Отиди на
Форум "Наука"

Икономическият потенциал на Първото българско царство


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Сега се сещам, че по българо-византийския мирен договор, отразен в Сюлейманкьойския надпис, за един ромейски пленник се дава откуп от два бивола (или вола?). Като имаме предвид какво огромно количество пленници са отвлекли българите от Тракия и Македония през 812/813г., фактът, че са практикували бартер срещу тях, е много показателен за характера на българското стопанство.

Мисля, че започнахме обсъжданията в тази тема наопъки. Най-добре щеше да е да направим в началото пълен обзор на изворите, а не така да цъфват неща ту тук, ту там.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 639
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Ми да, ама всеки се пресеща за някой извор в движение. Ще я караме както сме я почнали. Ама аз нямам спомен в Сюлейманокьойския да се говори за плащане на откуп в добитък.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, значи Ресавски удари греда, че не можел да си представи откуп в добитък. Пък както посочих горе, оказа се, че същата практика през 13 век я е имало и във Волжка България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сигурно практиката я е имало и в други държави, та защо практиките на чувашо-кипчаките около град Болгар от XIII в. трябва да се взима предвид при разглеждането на стопанството на българите от VIII-IX в. :) ? А колкото до надписа boup(a)lia (с латиница по Бешевлиев; βουπλια) е далечко от βουβάλι.

γελια........s απεσ
προτοσ.......ντο λετ τo ατον....
α s φαλεο..........σ ενοριασ ηνα εστι
του s επι π.......ελιν s μεσoν τον β:
πολa γeφ.........σον βαλζηνασ ΄s αγα
s ισ κονσταντιan s ισ μακριν λiβαδα
μον oρoσ. εοσ εκι γεγονεν ι οροθεσιa
ν σκλαβον τον oντθν υπo τον β
οσ εφθaστισαν οτε εγενε τον ο π
υπον σκλαβoν τον μι υποκιμενον
aλιον μερoσ: επιστρευσι aυtoυ ε : η
τον εγμaλoτον χριστιανον : s κ
τρομαρxον: σπαθαριον : S κομιτο
χου λαου: ψυχιν: αντιψυχισ: βουπλια: β’
ιθεντον : εσoθεν tον καστρoν : εαν ε
μασ εαν αποφυγi στρατ....
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стана ми любопитно дали има някаква литература по въпроса. Кои са българските авторитети в областта на икономическата история и дали има някой специализиран в средновековието?

В нета има публикации за Османската империя и Византия, но досега не съм попадал на проучване с акцент върху България или балканите. Обикновено всичко се върти около Константинопол (Истанбул). Предполагам, че ако има българи които се занимават с въпроса биха могли да проявят интерес и към провинциалната "икономическа история" и да са засегнали въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Кои са българските авторитети в областта на икономическата история

А познай!

Подсказка - Бактрия, Балх и т. н.

http://avaxhome.cc/ebooks/history_military/0884022889X.html

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Сега се сещам, че по българо-византийския мирен договор, отразен в Сюлейманкьойския надпис, за един ромейски пленник се дава откуп от два бивола (или вола?). Като имаме предвид какво огромно количество пленници са отвлекли българите от Тракия и Македония през 812/813г., фактът, че са практикували бартер срещу тях, е много показателен за характера на българското стопанство.

Мисля, че започнахме обсъжданията в тази тема наопъки. Най-добре щеше да е да направим в началото пълен обзор на изворите, а не така да цъфват неща ту тук, ту там.

Това за ромейските пленници от най ниско ниво.за поважните персони мизата се е дигала със сигурност.Излиза че Омуртаг ще получи наведнъж от Византия 15 - 20 000 бивола /като мининмум/.Съмнявам се че във Византия въобще има толкова.А и какво ще ги прави Омуртаг такива огромни биволски стада.

П.П. По съм склонен да приема че по точния превод е вола а не бивола.Вола е основно впрегтано животно някъде до 19 век.Биволите никога не са били масово гледани.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Имам един такъв въпрос. Стопанството на България е натурално-това е ясно, но както знаем, Светослав е купен с злато да нападне България. Ясно е, че тогавашна Киевска Рус е била даже по слабо развита и от България. Та питам се, какво е мислел да го прави това злато Светослав-да си го бие в главата ли? Всички знаем, че Рим се откупва доста често от варварите с злато. Питам се, а какво е правел аварския хаган с това злато, също ли си го е бил в главата? Защото и аварската икономика е била натурална-съмнения в това няма.

И въобще, за какво им е на такива варварски народи злато? Да си го кътат в мазите и да му се радват? Че вие изкарахте, че то има нулева стойност, та те така са можели и овчи барабонки да складират и да им се радват.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Preslav
Ivan Jordanov
Circulation of Money
Commerce in the first Bulgarian kingdom (681–971) was on a barter basis. This is one
of the main reasons why the Bulgarian rulers of the time had no coinage. In trade
with Byzantium, however, Byzantine coins were used. A considerable number of single
coins and occasional hoards have been found in the vicinity of Preslav.
Table 1
Byzantine Coins Found in the Vicinity of Preslav, 879–1393
Dating AE AV AR Total
879–886 2 6 — 8
886–912 97 — — 97
913–971 80 5 — 85
971–976 51 — 8 59
976–1028 170 2 2 174
1028–1041 80 — — 80
1041–1092 59 1 1 61
1092–1118 3 — — 3
1118–1143 5 1 — 6
1143–1180 12 — — 12
1185–1195 15 — — 15
1195–1203 12 — — 12
1203–1261 340 3 3 346
1261–1300 67 — 5 72
1301–1393 22 2 34 58
TOTAL 1,015 20 53 1,088
The figures in
Table 1 represent finds made up to 1989.
The first group corresponds to the period when Preslav was the capital of the state.
There are more than 180 Byzantine coins and one silver Arabian dirham. In the case
of the gold coins only, we can hypothesize that these came from dealings between Bulgarian
traders and Byzantium, that is, they were hoarded. But the majority of the coins
are copper (folles), used in everyday transactions. They are evidence that Byzantine
coins played a definite part in everyday life and in the money exchanges of Preslav,
which, as the capital city, differed from the rest of the country.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Исаве, вземи обясни най-накрая каква ти е идеята с държавната търговия с добитък срещу злато, че никой не разбра. :)

А иначе като чета темата изобщо, и в частност това, което си написал за 10-те хиляди вола, се замислих за нещо. Миналата година политологът Антон Тодоров издаде книгата си "Меглена Кунева. Закулисието на прехода". В случая е важна първата част от книгата, която не е свързана пряко с Кунева. На базата на материали основно от ХІХ век Тодоров очертава една картина на българските обществено-икономически отношения между 680-2013 г., която е твърде нерадостна. Според него ние носим азиатски тоталитаризъм, в т.ч. и в икономическите отношения, който заварва полуазиатския византийски тоталитаризъм, прави симбиоза с него, а след това нещата са окончателно влошени от османския азиатски социално-икономически тоталитаризъм. Тодоров например отбелязва, че у нас дори и до средата на ХІХ век няма ясно разграничение между частна и общинска земя, което говори за тотално неразвита идея за частна собственост, а оттам и за права ли личността и изобщо за всичко онова, което отличава режимите от Югоизточна и Източна Европа (Виз., Бълг., Сърб., Влах., Молд., Рус.) от формирания на базата на Рим и римското право Запад и западна обществена и икономическа култура.

Та сега по повод на 10 000 вола. Знаем за тях от външен извор. Нямаме никаква гаранция обаче, че те са били всичките на Крум, а не са били реквизирани. Имам предвид с оглед на горното, че в езическа България, пък и след това поне до 1018 г. теоретично всичко в държавата, заедно с хората, може би се е смятало за собственост на кана/царя в духа на "най-добрите" османо-азиатски традиции. И 10-те хиляди вола са просто измъкнати от населението без компенсации или обяснения.

Последното пък позволява да се мисли за един вид "държавен капитализъм" и централно водена и регулирана външна търговия с добитък за злато.

Първо имаме го в два варианта - при Амартол и при Псевдо_Симеон. И в двата случая обаче, на рекрутирането на добитък от императора (каквото сигурно е имало при военните походи) не се отделя никакво внимание, но за Крум се подчертава " в неговите обори"! Тоест може да има наистина разлика в централизацията на търговията или както ти си го написал - "държавен капитализъм"! И "държавната търговия" с добитък е възможен източник на злато, което макар да не е представлявало нещо животоопределящо за търгуващите в натура поданници, е било твърде важно за владетелят им - било е средство за водене на по-успешни международни отношения поне... :glare:

относно стопанската история на средновековна България - имам ето това:

СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ СПОРЕД ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗВОРИ(края на XII – XIV в.)

Асист. Емилия Вачева, Катедра “История, философия, социология”, СА „Д. А. Ценов” – Свищов,
Забавно четиво, но пък е за ВБЦ.. :frusty2: .
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Стига с тия биволи, някой с по-добър гръцки от моя да посочи, коя точно дума от надписа може да се преведе като биволи?

Preslav
Ivan Jordanov
Circulation of Money

От същия:

Preslav was proclaimed the capital of Bulgaria in 893. It was captured in 969 by Sviatoslav of Kiev and in 971 by John I Tzimiskes. The Bulgarians reoccupied it in ca. 986, and the Byzantines about the year 1000 [...]The largest numbers of single coins (395) come from the period when Preslav, and Bulgaria, belonged to the empire (971–1185). This is natural, given that Bulgaria had joined the advanced money economy of Byzantium. However, the attestation is not balanced for the entire period. Most of the coins are from the period between 971 and 1028 (233 specimens), which can be explained not only by the general prosperity of Byzantium but also by the fact that even after 971 Preslav retained its role as an important military, administrative, and economic center.

Тоест за около 15 години (ще да е бил някакъв период на разцвет или пък не?!) българите в Преслав се научават пълноценно да използват пари...

За периода до 971-ва г. имаме открити 169 монети (в разкопки до 1990 г.), някои да сподели има ли промяна в цифрите 25 години по-късно?

И още един цитат:

Валериев, Й. Към историята и археологията на земите на Долния Дунав през Средновековието: сборните монетни находки от територията на България, Сърбия и Румъния (969–1180)

За улеснение, анонимните византийски фолиси от края на X–XI в. са подредени в каталога според предложената от M. Thompson схема, която бе доразвита от C. Morrison и D. Metcalf, където се приема, че почти всеки император е сякъл различен тип анонимни фолиси. Ще отбележа също така, че сборните находки, в които последните монети са на Константин VII Багренородни (945–979), Роман II (959–963) и Никифор II Фока (963–969) също не са включени. Някои от тези съкровища, които съдържат златни монети биха могли да бъдат укрити и след 969 г. От Северна България такива са находките от: Ятрус 17 , Малък Поровец (Завет ?) 18 , Разград 19 , Бяла 20 , Юнак 21 , Валул луй Траян 22 , Брестница 23 , Исакча 24 , Оногур 25 , Северна Добруджа 26 . Навярно тези съкровища представляват парични суми постъпващи сред българската аристокрация посредством годишния трибут изплащан от Византия на България до 965/6 г., укрити а по време на настъплението на киевския княз Светослав (964–972) в България през 968–971 г. и показват възможните трасета на напредване на неговата войска 27 . ***

След успешната за Византия военна кампания през пролетта и лятото на 971 г., покорените български земи стават част от военно-административната структура на империята. Още в хода на военните действия се поставя началото на управлението на новозавладените земи от византийски чиновници. В присъединените към империята български земи се засилват стоково-паричните отношения.Първите монетни съкровища с датировка на укриване 971–989/90 г. са малки по състав находки от Долния Дунав с милиаресии на Йоан I Цимиски и на Василий II – Константин VIII (976–1025) от Силистра (кат. №№ 125, 126), Олтина (кат. № 91) и Кълъраш (кат. № 72). Към тях може да бъде добавена и една находка с милиаресии на Цимиски от външния град на Плиска (кат. № 100) 28 .Тези данни се допълват от единичните находки от милиаресии и номизми на Йоан Цимиски и Василий II – Константин VIII, намерени в по-важните градове на Долния Дунав и днешна Североизточна България. Те показват къде са били настанени византийски гарнизони. Откриват се във: Ветрен 29 , Силистра 30 , Пъкуюл луй Соаре 31 , Дервент 32 , Диногеция 33 , Исакча 34 , Махмудия 35 , Скала 36 , Одърци 37 , Плиска 38 , Преслав 39 , Шумен 40 , Варна 41 , Балчик 42 , Мангалия 43 , Констанца 44 .

http://www.flickr.com/photos/117456467@N08/12493805453/

Карта на сборните монетни находки от България, Сърбия, Румъния (969 - 1180).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Веднага се сещам че и по Ньойския договор трябва да предадем на Сърбия огромно количество едър и дребен рогат добитък Но това значи ли че към 1919 г. в Белград не познават парите?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За дупките в графиките. Взех та потърсих какви обстоятелства са влияели тогава. Ако има липса на артефакти означава че регионът ебил пуст. Па заради война, епидемия или друго, трябва да се потърси.

Например аз намерих, че в периода около 600 в евроазиатският регон има максимум на засушаване. Каспийското море е на невиждан минимум. Степите изсъхват и това раздвижва номадите...Вторият максимум е около 7. век. Тогава се упостушават, Ефесус, Антиокия, южна италия и централната част на Гърция. Сигурно е имали и епидемии но за тях не успях да намеря дани специално за източно европейският регион....

Дупките в графиките отразяват намалената монетна циркулация (тоест монети /артефакти/ от периода има, но в сравнение с предходния и следващия период те са нищожно малко).

По въпросите на засушаването у Гумильов в "Откритие Хазарии" имаше повече подробности.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имам един такъв въпрос. Стопанството на България е натурално-това е ясно, но както знаем, Светослав е купен с злато да нападне България. Ясно е, че тогавашна Киевска Рус е била даже по слабо развита и от България. Та питам се, какво е мислел да го прави това злато Светослав-да си го бие в главата ли? Всички знаем, че Рим се откупва доста често от варварите с злато. Питам се, а какво е правел аварския хаган с това злато, също ли си го е бил в главата? Защото и аварската икономика е била натурална-съмнения в това няма.

И въобще, за какво им е на такива варварски народи злато? Да си го кътат в мазите и да му се радват? Че вие изкарахте, че то има нулева стойност, та те така са можели и овчи барабонки да складират и да им се радват.

Ми аз на втората страница имам един постинг, в който съм написал следното :post-70473-1124971712: :

Сиреч, да имаш много злато е било въпрос на престиж и богатство и при перси, и при скити, и при траки, и явно при българи, а не съзнателен стремеж да се развива икономиката и паричните отношения.

Та това спокойно може да е важало и за Светослав, освен ако проф. Добрев не успее наистина да докаже, че през 969 г. той не е дошъл в Преслав да претендира за прадядовото си наследство.

А колкото до надписа boup(a)lia (с латиница по Бешевлиев; βουπλια) е далечко от βουβάλι.

А колкото до този надпис, тъй като 80% от редовните форумци се записахме едва вчера на курс по средногръцки, ще ли да дадеш един превод на двете думички. :P

относно стопанската история на средновековна България - имам ето това:

СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ СПОРЕД ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗВОРИ(края на XII – XIV в.)

Асист. Емилия Вачева, Катедра “История, философия, социология”, СА „Д. А. Ценов” – Свищов,
Забавно четиво, но пък е за ВБЦ.. :frusty2: .

Това в някакъв електронен вариант откриваемо ли е в нетя, или трябва да го дирим по библиотеки?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...

СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ СПОРЕД ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗВОРИ(края на XII – XIV в.)

Асист. Емилия Вачева

Това в някакъв електронен вариант откриваемо ли е в нетя, или трябва да го дирим по библиотеки?

Ами може си да го свалиш от тук : http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/4.08.EV.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен е грешка да се разглежда целия период на ПБД накуп и да се правят изводи от това какво е било при Тервел, за това какво е положението при Петър или Самуил.

През това време, византийската икономическа история има три ясно изразени периода. Тази периодизация спокойно може да се приеме и за България. От една страна процесите във Византия неминуемо оказват влияние върху икономиката на България, а от друга периодите по странен начин съвпадат с преломни моменти в историята на ПБД.

1. до 886г. (в провинциите на Византия няма никаква монетна циркулация)

- За икономиката на България може би е по-удобно да се раздели на два под-периода - до Крум и след Крум. България е коренно различна в тези два под-периода и това няма как да не се отрази върху икономическия и потенциал.

2. От 886 - до 969 г. - възстановяване на интеграцията и връзките между провинциите във Византия, оживление на търговията, поява на монетна циркулация, поставено е началото на възстановяването на стари и образуване на нови градове.

- за България Това е времето на Симеон и Петър. Т.е. тук също има интеграция. Царуването на Петър е белязано с мир и би трябвало това да и пика на търговските отношения с Византия и останалите околни страни. Най-вероятно точно през този период започват да се оформят градовете в провинцията - Видин, Средец, Велбъжд, Скопие и т.н.

3. След 969 г. - напълно възстановени стоково-парични отношения във Византия

- Самуилова България.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Аз кат прост чукча просто си питам, коя е думата, с която са записани "биволи" в надписа?

Абе то и аз щях да питам това но реших да не изглеждам като невежа колко не разбрим старогръцкия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А и друг въпрос - знайните и незнайни ромеи на служба у България с какво са били възнаграждавани?

Колкото до надписс, аз там биволи не мога да намеря, Йончев да помага!

2. От 886 - до 969 г. - възстановяване на интеграцията и връзките между провинциите във Византия, оживление на търговията, поява на монетна циркулация, поставено е началото на възстановяването на стари и образуване на нови градове.

- за България Това е времето на Симеон и Петър. Т.е. тук също има интеграция. Царуването на Петър е белязано с мир и би трябвало това да и пика на търговските отношения с Византия и останалите околни страни.

До 1990 г. за периода са намерени 180 монети само в Преслав...
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. до 886г. (в провинциите на Византия няма никаква монетна циркулация)

Какво правим тези 100 фолиса от времето на Лъв V Арменец (813-820), които са сечени в Сиракуза (Сицилия), а са открити в Херсон (Крим)? Как ли са се озовали там...?

Според мен не бива да избързваме с изводите. Силно намаляла циркулация на монетите в провинциите - да, но не и никаква.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Аз пак ще си задам моя глупав въпрос.

След като според вас, даже християнска и даже византизирана България не ползва злато, то какво са правили със златото другите още по примитивни варвари, примерно аварите? Някак си, не мога да се насиля да повярвам, че всички варварски вождове са били нещо като Смог, трупат злато за да му се радват, но без да го ползват. Толкоз ли са били ... идиоти, че да грабят, да ги купува империята с един безполезен метал. Чак такива глупаци ли са били, че са искали от империята злато, а не волове, жито, коне, роби...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами Фружине, какво да ти кажа?

„Всеки луд с номера си”. Например аварския хаган поискал от Маврикий освен нови 20 000 номизми (прибавени към данъкът от старите 80 000) и слон. Изпратили му най-големият. Видял животинката, па я върнал на римляните. След това пък му се прищяло златно легло. Какво да прави василевса? В името на мира и добрите взаимоотношения – изпратил му златното легло. Ама аваринът и него върнал, след което поискал към 100 000 номизми данък да бъдат прибавени и нови 20 000. Този път, обаче, номерът не минал. За половин век аварите насъбрали (демек „отчели приход") към 6 000 000 номизми (27 тона злато), което, както по всичко личи, се изпарило яко дим нейде... За какво пък толкоз са го събирали и използвали? Само за украшения ли? Явно все пак е имало хора с психическата нагласа и характеристика на дракона Смог от мините в Мория. Да не забравяме и как чичо Скрудж се хвърляше да плува из камарите от мангизи.

Въобще рекетирането на Империята би имало резон при този случай: изкрънкваш париците от лукавите гърци (те ще ти дадат, защото войната с теб ще им излезе по-скъпо); ти вземаш мангизите и ги завърташ в собствената икономика. Ама как се гради държава, подобна на римската, след като миналото ти и настоящето ти са варварски, а и самото бъдеще се очертава да бъде варварско по всеки един показател.

Хайде, персите са смучели злато от римляните, ама те имат държава-цивилизация, досущ каквато е и самата Римска империя. Тук, обаче, на Балканите, при българите?!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако варварите сключват договор с ромеите за военна помощ, парите вероятно отиват за всяка конкретна акция. Варварските князе също биха могли да имат свои инициативи - стопански или други. Освен това според мен една част от пленниците се продават като роби, вероятно също срещу пари. Вътрешната търговия може да е натурална, но външната - не винаги.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ами графе явно българите са правили парите нещо по различно от аварите защото също изграждат държава - цивилизация на Балканите.С изградена градска инфраструктура и т.н.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...