Отиди на
Форум "Наука"

Българската средновековна култура от 12-14 век в съпоставителен контекст


Recommended Posts

  • Потребител

Тези дни си направих труда да направя едно малко интернет проучване на средновековната култура на Унгария, която в периода 13-15 век се издига като водеща сила в Централна и Югоизточна Европа. Останах силно изненадан от доста скромните мащаби на гражданската и църковната архитектура през периода 12-14 век. От това, което прочетох оставам с впечатлението, че нито Естергом, нито Буда през този период са представлявали нещо особено и май нашето Търново доста ги е засенчвало като столица. Същото може да се каже и за другите градски поселения в Унгарското кралство - дори и за градовете на сасите. Малко и не особенно представетелни каменни сгради, основно дървени постройки, без грам камък в тях. Това доста контрастира със ситуацията в България, в чийто градове е имало стотици сгради с каменни основи. Дори в такива малки укрепени поселения като Хоталич са открити основите на десетки жилища, чийто първи етаж е стъпвал на каменна конструкция. По-активно строителство в Буда и в Унгария започва от началото на 15 век по средата на управлението на Сигизмунд, когато навлиза готиката, но до тогава ситуацията не е особено впечатляваща. Разширих търсенето с други страни от региона на Източна и Югоизточна Европа. Най-отчавайща май е била картината във Влашко - например "дворецът" на Мирчо Стари в Търговище издигнат в края на 14 и началото на 15 век е представлявала една зала от 90 кв. метра - в общи линии не малко жители на Търново, Шумен, Червен, Дръстър и градовете на юг от Стара планина са имали доста по-големи къщи.

В съседна Сърбия сръбските крале май са се занимавали основно с издигането на манастири и крепости по баирите, но така и до края на централизираната сръбска държава (т.е. средата на 14 век) няма и един град, който да може да се определи като типично сръбски - т.е. да е възникнал и да се е развил като стопански, религиозен, административен и културен център в етническите сръбски територии. В общи линии сръбските владетели са резидирали в различни центрове, докато най-накрая са си харесали Скопие. Ако Скопие е било най-привлекателното и урбанизирано място на сръбското краслтво/царство си представям какво са представлявали същинските сръбски градове през 13-14 век. Горе долу същата е картината в латинските и албанските феодални владения на Балканския полуостров - крепости по баирите (не че и в България не ги е имало) и почти никакво развитие на градската среда. Сега ми идва на ум, че един от могъщите албански феодали в края на 14 век май си беше избрал за столица чисто българския град Охрид. Същата мизерия е царяла и на север в Чехия, Полша и Литва, до средата на 14 век, когато благодарение на факта, че влизат в културната орбита на Свещенната Римска империя в тях и особено в Прага започва наиства грандиозно строителство , чийто най-преставителни паметници обаче са завършени десетилетия и дори столетия след 14 век. На фона на всичко това няма как да не направи впечатление факта, че от 12 до 14 век много български градове (Търново, Червен, Ловеч, Овеч, Калиакра, Мелник и т.н.) претърпяват значителна еволюция и се превръщат в същински градски центрове. Вярно е, че монументалното строителство в тях далеч отстъпва на онова от времето на ПБЦ или на съвременното му в същинска Западна Европа, но в сравнение със ситуацията в Сърбия, Влахия, Унгария, албанските земи и латинските владения на Балканите бих казъл, че доста ги е превъзхождало. Освен това ми се струва и че жизненият стандарт на жителите на средновековните български градове е бил доста по-висок от този на съседните земи. В това ни уверяват и османските хронисти, които доста възхваляват земята на Шишман като богата страна. Все пак би било добре да направим дискусия като привлечем различни данни и съпоставим положението в средновековния български град през 12-14 век с това на съседните и не толкова съедните държави и области.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 58
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Литва, Полша и Унгария са в равнинни местности, като голяма част от територията на Литва е покрита с гора и мочури. Трудно ми е да си представя разгърнато строителство на сгради с каменни основи там.

Сръбските манастири "по баирите" са доста по-напред в архитектурно отношение от това, което се строи в България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В Чехия има храдове (крепости) от 14-15-ти век. Зруч над Сазава, Ледеч над Сазава, Тхърнове Свини (15-ти), Нове Хради (16-ти), Страконице (14-ти). Табор не си спомням, ама Кози Храдек е от 1377-ма най-ранно споменат. И това са само тези дето съм бил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами Перкунас не знам какво разбираш под доста по-напред в архитектурно отношение от българските, след като единствените със сигурност разкопани царски манастири от епохата на Второто царство са този на Трапезица условно наричан "Св. Иван Рилски" и той хич не е малък - площа му е около 5.5 декара, доста солидно е граден и при това е водоснабден - нещо, което е рядкост за ВБЦ. Другият е при църквата Св. Четирдесет мъченици, но там има спорове дали наистина е бил манастир или нещо като царско покоище. Другият е на Килифарево, който е също е доста внушителен - мисля, че беше някъде около 15 декара. Има и един наистина малък - този на Лобната скала до Царевец. Други изцяло проучени манастири за сега няма. Скалните манастири са си нещо отделно. Всички останали излседвани средновековни манастири са от епохата на ПБЦ - ако имаш в предвид тях, трябва да ти кажа, че сръбските кралски манастири от 12-15 век са бледа сянка на манастирските комплекси от Плиска, Преслав, Равна и Варна, но в случая ние говорим за 12-14 век, а не за ранното средновековие.

И все пак ми е интересно - някой може ли да ми даде пример за типичен средновековен сръбски град (не тези от Македония) за да направим съпоствака с българските от същия период. При това ако искате ще вземем като образци само тези от днешна Северна България, тъй като това е областта намирала се изцяло и постоянно във ВБЦ, за разлика от Тракия или Македония.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Столицата на Сърбия до втората половина на 13 век е Рас или т. нар. Стари Рас. По същество това не е никакъв град, а планинска крепост, каквито по нашите Родопи или Стара планина има десетки. Около Рас са построени мисля, че два или три от манастирите на сръбската кралска династия, които едновременно са изпълнявали и май ролята на седалища на сръбските жупани и крале (от време на време). Забележителното в тях не е манастирската архитектура, а църквите, които са смесица от византийски и западни (романски) влияния и тяхната живопис. Това обаче изобщо не променя облика на "града" Рас, който си остава нищо повече от една крепост на баир. Търново също започва от подобна позиция, но се променя много бързо към голям град. Същото е и положението с Овеч, Червен, Калиакра и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Литва е езическа чак до 1387 г. и дори и в днешно време там силно преобладават малки изцяло дървени къщи с големи остри покриви. Действително блатата не позволяват колосално каменно строителство. В руските княжества - същата история, изцяло дървени укрепления и сгради, дори и улиците са били настлани с трупи заради калта.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но от друга страна към 1328 г..населението на Париж е около 200 000 души.На Търново вероятно десет пъти по малко.Истината е някъде по средата.За региона на Източна Европа Търново си е забележителен град но на фона на Франция и Италия си е средна хубост в най добрия случай.Дори с Преслав не може да става въпрос за сравнение.Разбира се за това си има обективни причини.Търново е далеч от големите търговски пътища /не случайно бързо залязва след 1393 г./ и е на крайно неудобно място - два хълма и пространството между тях.Търново просто няма потенциал за голям град.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Затова в края на 14 в. Никопол нараства с далеч по-големи темпове и вероятно към края на века двата града се изравняват по население.

За сравнение със запада по това време вече не може да става дума, по време на Франкското кралство - да, но в последствие Запада започва рязко да изпреварва Изтока. Но запада не е бил системно тормозен от маджарите, татарите, печенегите и останалата азиатска паплач, само от викингите и то само през ранното средновековие.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А и е имал едно общо криво или ляво имперско пространство и доста развити обществени отношения, в т.ч. и търговия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не трябва да се забравя че Париж се налага като столица още от 6 век /макар и на моменти да го губи този статут/ но все пак има едно утвърдено място на център на френските земи със столетия.България сменя доста столици -Никулецул,Плиска,Преслав,Охрид,Скопие,пак Преслав,Търново,Никопол.Може би и още една столица /но там са доста спорни нещата/.Стига се дотам че не знаем нищо за статута на Търново по време на ПБЦ и на Плиска през ВБЦ.Всичко това обективно пречи България да има своя голям средновековен град

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега дайте да се върнем към темата - за българската култура от 12-14 век в регионален контекст. Ясно е, че Търново през 14 век не е издържало сравнение с Париж от същия период, както впрочем и Париж през 9-10 век не е можел да се сравнява с Плиска или Преслав. Тук въпросът беше малко по-друг - за цялостното изоставане на Източна Европа през 12-14 век, като тук включвам не само далечното Литовско княжетсво, но и могъщото унгарско кралство. И на фона на това изоставане българските постижения в сферата на градската култура и среда не изглеждат никак зле. Ще ви дам само един пример - от всичко, което прочетох за Естергом столица на Унгария от края на 10 до средата на 13 век излиза, че за толкова време градът си стои "закотвен" на един хълм над Дунава и не търпи почти никакво развитие. Кралския дворец представлява една обикновена постройка, към която през 13 век добавят две кули. За същото време Търново, което е столица от 1185 г. се развива много по-динамично от Естергом и през 20-те - 30-те години на 13 век категорично го надминава и като мащабност на строежите и като брой на населението. Следващата унгарска столица Буда също дълго време си е била просто една крепост на хълм по-малка не само от Търново, но и от доста други български градове по онова време. Едва в началото на 15 век там започват по-значителни строежи. Изглежда това има някаква връзка с промяната на династията в Унгария - изчезването на Арпадите и възцаряването на Анжуйците. Нещо подобно се наблюдава в Чехия - до средата на 14 век там няма нищо значително, освен две или три каменни църкви в Пражкия храд и нещо като дворец. Едва с идването на Карл и по-активното интегриране на Чехия в политическата и икономическата сфера на Свещенната Римска империя Прага започва да се превръща в това, което е днес. За Влахия, Молдова, Босна, латинските и албанските княжества по Балканите няма какво да говорим. Интересна е Сърбия, която също от средата на 13 век започва бързо да се въздига. Този възход обаче намира материален израз единствено в строежа на манастири. Да кажем, че като църкви са превъзхождали нашите по размери, но не са били с такава живпоисна външна украса, а и освен това техните стенописи отстъпват на най-представителните образци на българската средновековна живпоис. Иначе като обкръжаващи сгради в никакъв случай не са превъзхождали нашите манастири, ако вземем за образци известните ни от разкопки Килифаревски и Трапезишки манастир на "Св. Иван Рилски". Но къде са сръбските градове, следите от тяхната гражданска архитектура - не само дворци, но и частни къщи, работилници и т.н. В България във всеки по-малък или по-голям средновековен град от този период излизат, както множетсво църкви, така и множество укрепени замъци (цитадели), които са отделно от грдаската укрепителна система, добре обособени градски квартали, занаятчийски работилници, улична мрежа, малки, средноголеми и големи жилища на граждани, занаятчийски работилници. А сръбските къде са? Единственото, което излиза от същинска Сърбия от 13-14 век са планински крепости подобни на Кричми, Станимака или Урвич. Единственият сръбски град май си остава създадения през 30-те години на 15 век Смедерево, който до голяма степен е плод на венецианско-сръбското сътрудничество. Наистина крепостта му е внушителна, там има и запазена тронна зала, строена по венециански образец. Но въпреки това цялата площ на града по сръбски данни възлиза на 11,3 хектара или горе долу колкото на Царевец (ако се не лъжа той беше 150 декара - т.е. 15 хектара), а за 14 век укрепената площ на Червен май я даваха около 1 кв. км. Би било добре да се направи и едно сравнение с адриатическите градове в Далмация, за които честно казано нямам никакви данни - т.е. не като политическо развитие, а като развитие на градската среда, брой на население, размер, представителни сгради и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добре ясно е че превъзхождаме Сърбия и Влашко.Дори може би Унгария/бих поспорил тука/.Но това са едни сравнително нови държави които нямат държавните традиции на България.Но и в България няма строителство от калибъра на Кьолнската катедрала.Няма мостове няма нови пътища няма дори монументалното строителство от времето на ПБЦ.Голямата базилика в Плиска - символа на българското християнство тъне в разруха а дворецът на царете Симеон и Петър в Преслав в един момент почва да се ползва като кариера за мрамор..Царския дворец в Търново е всичко друго само не и впечатляващ.Да това са регионални тенденции и за Византия това далеч не е най блестящия период

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето за Пилзен:

Plzeň was first mentioned as a castle in 976, as the scene of a battle between Duke Boleslaus II the Pious of Bohemia and Emperor Otto II. It became a town in 1295 when King Wenceslaus II granted Plzeň its civic charter
as a "Royal City" and established a new town site, some 10 km (6 miles)
away from the original settlement, which is the current town of Starý Plzenec It quickly became an important town on trade routes leading to Nuremberg and Regensburg; in the 14th century, it was the third-largest town in Bohemia after Prague and Kutná Hora.

Кутна Хора:

The town began in 1142 with the settlement of the first Cistercian monastery in Bohemia, Sedlec Monastery, brought from the Imperial immediate Cistercian Waldsassen Abbey.
By 1260 German miners began to mine for silver in the mountain region,
which they named Kuttenberg, and which was part of the monastery
property. The name of the mountain is said to have derived from the
monks' cowls (the Kutten) or from the word mining (kutání in old Czech). Under Abbot Heinrich Heidenreich the territory greatly advanced due to the silver mines which gained importance during the economic boom of the 13th century.

Прага ясно! В Пилзен има основи на голяма кула от 13-ти век (на щгозапад (май) от централния площад с ктедралата (трябва да имам някъде снимка!?). В Чехия (или Бохемия по-точно), нещата са поне век по-рано от колкото смяташ ти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сръбските църкви изобщо не отстъпват на украса от тези в България по това време (имам албум с фрески от Сопочани).

Става дума за едно и също течение в живописта: палеологов ренесанс. И той не е българско изобретение.

В архитектурно отношение западът вече е изпреварил изтока (готически катедрали и то не само в Париж).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега, аз не говоря за готическите катедрали на Запад - за тук две мнения няма. Намаляване размера на църквите се наблюдава още в Преслав и това е свързано най-вече с навлизането на кръстокуполната църква, която напълно се утвърждава в ВБЦ измествайки както базиликата, така и ротондата. По отношение на живописния стил - в България се развива негов осбособен подстил свързан не само с редуването на тухли и дялани камъни, но и с употребата на множество други конструктивни и декоративни елементи (като например различни по форма и размери глинени панички), които си остават марка на търновските строители и са непознати и неупотребявани не само в Сърбия, но и във Византия и дори в българските територии в Македония, които също определено време са в състава на българската държава. По отношение на живописта - тук нещата са доста по объркани, не мисля, че е имало такова нещо като "търновска художествена школа" - има съществени различия в стила не само между отделните области, откъдето има известни и запазени стенописи (Търново, София и Софийско, Иваново, Рилски манастир, Бачково), но дори между стенописите от едно и също място - например между запазените стенописи от църквите на Трапезица и тези от Св. 40 мъченици и Св. Петър и Павел, между отделните църкви в Иваново и т.н. Все пак като най-върхови могат да се определят според мен стенописите от Софийско (Бояна, Ротондата, наскоро реставрираните части от стенописи от панчаревския Урвич и Рилския манастир). Поне те според мен надминават тези от Сърбия, но това не е особено важно в случая. Мисълта ми беше, че в Сърбия така и не достигат до идеята за "столицата" като богохраним политически, културен и религиозен център. Сръбските крале много повече приличат на "пътуващите" монарси от ранното средновековие, отколкото на византийските и българските си колеги. И причината за това според мен е, че в сръбските земи просто не се развиват градове - те си остават на ниво крепости. Та тезата, която защищавам е следната - да, България изостава през 12-14 век от Запада. Това обаче изоставане е цялостен регионален феномен, който обхваща не само "Византийския свят", но и цяла Източна Европа заедно със "западните и католически" Унгария, Полша, Чехия (до към средата на 14 век), Латинската империя и латинските държавици на Балканите, клонящите на Запад албански феодални формирования и т.н. И на фона на цялостното изоставане България не се показва чак толкова зле.

Редактирано от запъналко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Митак,

това, което си дал в общи линии потвърждава тезата, че развитието в Чехия настъпва вследствие от тясното и обвързване със Свещенната Римска империя или с други думи с германския свят. Да наистина е възможно икономическите основи на "чешкия" възход от средата на 14 век да са положени още през 13-ти (вследствие на преселение на германци), но материалните изрази и носители на този възход се появяват от средата на 14 век нататък и пак са много тясно свързани със Свещенната Римска империя. Това, че в Пилзен имало основа на голяма кула, все още не е доказателство за градски бум. Такава впрочем голяма кула съвсем скоро разкопаха и на Трапезица. Хайде да си го кажа направо - възходът на градската икономика в Чехия през 14 и да кажем и през 13-ти век се дължи на германския елемент. Чехия през 14 век си е една полугерманска полуславянска страна, но що се касае до градовете май е повече германска. Дори и в Полша, за която ми обяснявахте как льосът позволявал да се правят само дървени строежи, през 14 век има засилено каменно монументално строителство, но ако внимателно проследите появата и развитието му няма как да не се набие на очи фактът, че и географски и хронологично е свързано с Тевтонския орден.

Редактирано от запъналко
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудна тема. Браво на запъналко.

Малко и аз да се включа. Имаше преди 2 години една тема (забравих коя), където стигнахме точно въпроса защо на Запад има готически и въобще катедрали, а на Балканите - не. Един аргумент беше, че на Балканите няма толкова финансови ресурси, които да обезпечат такива строежи. Само че пък Византия поне до ХІ век има достатъчно ресурси за грандиозни храмове, но след времето на Юстиниян І те не се появяват. На това беше даден контрааргумент, че още барселоските графове строят катедрала въпреки неголямата им подвластна територия, тоест не парите са факторът. Тогава беше изтъкнат и друг аргумент - че в православния Югоизток религиозната идея е била, че човекът трябва да има повече директна духовна връзка с Бог, а не чрез посредничеството на грандиозни катедрали и храмове.

По отношение на липсата на катедрали на Балканите през ХІІ-ХІV век според мен не е зле да се изтъкне политическата конюнктура. Строежът на катедрала е грандиозен проект, който трае векове. Рекордьор е Кьолнската катедрала. Строителството й̀ трае от 1248 до 1437 г., а после е подновено чак през 1842, за да завърши през 1880 г. Де факто началните фази на строежа са по време, когато все още има повече или по-малко централизирана Германска империя и след като тя се разпада на десетки и стотици владения, проектът спира поради липса на ресурс и организационна воля. Французите строят своята Нотр Дам между 1163 и 1345 г. Периодът съвпада с рязък икономически възход, политическа стабилност и липса на чужди нашествия. Тоест такива проекти могат да бъдат осъществени единствено ако има стабилна политико-териториална конюнктура. Такава след маджарските и норманските нашествия (грубо след 1000 г.) на Запад има.

В Югоизтока нещата са коренно различни. От средата на ХІ век Балканите са жертва на печенежки и кумански нашествия. Едновременно с това борбите с маджари, селджуци, нормани изсмукват силите на Източната империя и тя няма свободен ресурс, който да насочи в големи строителни проекти. След 1185 г. политико-териториалната конюнктура на Балканите става съвсем хаотична. Едни сили се надигат, други се сриват, ситуацията е усложнена допълнително от появата на латините. Териториите минават постоянно от ръка в ръка. При тази териториално-политическа нестабилност всякакъв голям и продължителен строителен и изобщо инфраструктурен проект е немислим и безпредметен. И тогава, както и сега, "бизнесът" страни от нестабилни райони и избягва да инвестира в тях.

Що се отнася до малките (и укрепени) градове на фона на западните, в частност италианските и френските, мисля, че тук има подобни и различни фактори. Знаем, че градовете (или поне столиците) по времето на ПБЦ са по-големи и се строят на равни места. През ВБЦ те се издигат на естествено укрепени точки. Само че в периода ІХ-Х век като цяло политико-териториалната конюнктура на Балканите е стабилна, без резки промени на границите. Това позволява на строителите да "се отпуснат" и да строят на равно без страх от постоянни нашествия. През ХІІ-ХІV век нещата са коренно различни - описах ги по-горе - и това води до стремеж селището да е укрепено и трудно достъпно.

Има и още един момент. Балканите са като цяло планински район. Тоест по презумпция за населението няма достатъчно място и природни ресурси, за да се множи. Доколкото имам някакви косвени впечатления, Балканите са слабо населени още преди чумната пандемия. Отделно, че населението на Балканите през V-VІІ век редовно е "прореждано" от нашествията на хуни, авари, славяни, българи. Докато една Франция (Галия) и Италия още от римско време са сред най-многолюдните области в Европа и по време на Великото преселение на народите няма големи изтребления на хора. Тоест тези страни разполагат с по-голям демографски ресурс от Балканите. Също така във Франция и в Италия има и достатъчно равна територия, и природни ресурси, които да изхранват населението. Особено от ХІ век насам, когато във Франция започва мащабно усвояване на пустеещи и горски земи. Няма и редовните опустошителни набези. И след като населението расте, растат и градовете. Това пък значи, че има и повече работна ръка и данъци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами на Балканите през 13-15 век има не малко латински, венециански и генуузски владения, но катедрали никой не се напряга да строи. То май и из кръстоносните държави по Близкия Изток катедрали не се срещат. Катедралата е по-скоро градски феномен - нейнте функции са колкото религиозни, толкова и обществено-политически. В православния изток, който е концентриран най-вече върху литургията и всичко свързано с нея, на никой не би му хрумнала идеята да използва храма да речем за градски събрания. Факт е, че градът като обществено-политическа и социална формация на Балканите през 12-14 век бележи съществен регрес или най-малкото изостава съществено от процесите в Западна Европа. Така например не е тайна, че строежът на манастири в Сърбия, както и възходът на сръбското кралство/царство през 13-14 век се дължи на откриването на сребърните рудници в Ново Бърдо от саксонски рудари. Изведнъж в ръцете на сръбските крале и властетели се оказват значителни за онова време средства, които те изразходват в строеж на манастири и външнополитическа експанзия - в общи линии нещо нормално за онова време. Въпреки това на никой от сръбските крале/царе не му идва на ум да се опита да развие някакво градско стопанство в Сърбия или поне да разшири и благоустрои крепостите по родните си места. Вместо това цялата сръбска върхушка, заедно с кралете си, се изнася на юг към Македония, Кюстендил, Тесалия, днешна Албания и дори Рилския манастир. Това е интересен феномен, който мисля, че не е много добре обяснен в историческите изследвания.

Катедрали от това време обаче липсват и в някои типични католически страни като Унгария например - там готиката прониква в началото на 15 век благодарение на Сигизмунд, който за пръв път стори дворец в готически стил през първото десетилетие на този век в Буда. Сигизмунд обаче, случайно или не е по това време и император на Свещенната Римска империя. Преди него в Унгария няма и следа от готически строежи, а типичните унгарски градове, в т.ч. и двете столици Естергом и Буда май много не са се различавали от сръбските политически центрове - крепост издигната на хълм, вътре две три църкви и нещо като дворец обхващащо в най-добрия случай 500-600 кв. метра. Унгарските крале обаче следват една доста интересна политика - те непрекъснато канят от Западна Европа занаятчийско население, особено рудари (сакси) както и представители на различни монашески ордени. Последните се настаняват основно в Карпатите по периферията на тогавашното унгарско кралство. Именно тук се създават през 13-ти и 14-ти век абаства, саксонски градове и крепости, които изживяват бурен развет през 15-17 век и формират западния облик на Карпатите. Дори през 15-16 век Трансилвания е много по-развита от същинската част на Унгария и на практика се превръща в самостоятелна политическа единица. Но през 13 и по-голямата част на 14 век тези саксонски центрове са все още в процес на формиране и не са били особен "съперник" по градоустройство на българските градове на юг от Дунав. Що се касае до Влахия и Молдова - там през 13-ти век няма и следи от някакво монументално строителство. То се появява тук таме някъде от втората половина на 14 век, но е от такова естество, че както вече писах много от частните лица по българските градове са притежавали къщи значително по-големи от "дворците" на влашките и молдовските воеводи. Изглежда Влахия и Молдова дълго време са били просто ничия земя кръстосвана от влашки и кумански номадски групи. Ако търновските царе наистина са имали някаква власт над тази област тя или е била изцяло номинална и реално не е отивала по далеч от левия бряг на Дунав (имам предвид двойните крепости по течението на реката) или просто е фикция на патриотично настроени историци от по-ново време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Митак,

това, което си дал в общи линии потвърждава тезата, че развитието в Чехия настъпва вследствие от тясното и обвързване със Свещенната Римска империя или с други думи с германския свят. Да наистина е възможно икономическите основи на "чешкия" възход от средата на 14 век да са положени още през 13-ти (вследствие на преселение на германци), но материалните изрази и носители на този възход се появяват от средата на 14 век нататък и пак са много тясно свързани със Свещенната Римска империя. Това, че в Пилзен имало основа на голяма кула, все още не е доказателство за градски бум. ........

Запъналко, не искам да ти се бъркам в темата, но Пилзен е със статут на кралски град от 1295-та (а е крепост от 97-та) и тъй като е на търговските пътища за Нюрнберг и Регенсбург много бързо нараства. По това време владетел е Вацлав II, който освен крал на Бохемия е крал и на Полша и херциг на Краков, под негова власт е Моравия и голени части от Силезия. Според нашето вики чехите са от 1212г. в с-ва на СРИ, ама не и според чехите. В това кралство има поне 9 града Прага, Кутна Хора, Пилзен, Бърно, Оломоуц, Краков, Сандомйерж, Гнйездо и Гданск. Да се обяснява всичко това с германците е несериозно, все едно да се обяснява всичко във ВБЦ с ИРИ, не че някои не го правят, та даже от Симеон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тези дни си направих труда да направя едно малко интернет проучване на средновековната култура на Унгария, която в периода 13-15 век се издига като водеща сила в Централна и Югоизточна Европа. Останах силно изненадан от доста скромните мащаби на гражданската и църковната архитектура през периода 12-14 век. От това, което прочетох оставам с впечатлението, че нито Естергом, нито Буда през този период са представлявали нещо особено и май нашето Търново доста ги е засенчвало като столица. Същото може да се каже и за другите градски поселения в Унгарското кралство - дори и за градовете на сасите. Малко и не особенно представетелни каменни сгради, основно дървени постройки, без грам камък в тях. Това доста контрастира със ситуацията в България, в чийто градове е имало стотици сгради с каменни основи. Дори в такива малки укрепени поселения като Хоталич са открити основите на десетки жилища, чийто първи етаж е стъпвал на каменна конструкция. По-активно строителство в Буда и в Унгария започва от началото на 15 век по средата на управлението на Сигизмунд, когато навлиза готиката, но до тогава ситуацията не е особено впечатляваща. Разширих търсенето с други страни от региона на Източна и Югоизточна Европа. Най-отчавайща май е била картината във Влашко - например "дворецът" на Мирчо Стари в Търговище издигнат в края на 14 и началото на 15 век е представлявала една зала от 90 кв. метра - в общи линии не малко жители на Търново, Шумен, Червен, Дръстър и градовете на юг от Стара планина са имали доста по-големи къщи.

В съседна Сърбия сръбските крале май са се занимавали основно с издигането на манастири и крепости по баирите, но така и до края на централизираната сръбска държава (т.е. средата на 14 век) няма и един град, който да може да се определи като типично сръбски - т.е. да е възникнал и да се е развил като стопански, религиозен, административен и културен център в етническите сръбски територии. В общи линии сръбските владетели са резидирали в различни центрове, докато най-накрая са си харесали Скопие. Ако Скопие е било най-привлекателното и урбанизирано място на сръбското краслтво/царство си представям какво са представлявали същинските сръбски градове през 13-14 век. Горе долу същата е картината в латинските и албанските феодални владения на Балканския полуостров - крепости по баирите (не че и в България не ги е имало) и почти никакво развитие на градската среда. Сега ми идва на ум, че един от могъщите албански феодали в края на 14 век май си беше избрал за столица чисто българския град Охрид. Същата мизерия е царяла и на север в Чехия, Полша и Литва, до средата на 14 век, когато благодарение на факта, че влизат в културната орбита на Свещенната Римска империя в тях и особено в Прага започва наиства грандиозно строителство , чийто най-преставителни паметници обаче са завършени десетилетия и дори столетия след 14 век. На фона на всичко това няма как да не направи впечатление факта, че от 12 до 14 век много български градове (Търново, Червен, Ловеч, Овеч, Калиакра, Мелник и т.н.) претърпяват значителна еволюция и се превръщат в същински градски центрове. Вярно е, че монументалното строителство в тях далеч отстъпва на онова от времето на ПБЦ или на съвременното му в същинска Западна Европа, но в сравнение със ситуацията в Сърбия, Влахия, Унгария, албанските земи и латинските владения на Балканите бих казъл, че доста ги е превъзхождало. Освен това ми се струва и че жизненият стандарт на жителите на средновековните български градове е бил доста по-висок от този на съседните земи. В това ни уверяват и османските хронисти, които доста възхваляват земята на Шишман като богата страна. Все пак би било добре да направим дискусия като привлечем различни данни и съпоставим положението в средновековния български град през 12-14 век с това на съседните и не толкова съедните държави и области.

Запъналко, изключително добра тема си започнал ! Българската средновековна култура е била на световно ниво през 12-14 век. При някои видове сме били дори на първо място - ювелирно изкуство, изобразително изкуство ( за съжаление са запазени доста малко икони и стенописи от това време) и др.

Наред с това искам да ти обърна внимание, че т.нар. "албански" земи и Влахия плюс Транслвания и Молдова са исконни български земи през този период. За Сърбия е отделна тема. Но ще спомена, че основните сръбски манастири са изографисани от български майстори.

Т.нар. албански управители са не само българи, но и в много тесни семейни връзки с българския двор. Малко по-далечни остават българските връзки с Трансилвания(където имаме само население , съответно майстори, които се трудят), Литва , Полша (където сме изпращали майстори на изобразително изкуство) и руските княжества.

За връзките с последните също има достатъчно място за голяма отделна тема.

България не само е един политически , но и духовен стожер, на второ място в Източна Европа, а за кратки времена и начело.

Въпреки отслабналата мощ на държавата през 70-те години на XIII в. по времето, когато се сключва Лионската уния, един патриарх ще бъде наречен стълб на Православието и пръв патриарх на "Запада", тъй като Константинополския трон е изпаднал в схизматично положение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много едностранчиво се разглеждат нещата. Отново. Кое по-важно строителния материал или институциите? Материята или духа? Тук пак се почнаха лакърдии за кой е по-по-най, но същината, за мен, се заобикля. Какви са по дух градовете в западна Европа и какви са у нас? Там се заражда буржуазия, гилдии, цехове, самоуправление, съюз с владетелите срещу феодалите, търговия, университети, а у нас как стоят нещата? Май малко по различно, нали? Влад Цепеш е насърчавал местните търговци и е преследвал немските, а у нас владетелите разширяват непрекъснато привилегиите на чуждите търговци. Голяма работа, че в Червен имаме болярско жилище 2 000 кв.м.(греша ли в квадратурата?), новина ще бъде когато открием документ за съществуването на градско самоуправление и организации на градското население(цехове, гилдии и пр). Ако има такъв и се цитира тук в тази тема веднага ще поднеса извиненията си. До тогава ще си мериме...храмовете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-полела Стоедине, доколкото виждам запъналко не разглежда западна Европа, а само т.нар. 'славянски' свят. И въпроса не е в духа, а точно в материята. Градско самоуправление няма и няма начин да има. Давани са права не на чуждите в ущърб на нашите, а монопол на чуждите по отношение на други чужди, но това си е напълно нормално, ние флот нямаме. Какво лошо има да си ги....мерим, стига да сме точни и коректни, аз затова поправих запъналко в частта Чехия (пък и сега съм се хванал да и уча историята.....от тяхна гл.т. ;)).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе, не намесва Запада, но въртите сучите и стигнахте до Ческо, Унгария и готическите катедрали. :yes:

На фона на Сърбия, Влашко и Албания сме титани, казвате, а? А, добро утро!

За мен материала от който е построен града не е важен. Може да е дърво, камък или кирпич, все едно. Въпроса е какви са му функциите(съдържанието), а не черупката. Как може да се задълбава за архитектурата като темата е за културата? Или аз нещо не съм разбрал...

През посочения период не сме цъфнали и вързали по отношение на културата. Има периоди на възход и такива на упадък. При сърби и власи е същото. Ако темата е за периода от 1331 до 1371, например или от 1371 до 1421 да правим някакъв съпоставителен анализ и пр, но цели два века са си бая време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега за силна прослойка от търговци сведения има още от ПБЦ - щом са можели да предизвикат война между България и Византия през 894, това означава, че още през езическия период е имало социално значима каста от търговци. За това впрочем намеква и изричното настояване на българите в договорите с Византия да се включат и митнически каузи. По-късно т. нар. "Малък Преславец" на Дунава също се споменава като голямо търговско средище от времето на Петър. За търговци има не малко данни и от времето на ВБЦ. Например в грамотата на Иван Асен втори за Дубровник изрично се споменава за закон за търговията - за съжаление неговото съдържание не е достигнало до нас. По-късно от документи е известно наличието на български търговци в Дубровник и Генуа. А и самите търновски царе далеч не толкова лесно са раздавали привилегии за чуждите търговци - например по времето на Тодор Светослав има дългогодишен конфликт с генуузците, а по времето на Иван Александър такъв има и с венециалнците, регулиран впоследствие с отделен договор. Доколкото съм чувал, макар и да не съм се занимавал специално с въпроса, този договор с Венеция бил доста по-благоприятен от този на византийците с италианските градове републики. Но в случая насоката на спора, която дава Стоедин е интересна а именно има ли реални данни за самоуправление на българските средновековни градове, ако има в какво се е изразявало и до колко са били независими от централната власт или местния болярин



Иначе данни за манастирско самоуправление има колкото щете - във всяка владетелска грамота се определят селища, които се поставят под властта на конкретен манастир и които са защитени от каквито и да е намеси на администрацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това, което твърдя е, че готиката навлиза в Чехия, Унгария и Полша от втората половина на 14 век - първоначално най-осезателно в Чехия, впоследствие в Полша и в Унгария. Този процес е свързан с политическото обвързване на тези страни със Свещенната Римска империя (оосбено за Полша и Унгария) и с преселението на големи групи немско или немскоезично население отново в Чехия и Унгария. Именно с навлизането на готиката разцвета на градовете в тези страни получава своя материален израз. Това обаче е времето, кгато ВБЦ е в своя окончателен залез или вече е изчезнало от политическата карта на Европа - така например първите големи готически строежи в Прага са завършени през първите десетилетия на 15 век, това е и времето когато готиката активно започва да навлиза и в Унгария. Тезата ми беше, че поне до към средата на 14 век за Чехия, и до края на същото столетие за Унгария, българските средновековни градове с нищо не са по-лоши от тези в Унгария, Чехия, Полша или на Балканите и дори в редица отношения може би се ги превъзхождали - в т.ч. и в представителността на архитектурата.

По отношение на сравненията в размерите - те също не са съвсем коректни, понеже много от катедралите са строени в продължение на десетилетия и столетия и значително са изменяли своя облик. Ако се запознаете внимателно със строителната история на много от представителните готически строежи в Централна Европа ще видите, че не малко от тях са окончателно завършени едва през 19 век и носят стиловите особености на не малко епохи - готика, ренесанс, барок, неоготика и т.н. Също така се оказва, че много от твърденията за наличието на романски църкви на местата на по-късните готически катедрали, са просто легенда, която археологическите проучвания опровергават (типичен случай катедралата в Буда, но и на доста други места). В този смисъл не би било много прецизно да се сравнява една средновековна българска църква от 12-14 век с катедрала строена и престроявана в течение на векове, а би било по-правилно да се гледа цялостното градоустройство и градска инфраструктура, а също така могат да се включат и използваните занаятчийски технологии или дори ако щете аграрните технологии. За тях нямам кой знае каква информация. Успях само да науча, че лозата била внесена в Чехия доста късно - през втората половина на 14 век при управлението на Карл, което може би е вследствие и на чисто климатични особености.

Редактирано от запъналко
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...