Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Сам каза, че Англия не става много много за овощки и за земеделие (да пасища определено има и именно там има нужда от огромна площ). Дай сега данни за Гърция. Ти си се хванал за цифрите като не знам кого за какво. но трябва да се отчитат и доста други нещица. Я ми кажи за 50 ха да не говорим за повече овощи клко работници са нужни? Може ли едно фермерско семейство да се справи? За тези дето не знаят или бъркат 50 ха са 500м на километър. Пък и механизацията там не винаги е възможна (при всички култури) или пък е много скъпа. И аз съм брал сливи в Орешака и то 88-ма. Никаква, ама никаква механизация. Едно момче с прът да брули едно платнище и куп девойки да събират. Ако девойките са само две нормата се правеше без проблем, ама в нашите факултети (химически и математически бяхме там) съотношението бе 1 към 3,4, и като махнем товарачите имаше 'бригади' с един клук и 12 холки ;). Това не за Невски, а за тези дето разправят, че земеделието ни беше супер модерно и можеше да издържи и без робския труд. И на ябълки съм бил. В Бяга. Ръчно господа другари. Но хайде там нямаше брулене (освен като ни писнеше). Ами черешите. Кайсийте и прасковите, които, ако ги стиснеш малко при откъсването можеш веднага да ги хвърлиш за ракия. Освен че не издържаха до пазара можеха и другите да 'заразят'. Сега за цифрите. Ако всичко беше протекло нормално малките нивички щяха да се уедрят поради невъзможност за печалба или изхранване или просто заради продажба и инвестиции в нещо друго. Щяха да станат 50 дка, а после ако и това се окажеше нерентабилно и до 50 ха, че и повече щеше да се стигне. Но хората имали малки нивички щяха да получат нещо реално и нови възможности. Това не се получи, защото беше 'прието' именно насилствения начин.

Сега малко за това защо нямаме овощия, ми именно заради робския труд! Кой щеше да ги бере? Тези огромни масиви. Тези бабички дето бяха в ТКЗС-то? Е нЕма начин. И да има комбайни, те не бяха по силите на соц. България, та камо ли на кооперация не финансирана от никого. Така, чче молА ви по-полека с алюзийте с Франция или Испания, хеле пък с Щатите и Австралия!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Без социализЪмЪ земеделските стопанства щяха да си се развият по естествен път и да достигнат до размери, които са оптимални за съответния регион и дейност. В смисъл, че има култури, които по-лесно се подават на машинна обработка и други, за които ще стане възможно някога в неопределено бъдещо време. А партизаните веднъж с национализацията са ограбили хората и сега внуците ив втори път търсят начин да изнудят собствениците да продадат земята си на безценица. Това е проблемът на българското земеделие. И той няма да се оправи, защото сега се прави опит земята да отиде в олигарсите, за да може да точат за нея евросубсидии. Но пък България както се е подкарала, може и да я изхвърлят от ЕС, да секнат европарите и тагава вече ше дойде пълния крах на бълг. земеделие.

Спада на смъртността не опира само до по-новите лекарства. Как ще се купуват тези лекарства, а и храната, ако двамата родители са с по 200лв. заплата (средната или по-скоро масовата заплата за масовия гражданин на НРБ), а трябва да се лекуват и хранят 5-6деца? Просто проблемът се измести към входа. Сега малко се раждат и малко умират. При ромите и в реалния социализъм, и сега - през упадъчния социализъм има по-голяма раждаемост, но и по-голяма смъртност. Има и други фактори - напр. повече деца, по-трудно се упражнява родителски контрол и стават повече злополуки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сам каза, че Англия не става много много за овощки и за земеделие (да пасища определено има и именно там има нужда от огромна площ). Дай сега данни за Гърция. Ти си се хванал за цифрите като не знам кого за какво. но трябва да се отчитат и доста други нещица. Я ми кажи за 50 ха да не говорим за повече овощи клко работници са нужни? Може ли едно фермерско семейство да се справи? За тези дето не знаят или бъркат 50 ха са 500м на километър. Пък и механизацията там не винаги е възможна (при всички култури) или пък е много скъпа. И аз съм брал сливи в Орешака и то 88-ма. Никаква, ама никаква механизация. Едно момче с прът да брули едно платнище и куп девойки да събират. Ако девойките са само две нормата се правеше без проблем, ама в нашите факултети (химически и математически бяхме там) съотношението бе 1 към 3,4, и като махнем товарачите имаше 'бригади' с един клук и 12 холки ;). Това не за Невски, а за тези дето разправят, че земеделието ни беше супер модерно и можеше да издържи и без робския труд. И на ябълки съм бил. В Бяга. Ръчно господа другари. Но хайде там нямаше брулене (освен като ни писнеше). Ами черешите. Кайсийте и прасковите, които, ако ги стиснеш малко при откъсването можеш веднага да ги хвърлиш за ракия. Освен че не издържаха до пазара можеха и другите да 'заразят'. Сега за цифрите. Ако всичко беше протекло нормално малките нивички щяха да се уедрят поради невъзможност за печалба или изхранване или просто заради продажба и инвестиции в нещо друго. Щяха да станат 50 дка, а после ако и това се окажеше нерентабилно и до 50 ха, че и повече щеше да се стигне. Но хората имали малки нивички щяха да получат нещо реално и нови възможности. Това не се получи, защото беше 'прието' именно насилствения начин.

Сега малко за това защо нямаме овощия, ми именно заради робския труд! Кой щеше да ги бере? Тези огромни масиви. Тези бабички дето бяха в ТКЗС-то? Е нЕма начин. И да има комбайни, те не бяха по силите на соц. България, та камо ли на кооперация не финансирана от никого. Така, чче молА ви по-полека с алюзийте с Франция или Испания, хеле пък с Щатите и Австралия!

гърция е изключение и там фермите са малки ... малки са донякъде по емоционални причини (как ще продам земята на дядо ми), а донякъде по икономически (държавата няма сериозна програма за комасация, а данъците не предразполагат към уедряване, гърция съвсен доскоро поддържаше ниски или липсващи данъци върху собствеността, докато тя не надвишава определена граница) ...

по въпроса за робския труд - той си остава робски и се върши от работници мигранти голямата част от които са сезонни или нелегални - и в САЩ и в Гърция ... това не е само проблем на соца ... няма кой от коренното население да върши полската работа, защото тя е сезонна и ниско платена ...

в същата тази гърция брането е няколко месеца, за които можеш да изкараш 600-800 Евро на месец ... тези пари няма как да ти стигнат за една година ...

в италия и испания в продължение на десетилетия е имало феномен на сезонна миграция ... хора от южна италия са ходили в северна на сезонна работа, а хора от испания във франция ... после с парите са можели да изкарат скромно цяла година ако живеят в собствена къща ... това вече не е възможно и не се прави, разчита се на същия тоя робски труд ...

за гърция, всички фермери, които познавам, си изучиха децата за какво ли не, но само не и за фермерство ... като остареят земята автоматично ще се уедри, ако не като собственост поне при обработването й ... това вече се случва бавно и славно ... въпрос на няколко десетилетия да приключи ... ако клъцнат субсидиите и видгнат данъците ще приключи много по-бързо ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алва почна да прекаляваш! Понятието антибиотик се е появило едва през '42-ра. Випреки, че пенецилина е открит доста по-рано, но Флеминг загубва интерес към него. А докато се стигне до масосово производство и ваксинации още много време минава. Добре, че тогаз не е имало кой да забрани химията. Абе всъщност Лисенко прави подобни опити в друга наука, а после негови последователи обявяват даже и кибернетиката за 'измислена наука'. Ти да не си техен последовател?

недей да извърташ разговора със странични неща ей :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да се върнем пак на темата ...

дребните ферми от гръцки тертип оцеляват благодарение на едно единствено нещо и то не е това, че са частни, био- или семейни - оцеляват и съществуват защото получават и са получавали грубо около 10 пъти по-високи субсидии отколкото са тези в БГ в момента ...

това е простата истина ... в момента в ЕС няма достатъчно пари и френското лоби е много силно ... не се очертава подобни субсидии да тръгнат към БГ ...

прост пример - едно говедо в БГ взима около 30 лева субсидия на година, а една крава във Франция - около 800 Евро ...

P.S. горе съм допуснал грешка - 30лв е размерът на допълнителната субсидия ... с основната са общо 180лв. но разликата до 800 Евро пак е близо 10 пъти ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

в испания, дето повечето земя не става за нищо щото или е чукари или е много сухо над 50% от цялата обработваема земя е във ферми от над 200 хектара, заетостта в земеделието + цялото рибарство е под 5% ...

къде ги бълнувате тия ферми по 50-100 декара и как я измислихте тая заетост от 500-600 хиляди в дребни ферми?

Испания е разделена на райони - в единият преобладава едри стопанства, в останалите обаче - средни и дори дребни. Горе съм дал информация.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Грешка? Или е насиране на нашите неуки Другари от натягане пред Големия брат, или Големият брат ги е изръгал, та да няма накъде.

Сигурно въпросът въобще не се е обсъждал? Ако все още има възможност да се поговори с някой престарял ДСарски велможа, моля направете го?! Интересно ще е.

Да, натягане до скъсване. Това е лошото на българските комунисти, никога не знаят кога да спрат в цялата история на съществуването си.

Ченгетата винаги мълчат ;)

Когато Васил Коларов въвежда ЗТПС, законът за трудовата поземлена собственост, успява да отнеме само около 600 000 декара. Толкова са едрите стопанства и тези над 300 декара ниви. 300 декара в Добруджа и 200 в останалите части е горната граница, която частникът може да запази. Оказва се, че останалите стопанства са под 300 дка и без това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

гърция е изключение и там фермите са малки ... малки са донякъде по емоционални причини (как ще продам земята на дядо ми), а донякъде по икономически (държавата няма сериозна програма за комасация, а данъците не предразполагат към уедряване, гърция съвсен доскоро поддържаше ниски или липсващи данъци върху собствеността, докато тя не надвишава определена граница) ...

по въпроса за робския труд - той си остава робски и се върши от работници мигранти голямата част от които са сезонни или нелегални - и в САЩ и в Гърция ... това не е само проблем на соца ... няма кой от коренното население да върши полската работа, защото тя е сезонна и ниско платена ...

в същата тази гърция брането е няколко месеца, за които можеш да изкараш 600-800 Евро на месец ... тези пари няма как да ти стигнат за една година ...

в италия и испания в продължение на десетилетия е имало феномен на сезонна миграция ... хора от южна италия са ходили в северна на сезонна работа, а хора от испания във франция ... после с парите са можели да изкарат скромно цяла година ако живеят в собствена къща ... това вече не е възможно и не се прави, разчита се на същия тоя робски труд ...

за гърция, всички фермери, които познавам, си изучиха децата за какво ли не, но само не и за фермерство ... като остареят земята автоматично ще се уедри, ако не като собственост поне при обработването й ... това вече се случва бавно и славно ... въпрос на няколко десетилетия да приключи ... ако клъцнат субсидиите и видгнат данъците ще приключи много по-бързо ...

Гърция е изключение по отношение на световното земеделие така да се каже, но е най-точен пример по отношение на България. Не Чехия, Франция, Испания или огромните Щати и Австралия. Гърция е пример и по отношение на манталитет (как ще продам нивата на дядо), така и по минимални и средни парцели на семейство примерно. Също така и по възможности за окрупняване (държавата няма сериозна програма за комасация, а данъците не предразполагат към уедряване).

Мигрантите са ниско заплатени но не бяха, като децата, студентите и войниците на България. Мигрантите по своя воля отиваха на полето (или по липса на по-добри възможности), 'робите' на ТКЗС-тата не. Какви бяха мигрантите в Гърция преди '89-та?

Тези миграции не се правят, защото сега има други доста по-евтини мигранти законни и незаконн - тези от соц. лагера, в т.ч. и много българи. Т.е., ако ситуацията тук се беше развила подобно на Гърция щеше да има хора занимаващи се със земеделие не само като собственици (фермери), а и като наемни сезонни работници. Пак повтарям в Гърция земеделците се оправяха без мигранти от чужбина. 600-800 евро по 3 са 3600-4800лв. За България и по-малко е прилично на сегашния фон.

Само че най-вероятно тези фермери също не са искали да са фермери, но са били принудени от обстоятелствата, както ще бъдат принудени и някои от децата им. Но даже семейната традиция да не продължи, земята ще бъде продадена и парите инвестирани в нещо, няма да бъде харизана или взета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гърция не е никакъв пример за България, за какъв манталитет говорим боже господи, преди да сме говорили за земеделски култури. В земеделската структура на България доминират екстензивните култури - зърно, слънчоглед, - овощията, гроздето, а това са все култури, които изискват или комасация, или солидни инвестиции в напояване, субсудии и техника. Между нас и гърците няма нищо общо нито в единия аспект, нито в другия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Испания е разделена на райони - в единият преобладава едри стопанства, в останалите обаче - средни и дори дребни. Горе съм дал информация.

и кои са тия райони?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

и кои са тия райони?

едрите стопанства в испания са на юг, а средните и дребните на север, това не променя факта, че над 50% от земята се държи от едрите стопанства ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

еми югът е най-развитият зедемелски район на Испания. Индустрията е на север. всичко от мадрид на юг са безкрайни плантации.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Европа в големите стопанства през античността са работели робите, през средновековието зависимите селяни, след революциите - наемни работници, а сега - гастарбайтери.

Проблемът на България е, че тя е източник на гастарбайтери, а не тяхна цел. Тъй че у нас в големите стопанства работят ... роми. Сещате се каква работа и рентабилност пада. Та биха били перспективите пред ТКЗС.

Защото земята трябва и някой да я работи, а не само да обира мандрите като скъпите ни партизани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

това са статистиките за България, Испания и Гърция за 2007.

Обърнете внимание на разпределението на земята и производителността на труда.

Както и на процента от собствениците, които имат и други приходи.

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Bulgaria

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Spain

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Greece

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

това са статистиките за България, Испания и Гърция за 2007.

Обърнете внимание на разпределението на земята и производителността на труда.

Както и на процента от собствениците, които имат и други приходи.

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Bulgaria

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Spain

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Greece

от графиката е очевидно, че:

1) БГ е много напреднала в окрупняването на земята - там където това е било възможно - в равнините - тя се държи от едри собственици - фондове, физ. лица и едри фермери ... всъщност повечето земя в БГ е на парцели от над 200 хектара (грубо - около 80%, ако добавим парцелите над 50 хектара отиваме на около 90%) ...

2) там където земята не е окрупнена, производителността е ниска и хората разчитат на други доходи (46% според статистиката), това което не хваща статистиката са пенсиите, които също са основен доход за селското население, което е застаряващо ...

аз смятам темата за приключена, очевидно е, че населението е против процесът на окрупняване и оптимизация да продължи, а пък там където това е можело да стане бързо вече е станало ...

който иска да гние в бедност - да гние, това не може да е мой проблем ...

В Европа в големите стопанства през античността са работели робите, през средновековието зависимите селяни, след революциите - наемни работници, а сега - гастарбайтери.

Проблемът на България е, че тя е източник на гастарбайтери, а не тяхна цел. Тъй че у нас в големите стопанства работят ... роми. Сещате се каква работа и рентабилност пада. Та биха били перспективите пред ТКЗС.

Защото земята трябва и някой да я работи, а не само да обира мандрите като скъпите ни партизани.

затова едрите фермери са се насочили в области където може да се работи механизирано и рискът от кражби е най-малък - като зърнопроизводството ... статистиките го потвърждават - едиствената област където има нарастване на засетите площи в сравнение с 80те са площите засяти със зърно ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

грубата сметка сочи, че БГ няма чак толкова много обработваема земя ... това е логично за всеки, който познава географията на БГ, която е планинска държава ...

падат се по няколко максимум до 15 декара на човек според различните начини на изчисление ...

опитайте да се изхранвате на 10 декара и ще разберете колко трудно е това ...

т.ч. пътят е един - по-добра ефективност и той вече е поет ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

грубата сметка сочи, че БГ няма чак толкова много обработваема земя ... това е логично за всеки, който познава географията на БГ, която е планинска държава ...

падат се по няколко максимум до 15 декара на човек според различните начини на изчисление ...

опитайте да се изхранвате на 10 декара и ще разберете колко трудно е това ...

т.ч. пътят е един - по-добра ефективност и той вече е поет ...

в орографията доминират равнинните и нископланински територии до 600 м - около 70%. А над 50% от територията са обработваеми земи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

в орографията доминират равнинните и нископланински територии до 600 м - около 70%. А над 50% от територията са обработваеми земи.

от която една част са с ниско качество ...

т.е. качествената земя на глава от населението изобщо не е толкова много ...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Там е работата, я! Затова е важно да не попада в ръцете на всекиго, а да е пръсната. Основно национално богатство!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...