Теорията за големия взрив и божественото сътворение

[gmladenov]

Преди 57 минути, Малоум 2 said:

Почти точно обратното е: Физическите закони се пръкват, когато полевата форма на материя се превръща във вещева форма на материя (раждане на частици) ...

В такъв случай излиза, че физическите закони са закодирани в полевата форма на материята.
Тоест, те вече съществуват ... в закодирана форма.

Иначе как така те просто се пръкват??
Те как знаят какви да бъдат ??

В крайна сметка пак се опира до това, че физическите закони би трябвало да са предварително
известни преди да се случи ГВ.

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Позволете да не се съглася. Мнението ми е, че и без вещество, ако всичко е енергия, пак съществуват физически закони за тази всеобща енергия. Може би имате предвид физическите закони, отнасящи се за веществото, но не и всеобщи, които ще си действат, прим. Закон за запазване на енергията.

Полето има потенциална енергия (Епот). Кинетичната енергия е на веществото (Екин). При взаимодействия - сумата от тях е константна. Това е закон за запазване на енергията.

Полевата форма на материя е "невидима" за Изследовател, но пък - всички взаимодействия с веществото, протичат с обмен на полева форма на материя. Наблюдаваните свойства на вещевите, за установяване на закономерностите от Изследовател, са с помощта на обмен на фотони от "видимия" спектър от полевата форма (светлина, демек) и с апаратура - за фотони с други честоти.

В дълбочина към дребното - в Квантовата механика - локално, за кратки интервали време - някои от законите не се спазват. При превръщания заради "падащи" към обекта фотони, може обектът да има изменения тип "действие-противодействие" което, локално - не се спазва, заради крайната гранична скорост на светлината в средата на експеримента (тази "среда" е ЕМПоле - полева форма).

"Без вещество"- няма кой и какво да се "узаконява". Не може да се установи що е туй нещо като "енергия", че и да се запазва поне локално. Глобално - се предполага, че се запазва сумата от Екин + Епот.

...

[Малоум 2]

Преди 16 часа, gmladenov said:

В такъв случай излиза, че физическите закони са закодирани в полевата форма на материята.
Тоест, те вече съществуват ... в закодирана форма.

Да, така мисля. Но, не са точно същите, както в "средните" мащаби на логаритмичната скАла за ЕМполе. Изследовател е в "метровия" диапазон дължина на вълна и усеща изменения около светлинния диапазон на дължини на вълни . Като цяло - това ЕМполе е неподвижно, а се движат само измененията в него. Изследовател прави закони за движение - във времето и пространството (в пространство-времето, по-късно). Това вижда - това прави.

Преди 16 часа, gmladenov said:

Иначе как така те просто се пръкват??
Те как знаят какви да бъдат ??

(От флуктуации в квантовата пяна, вероятностно се случва "подреждане" по променливия вектор "момент на импулс" на вакчастици (зрънчев модел вакуум - вече много пъти съм го описвал). Заради неподвижност на вакчастици "по място", съществува обратна връзка (ОВ) между "подреденото" и околното - подреденото не е свободно мотащо се, щото околното с потенциалите си се стреми възстановяване на равновесното състояние от преди. Но това става със закъснителни процеси и подреденото, като импулс, се пренася по сфазиране със  съседи. Така - веднъж възникнал пренос-движение е неунищожимо, самоподдържа се. И, понеже е недостижимо за експеримент, можем да го "откриваме" в микрото като обект, само вероятностно с нашите "вещеви" уреди. Знаенето на пренасящото се (обект) е памет на структурата - включва ред (изпълнява се: всяка жаба да си знае гьола и реда на крякане).)

Преди 16 часа, gmladenov said:

В крайна сметка пак се опира до това, че физическите закони би трябвало да са предварително
известни преди да се случи ГВ

Би трябвало, ама засега, не се зачита възможната ОВ с "неподвижната среда", макар и да са вероятностни правилата. Известно е, че Големите обекти (обемна структура) се движат по-бавно - относителната им скорост е по-малка от околните "дребни" тела. По горното: Защото е нужно време за създаване на  ред на цялото, стремящо се към "център" за образуването си.

...

Редактирано Юли 23, 2020 от Малоум 2

[Etienne]

On 16.12.2014 г. at 16:24, Б.Богданов said:

Поне до някъде са съвместими ..

 

В една от книгите на Хокинг се коментираше този проблем, като той преразказваше разговор с папата на тази тема.

 

На практика, не е обходимо да има Създател Сътворението.

Достатъчно условие, да е се е появила една виртуална елементарна частица, която да се е разгърнала в пространство - време.

. . .

 

Несъвместима част е, че Сътворението е приключило според теологията с хипотезата, че големият взрив продължава в някои части на Вселената.

Без създател няма как да се обясни че всички закони, познати или непознати са били създадени и са станали валидни във целия космос. Един безсмислен взрив не може да създаде закони за всичко докато се взривява – това е тъпо.

[Втори след княза]

Смятам, че Теорията за Големия взрив е обяснение на някакво сътворение, а защо не и божествено. Аз имам резерви към тази теория, защото фактът, който я е породил е червено отместване, по- голямо при по- отдалечени звезди, т.е. това е едно от обясненията, може би най- обосновано, но доколкото е от средата на миналия век, стига да има ангажирани с проблема учени, възможни са и други решения. За мен е много съществен фактът, че излъчването на Слънцето, което не бяга от нас, също е с червено отместване, което се обяснява с гравитацията и служи за потвърждение на Теорията на относителността. Доколкото светлината при дългия си път изпитва, макар и слаби, гравитационни влияния, то са възможни и други обяснения за това изместване. Предполагам, че привържениците на божественото сътворение ще защитават ентусиазирано и големия взрив, макар да не разбират от обосноваването му.

[mnogoznaiko]

Вселената вече е в своята шеста и последна епоха

Отпреди Големия взрив до наши дни, Вселената преминава през много епохи. Тъмната енергия предвещава финала

Кредит NASA/WMAP science team

Илюстрация на нашата космическа история, от Големия взрив до настоящето, в контекста на разширяващата се Вселена. Не сме сигурни, въпреки че мнозина твърдят, че Вселената е започнала от сингулярност. Възможно е обаче, точно както черните дупки "завършват" в сингулярност, нашата Вселена и нейното инфлационно състояние, което е довело до горещия Голям взрив, да са възникнали от сингулярност.

От космическа инфлация до първична супа от частици до разширяващи се, охлаждащи последици, Вселената преминава през много важни етапи в нашата космическа история.

Преди около 6 милиарда години обаче нова форма на енергия започва да доминира в разширяването на Вселената: тъмна енергия, която сега определя нашата космическа съдба.

Епохата, в която живеем, в която тъмната енергия доминира в разширяването на Вселената, е последната, която нашата Вселена някога ще преживее. Сега живеем в началото на окончателния край на Вселената.

Днес Вселената не е същата, каквато е била вчера. С всеки изминал момент се случват редица фини, но важни промени, дори много от тях са незабележими в измерими човешки времеви мащаби. Вселената се разширява, което означава, че разстоянията между най-големите космически структури се увеличават с времето.

Преди секунда Вселената бе малко по-малка, след секунда Вселената ще бъде малко по-голяма. Но тези фини промени се натрупват в големи, космически времеви мащаби и засягат не само разстоянията. С разширяването на Вселената относителното значение на радиацията, материята, неутриното и тъмната енергия се променя. Температурата на Вселената се променя. И това, което ще видите в небето, също ще се промени драматично. Като цяло има шест различни епохи, на които можем да разделим Вселената, и ние вече живеем в последната.

 

 

Докато материята (както нормалната, така и тъмната) и радиацията стават по-малко плътни, докато Вселената се разширява поради нарастващия си обем, тъмната енергия, както и енергията на полето по време на инфлация, е форма на енергия, присъща на самото пространство. Тъй като в разширяващата се Вселена се създава ново пространство, плътността на тъмната енергия остава постоянна. Кредит: E. Siegel/Beyond the Galaxy

Причината за това може да се разбере от графиката по-горе. Всичко, което съществува в нашата Вселена, има определено количество енергия в себе си: материя, радиация, тъмна енергия и т.н. С разширяването на Вселената обемът, който заемат тези форми на енергия, се променя и енергийната плътност на всяка от тях ще се развива по различен начин. По-специално, ако дефинираме наблюдаемия хоризонт чрез променливата  a, тогава:

• енергийната плътност на материята ще се развива като 1/ a ³ , тъй като (за материята) плътността е просто маса спрямо обем и масата може лесно да се преобразува в енергия чрез  E = mc ²
• енергийната плътност на радиацията ще се развива като 1/ a ⁴ , тъй като (за радиацията) плътността е броят на частиците, разделен на обема, и енергията на всеки отделен фотон се разтяга, докато Вселената се разширява, добавяйки допълнителен коефициент от 1/ относително към материята
• тъмната енергия е свойство на самото пространство, така че неговата енергийна плътност остава постоянна (1/ a ⁰ ), независимо от разширяването или обема на Вселената

 

 

Визуалната история на разширяващата се Вселена включва горещото, плътно състояние, известно като Големия взрив, и също последващия растеж и формирането на структури. Пълният набор от данни, включително наблюденията на леките елементи и космическия микровълнов фон, оставя само Големия взрив като валидно обяснение за всичко, което виждаме. Докато Вселената се разширява, тя също така се охлажда, което позволява образуването на йони, неутрални атоми и евентуално молекули, газови облаци, звезди и накрая галактики. Кредит: NASA/CXC/M. Weiss

Следователно Вселена, която съществува по-дълго, ще се е разширила повече. В бъдеще ще бъде по-студена, а в миналото ще е била по-гореща. Тя е била гравитационно по-равномерна в миналото и е по-неравномерна сега. Била е по-малка в миналото и ще бъде много, много по-голяма в бъдеще.

Чрез прилагане на законите на физиката към Вселената и сравняване на възможните решения с наблюденията и измерванията, които са получени, може да се определи както откъде идваме, така и накъде сме се запътили. Можем да екстраполираме нашата история чак до началото на горещия Голям взрив и дори преди това до периода на  космическа инфлация. Можем да екстраполираме настоящата ни Вселена и в далечното бъдеще и да предвидим крайната съдба, която очаква всичко, което съществува.

Цялата ни космическа история е теоретично добре разбрана, но само защото разбираме теорията за гравитацията, която е в основата й, а и защото знаем сегашната скорост на разширяване на Вселената и енергийния ѝ състав. Светлината винаги ще продължава да се разпространява през тази разширяваща се Вселена и ще продължаваме да получаваме тази светлина произволно далеч в бъдещето, но тя ще бъде ограничена във времето до това, което достига до нас. Ще трябва да изследваме по-слаби яркости и по-дълги дължини на вълните, за да продължим да виждаме видимите в момента обекти, но това са технологични, а не физически ограничения. Кредит: Nicole Rager Fuller/National Science Foundation

Когато се начертаят разделителните линии въз основа на това как се държи Вселената, откриваме, че има шест различни епохи.

1. Инфлационна епоха: която предхожда и създава горещия Голям взрив.
2. Епохата на първичната супа: от началото на горещия Голям взрив до окончателните трансформиращи взаимодействия на ядра и частици в ранната Вселена.
3. Плазмената епоха: от края на неразсейващите взаимодействия на ядра и частици, докато Вселената се охлажда достатъчно, за да образува стабилна неутрална материя.
4. Епохата на Тъмните векове: от образуването на неутрална материя до първите звезди и галактики напълно рейонизират междугалактическата среда на Вселената.
5. Звездната епоха: от края на рейонизацията до прекратяването на гравитационното формиране и растежа на широкомащабните структури, когато плътността на тъмната енергия доминира над плътността на материята.
6. Епохата на тъмната енергия: последният етап от нашата Вселена, където разширяването се ускорява и несвързаните обекти се ускоряват безвъзвратно и отдалечават необратимо един от друг.

Вече сме навлезли в тази последна ера преди милиарди години. Повечето от важните събития, които ще определят историята на нашата Вселена, вече са се случили.

 

 

Квантовите флуктуации, които възникват по време на инфлация, се разтягат във Вселената и когато инфлацията приключи, те се превръщат във флуктуации на плътността. Това води с течение на времето до широкомащабната структура във Вселената днес, както и до колебанията в температурата, наблюдавани в CMB. Това е грандиозен пример за това как квантовата природа на реалността влияе на цялата мащабна вселена. Кредит: E. Siegel; ESA/Planck and the DOE/NASA/NSF Interagency Task Force on CMB research

Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/fizika/vselenata-veche-e-v-svoiata-shesta-i-posledna-epoha-200247.html