Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта!

[Doris]

Дорис, предлагам ти, да си направиш един експеримент. Отиди на село и поживей без удобствата на съвремеето. Тоест, като готвиш манджа, отиваш, колиш кокошка, пърлиш, чистиш, разфасоваш и едва тогава слагаш на печката, която между другото е на дърва и ходиш и за тях под сайванта. Въобще живота на село през 19 и първата половина на 20 век е бил много тежък, с много физическа работа. Жените са стояли вкъщи, защото им е отнемало ужасно много време да поддържат домакинството, защото се пере на ръка, готви на дърва, трябва да хранят кокошки, прасета, трябва да се оплеви двора и прочее и прочее. Една жена живееща на село въобще няма да разбере исканията на феминистките за повече права. Напротив, тя ще иска първо работлив мъж с който да се разбира, и порастнала работлива дъщеря (снаха) която също да и помага в къщната работа.

Искаш да кажеш, че освобождаването от тежка домакинска работа е подтикнало жените да мислят за равни права? Да, така е. Идеите за равенство са се пръкнали в главите на образовани жени , а нуждата от работна ръка във фабриките и заводите е изкарала жените от къщи , значение имат и войните през 20 век .

А за мен селският живот не е експеримент, защото съм родена на село. Мнозинството днешни селски жени са пенсионерки и наистина по цял ден шетат из къщи. Ако нима някоя по-млада, тя се стреми да си намери работа, често в близкия град, а със селски труд се занимава допълнително. Селският начин на живот определено е по-различен от градския, а феминизмът е продукт на градският начин на живот, сигурно си прав, че селянките не биха проявили ентусиазъм по отношение на идеите на феминизма, но и при тях има еманципация .В едно със сигурност и гражданките и селянките си приличат - искат "работлив мъж с който да се разбират".

[Михов]

Doris, излишно се палиш. Според мен, авторът има предвид съвсем друго. Ето аз например, обожавам жените, уважавам ги, но не харесвам феминизма (целият набор от толерастия също!).

Редактирано Октомври 20, 2011 от Михов

[Южняк]

Искаш да кажеш, че освобождаването от тежка домакинска работа е подтикнало жените да мислят за равни права? Да, така е. Идеите за равенство са се пръкнали в главите на образовани жени

Ми не е така бе бе, душице, идеите за равенство на половете са се пръкнали още във времена, когато не е имало образовани жени; Няма да ти губя времето да ти обяснявам кога и от кого, но е много отдавна и от хора, мъже и жени, с които ти нямаш нищо общо. не сте овце от една кошара. Образовани жени (т.е. жени с образование) има от век и половина; но - не навсякъде; има места все още по света, където ако жена поиска да се образова, ще и отрежат носа - като в талибански афганистан; или ще и обрежат гениталиите - като в сенегал, судан или кения и още поне 50-тина страни. А може и с каменна брадва, както в австралия го правят и до днес, защото толерастите вкараха една петиция аборигените, които обрязват дъщерите си с каменни брадви, да не влизат в затвора, и сега не ги лови закон. И жената ще си ходи алтернативно образована.

Обратното е - не идеите за равенство са се появили в главите на образованите жени, а образованите жени са се появили благодарение на идеите за равенство между половете; защото ако първо няма някаква идея за равенство на половете, кой пусне жена да се образова.

Още нещо. Когато някой се отнася внимателно с жена, като да и задържи вратата отворена, като Буковски, му викат, че го дава "джентълмен". Или ако е любезен с жена, е "кавалер". кавалеросите и жентелманите са едни фигури от ранносредновековната епоха, продукт на европейския феодализъм; идеята, че жените всъщност е добре да не се бият с тояги нито да се затрупват живи или убиват с камъни, всъщност е възникнала само веднъж, много отдавна и в предимно мъжки глави, пониквала е бавно във векове, които обикновено наричаме тъмни; и основно е биляа разпространявана като практика от една конкретна социална категория хора, което си личи и по терминологичната връзка - некакви си джентълмени и кабалероси, т.е. конници. Това всъщност са социални класи. Но идеята за равенство на половете всъщност не е възникнала у тях, а у други хора много по-отдавна. У кои - няма да ти споменавам. Практическото осъществяване на тази идея е отнело векове и много човешки умове,женски и мъжки, каквито никога повече няма да се родят. Няма кой да ги роди. Но подготовката и обработката на общественото мнение е известна под името епоха на романтизма, и е отнело няколко века подрънкване с китари, средновековни серенади и сцени по балконите, галантни поклони с приклякане и подскачане, докато не се убеди народонаселението, че всъщност жените са нещо прекрасно и не е редно да бъдат бити с тояги или превръщани в къщни слугини, а да им се отварят вратите като ги видиш а бащите им да ги изпратят в университети за да придобият образование и станат образовани жени, а от там и жени с професия, което да им помогне да се влеят в работната сила и да стават финансово независими от мъжете си, а не да ходят с алтернативно отразани носове или да ги бият с тояги за добър ден. И всичко това се е случило само на едно място - европа, и само по едно време - късната античност и средните векове; и цялата тази юнашка работа е отнела десетки векове и хиляди умове - както на джентълмени, така и на джентълменки.

Всичко това съвсем скоро ще отиде по дяволите (т.е .в алтернативния рай), защото джентълмените се изпокриха в миши дупки, подгонени от феминистките и алтернативните кабалероси

Умни жени са казали, че зад всяко фередже се крие един...мъж - бащата, брата или жениха или свата. Бащата, брата, свекъра и свата са си все така наоколо; да се свали фереджето е отнело две хиляди години мъки, за които ти душице, изобщо не си даваш сметка, нито си имаш идея за какво говориш, докато повтаряш политически коректни левичарски клишета. А са клишета 1. Защото в тях няма и капка смисъл ( и останалите твърдения са същите като това, което току що разгледах) 2. Защото са клишета - декларативни скоропогоеорки, повтаряни до смърт и до втръсване като заклинание, и без мислене репликирани, в които няма и капка смисъл и всяко клише се превръща в прах и сажди, когато го докоснеш.

Наздраве и извинения за намесата.

[Frujin Assen]

Значи Дорис, не си права в едно, че феминистките са дали права и са се борили ефективно за права на жените. Както казах и ти се съгласи, на една затрупана с работа селска жена последното което ще и хрумне е че е угнетена от мъжът си. Просто на село сама жена няма как да живее или ако живее без мъж така ще се смачква от работа, че не е истина. Когато обаче жената се оказва в градът, с автоматична пералня, с готварска печка и прочее удобства, то какво да прави? Много ясно, ще си намери някаква работа. Това което се случва е естествен процес от модернизацията и урбанизацията на обществото, а не е в резултат от действията на тоя и оня.

Южняк, браво пич, е те тва е.

Редактирано Октомври 21, 2011 от Frujin Assen

[Last roman]

И от мен голямо браво на Южняка, че съвсем я бехме отклонили темата към феминистките /пардон - алтернативните жени/!

[Uragan]

През 1976 г. е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет.

Не познавам Буковски, но ако съдим по глупостите, които е написал, руснаците са направили една не лоша сделка.

Политкоректността била измислена в университета в Бъркли прз 80-те?!, докато Буковски бил у Станфорд......... Какво ли правил там този "интелектуален колос"?

Политкоректността е част от политическата система в определени държави. Тя е част от тази система, защото е преценено, че това отговаря на интересите на хората, които управляват тази система - на тузовете с многото пари, а не защото на някого в Бъркли или Мъркли му е хрумнало нещо.

Редактирано Октомври 21, 2011 от Uragan

[Пандора]

Когато обаче жената се оказва в градът, с автоматична пералня, с готварска печка и прочее удобства, то какво да прави? Много ясно, ще си намери някаква работа. Това което се случва е естествен процес от модернизацията и урбанизацията на обществото, а не е в резултат от действията на тоя и оня.

Южняк, браво пич, е те тва е.

Да,това е естествен процес,който винаги след себе си води до някакви последствия - размиване на ролята на мъжа и жената в обществото

Първо жената започва да ходи на работа,след това активно започва да участва в обществения и политически живот,започва да прави кариера.След тези дейности няма време да ражда деца,в същото време в къщи техниката сама готви,пере,мие и чисти - какво тогава свързва мъжа и жената в един дом... за това обаче не е нужно да са едно семейство и да свързани в брачни клетви - постепенен разпад на най-малката клетка на обществото.И от тук мисълта за сливане на половете е на една крачка.

Но има и една добра новина - както всички заминаха от селото в града,така и ще се върнат,понеже в града всичко ще вършат машините и безработицата вече е постоянно число,а може и да расте в бъдеще.

Редактирано Октомври 21, 2011 от Пандора

[Doris]

Ми не е така бе бе, душице, идеите за равенство на половете са се пръкнали още във времена, когато не е имало образовани жени; Няма да ти губя времето да ти обяснявам кога и от кого, но е много отдавна и от хора, мъже и жени, с които ти нямаш нищо общо. не сте овце от една кошара. Образовани жени (т.е. жени с образование) има от век и половина; но - не навсякъде; има места все още по света, където ако жена поиска да се образова, ще и отрежат носа - като в талибански афганистан; или ще и обрежат гениталиите - като в сенегал, судан или кения и още поне 50-тина страни. А може и с каменна брадва, както в австралия го правят и до днес, защото толерастите вкараха една петиция аборигените, които обрязват дъщерите си с каменни брадви, да не влизат в затвора, и сега не ги лови закон. И жената ще си ходи алтернативно образована.

Обратното е - не идеите за равенство са се появили в главите на образованите жени, а образованите жени са се появили благодарение на идеите за равенство между половете; защото ако първо няма някаква идея за равенство на половете, кой пусне жена да се образова.

Още нещо. Когато някой се отнася внимателно с жена, като да и задържи вратата отворена, като Буковски, му викат, че го дава "джентълмен". Или ако е любезен с жена, е "кавалер". кавалеросите и жентелманите са едни фигури от ранносредновековната епоха, продукт на европейския феодализъм; идеята, че жените всъщност е добре да не се бият с тояги нито да се затрупват живи или убиват с камъни, всъщност е възникнала само веднъж, много отдавна и в предимно мъжки глави, пониквала е бавно във векове, които обикновено наричаме тъмни; и основно е биляа разпространявана като практика от една конкретна социална категория хора, което си личи и по терминологичната връзка - некакви си джентълмени и кабалероси, т.е. конници. Това всъщност са социални класи. Но идеята за равенство на половете всъщност не е възникнала у тях, а у други хора много по-отдавна. У кои - няма да ти споменавам. Практическото осъществяване на тази идея е отнело векове и много човешки умове,женски и мъжки, каквито никога повече няма да се родят. Няма кой да ги роди. Но подготовката и обработката на общественото мнение е известна под името епоха на романтизма, и е отнело няколко века подрънкване с китари, средновековни серенади и сцени по балконите, галантни поклони с приклякане и подскачане, докато не се убеди народонаселението, че всъщност жените са нещо прекрасно и не е редно да бъдат бити с тояги или превръщани в къщни слугини, а да им се отварят вратите като ги видиш а бащите им да ги изпратят в университети за да придобият образование и станат образовани жени, а от там и жени с професия, което да им помогне да се влеят в работната сила и да стават финансово независими от мъжете си, а не да ходят с алтернативно отразани носове или да ги бият с тояги за добър ден. И всичко това се е случило само на едно място - европа, и само по едно време - късната античност и средните векове; и цялата тази юнашка работа е отнела десетки векове и хиляди умове - както на джентълмени, така и на джентълменки.

Всичко това съвсем скоро ще отиде по дяволите (т.е .в алтернативния рай), защото джентълмените се изпокриха в миши дупки, подгонени от феминистките и алтернативните кабалероси

Умни жени са казали, че зад всяко фередже се крие един...мъж - бащата, брата или жениха или свата. Бащата, брата, свекъра и свата са си все така наоколо; да се свали фереджето е отнело две хиляди години мъки, за които ти душице, изобщо не си даваш сметка, нито си имаш идея за какво говориш, докато повтаряш политически коректни левичарски клишета. А са клишета 1. Защото в тях няма и капка смисъл ( и останалите твърдения са същите като това, което току що разгледах) 2. Защото са клишета - декларативни скоропогоеорки, повтаряни до смърт и до втръсване като заклинание, и без мислене репликирани, в които няма и капка смисъл и всяко клише се превръща в прах и сажди, когато го докоснеш.

Наздраве и извинения за намесата.

Навярно твоя Буковски докато е държал вратата е пуснал някоя мила според него, но не особено коректна дума, например "душици" и "овчици", за това е получил и достоен отговор. От целия ти пост мога да кажа, че хич не си наясно нито с това какво е клише, нито какво е жена, нито с историческите и съвременни данни за нея.

[Perkūnas]

+ от мен за Uragan-a.

Във въпросната статия аз не виждам нищо освен общи приказки, които авторът може е чул във всяка квартална кръчма.

[Frujin Assen]

Преди време гледах филм, за отношението към жените в Мавритания. Та там значи майката стискаше крачето на дъщеря си между две пръчки и когато хлапето зареве от болка му пъха чаша мляко в устата, и ако не пие, следва още по жестоко стискане. Това било така нареченото "наливане", защото пълните жени били по привлекателни. Естествено, освен стискането се прилагал още бой с пръчки и прочее подръчни материали. Освен това, съществувало убеждението, че жената не бивало да изпитва удоволствие от секса, поради това я обрязват и после зашиват. В първата брачна нощ младоженецът разшива булката и я пребива с пръчка, за да не и останели приятни впечатления от първия секс. Някой традиционалисти биели жените си всеки път като спят с тях. Естествено, съпругът има право да зашие жена си (това в 90% от случаите го върши майката на съпруга) по свое усмотрение. Това създавало проблеми на живеещите в Франция, където обрязването се практикувало по рядко. За да се държи обаче жената в подчинение, то ако не слуша мъжът си той можел да я накаже, наказанието включвало групово изнасилване, и пребиване от бой (понякога до смърт). Това възпирало огромната част от арабките и мюсюлманките да говорят за правата си. Основния проблем, бил че те не получавали образование, не знаели добре френски и никога не били работели. Тоест, било трудно (почти невъзможно) битите жени да се отделят от мъжете си, отделно обикновено още съвсем малки вече имали по няколко деца. И всичко това се случва днес, не преди 2 века.

Аферим, както се казва на чист майчин език. Културните особености трябва да се уважават!

Редактирано Октомври 21, 2011 от Frujin Assen

[DendroaspisP]

Като гледам как се развива дискусията, все повече се убеждавам, че авторът има някакво право.

Вместо справедливо единение, именно схванато като равенство в правата и задълженията на членовете на едно общество (независимо от това дали нещо им се мандахерца или не между краката), днешният феминизъм насажда разделеност в съдържанието, а уж се опитва за обезличи външната форма. И тук дискусията взе да става "ние жените срещу тях мъжете" или обратното.

[nik1]

Ето докъде води безогледното прилагане на културологията ))

Какво искаш да кажеш?

[nik1]

Ник, пишеш че сме на почетното второ място в Европа след албанците. За албанците, съгласен съм, родовостта е свързана с традиции като здрава връзка в семейството, рода и племето, отговорност към тях и от там и високата им раждаемост, при нас обаче как това кореспондира с опърпаното, обезверено и намаляващо от ден на ден българско племе?

Нашата култура е също със сравнително висока степен/индекс на родовост ("колективизъм" по Хофстеде).

Тази особеност, и както и повечето, се променят бавно. Сега, в момента, културата ни е по-малко родова отколкото е била да кажем преди 40 години, но все още е повече родова, отколкото повече безродова ("индивидуалистична").

Преди 40 години, демек преди последната вълна на "огражданяване"/"опанеляване", връзките в родовете и роднините в България са били много силни. Всъщност "бяха" - аз лично съм израснал в типичната българска "къща"/"двор" от старите времена , в която е живеело повече от едно семейство - живял е един цял род. Такива бяха и къщите на съседите в квартала..

[Doris]

Като гледам как се развива дискусията, все повече се убеждавам, че авторът има някакво право.

Вместо справедливо единение, именно схванато като равенство в правата и задълженията на членовете на едно общество (независимо от това дали нещо им се мандахерца или не между краката), днешният феминизъм насажда разделеност в съдържанието, а уж се опитва за обезличи външната форма. И тук дискусията взе да става "ние жените срещу тях мъжете" или обратното.

Това не е вярно. Сега защо не си точен и пунктуален? Някои са против Буковски като цяло, без да конкретизират, а с Пандора мненията ни не съвпадат.

Моята позиция също е принципна и засяга както отношението на Буковски към жените, така и към хомосексуалистите, толерантността и политкоректността, а също и обърканото и неточно изложение. За това обърнах внимание, че от думите му излиза, че жените са малцинство и се започна

[Aspandiat]

Ето малко и от мен (не съм аз авторът, да не се обърка някой )

Предизвикателствата на Новото Средновековие

Михаил ДИНЕВ

02 Юни 2010

Дори хората, които не изпитват някакви есхатологични очаквания, възприемат съвременната епоха като „междинна" – т.е. като време на преход от стария към един нов свят – неразбираем, и вероятно опасен, но въпреки това желан, защото именно кризата на днешния свят поражда подобни очаквания. Вероятно, по същия начин са се чувствали навремето хората, живели в епохата непосредствено след краха на Римската империя. Предишният световен ред, изграждан и съществувал в продължение на столетия, вече бил мъртъв, а новият все още не се е появил и никой от тогавашните европейци не е бил наясно, как точно е трябвало да изглежда светът след този първи „залез на Европа".

Както е известно, човешката цивилизация съществува от хилядолетия, но едва през последните няколко столетия, в нейните рамки, възникна либералното капиталистическо общество на т.нар. Запад (към който, между другото, днес принадлежим и ние, българите). Формирало се на основата на западната цивилизация, това общество обаче отхвърля традиционните ценности на Запада, и според мнозина развитието му напомня прогресивно нарастващ раков тумор, който демонстрира смайващ динамизъм, поразявайки все нови и нови здрави „органи" на европейската цивилизация.

Декларирайки претенциите си за глобална доминация, либералният проект направи всичко възможно за да постигне своята „пълна и окончателна" победа. Но именно днес, когато, както изглежда, вече нищо не може да се противопостави на неудържимия му натиск, отвъд триумфа на либерализма започва да прозира неговата гибел и поредното тържество на Традицията.

Всъщност, либерализмът, макар че паразитира върху традиционните европейски ценности, не е способен сам да формулира позитивна концепция за устройството на света, морала и организацията на обществото. Ерозирайки европейската християнска цивилизация, либерализмът, в същото време, работи за собствената си гибел, защото либералното капиталистическо общество не може да съществува без цивилизацията, превърнала се в негов носител и разпространител – т.е. европейската цивилизация. Без съмнение, още при първите признаци за задълбочаващ се упадък на съвременния световен ред, неевропейските народи (и цивилизации) бързо биха се отървали от наложения им отвън модел, при това заедно с неговите носители и идеолози.

Днес сякаш се завръщат времената на залеза на Римската империя, носейки със себе си упадъка на съвременната цивилизация и предчувствието за едно Ново Средновековие. И, ако нашата (т.е. европейската, юдео-християнска) цивилизация иска да оцелее, единственият и път към бъдещето е свързан с необходимостта от формулирането на нов и в същото време органичен, а не негативен, модел на устройство на света, чиято социална организация да е в състояние да запази обществото и основните достижения на цивилизацията, като (отговаряйки на предизвикателствата на времето) премине на ново стъпало в развитието си, характерно за което ще бъде връщането към традиционните за европейската цивилизация механизми и средства за самоорганизация.

Предизвикателствата пред съвременния Запад

Основните предизвикателствата на съвременността се очертават все по-ясно. Първото измежду тях е цивилизационното, породено от неспособността на западното общество да се защити от натиска на принадлежащите към други цивилизационни общности – тези от Изтока и Юга, стремящи се да получат достъп да богатствата, натрупани от Стария свят. Някогашната агресивност на Запада, отдавна остана в миналото, въпреки отделни рецидиви, проявяващите с политиката на Съединените щати например. Днес не само липсва всякакъв стремеж към експанзия, но и елементарната воля за съпротива, а заедно с нея и инстинктът за самосъхранение, гаснат прогресивно. Вместо защитата се предпочита „умиротворяването", а вместо натиска – отстъпките. Първият свят отчаяно се опитва да подкупи Третия, надявайки се, че отстъпките, които прави, поне малко ще отдалечат мащабното разграбване на натрупаните от него богатства. Само че покварените от постоянните „подкупи" и вкусили от прелестите на западната цивилизация, съвременни „варвари", постоянно ще искат още и още, докато накрая не отнемат от отслабналите потомци на Запада всичко.

Следващото предизвикателство е демографското и то е свързано с неспособността на западното общество да се самовъзпроизвежда, докато в останалите региони на планетата се наблюдава точно обратната тенденция. При това, в тях демографският ръст в значителна степен се стимулира от самия Запад, посредством онези елементи на цивилизацията и прогреса, които навремето бяха внедрени от него в средите на т.нар. колониални народи. Дори и най-притимитивнто здравно обслужване гарантира постоянния демографски взрив в страните от Юго и Изтока, а хуманитарната помощ на Запада позволява дори на т.нар. „пропаднали държави" ( failed states ) да поддържат такава численост на жителите си, каквато никога не биха достигнали в условия на естествено развитие.

Поредното предизвикателство е идеологическото, свързано с факта, че западното общество постепенно губи смисъла на своето съществуване. Ако до началото на епохата на Просвещението (ХVІІ-ХVІІІ век) смисълът на човешкия живот е вярата в Бога, след това просветителската мисия трансформира смисъла на съществуването на западната цивилизация в идеологията на колониалната експанзия и „бремето на белия човек". В крайна сметка, през ХХ век – с неговия краен секуларизъм, масов атеизъм и тотална доминация на ултралибералните идеи, на западното общество бе отнета и вярата, и дори просветителската (което означава антитрадиционна) идея за цивилизаторската мисия на Запада. Традиционните понятия за вяра, чест, дълг и служба на държавата, бяха подменени от идеята за върховенството на личния просперитет, крайният индивидуализъм и неограниченото потребление. Загубвайки вярата и висшия смисъл на съществуването си, западният човек все повече се превръща в „мислещо животно", смисълът на чиито живот е в удовлетворяването на неговите все по-големи (и все по-често безсмислени) потребности.

Следващото предизвикателство е ресурсното, свързано с факта, че възможностите на планетата са крайно ограничени, дори и в производството на хранителни продукти. Природните ресурси очевидно на са безкрайни и изчерпването им се измерва с биологични (т.е. реално забележими в рамките на едно-две поколения), а не с геологични единици за време. Но вместо рационализирането на разхода на невъзстановимите ресурси, съвременното общество стимулира все по-безумното пилеене на природните богатства в хода на безкрайната потребителска надпревара, натрапена на човечеството именно от либералната западна цивилизация. В резултат от това, все по актуален става въпросът за търсенето на алтернативни енергийни източници и суровинни ресурси. И, особено – за алтернативни пътища на научното развитие. На фона на техническия прогрес през последните десетилетия е очевидно, че съвременната наука се намира в задънена улица, а развитието сякаш е спряло. За доминиращата в съвременния свят корпоративната наука, финансирана от транснационалните корпорации е изгодно не развитието, а само усъвършенстването на съществуващите технологии, в които вече са вложени огромни средства. За тях е по-просто да купят и да замразят всяко изобретение, което може да превърне в ненужен цял отрасъл. Така науката постепенно се превръща в спирачка на прогреса, вместо в негов двигател.

Поредното предизвикателство е социалното. Общественото устройства, наложено от Запада след края на Средновековието, постепенно се превърна във фактор за кризата на съвременния свят. Хуманизмът, възникнал в средновековното западно общество, се оказа смъртоносен за него. Именно идеите на хуманизма, енергично наложени в масовото съзнание в продължение на няколко столетия, отблъснаха индивида от традицията на йерархията и строго установения ред, трансформирайки се в основа на идеята за равенството. Така човекът бе приравнен с Бога, а човешкото несъвършенство очерта координатнана система, в която днес се „измерва" всяка ценност - както материална, така и духовна. Свързаната с идеята за равенството идея за демократичното управление, на практика, се изроди в прикритие за управлението на олигархични групи, които, използвайки оптимално съвременните технологии за манипулиране на общественото мнение, съумяват да овладеят и удържат властта. След провъзгласяването и възприемането на принципа за „равенството", обществото, което в миналото бе разделено (по един, съвсем естествен начин) на съсловия, не се трансформира в общество на равни помежду си индивиди, а в общество на излъганите и манипулирани хора.

Последното предизвикателство е свързано с липсата на цел. Защото съвременната западна цивилизация (т.е. нашата собствена цивилизация) действително не разполага с ясно формулирана цел. В същото време е очевидно, че планетата е вече тясна за човека, който се нуждае от поредната експанзия. Земята стремително изчерпва запасите си от полезни изкопаеми, замърсява се, става все по-неудобно място за живот. Единственият начин да се реши този проблем, е „колонизирането" на Вселената. Когато, през ХV век, европейската цивилизация се сблъсква с проблема за ограничените ресурси на Стария континент, той бива успешно решен посредством колонизационния проект, който не просто ражда цяла епоха на герои-откриватели, но и спасява европейската цивилизация от кризата, предлагайки и нова колонизационна идея, чиито импулс се усеща през следващите 500 години. Проблемът днес е, че съвременният свят препятства развитието на космическите индустрии и изследването на космоса, той сякаш не се нуждае от усвояването на други светове. Изглежда либералната цивилизация, която вече е навлязла в стадий на упадък, не може да формулира нова, достатъчно мащабна задача пред цивилизованото човечество. Макар да е ясно, че само експанзията в космоса може да възроди героичния тип на човека от миналото – откривател и покорител на новите, непознати дотогава пространства - едновременно войн, учен, държавник и учител.

Необходимото връщане към Традицията

Само незабавният и адекватен отговор на предизвикателствана на съвременната епоха може да гарантира бъдещето на западната (юдео-християнската) цивилизация. Само с възраждането на традиционните принципи на властта, идеологията, културата и общественото устройство, може да бъде възстановена органичната форма на съществуване на принадлежащите към нея индивиди. В това е бъдещето на Запада и неговото по-нататъшно съществуване. Все по-ясно се очертават контурите на обществото на бъдещето – Новото Средновековие. Принципите на това ново, и едновременно старо, общество са йерархията, вярата, честта и чувството за дълг. В неговите рамки държавата вероятно ще претърпи сериозна трансформация, превръщайки се в някаква форма на йерархия на васалитетите на различните неофеодални общности, свързани помежду си от родствени или корпоративни връзки. Икономиката ще престане да бъде единствения смисъл на съществуване на потребителската цивилизация, превръщайки се в система за функционалното гарантиране на човешките потребности. Производството ще бъде „отделено" от индивида, като елемент застрашаващ свободата на личността. Самата индустрия пък ще бъде „атомизирана", т.е. трансформирана в модерна форма на натурално стопанство, когато всеки човек ще може да произвежда, на практика, всякаква продукция. В същото време с такива дейности като управлението, отбраната, науката и изкуството вероятно ще се занимават предимно представителите на новата аристокрация, която тепърва предстои да се формира.

Съмнително е обаче, доколко съвременното западно общество е в състояние само да избере именно този път на развитие. Пък дори и в това да е последният му шанс за оцеляване.

Източник:

http://geopolitica.e...-srednovekovie-

[Last roman]

Прекрасен допълващ щрих към цялата обща картина, Спандьо!

[nik1]

Нашата култура е също със сравнително висока степен/индекс на родовост ("колективизъм" по Хофстеде).

Тази особеност, и както и повечето, се променят бавно. Сега, в момента, културата ни е по-малко родова отколкото е била да кажем преди 40 години, но все още е повече родова, отколкото повече безродова ("индивидуалистична").

Преди 40 години, демек преди последната вълна на "огражданяване"/"опанеляване", връзките в родовете и роднините в България са били много силни. Всъщност "бяха" - аз лично съм израснал в типичната българска "къща"/"двор" от старите времена , в която е живеело повече от едно семейство - живял е един цял род. Такива бяха и къщите на съседите в квартала..

PS

Корелацията между расизма и "родовостта" е силна;

Расизмът има слаба корелация със степента/индексът на "тревожност" (Uncertainty avoidance по Хофстеде). Например Франция, е сравнително безродова страна/култура, но е в горната част на класацията по расизъм.

Има и допълнителни фактори, които влият върху расизма, един от тях е дали обществата са мултирасови. В мултирасовите обшества хората от другите раси се приемат по-лесно. Пример е Русия, страна с висока степен на родовост , и с близки до нашите измерения за другите особености на културата (в 8 -дименсионалния модел), но с по-слаби расистски нагласи от тези в България (в едно изследване беше класирана много по-назад от България); Бразилия, също родова култура, е със слаби расистки нагласи.

В това изследване на World Value Survey, сме на трето място в Европа по расизъм.

В най-долната част на класацията са безродовите страни/култури (вкл. и някои родови, но мултирасови) , в горната част - са родовите култури..

http://davidemanuelandersson.wordpress.com/2009/04/20/racism-xenophobia-linguistic-chauvinism-and-religious-intolerance-around-the-world/

Може да се види и следното интересно изследване:

Най-значителни са процентите на хомофобите в родовите страни/култури, най-ниски в безродовите..

http://davidemanuelandersson.wordpress.com/2009/04/20/another-look-at-neighborly-intolerance-from-andorra-to-jordan/

Мога да предположа че тук има известно усилване или отслабване на връзките (които са причинно-следствени както казах по-горе), поради влияния на други културни особености (мъжественост/твърдост на културата, тревожност, но за това друг път)

общо взето в русия хомофобията е силна

(Думата "педераст" се изпозлва за обида в руския, българския, македонския - самият език, заглавие на статията показва какви са нагласите на автора)

Редактирано Октомври 21, 2011 от nik1

[DendroaspisP]

... За това обърнах внимание, че от думите му излиза, че жените са малцинство и се започна

Ми да, жените все повече започват да стават малцинство, измествани от една тълпа от съвременни криворазбрали феминистки, които доста условно могат да се нарекат жени.

[nik1]

Вижте, сега на връзвайте толкова на приказките на първия източноеврепеец, които си е дошъл от Англия, или САЩ..

Нашите (източноевропейските) култури са женствени/меки, и за нас (мъжете) е малко или много плашещо и непонятно как една жена може да се държи като "мъж", демек да е напориста, борбена (което е горе долу нормално за мъжествените/твърди, и индивидуалистни култури)..

Упс, за малкио да изпусна да напиша "мъжете" (след "нас"), и щеще да стане каквото ще стане..:) Аз предупредих "Дорис"(и Пандора го знае де), че макар и джентълмен, съм шовинист, да не се стряска толко от мен; най-доброто ми качество, е че си знам че си знам добрите и лошите такива)

[КГ125]

Какво искаш да кажеш?

Лека шега с един стар спор

[Doris]

Не знам в какво се състои шовинизма на ник1, но като чета, какво е написал и го съпоставя с последната статия си задавам въпроса - принадлежим ли и доколко принадлежим към западната цивилизация или сме нещо доста по-различно, източноевропейско, а може би маргинално, европейско-азиатско.

Ако питате някой германски или австрийски бюргер, той едва ли ще ви даде положетелен отговор.

Та ако не сме западноевропейци, защо трябва да се косим за западноевропейските проблеми, по-добре е да си гледаме нашите - посткумунистически ,източноевропейски маргинални и не знам още какви...Защото може да се окаже, че не само проблемите ни , но и интересите ни не съвпадат.

[Пандора]

Това не е вярно. Сега защо не си точен и пунктуален? Някои са против Буковски като цяло, без да конкретизират, а с Пандора мненията ни не съвпадат.

Моята позиция също е принципна и засяга както отношението на Буковски към жените, така и към хомосексуалистите, толерантността и политкоректността, а също и обърканото и неточно изложение. За това обърнах внимание, че от думите му излиза, че жените са малцинство и се започна

Аз дори не разбирам ,защо се концентрирахме толкова върху феминизма,като мъжете също се променят...

Ми да, жените все повече започват да стават малцинство,

напротив,защото мъжете бавно се превръщат в жени В един кавказки форум,участник каза,че единствено типичните мъжки дейности биле войната и косенето.Не знам колко от тук спорещите са косили сено,но и войната също не е едновремешната и често се свежда до натискане на бутон,така че мъжът днес нито е ловец,нито е Херкулес да размахва петкилограмов меч над главата си В един блог съвсем наскоро попаднах на ето това:

„Предвиждам щастливо бъдеще за американците само ако не разрешат на правителството да погуби професиите, свързани с физически труд, под претекст, че това е грижа за хората.“Томас Джеферсън

За обичаите в Мавритания - едва ли аз бих защитила такова отношение към друго същество,няма значение дете или жена,то и в скандинавските страни май по-често жените бият мъжете си ,но да налагаш нещо с укази не знам какъв успех би имало

Попаднах на това четиво

http://www.dnes.bg/es/2011/03/02/briuksel-iska-poveche-jeni-nachalnici.112567,4

и се сетих,че когато бяхме в 7-ми клас,бяха направили изследване,че почти само момичета са активистки и училищната дружинна ни накара всички класове на които отрядни председатели са момичета да си ги сменяят и да изберат момчета... така,че сами си правете извод какво представлява любимия ви ЕС - социализъм light

Редактирано Октомври 22, 2011 от Пандора

[Doris]

Тези квоти са едно голямо недоразумение :

http://www.webcafe.bg/id_8332615

Заради подобни бюрократични недомислици хората се настройват негативно по отношение на идеите за човешки права във всякакви области.

[КГ125]

...си задавам въпроса - принадлежим ли и доколко принадлежим към западната цивилизация или сме нещо доста по-различно, източноевропейско, а може би маргинално, европейско-азиатско.

Та ако не сме западноевропейци, защо трябва да се косим за западноевропейските проблеми, по-добре е да си гледаме нашите - посткумунистически ,източноевропейски маргинални и не знам още какви...Защото може да се окаже, че не само проблемите ни , но и интересите ни не съвпадат.

Ние си имаме наши си ценности, но тези неща нахлуват доста агресивно от запад, а от друга страна западът = цивилизация и този факт е неоспорим. Той ни научи и улиците си да метем дори, не друг, ами точно западът, та да не припадат г-дата Иречек и Каниц от вида на видинските и софийски сокаци..

Та когато от мястото, което трябва да носи прогрес и цивилизация и с което сме си свързани идват такива послания, нормално е да се замисли човек.

[DendroaspisP]

... напротив,защото мъжете бавно се превръщат в жени ...

Не мога да не се съглася с това. Тъжен факт за съжаление.

Само че, поне аз мъжкото го свързвам не с мачовщината и тежкия физически труд (историята показва, че жените също са изпълнявали такъв и когато хората хабер си нямали от феминизъм), а с кавалерството. Днес тежкият физически труд или липсата му е преди всичко въпрос на икономически условия. Липсата на военна подготовка при мъжете (подчертавам) е продукт на лЕберастията. Но липсата на кавалерство е продукт на криворазбрания феминизъм пак като продукт на сбърканата лЕберастия. Не може под влияние на сбъркани и неправилни идеи единият пол (жените) да се променя драстично, а другия да си остава константа. Крайният резултат обаче е повече от калпав и води до още по-голямо разделение на половете по външни белези, вместо общността на правата да ги сближава.