Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 17 часа, Станислав Янков said:

Под "физически вакуум" квантово-механичните флуктуации на планкови дължини ли имаш предвид, Малоум или нещо друго?

Само предположих, какво е имал предвид Сканер, тъй като - официално - е прието да се "говори" за физически вакуум. (клипчето го разказва популярно).

 

Преди 17 часа, Станислав Янков said:

... Казва се, че под квантовомеханичната неопределеност не се има предвид просто повлияването на параметрите на фундаменталните частици от взаимодействието с другите частици, чрез които се установят въпросните параметри, а нещо по-същностно, дълбоко и фундаментално - принципен, генетичен елемент на неопределеност на самата реалност и съществуване...

Така е - същностно е. Това включва и природната невъзможност за Изследовател, именно, щото и той е рожба на еволюция в организацията на това, което е неопределеност в микрото. Формулата за неопределеност - популярно: Не може да се състави уред-устройство, което да установи нещата-параметри преди "виждане" на неопределеност. Демек - устройство, което да избегне неопределеност в импулс и положение, едновременно, е невъзможно.😞

(друго "невъзможно" - един физик го е казал: Не е възможно от 1 милиард честни хвърляния на честна монета, да се падне "тура" 1 милиард пъти😝)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 308
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
On 18.03.2021 г. at 17:25, scaner said:

Не всеки колектив от фотони е електромагнитна вълна, фотоните трябва да са "спрегнати", колективът им да притежава кохерентност. Тогава се появява вълната, тя има фаза, и моделът с променливото електрично и магнитно поле се доближава до истината. Когато потокът фотони няма кохерентност, няма фаза, няма вълна, има само фотонен шум, който има доста различни свойства.

Реликтовото лъчене би трябвало да представлява фотонен шум, без кохерентност и фаза.

Аз успях да си изтегля една книга за квантовата механика, която си предложил през 2013 година като най-актуална (от двама американски автори, преведена и допълнена на руски) - предполагам, че не е излизало нещо още по-съвременно. Да видим, дали ще успее да ме убеди, че съществува обяснение, което безусловно да изключва друг вариант, освен тоталната неопределеност, избрана от Бор и Хайзенерг на Копехагенската конференция. Според мен не е потвърдено безусловно, че това е единствения възможен подход.

И така и не успях да намеря, колко полета общо е дефинирала квантовата механика!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не си спомням дали съм го показвал, ама е добро като образователно  за вълни във вещество - сумарно поле.

...

(пп Според мен - и трите предположения за "придвижване" на светлината във вещество (в среда) не са правилни. Не се поглъщат-излъчват светлинните фотони от атоми или молекули на средата, а от обвивното поле на група атоми и молекули, образуващи зрънцев модел на вещество. Или кристален модел - границите на зърната са полева обвивка, дефинирана от полетата на съдържимото като атоми и молекули в зърната)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С казаното в горното клипче, може да се обясни и писаното  в тази статия:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novi-rezultati-ot-Golemiia-adronen-kolajder-namekvat-za-iztcialo-nova_166746.html

Нови резултати от Големия адронен колайдер намекват за изцяло нова физика

1616574947_1_559x*.jpgРазпадането на b-кварк в детектора LHCb. Кредит: Imperial College London

Резултатите, публикувани тази седмица от експеримента LHCb на Големия адронен колайдер, най-големият ускорител на частици в света от ЦЕРН близо до Женева, показват, че частиците не се държат по начина, по който би трябвало, според водещата теория на физиката на частиците - Стандартният модел.

С други думи: има индикации за нови частици или природни сили, които все още не познаваме.

Експериментът LHCb разглежда главно дънните кварки (b-кварки, преди наричани красиви кварки beauty (bottom)), един от шестте вида кварки, градивните елементи на протони, неутрони и мезони. Ако b-кварките в Големия адронен колайдер се произвеждат в така наречените B-мезони, те трябва да се разпаднат до електрони или по-тежкия им вариант, мюони,  в еднаква мярка и точно колко често това се случва, прогнозира споменатият Стандартен модел.

Но сега стойностите на разпадането на B-мезоните, измерени в LHCb, се отклоняват от прогнозите на Стандартния модел, което може да сочи към съществуването на нови частици или взаимодействия, които не са обяснени от Стандартния модел.

Физици от Имперския колеж в Лондон са разгледали данните от LHCb и резултатите от този анализ са обявени на конференцията в Moriond Electroweak Physics и публикувани като препринт за обсъждане.

Отвъд Стандартния модел

tumblr_mgu5ijjCwI1qaityko1_500.jpg

Стандартният модел е най-добрата в момента теория на физиката на частиците, описваща всички известни фундаментални частици, които изграждат нашата Вселена и силите, с които те взаимодействат.

Стандартният модел обаче не може да обясни някои от най-дълбоките загадки в съвременната физика, включително от какво е направена тъмната материя и дисбаланса на материята и антиматерията във Вселената.

Следователно изследователите търсят частици, които се държат по различен начин от този, който се очаква в Стандартния модел, за да обяснят някои от тези загадки.

1616579716_6_559x*.jpgЕкспериментът LHCb е един от четирите големи експеримента на Големия адронен колайдер в ЦЕРН, разположен под земята на френско-швейцарската граница близо до Женева. Кредит: CERN

Градивните елементи на природата

Днешните резултати са получени от експеримента LHCb, един от четирите огромни детектора на частици в Големия адронен колайдер на ЦЕРН (LHC).

LHC е най-големият и най-мощен ускорител на частици в света - той ускорява субатомните частици до почти скоростта на светлината, преди да ги сблъска една в друга. Тези сблъсъци произвеждат взрив от нови частици, които физиците след това записват и изучават, за да разберат по-добре основните градивни елементи на природата.

Новото измерване поставя под въпрос природните закони, които третират еднакво електроните и техните по-тежки братовчеди, мюоните, с изключение на малките разлики поради различните им маси.

Според Стандартния модел, мюоните и електроните взаимодействат с всички сили по един и същ начин, така че дънните кварки, създадени в LHCb, трябва да се разпадат на мюони точно толкова често, колкото и на електрони.

Но тези нови измервания предполагат, че разпадането може да се случва с различна скорост, от което може да предположи, че неизвестни досега частици наклоняват везните.

Заключението не е окончателно 

Оказва се, че с надеждност от 3.1 сигма, резултатите показват съществуването на нова физика, т.е. има шанс 1 на 1000, че резултатът е статистически шум. Това изглежда много, но физиците прилагат по-строга граница от 5 сигма, тоест шансът за шум трябва да бъде само 1 на 3,5 милиона. Едва тогава те говорят за реални доказателства. Така че да бъдем търпеливи.

Ако наистина има мова физика, това може да означава, че има екзотични частици като Z' бозони и лептокварки.

Изследователите се надяват в близко бъдеще да потвърдят резултатите от LHCb с помощта на детектора Belle II в Япония.

Справка: Test of lepton universality in beauty-quark decays, arXiv:2103.11769 [hep-ex] arxiv.org/abs/2103.11769

Източник: New result from the LHCb experiment challenges leading theory in physics, Hayley Dunning, Imperial College London

...

...

(кварките са теоретичен модел и не могат да се наблюдават като отделни частици от тежките частици, в които се съдържат. Те са комбинация-резонанс между собствените образуващи фотони на тежките частици и изпитващото поле. В този смисъл - все едно моментно е спряно външно лъчение в част от обема на тежките. Преизлъченото лъчение е с енергия, все едно, че съществува много тежка част (кварк) вътре в изпитвания обект. Известно е, възбуденият протон - не се разпада. Разпадат се неутрони и анти-неутрони, а мезоните са в тях. В зависимост от сечение на реакцията - разпадите им са различни.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Моделът за Големия взрив се основава на ОТО на Айнщайн и по тази причина ще има сериозна
съпротива за неговото дисквалифициране. Физиците си харесват Айнщайн и не пускат.

А в действителност моделът издиша отвсякъде. Горното видео е поредното доказателство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

А в действителност моделът издиша отвсякъде. Горното видео е поредното доказателство.

Ти нямаш нито един аргумент, че моделът издишал. Абсолютно нито един, освен че не ти харесвало :) Това го установихме вече Така че говориш лъжи и халюцинации.

Колкото за горната лекция, запознай се повечко с идеите на Лернер, и най-вече с критиките срещу тях, основани на експерименталните данни. Започни например от ТУК.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, scaner said:

Ти нямаш нито един аргумент, че моделът издишал. Абсолютно нито един, освен че не ти харесвало :) Това го установихме вече Така че говориш лъжи и халюцинации.

Дъвкали сме го много пъти, но за протокола:

  • Разширението на вселената не е факт, а едно възможно обяснение на червеното отместване на Хъбъл;
    "възможно обяснение" не е същото като "доказателство".
  • Наблюдаваната хомогенност на вселената оборва модела на Големия взрив; ако наистина имахме
    разширение на вселената, то трябва да наблюдаваме нехомогенност: по-старите галактики трябва
    да са по-нагъсто разпределени от по-младите ... но нищо подобно не се наблюдава.
  • Смайващата хомогенност на реликтовото излъчване няма обяснение; за да обяснят тази хомогенност,
    физиците изгабрикуват чудодейната космическа инфлация ... след което се отказват от нея, когато
    разбират, че тя не им решава проблемите.
  • Напрежението на Хъбъл показва, че реликтовото излъчване може да не това, за което се приема.

Горното видео дава поредния аргумент срешу ГВ.

Значи аргументи срещу ГВ има достатъчно. Просто научниците не искат да ги чуят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Разширението на вселената не е факт, а едно възможно обяснение на червеното отместване на Хъбъл;
"възможно обяснение" не е същото като "доказателство".

Ограмоти се кое изобщо е "факт" във физиката. Фактите са само конкретните наблюдения, други факти там няма. Всичко по-нататък, от равномерното праволинейно движение когато не действа сила, до разширението на вселената и каквото се сетиш, е обобщение на фактите. Но ти от неграмотност си търсиш извинения там дето ги няма и не може да ги има.

Проблемът е, че други възможни обяснения, като остаряващата светлина, не се справят с ролята си на обяснения. Тогава от едно задоволително и пет незадоволителни обяснения, очевидно е да се обърне внимание на задоволителноото. Докато не се появи по-задоволително, каквото все още няма. Но повтарям, твоята аргументация срещу това е само на принципа харесване-нехаресване, в което няма смисъл.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Наблюдаваната хомогенност на вселената оборва модела на Големия взрив; ако наистина имахме
разширение на вселената, то трябва да наблюдаваме нехомогенност: по-старите галактики трябва
да са по-нагъсто разпределени от по-младите ... но нищо подобно не се наблюдава.

Не, не го оборва. Но ти дори "хомогенност" не знаеш какво е. Хомогенността е свързана с равномерното разпределение на материята, не с възрастовите характеристики. И обратно, старите трябва да са по-нарядко, защото галактиките не са се образували на куп, а образуването им е процес във времето, и от някаква граница новите са повече от старите.

Хомогенността е параметър в ТГВ, който определя други параметри на теорията - ако е голяма хомогенността едно, ако не е друго. И ей на, hubble tension и подобни проблеми се опитват да обяснят с недостатъчната хомогенност, бях дал линк към хубава статия по въпроса.

Преди 6 минути, gmladenov said:

Смайващата хомогенност на реликтовото излъчване няма обяснение; за да обяснят тази хомогенност,
физиците изгабрикуват чудодейната космическа инфлация ... след което се отказват от нея, когато
разбират, че тя не им решава проблемите.

Реликтовото лъчение е продукт на времена много преди да има звезди и галактики, така че хомогенността му не е свързана с тях. А дали е имало или не инфлация, на практика няма значение - по някаква причина вселената е станала толкова хомогенна, колкото я наблюдаваме. Може да е от инфлацията, може да е просто случайно, по началните условия, може да е нещо трето още не открито.  Инфлацията не променя същността на модела, тя само навързва част от наблюдаемите факти.

Преди 10 минути, gmladenov said:

Горното видео дава поредния аргумент срешу ГВ.

А горното видео в момента не е никакъв аргумент. Те Сульо и Пульо могат да направят видео, що за аргумент ще е това? Мрежата е пълна с подобни бисери.

Нито имаме данните от телескопа, нито имаме методиката на Лернер по която е стигнал до изводите си. Имаме само голи твърдения, основани на една негова непризната и отхвърлена теория от преди 30 години, която е силно разкритикувана и на която са противопоставени много опровергаващи я данни. Приемайки горното видео може само на вяра, но науката няма нищо общо с вяра. Логично е и Лернер да търси всякак под вола теле за да си оправдава идеите.

Ти, разбира се, можеш да вярваш, защото видеото "потвърждава" избраната от тебе религия.  Нали знаеш, когато почнеш да вярваш, влизаш и с двата крака и мърдане няма, вярата се самоподдържа.


Както виждаш, до тук никакви аргументи срещу ТГВ нямаш :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@gmladenov Моделът предвижда червено отместване. Наблюденията показват, че има червено отместване. Следователно наблюденията потвърждават модела. Съгласен?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, gmladenov said:

Дъвкали сме го много пъти, но за протокола:

  • Разширението на вселената не е факт, а едно възможно обяснение на червеното отместване на Хъбъл;
    "възможно обяснение" не е същото като "доказателство".
  • Наблюдаваната хомогенност на вселената оборва модела на Големия взрив; ако наистина имахме
    разширение на вселената, то трябва да наблюдаваме нехомогенност: по-старите галактики трябва
    да са по-нагъсто разпределени от по-младите ... но нищо подобно не се наблюдава.
  • Смайващата хомогенност на реликтовото излъчване няма обяснение; за да обяснят тази хомогенност,
    физиците изгабрикуват чудодейната космическа инфлация ... след което се отказват от нея, когато
    разбират, че тя не им решава проблемите.
  • Напрежението на Хъбъл показва, че реликтовото излъчване може да не това, за което се приема.

 

 

Защо старите галактики трябва да са по-нагъсто? Нали вселената се разширява докато светлината пътува към нас?

Един балон го раздуваш е много точна аналогия. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Кибик said:

Защо старите галактики трябва да са по-нагъсто? Нали вселената се разширява докато светлината пътува към нас?

Като кажа по-стари галактики, имам предвид по-далечни галактики.

Ако вселената наистина се разширява и ако скоростта на светлината изпреварва разширението,
то ние ще наблюдаваме по-далечните галактики когато те все още са разпределени по-гъсто една
до друга. А по-близките галактики ще ги наблюдаваме когато те вече са раздалечени.

Значи би трабвало да наблюдаваме нехомогенно разпределение на галактите във вселената: по-
далечните трябва да са по-нагъсто, докато по-близките да са по-нарядко.

Ето концептуална диаграма. Светлината от далечните галактики, която достига до нас, е от времето
когато тези галактики би трябвало да са по-близо една до друга (според теорията).

1.png.d002354f32d30c662fad966ab27724b9.png

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Ето концептуална диаграма. Светлината от далечните галактики, която достига до нас, е от времето
когато тези галактики би трябвало да са по-близо една до друга (според теорията).

1.png.d002354f32d30c662fad966ab27724b9.png

Чертежа ти е тотално сбъркан.

Най-долният слой е целият хоризонт, който виждаме. Най-горният слой е само малка ъглова част от хоризонта. Точно наобратното :)

И когато разширим горният слой до целият хоризонт, виждаме много нови галактики, повече от старите.

Не става само с тръшкане тая работа...

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

Като кажа по-стари галактики, имам предвид по-далечни галактики.

Ако вселената наистина се разширява и ако скоростта на светлината изпреварва разширението,
то ние ще наблюдаваме по-далечните галактики когато те все още са разпределени по-гъсто една
до друга. А по-близките галактики ще ги наблюдаваме когато те вече са раздалечени.

Значи би трабвало да наблюдаваме нехомогенно разпределение на галактите във вселената: по-
далечните трябва да са по-нагъсто, докато по-близките да са по-нарядко.

Ето концептуална диаграма. Светлината от далечните галактики, която достига до нас, е от времето
когато тези галактики би трябвало да са по-близо една до друга (според теорията).

1.png.d002354f32d30c662fad966ab27724b9.png

За пореден път ти казваме, че хомогенност означава, че вселената е еднаква навсякъде в даден момент от време. А не както ти си мислиш, тук сега е като там преди милиарди години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Gravity said:

За пореден път ти казваме, че хомогенност означава, че вселената е еднаква навсякъде в даден момент от време. А не както ти си мислиш, тук сега е като там преди милиарди години.

Него го прецаква опита му да мисли в рамките на евклидовата геометрия по отношеррние силно неевклидов процес, разширяваща се вселена. Не може да излезе извън предразсъдъците си, затова и рисува глупави картинки. И това тотално му прецаква мисленето по въпроса. Пълна трагедия, без изход...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, scaner said:

Него го прецаква опита му да мисли в рамките на евклидовата геометрия по отношеррние силно неевклидов процес, разширяваща се вселена. Не може да излезе извън предразсъдъците си, затова и рисува глупави картинки. И това тотално му прецаква мисленето по въпроса. Пълна трагедия, без изход...

Най-лесно е да се мисли за хомогенността като за липсата на специални места. Всички места са равноправни. Ако ние гледаме през тилескопите и ако някой на 5млд.св.г. от нас гледа, ще виждаме подобни неща без принципна разлика. Това би трябвало да е достатъчно лесно за разбиране и за Младенов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

1.png.d002354f32d30c662fad966ab27724b9.png

Хайде прояви малко геометрична интелигентност де :) Срамно е да рисуваш такива сбъркани чертежи след като си минал 10-ти клас...

Всички стари галактики, независимо от разстоянието им до нас, се проектират на небесната сфера. Небесната сфера има обзорен ъгъл 4.pi стерадиана. За простота, нека наблюдаваме вселената в обзорен ъгъл 1 стерадиан, който е приблизително 1/12 от небесната сфера.

Какво ще видим? Ще видим, че независимо колко далеч са старите галактики от нас, ние винаги ще наблючаваме тази 1/12 част от тях. За да изглежда това правилно на чертежа, трябва старите галактики да са раздалечени една от друга пропорционално на разстоянието им до нас. И това е логично: сега ние наблюдаваме голямо разстояние до тях, сега ние трябва да наблюдаваме и голямо разстояние напречно между тях, резултат от разширението на вселената, при запазване на ъгловото разстояние между тях. Това е първата грешка на чертежа - ние трябва да наблюдаваме сега отсечката space на чертежа много по-голяма, отколкото е била някога - резултат от разширението. На чертежа е обратното.

Какво ще наблюдаваме по отношение на по-младите галактики? Според чертежа, те ще бъдат по-близо до нас. Нека са примерно на половината разстояние (няма значение всъщност) от най-старите галактики. Наблюдавайки в рамките на ъгъла 1 стерадиан, ние ще обхванем 1/12 от небесната сфера, на която те се проектират. Тоест ще наблюдаваме 1/12 част от всички по-млади галактики независимо от разстоянието до тях, т.е. независимо от процеса на разширението.

Какво се получава? В ъгъла на наблюдение ние наблюдаваме 1/12 част от всички стари галактики, и 1/12 от всички по-нови (независимо от новоста им при това). Тоест не можем да очакваме никакви разлики в плътността на галактиките. И тук е втората грешка на чертежа - ти достигаш до извода (и на чертежа е нарисувано), че в резултат на разширението небесната сфера, на която се проектират новите галактики се увеличава. А тя не може да се промени, цялата сфера е 4.pi стерадиана независимо от разширението, основен геометричен закон. Разширението има видим ефект само по отношение на раздалечаването от нас. Затова чертежът трябва да е обърнат с краката нагоре.

Затова и този ти аргумент е тотално сбъркан. Ха да видим сега колко пъти още ще го ползваш преди да достигнат нервните импулси до нужното място? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Gravity said:

За пореден път ти казваме, че хомогенност означава, че вселената е еднаква навсякъде в даден момент от време. А не както ти си мислиш, тук сега е като там преди милиарди години.

Виж сега, Гравити. В учебника пише, че вселената е хомогенна и изотропна ... и ти много добре си
усвоил написаното. Браво, отличен 6+.

Но ... ако вселената наистина е хомогенна и наистина се разширява, то ние би трябвало да наблюдаваме
ефект на нехомогенност. Тоест, вселената привидно трябва да е нехомогенна ... по простата причина, че
до нас достига светлина, излъчена в различни етапи от разширението на вселената.

Под хомогенност тук имам предвид хомогенно разпределение на галактиките в пространството.

Значи галактиките, отдалечени на 10млрд св. години разстояние от нас, трябва да ни изглеждат по-нагъсто
разпределени от тези, отдалечени на 1-2млрд св. години разстояние от нас.

Причината е, че ние виждаме по-далечните галактики от по-далечен етап в миналото, когато вселената
не е била толкова разширена. А по-близките галактики са от по-близко минало, когато вселената е била
по-разширена.

Това е ефектът на нехомогенност, който би трябвало да се наблюдава с телескопите ... ако вселената
наистина се разширяваше. Няма как иначе, след като нашата картина на вселената не е от един общ
момент, а е от различни етапи от еволюцията на вселената.

Само че ти чел ли си в учебник за подобен ефект? Аз лично не съм чул подобно нещо - а по логика
такъв ефект не може да няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

 

Какво ще видим? Ще видим, че независимо колко далеч са старите галактики от нас, ние винаги ще наблючаваме тази 1/12 част от тях.

Твърдението ти щеше да е вярно ако нашата картина на вселената е от един общ за всички момент.
Само че това не е така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Твърдението ти щеше да е вярно ако нашата картина на вселената е от един общ за всички момент.
Само че това не е така.

Нищо общо няма с такъв момент моето твърдение. За него е достатъчно само това,. което сега виждаме. Това и прости геометрични съображения са всичко, което ни е нужно за да разберем какво виждаме.

То се основава на много проста констатация - разширението на вселената не променя размера на небесната сфера, тоест няма хоризонтално преместване на галактики в проекцията която наблюдаваме. А в твоят чертеж имаме хоризонтално движение на галактиките - те трябва да напускат конуса, в който гледаме.

Несъстоятелността на твоят чертеж може да се илюстрира и със съображения, достъпни за ученик от 5-ти клас, ако не се справяш със знанията за десети :)

Прекарай ъглополовящата на линията на наблюдение в твоят чертеж. Тя е почти вертикална, така че ще се справиш. Според чертежа ти, всички галактики, които не лежат на тази линия, се отдалечават от нея: ако са в ляво от нея ще се отдалечават наляво. ако са в дясно от нея - ще се отдалечават надясно. Галактиките ще напускат конусът на гледане равномерно напречно във всички посоки.

Нека сега леко да сменим направлението на гледане - тоест долниоят край на тази линия примерно да отместим леко наляво, да я завъртим по часовниковата стрелка (леко да отместим основата на конуса на гледане наляво). Какво се получава? Получава се че галактика, която преди е била в ляво от наблюдателната линия и се е отдалечавала наляво от нея, сега ще бъде отдясно от новата наблюдателна линия, и вече ще се отдалечава надясно. Което влиза с противоречие с предишното наблюдение, когато същата галактика се е отдалечавала наляво от предишната наблюдателна линия, неподвижна с новата. Кое е вярното тогава - че галактиката в резултат на разширението трябва да се отдалечава наляво, или надясно? Това е противоречие :) Това противоречие сочи, че никакво движение на галактиките така, както е нарисувано на чертежа, не е възможно, чертежът е фундаментално сбъркан, основава се на неразбиране. Което беше ясно изначално.

Елементарно, Уотсън :) Отвори си очите и гледай, не си търси извинения. Извинения за такава откровена грешка няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, gmladenov said:

Виж сега, Гравити. В учебника пише, че вселената е хомогенна и изотропна ... и ти много добре си
усвоил написаното. Браво, отличен 6+.

Но ... ако вселената наистина е хомогенна и наистина се разширява, то ние би трябвало да наблюдаваме
ефект на нехомогенност. Тоест, вселената привидно трябва да е нехомогенна ... по простата причина, че
до нас достига светлина, излъчена в различни етапи от разширението на вселената.

Под хомогенност тук имам предвид хомогенно разпределение на галактиките в пространството.

Значи галактиките, отдалечени на 10млрд св. години разстояние от нас, трябва да ни изглеждат по-нагъсто
разпределени от тези, отдалечени на 1-2млрд св. години разстояние от нас.

Причината е, че ние виждаме по-далечните галактики от по-далечен етап в миналото, когато вселената
не е била толкова разширена. А по-близките галактики са от по-близко минало, когато вселената е била
по-разширена.

Това е ефектът на нехомогенност, който би трябвало да се наблюдава с телескопите ... ако вселената
наистина се разширяваше. Няма как иначе, след като нашата картина на вселената не е от един общ
момент, а е от различни етапи от еволюцията на вселената.

Само че ти чел ли си в учебник за подобен ефект? Аз лично не съм чул подобно нещо - а по логика
такъв ефект не може да няма.

Не знам какво трябва да се вижда е какво се вижда. Ти защо мислеш, че не се наблюдава каквото се очаква?

Колкот по-далече гледаш, толкова по назад в миналото гледаш. И се виждат по-малко квазари. Това е един от пироните в ковчега на модила на Хойл-Бонди-Голд. Стационарна вселена е несъвместима с това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Gravity said:

Стационарна вселена е несъвместима с това.

Никой не твърди, че вселената е статична/стационарна. Безспорно наблюдаваме еволюираща
вселена ... но това ни най-малкло не означава, че моделът на ГВ е единственият и единствено-
правилният.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, scaner said:

То се основава на много проста констатация - разширението на вселената не променя размера на небесната сфера ...

Никой не твърди нещо различно. Твърдението е, че разширението на вселената променя концентрацията
на галактики за единица обем пространство.

Нали разширението уж увеличава разстоянията между галактиките. От това автоматично следва, че
концентрацията на галактики в единица обем пространство се променя с времето. Тази промяна не
може да остане незабележима от нас - при положение, че до нас достига светлина от различни етапи
на разширението на вселената.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, gmladenov said:

Никой не твърди нещо различно. Твърдението е, че разширението на вселената променя концентрацията
на галактики за единица обем пространство.

За да се променя концентрацията, част от галактиките във конусът на наблюдение трябва да го напускат - точно както си го нарисувал. И последният ми коментар показва елементарно противоречие в тази хипотеза :) Май още не е стигнало разбирането до съответното място? Докога?

Преди 11 минути, gmladenov said:

Нали разширението уж увеличава разстоянията между галактиките. От това автоматично следва, че
концентрацията на галактики в единица обем пространство се променя с времето. Тази промяна не
може да остане незабележима от нас - при положение, че до нас достига светлина от различни етапи
на разширението на вселената.

Да де, но се увеличава и обемът пространство което наблюдаваме. И то така, че количеството звезди в единица пространствен ъгъл не се променя. А ние това можем да измерваме, ние не мерим концентрация в единица обем. Галактиките се разреждат в далечина, а в ширина както си го представяш, се разреждат така, че количеството им не напуска наблюдателният конус и няма нарушение в твоята представа за "хомогенност". Примерът ми беше прост - в даден пространствен ъгъл от 1 стерадиан ще наблюдаваш 1/12 от всички галактики във вселената, независимо от разширението и възрастта им - което елементарно опровергава твърденията ти. Просто няма къде да се денат тези, които искат да го напуснат :)

Схвана ли къде си сгазил лука. или още да набивам по канчето?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 55 минути, gmladenov said:

Никой не твърди, че вселената е статична/стационарна. Безспорно наблюдаваме еволюираща
вселена ... но това ни най-малкло не означава, че моделът на ГВ е единственият и единствено-
правилният.

Кой друг модел?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...