да се доразвие. Има и такива, които не са, но и те могат да се развият.

Но и в единия, и в другия случай спортът с нищо не допринася за това. Ум се развива не със щанги, а с четене уважаеми господа.

И ако може да ми се отговори - докога ние ще ценим спортистите повече от победителите в олимпиади по физика, химия и математика? значи някакви си топки и гюлета са по-важни от науката, така ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами не съм мързел, защото постоянно чета. но не мога да разбера хората, които за да се стимулират, трябва да вдигат щанги или да тичат безцелно.....просто някои си се раждаме достатъчно стимулирани :grin:

всички ние четем, в това е целият проблем.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мускулите се стимулират достатъчно добре и без спорт. Чрез движение и активност. Чрез ходене.

Има хора, които са природно интелигентни. Този интелект може да се доразвие. Има и такива, които не са, но и те могат да се развият.

Но и в единия, и в другия случай спортът с нищо не допринася за това. Ум се развива не със щанги, а с четене уважаеми господа.

И ако може да ми се отговори - докога ние ще ценим спортистите повече от победителите в олимпиади по физика, химия и математика? значи някакви си топки и гюлета са по-важни от науката, така ли?

едно добре натренирано /пропорционално развито/ тяло без излишни мастни натрупвания изглежда значително по-добре от едно отпуснато тяло, без значение било то слабо или пълно...

вервай ми

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

напълно съм съгласен с това. А това тяло се постига прекрасно и без спорт - с достатъчно физическа активност, с подходящо хранене и начин на мислене.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Спортът не е гаранция, че ще изглеждаш по-добре, но дава големи шансове да се прочуеш. Не случайно има Жоро Бекъма и Гацо Бацов, но Жоро Писалката например няма. :icon_rolleyes:

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

напълно съм съгласен с това. А това тяло се постига прекрасно и без спорт - с достатъчно физическа активност, с подходящо хранене и начин на мислене.

Като спомена храненето, аз бих добавил и почивката.... тези два елемента са не по-малко важни от една добре балансирана фитнес програма ... и .. и резултатите за изграждане на красиво /според съвременните схващания/ тяло биха били значително по-високи от това да лежиш с някоя дебела ... ама много дебела книга и да мислиш, че бицепсите ти нарастват до необходимите пропорции спрямо останалите групи мускули..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Спортът не е гаранция, че ще изглеждаш по-добре, но дава големи шансове да се прочуеш. Не случайно има Жоро Бекъма и Гацо Бацов, но Жоро Писалката например няма. :icon_rolleyes:

или Жоро Кумпутаро или Калкулаторо.

Е нЕма! :grin:

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

приютеля Сириус, приятел си ми, ама нали не очакваш да чета всичко това....? ;)

Е Алва, хубава работа,

как ще разбереш, че един каратист може и да не е съвсем тъп, ако не прочетеш какво е написал.

Исках да кажа, че не/ограниченоста ни е вътре в нас и не зависи от професията.

И трудно се "разчупва", нито с гюллета нито с книги е гарантирано разчупването им.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбира се, Алва

точно както Нютон не е Нютон заради ябълката дето му се стоварила на канчето, или задето е стоял под дървото.

Както дядото-табладжия от филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" не е станал умен от игрането на табла.

Имаме си ум имаме си и тяло - и двете е добре да се развиват.

Сори за едита.

Какво значи това благодарение Алва,

Той напр. е тръгнал през спорта, но не е останал в него. Спорта му е бил нещо като ключ, тригер, който му показва куп други неща. А функцията на тригер или катализатор може да изиграе всичко, дори и книга :)

Но и количеството прочетени книги също не означава умност и разбиране. Те нещата са си пред нас и някои хора си ги виждат, а някои и три книги да прочетат, пак няма да вдянат.

В училищата задължително трябва да се въведе минимум 2 часа физическо на ден! Без извинения!

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

здраво тяло, здрав дух, у главата - кух /както гласеше една школна премъдрост/.;)

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...