Отиди на
Форум "Наука"

Правили сме ракия още през ХІV век


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Откриха доказателство, че сме измислили ракията

Най-старият намиран досега ракиен надпис върху чаша бе открит у нас при разкопки на хълма Трапезица във Велико Търново, съобщи за агенция „Фокус" директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Преди три дни археологът проф. д-р Константин Тотев при разкопки на Асеневия дворец на хълма Трапезица намира фрагмент от средновековен съд, на който неизвестен българин от XIV век е написал на старобългарски език „Аз пих на празника ракиня". Не се знае кой е човекът, нито кой е празникът, но е ясно, че думата „ракиня" всъщност е ракия.

Находката според проф. Димитров е сензация и доказва, че ракията е българско изобретение. „Светкавично" снимков материал на находката ще бъде изпратен в Министерството на земеделието и храните, което се опитва от известно време да регистрира в Европейската комисия ракията като национален продукт. Така акцизът на напитката може да бъде намален наполовина според европейските регламенти.

„На пръв поглед нищо особено, освен това, че досега се смяташе, че ракията е създадена в световен мащаб през XVI век. Откритият надпис доказва, че 200 години по-рано българите в столицата Търново са пиели ракия на своите празници. По този начин може да се смята, че ракията е българско изобретение", каза проф. Димитров.

„Щом се върна в София снимките, заедно с едно експертно мнение на НИМ, ще бъдат изпратени светкавичнио на Мирослав Найденов, ще разговарям и с него, за да си заковем ракията, иначе албанците ще вземат да ни я вземат. Намереното неоспоримо доказва, че през XIV век в Търново ракията се е пила. Това е сензация. Аз самият бях изумен", коментира още той.

http://www.24chasa.b...ticleId=1071525

И малко инфо от мен.

Според том 6 на Български етимологичен речник, С. 2002, с.169, ракия идва от турското ракъ, а то - от арабското araqy "ракия от фурми". Думата се среща също така и в сърбохърватски, румънски, албански и новогръцки.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 242
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Според том 6 на Български етимологичен речник, С. 2002, с.169, ракия идва от турското

Което показа, че няма как да иде от турско, преди турско и етимологията е сбъркана.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Което показа, че няма как да иде от турско, преди турско и етимологията е сбъркана.

Което показва, че чалга историята на Божо продължава да набира скорост. След фарса с измислените мощи на Йоан Кръстител, човекът се е заел да докаже българският произход на едно очевидно небългарско питие /което си личи от етимологията му/.

Сигурно ли е, че под думата 'ракиня' открита на чашата, се подразбира сегашната алкохолна напитка, приготвена по характерната за днешно време технология или се има предвид нещо съвсем друго?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хубаво, звучи сензационно, но защо никъде в нета няма снимка на въпросния артефакт, нещо много потайна стана дейността на археолозите последно време :)

ПП

Всъщност, новината била съобщена по БНТ, ето линкче:

http://bnt.bg/bg/news/view/61849/naj_starijat_nadpis_na_rakija_u_nas

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди три дни археологът проф. д-р Константин Тотев при разкопки на Асеневия дворец на хълма Трапезица намира фрагмент от средновековен съд, на който неизвестен българин от XIV век е написал на старобългарски език „Аз пих на празника ракиня".

Нека уточним първо какво означава 14 в. - През този век османските турци превземат Балканите, като военните операции са предшествани от нахлуване на орди от добродушни търговци и лечители, които в последствие се оказват съгледвачи на султанската власт, които подготвяли превземнето на поредното селище (крепост) на неверниците.

Твърде вероятно е, те да са черпели освен със известните сладкиши и с питието ракъ, което явно се е харесало на благоверните българи...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Което показва, че чалга историята на Божо продължава да набира скорост. След фарса с измислените мощи на Йоан Кръстител, човекът се е заел да докаже българският произход на едно очевидно небългарско питие /което си личи от етимологията му/.

Сигурно ли е, че под думата 'ракиня' открита на чашата, се подразбира сегашната алкохолна напитка, приготвена по характерната за днешно време технология или се има предвид нещо съвсем друго?

Съгласен съм с теб римлянин!

С тия псевдо-патриотарско-наукоподобни ,,сензации" само се вреди на Българската историческа наука.

А според мен, направо си ставаме свмешни...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колеги, тук говорим за сериозни неща. А ракията е едно от тях. Така, че нищо лошо няма в това да е наш патент. А турското ракъ идва от арабското арак, което разбира се е доста по-старо.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Колеги, тук говорим за сериозни неща. А ракията е едно от тях. Така, че нищо лошо няма в това да е наш патент. А турското ракъ идва от арабското арак, което разбира се е доста по-старо.

Именно. Цялата патардия е да се патентова ракията. Ще паднат акцизите и ще поевтинее скъпоценната течност. Важното е парите да се въртят, пък кой ти се интересува от история? :crazy_pilot:

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Професор Добрев ми напомни много резонно на лично съобщение, че в края на краищата претенции за патент могат да имат тези, които са открили дестилацията /да напомня - тя е непозната по нашите земи, а е открита в Близкия изток/.

Първата следа от истинска дестилация идва от Вавилония и е от ІV хилядолетие преди Христа. Използвани били глинени съдове със специална форма за извличане на малки количества дестилиран спирт чрез естествено охлаждане, който служел за парфюми. Но се смята, че дестилацията в казан също е много стара техника - в Китай я използвали още 3000 години преди Христа, в Египет - 2000 години пр. Хр., в древна Гърция - 1000 години пр.Хр., а в древен Рим - 200 години пр.Хр.

Съществуват доказателства, че към ІІІ век от нашата ера алхимиците в Александрия (Египет) използвали дестилацията за получаване на спирт. А около VІІ век в Централна Азия са използвали ледената дестилация или "монголския дестилатор". Методът се състои в замразяване на алкохолната напитка и отделяне на водните кристали. По време на колониалния период в Америка, правели ябълкова ракия от сайдер, използвайки именно този метод.

Развитието на дестилатора (казана) със съд за охлаждане (колектор) - необходим за ефикасна дестилация на спиртни напитки без замразяване - е резултат от труда на арабски и персийски алхимици през VІІІ-ІХ век. Казанът или дестилаторът наречен по-късно аламбик е изобретен от Гебер (Хабир Ибн Хайан, 721 - 815). Той забелязал, че виното нагрято в такъв съд отделяло запалима пара, която той описал като "трудно приложима, но от огромна полза за науката". Малко по-късно Ал Рази (864 - 930) дава описание на алкохолната дестилация и приложението й в медицината. По това време, дестилираните алкохолни напитки стават доста популярни: поетът Абу Нууас описва вино, което "има цвят на дъждовна вода, но отвътре е тъй жежко, сякаш е огнена главня ". Термините alembic, alcohol, и вероятно метафоричното spirit (дух) и aqua vitæ (жива вода, вода на живота) за дестилирания продукт, са достигнали до нас от алхимиците на Средния изток.

Дестилираният алкохол се появява за първи път в Европа в средата на ХІІ век сред онези алхимици, чийто интерес бил насочен повече към медицинските "еликсири" отколкото към получаването на злато от олово. За aqua ardens (горяща или огнена вода) се споменава в Compendium Salerni на медицинското училище в Салерно. Рецептата била закодирана, което предполага, че са я пазели в тайна. Тадео Алдероти в неговата Consilia medicinalis споменава "серпентината", като се смята, че това е била охлаждащата тръба на казана.

Параселсус кръщава алкохола с неговото модерно име, като го взима от арабската дума означаваща "фино (прецизно) разделен", като отпратка към процедурата извършвана с виното. Неговият тест бил или да изгори цяла супена лъжица спирт без никакъв остатък или да запали парче плат накиснато в алкохол, без всъщност да се увреди плата. И в двата случая за постигане на този ефект, алкохолът е трябвало да бъде поне 95%.

Претенциите за произхода на оригиналните алкохолни напитки са противоречиви и често са свързани с национална гордост. В края на ХІІ век се появяват ирландското уиски и германските Hausbrand (домашна ракия) и бренди. Тези напитки трябва да са имали много по-ниско алкохолно съдържание от чистите дестилати на алхимиците (около 40 обемни процента) и първоначално са били смятани по-скоро за лечебни еликсири. Консумацията на дестилати се повишава драстично в Европа сред средата на ХІV век, когато хората вярвали, че те действат като лекарство срещу "черната смърт" или чумната епидемия. Около 1400 откриват как се дестилира алкохол от житни, овесени и ръжени бири; дори дървените стърготини били използвали за получаване на алкохол - доста по-евтин вариант от гроздето. Тогава се раждат и повечето национални европейски напитки като английския джин, германския шнапс, руската и полска водка или нашата балканска ракия.

Днешният процес на дестилация не се е променял практически от VІІІ век. Но познанията за хигиенните принципи и достъпът до стандартизираните белтъчни филтри са подобрили качеството на изходния материал. А и по-ефективните казани дават по-висок рандеман и намаляват отпадъчните материали. В играта се включват съставки като царевица, ориз и картофи, които са по-евтини заместители на традиционните зърнени растения и плодове. Химиците откриват научните принципи стоящи зад отлежаването и измислят начини да се ускорява стареенето без да се влияе на вкуса. Модерните филтри позволяват да се премахват нежелани остатъци и да се получават по-меки, гладки и чисти крайни продукти.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Влади, откъде ги вземаш тези данни:

Китай я използвали още 3000 години преди Христа
- ми по това време там са били неолитни диваци някъде в блатата на Хуанхъ. Даже династията Ся е по-късна.

в древна Гърция - 1000 години пр.Хр.
- айде и тук - общество, което е забравило писмеността и далечната търговия се занимав с високотехнологична дестилация? В средата на "омировия" период? Хайде де!?
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Добра работа, Римлянин; информативно. :good: Ракията е изключително сериозен въпрос е не бива да се подминава току-така.

Обаче това, че турците-мюсюлмани са научили българите да варят ракия, ми се вижда съмнително; виж, ако някой беше казал, че са ги научили да правят баклава и рахат локум, по-щях да повярвам. да не би да не са турците, а прабългарите? :Oo: Или някоя друга тюркска група - примерно племето кая, или куманите, които са се прескачали във второто царство, или сарацините, за които споменава Борис I в кореспонденцията си с папата? Според западноевропейски хронисти куманите са лочели като смоци; сутрин, като се събудели след махмурлук, не можели да различат кутрето си от палеца на големия си крак и затова се молели на всичко,което се движи, защото не били сигурни какво е; това обаче било само сутрин; следобед, като минел махмурлука, били монотеисти и признавали само Тангра.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека уточним първо какво означава 14 в. - През този век османските турци превземат Балканите, като военните операции са предшествани от нахлуване на орди от добродушни търговци и лечители, които в последствие се оказват съгледвачи на султанската власт, които подготвяли превземнето на поредното селище (крепост) на неверниците.

Твърде вероятно е, те да са черпели освен със известните сладкиши и с питието ракъ, което явно се е харесало на благоверните българи...

Трудна работа. Според турските етимологични речници думата raki (< араб. araki) се среща за пръв път през 1533 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Успях да намеря една снимка на чирепа, не е много ясна, не мога да кажа със сигурност, че пише именно "ракиня"

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не знам откога датират арабското "araq" (عرق) и производното му турско "rakı", (осм. "rakw", راقى), но Божо явно е забравил, че според докладите на Лала Шахин за обсадата на София местните жители пият "вино и ракия" и че това не е някаква тайна. Вместо да си измисля надписи, Божо можеше просто да припомни сведението на сердаря. Разбира се, Лала Шахин може спокойно да е написал, че пият вино и ракъ, а нашите османисти да са си го превели за по-простичко с познатата и производна дума "ракия".

Със сигурност не вярвам уж новооткритият, но така и непоказан среднобългарски хапакс "ракиня" (както и да се пише - "ракынiа", "ракинiа", а защо не и като старогръцкото причастие "'rakuia") да е повлиял не само на османотурския, но и на арабския език. А явно това трябва да е изводът на Божо.

Самата арабско-турска дума много често обозначава конкретно мастиково питие. Не знаем какво точно са пиели българите в XIV в., но освен с винце със сигурност са разполагали с някакви видове пиво, медовина, оловина (може би орехово питие) и пр.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам откога датират арабското "araq" (عرق) и производното му турско "rakı", (осм. "rakw", راقى), но Божо явно е забравил, че според докладите на Лала Шахин за обсадата на София местните жители пият "вино и ракия" и че това не е някаква тайна.

Чувал съм, че световната османистика счита този доклад за късен фалшификат. Лично мен в БС успяха да ме убедят на 90%, че е така.

Ако не друго, странно е защо героите на Нешри често си пийват вино, но никога - ракийка :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Влади, откъде ги вземаш тези данни:

- ми по това време там са били неолитни диваци някъде в блатата на Хуанхъ. Даже династията Ся е по-късна.

- айде и тук - общество, което е забравило писмеността и далечната търговия се занимав с високотехнологична дестилация? В средата на "омировия" период? Хайде де!?

Данните са популярни, но естествено, че в началото процесът на пречистване се е различавал доста от модерната дестилация и е включвал изпаряване с последвала кондензация. Това не значи, че в Китай са варили ракия преди 6000 години, макар че историята на алкохола започва много по отдалеч - в неолита. Също така процесите на дестилация били приложими и в козметиката - за извличане на етерични масла. Примитивните дестилационни съдове се наричали аламбаци. Аламбак е арабското наименование на ambikos, което означава цилиндричен съд с коничен връх.

Ето един такъв уред, намерен в сев. Месопотамия /Tepe Gawra/, датиращ от 3500 г. пр. н. е.:

alembic_tepe_gawra.jpg

http://pubs.rsc.org/en/content/articlelanding/1962/ps/ps9620000237

Подобни съдове имаме намерени и в Мохенджо Даро.

В Европа имаме открито изображение на аламбак на Хиос, датирано откъм 16 в. пр. н. е. Наистина, няма как да е дело на омировите гърци, а на минойската цивилизация.

Разбира се, ако говорим чисто за получаване на спиртна напитка чрез дестилация, възрастта ще поспадне с няколко хиляди години. В Китай получаването на арак от ориз започнало към 9 в. пр. н. е. Те са първопроходците на това поприще /както винаги/.

Иначе първите постановки в Европа за дестилиране на вода са дело на гърците в Александрия. Пръв Аристотел описва принципа на дестилация на морска вода. Данните са оттук:

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/166115/distilled-spirit/66679/History-of-distilling

Заслугата за дестилирането на вино обаче е изцяло на арабите.

http://www.history-science-technology.com/Notes/Notes%207.htm

Така че арабите са създатели на ракията /разбира се тяхната се е отличавала от нашата по състав и спиртно съдържание/.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно е че и в Тибет и Монголия наименованията са подобни. В Монголия така наричат кумиса.

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=2&sqi=2&ved=0CCMQFjAB&url=http%3A%2F%2Fen.wikipedia.org%2Fwiki%2FArak_(drink)&ei=BOKTTouXB8OC4gSYqNDsBw&usg=AFQjCNGwysyZZhcV0TPGfNo5Z3k6vIupNA

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Името ракия/ракина и технологиията за призводството най-вероятно са навлезнали в България - или от Византия, или директно - от арабите, живижеещи в пределите на средновековна България.

Арабите правят ракия още от времената преди да са мюсюлмани. Всъщност не турците, а арабите - християни и мюсюлмани, се смята че са били първите производители на ракия в региона на Балканите, вкл в пределите на Средновековна България.

Араби-християни, защо не и араби мюсюлмани? В пределите на Средновековна България имаме заселени евреи и "латини" (вкл. маджари); Част от големите български и северогръцките градове, смятам, могат да бъдат разглеждани като "полу-космополитни"..

/10-15 000 човека е населението на най-големите български градове в 14 век - София, Търново, Белград; Някои публикации на БАН предполагат население до 20 000 за София - във втората половина на 14 век/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Името ракия/ракина и технологиията за призводството най-вероятно са навлезнали в България - или от Византия, или директно - от арабите, живижеещи в пределите на средновековна България.

Арабите правят ракия още от времената преди да са мюсюлмани. Всъщност не турците, а арабите - християни и мюсюлмани, се смята че са били първите производители на ракия в региона на Балканите, вкл в пределите на Средновековна България.

Има ли някакво изследване по въпроса? Ако това е вярно, във византийските извори със сигурност трябва да присвъства някакъв вариант на думата ракия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има ли някакво изследване по въпроса? Ако това е вярно, във византийските извори със сигурност трябва да присъства някакъв вариант на думата ракия.

Някъде бях чел че първите ракиджии в средновековна България са били араби.. /търся статията в момента/..

Мнението ми че ракията /технологията поне, и някакъв вариант на името/ може да е навлезнала от Византия е проста дедукция: Със сигурност ракията е позната на "византийските" араби, и на византийците (*които и да са те); От друга страна-не смятам че между България и Византия има нещо културна или технологична граница (не смятам че в 13-14 век век съществуват културни различия между балканците, вкл и византийските такива, ама това май е друга тема)..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

К.Тотев минава за сериозен археолог и това е единственото, което ми пречи да предположа, че този графит е специално издраскан върху чирепа с оглед на проблема около патента.

Ако Божо го беше намерил, бих бил сигурен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мнението ми че ракията /технологията поне, и някакъв вариант на името/ може да е навлезнала от Византия е проста дедукция: Със сигурност ракията е позната на "византийските" араби, и на византийците (*които и да са те);

Има логика. Проблемът е, че дестилацията чрез изпарение (арабския вариант) с цел алкохолна консумация е късно явление. Масово навлиза в различните култури след XVI в. В същото време езикова заемка плюс пиянски надпис върху парче от чаша предполага именно масовост на дестилата като питие.

post-7635-044912000 1318327920_thumb.jpg

Кой изтри статията, да си признае :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2693&sectionid=5&id=0001501

От времето на Второто българско царство са известни засега още пет съда за дестилация - два от с. Хотница, от с. Дядово, Новозагорско, от Ямбол и от Южните Родопи. Съдовете са малки, но рязкото увеличаване на броя им показва масовизиране на процеса. Сигурно е, че освен за лечебни и козметични цели аламбиците вече се използват и за добиване на високоалкохолни напитки. Логично е да предположим, че за това производство като изходна суровина е използвано вино най-малкото поради изобилието от лозя на Балканите. А и добиването на зърнен спирт има малко по-сложна технология. Освен това формата на аламбиците е производна от тогавашните съдове за вино.

Много категорично досега се смята, че първото получаване на винен спирт става в Салерно, Южна Италия, през 1100 г. Значителният брой съдове за дестилация от българските земи вероятно ще променят тази представа. Освен това трябва да се подчертае, че Южна Италия е все още в обсега на византийското политическо и културно влияние и е част от източната, а не от западната култура.

Цяла поредица лабораторни и производствени съдове от Беларус, Армения, Русия и Средна Азия от ХI-ХIV в. бележат пътя от добиването на спирт до превръщането на лекарството в напитка за най-източните части на Европа. В Русия появата на високоалкохолните напитки, предимно на зърнената водка ("хлебно вино"), но също и на гроздова водка, се отнася към втората половина на ХIV в.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дестилираният алкохол се появява за първи път в Европа в средата на ХІІ век сред онези алхимици, чийто интерес бил насочен повече към медицинските "еликсири" отколкото към получаването на злато от олово.

Те май по-скоро са търсели еликсира на вечния живот, а не злато. Защото на френски например "ракия" е eau de vie "вода на живота".bigwink.gif

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...