Вероучение в училище

[Kuna]

Проверих за сходна тема, но не излезе нищо. Затова я пускам.

Какво е вашето мнение?

Моето е твърдо против. Преподаване на история на религиите или сравнителен анализ на религиите - да. Вероучение - не.

Моля, ако не съм успяла читаво да направя анкетата, модераторите да я поправят.

[Elemag]

  Цитирай

10 000 в шествие за религия в училищата

Над десет хиляди души – клирици и миряни, направиха литийно шествие в София вчера с искане за въвеждане на задължителен предмет религия-православие в българските училища. 153 автобуса с вярващи пристигнаха от цялата страна по обяд в столицата. От тях 112 бяха само от Пловдивската митрополия.

Рано сутринта за около десетина минути рейсовете блокираха движението на единия от изходите към автомагистрала „Тракия" в посока София. Полицейските патрулки спряха за броени минути потока от автомобили, за да могат 112-те автобуса да се съберат и да отпътуват в колона към столицата за литийното шествие. Вместо гневни забележки, както при обичайните задръствания, шофьорите на автомобили изчакваха търпеливо колоната, а някои от тях дори надуха клаксони в израз на символична подкрепа.

Точно в 12 часа по обяд вчера колоните на литийното шествие потеглиха от Националния дворец на културата при стройна организация и ред. Надписи „Народ без морал е обречен", „Църква + училище = златен век" издигнаха вярващите от Софийската митрополия. На кръстовищата и от балконите на централните софийски улици граждани им отвръщаха с поздрави.

„Изучаването на религия в училище не е агресия. Тя тушира негативното. Вярата е любов, благост и доброта. Тези неща са необходими за нашите деца", заяви 42-годишният музикант Михаил Арнаудов, който се присъедини към шествието с 5-годишната си дъщеря Йоанна.

Пред храма „Св. Александър Невски" българският патриарх Максим отслужи молебен за здраве, успех и благословение на децата на България.

Настояваме в училище да се изучава задължително предметът религия-православие, като за децата от семейства с други верски убеждения се осигури съответен преподавател, а за атеистите - предмет етика. Това заяви Ловчанският митрополит Гавраил. По-късно две делегации връчиха петиции с исканията на вярващите на председателката на Народното събрание Цецка Цачева. Петиции бяха внесени още в Министерския съвет и в президентството.

http://www.kadedaucha.com/?id=1314&aid=8498

  On 26.09.2010 г. at 11:46, Kuna said:

Преподаване на история на религиите или сравнителен анализ на религиите - да. Вероучение - не.

Споделям същото мнение.

[Kuna]

Според вас има ли реална опасност това да се въведе? Конституцията сама по себе си може ли да го предотврати? Или е въпрос на политика и лобизъм? /Целия уикенд слушах порграма "Христо Ботев" или там каквато е станцията, дето у наше село вефът на вуйчата хваща по дефот, и имах доста време да мисля, белейки чушки/. Това, което ме изуми, беше изявлението на министъра на образованието. Ще цитирам по памет, моля за извинение, ако е неточно: "Евентуалното въвеждане би могло да стане след допитване до учители и родители." Или просто съм параноична и това е дипломатичен начин да отговори на въпроса, докато утихне тая патаклама?

[Last roman]

Религията не е наука, за да се изучава.

Против задължителното изучаване на религия в училище, тъй като в случая ще става дума само за Православното Християнство, сведено до религиозна пропаганда.

Редактирано Септември 26, 2010 от Last roman

[Михов]

Няма да е само православието. Мюсюлманите също ще си имат предмет: http://news.ibox.bg/news/id_1839838723

[Thorn]

Само пастафарианство

[Doris]

Държавата и образованието трябва да са светски. Никакви попове и ходжи в училищата!

[Tyroglyphos]

Твърдо не. Достатъчно е на тези въпроси да се посветят няколко часа примерно в обучението по история.

[glishev]

Аз съм "за", но с много уговорки.

[Kuna]

Ако Светият синод толкова иска да популяризира християнските ценности, защо не си организира нещо тип "неделно училище"? Защо да е официално и задължително? Разбира се, това право трябва да има и всяка друга представена религия у нас. /Друг е въпросът, че не бих си пратила децата на такива обучения/.

[dedenze]

Под понятието "вероучение" не се визира теологията като наука а християнката религия и то източноправославната. Това е вредно, опасно и ще доведе до конфликти. Всяко вероизповедание има достатъчно средства, ако иска някого да обучава, на доброволни начала. Теологията е друг въпрос, но тук също възниква проблем, колко са "необлъчените" теолози, които вярно и обективно ще преподават основите и схващанията на отделните религии, включително и немоноистичните? Няма ли това да натовари допълнително психиката на децата, особено в ранна възраст с безперспективни неща.?

[КГ125]

А пък аз смятам, че като съществена част от историческата традиция, предметът трябва да е налице. Всяко изповедание би могло да се изучава. Естествено, като не се забравя, че става дума за изучаване на етично-философска система и традиция, а не нещо, което замества науката.

Може в определен процент от часовете децата да участват в уроците на другите изповедания. Това ще доведе до небивал възход на толерантността и взаимното уважение.

[glishev]

Изцяло съм на акъла на КГ.

[Михов]

Присъединявам се към КГ и Глишев!

[IYI Аспарух]

  On 26.09.2010 г. at 17:24, КГ125 said:

Може в определен процент от часовете децата да участват в уроците на другите изповедания. Това ще доведе до небивал възход на толерантността и взаимното уважение.

Не е ли това крачка към създаването на мултиетническата държава?

Готвените законови промени ще влязат в противоречие с Конституцията на Р. България и Закона за народната просвета?

Закона да речем че лесно ще се промени, но Конституцията?

Чл. 13.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

Закона за народната просвета пък разрешава изучаване само на майчин език в училище, не и на религия.

Чл.8 (2) Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата...

[glishev]

Конституцията не разрешава никакви неща по принцип. Ако изрично разрешаваше разни неща, то всичко, неспоменато в нея би се явило забранено.

А и часът по религия не е религиозна институция. Институция е, да речем, Патриаршията. Часът по каквото и да е е просто урок.

[IYI Аспарух]

  On 27.09.2010 г. at 0:23, glishev said:

Конституцията не разрешава никакви неща по принцип. Ако изрично разрешаваше разни неща, то всичко, неспоменато в нея би се явило забранено.

А и часът по религия не е религиозна институция. Институция е, да речем, Патриаршията. Часът по каквото и да е е просто урок.

Час по коран или вероучение как ще се провежда в сържавните и общински училища, след като религиозните институции са отделени от държавата според разпоредбата на Чл. 13.алинея (2)

А каква ще е съдбата на учениците отказващи да имат нещо общо с религията?

Как ще се сформират групите ако например има 10 турчета, 8 циганчета и три българчета ако циганчетата и турчетата искат изучаване на коран?

Ще има ли часове по Вероучение?

[glishev]

"Отделени от държавата" не означава забранени от държавата. Строго погледнато, автомобилостроенето също е отделено от държавата, но няма проблем да се изучава в училище.

"Съдбата" на учениците от атеистични семейства със сигурност няма да е кладата Винаги може да се измисли нещо - часове по етика или нещо подобно.

Не вярвам в цялата страна да се намери и едно училище, където да няма поне десетина деца от православни семейства, колкото да сформират група за часове по вероучение.

[Kuna]

  On 27.09.2010 г. at 5:12, glishev said:

"Съдбата" на учениците от атеистични семейства със сигурност няма да е кладата Винаги може да се измисли нещо - часове по етика или нещо подобно.

Това е абсурдно. По-удачен вариант е етиката да е за всички. А каква е хавата с етиката - учи ли се в момента, от кой клас се учи? Ако има такъв предмет, спокойно може да включи представяне на религиите и по-специално етичната им система.

Деленето, да не кажем сегрегацията, на принципа "атеисти-неатеисти" е меко казано странно. Ако на едно дете родителите се определят като атеисти, т.е. те може и да не са, ама са от онези, които не искат детето да учи вероучение, то тогава то ще посещава часове по етика, пък другите - по религия, вместо на всички деца да се преподава етика и история или философия на религиите в подходяща форма.

Възпитанието на нравствени ценности, на гражданско съзнание, на култура не трябва ли да е универсално, особено в ХХІ век?

За съжаление всичко това е чисто и просто политическо тежнение. С "мощите на Св. Йоан Кръстител" се получи, защо да не се получи и сега? Ще се повторя, но ако Православната църква милееше за нравствеността, то тя щеше да намери своята форма на адекватно присъствие преди десетилетия и това щеше да е нейна политика. А не плод на милосърдие и гражданска съвест на отделни нейни представители, които, ако развиват истинска благотворителна и нравственопросветителска дейност, го правят самосиндикално.

Разделението на държавата от църквата го разбирам точно в училищата да не е представена църквата. Образователната и съдебната системи трябва да се съобразяват със светски принципи и да възпитават светска гражданска култура, а не да се фаворизира религията.

Още едно съображение - дали на Православната църква ще й хареса преподаването и на други религии? Имаме ли данни за реакцията й и дали няма да се стигне до ненужно напрежение? Лично аз се съмнявам да го приеме.

Не на последно място - кои ще са преподавателите по вероучение? Както във всяка гилдия, така и в свещеническата /и всичките й аналози от неправославните деноминации/, има различни хора. В квартала имаме такива свещеници, дето не правят друго, освен да отблъскват иначе отдадени енориаши. Ако такива хора влязат в училищата, и бог няма да може да ни помогне. Чисто практически, по-добре е децата да имат повече часове по чужди езици, практически занимания по естествени науки, безопасност на движението, здравна и сексуална култура и условия за спорт. И да се направи по-адекватно присъствието на психолози-съветници по училищата. /По всички тези въпроси нормалните държави имат вече работещи системи/.

И съм много дълбоко убедена, че от чисто психологическа гледна точна, не е добре децата да се подлагат на такива неща. Ако са твърде малки, може да се объркат, да им се насади ненужно чувство за вина и изобщо това си е форма на манипулиране на съзнанието и възприятието на света. Ако са по-големи, има ли смисъл от нравствена индоктринация от такъв тип?

С цялото си сърце приветствам учебна програма, която да възпитава ценности у децата и която да им разширява кръгозора, а в същото време да възпитава толерантност, колкото и банално да звучи. Но прагматично погледнато, това с вероучението е ретроградно, трудно приложимо и със съмнителни практически ползи.

[mitaca]

Доколкото следях дебатите по радиото и пресата става въпрос за задължителността. И то само за Православието и Исляма. Категорично против. Разглеждаше се и въпроса за "самоопределението" на самите ученици, което не може да стане. Защото, ако Тората не се изучава много от учениците ще се "пишат" евреи или католиците ще нарастнат няколко пъти . Аз също съм за нещо от типа "История на о-ните религии", но кой ще ги води? Само историци може да се "преквалифицират", докато се обучат специалисти, но да накараш един историк да се занимава с нещо толкова тясно като област е неразумен разход на специалисти. Морал и етика мисля, че има като дисциплина и сега (може и под друго име).

[ISTORIK]

  On 27.09.2010 г. at 7:45, mitaca said:

Морал и етика мисля, че има като дисциплина и сега (може и под друго име).

Учебният предмет се казва "Етика и право" и се изучава в 10 или в 11 клас (в зависимост от профила на гимназията).

Ето няколкото учебника:

http://www.book.store.bg/search?srchstr=%20%E5%F2%E8%EA%E0%20%E8%20%EF%F0%E0%E2%EE%20%2010%20%EA%EB%E0%F1&sin=1

Ето и единият от тях - в електронен вариант:

http://212.39.92.39/e/ciela/etika_i_pravo/

[glishev]

Етика има, да. Винаги може да се измисли нещо качествено. А и все от нещо трябва да се почне.

[Kuna]

  On 27.09.2010 г. at 8:25, ISTORIK said:

Учебният предмет се казва "Етика и право" и се изучава в 10 или в 11 клас (в зависимост от профила на гимназията).

Мда. Значи горе-долу както беше по мое време. 10-ти/11-ти клас ми се вижда твърде късно за каквото и да е качествено усвояване в тия области.

Теоретично, при добри помагала, т.е. добре съставени учебници, история на религията би могла да се преподава и от учители със специалности като философия, психология, социология - изобщо хуманитарни дисциплини. Така или иначе 1/ става дума за сравнително общи положения и 2/ това би било подходящо за нуждите и нивото на по-ниските класове и неспециализираните училища.

[DendroaspisP]

Гласувах в анкетата, но трябва да поясня - "за" съм за история на религиите или сравнителен анализ на религиите (дори нека се изучава етика на религията, ако има такова нещо, а не само сухи исторически факти) като задължителен предмет. Но, съм категорично против вероизповеданието като задължителен предмет. По същата логика, да въведем и научен комунизъм и история на БКП както бе преди време.

Мисля, че разликата е ясна.

[ISTORIK]

Аз съм за изучаване на: история и география (световно разпространение) на религиите, видни религиозни дейци, храмова архитектура... При което да се посочват прилики и разлики между отделните религии.

Може да се изучава в свободно избираема подготовка (СИП) или в съботен курс. Когато аз бях ученик, се учеше и в събота. Ако ученето в събота се въведе отново, би имало време и за вероучение, и за български език, и за военно обучение, и за физкултура, и за изобразително изкуство, и за история. А, ето ви нови шест учебни часа! В зависимост от профила на училището, в съботния учебен ден могат да се въведат профилиращи предмети или пък някакви по-екзотични предмети; втори чужд език, примерно.

В 11 (или 12) клас българската история се преподаваше (през 2001/2002 уч. г.) по 3 часа седмично, сега - по два (ако не е и по един?). И около края на април преподаването по родна история приключва. Учебният материал е обемист и е проблем подробното преподаване на всички епохи от българската история. С въвеждането на още един учебен час по история в събота работата на учителите ще бъде улеснена.