Модел на серийните убийства

[Мълчаливец]

Преди 2 минути, makebulgar said:

Не знам точно каква е историята с Цезар, но на един цар, генерал или диктатор трудно може да му се сложи такъв епитет "масов убиец". Ако имаме преки доказателства, че е събрал група хора и ги е изклал лично вероятно можем да го наречем масов убиец, но ако само е издавал заповеди, които са довели до смъртта на много хора следствие на война, терор, пленничество или други подобни, по-скоро трябва да се търси друг термин. 

Масовия убиец е онзи, който сам избива за кратко много хора, примерно с автомат в кино или нещо подобно. Прави го без значение за последствията за него. 

Серийния убиец убива не наведнъж, а през периоди, като обикновено за него има значение какви ще са последствията, и гледа да остане скрит.

Уважавам мнението ти. Съзнавам провокативното представяне на Цезар като психопат- садист. То е предназначено да предизвика въпроса "Ами ако е така...?".

Ами ако наистина е така? Наративът/разказът за Цезар е само един разказ.

[makebulgar]

Преди 6 минути, Мълчаливец said:

Шегички, а?

Напротив, всички лъвове които не ядат хора ги е страх от хората и ги избягват издалече. Но ако отидеш при някой лъв и му удариш шамар няма да те пропусне и ще му станеш закуска. При който и да е лъв да отидеш ще го направи (с изключение на домашните и цирковите), така че не е шега, ами си е реалност. Страховете им са основателни тъй като хората са опасни в група и с оръжия, но в близък контакт ноктите, зъбите и мускулите на лъва са решаващи.

При хората е различно, и масовите и серийни убийци са изключения. Това не пречи обаче на война да се избиват с хиляди и милиони. 

[makebulgar]

Преди 25 минути, Мълчаливец said:

Уважавам мнението ти. Съзнавам провокативното представяне на Цезар като психопат- садист. То е предназначено да предизвика въпроса "Ами ако е така...?".

Ами ако наистина е така? Наративът/разказът за Цезар е само един разказ.

Наистина не знам точно колко народ е избил Цезар, но ето какво казва AI за диктаторите, царете, императорите и генералите даващи заповеди водещи до смърт: 

 

 

ChatGPT каза:

Има няколко различни термина, и изборът зависи от контекста, мащаба и моралната или юридическата гледна точка. Езикът тук е като арсенал от етикети: някои са съдебни, други исторически, трети публицистични.

Най-често използваните са:

• Военнопрестъпник
  Когато става дума за заповеди или политики, нарушаващи законите на войната: екзекуции на пленници, масови депортации, изтезания, унищожаване на цивилни и др.
  Пример: Slobodan Milošević често е описван така.

• Извършител на престъпления срещу човечеството
  Това е по-широк юридически термин за систематичен терор, масови убийства, преследване на население и др., дори извън класическа война.

• Геноциден лидер / организатор на геноцид
  Ако действията са насочени към унищожение на етническа, религиозна или национална група.
  Често така се описват фигури като Adolf Hitler.

• Държавен терорист или архитект на терора
  По-скоро политически и публицистични изрази, не строго юридически.

• Тиранин / деспот / диктатор
  Това описва начина на управление, не непременно конкретната отговорност за смъртта.

• Косвен убиец или посредствен извършител
  В правото съществува идеята, че човек може да носи вина за убийства чрез заповеди, структура или командване, без лично да държи оръжие. Нещо като „убийство от креслото на властта“.

В международното право има и много важен принцип:

Командна отговорност
Лидерът носи вина, ако е наредил, знаел е или е трябвало да знае за престъпленията и не ги е предотвратил.

Така че човек може да не е „серийен убиец“ в криминалния смисъл, но да бъде отговорен за несравнимо повече смърт чрез власт, заповеди и държавен апарат. Историята познава такива фигури като „кабинетни касапи“: хора, които убиват с подпис, печат и карта на фронта, вместо с нож или пистолет.

В академичната история терминът „масов убиец“ рядко се използва за антични владетели, защото той идва повече от криминологията и модерната психология.

Редактирано Четвъртък в 05:54 от makebulgar

[Мълчаливец]

Преди 1 час, makebulgar said:

В академичната история терминът „масов убиец“ рядко се използва за антични владетели, защото той идва повече от криминологията и модерната психология.

Което означава, че трябва да имаме предвид, че генерализирането и политизирането е културно обусловено и терминологично променливо, според гледните точки.

[deaf]

Единствено човекът убива себеподобни. Другите животни не го правят,а ако се случи е случайно. Няма ясно обяснение защо хора убиват други хора. Феномен. 

[Мълчаливец]

Преди 51 минути, deaf said:

Единствено човекът убива себеподобни. Другите животни не го правят,а ако се случи е случайно. Няма ясно обяснение защо хора убиват други хора. Феномен. 

  

On 22.08.2017 г. at 9:45, Б. Киров said:

едно интересно изследване на испански учени, което показва, че най-много убийства сред собствения вид има сред бозайниците и то сред тези видове, които живеят в добре организирани йерархизирани общности, "шампиони" в това отношение са безобидно изглеждащите сурикати.

http://www.independent.co.uk/news/science/meerkats-revealed-as-the-most-murderous-mammal-known-to-science-a7335741.html

 

[Мълчаливец]

On 22.08.2017 г. at 4:31, Frujin Assen said:

Прави ми впечатление, че сякаш се налага мнението, че психопата е някаква отрепка, тежко ранен емоционално, неспособен да се социализира и прочее. Доколкото обаче схващам те развиват бурна дейност свързана с връзки с хора, финансови усилия, планиране... въобще бурна и трудоемка дейност по извършване на престъпления и тяхното прикриване. Например споменатия Тед Бънди. Очевидно е, че този човек няма никакви проблеми с общуването, с обучение, дори ако щете с общуване с жени. Огромната част от хората които получат тежки удари от живота се пропиват, развеждат, напускат работа, отделят се от другите хора. Дори и да са агресивни, те не могат да планират и осъществят такива неща.

Много ми хареса, това пророчество за Калушев :" развиват бурна дейност свързана с връзки с хора, финансови усилия, планиране".

и защо търсим психопатия при убйците, а не при наркоманите, клошарите и пр., които са реагирали по друг, нестандартен начин за справяне с живота? Въпросът с Решението да убиваш, а не да ровиш по кофите е значимият.

[Мълчаливец]

On 22.08.2017 г. at 11:55, caress… said:

Има всякакви психопати. Дора по-назад е посочила критериите, по които се диагностицира психопатията, както и разнородността при психопатите. 

Съществуват както изключително интелигентни, талантливи, социално атрактивни, така и алокохолици, наркомани, рецидивисти, които не планират престъпленията си, а ги извършват импулсивно.

Общото при всички тях е чувството за огромна вътрешна пустота, породена от липсата на богат емоционален свят и способност за саморефлексия(съвест). Или поради дисоциирането от тях. Защото ако се асоциират с тази част от личността си, ще се наложи да поемат отговорност за действията си, да ги преосмислят, да рефлектират върху тях. 

Нужен е сериозен външен стимул за психопата, за да изпита силна емоция и да избяга от чувството за празнота. Такива стимули са упойващи вещества, алкохол, престъпления, власт, порнография и нестандартни сексуални преживявания, екстремални спортове - или накратко всички области в живота, които попадат в категорията "екстремално". Всички форми на власт са особено привлекателни за психопатите, понеже властта подхранва усщането им за превъзходство над останалите. 

Някои от психопатичните характеристики са високо ценени в обществото - например, завидното спокойствие, което те изпитват в стресови ситуации, при които "нормалните" хора най-често губят присъствие на духа. Харизматичност, асертивност, позитивност - психопатите нямат навика досадно да се оплакват или самосъжаляват, но при нужда могат съвършено да изиграят ролята на жертвата, предивзиквайки всеобщо съчувствие и подкрепа. Талантливите хирурзи, за които често се говори, че притежават божествен комплекс - също имат някои психопатични характеристики.

Може би всеки човек е психопат в някаква степен. Може би сме оцелели, като вид, благодарение на психопатията? Ето нещо в тази връзка: http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

 

Дублирам този коментар на caress заради думи като Социална атрактивност, Вътрешна и емоционална пустота, Екстремално,  Харизматичност, Асертивност, Позитивност, Власт, Превъзходство.

Много подхождат на медийния образ на Калушев.

[Мълчаливец]

On 22.08.2017 г. at 18:02, Б. Киров said:

Психопатите са хора, които нямат разкаяние и вина, те са егоистични индивиди, които се грижат единствено за себе си, те са хитри и изобретателни, често оставайки незабележими в сянката на хора, които са жертвали, понякога физически, понякога емоционално и понякога финансово (Клекли, 1982; Hare, 1993).

Този коментар пък обяснява безразличето, безотговорността на Калушев към даренията на родителите. "Така и трябва", а говорим за много пари.

[Мълчаливец]

Към момента разсъжденията ми ме водят към следните изводи: Вървим в грешна посока, да търсим само психопатология при серийните убийства. Някак си лесно лепим етикети- щом е убил и убива, значи е психо/социо/крими/каквотовидойденаум...пат. И това не е нещо, което произлиза от фактите, а е първоначално етикетиране.

Така че не е продуктивно да се прави "Модел на серийния убиец", основан на презумпцията, че е нещо-пат. Ако има модел, той трябва да е "Модел за установяване на мотивите и взимането на решение на извършител на серийни убийства". Тогава, въз основа на намерените факти може да се установи дали има или няма клинична патология изобщо, дали убийствата са по идеологически, военни, криминални, ситуационни или други причини. Както бе казано, безпримерната садистичност на Цезар при Алезия е продиктувана от сурови военни, а не психопатни причини.

Съзнавам, че самият аз съм се подвел и събрах от темата някои характеристики, които смятам за съответстващи на създадения от медиите образ на Калушев, без да зная лично нищо за него. Постъпих наивно и от "Извършил е две убийства, едното на непълнолетен и е повлиял за три самоубийства" стигнах по късосъединителна линия до  "Значи нещо не му е наред в ума".

[deaf]

Патологията не е задължително да е лудост. Например Путин е патологичен случай,но не е луд. 

[Шпага]

Преди 2 часа, deaf said:

Патологията не е задължително да е лудост. Например Путин е патологичен случай,но не е луд. 

Зависи какво разбираме под понятието "лудост" Май няма единно мнение по този въпрос.

[Мълчаливец]

Преди 2 часа, deaf said:

Патологията не е задължително да е лудост. Например Путин е патологичен случай,но не е луд. 

Даваш чудесен повод за да попитам Как, с какъв Метод стигна до извода, че Путин е патологичен случай?

[deaf]

Преди 34 минути, Мълчаливец said:

Даваш чудесен повод за да попитам Как, с какъв Метод стигна до извода, че Путин е патологичен случай?

Войната колкото и да е ужасна е приемливо средство за водене на политика,(а и често е неизбежна),но войната която води Путин е пирова,демек патологична. Пирова изведено от историческия термин пирова победа. "Нормалната" война винаги има за цел да възстанови някакъв загубен баланс. Например,ако ти ми отвъртиш един шамар,аз ще искам също да ти плесна един шамар,за да възстановя баланса между нас двамата,а и в обществото. Путин обаче никакъв баланс не търси,а иска абсолютно невъзможното и нереалистичното – да възстанови СССР. Именно това е патологичното. Патологията всъщност е "обикновено" чувство или действие,което е преминало тънката граница на нормалността и се е превърнало в отрицание на самото себе си. 

[gmladenov]

Преди 9 часа, Мълчаливец said:

Вървим в грешна посока, да търсим само психопатология при серийните убийства. Някак си лесно лепим етикети- щом е убил и убива, значи е психо/социо/крими/каквотовидойденаум...пат. 

Ами да. Нормалните хора не убиват. Дори убийствата от ревност и убийствата на честта пак са патология. Нормалните хора просто не убиват; убиват само психопатите и лудите. 

[gmladenov]

Преди 3 часа, Мълчаливец said:

Как, с какъв Метод стигна до извода, че Путин е патологичен случай?

Да си диктатор само по себе си вече е патология. Изисква се да си напълно лишен от емпатия нарцис, който е готов на всичко, за да постигне целите си. 

Нормалните хора имат емпатия към другите и се съобразяват с тях. Имат социални задръжки. Психопатите мачкат наред. Путин няма да е там където е, ако не беше психопат.

[Мълчаливец]

  Някои симпатизират на "твърдата ръка"- диктатор... но ако можете, отделете политическото етикетиране от научните методи.

On 7.03.2006 г. at 9:23, Warlord said:

МДа, в никакъв случай не е бил светец /Стамболов/, в личен план е бил дори звяр. Като четох "Спомени от княжеското време" почти се отвратих от него и отношението му към хората.

Авторът си спомня как постоянно е карал министрите и хората от близкото му обкръжение да играят на комар с него и не ги пускал да си тръгнат докато той не спечели и не им вземе всичките пари - защото бил много зарибен - до фанатизъм. Прекалявал и с алкохола. Плюс това и изборите са протичали под контрол така да се каже - влиза избирателя в тъмната стаичка, а през една дупчица един стражар го наблюдава какво прави и ако не му хареса какво е видял го връща обратно за да размисли (това не знам доколко е вярно).

 

Но точно такъв безкомпромисен човек с твърда ръка е бил необходим на България. Той е бил идеалният пастир, който ако се наложи и със сила да води стадото на там на където трябва. Естествено от това е имало страшно много недоволни, които са го смятали за тиранин, а и не е обърнал внимание на българските земи под османска власт.

  

On 26.02.2022 г. at 19:19, deaf said:

При продължителна демокрация обществото неизбежно се разпада на съставните си части и се налага "твърда ръка" отново да въведе ред...

 

[Мълчаливец]

ИИ предлага тезиси относно самоубийство при нарцистично унижение, каквото беше изтъкнато при Калушев. С лекота тезисите могат да бъдат превърнати в айтеми за тестване или поне за внимание към по- конкретно наблюдение и изследване

Цитирай

 

Нарцистичното унижение е един от най-силните психологически detonators при част от насилствените и суицидни реакции. Не става дума просто за „обида“ или наранено самочувствие, а за преживяване на срив на самата личностна конструкция.

При някои хора чувството за собствена стойност е нестабилно и силно зависимо от:

* признание,
* контрол,
* възхищение,
* статус,
* лоялност на близките,
* усещане за значимост.

Това често се описва в психологията като нарцистична организация на личността — не непременно в популярния смисъл „самовлюбен“, а като човек, чиято вътрешна устойчивост зависи от външно потвърждение.

Когато настъпи:

* изоставяне,
* публично унижение,
* отхвърляне,
* загуба на престиж,
* сексуална ревност,
* разобличаване,
* социален провал,

това може да се преживее не като житейска загуба, а като психологическо унищожение.

Тук има важна разлика между вина и срам.

При вината:
„Направих нещо лошо.“

При токсичния срам:
„Аз съм унищожен, нищожен, непоносим.“

Именно срамът е особено опасен при насилие. Защото той често поражда ярост. Някои психоаналитици дори разглеждат яростта като защитна реакция срещу непоносим срам.

Тогава се появява логика от типа:

* „Щом аз съм разрушен, ще разрушa и източника.“
* „Няма да позволя да ме унижат.“
* „Ще си върна властта.“
* „Ще ги накажа да разберат какво ми причиниха.“

При убийство–самоубийство това е особено видно в ситуации на раздяла. За човек със стабилна идентичност раздялата е болезнена загуба. За силно нарцистично уязвим човек тя може да се преживее като:

* обезценяване,
* изтриване,
* кастрация на егото,
* публично унижение,
* доказателство за безстойностност.

Особено опасна е комбинацията между:

* зависимост от партньора,
* нужда от контрол,
* външно крехко самочувствие,
* потиснат срам,
* импулсивна агресия.

Тогава човек може да не вижда партньора като отделна автономна личност, а като „носител“ на собствената си стойност. Загубата му става екзистенциална.

Интересно е, че външно такива личности понякога изглеждат:

* уверени,
* доминиращи,
* горди,
* дори високомерни.

Но зад това може да стои много нестабилно ядро. Психоаналитикът Heinz Kohut разглежда нарцистичната уязвимост именно като крехкост под привидна грандиозност.

Нарцистичното унижение има и силен социален компонент. Хората понасят по-трудно загуба, когато тя е:

* публична,
* осмиваща,
* видима за общността,
* свързана със статус.

Затова:

* изневяра,
* публичен позор,
* загуба на работа,
* социално падение,
* интернет разобличаване,

понякога отключват крайни реакции.

Има и биологичен аспект. Унижението активира системи, свързани със:

* стрес,
* заплаха,
* социална болка,
* агресия.

Мозъкът обработва социалното отхвърляне частично по сходен начин с физическата болка. При някои хора това се комбинира с нисък контрол на импулсите и висока реактивност.

Важно е и друго: не всеки нарцистично уязвим човек става насилствен. Огромното мнозинство не стават. За опасната комбинация обикновено са нужни още фактори:

* натрупана фрустрация,
* изолация,
* депресия,
* обсесивност,
* чувство за безизходица,
* достъп до оръжие,
* култура на доминиране,
* предходно насилие.

Интересен е и парадоксът, че след акта често се откриват писма или послания, в които извършителят едновременно:

* се представя като жертва,
* обвинява другите,
* търси оправдание,
* иска последен контрол върху разказа.

Тоест дори финалният акт понякога има характер на управление на образа:
„Ще определя как ще бъде разказана историята.“"

 

В цитата има един акцент на убийство- самоубийство в контекста на семейство- съпружество, но с такава информация разполага ИИ.

Интересно, че ИИ предлага и средства за овладяване на суицидния порив, между които са и религиозните забрани и ограничения. Калушев не се е подчинил нито на християнските, нито на будистките, нито на семейни и общочовешки забрани на убийството и самоубийството.

 

 

[Мълчаливец]

Фенобарбиталът в организма на Калушев.

Фенобарбитал се взима като противодействие на гърчови състояния, причинени от амфетамини, метамфетамини, кокаин, когато разрешените бензодиазепини вече не действат.

Това е много смущаващо при дейността на Калушев да откъсне младежи от пристрастеност към наркотици. То в някакъв смисъл обяснява решението да се самоубие= отърве от живота си, но няма връзка с другите три самоубийства, при които не се споменава и двете убийства.

Каквото и да е, наличието на противогърчов медикамент в тялото подчертава, че решението за убийство- самоубийство се влияе от много фактори и не може да се припише само на една предразположеност или едно въздействие.

Редактирано Преди 14 часа от Мълчаливец

[Last roman]

фенобарбиталът е преди всичко антиепилептично средство, а също може да се въведе в организма на някого, за да изпадне последният в безпомощно състояние и да бъде по-лесно елиминиран. Без категоричните лекарски експертизи, можем само да си спекулираме до 2099 година.