Чигот и Джигит, титли или...

[makebulgar]

Въпросът ми е дали някъде другаде по света думата Джигит е ползвана като титла, подобно както е било в ПБЦ, където Чигот приемаме че е титла?

[resavsky]

Кой да ти каже...........

[Perkūnas]

В персийски източници (по-подробно виж Dörfer, Türkische und monolische elemente... под йигит) имаше нещо за йигити като членове на свита/телохранители на дребни феодали в Чагатайския улус.

чиготъ превежда гръцкото протоспатарий, началник на императорската охрана, т.е. става дума и в двата случая за нещо подобно по функции.

[_magotin_]

Джигити има и до днес в Кавказ.

[Пандора]

"В среднеазиатских владениях России так назывались представители местного населения, состоявшие при русских войсках проводниками, посыльными и разведчиками. Кроме того джигит — звание, присваивавшееся нижним чинам некоторых кавказских и туркменских частей войск."

[Aspandiat]

В персийски източници (по-подробно виж Dörfer, Türkische und monolische elemente... под йигит) имаше нещо за йигити като членове на свита/телохранители на дребни феодали в Чагатайския улус.

чиготъ превежда гръцкото протоспатарий, началник на императорската охрана, т.е. става дума и в двата случая за нещо подобно по функции.

Перкунас, ти нали си застъпник за подценяването на кавказкия слой, етап и момент при формирането и характера на прабългарския. Предлагам ти една идея за етимологизиране на "чигот" - връзка с грузинското čеxa ("коля, троша, разбивам"), лазкото dzax "удрям с чук", от които идва и арменското djaxel "удрям силно, троша, громя"

Струва ми се, че тази връзка е по-успешна от връзката с "джигит", още повече, че спатариите са били меченосци. И имаме и един запис "Тагчи меченоша".

[Perkūnas]

Перкунас, ти нали си застъпник за подценяването на кавказкия слой, етап и момент при формирането и характера на прабългарския. Предлагам ти една идея за етимологизиране на "чигот" - връзка с грузинското čеxa ("коля, троша, разбивам"), лазкото dzax "удрям с чук", от които идва и арменското djaxel "удрям силно, троша, громя"

Струва ми се, че тази връзка е по-успешна от връзката с "джигит", още повече, че спатариите са били меченосци. И имаме и един запис "Тагчи меченоша".

Тук не съм съгласен.

джигит е съответната изходна форма в карачаево-балкарски, откъдето се е разпространила в грузински, осетински, черкезки и руски.

Всъщност има ли сведения дали чиготът е носел меч?

Трябва да проверя в старобългарския превод, но се съмнявам, че е длъжността е нещо повече от съответствие на съответната византийска длъжност "началник на охраната".

[Aspandiat]

Тук не съм съгласен.

джигит е съответната изходна форма в карачаево-балкарски, откъдето се е разпространила в грузински, осетински, черкезки и руски.

Всъщност има ли сведения дали чиготът е носел меч?

Трябва да проверя в старобългарския превод, но се съмнявам, че е длъжността е нещо повече от съответствие на съответната византийска длъжност "началник на охраната".

Снощи гледах "Първобългарите" на Бешевлиев. На едно място, ако държиш, ще проверя, но довечера, той казва, че в гръцки текст е написано "чигот" = "спатариос", тоест "меченосец".

[Perkūnas]

той казва, че в гръцки текст е написано "чигот" = "спатариос", тоест "меченосец".

в случая с гръцкия оргигинал да не става въпрос само за придворната длъжност "спатарий"

или съществува текст, в който е записано, че чиготъ = "лице с меч“?

ако става дума за превод, то има възможност длъжността спатарий (лице от охраната или началник на охраната, протоспатарий) да е преведена с длъжност, която й съответства по функция, а не в буквалния смисъл.

ако преводът е буквалистичен, то би се употребило по-скоро побългареното гръцко название спатаръ.

[Aspandiat]

Ето какво пише Бешевлиев на стр. 29 от "Първобългарите". Няма да пиша гръцките названия и записи на гръцки, а на кирилица, че не ми се разправя:

"Служебната титла тзикатос се среща в славянски текст под славизираната форма ЧИГОТЪ със значение спатариос, т.е. меченосец".

Кой е този текст Бешевлиев (което му е редовен кусур) не споменава, но е дал като бележка откъде е взел това сведение:

Юрдан Трифонов. Към въпроса за старобългарското болярство. СпБАН, ХХVІ, 1923, стр.16;

Васил Златарски. История на Бълг д-ва.... том І, част 1, София, 1918, стр. 228, заб. 1.

[Черен Петър]

Джигит е непозната дума за българите и няма нищо общо с чигот - меченосец. В осет. дзегот - бойна брадва.

[Пандора]

Ето още едно интересно тълкуване:

"Какво точно гласяла тази обичайно-правна норма, е трудно да се каже.
Тя предвижда конкретни права за напускащите своята длъжност градоначалници,
но не кои да е градоначалници, а онези, които за нас са от значителен интерес
– градоначалниците от пограничните области, управляващи в съседство с неприятелските
провинции, както изрично отбелязва текстът на извора и какъвто е случаят
с града Виза. Тази обичайно-правова норма позволява грабителски набег в
съседната държава, нещо, което представлява доста специфично явление. Характерът
на това явление също е в състояние да хвърли светлина върху нашата тема.
Всъщност това е описаната по-горе практика чрез системата на полово-възрастовите
юношески формирования да бъде водена една постоянна набезна война, имаща
за цел натрупването на плячка, обикновено добитък, като същевременно била
осъществявана и граничната охрана, съчетавайки двете дейности – охранителната
дефанзивна функция и грабителската експанзивна функция. Тази специфична
перманентна набезна война била норма в бита на редица родово-племенни,
военнодемократични и раннокласови общества [37]. В по-архаичния
и вариант тя играела и ролята на своего рода инициационно изпитание [38],
докато по-късно тя станала източник за доходи, запазвайки от някогашната
обичайна норма изискването да се участвува в такива набези, за да се достигне
до правоспособност за женитба [39].

Така данните от житието на Мария Нова още веднъж потвърждават, че изглежда
по времето на Симеон границите на Първото българско царство се пазят от
специфичните родово-племенни институции на ефебските, респ. чиготските
воински формирования, разбира се – вече значително модифицирани спрямо
изходния си родово-племенен прототип"

http://www.kroraina.com/st_iordanov/gr_ohrana.html

[алабагатур]

По тукашните трактовки(в РФ)-Джигит е младеж-юноша ,член на братство -от рода на младия войн!И разбирането за джигитовка е -обучение на младия войн!А също така има дума Джиг-по нашему -кука с тежест(рибарите знаят)!

[Perkūnas]

Ето какво пише Бешевлиев на стр. 29 от "Първобългарите". Няма да пиша гръцките названия и записи на гръцки, а на кирилица, че не ми се разправя:

"Служебната титла тзикатос се среща в славянски текст под славизираната форма ЧИГОТЪ със значение спатариос, т.е. меченосец".

Кой е този текст Бешевлиев (което му е редовен кусур) не споменава, но е дал като бележка откъде е взел това сведение:

Юрдан Трифонов. Към въпроса за старобългарското болярство. СпБАН, ХХVІ, 1923, стр.16;

Васил Златарски. История на Бълг д-ва.... том І, част 1, София, 1918, стр. 228, заб. 1.

чигот се среща в средните преводи (доколкото открих засега):

Страдание на светите Четиридесет и двама мъченици от Аморея

Житие на акрагантийския епископ Григорий

Надгробно слово от априлски чети-миней

Първият текст е доста интересен, понеже освен σπαθάριοс в превода се среща и πρωτοσπαθάριοс (главен спатарий). И двете думи нямат нищо общо помежду си. Т.е. това означава според мен, че чигот не е буквален превод на "меченосец", а е съответствие на византийското звание по функция, "член на охраната".

Т.е. Бешевлиев не е прав в случая.

[алабагатур]

В руските речници ЧИГОТ-високопоставлен чиновник(по Соболевски),а по чешки -дебнещ,пазещ(cihati)-според Брюкнер!?!

[Perkūnas]

Руските речници не могат да помогнат с нищо в случая - те само преповтарят някой църковнославянски речник.

А в църковнославянски речник думата е попаднала от някое от горните жития.

За Брюкнер определено няма място в тази тема.

[monte christo]

Спатарий е не само титла (от III клас) в източноримския свят; по-скоро е сан. Действително означава и "мечоносец", и "сподвижник", и "член на охраната", но високопоставен член на охраната при сановник от най-висш ранг, а не обикновен (боди)гард.

Веднага се сещам за спатариите на Вардан Тюрка, който е моностратиг на цели 5 теми (на практика - генералисимус и нереализиран император) по времето на Никифор Геник: Лъв Арменеца, Михаил Амориеца и Тома Славянина. От тези тримата, по-късно единият е нереализиран император (досущ както бившият си началник), а другите двама - императори

[Perkūnas]

Спатарий е не само титла (от III клас) в източноримския свят; по-скоро е сан. Действително означава и "мечоносец", и "сподвижник", и "член на охраната", но високопоставен член на охраната при сановник от най-висш ранг, а не обикновен (боди)гард.

Веднага се сещам за спатариите на Вардан Тюрка, който е моностратиг на цели 5 теми (на практика - генералисимус и нереализиран император) по времето на Никифор Геник: Лъв Арменеца, Михаил Амориеца и Тома Славянина. От тези тримата, по-късно единият е нереализиран император (досущ както бившият си началник), а другите двама - императори

Точно за това става дума в "Страдание на светите Четиридесет и двама мъченици от Аморея" - арабите пленяват пълководци и висши сановници на императора (вкл. и спатари) и ги обезглавяват. Ясно е, че не става дума за обикновен телохранител, който е въоръжен с меч.

Иначе в другия старобългарски превод на същото "Страдание" (от Супрасълския сборник) званията спатарий и протоспатарий не са преведени от гръцки.

В превода от Макариевия Чети-миней на мястото на спатарий стои чиготъ.

[Пандора]

В персийски източници (по-подробно виж Dörfer, Türkische und monolische elemente... под йигит) имаше нещо за йигити като членове на свита/телохранители на дребни феодали в Чагатайския улус.

чиготъ превежда гръцкото протоспатарий, началник на императорската охрана, т.е. става дума и в двата случая за нещо подобно по функции.

В аварския език джигит е във форма игит - джигит, герой, храбрец и игитъли - храброст, геройство

По тукашните трактовки(в РФ)-Джигит е младеж-юноша ,член на братство -от рода на младия войн!И разбирането за джигитовка е -обучение на младия войн!А също така има дума Джиг-по нашему -кука с тежест(рибарите знаят)!

Интересно е дали обучението и уменията на джигитите са свързани непременно с езда или имат по-общ характер.

На мен джигит - герой, храбрец ми звучи някак много общо за описание на длъжност. Може би все пак произлиза от някакви по-ранни форми и значения. Нещо подобно на аварското жигарчи - енергичен човек, инициатор

[Aspandiat]

И сега какво излезе? Чигот ще е меченосец или преторианец?

[алабагатур]

Питах един от мойте служители(грузин),какво означава за тях Джигит-и той казва :- буен ,млад войн!А за джигитовката-езда и владеене оръжита(най вече шашка-по нашему сабя)!А като длъжнрст я въвеждат руснаците-когато започват да приемат местните мъже на служба в кавказките корпуси.И някъде по това време и казаците започват да използват думата Джигитовка при своето военно обучение !И на мен ми се струва ,че има общо с аварското значение-енергичен,тук е буен!!!

[Perkūnas]

ТАЗКИРА-И ХОДЖА МУХАММАД ШАРИФ vostlit.info

В один год распространилось известие, что киргизы хараджа не дают. Услышав это известие, Абд ал-Латиф-султан с несколькими йигитами выехал на охоту. Охотясь, он пришел в юрт к киргизам. Киргизы не заметили [его приближения]. Увидев войско султана, все [киргизы] бежали.

ТАВАРИХ-И ГУЗИДА-И НУСРАТ-НАМЕ vostlit.info

Йигит — букв. «юноша, молодой человек», в переносном смысле — «удалец». Термин служит также для обозначения наемного конного воина у феодала, или воина, примкнувшего к феодалу в надежде на добычу, своего рода «странствующий рыцарь».

Туркменско-русский словарь, 324

туркменски жигит (уст.) “джигит, наездник; джигит (вооруженный конник, служивший при хане или эмире)”, жигитлик (уст.) “положение джигита”, ол жигитиликде гуллук эдилдир “он служил джигитом”, жигитбашы (уст.) “предводитель джигитов”

Подобно звание се споменава и в персийски източници за йигитите в Чагатайския улус, както бях споменал по-рано.

[алабагатур]

Да, Джигита е конник-и ездата е една от най-важните елементи от джигитовката!Както се счит в РФ те са "безбшенные" (ненормални),заради излишната понякога храброст и рискована езда!

[monte christo]

И сега какво излезе? Чигот ще е меченосец или преторианец?

И двете, че и трето - високопоставен член на свитата. Сан, направо аналогичен на спатарий.

Например българите изпращат боил и чигат (чигот, джигит) при Копроним, демек - висш болярин и евентуално шефът на охраната, било на българският владетел или на самият боил. Трябва да се спазва протокола - все пак пратениците се явяват пред василевса на римляните и трябва да имат някакъв достатъчно висок ранг (сан).

Ако това не беше военен поход, вероятността чигата (джигита) да бъде допуснат в двореца наедно с боила на аудиенция при василевса клони към кръглата нула.

[Черен Петър]

В “Липлянския чети-миней” от края на ХІV в., е дадено и определение за чигот: “носеи нагы мьче за царемь, рекоми чиготи” в “Житие на Григорий Акрагантски”, т.е. тези които вървят с голи мечове зад царя се наричат чиготи”. Пределно ясно е че чигот е аналог на меченосец, но въпреки това, привържениците на тюркските етимологии, се опитват да изведат (напълно неоснователно) тази дума от тюрк. jiγit – млад мъж, юнак. Доста по-удачно П.Добрев, свързва чигот с памирското čiko – нож. Най-близка до бълг. дума е осет. дигор. / ирон. dzægot – бойна брадва с полукръгло острие, т.е чигот – войн въоръжен с меч, или респ. бойна брадва (предвид и ст.рус. значение – палач). В хуф. и руш. čeg – нож, шугнан. ćak - брадва. Във вахан. čoq, čoqt – режа, разрез, сека, съотв. в шугнан. čoq, пущ. čаq, хуфски čоγ, сарикол. ćuk, язгулем. ćеk –
разрез, цепнатина, вахан., таджик. čокоn, čokond – сека, режа, ранявам, белег от порезна рана. В чув. şĕşĕ – нож, čik – пронизвам, заколвам, čiken – колене, разсичане, рязане, в ТМ ез., в евенк. čika, čikati, евен. čiki, негид. čika, čiχa – режа, сека, отсичам, евенк. čikaku – разсечен, разкъсан, също в евенк. suke, сол., улч. suku, cuge, мандж. suxэ, пр.монг. süke, монг. sux, бурят. huxэ, монг. čŏqor, якут. süga, süka, чагат. čаkаn – бойна брадва, в кит. qì (ци) в ст.кит. shīuk, среднов. китайски chiek – брадва, също оръжие подобно на алебарда ( ве вропапърви я донасят кимерийците), в буруш. *ćak, в енисейските езици *čok – брадва. Връзката с бойна брадва и меч, респ. дигор. дзегот, смятам за най-приемлива, както чув. и ТМ форми произхождащи от корена *čik- сека, пронизвам, заколвам, и ТМ зн. бойна брадва. Напълно възм. е алт. форми озн. бойна брадва, да са древна заемка от кит. защото първообразът на алебардата (копие с брадва) е китайско изобретение. Осет. (сарматско) дзегот е също алтайска, възм. и древнобългарска замека.

Джигит: тюрк. jigit – младеж, юноша, юнак, което не отговаря на определението меченосец или палач! Старостин посочма алтайски паралел в халха-монг. sāxalt, бурят. hāxalzūr, монгур. sagъa, прамонг. *saγaka – храбрец, в ср.кор. sú (súh-) – самец, млад мъж, в др.тюрк. jеg – войнствен, храбър, др.тюрк., караханид., узб., уйг., тюркм., ног., кумик. jigit, тур. jijit, азърб., кумик., караим. igit, татар. jeget, башкир. jeget, карач.балк. džigit, zigit, казах. žigit, киргиз. džigit, каракалп. žigit, хакас. čīt, шор. činγet, ойрат. d́īt, тофлар. ńīt, салар. jihit, iχit, пратюрк. *jEgit / *jigit – юноша, млад мъж, храбрец, праалт. *zego. Етимологията на Старистин се основава на първ. значение „сила, храброст”. В допълвнение на примелите му мога да посоча в ТМ, орок. džekiχe – силен, евенк. čakhti, čikhti – силен, бърз, храбър. Но според Севортян, първоначалното значение на тюрк. дума е млад, свързано с възраст, а смел, храбър са второстепенни. Той посочва якут. d́еt, žеt – детство. Аналог. ТМ ез. евенк. džoke, ороч. džoge – детство, евенк. čikhsi – възмажаване, достигане на пълнолетие, мъж (човек) в млада възраст.

Относно значението "храбър". Монг. *saγaka – храбрец, показва паралел с угрофин., в манси saka, хант. sòg, čêkê, унг. sok, удмурт. zök, коми suk, мар. šuko, саам. suokkod, фин. sakea, ест. sage, вепс. sage – голям, силен. И прадревна заемка или нострат. паралел със санскрит sak – силен, могъщ, sah, saāhuri – побèден, победоносен, осет. sахъ – юнак, смелчаг, млад войн, белуджи sak – силен човек, хет. šakuriëe – побеждаващ, тох. sākti – власт, мощ, способност, sāk – управлявам, държа, ограничавам, владея. Д.Адамс ги свързва с протоиндоевроп. *sogh-eha – управлявам, владея, подтискам. Бейли (1958 г.) свързва етнонима саки със санскрит su-saka – силни мъже. Ето защо сматам че джигит е по-вероятно свързано с младост, млад мъж, а не със сила и храброст, както се вижда въпреки сходното звучене те са продукт на друг корен, въпреки сравнението на Старостин.

Редактирано Ноември 14, 2013 от Черен Петър