Отиди на
Форум "Наука"

Правили сме ракия още през ХІV век


Recommended Posts

  • Потребител

Мен за Русия ме домързя да проверявам, честно казано, но Стандарт и там прати водката през XIV в. В тяхната Википедия пише "Доподлинно известно только то, что в XVI в. дистилляция алкоголя прочно утвердилась на Руси".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Друг интересен момент по темата - дали в надписа за Йован бакал (1499 г.) от Еленишкия манастир наистина се чете думата ракиджия. Според сайта на Патриаршията ставало дума за Иван Ракиджията в някакви бележки след XVII в.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мен за Русия ме домързя да проверявам, честно казано, но Стандарт и там прати водката през XIV в. В тяхната Википедия пише "Доподлинно известно только то, что в XVI в. дистилляция алкоголя прочно утвердилась на Руси".

В много стати и книги пише че арабите са преоткрили дисталационния процес (да кажем преди около 1200 години).Има и една книга за дестилацията, написана от средновековен арабски химик/

Тук има малко информация за аламбиците:

http://en.wikipedia.org/wiki/Alembic

http://ho-use.appee.ru/product.php?catid=41

Не бих се учудил - арабите да са правили "алъш-вериш" с тези аламбици по византийските и българските земи.

Всъщност сведението ми звучи логично, въпросът е че не ясно кой е този ал-Идриси от 14 век?, или ако е объркан века, откъде, от коя част е точно това сведение?

Има ли тук някой който е чел географията на Ал-Идриси? Във Востлит я има публикувана, но ми се струва че е с някакви съкращения в текста, защото например не намирам нищо за Ниш, за Средец (Атралиса), и освен това няма такова сведение.

http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/index-Dateien/I.phtml?id=2049

http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Idrisi/text1.phtml?id=9228

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност сведението ми звучи логично, въпросът е че не ясно кой е този ал-Идриси от 14 век?, или ако е объркан века, откъде, от коя част е точно това сведение?

Векът не може да е объркан, защото такова чудо като горното на снимката не е съществувало през XII в. Всички рисунки са на някакви малки алхимични устройства. XIV в. е един по-приемлив период и въпросният ал-Идрис неслучайно е позициониран там.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Единствената следа от дестилиран алкохол в цялата византийска литература се открива в ръкописа "Херменея" от Света гора. Компилацията е късна - от XVIII в. - дело на монаха Дионисий. Смята се, че е използвал сведения от по-ранни текстове (IX - XIV в.), но няма ясно датиране. Голяма част от съдържанието е ръководство по иконография с описания на технологиите, които на няколко места включват и дестилиран алкохол като разтворител.

Hetherington, The 'Painter's manual' of Dionysius of Fourna, 1974

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кухулин, "ракиджия" от 1499 не е изненадващ - самата дума е турцизъм: човек, който прави ракъ.

По-интересното е, че има "ракиня" още от XIV в. Откъде се взима самата дума в среднобългарския още преди окончателното османско завоевание? Та това все пак си е турцизъм у нас, а иначе - направо арабизъм.

Този въпрос стои при условие, че разчитането на надписа не е някакво малоумие, защото, признавам, ако Божо Димитров каже дори само че времето е хубаво, имам навика недоверчиво да поглеждам през прозореца.

Жалко, ако сведението на Лала Шахин е фалшиво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По "принцип" много работи могат да се смятат, тук "принципът" е да обсъждаме де:

Хроникьорът Ал-Идрис споменава още през ХIV век, че негови съграждани - арабски търговци, пренесли медни казани за дестилирани напитки. Те ги продавали по панаирите из българските земи. Първоначално продуктът, който се получавал, се ползвал като лекарство - за упойка, дезинфекция и разтривки. А по-късно започнал да се ползва и като напитка, пише в хрониките на Ал-Идрис. Това ще е един от аргументите, с които ще се опитаме да докажем, че ракията наистина е традиционен български продукт.

Значи, имало и е медни казани, които са дестилирали не само парфюми :)

По принцип щом говорим за принципи, значи някой принципно е оформил нещата и ги е формулирал като такива. Т.е. щом се смята не е заради хубавите вкусови качества на коняка, а на база на конкретни данни - по-конкретно, както се казва, на база на разни монашески писаници...

А от Плиска са си за дестилация на парфюми, който не вярва - да си дестилира ракиня ако иска...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да се върнем отново към надписа, имам известни съмнения относно разчитането му, по-конкретно относно думата "РАКИНЯ" - прикачил съм картинка с номерация на съответните букви, ето какво виждам аз:

- буква 1: тук виждам по-скоро "В", отколкото "Р"

- буква 2: тук бих се съгласил, че виждаме "а"

- буква 3: тук виждам по-скоро "П", отколкото "К", наистина има една чертичка нагоре от ръба на П-то, създаваща илюзия за К, но тази чертичка може да е случайна

- буква 4: тук без колебание разпознавам "Н"

- буква 5: тук също без колебание разпознавам "N"

- буква 6: тук вече има проблеми, сякаш има някакво квадратче, но пък и нещо като "А" или "ѧ" би могло да се разпознае

Както се убеждаваме, разчитането като "РАКИНЯ" е доста спорно, поне доколкото тази некачествена снимка ни позволява да видим.На втората картинка съм показал какво се получава.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А бай ти Зосим не е ли авторитет за антична дестилация?

http://en.wikipedia.org/wiki/Zosimos_of_Panopolis

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да се върнем отново към надписа, имам известни съмнения относно разчитането му, по-конкретно относно думата "РАКИНЯ" - прикачил съм картинка с номерация на съответните букви, ето какво виждам аз:

- буква 1: тук виждам по-скоро "В", отколкото "Р"

- буква 2: тук бих се съгласил, че виждаме "а"

- буква 3: тук виждам по-скоро "П", отколкото "К", наистина има една чертичка нагоре от ръба на П-то, създаваща илюзия за К, но тази чертичка може да е случайна

- буква 4: тук без колебание разпознавам "Н"

- буква 5: тук също без колебание разпознавам "N"

- буква 6: тук вече има проблеми, сякаш има някакво квадратче, но пък и нещо като "А" или "ѧ" би могло да се разпознае

Както се убеждаваме, разчитането като "РАКИНЯ" е доста спорно, поне доколкото тази некачествена снимка ни позволява да видим.

Алтернативата каква е? Какво е пил? БАКИНЯ ли? :))) :head_hurts_kr:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алтернативата каква е? Какво е пил? БАКИНЯ ли?

Трябва да имаме предвид, че надписът не е целия, възможно е преди това предполагаемо "Р"(или моето "В") да е имало и други букви, но към текущия момент аз там виждам "ВАПНNA", тоест "вапина", което би могло да е "...ва Пина", тоест да става въпрос за някоя си Пина, а "ва" да е окончанието на някаква предходна дума, например "хубава", така че получаваме един работен вариант "Хубава Пина" :)

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Какво е това "Пина"?

Би трябвало да е "Пина Колада". Най-логично е.

А ако се приеме, че Пина е женско име, тогава в "...ва Пина" (по зитко) "в" по-вероятно е "б", а пред него ще има "е".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, който е специалист, нека каже. Съмнявам се обаче. Какво е това "Пина"?

Предполагаемо женско име, защо не (пра)българско, да речем?

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пена.

Според мене надписът не е "пи ракиня",а *ба Пена.

И това е вариант, както и Б.Д. твърди, средновековните графити са предимно на палава тематика :)

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Димитров навсякъде вижда сродни души - дори в средновековието. Абе, дет се вика, историческа фигура - навсякъде, където се появи, не минава без история.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Димитров навсякъде вижда сродни души - дори в средновековието. Абе, дет се вика, историческа фигура - навсякъде, където се появи, не минава без история.

не минава без простотия, по-скоро. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

"..Защо й искаш един долар за ножиците бе, искай й два долара. Позавърти я малко, кажи й, че тези са стари ножици, няма ги вече в България: кажи й, че от Настрадин Ходжа са останали. Настрадин Ходжа калма — тъй й кажи.

— Я виж там онзи абдал какво иска. " - на такова ми прилича, Роман, ама пък може и наистина да има надпис?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Човешкото въображение е сила. Останалото са спекулации, както правилно посочи с цитати, друже. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Предполагаемо женско име, защо не (пра)българско, да речем?

Тъй, ама това е дума, име, което предположихме сега. Докато думата ракия си е факт. Така, че - кое е по-вероятното ;) ?

Впрочем то отговорът зависи от останалата част от текста.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пена.

Според мене надписът не е "пи ракиня",а *ба Пена.

Няма кой в България да сбърка Е с И по този начин. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тъй, ама това е дума, име, което предположихме сега. Докато думата ракия си е факт. Така, че - кое е по-вероятното ;) ?

Впрочем то отговорът зависи от останалата част от текста.

Проблемът е, че въпросната дума не завършва на "Я", това поне се вижда, колкото и да е некачествена снимката, пък и К-то е много спорно

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Векът не може да е объркан, защото такова чудо като горното на снимката не е съществувало през XII в. Всички рисунки са на някакви малки алхимични устройства. XIV в. е един по-приемлив период и въпросният ал-Идрис неслучайно е позициониран там.

Не е баш така май:

"Аравийский алхимик Ал-Кинди написал в 9-ом столетии книгу, которую назвал «О химии благовоний и дистилляций». Она содержит более ста рецептов ароматных масел, бальзамов, цветочной воды и гидролатов. Книга также описывает оборудование для производства парфюмерии, перегонного куба алембик, который все еще носит древнее арабское название. Подробное описание аламбика в девятом веке н.э. было дано и персидским ученым - энциклопедистом, философом, врачом и алхимиком Ар-Рази в своей “Книге Тайн”"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По принцип щом говорим за принципи, значи някой принципно е оформил нещата и ги е формулирал като такива. Т.е. щом се смята не е заради хубавите вкусови качества на коняка, а на база на конкретни данни - по-конкретно, както се казва, на база на разни монашески писаници...

А от Плиска са си за дестилация на парфюми, който не вярва - да си дестилира ракиня ако иска...

Виж сега, принципът и връзките са такива: тук изобщо не говорим за и не дискутираме за коняка, френските монаси, и Плиска (защото няма никаквава връзка с дискусията!), а за това дали в 14 век в българите са познавали или произвеждали ракията..Гледам че не коментираш нищо по този въпрос, и не коментираш сведението за Идриси, ами си продължаваш. Е продължавай си с товите "принципи".

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...