Отиди на
Форум "Наука"
Warlord

Въпроси за соцреализЪма

Recommended Posts

Тема за някои запитвания към старата гвардия, които имат спомени от периода, понеже още бях малък за да помня, а и втората половина на 80-те не беше най-представителния соц период, поне що се отнася до това което в случая ме интересува. Та значи:

Запитване #1 - След проникването на Бийтълс и впоследствие на рокендрола в соц лагера и след като в СССР осъзнават, че със стрижба на коси и принудителен труд в тухларните няма да изкоренят въпросната епидемия плъзнала сред младежта, решават да започнат алтернативна борба с това западно влияние. Понеже младежта няма как да се забавлява на естрада или народна музика по купони, властта решава да измисли заместител на рокендрола. Това трябва да е характерна музика + определен начин на танцуване към нея, която да е достатъчно забавна, игрива и завладяваща за да успее да завладее младежта и да измести западната. Измислят я! И я кръщават Ай люли! И въпреки че нашите тогава копи-пействаха всичко от СССР, това било такава върховна простотия, че много скоро след като го въвели се отказали от него силно убедени, че няма да има никакъв ефект.

Моя въпрос е - някой от вас успял ли е да се сблъска с тая страхотия в краткия промеждутък, през който е просъществувала тук (мисля края на 60-те или началото на 70-те някъде) и може ли да я опише какво представлява? Странни неща ме интересуват в късните часове ще каже човек :)

Запитване #2 - На момичетата носещи къси поли в училище съм чувал, че са им удряли печати на краката, за да им се наложи после да идват с дълги. Печата май стоял около месец, направо временна татуировка кажи-речи. Въпроса ми е - някой виждал ли е такъв печат и какво е пишело на него?

Засега толкова, като се сетя за други интересуващи ме детайли от абсурдизма на отминалия строй ше пиша пак.

п.п. Само не ми политизирайте темата и не почвайте със спора тогава или сега беше по-добре ;) искам конкретни отговори или поне предположения.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Твърде малки сме били и за двете - за печатите чувах, но съм бил толкова малък, че изобщо не съм знаел какво точно става.

"Ай люли" - то :fool: май така и не успява да излезе от СССР и загива безславно там, така, както е и създадено, по простата причина, че все пак не можеш да накараш хората да се занимават с такива работи... Май е било толкова страшно, че от него и следа не е останало.

Иначе на западните рок - влияния властта реагира така:

- до 1968 - безразлично;

- след 1968 - с бой и стригане на дълги коси;

- след някъде средата на 70-тте, полека, лека - със смегчаване и със създаване на български рок - твърде удачно нещо, впрочем, но прекаления контрол го спъваше, до 80-тте, когато вече никой на никого за нищо не пречеше..

Ей тоя контрол на всичко и тотално бюрократичен подход уби всичко във социализма. Няма да забравя как мене, 11 годишния хашлак, ме заведоха в двореца на пионерите

за да

ми

показват

как се играе на ИГРИ!!!!

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абе някой от братята разправяше, че имало някъф от СУ дето даже можел да го танцува. Дали става въпрос за това:

Бие на 20-тарски мюзикъл :groupwave2:


Ей тоя контрол на всичко и тотално бюрократичен подход уби всичко във социализма. Няма да забравя как мене, 11 годишния хашлак, ме заведоха в двореца на пионерите

за да

ми

показват

как се играе на ИГРИ!!!!

И какво точно ти показаха? :)

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи Варлорде допускаш няколко фундаментални грешки.

Първата е, че естрадата не е имала успех. Имала е, и то огромен! Лили Иванова, Емил Димитров и прочее тогава са се радвали на невероятна известност и популярност. Другото което на мен лично ми прави впечатление е, че "борците за свобода" се появяват едва след 1989. Когато се започнат разкази, как еди кой си изпълнител бил против системата... не му вярвай. По това време е имало официална и ъндърграуд музика. Щом балкантон му издава плочите, а концертна дирекция му урежда концертите... Това не е днес, наемаш зала, докарваш техника и вход свободен. Тогава всички концерти, на всички музиканти навсякъде в страната (освен някакви читалишни самоделки) са правени само от концертна дирекция.

Ъндърграунд музиката е била предимно пиянска и нецензурна, е по възпитаните са пеели и рок. Как е ставало? Въпросният изпълнител/група пеят и свирят пред "магнета", след което от касета на касета копират бройки които раздават на ръка. Аз това съм виждал как баща ми прави в края на 80 те. Касетите се разпространяваха от ръка на ръка и то на познати. Чувал съм, че имало да си купиш и на черно. "Концертите" са били нелегални в кръчми или заведения където има повече хора. Нещо като днешното кароке. Оркестъра свири, а посетителите пеят. Ако публиката хареса някого, той може и цяла вечер да пее. Баща ми е пял по такива места, както в село, така и в Карлово, а даже и в Пловдив.

Ако пееш нецензурни песни, или за тревичките и пчеличките властта си затваря очите, но ако песните имат политическа натовареност...

Борбата с рока се е водела по много начини. Първият от тях е естрадата. Целта е създаване на друга популярна музика. Тук определено успяват. Вторият канал е чрез създаване на собствен рок. Част от нашите рок звезди са вербувани като агенти на ДС. Те не са били ограничавани като музика, а по скоро са клепали другите рокаджий. Естествено давано им е много голямо поле за изява. Забравих френските шансони и италианските канцонети. В България се е водела практически открита пропаганда на френската и италианската музика-с цел да измести американската. Успеха също не е бил малък. Баща ми знае доста такива песни, които обаче са с преправен на български текст, който естествено няма нищо общо с оригинала.

И за домашно, изгледай ей тоя сериал. Една българска сапунка от онова време. Макар и разбира се художествено произведение дава една обща представа за живота тогава.

https://www.youtube.com/watch?v=FrYCzllbPkE&list=PLB57250B9DADB4763

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тема за някои запитвания към старата гвардия, които имат спомени от периода, понеже още бях малък за да помня, а и втората половина на 80-те не беше най-представителния соц период, поне що се отнася до това което в случая ме интересува. Та значи:

Запитване #1 - След проникването на Бийтълс и впоследствие на рокендрола в соц лагера и след като в СССР осъзнават, че със стрижба на коси и принудителен труд в тухларните няма да изкоренят въпросната епидемия плъзнала сред младежта, решават да започнат алтернативна борба с това западно влияние. Понеже младежта няма как да се забавлява на естрада или народна музика по купони, властта решава да измисли заместител на рокендрола. Това трябва да е характерна музика + определен начин на танцуване към нея, която да е достатъчно забавна, игрива и завладяваща за да успее да завладее младежта и да измести западната. Измислят я! И я кръщават Ай люли! И въпреки че нашите тогава копи-пействаха всичко от СССР, това било такава върховна простотия, че много скоро след като го въвели се отказали от него силно убедени, че няма да има никакъв ефект.

Моя въпрос е - някой от вас успял ли е да се сблъска с тая страхотия в краткия промеждутък, през който е просъществувала тук (мисля края на 60-те или началото на 70-те някъде) и може ли да я опише какво представлява? Странни неща ме интересуват в късните часове ще каже човек :)

Запитване #2 - На момичетата носещи къси поли в училище съм чувал, че са им удряли печати на краката, за да им се наложи после да идват с дълги. Печата май стоял около месец, направо временна татуировка кажи-речи. Въпроса ми е - някой виждал ли е такъв печат и какво е пишело на него?

Засега толкова, като се сетя за други интересуващи ме детайли от абсурдизма на отминалия строй ше пиша пак.

п.п. Само не ми политизирайте темата и не почвайте със спора тогава или сега беше по-добре ;) искам конкретни отговори или поне предположения.

Бръкна в раните! :grin:

Имам малки корекции, щото ... да, бил съм в оркестър и съм свирил Бийтълс (и пеене, разбира се :guitar: )

65-66 - слушахме с "уа-уа" затихване и усилване на звука западни радия - техниката толкоз можеше.

По-рано (63) беше залитането към рока - по сезонни панаири в градчета и села - лентови магнитофони тип "Мамбо" и др - само рок пускаха. После дойде манията: "туист", заедно с Бийтълс, макар че тяхното беше и туист, и рок балади, и чист рок, и манията "шейк".

Освен свиренето, имитирахме бийтълс-външност - дълги коси, обувки "висок" мъжки ток, велур и лак по дрехите.

Гонеха ни от училище, да се подстрижем. Който не схваща от дума - стригане нула номер. Нямаш пари ли? - на ти двайсет стотинки и след остригването - при директора, да ти разреши да влезеш в часовете. Тъй като бяхме вече "състав" копие на Бийтълс, криехме косите си под фурашките (шапки с козерки - задължителни униформи) и бая смешки се случваха, като се издъним или ни натопят. (Да добавя - нямаше официално изучаване на английски -само отделно сформирани извън часовете школи за децата на избраните на деня партийни другари).

За дълги коси гонеха до 75г. Вземат паспорта и ... се явяваш прилично подстриган в МВР - тогава ти го дават. А, паричните записи (бях студент, в столицата, вече и пак бях в състав) - ги изплащаха в пощата срещу паспорт.

Не е стигало до нас "Ай люли". Но пък - доста целенасочено създадоха състави - контра на западната музика. Даваха им уредби и инструменти, само и само да свирят и пеят българска естрада (разрешена беше и руската, 25% френската и 25% италианската). И те официално това правеха, но ... с нуждата откъм известност, все повече имитираха западни рок и балади. И на организирани забави, след 10 часа вечерта - само "западно" се свиреше. :haha:

Да, на момичетата с минижупи - след вечерния час им слагаха печат (химически молив, все едно - по цвят) - елипсовиден съм виждал с разни неразгадаеми и нищо не значещи шарки вътре. Малко над коляното, та да носят пола - поне до коляното. Щото - ще са порицани в училище, ако ги видят с печат.

...

Редактирано от Малоум 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Фружине естрадата е имала успех по същата причина поради която и "Светло пиво" е имало успех - просто защото е единствения предложен варянт на пазара ;) и то въпросния успех е пожънат сред по-възрастната част от населението, младежта въпреки това е била жадна за по щури танци-манци ;)

Интересно кои рок музиканти са били вербувани за агенти на ДС, аз съм чувал само излиянията на репресираните такива.

Жалко че са проявявали такава липса на въображение при печатите, аз си представях, че на тях ще пише нещо от сорта на "Негодно за употреба, ?-о районно управление на МВР" :tooth:

Share this post


Link to post
Share on other sites

То хубаво Варлорде, ама не знам доколко е редно да споменавам имена на живи хора, че ще се почне караница на лична почва.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами аз печатите не ги хванах. Но хванах униформите и бунтовете за премахването им, а разбира се и проверките за емблеми и дължина на косата.

Родната естрада и Ала Пугачова вървяха по липсата на друго. С появата на касетофоните, а още повече на видеото интереса към тях секна.

За музиката в края на реалния социализъм имаше едно интересно явление - Хисарския поп. Неговите песни се разпространяваха из цялата страна на касети. Имаше и доста легенди по линия на "една жена на пазара каза". Според една от тях бил разпопен поп, защото пискал литургията на касета, обличал дънките и си отивал, но веднъж спрял тока, касетофона спрял и богомолците видели, че попа го няма. :grin: Според друга пък версия той бил затворен, защото направил песен, в която се пеело: "от нашите разводи направиха пловдивските разводи". Песента била породена от личната драма покрай развода му, но народната власт я схванала като протест срещу високите бракоразводни такси. В крайна сметка все пак на Съни бийч се появи един Хисарски поп, на който народната власт беше позволила да пее по кръчмите. По-точно той не бил Хисарския поп, а брат му. Него вече съм го виждал и слушал, разбира се при закрити врати. Въпреки че касетета му беше разпространена по цялата страна ето че вече 25г. упадъчен социализъм, в който уж много от табутата са отпаднали, но той така и остана в сянка. Други нашумели фигури като Ванга, Шкумбата и народния лечител Димитър Маринов си изплуваха на хоризонта. Но Хисарския поп тъй и не се появи. Явно или не е искал да пее освен на сцената и в ДС, или пък е пял повечко неща от това за пловдивските заводи, а Народната власт, която още си е на власт лесно не прощава. Вярно, че той не е Висоцки, ама нито Слави Трифонов е Павароти, нито Сашка Васева е Едит Пиаф.

Но определено си е интересно явление как в една тоталитарна държава (тоталитарна означава, че се намесва се във всички сфери на живота на хората) един човек успя да пробие напълно монополизираната музикална сцена.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имам колега руснак, дори той не е чувал за "Ай люли" :)

Защото е млад, вероятно.

И какво точно ти показаха? :)

Нещо като игра на филми и нещо като уличен волейбол... Мани. Не знаех, че ако държавата не научи едно лапе как се играе, нема да има как то да знае...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тъй. Варлорде, отново допускаш грешка. Естрадата не е била за старите. Примерно дядо ми който е роден 1924 и през 1974 е бил на 50 години (тоест стар) въобще не искаше и да чуе за естрада. Той си слушаше стари градски песни или народни песни. Галахаде, как така е нямало избор? Аз вече съм споделял, че баща ми на младини (70 те) е пеел по кръчмите. Та той е пеел през 70 те предимно стари градски, народни, македонски и патриотични песни. Него дори го е арестувала милицията че пеел песента Вардара кървав (истинско име Ой що съм толку далеку).

Ето я.

Когато е бил в казармата е пеел на другите войници самодейно и са го викали и предупреждавали да не пее македонски шовинистични песни. Предлагали са му да пее партизански и бригадирски песни, но тях никой не е искал да слуша.

Прочее Васка Илиева му една от любимите изпълнителки.

Друго което е било популярно.

Текста е бил на български и е нямал нищо общо с ориганилния.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи Варлорде допускаш няколко фундаментални грешки.

Първата е, че естрадата не е имала успех. Имала е, и то огромен! Лили Иванова, Емил Димитров и прочее тогава са се радвали на невероятна известност и популярност. Другото което на мен лично ми прави впечатление е, че "борците за свобода" се появяват едва след 1989. Когато се започнат разкази, как еди кой си изпълнител бил против системата... не му вярвай. По това време е имало официална и ъндърграуд музика. Щом балкантон му издава плочите, а концертна дирекция му урежда концертите... Това не е днес, наемаш зала, докарваш техника и вход свободен. Тогава всички концерти, на всички музиканти навсякъде в страната (освен някакви читалишни самоделки) са правени само от концертна дирекция.

Ъндърграунд музиката е била предимно пиянска и нецензурна, е по възпитаните са пеели и рок. Как е ставало? Въпросният изпълнител/група пеят и свирят пред "магнета", след което от касета на касета копират бройки които раздават на ръка. Аз това съм виждал как баща ми прави в края на 80 те. Касетите се разпространяваха от ръка на ръка и то на познати. Чувал съм, че имало да си купиш и на черно. "Концертите" са били нелегални в кръчми или заведения където има повече хора. Нещо като днешното кароке. Оркестъра свири, а посетителите пеят. Ако публиката хареса някого, той може и цяла вечер да пее. Баща ми е пял по такива места, както в село, така и в Карлово, а даже и в Пловдив.

Ако пееш нецензурни песни, или за тревичките и пчеличките властта си затваря очите, но ако песните имат политическа натовареност...

Борбата с рока се е водела по много начини. Първият от тях е естрадата. Целта е създаване на друга популярна музика. Тук определено успяват. Вторият канал е чрез създаване на собствен рок. Част от нашите рок звезди са вербувани като агенти на ДС. Те не са били ограничавани като музика, а по скоро са клепали другите рокаджий. Естествено давано им е много голямо поле за изява. Забравих френските шансони и италианските канцонети. В България се е водела практически открита пропаганда на френската и италианската музика-с цел да измести американската. Успеха също не е бил малък. Баща ми знае доста такива песни, които обаче са с преправен на български текст, който естествено няма нищо общо с оригинала.

И за домашно, изгледай ей тоя сериал. Една българска сапунка от онова време. Макар и разбира се художествено произведение дава една обща представа за живота тогава.

https://www.youtube.com/watch?v=FrYCzllbPkE&list=PLB57250B9DADB4763

Фружине бъркаш периодите! А и естрадата тип Лили Иванова и особено Емил Димитров са по подобие на френските шансони е с наш привкус ;).

Мани борците за свобода, че темата ще се политизира, но Сашо Сладура, е факт и е факт как и заяо е завършил. Паша Христова Богдана Карадочева и куп други са друга тема, Не става въпрос за 'борци', а просто за несъгласни не с политиката (те са били млади), колкото с ограниченията в музиката, а такива е имало чак до '87-ма.

По обясними причини, аз не съм свидетел на тез неща, но ще разкава нещо от спомените на баща ми. След като Сталин е развенчан, родители те (моите дядо и баба) са били развенчани като АБПФК и даже за малко изключени от БКП. Наложило се да се махнат от Оряхово. Отишли миньори в Рудозем, дядо ми на забоя, баба ми на вагонетките. Баща ми е бил хашлак на 15-16 години. И е учил в гимназията в Райково (май) т.е. Смолян. Бил е самоук електротехних на тогавашните дискотеки или вечеринки. Не е бил политически ангажиран, но е слушал западна музика (ще го питам за стила Лорде) и съответно се е обличал по западната 'мода'. Тесни панталони, клош надоло черно и жълто (егаси вкуса ;)). НОоо, баба ми и дядо ми вече били възстановени в Партията и на партиино събрание се взело решение или да се накажат или да се справят сами с проблема ;). И баба ми се справила, нарязала ги и ги скрила (да не би да ги съедини ;)). Баща ми е бил буен тинейджър и много се ядосал и замислили с неговите авери някакво отмъщение. На с-мата, ама не политически, а просто така. Първо 'саботирали' вечеринките, второ решили да изгорят дневника. Участвали и 'братята' Пампорови (поне аз така помня, мове и братовчеди да са били). Но станал сакатлък и един от пампоровите останал инвалид. Баща ми моментално изключили и само техните го спасили от нещо по-лошо, все пак, взрив се е получил. Та така дошъл в София и почнал в Кремиковци като заварчик, а гимназия завършил в Челопечене заедно с Гунди ( и му подсказвал, че главната героиня на "Под игото" е ....Гюрга Пенджурова ;), а Гунди се вързал ;)).

По отношение на униформите, спомените са ми виви. В нашата гимназич (НМГ) униформите не бяха задължителни в смисъл, че никой не ги изискваше на входа. Колежките ги носеха, защото бяха практични примерно, но съвсем не всеки ден. Аз я носех 9-ти клас, после моя стил беше джинси, черни едро кадифе и бяла риза. Никакво сако (а сега само със сака ходя ;)). Разбира се дълга коса. Малък проблем се получи само в 11-ти клас, когато така облечен Каро (Караиванов, Дорис го знае) даскала по Обществознание, направил исторически инвалиди няколко випоска (жена ми от тях), като учител по история, ме изтъпанчи с един от най-добрите ми приятели на дъската. Той гладко подстриган, аз с коса до раменете, че и над очите, която замятах над едното (лявото или дясното в зависимост от ситуацията). Та той ни изтъпанчи и обяви! 'Тоя ли Гео Милев харесвате ученички (т.е аз де) или вижте какъв юнак' ;). Колежките не афишираха избора си ;). Бяхме все пак 11-ти клас и всички бяхме приятели!

Друг случай дето бих желал да разкажа. Тогаз за кратко време бях Флойд маниак. Не Битълз отределяше това дето слушаме, но Флойд определено бяха доста ангажирани ;). Или ние с тях.

Брежневвв, тук Афганистан, Бегин тук Бейрут, Галтиери тук дъ Юнион джак ;)

Това го имах една седмица след излизането му ;). Вече мислехме малко по-друго яче.

Фружине, а сподели ти бре! Не какво си видял и преживял, а какво си чул, но достоверно! Ако ти кажеш, че е достоверно бих ти поворвал!?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами Адаш, въпросът е, че очевидно сме от различна среда. Баща ми е от село Зелениково и като минимум ваканциите и всяка събота и неделя си бяхме на село. Отделно когато нашите бяха свободни също си ходехме постоянно. Отделно, че Карлово не може да мине за голям град. На майка ми родителите са от Иван Вазово и водеха селски начин на живот-имаха голям двор, гледаха животни-основно крави.

Не знам дали ще повярваш, но американска музика поне при нас се слушаше малко. Знам обаче за Филип Кутев). И баща ми и майка ми го споменаваха редовно като "Тоя който развали хубавата музика". Майка ми е разказвала, как като млада (пак 70 те) е имала панталони чарлзстон. Били много модни. Обаче като излизала на главната много внимавала наблизо да няма милиционери, ако видели бързала да се скрие в някоя сладкарница или където може. Незнам как е било другаде, но нея рядко са я пускали самичка, обикновенно я е придружавал по големият и брат. Той я е пазел да не я набарат милиционерите. Никога казва не съм изпитвала такъв силен страх, както този, че могат милиционерите да ме хванат. За съжаление веднъж баба ми когато събирала дрехи за пране набарала тези панталони и ги изпрала, а когато си сваляла понеже не разбирала от мода решила да ги оправи и ги отрязала.

За тази песен знам че е била супер популярна и ученичките постоянно са искали да им я пуснат в сладкарницата където тогава младите се събирали.

Забравих да спомена, че вуйчо Делко (по големият и брат) имал плоча на "Див Пърпъл" (както той е разбирал името на групата) с която много се гордеел. За себе си мисля, че американската култура не е могла да пусне дълбоки корени при нас даже и поради това, че малцина са знаели английски и не са разбирали абсолютно нищо. Примерно вуйчо Делко въпреки, че е слушал като млад западна музика по късно си стана член на БКП, а е искал да стане и милиционер. За съжаление, липсата на връзки му е попречила и е станал само охрана в Сопот завода (ВМЗ).

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз понеже израснах на село, и съм още "млад", нямам някакъв спомен от сериозни проблеми.

Къса подстрижка тип паница и момичетата с две панделки и престилки около коляното бе нормално.

Въпреки, че бе село имаше организирано представяне всеки месец безплатно в читалището. Та са пяли много певци, като Васил Найденов, Кичка, Нели Рангелова, Ако не се лъжа едната млада дама бе Йорданка Христова. На наша сцена направи дебют и младежа Георги Христов, после като стана известен пя още веднъж. И много други, които сега не помня.

Понеже имаше концерти ежемесечно през лятото та ги питахме (певците) какво представлява концерт на рок група (след концертите имаше беседа с тях за автографи и др.) . Та те ни казваха, че хвърлят запалени факли из публиката и ред други такива, и общо взето плашеха хората. После се видя, че тук таме има и такива случаи.

Идваха от Русия и Финландя някакви училищни групи и представяха тяхно творчество, а ние показвахме нашето (аз играех тогава в танцова трупа).

По-късно изнамерихме касетофоните, и намерихме и касетки на металика и се слушаше вечер до много тъмно под звездите в парковете (или докато свършат батериите).

Тогава народни хора по заведения не се играеха. Беше даже смешно. Само по сватби се играеха народните. Забавите бяха задължително естрада и рок. Политическите песни си влизаха в кюпа с естрадата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Фружин - даваш некоректни персонални примери. Ясно е че дядо ти, който в своята младост е слушал само народна музика, няма как изведнъж на 50 да го накарат да прослуша естрада. И това, че американската музика не била особено популярна в твоето село край Карлово също ми се струва, че не е много чудно :)

Ако трябва да давам примери с моите роднини - баба ми и дядо ми са 33-34 набор и също цял живот са си слушали народна музика, естрадните звезди ги вълнуваха само на ниво жълти клюки и толкова, не можаха да ги накарат да ги слушат. Баща ми и майка ми (и въобще техните връстници и приятели) през 70-е и 80-е също не са слушали естрада, не са слушали вече и народна музика, а само западна или юго-фолк, който тогава се е смятал също за западна, но по-разбираема (проблема с английския).

А Флойд ги допуснаха, първо защото са по-дисциплиниран рок, а не щур като битълския и като рокендрола, вкл. и със симфоничен оркестър и второ защото лириките им можеха да се тълкуват като критика към западната политическа система, примера с Афганистан, стената и тн.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Проблемът не е в езика, а в ритмите. Аз навремето не обичах българската народна музика, защото такива като Филип Кутев държаха да се изпълнява на оригиналните инструменти и уж в автентичен вид, който на мен ми се вижда много еднообразен. И днес също не ме привлича такава музика.

Сега при новите обработки на акордеон, кларинет, саксофон и повече фантазия при интерпретацията, предпочитам да слушам поп фолк, отколкото чист поп. Съвременния поп фолк, в които има мелодия, а не реке-чеке, много прилича на старите български естрадни песни, в които преобладаваха тангото и валса, имаше и етноритми. Вижте разликата между оригинала на „Притури се планината” и аранжимента, който лети в Космоса. Всъщност не е много ясен този термин „поп фолк” - тангото, валса, фламенкото са си също „фолк”.

Сръбската музика се слушаше, защото си беше в повечето случаи чалга, на база кючек. Но имаше и доста мелодични песни с използване на латиноритми. Сега и у нас стойностния поп фолк е на база на такива ритми.

Харесването на дадена музика е чисто индувидуално. На времето не всички младежи харесваха рока, особено тези, които бяха свикнали без него на друг вид музика. Какво да кажем за по възрастните, които не го понасяха. Аз лично харесвах на Биитълс само някои песни, композирани от Пол Макартни. Монотонния китарен звън на съставите, които тогава се появиха, ме дразнеше. Харесвах Том Джонс и Елвис Пресли - изобщо индивидуалните изпълнения. Разбира се това се случваше на къси вълни. От съставите ми се нравеше Мънкис и то най-вече с това парче, което е в стил „кънтри”.



Кънтрито ми харесва, също госпъла, ритъм и блуса, тъй че не съм против американската музика.

Англоезичната музика не беше много популярна. Харесваха се италианските канцонети и френските шансони. Хит беше „Жената на моя приятел” на Енрико Масиас. Сашо Димитров я беше записал на плоча с текст на български език: „На мой приятел си жена”. Но по радиото в Час на слушателя си пускаха оригинала.



На сегашната поп музика ѝ викаха „забавна и естрадна музика”. Мисля си, че непускането на западни парчета по радиото имаше някаква връзка с авторските права. Друг е въпроса, че тогава се държеше на българския текст. Но дори побългарени, пак не пускаха много чужди песни по радиото. Песента „Марина” я пееше Димитър Йосифов, но не си спомням да е била в превод на български език. Радио София пускаха оригинала на Роко Граната.


Но Хисарския поп тъй и не се появи.


Пее си Хисарския поп и днес.


Димитър Андонов /Хисарския поп/

Ето и едно мнение, което аз не споделям напълно, защото никога не съм обичал „буйния западен танц”. Предпочитам „дунавско хоро” или „танц за двама”.

„Моменти от масовата култура на соца”.

„Началото на 60-те. Въпреки желязната завеса и в българските градове младите вече отдавна познават ритъма на рок-енд-рол, тайно слушат западни радиостанции, шият си модни тесни панталони и ходят по „купони“ в частни квартири, все повече изплъзвайки се от контрола на пипалата на партията… През 1962-1963 г. преминава и туист–манията. Рестрикциите на властите да се танцува буйният западен танц явно не са достатъчни и дори на публични места – на концерти, по радиото, по театрални представления и спортни състезания нерядко могат да се чуят насечените мелодии на туиста. Резките движения на тялото, които изисква танцът, не се нравят на червените велможи, тъй като демонстрират телесност и еротика и биха отклонили младежите от стремежа към осъществяване на „нетленната“ колективна утопия.
От Комсомола и БКП разбират, че не биха могли да спрат тази „диверсия на Запада“ само чрез механични санкции и ограничения, тъй като това само допълнително би капсулирало младите в оформящите се вече автономни пространства на частните домове и приятелски компании – места, където забавленията ще бъдат лишени от всякакъв контрол. Ето защо се възлага на хореографи и композитори да изнамерят подходящи родни забавни танци, с надеждата те да увлекат юношите и така да забравят за „изкълчените“ туист и рок-енд-рол. За да носят обаче български аромат, да се отличават от чуждите, новите танци трябва да бъдат с вдъхновени от българския фолклор движения и неравноделни тактове или поне с мелодии, отговарящи на ладовете му.
Така, през 1962 г. се появява танцът „Добруджана“ на хореографката Люба Вълчева и с музика от Лили Лисичкова. През следващите години се създават и танците „И-ха-ха!“ (по музика на Милчо Левиев), „Пирина“, „Славяна“, „Джинка“, „Албена“, „Дили-дили“, „Липник“ и др. Новите произведения се разпространяват чрез школите по танци към Комсомола и се лансират чрез свирената от оркестрите по ресторантите музика. Освен това, описания на техните стъпки се издават в някои списания, а мелодиите им се записват на грамофонни плочи.
Новосъздаваните танци, обаче, се възприемат по-скоро с насмешка от младите, които продължават да се вихрят открито или не толкова на идващите от Запад нови и нови ритми. Самите им поръчители и създатели виждат като слабости сложните стъпки и липсата на множество мелодии към един танц. Кулминацията на създаването на български забавни танци е около Световния младежки фестивал от лятото на 1968 г. в София, след което тези опити заглъхват, а плодовете им бързо са забравени.” http://cultura.spisanie.to/музика/2625-да-танцуваш-и-ха-ха-вместо-туист



„Новосъздаваните танци, обаче, се възприемат по-скоро с насмешка от младите, които продължават да се вихрят открито или не толкова на идващите от Запад нови и нови ритми.” Аз не знам какви нови танци са дошли от запад. Някой днес танцува ли хали-гали, туист, ламбада? Всеки се друса самосиндикално.





Share this post


Link to post
Share on other sites

Пинк Флойд не помня, през 80-тте, да са го пускали официално, но не го и твърде спираха. Само Final cut заради прочутото "Брежнев туук Афганистан" го бяха "уж забранили". Ама тогава ехтяха навсякъде вече...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Иначе пускаха СиСиКеч и АББА, ма последните с голямо закъснение ;)! По отношение на музиката, аз съм фен на мелоди рока, а това означава най-вече Рейнбоу, малко Снейк и малко Сабат. изключителните Фиш и мерилиън и разбира се батко Рони (не О'Съливан) а Джейм ДИО!

По отношение на родолюбието, според мен то не се насажда с час, или два или три. Според мен, целта на БГ децата не трябва да е Зоя Космодемянская или пази Боже Павлик Морозов. За това ио не го коментирам.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Текста на Марина на български по спомени от баща ми. Лошото е че почни само откъслечно. марина черноока ела със нас на блока да ти видим твоите черни очи о не не,не не не,там пече пече; после е имало нещо от рода ела да работиме в завода, о не не не,

Share this post


Link to post
Share on other sites

Те и на Ламбада й бяха направили някакъв побългарен вариант - "ще идеме със Анчето, с Анчето във ханчето ...", обаче било много скапано и бързо го спряха.

Оперните и оперетните песни някога са си били модна музика. Старите градски песни също. Между другото то и старите ни градски песни често са копирани от други. В Залцбург да речем в парка Мирабел някакъв цигулар свири мелодия и нашите: Ама това е Жени има много красиви по света ... ама всъщност е точно обратното, към тяхната мелодия е сложен наш текст. То дори Шуми Марица си е прикачена към една вариатетна популярна мелодия, та после са пооправяли и текст и мелодия.

На западната музика се гледаше като на конкуренция и обстоятелството, че никой не искаше да слуша соцмузиката, а се харесваше западната се третираше като погром на социализма на музикалния фронт. Затова е имало пристъпи на ограничения, които са били също толкова неуспешни, колкото и музикалните напъни на придворните стихоплетци-ласкатели. Но иначе Балкантон е издавал доста чужди песни: имахме на Джани Моранди, сръбските Сребърни крила, филмова музика (с Енио Мориконе и др.) ... Но в пристъпи на умопомрачение Народната власт удряше и ограничения.

Като се появиха касетофоните и видеото вече по линия на обмена държавата леко беше игнорирана.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Песен за минижуп.....

В 1956 година унгарският оперета театър е на турнир в Съюза. До задължителните революционни оперети играят и Царицата на Чардаш от Лехар. Такъв ужасен успех имат в Москва и Ленинград, че основават голям пазар на унгарската естрадна а после рок музика. Някои групи там имат повече продадени плочи от колкото тук....

Иначе репресии за дълга коса, дънки, мини рокля поради познатите събития не е имало. Кадар се стараеше да спечели младежта и затова тези неща не ги засягаха директно....

:guitar::thundergod::))::guitar2:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...