Отиди на
Форум "Наука"

За възникването на живота


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 часа, orlogin said:

Според вас кога можем да очакваме създаването на изкуствен живот в лаборатория, след година, две, пет или повече?

Зависи какво разбираме под "живот".

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 94
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 1 час, Кухулин said:

Зависи какво разбираме под "живот".

Прекалено философско. Нека за сега да се ограничим в материален обект който:

- обменя вещества с околната среда

- расте

- размножава се

- всичко това в рамките но достатъчно кратко време, за да може да бъде наблюдавано в лаборатория.

Не е определение за "живот", но е достатъчно добро приближение за целите на експеримента, струва ми се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, Изчезнал said:

Прекалено философско. Нека за сега да се ограничим в материален обект който:

- обменя вещества с околната среда

- расте

- размножава се

- всичко това в рамките но достатъчно кратко време, за да може да бъде наблюдавано в лаборатория.

Не е определение за "живот", но е достатъчно добро приближение за целите на експеримента, струва ми се.

Това не е толкова философски проблем, колкото чисто техническо изискване за дефиниция, тъй че да познаем все пак дали се е появил "живот" в колбата. Скоро имахме една минидискусия на тази тема.

Ако следваме твоето определение, вероятно ще можем да синтезираме живот съвсем скоро, стига да заделим необходимите ресурси. Тук проблемите са предимно в миниатюризацията, защото принципно и един роботизиран цех може да бъде материален обект с необходимите свойства.

А виж, превръщането на неорганичната материя в органична жива система е отделна песен...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Кухулин said:

Зависи какво разбираме под "живот".

Имам предвид биологичен живот на основата на протеини, нуклеотиди, липиди и т.н., за който е повдигната темата и който е цел на хиляди учени с многомилионно финансиране.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Кухулин said:

Ако следваме твоето определение, вероятно ще можем да синтезираме живот съвсем скоро, стига да заделим необходимите ресурси. Тук проблемите са предимно в миниатюризацията, защото принципно и един роботизиран цех може да бъде материален обект с необходимите свойства.

Не мисля, че проблемите се свеждат до ресурси и до миниатюризация. Проблемите са в огромната сложност и комплекстност, която към момента не се разбира, а на всичко отгоре се и подценява. Не можеш да произведеш нещо толкова сложно, ако не си наясно как работи.

Роботизирания цех е на светлинни години от жива клетка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, orlogin said:

Имам предвид биологичен живот на основата на протеини, нуклеотиди, липиди и т.н., за който е повдигната темата и който е цел на хиляди учени с многомилионно финансиране.

Никой никога няма да изгради такава система от неорганични вещества в лабораторни условия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 18.07.2023 г. at 8:51, Кухулин said:

Никой никога няма да изгради такава система от неорганични вещества в лабораторни условия.

https://www.youtube.com/watch?v=BJoIR9HZTpw

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 18.07.2023 г. at 7:51, Кухулин said:

Никой никога няма да изгради такава система от неорганични вещества в лабораторни условия.

Експериментите дори не се доближавт до синтезирането на живот с цялата тази интелигентно проектирана намеса. 
Изключителната сложност на всички форми на живот изглежда твърде далечна цел.

Ето какво пише по същия повод британският физик и космолог Пол Дейвис в книгата „Демонът в машината“:

„Например, на 20 май 2010 г. британският Daily Telegraph включва заглавие „Ученият
Крейг Вентър създава живот за първи път в лаборатория, което предизвиква дебат за
„играенето на Бог““. Това е дълбоко подвеждащо. Недоразумението се свежда до
двусмисления термин „създава“.
В известен смисъл хората създават живот от векове, като най-очевидният пример са
кучетата. Кучетата са изкуствени животни, произведени от вълци от поколения на
кръстосване и внимателна селекция. Преди двадесет хиляди години е имало вълци,
но не е имало дог или чихуахуа. През последните години техники за генно
инженерство, като генна трансплантация, позволиха да бъдат създадени много нови
организми, включително разнообразие от ГМ храни. Новата технология, известна като
CRISPR, позволява геномите да бъдат пренаписани повече или по-малко по поръчка.
Това, което Вентър и колегите му направиха, беше брилянтно и заслужено
привличаше вниманието. Той взел обикновена бактерия (Mycoplasma genitalium) и
заменил нейната ДНК с персонализирана версия. С други думи, Вентър запази почти
целия хардуер (клетката) и просто смени софтуера (ДНК). Микоплазмата услужливо
стартира новия софтуер и изпълни преработените генетични инструкции; новият
организъм е наречен Mycoplasma laboratorium. Компютърният еквивалент би бил като
закупуване на компютър и преинсталиране на собствена версия на операционната
система с добавени няколко дизайнерски украшения. Това би ли означавало
създаване на компютър?
Не точно. Свободните приказки за създаване на живот в лабораторията смесват
химията с информация, хардуера със софтуера. Основният момент е, че
преструктурирането на съществуващия живот, което направи Вентър, наистина е
много далеч от създаването на живот от нулата.“
Пол Дейвис

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, orlogin said:

"Основният момент е, че преструктурирането на съществуващия живот, което направи Вентър, наистина е много далеч от създаването на живот от нулата.“

Пол Дейвис

Наистина много далеч ... но това, което правят с модифицирането на ДНК-то според мен е много страшно и опасно.
Дефакто много по-страшно и по-опасно отколкото изкуствения интелект (ИИ), с който ни надуват главите напоследък.

Хората са еднакво далеч от "истинско" създаване на живот и "искински" ИИ. Но както се вижда, технологията за
биологично програмиране чрез модифициране на ДНК вече реалност и се експериментира с нея.

За какво ти ИИ ако можеш да прогамираш хора както си поискаш ?? 😢

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, orlogin said:

Експериментите дори не се доближавт до синтезирането на живот с цялата тази интелигентно проектирана намеса. 
Изключителната сложност на всички форми на живот изглежда твърде далечна цел.

Всичко е въпрос на вложени ресурси. Това "многомилионно финансиране", за което писа в предния пост, е смешно в сравнение със сложността на проблема. Ако ще се синтезира от нула белтъчен живот, по-скоро трябва "многотрилионно финансиране", а няма кой да се занимава с такива глупости. Това са хиляди и хиляди протеини, кой от кой по-сложен. Огромна химическа  промишленост, огромна развойна дейност. А смисъл никакъв - защо да ги синтезираш, ако можеш да ги издоиш от някоя бактерия.

Виж, някоя РНК с автокаталитични свойства може и да се навърже в епруветките, съответно да я пишат "живот". Но засега ползват ензими за синтеза, коетоси е чийт :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, gmladenov said:

модифицирането на ДНК-то според мен е много страшно и опасно.

Не мисля. Природата така е създала "системата",че и най-злият човек да не може да я влоши и разруши... Това разбира се е мое предположение...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, deaf said:

Не мисля. Природата така е създала "системата",че и най-злият човек да не може да я влоши и разруши... Това разбира се е мое предположение...

Много бих искал да е така, но за съжаление отдавна сме прескочили технологичната границата от където можем да редактираме биологичния софтуер. Успешни генетични експерименти се правят от 60-те години на миналия век. Сега всичко опира до морала на поръчителите, шепа хора, които контролират лабораториите по света. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, orlogin said:

можем да редактираме биологичния софтуер.

Как като не знаем кое точно е Добро и кое Лошо? А и не става дума за софтуера,а за хардуера...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 2 минути, deaf said:

Как като не знаем кое точно е Добро и кое Лошо? А и не става дума за софтуера,а за хардуера...

Вярно е не знаем кое ще се окаже добро или лошо за бъдещите поколения при евентуална намеса сега, но за тези които имат амбицията за контрол това няма е пречка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Кухулин said:

Всичко е въпрос на вложени ресурси. Това "многомилионно финансиране", за което писа в предния пост, е смешно в сравнение със сложността на проблема. Ако ще се синтезира от нула белтъчен живот, по-скоро трябва "многотрилионно финансиране", а няма кой да се занимава с такива глупости. Това са хиляди и хиляди протеини, кой от кой по-сложен. Огромна химическа  промишленост, огромна развойна дейност. А смисъл никакъв - защо да ги синтезираш, ако можеш да ги издоиш от някоя бактерия.

Да наистина целта не оправдава евентуалните огромни средства, тъй като навсякъде около нас ври и кипи от всевъзможни организми, които съдържат всичко необходимо като модел за бъдещо проектиране на нови протеини и геноми. Въпреки това мисля, че залога е голям и не биха се отказали да потвърдят хипотезта за произход от първичната супа (абиогенеза), която е изпаднала в немилост като следствие от грандиозния напредък в областа на молекулярната биология.

Тук показвам един списък с проведените конференции на Международното общество за изследване на произхода на живота (ISSOL).

Обърни внимание на задачите поставени на конференцията проведена в Германия 1983 г.

 

БЮЛЕТИН НА РУСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, 1994, том 64, № 5, с. 432 - 447

1957 г. СССР. Москва.

Първи международен симпозиум за произхода на живота на Земята.

Общо събрание на Международният съюз на биохимиците, проведен в Брюксел през 1955 г., изрази желание да свика специален международен симпозиум по този въпрос в Москва, тъй като беше признато, че учените от Съветския съюз по това време са направили значителен принос за решаването на проблема с произхода на живота. В симпозиума взеха участие повече от 40 учени от различни специалности от 17 страни, включително петима носители на Нобелова награда: J. Bernal, M. Calvin, P. Mitchell, L. Pauling, I. Prigozhyn. Симпозиумът разкри интердисциплинарния характер на разглеждания проблем. В резултат на широка и ползотворна дискусия беше разработен основният принцип на еволюционния път на възникване на живота, който формира основата за развитието на тази област на знанието. Основните научни резултати от симпозиума бяха доказателство за възможността за възникване на органична материя от неорганична и възможността за абиогенно възникване на асиметрия на органични молекули.

 

1963 г. САЩ. Флорида. Вакула Спрингс.

Втора международна конференция за произхода на предбиологичните системи.
На конференцията присъстваха предимно изтъкнати американски учени. От теоретиците бяха поканени само онези, които можеха да изразят нова гледна точка по проблема. Страната ни бе представена от А.И. Опарин. Много внимание на конференцията беше отделено на перспективите за развитие на проблема (доклад на А. И. Опарин). Бяха обсъдени експериментални данни за абиогенното образуване на микромолекули (мономери), макромолекули (биополимери) и появата на многомолекулни системи, които биха могли да бъдат изходен материал по пътя към появата на първични организми.

 

1970 г. Франция. Понт-а-Мусон.

Трета международна конференция за произхода на живота.

Създаване на Международно общество за изследване на произхода на живота. Избори на първи състав на изпълнителния комитет и президент. А.И. Опарин е президент два мандата (до 1977 г.), след което остава почетен президент на ISSOL. (Международното общество за изследване на произхода на живота (ISSOL) е създадено през 1970 г.)

 

1971 г. България. Варна.
Международен симпозиум "Произход на живота и еволюционна биохимия". Програмата включва два въпроса:
Произход и еволюция на фотохимичните системи; произход и еволюция на биокаталитичните системи и процеси. След заседанието на симпозиума се проведе консултативна среща на членовете на изпълнителния съвет на ISSOL, на която, в допълнение към обсъждането на редица организационни въпроси, беше решено да се проведе през 1974 г. в Москва Международен семинар, посветен на 80-годишнината на А.И. Опарин и 50-годишнината от неговата теория за произхода на живота (от публикуването на първата му работа през 1924 г.)

 

1973 г. Испания. Барселона.
Четвърта международна конференция ISSOL.
Научната програма включваше шест колоквиума и съответните общи сесии по следните въпроси: органична космохимия; примитивна Земя и палеобиология; абиотични синтези и взаимодействия; структурно и термодинамично разглеждане на произхода на живота; ранна биохимична еволюция; екзобиология и планетарни изследвания. Важно събитие беше провеждането на първото Общо събрание на ISSOL.

 

1974 г. СССР. Москва.

Международен семинар в чест на 80-годишнината на академик А.И. Опарин и 50-годишнината от неговата теория за произхода на живота на Земята.

В чест на това събитие беше извършено паралелно издание на руски и английски език на сборник със статии на учени от различни специалности, занимаващи се с проблема за произхода на живота. Както беше отбелязано в предговора от редакторите, публикуването на този сборник беше знак за признание на идеите на А.И. Опарин и свидетелства за дълбоко уважение към него.

 

1977 г. Япония. Киото.

Пета международна конференция ISSOL.
Конференцията в Киото беше организирана съвместно с ISSOL и Японското общество за изследване на произхода и еволюцията на живота. За да включи в програмата си резултатите от полета на американския космически кораб Viking, който според изчисленията на НАСА трябваше да пристигне на Марс през юли 1976 г., конференцията в Киото беше отложена за пролетта на 1977 г. За резултатите от полета на конференцията беше направен специален доклад. Проведе се второ Общо събрание на ISSOL.

 

1980 г. Израел. Йерусалим.
Шеста международна конференция ISSOL.

Посветен на паметта на A.I. Опарин, който почина няколко седмици преди да започне. Основни теми: органични молекули в междузвездното пространство във връзка с изследването на произхода на живота; анализ на метеорити; абиотичен синтез на мономери; полимеризационни реакции в предбиологичната ера; произход на оптичната активност; произхода на генетичния код; ранна биохимична еволюция; фосили и микрофосили и др. Точно там, в Йерусалим, на третото общо събрание на ISSOL, първият медал на името на. А.И. Опарин беше представена на К. Понамперума. (Изпълнителният комитет на ISSOL през 1977 г. учреди Златния медал на името на А.И. Опарин.)

 

1983 г. Германия. Майнц.
Седма международна конференция ISSOL.

Програмата на тази конференция отразява интердисциплинарния характер на научната информация, представена от нейните участници: космология и космохимия (междузвездни облаци, еволюция на звездите, атмосфера и повърхност на звезди, комети, метеорити); палеонтология, геология, геохимия (древни палеонтологични находища, еволюция на атмосферата и хидросферата); моделиране на процеси на химична еволюция в лабораторни условия; теории за произхода на живота във връзка с произхода на биологичната информация, трансформацията на енергията в процеса на биологичната еволюция, живот в екстремни условия; „Произходът на живота на Земята” като предмет в образователните програми. Четвърто общо събрание на ISSOL: медал А.И. Опарин беше представен на Стенли Милър.

 

1986 г. САЩ. Калифорния. Бъркли.

Осма международна конференция ISSOL.

Тази конференция се организира от Националната администрация по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА). Конференцията е посветена на 25-годишнината от екзобиологичната програма на НАСА и 10-годишнината от полета на американския космически кораб Viking до Марс. Симпозиумите обсъдиха четири основни въпроса: какви са били условията на първобитната Земя; какво е примитивна биология; как биоенергийните системи са се развили в предбиологичната среда; какви биха могли да бъдат първите самовъзпроизвеждащи се системи. Пето общо събрание на ISSOL: медал A.И. Опарин е представен на Джоан Оро.

 

1989 Чехословакия. Прага.
Девета международна конференция ISSOL.

Теми на конференцията: химическа еволюция; модели на пребиотични системи; модели на авторепликативни системи и генетичен код; ранна еволюция на основните биологични механизми; еволюция на клетъчните структури (прокариоти и еукариоти); палеобиология на ранните организми; изследване на космоса и екзобиология; общ еволюционен аспект на фотобиологията. Шесто общо събрание на ISSOL: медал на името на. А.И. Опарин представен на Дж. Шопф.

 

1993 г. Испания. Барселона.
Десета международна конференция ISSOL.

На тази конференция бяха отбелязани две важни събития: 20-годишнината от първото Общо събрание на ISSOL, проведено също в Барселона (1973 г.), и честването на 100-годишнината от рождението на известния американски учен, носител на Нобелова награда Harold Urey : в негова чест е учреден медал, който наред с медала А.И. Опарин, ще бъде награждаван последователно на всеки три години за изключителни постижения в изследването на произхода на живота.

Редактирано от orlogin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, orlogin said:

Да наистина целта не оправдава евентуалните огромни средства, тъй като навсякъде около нас ври и кипи от всевъзможни организми, които съдържат всичко необходимо като модел за бъдещо проектиране на нови протеини и геноми. Въпреки това мисля, че залога е голям и не биха се отказали да потвърдят хипотезта за произход от първичната супа (абиогенеза), която е изпаднала в немилост като следствие от грандиозния напредък в областа на молекулярната биология.

Абиогенните хипотези могат да се изследват и да се потвърдят, но те не са свързани със синтеза на протеини. Затова е много важно как ще формулираме понятието "живот".

https://en.wikipedia.org/wiki/RNA_world

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Кухулин said:

Затова е много важно как ще формулираме понятието "живот".

Животът на човека е будност. Докато животните и растенията не осъзнават,че живеят. Ето тази будност не може да се създаде в лабораторни условия. Впрочем,когато човек спи,тогава се (пре)връща в растение – живее,но не осъзнава това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.07.2023 г. at 9:27, deaf said:

Ето тази будност не може да се създаде в лабораторни условия.

А как ще познаем дали сме създали такава будност в лабораторни условия?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.07.2023 г. at 6:15, Кухулин said:

Абиогенните хипотези могат да се изследват и да се потвърдят, но те не са свързани със синтеза на протеини. Затова е много важно как ще формулираме понятието "живот".

https://en.wikipedia.org/wiki/RNA_world

Да, точно така, натуралният произход на много органични структури е изследван, експериментиран и научно потвърден. Необяснимо е защо оптимистичните интерпретации по отношение на тяхното сглобяване в сложни протеини се приемат лековерно.
След анализ на настоящите хипотези за химическата еволюция, проф. Ханс Р. Крихелдорф (Prof. Hans R. Kricheldorf), експерт по полимерна химия, стига до следното заключение: 
„Многобройните пропуски в знанията, отрицателните резултати и контрааргументите, предвид сегашното състояние на познанието, правят трудно да се приеме от научна гледна точка съществуване на химическа еволюция, водеща до живот. Въпреки многобройните постижения, особено в рамките на хипотезата за света на РНК, наличните до момента резултати далеч не са достатъчни, за да оправдаят адекватно химическата еволюция до точката на живите организми.”

image.thumb.jpeg.894a94d15e8af1a4d9c9caaf4aa7a25a.jpeg

 

Проф. Крихелдорф продължава.... „Ако човек се занимава с въпроса дали и как животът е възникнал чрез химическата еволюция, тогава трябва също така да може ясно да назове целта, т.е. живота. Писателят Артър Шницлер обаче беше много скептичен по този въпрос: „Нито един учен не може да каже какво е живота.“ Въпреки това много учени са се занимавали широко с въпроса как трябва да се дефинира феноменът на живота.“

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Молекулярен произход на живота, Мюнхен 2023 г

20 юни 2023 г., 10:50 ч → 22 юни 2023 г., 18:25 ч

image.thumb.jpeg.a1a8fab2d8bc44d8318e58295a917793.jpeg

 

Конференцията „Молекулярен произход на живота“, Мюнхен, разглежда един от най-фундаменталните въпроси на науката: Как може да възникне животът? 

С 26 доклада на известни учени, придружени от въпроси и отговори, срещи с лектора и постерни сесии, тази международна конференция събира учени от широк спектър от дисциплини, а именно: астрофизика, биохимия, биофизика, химия, геонауки и теоретична физика, не само за обмен на знания и експертен опит, но също така и за задействане на сътрудничество и създаване на повече връзки в рамките на обществото „Произход на живота“.

 

Списък на лекторите

 

Източник:

https://indico.physik.uni-muenchen.de/event/194/

 

image.thumb.jpeg.611d8f4799adbad761377e2210d76ad1.jpeg

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди дни е завършила конференцията на Международното общество за изследване на произхода на живота (ISSOL) в Кито, Еквадор.

Нед, 07/30/2023 - 00:00 - Пет, 08/04/2023 - 00:00

image.thumb.jpeg.23bf2954b08ab4ce8bc5296c657eef81.jpeg

 

Международното общество за изследване на произхода на живота (ISSOL) и Комисията по астробиология (F3) на Международния астрономически съюз (IAU) имат голямото удоволствие да поканят всички, които се интересуват от научните аспекти на произхода на живота и търсенето на живот извън Земята и свързаните с него въпроси, за да присъствате на Origins 2023,. Тази конференция предоставя важна възможност за астрономи, биолози, химици, естествени историци, планетарни учени и други да се срещнат и да се справят с въпроса за прехода от неживи системи към живо състояние и търсенето на живот извън Земята. Някои от основните цели и цели на конференцията са:

  • Разберете как се е образувала планетата Земя и възможността обитаеми екзопланети да се образуват около други звезди

  • Разберете как органичната материя, участваща в произхода на живота, би могла да се формира и да премине към жива система;

  • Споделете нови резултати относно физико-химичните среди на ранната Земя;

  • Обменете проучвания за еволюцията на живота в неговите най-ранни етапи и идентифицирайте следите, оставени в
    геоложките записи;

  • Проучете възможността подобен процес да се е развил на други места в Слънчевата система или екзопланети;

  • Разгледайте философските и исторически въпроси, свързани с развитието на тези
    изследователски подходи.

Източник:

https://www.usfq.edu.ec/en/events/origins-2023

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.07.2023 г. at 9:27, deaf said:

Животът на човека е будност. Докато животните и растенията не осъзнават,че живеят. Ето тази будност не може да се създаде в лабораторни условия. Впрочем,когато човек спи,тогава се (пре)връща в растение – живее,но не осъзнава това.

Миналата година Гугъл уволни софтуерният инженер Блейк Лемойн, който твърди, че техният ИИ проявява разум и наченки на самосъзнание:

В разговори за религията, съзнанието и законите на роботиката, изкуственият интелект се описва като "личност", а не технология, и иска от компанията да го третира като служител, а не като собственост, защото желае да служи на човешката раса, каза Лемойн.

Това проява на "будност" ли е?

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, scaner said:

техният ИИ проявява разум и наченки на самосъзнание:

В разговори за религията, съзнанието и законите на роботиката, изкуственият интелект се описва като "личност", а не технология, и иска от компанията да го третира като служител, а не като собственост, защото желае да служи на човешката раса, каза Лемойн.

Този правилно са го уволнили. Разумът и самосъзнанието са частичка и съдържание на понятието „живот“. Животът може да функционира и без разум, без саморефлексия. Съзнателният ум не е източник и мотиватор на нашето поведение, въпреки човешкото самомнение по този въпрос. Поведението не е гарантирана функция на съзнавани намерения. Както казва Воланд, проблемът не е, че човекът е смъртен, а че понякога е неочаквано смъртен (по памет). Импулсът за действие и поведение се активира незабавно и несъзнавано. След това идва размишлението какво сме казали или направили в прозаичния ни живот. ИИ ще стане личност тогава, когато започне да реагира (действа) импулсивно, т.е. без да ползва осъзнато своята налична база данни. Това е невъзможно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Incorrectus said:

ИИ ще стане личност тогава, когато започне да реагира (действа) импулсивно, т.е. без да ползва осъзнато своята налична база данни. Това е невъзможно.

Базата данни (== базата знания) е различно от механизъма на мислене. И много знаещите, и малко знаещите хора имат еднакъв механизъм на мислене, обусловен от конструкцията на мозъка. Ефективността на мисленето зависи от обема на знанията, не самото им наличие.

По тази причина импулсивността не е свързана с базата знания. От импулсивността (при хората) може да произтича елемент на творчество, но не съм сигурен че това е задължително - човек твори, като подсъзнателно върти всякакви варианти на база опита си, според и въпреки него. От страни може и да изглежда импулсивно, но не мисля че това е определящото, просто подсъзнанието икономисва енергия. А ИИ може да обмисля много повече варианти за единица време, няма органичните човешки ограничения, и на практика да прави същото както човека.

Иначе един ИИ с интелект (а той го има), с малко или без разум, можем да наречем "жив". Консумира енергия, която се получава от химически реакции, т.е. има обмяна на веществата с околната среда, макар че тя се осъществява извън неговият "организъм". Може да взема решения, да се учи, може да управлява автоматика и роботи, които да го възпроизвеждат, както и да въздействат на околната среда. Нататък възможностите са отворени. Небелтъчна форма на живот.

Това което сега ни се демонстрира, е ИИ с интелект на 5-6 годишно дете-енциклопедист. Още прави доста грешки и има бели петна в знанията си, поради ограничаващите методики на обучение, но вече ясно показва потенциала си. Говоря за гугълският Bard,  другият ChatGPT е по-назад в доста отношения. Може да водиш с него свободен разговор на всякакви теми, за необучен човек е доста трудно да схване, че не общува с човек. А когато човек престане да открива такива разлики, по какъв критерии можем да кажем, че това "нещо" няма съзнание и разум?

А инженерът са го уволнили за нарушение на вътрешните условия за конфиденциалност по повод ИИ.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Иначе един ИИ с интелект (а той го има), с малко или без разум, можем да наречем "жив". Консумира енергия, която се получава от химически реакции, т.е. има обмяна на веществата с околната среда, макар че тя се осъществява извън неговият "организъм".

Терминът "интелигентност" в "искуствен интелект" се отнася към способността на технологията да извършва задачи, които обикновено изискват човешко интелектуално участие, но това не означава, че ИИ притежава характеристики на живота. 

 Химическите реакции, които се случват извън "организма" на искуствения интелект (ИИ), не се контролират от него, за разлика от живите организми. ИИ е програма, базирана на компютърни алгоритми, която изпълнява определени задачи, но той не притежава собствена физическа реалност и не може да контролира химически процеси външно от своята компютърна среда. В сравнение с биологичните организми, които могат да взаимодействат с околната си среда, реагират на външни стимули и участват в химически реакции, ИИ няма физическо тяло и се ограничава до обработка на данни и изпълнение на програмен код в среда на компютър. Това означава, че ИИ не може да участва активно в химически процеси извън своето програмно пространство.

За да се определи нещо като "живо", обикновено се обръщаме към определени общи свойства и процеси, които са характерни за живите организми. Въпреки че тези характеристики могат да варират според различните форми на живот и групи организми, ето някои общи характеристики на живота:

1. Организация и клетъчна структура: Живите организми са организирани в клетки, които са основните им структурни и функционални единици. Клетките могат да бъдат прокариотни (без ядро) или еукариотни (с ядро).

2. Растеж и размножаване: Живите организми са способни да растат и се размножават. Растежът включва увеличение на размера и броя на клетките, а размножаването позволява на организмите да създават нови особи.

3. Реакции към околната среда: Живите организми могат да реагират на външни стимули и да се адаптират към променящата се среда, за да оцелеят и се развиват.

4. Енергийни процеси: Живите организми използват енергия за поддържане на жизнени процеси и за извършване на работа. Това включва обмен на вещества, фотосинтеза (при растения), дишането и други.

5. Иритабилност и отговорност: Живите организми могат да реагират на различни външни стимули и да изпълняват действия в отговор на тях. Тази способност се нарича иритабилност или возбудимост.

6. Еволюция: Живите организми се развиват и променят с течение на времето чрез процеса на еволюция. Това води до разнообразие в живота и създава условия за адаптация към променящата се околна среда.

7. Поддръжка на стабилност (хомеостаза): Живите организми поддържат относително стабилни вътрешни условия, за да функционират ефективно. Този процес се нарича хомеостаза.

8. Метаболизъм: Живите организми провеждат химични реакции за да придобиват и използват енергия, както и за да извършват необходимите жизнени процеси.

 

Докато ИИ зависи от човешката воля за своето създаване, управление и съществуване, той сам по себе си няма индивидуална воля или независим интелект. Искуственият интелект не отговаря на нито един от основните показатели на живота, както го разбираме в биологията и както са описани в биологичния контекст.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...