Отиди на
Форум "Наука"
vorfax

Усещат ли растенията?

Recommended Posts

Принципно не е новина, има писано по темата, но мен ме интересува повече има ли реални аргументи за това. Възможно ли е растенията да се влияят от химични сигнали подавани по въздуха. Защото телепатията с емоции, разумно обработване от растения и прочие ми звучи... тъпо.

Какво и дали доказват експерименти с детектор за лъжата, насочени мисли, подлагане на болка (ако такова понятие има за форма на живот в латентно състояние), памет (пак в противоречие с очевидното - липса на мозък)?

Примерно казва се, че кучетата усещат страха. Всъщност те подушват адреналина, потта и т.н. Аз даже приравнявам чувството за страх с отделянето на адреналин. Привеждането на организма към състояние на съпротива и агресия, нормално би било посрещнато от един хищник, какъвто е кучето, с ответна реакция.

Та, имат ли растенията сетива/рецептори, които им позволяват да приемат информация за нечие мнение?

Share this post


Link to post
Share on other sites

ворфи, растенията си комуникират с /био/химични сигнали от време оно /както би казал Галахад - отпреди потопа/. Ако си мислиш, че те са само за зелен фон на нашата планета - жестоко си се излъгал /моето момче/.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Термините "усещане" и "реакция" са две много различни неща, присъщи на различни материи. Особено когато едното се отнася психология, а другото за биохимия.

"Комуникация" и "реакция" (при растения) също.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Last roman, ама не става въпрос да се синхронизира цъфтежа на минзухарите, а дали ако си мисля лоши неща за едно растение, то няма да изсъхне.

sirius, и аз разбирам, че ползвам думи неприсъщи за растителния свят, но такива се ползват в статии. И въпросът ми е на описаното чувстване, мислене, усещане има ли друго обяснение, което не променя общоприетите представи за растенията, но пък разкрива форма на мисловно въздействие от страна на човекът?

Share this post


Link to post
Share on other sites

ама не става въпрос да се синхронизира цъфтежа на минзухарите, а дали ако си мисля лоши неща за едно растение, то няма да изсъхне.

Тоест смяташ, че като си мислиш "лоши неща" за някое растение, ти отделяш химически вещества във въздуха, които то да улови и разпознае? Ехе, че то ако беше така и това го можеха растенията, представи си пък какво щяхме да правим ние :)) Предполагам, че нямаше да съществува престъпност...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Т.е. тестовете с детектор на лъжата са лъжливи?

А съпоставянето с човешката еволюция е неуместно. Нито едно човешко сетиво не е най-развитото в природата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересно това с детектора на лъжа. Доколкото знам, той реагира на разни физиологични показатели. Обаче. Как се променят тези показатели? Питат човека едни контролни въпроси, на които знаят отговора. Виждат как се променят показателите когато човека няма проблем да отговори. Но когато се опита да скрие нещо тялото реагира различно. Значи тези показатели зависят от въпроса и отношението на човека към въпроса (дали иска да скрие нещо). Т.е. тялото реагира на мисли и чуства. Не че е нещо ново. Но има хора непукисти, които могат метнат детектора. Затова и той не се приема за доказателство. Не е лъжовен, но не може напълно да се разчита на него. Т.е. той може да отчита показателите на 100%, но интерпретацията им да не е една и съща за всички хора. Някои хора просто са извън "скалата" за интирпретация на уреда. Свързано е с контрола над мислите, споменат в темата за квантовото съзнание.

Редактирано от sirius

Share this post


Link to post
Share on other sites

Детектора на лъжата измерва стреса. От стреса кожата се поти, пулса се ускорява, дишането се учестява. Аналогията с растенията е най-малкото по параграф дишане и производства на вещества (също както прави и мозъкът) с определено предназначение.

Историята започва през далечната 1968, когато Клиф Бакстер (J. Clifford Baxter) - изобретателя на полиграфа - закача за детектора на лъжата драцената от офиса си. В повторени опити в България данните за електропроводимост посочват закономерност в реакцията на растения (драцена и мушкато) по отношение разпознаване на хора и дори намеренията им.

Зоологът от Южна Африка Ван Хален, провеждайки опити с жирафи и антилопи стигнал до извода, че някои растения си обменят информация с помощта на химически вещества. Така изследователят демонстрирал, как акациите използват етилен за жизнено важно съобщение – в случаите, когато трябва да предупредят за приближаването на опасно животно. Тази реакция се определя като колективна самоотбрана, защото била последвана от производството на танин - отровно вещество, което разрушава черния дроб на преживните животни.

Растенията могат да въздействат и на вредителите, изяждащи листата им. Биолози от университета в Торино и института “Макс Планк” в Йена открили, че почувствали опасността, опитните растения от лимски фасул започнали да издават миризма, напомняща на аромата на лавандулата. Това не само било сигнал за тревога, но извиквало поддръжка по въздух, привличайки оси – естествените врагове на вредителите. Аналогични резултати били получени при опити с царевица, червени боровинки и някои други растения.

http://30dumi.eu/2012/08/misleshti-da-rveta-i-revnivi-tsvetya-tova-ne-e-fantastika-ii-chast/

Помня, че съм чел за създаването на електронен нос. Примерно в тази статия се посочва разкриването на бъбречни болести: http://health.bg/7481/elektronen-nos-otkriva-bybrechni-bolesti Идеята за това изобретение идва от кучета, които надушват стопаните им кога са болни или кога им предстои пристъп. По спомени идеята на този изкуствен нос, надминаващ кучешкия, беше да се откриват дори рак и други болести, т.к. заболяванията са съпроводени с отделянето на летливи органични вещества, отделящи се при издишане, в нищожно количество за да бъде усетено или разбрано от човешкият нюх.

След като цикадите могат да броят до 17 години, звучи ли невероятно памет да имат и растенията?

Споменава се и нещо друго. 99% от биологичната маса на планетата е растителна, което и чисто статистически и предлага доста материал за еволюция и форми на разнообразие (поведение?).

Редактирано от vorfax

Share this post


Link to post
Share on other sites
Растенията мислят и помнят
Растенията могат да "помнят" и реагират на информацията, закодирана в светлината. Според учени от Варшавския университет, флората пренася данни за силата и вида на лъчите от листо на листо по начин, който много наподобява функцията на собствената ни нервна система. Тези "електро-химични сигнали" се предават по клетки, които действат като нервни влакна, обясни ръководителят на проучването проф. Станислав Карпински пред ВВС.
Реакциите на получената информация продължават и на тъмно, добавя биологът. "Това бе истинска изненада за нас", признава той. То означава, че растенията не просто реагират рефлекторно, но и "мислят", тоест, сами обработват информацията без постоянни външни стимули.
В предишни проучвания Карпински открива, че химическите сигнали могат да преминават през целите растения, като по този начин ги предупреждават за външни промени и им позволяват да реагират адекватно.
В новото проучване обаче той и екипът му доказват, че когато светлината стимулира химична реакция в една клетка от листо, се образува каскада от реакции в цялото растение, предизвикана от специален "глашатай" - вид клетка с така наречената "фиброзна мембрана".
Учените измерили електрическите сигнали от тези клетки, които се намират във всяко листо. Те оприличиха откритието си на разкриването на "нервната система на растенията".
Освен това Карпински смята, че растенията използват кодираната в светлината информация, за да отключват защитните си химически реакции. В няколко експеримента той и екипът му проследиха реакциите на растенията към светлина с различен цвят.
"Когато облъчвахме едно растение в продължение на час и 24 часа по-късно го заразявахме с вирус или бактерия, то устояваше на инфекцията", обяснява той. "Когато го заразявахме преди облъчването обаче, то се разболяваше. Това означава, че растенията притежават специфична памет за светлина, която засилва имунитета им срещу патогени и им позволява да се настройват към различни условия." Според професора това умение би могло спокойно да се нарече вид интелигентност, сравнима с тази на представителите на фауната.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Растенията не само чувстват , виждат ,усещат ,те вземат решения ,изпълняват ги и се движат.Една година засях леха с зелен боб в градината .След като поникна и стана около 30 см реших че е крайно време и му забих колове на 25 - 30 см от него.За да мога след време да го завия на тях и той да расте нагоре както всеки боб от неговия сорт обича да прави.Какво беше учудването ми когато след 30 мин. влязох в градината и видях че всяко растение (без изключение) се беше протегнало и хванало за личния си забит за целта кол,без да чака моята намеса.Веднага си направих заключение че тоя боб вижда или усеща с някакви сетива коловете.Преценява кой е най близкия и взема решение да се хване за него.След което изоставя плановете си за деня и се хваща да изпълни приоритетно взетото решение.Направо не подозирах у моя зелен боб такова силно желание да се хване за нещо.Удиви ме и краткия срок през който успя да свърши всичко това.Може би всеки кълн бърза толкова много за да не се хване някое друго растение за неговия кол.Понякога при недостиг и двете растения ползват един кол ,но конкуренцията силно ги ангажира и отвлича от основната цел ,правенето на повече шушулки.Боба обича да се чувства комфортно ,за тая цел броя на аръките трябва да отговаря на броя на растенията.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Принципно не е новина, има писано по темата, но мен ме интересува повече има ли реални аргументи за това. Възможно ли е растенията да се влияят от химични сигнали подавани по въздуха. Защото телепатията с емоции, разумно обработване от растения и прочие ми звучи... тъпо.

Какво и дали доказват експерименти с детектор за лъжата, насочени мисли, подлагане на болка (ако такова понятие има за форма на живот в латентно състояние), памет (пак в противоречие с очевидното - липса на мозък)?

Примерно казва се, че кучетата усещат страха. Всъщност те подушват адреналина, потта и т.н. Аз даже приравнявам чувството за страх с отделянето на адреналин. Привеждането на организма към състояние на съпротива и агресия, нормално би било посрещнато от един хищник, какъвто е кучето, с ответна реакция.

Та, имат ли растенията сетива/рецептори, които им позволяват да приемат информация за нечие мнение?

За кучетата обонянието несъмнено е важно сетиво,но по скоро като карта в перспектива за намиране на храна и размножаване,а не като указател за взаимоотношения.При кучетата и изобщо при бозайниците,на първо място във взаимоотношенията са поведенчески модели,които са общи дори с човека.Причината е че феромоните особено при по-висшите бозайници, не са сигурна индикация за определена реакция.Едно животно,може да нападне от страх,а може и да избяга-индивидуално е.Така че представата, че за кучето ти си един букет от миризми,които то разчита и реагира,не е вярна.Кучетата и особено хищниците,се ръководят в действията си предимно от поведението и опита.

В основата на сетивността,е дразнимостта на клетката.Дразнимостта е това което различава растителната от животинската клетка по произход и в последствие,вегетацията от поведението.Следователно сетивност означава поведение,за което е задължителна централизирана нерва система,макар и само от няколко неврона,като при червеите.Дразнимос,каквато са развили и някои растителни клетки,в процес на еволюцията,но без нервна система,си е на ниво химична реакция,което не е нито сетивност,нито осезание.

А зеления боб и изобщо увивните растения са устроени така че при растеж,стъблото постоянно се завърта и пуска ластари или мустачета,които се навиват на спирала и ако в обсега им попадне предмет се захващат за него-процеса е съвсем механичен и хаотичен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

А зеления боб и изобщо увивните растения са устроени така че при растеж,стъблото постоянно се завърта и пуска ластари или мустачета,които се навиват на спирала и ако в обсега им попадне предмет се захващат за него-процеса е съвсем механичен и хаотичен.

Там е работата че растенията не чакаха да порастнат ,нито да се въртят че да попаднат случайно на коловете.Те не разполагаха с толкова време.Никога не съм виждал боба да обикаля в кръг за да изследва (и то на 30 минути)принадлежащата му територия надявайки се да съм му забил вече кола.Те трябваше да се наведат целите( и го направиха) за да могат да достигнат целта си.За цялата работа имаха на разположение само половин час.Никои от тях нямаха необходимата дължина за да завият един оборот около аръките.Най дългите бяха успели да се завъртят наполовина и се държаха по стабилно.Но имаше и такива които бяха направили само кука и едвам се държаха или просто се допираха до коловете.По това че никои от тях не бяха остави тая работа за другия ден, си личеше нетърпението им да порастнат и да се хванат по здраво на коловете.Просто не е случайно двайсетина растения за половин час да намерят без да искат току що забитите аръки.Всички обаче проявиха необходимия професионализъм и го сториха въпреки че времето ги притискаше.Ако разчитаха на късмета си все някои от тях щяха да тръгнат да го търсят в друга посока.По тоя начин биха попаднали на вече заето място и би възникнал конфликт на интереси.Аз естествено щях да разреша спора и да ги разделя ,но това не се наложи защото всички проявиха разбиране спазвайки реда който им бях определил.

Целия този процес въобще не прилича на механичен и хаотичен.По скоро при краставиците прилича на такъв.Повечето от тях обаче манифестират откровено нежелание да се хванат за нещо.Налага се всички растения идивидуално да ги завивам на вертикалните носители.Някои не използват предоставената възможност и не се закрепят здраво ,а се пускат и трябва всеки ден да ги прикрепям.Други се закрепят ,но то е по скоро случайно.Не е проява на разбиране нито е цел.Определено тия растения са по прости ,но за това пък дават краставици за салата ,нещо което боба при цялата си интелигентност не може да направи.

Редактирано от vvarbanov

Share this post


Link to post
Share on other sites
vvarbanov,аз с растения като твоите не съм се сблъсквал в целият си живот и единственото, което мога да те посъветвам,е да им поставиш ограда,за да не избягат като пораснат.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Помнят ли растенията? Засега това е установено със сигурност за мимозата:

Can a Plant Remember? This One Seems to—Here’s the Evidence

There’s this plant I’ve heard about that had a really bad afternoon a few years ago. It was in its pot bothering nobody and then, suddenly, it fell. Not once, but 56 times. (I’ll explain in a minute.) But it’s a plant. Things happen to plants, and as far as I know, they go on as before. They don’t have brains. They have no way to “remember” anything. They’re not animals. So I figure even 56 consecutive falls left no lasting impression.

I figured wrong. I just read an eye-popping paper by Monica Gagliano, associate professor of biology at the University of Western Australia. She’s got a plant that not only “remembered” what happened to it but stored that memory for almost a month. She saw this happen! Here’s the plant:

Picture of a potted mimosa pudica plant with green leaves and yellow flowers
Shameplant, Touch me not, or Sensitive Plant.
 
PHOTOGRAPH BY DEAGOSTINI, GETTY

Gardeners call Mimosa pudica “the sensitive plant,” because if you touch it even lightly or drop it or disturb it, within seconds it folds its teeny leaves into what looks like a frightened or defensive curl. It’s fun to watch it get all shy (two and a half million people have seen this pokey, pokey video. You don’t have to watch it all, but it’ll get you in the mood.)

 

 

OK, so it’s highly sensitive. Knowing this, here’s what Gagliano did: She got a bunch of Mimosa pudicas, put them in pots, then loaded each one onto a special plant-dropping device using a sliding steel rail that worked like this:

Drawing by Robert Krulwich
Drawing by Robert Krulwich
 
 

Each potted plant was dropped roughly six inches, not once, but 60 times in a row at five-second intervals. The plants would glide into a soft, cushiony foam that prevented bouncing. The drop was sufficiently speedy to alarm the plant and cause its teeny leaves to fold into a defensive curl.

To “Eeek!” or Not to “Eeek!”

Six inches, however, is too short a distance to do harm, so what Gagliano wondered was: If she dropped 56 plants 60 times each, would these plants eventually realize nothing terrible was going to happen? Would any of them stop curling?

Or, to put it another way: Could a plant use memory to change its behavior?

To find out, she kept going with her experiment. And, as she writes in her paper, fairly quickly “observed that some individuals did not close their leaves fully when dropped.” In other words, plants seemed to figure out that falling this way wasn’t going to hurt, so more and more of them stopped protecting themselves—until, as she later told a room full of scientists, “By the end, they were completely open … They couldn’t care less anymore.”

Drawing by Robert Krulwich
Drawing by Robert Krulwich
 
 

Is this evidence of remembering, or is it something else? Maybe, skeptics suggested, all we’re seeing is a bunch of exhausted plants. Curling is work. It takes energy. After 60 drops, these plants may simply be pooped out—that’s why they don’t trigger their defenses. But Gagliano, anticipating this question, took some of those “tired” plants, put them in a shaker, shook them, and instantly they curled up again. “Oh, this is something new,” she imagined them saying, something that hasn’t happened before. That sense of a “before,” she said, is the best explanation for the plants’ change in behavior. They didn’t curl up again because “before” they’d learned there was no need. And they remembered.

A week later—after the shakings—she resumed her drops, and still the plants failed to get alarmed. Their leaves stayed open. She did it again, week after week, and after 28 days, these plants still “remembered” what they’d learned. That’s a long time to store a memory. Bees, she noted, forget what they’ve discovered in a couple of days.

But Without a Brain, How Do They Do It?

“Plants may lack brains,” Gagliano says in her paper, “but they do possess a sophisticated … signaling network.” Could there be some chemical or hormonal “unifying mechanism” that supports memory in plants? It wouldn’t be like an animal brain. It would be radically different, a distributed intelligence, organized in some way we don’t yet understand. But Gagliano thinks Mimosa pudica is challenging us to find out.

Michael Pollan, writing in the New Yorker, hung out with Gagliano last year, went with her to a science meeting, and vividly describes how she was roundly dismissed by many biologists, who bridle at the idea that any plant could be “intelligent.” Plants, they insist, are mainly genetic robots—they can’t learn from experience or change behavior. To say they can “generates strong feelings,” Pollan writes, “perhaps because it smudges the sharp line separating the animal kingdom from the plant kingdom.”

Drawing by Robert Krulwich
Drawing by Robert Krulwich
 
 

Plants have always been the bronze medalists, one step down from the animals, two steps down from us, the golden ones. By giving plants animal-like talents, Gagliano is mucking up the hierarchies, challenging the order of things.

We like to think because we have such big brains, we’re exceptional. Our trillions of neurons are keys to memory, feelings, consciousness. Brainless creatures by definition can’t do what we do—so of course, plants can’t “remember.”

But Gagliano says maybe they can.

“What we have shown here,” she says at the end of her paper “leads to one clear, albeit quite different, conclusion: the process of remembering may not require the conventional neural networks and pathways of animals; brains and neurons are just one possible, undeniably sophisticated, solution, but they may not be a necessary requirement for learning.”

And who knows? Maybe she just found the plant that will one day prove her right.

http://phenomena.nationalgeographic.com/2015/12/15/can-a-plant-remember-this-one-seems-to-heres-the-evidence/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20151216ph-krulwichplant&utm_campaign=Content&sf17059908=1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Още за паметта при растенията:


There Is Such a Thing as Plant Intelligence
Plants are capable of solving problems and learning from past experiences.

Picture of cretan tulips  
 Picture of cretan tulips
Plants are astonishing in their own right and deserve to be given the same ethical status as animals, says Richard Mabey. Above, native tulips on the island of Crete, in Greece. 


When Paleolithic painters decorated the walls of the caves at Chauvet, in France, they chose stunning motifs of horses and other animals. For them, as for most of us, plants were just there in the background, vegetating away. Sure, a daisy can be cute, a redwood impressive. But compared to a cheetah or an elephant, most plants are, well, boring. 

With his new book, Cabaret of Plants: Forty Thousand Years Of Plant Life and the Human Imagination, British author Richard Mabey pushes back against this prejudice to make us see that plants are as thrilling as animals and have been key to our relationship with the world.      

   Picture of The Cabaret of Plants book cover Picture of The Cabaret of Plants book cover


Speaking from his home in Norfolk, England, he recalls growing up near Harry Potter’s Whomping Willow; why trees were so often the inspiration for myths and magic; and how a woman in Italy has demonstrated that some plants can remember—and learn from—their experiences. 

Nature’s superstars are animals like chimps or cheetahs. You think plants are just as amazing. Convince us.

What can plants do that cheetahs can’t? They can regenerate when 90 percent of their bodies have been eaten away. They can have sex at long distances and communicate with approximately 20 more senses than an animal has. Those are very pragmatic arguments. But I think they’re valuable just because they’re there. We tend to judge plants not as autonomous organisms but in terms of what they can do for us. But they’re astonishing in their own right and deserve to be given the same ethical status as animals. 

The seventies classic The Secret Lives of Plants claimed carrots screamed when picked. The “new botany” is making similar claims about plant intelligence. Are those claims just as whacky? 

No! [Laughs] I think that seventies generation believed plants were not only intelligent but conscious, which is a dramatically different thing. What the new botany is suggesting is that plants are sensitive and problem-solving but bypass the need for self-consciousness and brain activity that we assume is necessary for intelligence. People who think this are often accused of being anthropocentric, believing that plants are behaving like humans. The philosopher Daniel Dennett marvelously riposted that critics of this theory are "cerebrocentric," believing intelligent behavior is not possible without the infinitely superior human brain. What the new work shows is that plants, by means we do not yet fully understand, are capable of behaving like intelligent beings. They are capable of storing—and learning from—memories of what happens to them. 

Picture of wall in France's Chauvet CavePicture of wall in France's Chauvet Cave
When Paleolithic artists celebrated the natural world in France's Chauvet Cave, they chose animals like horses and rhinos, not plants. 


Tell us about Monica Gagliano’s experiments with mimosa pudica, aka the "sensitive plant." 

Monica Gagliano is a very gifted and off-the-wall plant physiologist, or "plant neurobiologist," as she likes to call herself. She did this famous experiment where she potted up a number of mimosa plants, long known as the "sensitive plant." As far back as the 18th century, it was known to react to any kind of touch or threat by curling up its leaves, in sequence, up the stems. 

What Gagliano did was simulate the touch action by dropping these potted mimosas a fixed distance to the ground, so they received a mild physical shock. To start with, all of them closed their leaves in the proscribed fashion. On the second and third drop, rather less did. And by the end of a large number of drops, none of them were closing up.  

Conventional botanists who saw the experiment said, “They’re just tired!” [Laughs] But she repeated the experiment with the same plants a week, and then a month, later. They all responded in the same way: They didn’t react to being dropped by folding up their leaves. But when they were simulated in the conventional way, like being grasped by a hand, they all immediately closed up.

Picture of Emma, Lady Hamilton

Picture of Emma, Lady Hamilton
In this engraving after British artist George Romney, Emma Hamilton, mistress of Admiral Horatio Nelson, poses as 'Sensibility' next to a mimosa pudica, known as the 'sensitive plant.


By comparison, bees can only retain memories of places to find honey for three days. But the mimosa plants appeared to be able to "remember" the difference between an apparent and a real threat, and retained this discrimination in their memory. 

We all know about the World Wide Web. But you describe something called the “wood wide web.” Tell us about it. 

It’s long been known that the trees in a forest are connected by mycorrhizal fungi. This means fungi that live symbiotically with the roots of forest trees. The forest trees can’t grow without them because they haven’t got enough access to the minerals in the soil, and the fungi can’t grow without the trees because they have no chlorophyll and therefore can’t manufacture sugars. It's a beautiful symbiosis in which all trees are involved. 

What has now begun to be discovered is that the mycorrhizal fungi don’t surround just one tree. By using radioactive trace elements, the researchers were able to show that nutrients were being passed by the fungi between different species of trees over a large area. The trees that were not so good in the winter, like aspens, were being given food manufactured by the conifers, which do much better in winter, and vice versa. So the fungus is actually helping to distribute food amongst forest trees so that they all benefit at the right time. 

Messages about predators are also being sent. If a tree is attacked by insects, pheromonic chemicals are distributed through the mycorrhizal fibers beneath the soil, as well as being blown through the air by the trees, to warn other trees that an insect attack is imminent and to prepare themselves by producing more tannin in their leaves. [Laughs] It’s quite a chatty system. 

Picture of woodland at Ashridge Estate

 Picture of woodland at Ashridge Estate
As a boy, Mabey explored the ancient woodlands at Ashridge Estate, above, home of a giant beech tree that was the model for the Whomping Willow in the Harry Potter movies. 


I gather you grew up near Harry Potter’s Whomping Willow. Tell us a bit about your childhood and how you got into plants.

I got into plants at the age of six as an unconsidered hunter-gatherer. [Laughs] I was one of those lucky children growing up at a time when we were allowed to run wild in the countryside. At the edge of our back garden was the abandoned landscape park of the author Graham Greene’s uncle: about 100 acres of collapsing arboretums, tennis courts, and extraordinary tangles of undergrowth. During the holidays our neighborhood gang spent our days out there. We built camps and learned the qualities of different woods for supporting structures, providing water-proofing or making fires. We also learned the old country custom of eating hawthorn leaves, which only later in my life I learned were called “bread and cheese.” 

In my teenage years, I explored the big estates around Ashridge, where there were these enormous, ancient beeches. One of them I called the Queen Beech: a 400-year-old, low-slung pollard with four enormous branches that touched the ground, like a weird, marine gastropod. I wrote about it in a book called Beechcombings. Later, the tree was reanimated as the Whomping Willow in the Harry Potter films. They took the basic template of the low-slung lower branches and CGI’d them into these whirling tentacles that the Whomping Willow uses to defend itself. 

Trees have often featured in mythology and magic, haven’t they? 

There are lots of features of trees that did, and still do, impress themselves on the human imagination. They often appear like mannequins; they have bodies and limbs. We use the words interchangeably. We talk about the trunk of both a tree and a human; we talk about roots and limbs. The amazing lengths of trees’ lives also impressed humans. Many species of trees can live from between 500 to 1,000 years and even up to 5,000 years. Our ancestors passed down the life stories of individual trees through their folk memories. 

A tree’s powers of regeneration is also impressive. If you cut a tree down, you would think it suffers the same death as a human being whose body is cut in half. But it doesn’t. Various deciduous trees and conifers survive quite well if cut right down to the ground. Indeed, the only way to kill most trees is to dig them out.

Picture of orchids

Picture of orchids
Some plants, like this fragrant bug orchid, use sex pheromones, rather than the enticing smell of nectar, to attract insects. 


Witnessing the amazing ways in which trees can renew themselves would have been wonderfully mysterious to people and given them the impression that trees have powers of life beyond the normal. Yet, despite this, Neolithic people didn’t worship trees or have images of them. It was animals that fascinated them. 

Plants employ amazingly ingenious methods to propagate. Tell us about some of your favorites.

I think the orchids are the only plant family on Earth to use sex pheromones to attract insects rather than the enticing smell of nectar. The insects are drawn inside because they experience a chemical message from the orchid similar to the one they get from a female of the same species. Having entered the orchid, attracted by this scent, they are then manipulated by the orchids in intriguing ways: They are taken through mazes, in which they pick up pollen, or flip trap doors that shut them inside the orchid. When the bees fly out, they are super-charged sexually and so attract more females. 

How is climate change altering the plant landscape? Are you pessimistic? 

I probably should be pessimistic but I’m temperamentally an optimist. Obviously when climate change is dramatic, like in parts of North Africa, where you’re getting the advance of desert at an amazing rate and spectacular droughts, it’s going to have a profound impact on plant life. In more temperate areas, like Britain, if we assume that the current run of very mild, wet winters is part of climate change, what it’s doing is promoting the spread of plants capable of surviving wet conditions, and also promoting much later flowering. Plants that normally flowered in the spring or summer are now either continuing to flower into winter, or having a second flowering, something very common in the Mediterranean region. 

One of the discoveries being made is that Lamarck’s theory, which was discredited for a century, is now being shown to be true. Acquired characteristics can be inherited. The new science of epigenetics is finding that a number of changes produced in organisms during their own lifetime are passed on to their offspring. So far, it’s a limited number. But stresses due to climate, virus invasion or changes in soil can actually change the genome of the organism. 

The automatic assumption that plants are victims, incapable of learning how to cope with new conditions, is an insult and runs contrary to the new evidence. 

This interview was edited for length and clarity.  

http://news.nationalgeographic.com/2016/02/160221-plant-science-botany-evolution-mabey-ngbooktalk/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20160222news-booktalkplants&utm_campaign=Content&sf21325480=1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Охо, кой се е присъединил към виртуалното ни общество. Чест и почитания. Отдавна следя блога ти. :)

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Иначе с две думи... Сетивната система на растенията е много по-различна и доста интересна. Когато в една гъста популация от растения настъпи някакъв стрес, загиващите растения разпръскват сигнални молекули, а останалите чрез рецептори улавят сигнала. И понеже не могат да се движат единственото, което могат да направят е някаква промяна в метаболизма :D

Kaто газим в тревата сигурно околността се "оглушава" от писъци, но вместо със звуци - химически съединения.

По същия начин има и сигнализация при микроорганизмите. Bacillus anthracis може да спорулира  неблагоприятни условия. Когато клетките почват да измират, те освобождават химически сигнали, които казват на живите клетки да се превърнат във спори, за да оцелеят. Ако тези сигнали ги няма в средата, те няма да спорулират.

И така се правят биологични оръжия - чрез стрес :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...