Отиди на
Форум "Наука"

Рим и германските племена


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Кратък обзор на римско-германските конфликти
Първият сблъсък на Рим с германците започва с миграцията на племената кимври и тевтони в края на 2 в. пр. н. е. След като разгромили няколко римски армии, нашествениците били спряни в Северна Италия от Марий и реорганизираните му легиони през 102 г. пр. н. е.
Катоцяло римляните не правели особена разлика между гали и германи до войната между Цезар и германският вожд Ариовист през 58 г. пр. н. е. Прославеният пълководец отбелязал, че жреците на германските племена са жени, а и войниците им превъзхождат по свирепост и сила келтите.
Намесата на Цезар предотвратила мащабното преселие на германците в Галия. След разгрома на Ариовист и покоряването на галите, Цезар предприел няколко показни демонстрации на римското оръжие отвъд р. Рейн, но не се задържал там.
Конфликтите между римляни и германи зачестили по време на управлението на Август, когато легионите му покорили земите по протежението на р. Рейн. Талантливият пълководец Друз през 12 - 9 г. пр. н. е. предприел походи отвъд реката и подчинил племената, живеещи между р. Везер и Елба. Обаче след поражението на Вар и унищожението на три римски легиона в Тевтобургската гора /9г./, Рим се отказал от отвъдрейнските си владения. От време на време римляните предприемали наказателни експедиции в Германия, каквато е например широкомащабната кампания на Германик /сина на Друз/ през 15 - 17 г., целяща да върне загубените орли и да отмъсти за поруганата римска чест.
По времето на императорите Клавдий и Нерон, политиката на империята се свеждала до подклаждането на раздори между германските племена, тъй като "животът на един римлянин струвал повече от 1000 германски такива" /според Тиберий/. Умело разпалвайки междуособни войни, империята осигурила мир и спокойствие на рейнската си граница.
През управлението на император Адриан /117 - 138г./ бил изграден т. нар. рейнски лимес - система от укрепления и фортове, имаща за цел да държи варварите далеч от благата на цивилизования свят.
limes_germany.jpg
Първото голямо раздвижване на германските племена започнало през 160 г. когато обединените сили на маркомани и квади нахлули в Панония и дори застрашили Италия. В проточилата се 20 години "Маркоманска война" императорът Марк Аврелий успял да разбие нашествениците и да стабилизира североизточната граница на империята.
От 3 - 4 в. запонала консолидацията на германските племена. В Германия имало глад за земя и липсвало "жизнено пространство". Различията между старите племена били забравени и се оформили военно-племенните съюзи - франки /свободни/, сакси /ножари/, алемани /сган/, шваби /скитници/... Предимството на тези племенни съюзи била силната централизирана власт /както при ордата/, съсредоточена в ръцете на крал /конунг/. Използвайки кризата, която настъпила в Римската империя тези съюзи извършвали все по-чести и успешни набези. През 250-269 г./ рейдовете на готите опустошили Балканите и Мала Азия, а алеманите и франките тормозели Галия и Панония.
Войнишките императори, управлявали Рим след династията на Северите прекарвали повечето време в походи срещу германските племена. През 251 г. готите разбили римляните при Абритус. В сражението загинал и император Деций. Причината за успеха на германците се кореняла в слабостта на римляните. В империята царял сепаратизъм и децентрализация на властта, а изоставянето на традиционната римска тактика и въоръжение, поради варваризацията на армията, също бил значителен фактор за честите поражения на легионите.
Достатъчна била обаче силна личност с необходимите тактически умения и римското оръжие отново надделявало. Така през 269 г. Клавдий II разгромил готите при Наисус и преустановил за близо век нашествията им на Балканите. Наследникът му Аврелиан пък се разправил с алеманите и възстановил рейнско-дунавската граница на империята, за сметка на изтеглянето на римляните от Дакия.
През 4 в. Юлиан, назначен за Цезар на Галия, с ограничени ресурси и войски пак успял да разбие нахлулите в Галия алемани. При Аргенторат /Страсбург/ през 357 г. той им нанесъл значително поражение и пленил вожда им Хнодомар.
Тъй като населението на империята отказвало да служи в армията, императорите използвали германците за наемници. Все по-често римляните, позволявали на варварите да се заселят на територията на империята в качеството си на федерати /съюзници/ и да изпълняват воинска повинност. Това имало плачевни последствия през 378 г., когато възстаналите готи унищожили римската армия при Адрианопол и убили императора на Източната Римска империя - Валент. В следващите десетиления те вилняли необезпокоявани из Балканския полуостров и се прехвърлили в Италия, където оплячкосали Рим през 410 г. Рейнският лимес също се пропукал през 408 г. и вандали, свеви, бургунди и франки опустошили западните провинции. Римляните даже изтеглили контингентите си от Британия и я оставили на произвола на скотите, саксите, ютите и фризите.
В крайна сметка римляните, безсилни да спрат варварските орди, позволили на последните да се заселят на територията на империята. Това довело до срив в икономиката и финансите, тъй като откъснатите територии спрели да плащат данъци на централното правителство, а така то нямало ресурсите да поддържа армия, която да им противодейства. Постепенно на завладените римски територии възникнали варварските кралства на остготите - в Мизия и Италия, на вестготите - в Аквитания; на свевите - в Испания; на вандалите - в Африка; и на франките - в Галия.
Германците проникнали във всички слоеве на късноримското общество. Особено тежко било положението в Западната Римска империя, където императорите фактически се издигали и детронирали по волята на варварските вождове. Така херулът Одоакър свалил последния император Ромул Августул през 476 г. и изпратил инсигниите му на "източния колега" император Зенон, с което сложил край на Западната Римска империя.
EU19_07.jpg
Варварските държави
Образуването на държавите, създадени на територията на империята от германските племена, най-общо преминало през 3 сходни етапа:
1) Като съседи на империята – няма много данни за този етап на развитие на древните общества, освен откъслечните упоменания на римските историци и хронисти, когато германските коалиции влизали във въоръжен конфликт с империята.
2) Като федерати или съюзници на империята. Подробни описания за взаимоотношенията между Рим и варварите откриваме например у Амиан Марцелин. Тук все още варварските вождове се подчиняват и признават върховенството на империята, макар и често да водят въоръжени конфликти с нея. Германците възприемат римският начин на живот и служат във войската като федерати.
3) Като самостоятелни държавни образувания. След завладяването на територии на империята, варварските крале установяват там свой порядък, често взаимодействайки с влиятелни римски аристократи, които им помагат в управлението на новите територии. Не е прецедент кралят да се ожени дори за римска принцеса /какъвто е случаят с Гала Плацидия/ и дори да оспори авторитета на императора. Стига се до парадокса, че императорите са назначавани и свалени по волята на варварите /например от Арбогаст на запад и Гайна - на изток/.
Като федерати или съюзници на империята на варварите е улеснен достъпа до армията. Единствената движеща сила на тази варваризирана армия, която няма нито признателност към владетеля, нито обвързаност със земята която защитава са парите. Приемайки варварите за свои наемници императорите дават в ръцете им оръжието с което те по късно ще погубят империята. Варварите получават географски, занаятчийски и научни знания. Разкрити са им важни търговски пътища и важни политически центрове. Те приемат латинският език, а по-късно във варварските кралства законите лежат не само върху родовите традиции, а и върху базата на древното римско право. Всъщност тези закони са обвързани с римските правни традиции, но са доразвити в новата историческа обстановка.
Процесът на възникване на новите по етнически произход държавни формации започва през V – VI век. В нововъзникналите държави религиозно-политическите доктрини имат много сходни черти. На първо място се търси пряка връзка с доктрините на по-старите държави, известни исторически събития, легендарни предшественици и т.н. Във Франкската държава например се разпространява учението, че Римската империя не е загинала, а е пренесена при франките. По-късно при упадъка на франките теорията преминава в Германия, с което германците оправдават нападенията си над Италия. В Средна, Източна и Югоизточна Европа се търси връзка с легендарни личности от езическото време или големи завоеватели.
От друга страна религията на средновековието е християнската монотеистична религия проповядваща търпимост. Тази религия е продукт на късната античност станала емблема за Средновековието. В периода на раждане на първите раннофеодални държави светската и духовната власт все още се борят за първенство, но в по-късното средновековие първенството утвърдително заема духовната власт. Феодалното общество имитира йерархията на Християнството, а властта се приема като осветена от Бога т.е обикновенните селяни нямат право да се опълчат срещу властта, което е в помощ на процеса на феодализация. Все пак първите държавни образувания са продукт на амбициите на варварските племена да заживеят отделен етнически живот.
a530eu.gif
Бургундско кралство
burgundy.gif
Бургундите са източно германско племе. Прародината им е Южна Норвегия. През II век се преместили на остров Борихолм, а след това на територията между среден Одер и долна Висла. През III век достигнали Рейн. През 30-те години на V в. бургундите се опитали да проникнат в провинция Белгика, но срещнали силен отпор от римския пълководец Аеций. С помощта на хунски наемници на два пъти /435 и 436 г./ той ги разбил. В тези битки загинал и кралят им Гундахар с братята си. Остатъците от бургундското племе, успяло да избегне унищожението, било настанено от Аеций в качеството на римски федерати в областта Сабаудия, обхващаща територията на днешните западна Швейцария. През 443 г. бургундите се заселили и в алпийските области на Южна Галия отново като федерати на империята. Те възприели латинският език, римските правни норми, усвоили опита в селското стопанство, скотовъдството и занаятите. Главната задача на бургундските федерати в Сабаудия била да защитават северната граница на Римската империя от алеманите. Впоследствие обаче на тези територии възникнало независимото Бургундско кралство. Първоначално негова столица била Женева. При крал Гундиох кралската власт укрепнала в тясен съюз с гало-римската аристокрация, чиито представители и в Бургундското кралство заемали високи държавни постове. След смъртта на император Авит през 456 г. бургундите, възползвайки се от нестабилността в империята, започнали постепенно да разширяват териториите си на юг, по долното течение на река Рона. В 457 г. в ръцете им паднал и град Лион. На следващата година император Майориан си върнал града, но от 461 г. той окончателно преминал в бургундски ръце и станал столица на кралството. В кралството била преодоляна робовладелската система и били създадени предпоставки за феодализация. След периоди на междуособици, през 534 г. кралството паднало под ударите на франките. През 843 г. възникнало Бургунското херцогство, а през 1477 г. бившата провинция Бургундия била присъединена към Франция.
Вандалско кралство
Вандалското племе обединявало много общности от които се откроявали адсинги и силинги. Предполага се, че прародината им е в скандинавският полуостров и Ютландия. От там започнали да се разселват по долна Елба, Висела, Ордер. През III век нападнали Панония и Реция, но претърпели неуспех. През 335 г. Константин Велики им позволил да се заселят в Панония като федерати на империята. През IV век в съюз с аланите те се насочили на запад и се установили в Испания. След продължителни войни император Валентиниан III сключил мир с тях, като било постигнато съгласие асингите да се заселят в Източна Галисия, селингите в Бетика, аланите в Лузитания.
През 429 г. наместникът на Африка Бонифаций вдигнал бунт срещу император Валентиниан III и поканил вандалите за съюзници, но те завладяли провинцията за себе си. През 432 г. вандалският крал сключил нов мир с Рим. В резултат на преговорите алани и вандали останали като федерати на империята. Били им предоставени Проконсулска Африка и провинциите Нумидия и Мавритания. Обстоятелството, че Картаген не влиза в посочените земи довело до влошаване на отношенията между Рим и вандалите. Крал Гейзерих нарушил мира и завладял Картаген, както и Проконсулска Африка и Бизацена. Формирано било кралство със столица Картаген.
През 455 г. под ударите на вандалите паднал Рим, разграбван в продължение на 2 седмици. Единственият по-голям опит на римляните да им се противопоставят и да си възвърнат Африка бил през 460 г., но вандалите унищожили римската флота, още преди десантът да се качи на корабите. Източната Римска империя също събрала флота, но и тя била разбита при нос Бон през 474 г., а Гейзерих приел титлата "Крал на Земята и Морето"
Устройството на кралството било изградено по модела на Римската империя. Вандалите били робовладелци, издържащи се чрез средсвата на войната. Изповядвали арианството, а католическото духовенство било подложено на преследване. Кралството паднало през 546 г. под ударите на Източната Римска империя.
Вестготско и Остготско кралство
a530eu.gif
Първите готски нахлувания на римска територия започнали през средата на 3 век. Готите оплячкосали Балканите и Мала Азия и дори убили император Деций. Към 280 г. императорите успяли да неутрализират варварите и да стабилизират Дунавския лимес. Част от победениете готи били заселени в Мизия. Сред тях се разпространило и Християнството, а готските младежи били зачислени в римската армия.
Отвъд Дунава готите основали доста обширен племенен съюз при крал Германарих от рода на Амалите /305-373 г./, заемащ територията от Балтийско до Черно море. След разгрома му през 373 г. от хуните, източните готи /остготите/ влезли в състава на хунския съюз и се заселили в Панония. Част от тях нахлули в Италия заедно с вандалите през 406 г., под предводителството на Радагас, но били разбити от Стилихон.
Западният клон - вестготите, бягайки от хуните, били допуснати от император Валент да се заселят в качеството си на федерати в пределите на Мизия и Тракия през 376 г. През 378 г. обаче под предводителството на Фридигерн, готите въстанали и разбили римската армия при Адрианопол, а Валент загинал. Разюзданите варвари опустошили провинциите Македония, Ахея и стигнали чак до стените на Константинопол. Дори и Теодосий Велики не могъл да ги спре. След смъртта му, империята била поделена окончателно на Източна и Западна, а готите избрали за крал 19-годишния Аларих /от рода на Балтите/. Той подновил варварските набези в Македония и Тесалия. Атина се спасила благодарение на богат откуп, а Коринт, Аргос и Спарта били разграбени. На помощ на Източната империя се явил западният главнокомандващ Стилихон. След няколко битки в Аркадия той принуждил Аларих да се изтегли в Епир. Източният император Аркадий, завиждайки на успехите на Стилихон, сключил мир с Аларих и го назначил за наместник на Илирия.
Към 400 г. Аларих решил да нахлуе в Италия. Докато варварите били заети с обсаждането на Аквилея, Стилихон успял да събере легионите от всички краища на империята. През 402 г. в битката при Поленция /в сев. Италия/ Аларих отстъпил и след второто поражение при Верона, се завърнал в Илирия. Стилихон, който искал да го държи по-далеч от пределите на Западната империя, сключил мирен договор с него и също го назначил за наместник на Илирия, ежегодно заплащайки му по 4000 фунта злато. След убийството на Стилихон през 408 г., император Хонорий отказал да изплаща данъка и Аларих отново нахлул в Италия. Хонорий се укрил в добре укрепената Равена, а готите настъпили към Рим. След блокадата на града римляните започнали преговори, но Хонорий отказал да ги признае, в следствие на което през 409 г. Рим отново бил обсаден. Доведени до глад, властите признали градския префект Атал за император, а Аларих - за главен военачалник на Западната Империя. Скоро обаче Аларих се скарал с Атал и го детронирал. В това време в Италия били доведени спомагателни войски от Британия и Галия, след което Хонорий отново отказал да преговаря. Аларих отново обсадил Рим. Сенатът решил да се съпротивлява докрай, но благодарение на измяната на няколко роби, които отворили градските врати, Аларих превзел Рим на 24 август 410 г. След тридневно разграбване на града, готите продължили към Южна Италия, но не успяли да превземат житниците на империята - Сицилия и Африка, заради липсата на флота. Скоро след това Аларих умрял и според преданието бил погребан с много съкровищата на дъното на река Буенто.
Крал станал зет му Атаулф /410-415/, който извел готите от Италия и ги заселил в Аквитания. Така образуваното Вестготско кралство със столица Тулуза било първата варварска държава на територията на Римската империя. През втората половина на 5 в. при крал Ейрих /466-484/ вестготите завладяли Оверн, Прованс и по-голямата част от Пиринейския полуостров. През 507 г. след като били победени от франките на Хлодвиг I при Поатие и загубата на Аквитания, центърът на кралството се преместил в Толедо. През 8 век държавата на вестготите била завладяна от арабите.
Остготите, влизащи в състава на хунския съюз на Атила се сражали на негова страна срещу съплеменниците си, водени от "последния римлянин" Аеций в битката при Каталаунските полета /451 г./, а след разпада на съюза през 454 г. се заселили в Панония и Илирия.
При крал Теодорих (474-526) /от рода на Амалите/, остготите получили благоволението от източния император Зенон да завладеят Италия, където се бил укрепил херулският вожд Одоакър, свалил последният император Ромул Августул. През 488 г. цялото племе заедно със жените и децата /около 100 хил. човека/ се преселили в Италия. Теодорих получил от Зенон титлите консул, патриций и върховен главнокомандващ в три битки разбил войските на Одоакър, който се укрил в Равена. След превземането й през 493 г. Теодорих лично убил Одоакър и бил провъзгласен за крал на готи и италийци, създавайки Остготското кралство.
По време на готското господство местната и централната римска администрация останали непроменени, под контрола на бившите римски чиновници. Близък съветник и помощник на Теодорих бил римлянинът Касиодор. 1/3 от земята и робите на богатите римляни била конфискувана в полза на готските заселници. Били раздавани участъци и на плебеите.
Теодорих подчертавал уважението си към римските обичаи и култура, а столицата на кралството Равена се превърнало в истинско средище на изкуството, съперничащо с Константинопол. Въпреки това в края на управлението на Теодорих, противоречията между римляните и готите се обострили.
Дъщеря му Амалазунта провела проримска политика, но била убита. Това послужило за повод източният император Юстиниан да се намеси в Италия. През 535 г. ромейските войски, командвани от Велизарий, се прехвърлили от Северна Африка /където преди това унищожили Вандалското кралство/ и завзели Сицилия, Южна Италия и Рим.
Последният готски крал Тотила /541 - 552 гг./, конфискувал земите на едрите земевладелци и привлякъл в армията си роби и колони, обещавайки им освобождение, ако изгонят войските на Източната империя. Това укрепило готските позиции на полуострова. Войната продължила 19 години, разорявайки Италия. Рим пет пъти последователно бил завладяван и от римляни и готи и населението му намаляло до 50 хиляди жители. Милан бил разрушен до основи, а Неапол напълно разграбен, а плодородната Кампания била опустошена. Населението на Италия намаляло значително. Под командването на Нарзес, сменил престарелия Велизарий, римляните превзели столицата на кралството Равена /550 г./, а през 554 г. напълно разгромили остготите, а Тотила бил убит. Оцелелите готи били частично избити, частично изгонени от пределите на полуострова.
Източната империя обаче не контролирала дълго Италия. По-голямата част от полуострова била завладяна през 568 г. от друго германско племе - лангобардите.
Кралство на Лангобардите
През първи век след н. е. лангобардите обитавали левия бряг на долна Елба. През V век, след разпадането на Хунския съюз заели средното течение на Дунав, и унищожили държавата на херулите, а в 566 г. в съюз с аварите - и тази на гепидите. През първата половина на V век лангобардите проникнали в Италия като ромейски съюзници във войната срещу остготите. През 568 г. по своя инициатива и като противници на Източната Римска империя под предводителството на Албоин лангобардите нахлули в Италия, като завоювали северната й част, която впоследствие била наречена Ломбардия. Столица на новообразуваното Лангобардско кралство станала Павия през 572 г. Освен Ломбардия лангобардите завладяли вътрешната част от полуострова. Пристанищните градове, Равена и областта около Рим останали в ромейски ръце. В Южна Италия се образували лангобардски херцогства в Беневент и Сполето. Лангобардското кралство било унищожено през 774 година от франките, когато след осеммесечната обсада на Павия последният лангобардски крал Дезидерий (756-774) се предал на Карл Велики. След 774 година държавата на лангобардите станала част от Франкската империя. Единствено херцогството в Беневент надживяло края на Ломбардското кралство.
В кралството на лангобардите били запазени заварените форми на собственост. Те имали добре развито земеделие и скотовъдство.
Кралство на Франките
image005.jpg
Първите сведения за франките се отнасят към III в. Тогава възникнал този съюз от западногермански племена, обитаващи до рейнската граница на Римската империя. Около 358 г. вече съществували два франкски военноплеменни съюза: рипуарски и салически. През 30-те години на IV в. салическите франки използвайки затрудненията в империята увеличили територията си до р. Сома. Като федерати те подкрепили големия римски пълководец Аеций в битката му с хунския владетел Атила при Каталунските поля през 451 г. След смъртта на Атила през 453 и на Аеций през 454 г. нямало кой да спре тяхното настъпление. При Хлодвиг /481 - 511 г./ франките разбили римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486 г. През 496 г. Хлодвиг и семейството му били покръстени и християнството станало официална религия сред франките. Той издал и нареждане да бъде направен запис на обичайното право. Наследниците му също се стремяли да копират римските институции, за да легитимират властта си. Последвали победи над алеманите и бургундите, но най-значителния успех на Хлодвиг бил над вестготите при Поатие през 507 г. Той ликвидирал Тулузкото им кралство и завладял южна Галия /Аквитания/. Едва след този епизод Франкското кралство станало водеща сила в тогавашна Европа. След смъртта на Хлодвиг кралството било поделено между синовете му, но използвайки силната армия те продължили да го разширяват, присъединявайки Тюрингия през 531 г., Бургундия през 532 г. и Прованс през 537 г. След 561 г. Франкската държава се разделила на четири: Австразия на север със столица Реймс, Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица Бордо и Бургундия на югоизток със столица Орлеан. От VII в. се засилила властта на придворните министри, наречени майордоми. След междуособни войни майордомът на Австразия - Пипин II /679-714/ успял да завладее Неустрия и Бургундия. Неговият син Карл Мартел /714-741/ продължил завоевателната политика, а през 732 г. успешно отблъснал нашествието на маврите при Поатие. Преди смъртта си разделил кралството между синовете си. Един от тях Пипин III през 751 г. обединил страната и се самообявил за крал. Той поставил началото на новата династия на Каролингите, а синът му Карл Велики бил коронован от папата за римски император.
Франкското кралство е и единственото варварско кралство, което оцеляло в "Тъмните векове" и дало началато на съвременната европейска държава Франция.
Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ех, Романе, колко реферати и курсови работи на средношколци и горношколци си написал безплатно в тоя форум. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

немам идея, ама нека се просвещава народа. Макар че ги нахвърлях нещата преди години и отгоре отгоре.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

иначе римляните винаги считали за главна заплаха персите на изток, но не и германците. Но поне за западната половина на империята бедата дошла от друго място.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много приятно четиво! Само един малък щрих от мен, т.н. "ножари" атакуват крайбрежието на римските провиции Британия Супериор, Белгика Прима и Секунда още през средата на III век и за възпирането им се налага изграждането на поредица от укрепления - litus Saxonicum.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Голямо четиво по много интересна тема. Благодарности на Римлянина. На достойнствата на написаното няма да се спирам, всеки ги вижда и историзмът е безспорен. Но бих поставил под спор някои интерпретации на Римлянина, а именно: "В Германия имало глад за земя и липсвало "жизнено пространство". Различията между старите племена били забравени и се оформили военно-племенните съюзи - франки /свободни/, сакси /ножари/, алемани /сган/, шваби /скитници/." -не знам дали Римлянина е прав, че причината за военноплеменните съюзи е "гладът за земя" и липсата на жизнено пространство". Поне досега не мислех, че това е причината. Възможна е друга причина. Препрочитайки източниците не оставям с впечатление германците да са гладни за земя. Гладни за грабеж - определено, гладни за подвизи и плячкосване на империята. Има и един засилващ се натиск от страна на степните племена, които притискат германците и може и да ги принуват да създадат между-племенни съюзи, натиск кога от страна на хуните, кога на сарматите, като омежването между сармати и германци е отбелязано още във втори век, т.е. - навлизането на сарматските групи в земите на германците. Тая снежна топка расте и предизвиква размествания и конфликти у германските плема. Може би причина за съюзите са военният натиск от изток, който се засилва, и съюзите са отговор, а той натискът засилва и вътрешните конфликти между племената. Може да има и други причини, които не знаем. А може би римлянина е прав и причината е в глада за земя.

-вторият ми въпрос е дали франките, алеманите и останалите са новосъздадени междуплеменни съюзи или са по стари племена?

".. Предимството на тези племенни съюзи била силната централизирана власт /както при ордата/, съсредоточена в ръцете на крал /конунг/. " - тука ми е третия въпрос, дали? Дали има "силна централизирана власт"? Моето подозрение е, че по-скоро няма, силна централизирана власт с деспотична фигура има по-скоро в Рим, отколкото в германските племена, където властта е по-скоро изключително хлабава и за централизиране не може да се говори. Не е по-централизирана от властта в медитеранските държави, обратното - нищо общо с хилядолетните или поне столетни традиции на деспотизъм, ясни структури - сенати, наследствена власт, дърйавна йерархия утвърждавана със столетия, администрация, бщрократизация и т.н. - пореди което не съм съвсем съгласен с последната интепретация на Римлянина, германците са варвари за римляните имено и поради самоуправлението им, което им изглежда хаотично и неподредено. Имат лидери - военновременни и "крале', но нямат държава и държавност, т.е. какво да се централизира. До деспотизацията и централизацията предстоят няколко века. Но, да не съм разбран погрешно, чудесен текст на Римлянина.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Голямо четиво по много интересна тема. Благодарности на Римлянина. На достойнствата на написаното няма да се спирам, всеки ги вижда и историзмът е безспорен. Но бих поставил под спор някои интерпретации на Римлянина, а именно: "В Германия имало глад за земя и липсвало "жизнено пространство". Различията между старите племена били забравени и се оформили военно-племенните съюзи - франки /свободни/, сакси /ножари/, алемани /сган/, шваби /скитници/." -не знам дали Римлянина е прав, че причината за военноплеменните съюзи е "гладът за земя" и липсата на жизнено пространство". Поне досега не мислех, че това е причината. Възможна е друга причина. Препрочитайки източниците не оставям с впечатление германците да са гладни за земя. Гладни за грабеж - определено, гладни за подвизи и плячкосване на империята. Има и един засилващ се натиск от страна на степните племена, които притискат германците и може и да ги принуват да създадат между-племенни съюзи, натиск кога от страна на хуните, кога на сарматите, като омежването между сармати и германци е отбелязано още във втори век, т.е. - навлизането на сарматските групи в земите на германците. Тая снежна топка расте и предизвиква размествания и конфликти у германските плема. Може би причина за съюзите са военният натиск от изток, който се засилва, и съюзите са отговор, а той натискът засилва и вътрешните конфликти между племената. Може да има и други причини, които не знаем. А може би римлянина е прав и причината е в глада за земя.

-вторият ми въпрос е дали франките, алеманите и останалите са новосъздадени междуплеменни съюзи или са по стари племена?

".. Предимството на тези племенни съюзи била силната централизирана власт /както при ордата/, съсредоточена в ръцете на крал /конунг/. " - тука ми е третия въпрос, дали? Дали има "силна централизирана власт"? Моето подозрение е, че по-скоро няма, силна централизирана власт с деспотична фигура има по-скоро в Рим, отколкото в германските племена, където властта е по-скоро изключително хлабава и за централизиране не може да се говори. Не е по-централизирана от властта в медитеранските държави, обратното - нищо общо с хилядолетните или поне столетни традиции на деспотизъм, ясни структури - сенати, наследствена власт, дърйавна йерархия утвърждавана със столетия, администрация, бщрократизация и т.н. - пореди което не съм съвсем съгласен с последната интепретация на Римлянина, германците са варвари за римляните имено и поради самоуправлението им, което им изглежда хаотично и неподредено. Имат лидери - военновременни и "крале', но нямат държава и държавност, т.е. какво да се централизира. До деспотизацията и централизацията предстоят няколко века. Но, да не съм разбран погрешно, чудесен текст на Римлянина.

Южняк, по принцип наблюденията ти са правилни. Римската военна машина е прекалено съвършена, за да бъде поколебана от спорадични нападения на отделни племена /както показват войните от 1-2 век/. Затова племената 'еволюират' до 'конгломерати' /ако мога така да ги нарека/ - надплеменни военизирани структури /нещо като европейския аналог на орди/, които да извършват успешни нападения с цел грабеж, а по-късно и заселване. Ранен пример за такова обединение имаме още при Ариовист в Галия /когото Цезар смазва/ и разгрома на Вар от Ариминий /който няколко години по-късно е убит от своите, щото се правел на голям крал/. Демек тогава германското общество не е узряло за такава идея. Но тя изкристализира в края на 2 век с Маркоманските войни, и особено с оформянето на готския племенен съюз през 3-ти век. Всъщност причината на падането на Западната Римска империя, разгледана детайлно от Peter Heather в едноименната му книга е, че тя е следствие именно от римският милитаризъм и натиск върху германските племена, които за да си намерят 'място под слънцето' се организират в обединения и завладявайки римските земи лишават Италия от ресурсите с които да поддържа административния и военния си потенциал.

Колкото до земята - не може да сравняваме бедните и негостоприемни северни територии с плодородните галски, кампански или северноафрикански земи. Така че стремеж към колонизация си има. Все пак и варварите /макар че римляните много много не ги признават за хора/, искат да си поживеят човешки.

Централизираната власт е залог за това един надплеменен съюз да е успешен. Виждаме го при Аларих, Гейзерих, Атила, Теодорих и Хлодвиг. Затова използвам думичката 'орда' при германските племена, които изграждат военизирано общество, номадско по своя начин на съществуване, издържащо се от грабежи, преди да уседнат и да попият от местната култура, за да се разтворят в нея /т. е. да създадат нова управляваща класа, която да е в същите взаимоотношение с градовете и селата, както и римската провинциална аристокрация/. Но без традиции в държавотворството и юриспруденцията повечето конгломерати изчезват безследно. Единствените, които създават конкурентноспособни и трайни структури са остготите /развитието на които насилствено е прекъснато от ромеите/ и франките, които стартират последни и оцеляват в състезанието.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тмата е чудесна, пък и един от любимите ми въпроси в историята. Браво, Романе, но ти си знаеш, че си повече историк от повечето "историци" у нас :)

Клоня към схващането на Южняка, че не глад за земя е раздвижил германите на запад.
Вярно е и че властта на "конунга" е по-скоро слаба първоначално (при някои племена има двувластие с "конунг", тоест мирновременен законовед и "херетог", тоест военен вожд).

По-скоро смятам, че франките и саксите са относително новообразували се съюзи в късноантична Германия. Предвид първоначално слабата племенна власт, неясния й характер, редовните промени на филонимите и частични миграции в самото германско пространство няма как да мисля другояче.

Лично за мен най-интересен е въпросът за съществуването на германски преддържавни образувания още в Античността.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

пример за такава преддържава е племенното обединение на Маробод, но властта му също е нетрайна, като накрая дори бяга в Рим.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много приятно четиво! Само един малък щрих от мен, т.н. "ножари" атакуват крайбрежието на римските провиции Британия Супериор, Белгика Прима и Секунда още през средата на III век и за възпирането им се налага изграждането на поредица от укрепления - litus Saxonicum.

да, саксонският бряг е система от погранични укрепления по Aрморика и Британия срещу пиратстващите германи /най-ранните сведения за пиратски набези имаме през 1 век, когато някой си Ганаск от помощните войски отвлякъл няколко римски кораба от рейнската флотилия и почнал да флибустиерства/, но както показал 'barbarica conspiratio' /през 367 г./, дори и такъв тип препятствие не е непреодолима пречка във времена на политическа нестабилност.

Litus_Saxonicum.png

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Отделно, не знаем дали тевтоните са били германо- или келтоезични. Знам, че това ще прозвучи странно, понеже самото нарицателно "тевтонци" с времето е станабо синоним на "шваби", "бошове" и "фрицове", но не трябва автоматично да прехвърляме днешни реалности към антични. Тевтоните носят име, което вероятно се родее както с германското "theod" (оттук и "Deutsch", и "tedesco"), така и с келтското "tuatha". Или пък можем да кажем, че в I в. пр. Хр. все още е относително трудно да се разграничат безпроблемно германските от келтските езици. За хелветите на Оргеторикс също не е докрай сигурно дали са германо- или келтоезични, пък и нали уж един от клановете им може би се състои именно от недобити наследници на тевтоните. За белгите по времето на Цезар също има спекулации, че са със смесен (или по-точно неразчленен) характер.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Отделно, не знаем дали тевтоните са били германо- или келтоезични. Знам, че това ще прозвучи странно, понеже самото нарицателно "тевтонци" с времето е станабо синоним на "шваби", "бошове" и "фрицове", но не трябва автоматично да прехвърляме днешни реалности към антични. Тевтоните носят име, което вероятно се родее както с германското "theod" (оттук и "Deutsch", и "tedesco"), така и с келтското "tuatha". Или пък можем да кажем, че в I в. пр. Хр. все още е относително трудно да се разграничат безпроблемно германските от келтските езици. За хелветите на Оргеторикс също не е докрай сигурно дали са германо- или келтоезични, пък и нали уж един от клановете им може би се състои именно от недобити наследници на тевтоните. За белгите по времето на Цезар също има спекулации, че са със смесен (или по-точно неразчленен) характер.

Те и кимврите ще се окажат май келтоезични. Интересно дали кимерийците няма да се окажат също.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, доста неясни моменти има за едно твърдо разграничаване кой народ е точно "чисто" германски и кой келтски (галски). В същност, както твърди Доминик Бартелеми, много често двата народа са се смесвали още от дълбоката древност и редица племена са били смесени. Затова в редица отношения имат големи сходства, които са затруднявали дори римляните съвременици да ги разграничават съвсем точно. Затова и Страбон в своя труд от 18 г. след Христа като пише за галския народ от по-ранни епохи, посочва, че този народ „същевременно черпи вдъхновение от съхранилите се до наши дни обичаи на германците“ (Страбон, География, IV, 4, 2). Самият Цезар също свързва тези „германски“ качества на галите, както с общественото положение, така и с народностната им „природа“, което показва голямо сходство между двата народа в редица отношения. В Галските войни Цезар направо пише, че хелветите били твърде сходни с германците. Много ог обичаите на двата народа са сходни, да не кажа еднакви: според Цезар галите „се отличават от останалите народи (разбирай германски такива) почти само по това, че не позволяват на своите синове да идват явно при тях на обществени места, освен когато са стигнали до възраст, на която могат да носят бремето на военната служба. Те считат за срамно син в момчешка възраст да се показва в присъствието на баща си на обществено място“ (Галската война, VI, 18).

А, един важен аргумент в полза на изложеното от Южняка становище, че не земята е основна причина за германските нашествия, може да се открие в следното описание: „Целият им живот се състои от ловни експедиции и занимания с военното дело. Те привикват от деца на труд и издръжливост.“(Цезар, Галската война, VI, 21) като биват принуждавани непрекъснато да се местят от място на място, за да не „заменят своите ревностни занимания с война със земеделие“, да не станат домошари. Цезар описва германците като общество, където липсват не само градове, но и същински по-големи или по-малки села, тъй като обитателите са толкова горди, че не понасят близостта на съседи. „Те считат, че най-верният признак за храброст е, когато съседите им са прогонени от своите земи и никой от тях не се осмелява да се засели наблизо.“(Галската война, VI, 23). В същност, в Галската война, III, 17 Цезар критикува именно тази черта на германците - гонитбата на плячка и пренебрегването на земеделието, като казва, че „Германците не смятат за срамно разбойничеството, извършвано вън от пределите на чиято и да било държава“ (територията на дадено племе), тъй като те „твърдят, че разбойническите набези се извършват с цел младите хора да се обучават и да се намалява бездействието“. Т.е земеделието е вид бездействие за германския мъж, а войната и грабежите е истинското занимание, което се противопоставя на безделието.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Значи, трябва да правим разлика между германите от Цезарово време и тези, от времето на Марцелин, например. Обичаите, нравите и народите еволюират, особено ако са поставени в близост до големи империи, които упражняват върху тях културно и военно влияние.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи, трябва да правим разлика между германите от Цезарово време и тези, от времето на Марцелин, например. Обичаите, нравите и народите еволюират, особено ако са поставени в близост до големи империи, които упражняват върху тях културно и военно влияние.

Безспорно. Според Страбон в миналото, т.е разбирай времето преди Цезар, галите и германците още повече си приличали в различни отношения. След завладяването на повечето галски племена от Цезар, римският начин на живот, т.е романизацията отдалечила галите от германците още повече.

А според Доминик Бартелеми, дори преди Цезар, тези племена, които от векове били в тясна близост с римляните също започнали да възприемат някои черти на римския начин на живот като загубвали други свои черти, които "все още притежавали" германците. Т.е, в далечното минало двата народа имали доста сходни и общи черти, които с времето започнали да се променят първо в галите, а по-късно у германците. Не мога да си спомня къде го бях чел, но имаше такъв момент, че същите тези германски племена, които участват в унищожаването на трите легиона на Вар, сто години по-късно били вече толкова променени, че били вече едни от най-миролюбивите, та чак било странно като гледаш наследниците да допуснеш предците им какви свирепи войни били.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Отделно, не знаем дали тевтоните са били германо- или келтоезични. Знам, че това ще прозвучи странно, понеже самото нарицателно "тевтонци" с времето е станабо синоним на "шваби", "бошове" и "фрицове", но не трябва автоматично да прехвърляме днешни реалности към антични. Тевтоните носят име, което вероятно се родее както с германското "theod" (оттук и "Deutsch", и "tedesco"), така и с келтското "tuatha". Или пък можем да кажем, че в I в. пр. Хр. все още е относително трудно да се разграничат безпроблемно германските от келтските езици. За хелветите на Оргеторикс също не е докрай сигурно дали са германо- или келтоезични, пък и нали уж един от клановете им може би се състои именно от недобити наследници на тевтоните. За белгите по времето на Цезар също има спекулации, че са със смесен (или по-точно неразчленен) характер.

Любопитни вметки - нямам предвид само тази на Глишев. Германския език е социално престижен, която е една от причините да се разпространи измежду негерманските племена. Тацит изброява няколко сарматски племена, които живеят на германските територии, и претендират че са германци, като си приписват германски произход заради престижа, който евентуално им носи. Описва и келтски племена които също се опитват да минат за германци (подобно на историята с аварите и фалшивите авари, където пак е до престиж). По повод една друга тема в в този форум проверих етнонима "немци" и се оказа, че "немците" също са келтско племе, не ми стана ясно дали и те в германско обкръжение, но това, което е етноним на германец в славянските езици, унгарския и хазарския се оказа келтски етноним. Връзката м/у културата ла тене в централна европа и келтските племена е парадигма от десетилетия, без да е безспорна, т.е. централна европа е дом на келтски племена с векове до появата на германците - ако има такава, защото част от германските археолози поддържат автохтонска версия на германците и сочат разни култури от 2000 г. пр.Х. от цент. и източна европа като германски. Тацит говори с известно възхищение и малко страх за германската племенна култура, към която келти и сармати са "прилепчиви" поради очарованието и. Ако все пак германците са мигрирали от скандинавия, е обяснимо да са приели чужди етноними на ззаварената територия, вкл. "тевтонци", което май е нормално, както днес в БГ си имаме "тракийци" и "македонци". Културата им обаче - младите мъже нямат право на секс допреди да убият враг, независимия дух на германеца, който има право да извика краля си или лидера си а дуел и да го убие, отказът от земеделска работа, глорификацията на смъртта в бой, преклоението пред воинските добродетели - роб, който се се бие добре в битка се освобождава и се превръща в "германец", склонността им към безделие и хазарт, тоя живот "според сабята" се харесва на останалите варвари и те са склонни да се превърнат в "германци". Традиция чак до атилово време, където обаянието на германската племенна култура заслепява дори хуните, а в по-късни дни сериозно втрещва ибн фадлан. Германската култура превръща келтите и сарматите в германци, а може и други племена също. Една толкова прилепчива култура е възможно да е извървяла доста дълъг път, преди да се настани у сегашните си носители.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

той и славяните ги приписва към германци, Макар че разделянето му по-скоро е по битов признак.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Римлянин, още веднъж, написал си входния постинг с много историзъм и прецизност. Останалите го ударихме на спекулации в оскъдната на информация зона. Ще открия отделна тема за спекулажии :) за германците, защото каквото написах не се вписва в хубавия тон на прецизност на изложението ти. Една последна вметка в контекста на написаното от Глишев и бягам от темата. Първото споменаване на етнонима германци e от 325 г. пр. Х., от Питеас, един изключителен астроном и изследовател от антична марсилия (Питеас е о.т.), за мене - най педантичния ум на древността. Питеас споменава племето Gutones (готи?) които са от народа на Germanoi, и е първия в античността, който отделя Кeltoi от Germanoi. Както и да е, Питеас поставя германоите на южния бряг на прибалтика, като техни съседи са тевтоните -т.е. през 325 г. пр. Х. тевтоните може и все още да не са германско племе. На запад от тевтоните Питеас поставя естите, като по думите му тевтоните сеявяват посредници в търговията с кехлибар между германци и ести (т.е. естонци...). Идеята е, че, с право или не, Питеас не счита тевтоните за германци и неговата "германия"свършва на устието на висла. Както и да е, за твърди данни можем да считаме, че през 4-ти в. пр. Х. в Северна Европа вече има племена, които наричат себе си "германски" и са концентрирани по южния бряг на балтийско море.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

да не забравяме, че Бохемия и крайбрежието на Рейн е колонизирано първо от келтите през 4-3 век пр. н. е., които в експанзията си стигат чак до Мала Азия /а по някои данни и до делтата на Дунав на север/. Така че нещата наистина са микс.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност, това взаимодействие между германци и Рим, бавно - бавно ражда Средновековна Западна Европа. Случил е Рим на варвари, та е предал успешно наследството си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Те и кимврите ще се окажат май келтоезични. Интересно дали кимерийците няма да се окажат също.

Възможна е филонимична връзка с камбрите, да.

Римлянин, още веднъж, написал си входния постинг с много историзъм и прецизност. Останалите го ударихме на спекулации в оскъдната на информация зона. Ще открия отделна тема за спекулажии :) за германците, защото каквото написах не се вписва в хубавия тон на прецизност на изложението ти. Една последна вметка в контекста на написаното от Глишев и бягам от темата. Първото споменаване на етнонима германци e от 325 г. пр. Х., от Питеас, един изключителен астроном и изследовател от антична марсилия (Питеас е о.т.), за мене - най педантичния ум на древността. Питеас споменава племето Gutones (готи?) които са от народа на Germanoi, и е първия в античността, който отделя Кeltoi от Germanoi. Както и да е, Питеас поставя германоите на южния бряг на прибалтика, като техни съседи са тевтоните -т.е. през 325 г. пр. Х. тевтоните може и все още да не са германско племе. На запад от тевтоните Питеас поставя естите, като по думите му тевтоните сеявяват посредници в търговията с кехлибар между германци и ести (т.е. естонци...). Идеята е, че, с право или не, Питеас не счита тевтоните за германци и неговата "германия"свършва на устието на висла. Както и да е, за твърди данни можем да считаме, че през 4-ти в. пр. Х. в Северна Европа вече има племена, които наричат себе си "германски" и са концентрирани по южния бряг на балтийско море.

Питей наистина много ни е повлиял - и има защо. Само се чудя дали по негово време всички технически германоезични общности са се осъзнавали и като "германи"; и дали това не означава просто "роднини", тоест първоначално не е название на група племена и/или кланове с общ (вероятно митологичен) произход и географска близост до Рейн. На испански днес "hermano" означава "брат", а имаме подобна употреба и на френското "[cousin] germain". Гермноезичните най-често си дават макроними, произлизащи от "theod", "народ". Но колкото и да спекулирам, просто трябва да почета още за хипотетичното начало на германската езикова група.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...