Отиди на
Форум "Наука"

Чигот и Джигит, титли или...


Recommended Posts

  • Потребител

Въпросът ми е дали някъде другаде по света думата Джигит е ползвана като титла, подобно както е било в ПБЦ, където Чигот приемаме че е титла?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 114
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

В персийски източници (по-подробно виж Dörfer, Türkische und monolische elemente... под йигит) имаше нещо за йигити като членове на свита/телохранители на дребни феодали в Чагатайския улус.

чиготъ превежда гръцкото протоспатарий, началник на императорската охрана, т.е. става дума и в двата случая за нещо подобно по функции.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

"В среднеазиатских владениях России так назывались представители местного населения, состоявшие при русских войсках проводниками, посыльными и разведчиками. Кроме того джигит — звание, присваивавшееся нижним чинам некоторых кавказских и туркменских частей войск."

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В персийски източници (по-подробно виж Dörfer, Türkische und monolische elemente... под йигит) имаше нещо за йигити като членове на свита/телохранители на дребни феодали в Чагатайския улус.

чиготъ превежда гръцкото протоспатарий, началник на императорската охрана, т.е. става дума и в двата случая за нещо подобно по функции.

Перкунас, ти нали си застъпник за подценяването на кавказкия слой, етап и момент при формирането и характера на прабългарския. Предлагам ти една идея за етимологизиране на "чигот" - връзка с грузинското čеxa ("коля, троша, разбивам"), лазкото dzax "удрям с чук", от които идва и арменското djaxel "удрям силно, троша, громя"

Струва ми се, че тази връзка е по-успешна от връзката с "джигит", още повече, че спатариите са били меченосци. И имаме и един запис "Тагчи меченоша".

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Перкунас, ти нали си застъпник за подценяването на кавказкия слой, етап и момент при формирането и характера на прабългарския. Предлагам ти една идея за етимологизиране на "чигот" - връзка с грузинското čеxa ("коля, троша, разбивам"), лазкото dzax "удрям с чук", от които идва и арменското djaxel "удрям силно, троша, громя"

Струва ми се, че тази връзка е по-успешна от връзката с "джигит", още повече, че спатариите са били меченосци. И имаме и един запис "Тагчи меченоша".

Тук не съм съгласен.

джигит е съответната изходна форма в карачаево-балкарски, откъдето се е разпространила в грузински, осетински, черкезки и руски.

Всъщност има ли сведения дали чиготът е носел меч?

Трябва да проверя в старобългарския превод, но се съмнявам, че е длъжността е нещо повече от съответствие на съответната византийска длъжност "началник на охраната".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тук не съм съгласен.

джигит е съответната изходна форма в карачаево-балкарски, откъдето се е разпространила в грузински, осетински, черкезки и руски.

Всъщност има ли сведения дали чиготът е носел меч?

Трябва да проверя в старобългарския превод, но се съмнявам, че е длъжността е нещо повече от съответствие на съответната византийска длъжност "началник на охраната".

Снощи гледах "Първобългарите" на Бешевлиев. На едно място, ако държиш, ще проверя, но довечера, той казва, че в гръцки текст е написано "чигот" = "спатариос", тоест "меченосец".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

той казва, че в гръцки текст е написано "чигот" = "спатариос", тоест "меченосец".

в случая с гръцкия оргигинал да не става въпрос само за придворната длъжност "спатарий"

или съществува текст, в който е записано, че чиготъ = "лице с меч“?

ако става дума за превод, то има възможност длъжността спатарий (лице от охраната или началник на охраната, протоспатарий) да е преведена с длъжност, която й съответства по функция, а не в буквалния смисъл.

ако преводът е буквалистичен, то би се употребило по-скоро побългареното гръцко название спатаръ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето какво пише Бешевлиев на стр. 29 от "Първобългарите". Няма да пиша гръцките названия и записи на гръцки, а на кирилица, че не ми се разправя:

"Служебната титла тзикатос се среща в славянски текст под славизираната форма ЧИГОТЪ със значение спатариос, т.е. меченосец".

Кой е този текст Бешевлиев (което му е редовен кусур) не споменава, но е дал като бележка откъде е взел това сведение:

Юрдан Трифонов. Към въпроса за старобългарското болярство. СпБАН, ХХVІ, 1923, стр.16;

Васил Златарски. История на Бълг д-ва.... том І, част 1, София, 1918, стр. 228, заб. 1.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето още едно интересно тълкуване:

"Какво точно гласяла тази обичайно-правна норма, е трудно да се каже.
Тя предвижда конкретни права за напускащите своята длъжност градоначалници,
но не кои да е градоначалници, а онези, които за нас са от значителен интерес
– градоначалниците от пограничните области, управляващи в съседство с неприятелските
провинции, както изрично отбелязва текстът на извора и какъвто е случаят
с града Виза. Тази обичайно-правова норма позволява грабителски набег в
съседната държава, нещо, което представлява доста специфично явление. Характерът
на това явление също е в състояние да хвърли светлина върху нашата тема.
Всъщност това е описаната по-горе практика чрез системата на полово-възрастовите
юношески формирования да бъде водена една постоянна набезна война, имаща
за цел натрупването на плячка, обикновено добитък, като същевременно била
осъществявана и граничната охрана, съчетавайки двете дейности – охранителната
дефанзивна функция и грабителската експанзивна функция. Тази специфична
перманентна набезна война била норма в бита на редица родово-племенни,
военнодемократични и раннокласови общества [37]. В по-архаичния
и вариант тя играела и ролята на своего рода инициационно изпитание [38],
докато по-късно тя станала източник за доходи, запазвайки от някогашната
обичайна норма изискването да се участвува в такива набези, за да се достигне
до правоспособност за женитба [39].

Така данните от житието на Мария Нова още веднъж потвърждават, че изглежда
по времето на Симеон границите на Първото българско царство се пазят от
специфичните родово-племенни институции на ефебските, респ. чиготските
воински формирования, разбира се – вече значително модифицирани спрямо
изходния си родово-племенен прототип
"

http://www.kroraina.com/st_iordanov/gr_ohrana.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По тукашните трактовки(в РФ)-Джигит е младеж-юноша ,член на братство -от рода на младия войн!И разбирането за джигитовка е -обучение на младия войн!А също така има дума Джиг-по нашему -кука с тежест(рибарите знаят)!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето какво пише Бешевлиев на стр. 29 от "Първобългарите". Няма да пиша гръцките названия и записи на гръцки, а на кирилица, че не ми се разправя:

"Служебната титла тзикатос се среща в славянски текст под славизираната форма ЧИГОТЪ със значение спатариос, т.е. меченосец".

Кой е този текст Бешевлиев (което му е редовен кусур) не споменава, но е дал като бележка откъде е взел това сведение:

Юрдан Трифонов. Към въпроса за старобългарското болярство. СпБАН, ХХVІ, 1923, стр.16;

Васил Златарски. История на Бълг д-ва.... том І, част 1, София, 1918, стр. 228, заб. 1.

чигот се среща в средните преводи (доколкото открих засега):

Страдание на светите Четиридесет и двама мъченици от Аморея

Житие на акрагантийския епископ Григорий

Надгробно слово от априлски чети-миней

Първият текст е доста интересен, понеже освен σπαθάριοс в превода се среща и πρωτοσπαθάριοс (главен спатарий). И двете думи нямат нищо общо помежду си. Т.е. това означава според мен, че чигот не е буквален превод на "меченосец", а е съответствие на византийското звание по функция, "член на охраната".

Т.е. Бешевлиев не е прав в случая.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Руските речници не могат да помогнат с нищо в случая - те само преповтарят някой църковнославянски речник.

А в църковнославянски речник думата е попаднала от някое от горните жития.

За Брюкнер определено няма място в тази тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Спатарий е не само титла (от III клас) в източноримския свят; по-скоро е сан. Действително означава и "мечоносец", и "сподвижник", и "член на охраната", но високопоставен член на охраната при сановник от най-висш ранг, а не обикновен (боди)гард.

Веднага се сещам за спатариите на Вардан Тюрка, който е моностратиг на цели 5 теми (на практика - генералисимус и нереализиран император) по времето на Никифор Геник: Лъв Арменеца, Михаил Амориеца и Тома Славянина. От тези тримата, по-късно единият е нереализиран император (досущ както бившият си началник), а другите двама - императори :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Спатарий е не само титла (от III клас) в източноримския свят; по-скоро е сан. Действително означава и "мечоносец", и "сподвижник", и "член на охраната", но високопоставен член на охраната при сановник от най-висш ранг, а не обикновен (боди)гард.

Веднага се сещам за спатариите на Вардан Тюрка, който е моностратиг на цели 5 теми (на практика - генералисимус и нереализиран император) по времето на Никифор Геник: Лъв Арменеца, Михаил Амориеца и Тома Славянина. От тези тримата, по-късно единият е нереализиран император (досущ както бившият си началник), а другите двама - императори :)

Точно за това става дума в "Страдание на светите Четиридесет и двама мъченици от Аморея" - арабите пленяват пълководци и висши сановници на императора (вкл. и спатари) и ги обезглавяват. Ясно е, че не става дума за обикновен телохранител, който е въоръжен с меч.

Иначе в другия старобългарски превод на същото "Страдание" (от Супрасълския сборник) званията спатарий и протоспатарий не са преведени от гръцки.

В превода от Макариевия Чети-миней на мястото на спатарий стои чиготъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В персийски източници (по-подробно виж Dörfer, Türkische und monolische elemente... под йигит) имаше нещо за йигити като членове на свита/телохранители на дребни феодали в Чагатайския улус.

чиготъ превежда гръцкото протоспатарий, началник на императорската охрана, т.е. става дума и в двата случая за нещо подобно по функции.

В аварския език джигит е във форма игит - джигит, герой, храбрец и игитъли - храброст, геройство

По тукашните трактовки(в РФ)-Джигит е младеж-юноша ,член на братство -от рода на младия войн!И разбирането за джигитовка е -обучение на младия войн!А също така има дума Джиг-по нашему -кука с тежест(рибарите знаят)!

Интересно е дали обучението и уменията на джигитите са свързани непременно с езда или имат по-общ характер.

На мен джигит - герой, храбрец ми звучи някак много общо за описание на длъжност. Може би все пак произлиза от някакви по-ранни форми и значения. Нещо подобно на аварското жигарчи - енергичен човек, инициатор

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Питах един от мойте служители(грузин),какво означава за тях Джигит-и той казва :- буен ,млад войн!А за джигитовката-езда и владеене оръжита(най вече шашка-по нашему сабя)!А като длъжнрст я въвеждат руснаците-когато започват да приемат местните мъже на служба в кавказките корпуси.И някъде по това време и казаците започват да използват думата Джигитовка при своето военно обучение !И на мен ми се струва ,че има общо с аварското значение-енергичен,тук е буен!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ТАЗКИРА-И ХОДЖА МУХАММАД ШАРИФ vostlit.info
В один год распространилось известие, что киргизы хараджа не дают. Услышав это известие, Абд ал-Латиф-султан с несколькими йигитами выехал на охоту. Охотясь, он пришел в юрт к киргизам. Киргизы не заметили [его приближения]. Увидев войско султана, все [киргизы] бежали.

ТАВАРИХ-И ГУЗИДА-И НУСРАТ-НАМЕ vostlit.info

Йигит — букв. «юноша, молодой человек», в переносном смысле — «удалец». Термин служит также для обозначения наемного конного воина у феодала, или воина, примкнувшего к феодалу в надежде на добычу, своего рода «странствующий рыцарь».

Туркменско-русский словарь, 324

туркменски жигит (уст.) “джигит, наездник; джигит (вооруженный конник, служивший при хане или эмире)”, жигитлик (уст.) “положение джигита”, ол жигитиликде гуллук эдилдир “он служил джигитом”, жигитбашы (уст.) “предводитель джигитов”

Подобно звание се споменава и в персийски източници за йигитите в Чагатайския улус, както бях споменал по-рано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, Джигита е конник-и ездата е една от най-важните елементи от джигитовката!Както се счит в РФ те са "безбшенные" (ненормални),заради излишната понякога храброст и рискована езда!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И сега какво излезе? Чигот ще е меченосец или преторианец?

И двете, че и трето - високопоставен член на свитата. Сан, направо аналогичен на спатарий.

Например българите изпращат боил и чигат (чигот, джигит) при Копроним, демек - висш болярин и евентуално шефът на охраната, било на българският владетел или на самият боил. Трябва да се спазва протокола - все пак пратениците се явяват пред василевса на римляните и трябва да имат някакъв достатъчно висок ранг (сан).

Ако това не беше военен поход, вероятността чигата (джигита) да бъде допуснат в двореца наедно с боила на аудиенция при василевса клони към кръглата нула.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В “Липлянския чети-миней” от края на ХІV в., е дадено и определение за чигот: “носеи нагы мьче за царемь, рекоми чиготи” в “Житие на Григорий Акрагантски”, т.е. тези които вървят с голи мечове зад царя се наричат чиготи”. Пределно ясно е че чигот е аналог на меченосец, но въпреки това, привържениците на тюркските етимологии, се опитват да изведат (напълно неоснователно) тази дума от тюрк. jiγit – млад мъж, юнак. Доста по-удачно П.Добрев, свързва чигот с памирското čiko – нож. Най-близка до бълг. дума е осет. дигор. / ирон. dzægot – бойна брадва с полукръгло острие, т.е чигот – войн въоръжен с меч, или респ. бойна брадва (предвид и ст.рус. значение – палач). В хуф. и руш. čeg – нож, шугнан. ćak - брадва. Във вахан. čoq, čoqt – режа, разрез, сека, съотв. в шугнан. čoq, пущ. čаq, хуфски čоγ, сарикол. ćuk, язгулем. ćеk
разрез, цепнатина, вахан., таджик. čокоn, čokond – сека, режа, ранявам, белег от порезна рана. В чув. şĕşĕ – нож, čik – пронизвам, заколвам, čiken – колене, разсичане, рязане, в ТМ ез., в евенк. čika, čikati, евен. čiki, негид. čika, čiχa – режа, сека, отсичам, евенк. čikaku – разсечен, разкъсан, също в евенк. suke, сол., улч. suku, cuge, мандж. suxэ, пр.монг. süke, монг. sux, бурят. huxэ, монг. čŏqor, якут. süga, süka, чагат. čаkаn – бойна брадва, в кит. qì (ци) в ст.кит. shīuk, среднов. китайски chiek – брадва, също оръжие подобно на алебарда ( ве вропапърви я донасят кимерийците), в буруш. *ćak, в енисейските езици *čok – брадва. Връзката с бойна брадва и меч, респ. дигор. дзегот, смятам за най-приемлива, както чув. и ТМ форми произхождащи от корена *čik- сека, пронизвам, заколвам, и ТМ зн. бойна брадва. Напълно възм. е алт. форми озн. бойна брадва, да са древна заемка от кит. защото първообразът на алебардата (копие с брадва) е китайско изобретение. Осет. (сарматско) дзегот е също алтайска, възм. и древнобългарска замека.

Джигит: тюрк. jigit – младеж, юноша, юнак, което не отговаря на определението меченосец или палач! Старостин посочма алтайски паралел в халха-монг. sāxalt, бурят. hāxalzūr, монгур. sagъa, прамонг. *saγaka – храбрец, в ср.кор. sú (súh-) – самец, млад мъж, в др.тюрк. jеg – войнствен, храбър, др.тюрк., караханид., узб., уйг., тюркм., ног., кумик. jigit, тур. jijit, азърб., кумик., караим. igit, татар. jeget, башкир. jeget, карач.балк. džigit, zigit, казах. žigit, киргиз. igit, каракалп. žigit, хакас. čīt, шор. činγet, ойрат. d́īt, тофлар. ńīt, салар. jihit, iχit, пратюрк. *jEgit / *jigit – юноша, млад мъж, храбрец, праалт. *zego. Етимологията на Старистин се основава на първ. значение „сила, храброст”. В допълвнение на примелите му мога да посоча в ТМ, орок. džekiχe – силен, евенк. čakhti, čikhti – силен, бърз, храбър. Но според Севортян, първоначалното значение на тюрк. дума е млад, свързано с възраст, а смел, храбър са второстепенни. Той посочва якут. d́еt, žеt – детство. Аналог. ТМ ез. евенк. džoke, ороч. džoge – детство, евенк. čikhsi – възмажаване, достигане на пълнолетие, мъж (човек) в млада възраст.

Относно значението "храбър". Монг. *saγaka – храбрец, показва паралел с угрофин., в манси saka, хант. sòg, čêkê, унг. sok, удмурт. zök, коми suk, мар. šuko, саам. suokkod, фин. sakea, ест. sage, вепс. sage – голям, силен. И прадревна заемка или нострат. паралел със санскрит sak – силен, могъщ, sah, saāhuri – побèден, победоносен, осет. sахъ юнак, смелчаг, млад войн, белуджи sak – силен човек, хет. šakuriëe – побеждаващ, тох. sākti – власт, мощ, способност, sākуправлявам, държа, ограничавам, владея. Д.Адамс ги свързва с протоиндоевроп. *sogh-eha – управлявам, владея, подтискам. Бейли (1958 г.) свързва етнонима саки със санскрит su-saka – силни мъже. Ето защо сматам че джигит е по-вероятно свързано с младост, млад мъж, а не със сила и храброст, както се вижда въпреки сходното звучене те са продукт на друг корен, въпреки сравнението на Старостин.

Редактирано от Черен Петър
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...