Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

В Гюргево са дошли от Каравелов три писма: едното, приканващо Димитър Горов да събере чета от емигранти и да минат Дунава; второто - приканващо Левски да освободи задържаните по Арабаконак; и третото, за което пиша по-горе - приканващо Левски да вдига незабавно въстание.

Обретенов нищо не споменава за второто писмо, това за освобождаването на задържаните, все едно то не съществува.

Обретенов пише за първото до Горов, но смята, че то не било адресирано до Горов, а до Георги Икономов, който живеел в дома на Горов тогава.

Обретенов пише, че още на другия ден след като получил третото писмо, това за вдигане на въстание и датирано 2 ноември, той го изпратил по сестра си Петрана до Търново. Значи това трябва да е било най-късно на 4 ноември.

Да, той така твърди, но Големия не е получавал никакво писмо от него ни на 4-ти, ни на 5-ти, нито въобще. 

Големия получава писмото датирано 2-ри ноември чак на 20-ти ноември и то не от Обретенов, а препис на това писмо от Данаил Попов, който препис изпраща по отец Матей до Левски в Стара Загора.

Мирчева отклонява темата за Обретенов, като надълго и нашироко разисква как е дошъл преписа на Данаил Попов и издига тезата, че този препис е дошъл през тракийската поща, през Пловдив. Тя даже не дискутира въпроса какво е станало с писмото у Обретенов, все едно то пак не съществува. Прави някакви догадки кой от тракийските куриери би могъл да бъде пробит, или дори кой от Ловеч би могъл.

Това е пълен нонсенс, защото не променя факта, че Обретенов е задържал и двете писма и не ги е изпратил. Както и да е дошъл преписът на Попов в Търново до Големия, там не е идвало никакво писмо изпратено от Обретенов. Мирчева издига абсурдната теза, че нямало провален куриер, защото двете писма-преписи от Данаил Попов, не били изпратени едновременно, а в донесението пишело, че са заловени едновременно.

Но пропуска очевадния факт, че щом Обретенов ги е задържал едновременно, те от него са заловени едновременно, преписани и преведени.

За мен е абсурдна тезата на Мирчева и за това, че писмото датирано 2-ри ноември е минало по тракийската поща - за какъв дявол да идва от тракийската поща в Търново, пък после пак да отива в Стара Загора. Според мен е минало през Плевен, то е видно и от картата къде е Турну Мъгуреле, къде е Плевен, къде е Търново и къде Пловдив, абсурдно е едно писмо да прави такива обиколки.

Левски очевидно не е имал пълно доверие на Обретенов, за да назначи през август Ради Иванов за дублиращ куриер в Плавен. При това Ради си е подал оставката от русенския ЧРК, преди да замине за Плевен, това е фиксирано в протокола им.

Добавка:

За преписите от Гюргево: Обретенов пише, че в писмото за Горов, Каравелов му нарежда да изпрати писмото му от 2-ри на Обретенов /брат Каврък/ в Русе, откъдето то да замине до Левски /за писмото му за освобождаване на затворените, нищо не споменава Обретенов/; пак в същото писмо до Горов, Каравелов му нарежда да изпрати препис от писмото за вдигане на въстание до Данаил Попов в Турну Мъгуреле.

Последното нареждане на Каравелов е било узнато от Обретенов впоследствие, според мен. Когато е получил писмото на Каравелов до Левски за вдигане на въстание /и другото е получил, за освобождаване на затворените, но мълчи като комунист на разпит за него/, Обретенов не е знаел, за копието направено от Горов и изпратено до Данаил.

Това е интересен казус - защо Левски е държал на дублиращ Русе канал. Едното обяснение е, че е искал да има свой архив при Данаил, който е бил упълномощен да копира всички писма минаващи през него и да пази архив от тях /нечестивците се отмятат от думите си, затова искай от тях черно на бяло/; другото обяснение е, че Левски е имал съмнения за канала през Обретенов и затова през август изпраща с "рязана книга" в Плевен Ради Иванов като втори куриер през Турну Мъгуреле-Плевен-Търново-Ловеч. Обретенов дума не обелва за това назначение на Ради, може и да не е знаел за него, но има запазена "скара" надписана от Левски за Ради Иванов, както и свидетелства на съвременници плевенчани, за това, че Ради е изпълнявал куриерски функции на ВРО по онова време, докато легално е бил назначен за учител в Плевен.

Най-логичното и естествено е копието направено от Данаил в Турну Мъгуреле да е минало през Ради Иванов в Плевен на път за Търново и именно това копие е намерило Левски в Стара Загора. Именно за него Страшимиров пише, че е било в архива на Ловеч, занесено там впоследствие от Левски, след като го е получил в Стара Загора от отец Матей.

Аз също се изненадах на странната статия на Кета Мирчева, защото говорим само за два преписа на писмата, трети или четвърти препис, който да обикаля Пловдив-ско просто няма. Тези два преписа са лесно проследими, ясно е по коя верига от куриери са минали. Затова са странни съчиненията, които прави, някак всичко възможно, нагласено, за да оневини Обретенов. Толкова ли е страшно да се напише, че той не е поборникът, за който е създадена грешна представа, не е герой, както са свикнали да го наричат. Интересното е, че самият Обретенов не е съобразил, че има още един канал, по който ще тръгне препис на същите писма към Левски. Знаел е защо Ради Иванов е отишъл в Плевен, но защо не се е сетил, че и през него ще тръгне писмо? Смятал е, че е основен и най-важен куриер за Каравелов и само на него се разчитало в онзи момент или нещо друго? Защото тръгването на писмата и през Плевен обезсмислило задържането им в Русе. На практика стигнали до Левски и той самият заявил това през Извънредната Комисия. Интересното е, че вместо те да го попитат дали е виждал тези писма, най-вероятно защото са сигурни, че той не ги е получил, Апостола сам обяснява, че не вдигнал въстание, въпреки, че така му наредили:

ПОВТОРЕН РАЗПИТ НА СПОМЕНАТИЯ ВАСИЛ ЛЕВСКИ 5 ЯНУАРИ 1873
Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и кога мина пак отсам?
При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на необходимостта, четири-пет месеца не минах отсам. Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети, за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението.
Какво ти попречи да изпълниш това си намерение?
Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха.
18 зилкаде 1289 - 6 януари 1873 година.
Подписал: Дякон Васил Левски

И... чета няколко пъти превода на доклада на Хамди паша, къде пише, че тези писма са иззети едновремено, а не в разстояние на ден-два например? Пише, че са взети от един приносител, но не и едновременно двете или преводът не е точен...

 

Редактирано Август 24, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

 Интересното е, че самият Обретенов не е съобразил, че има още един канал, по който ще тръгне препис на същите писма към Левски. Знаел е защо Ради Иванов е отишъл в Плевен, но защо не се е сетил, че и през него ще тръгне писмо? Смятал е, че е основен и най-важен куриер за Каравелов и само на него се разчитало в онзи момент или нещо друго?

Като се мисли рационално, няма никакъв смисъл едно и също писмо /писма/ да се изпращат два пъти по различни куриери. Предполагам Обретенов е разсъждавал рационално. Но, според мен, изпращането на писмата касаещи важни решения на БРЦК по договорка между Левски и Каравелов, и то по искане на Левски, по мое мнение, е ставало и през Гюргево-Русе и през Турну Мъгуреле-Плевен. Това говори, че по това време Левски не се е доверявал на Каравелов и е искал двойна осигуровка с гарант Данаил Попов, на когото е имал пълно доверие. Всичко е оставало като архив у Попов, а Каравелов, за да нареди на Горов да прати препис на Попов, е имал задължението пред Левски да направи това.

Само по себе си дублирането на писмата е безсмислено, ако я няма тази двойна осигуровка и за Левски, не за Каравелов. Това обяснява и назначението на Ради Иванов на мястото на Попхинов в Плевен.

Левски е бил в Стара Загора на 6-ти ноември 1872. За да бъде там на тази дата, трябва да е тръгнал от Пловдив най-късно на 5-ти ноември. Попов е датирал преписа на писмото от Каравелов 2-ри ноември. За да стигне то на 5-ти в Пловдив /350 км/ куриерът от тракийската поща трябва да е препускал в галоп без да спира от 3-ти до 5-ти. Мирчева твърди, че имало препис на писмото от пловдивския комитет, възможно е, но не този препис е намерил Левски в Стара Загора на 21-ви, а преписът на Попов. И няма откъде да е минало писмото-препис на Попов, освен през Плевен /Ради Иванов/.

Но всички тези подробности са без предмет, тъй като във всички случаи, писмото-препис /било от Пловдив, било от Попов/ е намерило Левски в Стара Загора, а не оригиналът, който Обретенов твърди, че е изпратил на другия ден, след като го е получил от Гюргево. Разстоянието Гюргево-Русе е 14 км, а Русе-Търново 100 км; ако Обретенов е получил писмото на 3-ти, сестра му Петрана е тръгнала на 4-ти, най-късно на 5-ти писмото-оригинал от Обретенов е трябвало да бъде в ръцете на Големия; такова писмо обаче той не е получил, оригиналът заедно с първото писмо на Каравелов /негов оригинал нямаме, Обретенов не е благоволил да го предаде на държавата/ са били през цялото време задържани от Обретенов. Какво толкова сложно има в това, че да не го забележат цял куп професионалисти?

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Като се мисли рационално, няма никакъв смисъл едно и също писмо /писма/ да се изпращат два пъти по различни куриери. Предполагам Обретенов е разсъждавал рационално. Но, според мен, изпращането на писмата касаещи важни решения на БРЦК по договорка между Левски и Каравелов, и то по искане на Левски, по мое мнение, е ставало и през Гюргево-Русе и през Турну Мъгуреле-Плевен. Това говори, че по това време Левски не се е доверявал на Каравелов и е искал двойна осигуровка с гарант Данаил Попов, на когото е имал пълно доверие. Всичко е оставало като архив у Попов, а Каравелов, за да нареди на Горов да прати препис на Попов, е имал задължението пред Левски да направи това.

Само по себе си дублирането на писмата е безсмислено, ако я няма тази двойна осигуровка и за Левски, не за Каравелов. Това обяснява и назначението на Ради Иванов на мястото на Попхинов в Плевен.

Левски е бил в Стара Загора на 6-ти ноември 1872. За да бъде там на тази дата, трябва да е тръгнал от Пловдив най-късно на 5-ти ноември. Попов е датирал преписа на писмото от Каравелов 2-ри ноември. За да стигне то на 5-ти в Пловдив /350 км/ куриерът от тракийската поща трябва да е препускал в галоп без да спира от 3-ти до 5-ти. Мирчева твърди, че имало препис на писмото от пловдивския комитет, възможно е, но не този препис е намерил Левски в Стара Загора на 21-ви, а преписът на Попов. И няма откъде да е минало писмото-препис на Попов, освен през Плевен /Ради Иванов/.

Но всички тези подробности са без предмет, тъй като във всички случаи, писмото-препис /било от Пловдив, било от Попов/ е намерило Левски в Стара Загора, а не оригиналът, който Обретенов твърди, че е изпратил на другия ден, след като го е получил от Гюргево. Разстоянието Гюргево-Русе е 14 км, а Русе-Търново 100 км; ако Обретенов е получил писмото на 3-ти, сестра му Петрана е тръгнала на 4-ти, най-късно на 5-ти писмото-оригинал от Обретенов е трябвало да бъде в ръцете на Големия; такова писмо обаче той не е получил, оригиналът заедно с първото писмо на Каравелов /негов оригинал нямаме, Обретенов не е благоволил да го предаде на държавата/ са били през цялото време задържани от Обретенов. Какво толкова сложно има в това, че да не го забележат цял куп професионалисти?

За да бъдем точни, те пропускат и фактите около смъртта на Ангел Кънчев, правят се, че в. Византис не съществува, изобщо не свързват списъка на Кънчев с искането година по-рано от Левски да направи списък с подписи на големци... Като цяло, работят на парче, което пречи да се види цялата картина и да се даде реалистична оценка на хората и събитията без патетика, славославене и т.н. 
Иначе за мен е смислено поне по два канала да се е пращало съобщение до Левски, вероятността поне едното да стигне до него е била по-голяма. Плюс, че той е изисквал по принцип от Данаил Попов да прави преписи на кореспонденцията, за да има архив един ден. Колко е бил ценен архивът по онова време става ясно, когато осъзнаем, че заради ловешкия архив и парите от комитетите Апостола рискува да влезне в града и е предаден.
Ради Иванов се е дистанцирал от русенската банда още след убийството на Пенев, при излизането от затвора веднага е заминал за Влашко да си търси работа там, а после идеята за Плевен е била добре дошла, за да се отдалечи от Обретенов и комитета. Направил го и официално, което му прави чест. Никога повече не работил заедно с някого от тях. Но си вършел работата като куриер на ВРО и Левски.
Принципно, знам, че е имало и трети канал, през Свищов, в доклада на Саиб паша от 1873г. пише, че Левски прекарал през там с лодка оръжие и документи, по памет през юни 1872г., но кой е издал това на властта не е ясно, научили са явно при задкулисните разпити, защото тази информация я няма в официалните Протоколи от разпитите, от снощи проверявам. Също така няма и данни преписи от двете писма на Левски да са минали през Свищов, нито кой би бил куриера в случая през ноември 1872г.

Единствената информация за тези писма идва първо от Левски, от Протокола от втория му разпит, от доклада на Хамди паша, от спомените на Михаил Греков, Обретенов и Големия, от самия оригинал на второто писмо, но при сглобяването по кой канал са минали, за мен Вие сте прав, че само в Русе е могло да има пробойна. Там е получен преписа от Гюргево, отгоре с надпис от Георги Икономов да побърза Обретенов, да се задейства веднага...
 

Редактирано Август 25, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 45 минути, Borova gora said:

Изобщо, работят на парче, което пречи да се види цялата картина и да се даде реалистична оценка на хората и събитията без патетика, славославене и т.н. 

Какво би се получило с държава, в която политици и тайни служби работят по този начин... Видно е. 

Но историците се занимават с политика, икономика и дипломация в минало време, така че последствията се минимализират... донякъде.

Преди 45 минути, Borova gora said:

Ради Иванов се е дистанцирал от тях още след убийството на Пенев, при излизането от затвора веднага е заминал за Влашко да си търси работа там, а после задълго напуснал Русе. Идеята за Плевен е била добре дошла, за да се отдалечи от Обретенов и комитета. Никога повече не работил заедно с някого от тях. 

Подаването на оставката му от комитета говори за конфликт; Големия е член на Привременното правителство в Ловеч, но си остава член на комитета в Търново; Попхинов също е член на Привременното правителство в Ловеч, но си остава член на ЧРК Плевен; Ради Иванов подава оставка, къса с ЧРК Русе.

 

Преди 45 минути, Borova gora said:

Единствената информация за тези писма идва първо от Левски, от Протокола от втория му разпит, от доклада на Хамди паша, от спомените на Михаил Греков, Обретенов и Големия, от самия оригинал на второто писмо, но при сглобяването по кой канал са минали, за мен Вие сте прав, че само в Русе е могло да има пробойна. Там е получен преписа от Гюргево, отгоре с надпис от Георги Икономов да побърза Обретенов, да се задейства веднага...

Възможно е, първото писмо от 30 октомври за освобождаване на зъдържаните да е намерило Левски в Пловдив; той така и казва пред Комисията. За желанието му да говори за тези писма, според мен, те са ги сложили пред очите му, Левски мълчи за всичко, което комисията не притежава и я заблуждава изключително умело относно това, което тя е имала като документи, визирам описанието му как тръгнал през Русе за Цариград, да се срещне с "хора като тях" и т.н.

Възможно е също така, второто писмо от 2-ри да не го е заварило в Пловдив, но е малко вероятно, защото пловдивчани са знаели къде заминава - в Стара Загора - където той е пристигнал на 6-ти. Показателно е, че докато не получава второто писмо-препис от отец Матей, Левски не реагира писмено, чак на 21 диктува отговора на старозагорци, а на 24-ти този на сливенци. Ерго, реакцията му е отключена от писмото донесено му от отец Матей от Търново, не по-рано. Защо се е мотало толкова дълго това второ писмо - от 2-ри до 20-ти - аз лично нямам обяснение, но в едно е права Мирчева, двете са пътували по различни куриери и са търсели Левски из Тракия, а той бързо е сменял местонахождението си.

Единственото място, на което двете писма биха могли да се заловят ЕДНОВРЕМЕННО е Обретенов, по простата причина, че той не ги изпраща.

Обяснението на Обретенов, че оригинала е стоял в Търново и после му е донесен оттам...не издържа дори пред снизходителния към него Д.Т.Страшимиров. Обретенов пише това в "Пролом" след смъртта на Големия, предвидливо, за да няма кой да го изобличи. Изобщо той с крайна неохота говори за връзката си с Големия и избягва да споменава името му, като подменя факта, че писмата на Големия адресирани до него са подписвани със "Стефан Карагьозов", вместо това твърди че зад този псевдоним се криел председатела Иван Хаджидимитров /Заралията/.

Защо гилдията го защитава като Матросов не знам.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Какво би се получило с държава, в която политици и тайни служби работят по този начин... Видно е. 

Но историците се занимават с политика, икономика и дипломация в минало време, така че последствията се минимализират... донякъде.

Подаването на оставката му от комитета говори за конфликт; Големия е член на Привременното правителство в Ловеч, но си остава член на комитета в Търново; Попхинов също е член на Привременното правителство в Ловеч, но си остава член на ЧРК Плевен; Ради Иванов подава оставка, къса с ЧРК Русе.

 

Възможно е, първото писмо от 30 октомври за освобождаване на зъдържаните да е намерило Левски в Пловдив; той така и казва пред Комисията. За желанието му да говори за тези писма, според мен, те са ги сложили пред очите му, Левски мълчи за всичко, което комисията не притежава и я заблуждава изключително умело относно това, което тя е имала като документи, визирам описанието му как тръгнал през Русе за Цариград, да се срещне с "хора като тях" и т.н.

Възможно е също така, второто писмо от 2-ри да не го е заварило в Пловдив, но е малко вероятно, защото пловдивчани са знаели къде заминава - в Стара Загора - където той е пристигнал на 6-ти. Показателно е, че докато не получава второто писмо-препис от отец Матей, Левски не реагира писмено, чак на 21 диктува отговора на старозагорци, а на 24-ти този на сливенци. Ерго, реакцията му е отключена от писмото донесено му от отец Матей от Търново, не по-рано. Защо се е мотало толкова дълго това второ писмо - от 2-ри до 20-ти - аз лично нямам обяснение, но в едно е права Мирчева, двете са пътували по различни куриери и са търсели Левски из Тракия, а той бързо е сменял местонахождението си.

Единственото място, на което двете писма биха могли да се заловят ЕДНОВРЕМЕННО е Обретенов, по простата причина, че той не ги изпраща.

Обяснението на Обретенов, че оригинала е стоял в Търново и после му е донесен оттам...не издържа дори пред снизходителния към него Д.Т.Страшимиров. Обретенов пише това в "Пролом" след смъртта на Големия, предвидливо, за да няма кой да го изобличи. Изобщо той с крайна неохота говори за връзката си с Големия и избягва да споменава името му, като подменя факта, че писмата на Големия адресирани до него са подписвани със "Стефан Карагьозов", вместо това твърди че зад този псевдоним се криел председатела Иван Хаджидимитров /Заралията/.

Защо гилдията го защитава като Матросов не знам.

Само забравяме редактора на Обретенов, проф. Арнаудов, който си е позволявал по собствените му думи да редактира и дори съкращава някои части от Спомените, а баща му е бил с Кънчев в последното му пътуване към Русе и малко тайни е имало за него относно русенския комитет. Не знаем доколко и каква е била неговата намеса, но със сигурност опитите му да изкара Обретенов героичен поборник при сравняване на факти и документи със събитията и твърденията в книгата, тотално издишат. Защо обаче в следващите сто години не го опровергават е загадка, историята трябва да се чете критично, а не литературно.

Стана ми интересно за отношението му към Големия, дали не е бил заподозрян най-накрая в нещо? Няма да научим, защото и Големия не му отделя прилично място в своите Спомени... Но най-много ми се искаше Ради Иванов да е разказал своята история, не е посмял...

Има опити и за реабилитиране на Христо Георгиев, обаче не бива да забравяме, че той е бил платен лидер на българската емиграция, платен повече и от Каравелов, за да се изживява като патриот, нищо общо с безсребреник като Левски и останалите истински поборници... 

Нещо любопитно, в една от статиите е написано, че Раковски купил от белгийска компания 1500 пушки, за да въоръжи първите ни легионери, не им се полагало дори оръжие... За нас е важно, че компанията е била белгийска, може би същата, към която в крайна сметка десетина години по-късно се насочил и Апостола. Значи, пътят към нея е бил утъпкан и сделката е била възможна, нашите не са били непознати за белгийските търговци, имали са някакво доверие по между си. Мостра от техните пушки изпратил Данаил Попов по майка си, да пренесе през Дунав за Левски, години по-късно е разпозната при сверяване на номерата в тефтера му и на самото оръжие в националния-военно исторически музей. Откупена е като колекционерска и дарена...

Открих и къде е била къщата на Иван Хаджипенчович, на мястото на днешната руска църква, дъщеря му се предполага, че е дарила земята за църква. Наистина е съвсем близо до някогашния конак, после царски дворец, където са се разиграли събитията, също е близо до храм-паметника, където са били казармите, в които Левски е бил затворен, всъщност на около пет-шест минути от паметника му. Интересен избор за дом на човек, който е бил част от събитията и е знаел Левски преди и по време на процеса.

Но още не съм напреднала с информация кой е бил верният на Левски в Свищов. Пренасянето на оръжие, документи с лодка през този канал обясняват забавянето му във Влашко до 1-ви юли, 1872г. Данните от доклада на Саиб паша изглеждат безспорни, макар нищо да не знаем по въпроса, а това е бил и един от каналите, определени за пренасяне на иглянките. Значи някой наистина верен е участвал като куриер.

Всъщност, въпреки, че се срещнали лично в печатницата на Каравелов, Левски не гласувал доверие на Обретенов, Русе не е сред градовете упоменати за пренос на оръжие. Плюс, самият Саиб паша искал да продължи разследването точно по Дунава след последното заседание на Комисията, да разкрие кои са били комитите там, очевидно научил важни неща за този регион от разпитваните, неща, които официално ги няма в протоколите, но от Цариград го спряли. Щял да навлезе в правомощията на валията на Русе и... да го засенчи вероятно.

Редактирано Август 25, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Само забравяме редактора на Обретенов, проф. Арнаудов, който си е позволявал по собствените му думи да редактира и дори съкращава някои части от Спомените, а баща му е бил с Кънчев в последното му пътуване към Русе и малко тайни е имало за него относно русенския комитет. Не знаем доколко и каква е била неговата намеса, но със сигурност опитите му да изкара Обретенов героичен поборник при сравняване на факти и документи със събитията и твърденията в книгата, тотално издишат. Защо обаче в следващите сто години не го опровергават е загадка, историята трябва да се чете критично, а не литературно.

Самият Обретенов след освобождението полага големи усилия да си създаде и запази имидж на героичен поборник. По традиция всяка година в деня на гибелта на Стефан Караджа, излизал начело на шествие в Русе с черепа на Караджата, фамилията му била нещо като патентован притежател на този череп, има снимки в нета на Обретенов с черепа държащ реч пред множество. Един вид, Обретонови-Тихови са упълномощени свише да показват на света този фетиш, по-късно се установява, че баба Тонка го извадила по грешка от общия гроб, бил на друг четник, ама нейсе... и така нататък.

Преди 14 часа, Borova gora said:

Нещо любопитно, в една от статиите е написано, че Раковски купил от белгийска компания 1500 пушки, за да въоръжи първите ни легионери, не им се полагало дори оръжие... За нас е важно, че компанията е била белгийска, може би същата, към която в крайна сметка десетина години по-късно се насочил и Апостола. Значи, пътят към нея е бил утъпкан и сделката е била възможна, нашите не са били непознати за белгийските търговци, имали са някакво доверие по между си. Мостра от техните пушки изпратил Данаил Попов по майка си, да пренесе през Дунав за Левски, години по-късно е разпозната при сверяване на номерата в тефтера му и на самото оръжие в националния-военно исторически музей. Откупена е като колекционерска и дарена...

И мен ме впечатли тази публикация. Най-вероятно са фабриката за оръжия Комблен, които имат патенти още от 50-те години на 19-ти век:

https://littlegun.be/arme belge/artisans identifies c/a comblain gb.htm

Данаил Попов купува техни револвери, може би над 200 броя са внесени в Ловеч и раздадени по комитетите, двете пушки - тази за Ангел и другата за Левски - също са били Комблен-1871. Данаил като виден член на ТБЦК и приближен на Касабов, трябва да е наследил и канала за купуване на оръжие от белгийците, но не съм срещал специално изследване на тази тема.

Преди 14 часа, Borova gora said:

Но още не съм напреднала с информация кой е бил верният на Левски в Свищов. Пренасянето на оръжие, документи с лодка през този канал обясняват забавянето му във Влашко до 1-ви юли, 1872г. Данните от доклада на Саиб паша изглеждат безспорни, макар нищо да не знаем по въпроса, а това е бил и един от каналите, определени за пренасяне на иглянките. Значи някой наистина верен е участвал като куриер.

Според мен е бил Гено Чолаков от Силистра, откъдето Левски е възнамерявал да прехвърля оръжие:

https://libsilistra.bg/index.php/2018-06-20-14-49-24/2018-07-17-08-15-01.html

Левски пише от Олтеница, преди да премине в Българско, на Кириак Цанков, че е открил способ за прехвърляне на пушки и лодкари за тази работа.

Олтеница е малко по на запад от Силистра, а според мен, лодкарят е бил Велико Скуртолов от село Ветрен, на десетина км от Силистра:

https://libsilistra.bg/index.php/189-pametta-i-znanieto/pametnici-vetren.html

Левски е познавал и двамата още от 1867-ма, когато изглежда Скуртолов го е прехвърлил нелегално с лодка към чифлика на Балкански, където е била базирана четата на Панайот Хитов, преди да влезе в Българско.

Въобще не става въпрос за Русе и нелегалния канал на баба Тонка с нейните лодкари.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Самият Обретенов след освобождението полага големи усилия да си създаде и запази имидж на героичен поборник. По традиция всяка година в деня на гибелта на Стефан Караджа, излизал начело на шествие в Русе с черепа на Караджата, фамилията му била нещо като патентован притежател на този череп, има снимки в нета на Обретенов с черепа държащ реч пред множество. Един вид, Обретонови-Тихови са упълномощени свише да показват на света този фетиш, по-късно се установява, че баба Тонка го извадила по грешка от общия гроб, бил на друг четник, ама нейсе... и така нататък.

И мен ме впечатли тази публикация. Най-вероятно са фабриката за оръжия Комблен, които имат патенти още от 50-те години на 19-ти век:

https://littlegun.be/arme belge/artisans identifies c/a comblain gb.htm

Данаил Попов купува техни револвери, може би над 200 броя са внесени в Ловеч и раздадени по комитетите, двете пушки - тази за Ангел и другата за Левски - също са били Комблен-1871. Данаил като виден член на ТБЦК и приближен на Касабов, трябва да е наследил и канала за купуване на оръжие от белгийците, но не съм срещал специално изследване на тази тема.

Според мен е бил Гено Чолаков от Силистра, откъдето Левски е възнамерявал да прехвърля оръжие:

https://libsilistra.bg/index.php/2018-06-20-14-49-24/2018-07-17-08-15-01.html

Левски пише от Олтеница, преди да премине в Българско, на Кириак Цанков, че е открил способ за прехвърляне на пушки и лодкари за тази работа.

Олтеница е малко по на запад от Силистра, а според мен, лодкарят е бил Велико Скуртолов от село Ветрен, на десетина км от Силистра:

https://libsilistra.bg/index.php/189-pametta-i-znanieto/pametnici-vetren.html

Левски е познавал и двамата още от 1867-ма, когато изглежда Скуртолов го е прехвърлил нелегално с лодка към чифлика на Балкански, където е била базирана четата на Панайот Хитов, преди да влезе в Българско.

Въобще не става въпрос за Русе и нелегалния канал на баба Тонка с нейните лодкари.

По-горе исках да кажа, че дори Обретенов да е направил някое пълно признание накрая, възможно е проф. Михаил Арнаудов да го е съкратил или изтрил по ред негови си причини. Абсолютно го допускам за него, сам е споменал, че е редактирал сериозно някои части.

За Свищов разследвам, търся, с идеята, че можеше и оттам някое от двете писма да е преминало или и двете. Но сега не мисля, че Каравелов или в Гюргево са знаели за тези куриери на Левски и са ги ползвали. Вероятно дори никога не са пращали нищо през тях до Апостола. Прегледах всичко намираемо за двамата, не бих допуснала, че препис на онези две писма в началото на ноември би минал през някой от тях, плюс имам съмнения, че са знаели на кого да ги доставят във вътрешността на българско. Предполагам, Левски си е държал информацията за тях в себе си, за да са незаподозрени, чисти пред властта, когато удари часът на пренасянето на иглянките. 
За Русе знаем със сигурност, че писмата са стигнали до Обретенов. То там и друг не би могъл да ги вземе, прочете и задържи, Ради Иванов и Кърджалиев са били в други части на българско. Драгостинов не помня къде е бил, но най-високопоставения от русенския ЧРК, който да приеме пощата в онзи момент е бил Обретенов, плюс че Икономов директно адресирал изречение до него да побърза. Самият Обретенов предава това писмо с надписа от Икономов в националния архив. Така че няма как да грешим и за историята ни няма полза да замазваме и да продължаваме да си измисляме какво ли не, още малко и през Одрин ще изкарат, че са преминали тези писма, само за да остане герой Никола Тихов Обретенов, нито е ок за децата след нас, които ще я намразят когато открият един ден лъжите в нея и ще няма да имат ценности и герои след това...

И една пропусната статия:

https://transportal.bg/zheleznitzite-i-komitetskoto-delo/

"След като се уверява, че русенският железен път вече се контролира надеждно от българите, Васил Левски насочва вниманието си към завземане на железница от Пловдив за Белово. Участъкът Одрин до Пловдив Успешно е преминал под денонощното наблюдение на комитетите. Редица постове се намират в ръцете на доверени лица. Проблемът остава отсечката до Белово. Левски настоява Теохан Райнов да замине за Цариград и чрез своите връзки там да успее да бъде назначен като главен управител на железния път от Пловдив за Белово. Райнов наистина успява да постигне това. Още щом се завръща в Пловдив, той пристъпва към завземане на ключови позиции в ръководството на железница . Първата заповед, която той издава, е за назначаването на Тодор Каблешков. Последва назначаването на Захари Стоянов, Ради Иванов, Георги Икономов, Тома Кърджиев, Иван Цанков." 

Все съм си мислила, че Иван Ведър е бил водещ в железничарските назначения, а то Тоефан Райнов по искане на Левски... Нашите русенски герои са в списъка, само Обретенов не е, сигурно за да има куриер в Русе...

Редактирано Август 26, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

По традиция всяка година в деня на гибелта на Стефан Караджа, излизал начело на шествие в Русе с черепа на Караджата, фамилията му била нещо като патентован притежател на този череп, има снимки в нета на Обретенов с черепа държащ реч пред множество.

За да не съм голословен:

https://utroruse.com/article/729179/

Преди 6 часа, Borova gora said:

За Свищов разследвам, търся, с идеята, че можеше и оттам някое от двете писма да е преминало или и двете. Но сега не мисля, че Каравелов или в Гюргево са знаели за тези куриери на Левски и са ги ползвали. Вероятно дори никога не са пращали нищо през тях до Апостола. Прегледах всичко намираемо за двамата, не бих допуснала, че препис на онези две писма в началото на ноември би минал през някой от тях, плюс имам съмнения, че са знаели на кого да ги доставят във вътрешността на българско. Предполагам, Левски си е държал информацията за тях в себе си, за да са незаподозрени, чисти пред властта, когато удари часът на пренасянето на иглянките. 

Левски твърди пред комисията в София, че пренесъл устави и др. документи през Свищов на идване от Влашко след събранието, така го е записал в доклада и Али Саиб паша, но, според мен, Левски е заблудил комисията. Ако проследим маршрута му от втората половина на юни до началото на юли, той е направил едно дълго пътуване по крайбрежието на Дунав откъм румънска страна, започвайки от Гюргево и стигайки до Бекет, откъдето пресича за Оряхово и пише прощално писмо /Сбогом, сбогом, сбогом.../; Обретенов твърди, че през втората половина на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му дал устави, квитанции и пушката, които Обретенов отнесъл в Търново. После Левски е тръгнал на запад, минал е през Турну Мъгуреле при Данаил Попов, където основава комитет, и е отишъл до Бекет, откъдето пресича за Оряхово. Да, минал е покрай срещуположния бряг на Свищов, но какви документи и устави да праща оттам, като вече ги е бил изпратил в Русе от Гюргево по Обретенов. Според мен в разпитите Левски хладнокръвно лъже Саиб паша, а последния чинно е отразил това в доклада.

Мястото за пренос на оръжие, както написах по-горе, според мен, е било срещу Силистра, който район Левски е познавал много добре, защото оттам с лодки е преминал като четник-знаменосец на Панайот Хитов през 1867, но това е само мое предположение.

 

Преди 6 часа, Borova gora said:

"След като се уверява, че русенският железен път вече се контролира надеждно от българите, Васил Левски насочва вниманието си към завземане на железница от Пловдив за Белово. Участъкът Одрин до Пловдив Успешно е преминал под денонощното наблюдение на комитетите. Редица постове се намират в ръцете на доверени лица. Проблемът остава отсечката до Белово. Левски настоява Теохан Райнов да замине за Цариград и чрез своите връзки там да успее да бъде назначен като главен управител на железния път от Пловдив за Белово. Райнов наистина успява да постигне това. Още щом се завръща в Пловдив, той пристъпва към завземане на ключови позиции в ръководството на железница . Първата заповед, която той издава, е за назначаването на Тодор Каблешков. Последва назначаването на Захари Стоянов, Ради Иванов, Георги Икономов, Тома Кърджиев, Иван Цанков." 

Все съм си мислила, че Иван Ведър е бил водещ в железничарските назначения, а то Тоефан Райнов по искане на Левски... Нашите русенски герои са в списъка, само Обретенов не е, сигурно за да има куриер в Русе...

Това се тиражира навсякъде, но според мен е малко вероятно, по-скоро невъзможно. Теофан е назначен за директор на Пловдивската железница през октомври 1872-ра, за това Левски съобщава в писмо до Каравелов от 30-ти октомври с.г., между другите неща, използвайки фразата "много от нашите казват, че той не може да бъде инакъв". Аз не го разчитам с положителен знак, "не може да бъде инакъв", според мен го чета като "практичен човек, пак се е нареди с връзки"; защо мисля така? Само преди година Левски и Теофан си разменят остри писма с упреци, това е отговора на Левски по повод на прословутото писмо "знаеш ли ти кои сме?", на което Левски отговаря, че му омръзнало да им гледа комедиите... После Теофан е бил позициониран в Гюргево, откъдето според донесението на османския търговски агент, е класифициран като "много опасен руски агент"; и хоп, след този донос срещу него от Гюргево, "опасния руски агент" отива в Цариград и се връща с тлъсто назначение началник на целия клон на баронхиршовата железница Пловдив-Белово. Как става тази работа без дебели връзки в Цариград и то след като вече турската власт е от 6 месеца по следите на Левски? Според мен, с протекции и на хора като Ведър по масонска линия, точно по това време Велик везир е вече Мидхат, масонът Мидхат, брат по масонска линия на Ведър и нищо чудно с по-нисък ранг от този на Ведър.

Та Левски изпратил Теофан в железницата, хубаво и патриотично звучи, но без никакви доказателство, а противоречи на реалните отношения между двамата. И веднага след назначението на Теофан, целия русенски ЧРК бива назначен по гарите като служители, напълно случайно навярно. Барабар с Каблешков, почти целия Гюргевски комитет, пак случайно. Но било по заръка на Левски. Не ми изглежда правдоподобно.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

За да не съм голословен:

https://utroruse.com/article/729179/

Левски твърди пред комисията в София, че пренесъл устави и др. документи през Свищов на идване от Влашко след събранието, така го е записал в доклада и Али Саиб паша, но, според мен, Левски е заблудил комисията. Ако проследим маршрута му от втората половина на юни до началото на юли, той е направил едно дълго пътуване по крайбрежието на Дунав откъм румънска страна, започвайки от Гюргево и стигайки до Бекет, откъдето пресича за Оряхово и пише прощално писмо /Сбогом, сбогом, сбогом.../; Обретенов твърди, че през втората половина на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му дал устави, квитанции и пушката, които Обретенов отнесъл в Търново. После Левски е тръгнал на запад, минал е през Турну Мъгуреле при Данаил Попов, където основава комитет, и е отишъл до Бекет, откъдето пресича за Оряхово. Да, минал е покрай срещуположния бряг на Свищов, но какви документи и устави да праща оттам, като вече ги е бил изпратил в Русе от Гюргево по Обретенов. Според мен в разпитите Левски хладнокръвно лъже Саиб паша, а последния чинно е отразил това в доклада.

Мястото за пренос на оръжие, както написах по-горе, според мен, е било срещу Силистра, който район Левски е познавал много добре, защото оттам с лодки е преминал като четник-знаменосец на Панайот Хитов през 1867, но това е само мое предположение.

 

Това се тиражира навсякъде, но според мен е малко вероятно, по-скоро невъзможно. Теофан е назначен за директор на Пловдивската железница през октомври 1872-ра, за това Левски съобщава в писмо до Каравелов от 30-ти октомври с.г., между другите неща, използвайки фразата "много от нашите казват, че той не може да бъде инакъв". Аз не го разчитам с положителен знак, "не може да бъде инакъв", според мен го чета като "практичен човек, пак се е нареди с връзки"; защо мисля така? Само преди година Левски и Теофан си разменят остри писма с упреци, това е отговора на Левски по повод на прословутото писмо "знаеш ли ти кои сме?", на което Левски отговаря, че му омръзнало да им гледа комедиите... После Теофан е бил позициониран в Гюргево, откъдето според донесението на османския търговски агент, е класифициран като "много опасен руски агент"; и хоп, след този донос срещу него от Гюргево, "опасния руски агент" отива в Цариград и се връща с тлъсто назначение началник на целия клон на баронхиршовата железница Пловдив-Белово. Как става тази работа без дебели връзки в Цариград и то след като вече турската власт е от 6 месеца по следите на Левски? Според мен, с протекции и на хора като Ведър по масонска линия, точно по това време Велик везир е вече Мидхат, масонът Мидхат, брат по масонска линия на Ведър и нищо чудно с по-нисък ранг от този на Ведър.

Та Левски изпратил Теофан в железницата, хубаво и патриотично звучи, но без никакви доказателство, а противоречи на реалните отношения между двамата. И веднага след назначението на Теофан, целия русенски ЧРК бива назначен по гарите като служители, напълно случайно навярно. Барабар с Каблешков, почти целия Гюргевски комитет, пак случайно. Но било по заръка на Левски. Не ми изглежда правдоподобно.

Да, щеше да е много хубаво Левски и Райнов да бяха работили добре заедно до самия край, но... друг създава пукнатините там в 1871-1872г.

Аз се връщам често и към случая Ловеч, градът, който най-много присъства в доклада на Саиб паша, за съжаление без детайли за заслугите на Мустафа Джеми ефенди. Сигурна съм, че има друг доклад, който да подкрепи неговото повишение, каквото й е получено през в1874г., но все още чака да бъде открит в архивите, предполагам в архива свързан или със Саиб паша или с Джеми ефенди, не е в този на Левски.

Около две седмици са държани Марин и Димитър в конака без да задържат други. Другите петдесетина са разпитани без шум и пратени обратно в къщи. Но защо биха държали Марин и Димитър цели две седмици когато са очаквани с четири очи в София? Според мен Марин е този, който не се е дал от първата среща, трябвало е да го убеждават, затова и сестра му, и баща му са влезнали в играта. Затова и са позволили на Пъшков да го види в тоалетните, съгласно Спомените му, за да му повлияе и като знае, че не е сам, а с Димитър по този път, да се съгласи да сътрудничи. Оттук и непрекъснатото влияние на фамилията върху Марин, пътуването на сестра му до София, възможността да говори с баща си по пътя и т.н., за да го накарат да се погрижи за себе си и да се откаже от Левски.

Наистина, преди Къкрина са Марин и Димитър, единствените задържани задълго, оставането им с дни в конака без изтезания е било план да пречупят Марин по по-фин начин, така че да им съдейства, за да заловят главатаря на организацията. Двамата ловешки комитаджии е нямало кой знае какво неизвестно на властта да й кажат, затова инквизиции не са им прилагани, единственото, с което са могли да бъдат полезни е да съдействат за залавянето на Апостола. И те, и близките им. Ако ги пуснат, фамилията Поплуканови не би участвала и не би съдействала с нищо... 

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Аз се връщам често и към случая Ловеч, градът, който най-много присъства в доклада на Саиб паша, за съжаление без детайли за заслугите на Мустафа Джеми ефенди. Сигурна съм, че има друг доклад, който да подкрепи неговото повишение, каквото й е получено през в1874г., но все още чака да бъде открит в архивите, предполагам в архива свързан или със Саиб паша или с Джеми ефенди, не е в този на Левски.

Около две седмици са държани Марин и Димитър в конака без да задържат други. Другите петдесетина са разпитани без шум и пратени обратно в къщи. Но защо биха държали Марин и Димитър цели две седмици когато са очаквани с четири очи в София? Според мен Марин е този, който не се е дал от първата среща, трябвало е да го убеждават, затова и сестра му, и баща му са влезнали в играта. Затова и са позволили на Пъшков да го види в тоалетните, съгласно Спомените му, за да му повлияе и като знае, че не е сам, а с Димитър по този път, да се съгласи да сътрудничи. Оттук и непрекъснатото влияние на фамилията върху Марин, пътуването на сестра му до София, възможността да говори с баща си по пътя и т.н., за да го накарат да се погрижи за себе си и да се откаже от Левски.

Наистина, преди Къкрина са Марин и Димитър, единствените задържани задълго, оставането им с дни в конака без изтезания е било план да пречупят Марин по по-фин начин, така че да им съдейства, за да заловят главатаря на организацията. Двамата ловешки комитаджии е нямало кой знае какво неизвестно на властта да й кажат, затова инквизиции не са им прилагани, единственото, с което са могли да бъдат полезни е да съдействат за залавянето на Апостола. И те, и близките им. Ако ги пуснат, фамилията Поплуканови не би участвала и не би съдействала с нищо... 

Провалът в Ловеч е дошъл отвън. 7-8 месеца, както са го датирали историците, означава през април, а според мен, още по-рано, с арестуването и пречупването на Обретенов в началото на март. Опитите да се сложи в ролята на ловечки доносник Иванчо Чолака са от същия вид като опитите да се защитава Обретенов като провален куриер на ВРО. Издайничеството в Ловеч не може да бъде нито от Чолака, нито от дякон Паисий, от високо поставен в йерархията на Привременното правителство там е.

Всички анализатори в това, което прочетох, когато се опитват да доказват, че човекът направил списъка на Хамди в частта му за Ловеч е външен за комитета, съзнателно или не, пропускат факта на едновременните обиски на тайните къщи на Левски след убийството на слугата. Достъп до информацията за тайните къщи са имали много ограничен брой хора в Привременното правителство.

Заминаването на Драсов и липсата му в списъка, пропускането на Пъшков в този списък, както и ни в клин ни в ръкав появата на Добре Механджията в него, въобще не са споменати от т.н. "анализатори", а всички тези неща са факт. Ето защо, според мен, нашата версия, че в началото е бил посочен Драсов като мотор на целия комитет в Ловеч и оттам е започнало "разплитането на чорапа", както се изразява за Русе Хитов, е най-близо до вероятността да се окаже вярна. Необходим е само един или няколко документа, за да се потвърди, но другите версии - тази със случаен член на комитета в Ловеч или другата с Чолака или Паисий - нямат никакъв шанс да се окажат верни, а просто, според мен, са измислени от малодушие.

Времето ще покаже кой крив кой прав, но за мен предателството на Обретенов с неизпращането на двете заловени писма от Каравелов до Левски е безспорно, а оттам "разплитането на чорапа" в Ловеч е било на ръка разстояние.

Може да се разсъждава защо и по какви причини е бил провален самият Обретенов, което всъщност е истинската причина за залавянето на Левски и провала на ВРО. Но тези разсъждения ще ни отведат в непозната територия и опасявам се към пренаписване на историческия разказ за онези събития.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Провалът в Ловеч е дошъл отвън. 7-8 месеца, както са го датирали историците, означава през април, а според мен, още по-рано, с арестуването и пречупването на Обретенов в началото на март. Опитите да се сложи в ролята на ловечки доносник Иванчо Чолака са от същия вид като опитите да се защитава Обретенов като провален куриер на ВРО. Издайничеството в Ловеч не може да бъде нито от Чолака, нито от дякон Паисий, от високо поставен в йерархията на Привременното правителство там е.

Всички анализатори в това, което прочетох, когато се опитват да доказват, че човекът направил списъка на Хамди в частта му за Ловеч е външен за комитета, съзнателно или не, пропускат факта на едновременните обиски на тайните къщи на Левски след убийството на слугата. Достъп до информацията за тайните къщи са имали много ограничен брой хора в Привременното правителство.

Заминаването на Драсов и липсата му в списъка, пропускането на Пъшков в този списък, както и ни в клин ни в ръкав появата на Добре Механджията в него, въобще не са споменати от т.н. "анализатори", а всички тези неща са факт. Ето защо, според мен, нашата версия, че в началото е бил посочен Драсов като мотор на целия комитет в Ловеч и оттам е започнало "разплитането на чорапа", както се изразява за Русе Хитов, е най-близо до вероятността да се окаже вярна. Необходим е само един или няколко документа, за да се потвърди, но другите версии - тази със случаен член на комитета в Ловеч или другата с Чолака или Паисий - нямат никакъв шанс да се окажат верни, а просто, според мен, са измислени от малодушие.

Времето ще покаже кой крив кой прав, но за мен предателството на Обретенов с неизпращането на двете заловени писма от Каравелов до Левски е безспорно, а оттам "разплитането на чорапа" в Ловеч е било на ръка разстояние.

Може да се разсъждава защо и по какви причини е бил провален самият Обретенов, което всъщност е истинската причина за залавянето на Левски и провала на ВРО. Но тези разсъждения ще ни отведат в непозната територия и опасявам се към пренаписване на историческия разказ за онези събития.

"... и опасявам се към пренаписване на историческия разказ за онези събития." - Събитията са се случили, историята на героите и предателите е написана, единствен въпрос е колко от нея ние искаме да знаем. За историците в университетите важи същото, колко от историята ни искат да е видима и колко да остане в тъмната част, като айсберг под водата. Докато някои истини не започнат да изплуват както в случая с поп Кръстьо.

Да припомня, че и името на Общия го няма в списъка, а той ловчанлии е знаел добре и ги издал пред Извънредната Комисия, точно тези, които му осигурили Пълномощното, каква благодарност!, липсата на името му не е случайна. 
Аз не съм променила мнението си за случая на Драсов, сигурна съм, че е заминал спешно, под предлог да учи, за да не стане доносник... С него напуснал и Иван Колев, името му също го няма в списъка. Драсов е търсил предателя през целия си живот след това, подозрителен е бил и към Хитов, и към Каравелов, от които се дистанцирал категорично около 1874-1875 и останало така до края на живота му. Той не се включва в Гюргевския комитет, което също си е въпрос за анализ, тъй като принципно е бил активен и зад граница.

Благодарение на него обаче през юли 1872г., е убийството на дякон Паисий, който имал голяма уста и я ползвал в грешното време, когато някой наистина започнал да издава. Но дякон Паисий е бил предателят. За Чолака съм сигурна, че по-скоро би издал пострадалите първенци, обраните, той от обир се е страхувал, но няма как да е знаел петдесетина членове на целия комитет, които после без шум са били разпитани.
За Марин предполагам, че не се е дал лесно, ако бе поддал от ден първи, до три-четири дни с Пъшков да са били пратени към София, затова си разсъждавах, че заради него са ги държали две седмици в конака. Иначе ни Пъшков, ни той са имали кой знае какво са издаване, властта вече е знаела твърде много, от месеци е търсела Дякона. Но разликата в арестуването им, Марин в окови воден през централните улици, а Димитър поканен като на гости говори и издава много за отношението на властта към двамата.
За Обретенов - трудната тема, защото в паниката си Каравелов изискал убийството на Пенев, но... то било отложено поне с петнадесетина дни, значи в Русе не го приели като задача на живот и смърт. По-скоро са се колебаели или търсели гръб за пред полицията, ако се насочи към тях, да имат защита. Пенев по своя воля или насочен от някого взел писмата, между тях може да е имало и писма от Ловеч, подписани от Драсов, но това не му е било трудно, Симидов твърди, че Каравелов си е бил разпилян и разхвърлян, виновен отвсякъде за лесния достъп до документите му. Обретенов препоръчал Пенев в печатницата на Каравелов, а както видяхме по-горе от изворите, бил е също член на тайния русенски комитет преди ВРО, следователно от шефа му, поръчителя се очаквало и да го накаже.

Следват смъртта на Кънчев, попадането на неговия списък с подписите в ръцете на властта и... неизвестността какво се случва с откраднатаот Пенев кореспонденция на Каравелов. Това е любопитно, плюс, че от новите документи вече знаем и за около 60 писма на и до Апостола от Влашко, Сърбия, Русия, попадали преди самия процес в ръцете на Извънредната Комисия. Това означава, че през 1872г. имало невероятно голямо изтичане на кореспонденция, трябва да има обяснение за този провал.

Самият Обретенов пък според мен е искал да заеме мястото на Ангел Кънчев като пръв помощник на Апостола. В унисон с тази амбиция е бил изтласкван напред от Каравелов, който без препоръки го взел на Събранието. Тук обаче има едно НО, Обретенов е единствения, който не е минал през Белград и Хитов, за разлика от Кънчев, Общия, Фердинанд, вероятно не е и получавал суми оттам... Затова не съм сигурна, че е бил провален съзнателно. Всъшност и сам има дял в провала си, Пенев е клан като животно, нямало как полицията да си затвори очите, нямало начин ложата да му се притече при такова убийство и да съдейства да ги освободят.

За съзнателен провал, по-скоро при Кънчев вероятно да има, това и Захари го е предполагал, заради списъка, Христо Георгиев, подписите, шифровките... Може и да е подучула за този списък полицията, много лица са участвали и подписвали, а пък Обретенов пробвал да стовари убийството на Пенев върху Кънчев, та съвсем навързал събитията и насочил властта в посока към организацията, никакъв опит да го изкара криминално деяние. Точно в стил Общия, все едно са минали една школа. Общият също от криминалния обир на Арабаконак извърта всичко в посока ВРО, по думите на Саиб паша още с първите минути на ареста му.

За Драсов, ако в полицията са видяли името му в писма от Ловеч, част от откраднатите писма от Каравелов, а с този град кореспонденцията е била усилена, нормално да са разпитвали Обретенов за него и да са се насочили право към Ловеч. Драсов просто е извадил много късмет, че е бил съсед на Али Чауш и са били в добри отношения, от него получил и тескере, а Иван Колев и пари...

Другите се досетили и обмисляли как да избягат, особено след убийството на слугата на Денчо Халача и бастисването на тайните къщи. Никола Сирков се отказал от бягство, защото имал семейство и така Мария Сиркова научила детайлите, за да ги разказва след години.

Не съм сигурна, че Драсов би издал имената и тайните къщи, той е бил човек на честта, затова избягал, затова след години казал, че оставя честното си име, не пари и имоти, по-скоро подозирам Иван Колев на този етап... И после Пъшков, заради начина по който е арестуван, а и около Яким Шишков също има незивестни, знаел е всичко, щом след ареста на Пъшков с когото били ортаци отишъл да изгори документи в дома му. Но все си мисля относно Ловеч... бил е столицата на Левски, Драсов е пишел в писмата, че неговата дума тежи, това е вадело очите във Влашко и остава отворена вратата да са искали да бъде издадена, съвсем съзнателно, предателство истинно, не от страх...

Редактирано Август 28, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Самият Обретенов пък според мен е искал да заеме мястото на Ангел Кънчев като пръв помощник на Апостола. В унисон с тази амбиция е бил изтласкван напред от Каравелов, който без препоръки го взел на Събранието. Тук обаче има едно НО, Обретенов е единствения, който не е минал през Белград и Хитов, за разлика от Кънчев, Общия, Фердинанд, вероятно не е и получавал суми оттам... Затова не съм сигурна, че е бил провален съзнателно. Всъшност и сам има дял в провала си, Пенев е клан като животно, нямало как полицията да си затвори очите, нямало начин ложата да му се притече при такова убийство и да съдейства да ги освободят.

Аз смятам, че Обретенов е минал през Белград, и то по времето, когато там е бил и Ангел Кънчев. Кънчев пристига в Белград в началото на юли 1871 и стои там почти 2 месеца до края на ангуст с.г. Обретенов твърди в редактираните му от Арнаудов спомени, че отишъл в Букурещ да получи одобрението на Каравелов за куриер. Но лъже, както обикновено. Юни, юли, август и до края на годината Каравелов не е бил в Букурещ, а в Белград, където си договаря със сръбското правителство заем за печатницата и интриганства заедно с Хитов срещу Левски. През септември 1871 Хитов пише на Сливенския комитет, на ятаците от хайдутлука му там, да се готвят за въстание и им очертава стратегия за бойни действия. Драсов му отговаря остро от името на Левски да не прави такива глупости.

Как Обретенов ще ходи за одобрение от Каравелов в Букурещ, като Каравелов си пребивава в Белград?! Кънчев и Обретенов вероятно са се засекли при Каравелов в Белград и са били инструктирани как да работят в тандем от Каравелов-Хитов. Затова Обретенов и протежето му Захари навсякъде пишат, че автор на проектоустава бил Кънчев, а не Левски, нали Обретенов е бил свидетел как се пише този проект за Устав на БРЦК в Белград от Кънчев и Каравелов, видял е това.

Затова и Кънчев се отбива минимум 6 пъти в Русе след идването му в Ловеч, там е неговата свръзка с Каравелов, вече настанил се в Букурещ.

Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!

Убийството на Пенев, който е член на ВРО, става 2 дни преди идването на Кънчев. След като Пенев две седмици се е шляел безгрижно из Русчук. Полъгали са го, че ще го водят по "курварлък", така пише Дунав. Значи Пенев е бил напълно безгрижен, след като е тръгнал с тях в квартал с леки жени, нямал е страх.

Аз лично свързвам спешното убийство на Пенев на 1-ви с предстоящото идване на Кънчев на 3-ти. Не е трябвало да има среща между двамата, иначе Пенев е имал достатъчно време да издаде всички в Русе за двете седмици, в които е пребивавал там.

И ден след само/убийството на Кънчев е умрял член на ЧРК Русе, Костаки.

Обретенов, Кърджиев и Р.Иванов са арестувани на 1-ви, някой трябва да ги е издал на полицията като убийци на Пенев, някой от комитета, където са членували Пенев и Костаки, и няма кой друг да е, освен Костаки, защото Икономов вече е бил заминал за Влашко, а Драгостинов не е бил приет още за член.

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Аз смятам, че Обретенов е минал през Белград, и то по времето, когато там е бил и Ангел Кънчев. Кънчев пристига в Белград в началото на юли 1871 и стои там почти 2 месеца до края на ангуст с.г. Обретенов твърди в редактираните му от Арнаудов спомени, че отишъл в Букурещ да получи одобрението на Каравелов за куриер. Но лъже, както обикновено. Юни, юли, август и до края на годината Каравелов не е бил в Букурещ, а в Белград, където си договаря със сръбското правителство заем за печатницата и интриганства заедно с Хитов срещу Левски. През септември 1871 Хитов пише на Сливенския комитет, на ятаците от хайдутлука му там, да се готвят за въстание и им очертава стратегия за бойни действия. Драсов му отговаря остро от името на Левски да не прави такива глупости.

Как Обретенов ще ходи за одобрение от Каравелов в Букурещ, като Каравелов си пребивава в Белград?! Кънчев и Обретенов вероятно са се засекли при Каравелов в Белград и са били инструктирани как да работят в тандем от Каравелов-Хитов. Затова Обретенов и протежето му Захари навсякъде пишат, че автор на проектоустава бил Кънчев, а не Левски, нали Обретенов е бил свидетел как се пише този проект за Устав на БРЦК в Белград от Кънчев и Каравелов, видял е това.

Затова и Кънчев се отбива минимум 6 пъти в Русе след идването му в Ловеч, там е неговата свръзка с Каравелов, вече настанил се в Букурещ.

Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!

Убийството на Пенев, който е член на ВРО, става 2 дни преди идването на Кънчев. След като Пенев две седмици се е шляел безгрижно из Русчук. Полъгали са го, че ще го водят по "курварлък", така пише Дунав. Значи Пенев е бил напълно безгрижен, след като е тръгнал с тях в квартал с леки жени, нямал е страх.

Аз лично свързвам спешното убийство на Пенев на 1-ви с предстоящото идване на Кънчев на 3-ти. Не е трябвало да има среща между двамата, иначе Пенев е имал достатъчно време да издаде всички в Русе за двете седмици, в които е пребивавал там.

И ден след само/убийството на Кънчев е умрял член на ЧРК Русе, Костаки.

Обретенов, Кърджиев и Р.Иванов са арестувани на 1-ви, някой трябва да ги е издал на полицията като убийци на Пенев, някой от комитета, където са членували Пенев и Костаки, и няма кой друг да е, освен Костаки, защото Икономов вече е бил заминал за Влашко, а Драгостинов не е бил приет още за член.

Нямам нито един извор като доказателство, но все си мисля, че Пенев е искал да пре даде писмата на Кънчев, за да стигнат до Левски. Самите писма не е ясно къде са изчезнали, но ако ги имаше, Обретенов дори лъжа да е, щеше да ги спомене. Явно Пенев ги е бил скрил добре. 

Горе съм написала погрешка, че дякон Паисий е предател, пропуснала съм "не"-то, не е бил той предателя, по-скоро допускам, че това е Обретенов. Той е бил куриер поне шест-седем-осем месеца, преди да го заловят за убийството. През това време кореспонденция, подписана от Драсов до Каравелов и сие трябва да е минавала през него, няма как да не е, както и от Влашко до Ловеч, по спомени не мога да посоча конкретно писмо, но Обретенов си е бил пълноправен куриер. Драсов дори е пишел някои от писмата на Апостола под негова диктовка, той сам го твърди, въртял е комитета, а и Левски му го признава в разпитите, без него всичко се разтурило. След случая Попхинов, макар и нямащ право да чете писмата, Обретенов не е бил идиот когато ги получавал да не научавал от приносителя, че са от Ловеч, че са от Драсов... Затова първият удар не поел Марин, председателят, който бил и на Събранието с Никола, а Драсов. Просто издаването на Ловеч и Драсов се е случило по-рано във времето, преди Събранието, още когато Обретенов е приел да сътрудничи, за да се спаси от обесването за убийството, март-април. 

Все си мисля, дали е имал дял и в смъртта на Кънчев, доста неща е знаел за делата му, дали не се е откупил с него, а после му приписал убийството на Пенев, твърде подло... Но ако Костаки е издал Пенев, че чака Кънчев, за да му предаде писмата, а това си е било вид предателство спрямо боса Каравелов, тогава смъртта и на тримата е била предсказуема и свързана, отиват си само с разлика от ден-два, за да се запази тайната, съдържанието и подателите на тези писма, азиатския департамент и Белград, получаваните от вестникаря суми и от двете места. В Протоколът на русенския комитет има споменаване на посредник между убиеца и убийците, Костаки не е бил на местопрестъплението, очевидно не е искал смъртта на приятеля си, затова не са го взели със себе си, а когато научил, най-вероятно ги е издал, защото за часове, не за дни са арестувани. Бандата приключила и с него.

Значи Обретенов е минал през Белград... там са разпределили ролите, Кънчев да отива при Левски, а Никола да докладва на Каравелов, нещо като личен куриер, нещо като личен революционен комитет е бил русенския, изпълняващ смъртните му присъди без да информира Апостола. Затова съгласно новите документи толкова често Ловеч-Русе, Русе-Ловеч се срещат в тескерето на Ангел. Докладвал е на място и на място е получавал инструкции, зад гърба на Левски, никакви писма и следи... Няма писма от Кънчев до Каравелов, а той е бил писмовен човек за разлика от Общия. Но всичко е минавало през Обретенов, който може да го е усещал и като съперничество, като съревнование. Работата на Ангел пораснала, получил Пълномощно от Ловеч, затова при задачата за убийството на Пенев гледал да се докара пред Каравелов и я изпълнил.

Имал какво да издава срещу живота си в конака през март-април. При него е била информацията за Ловеч и Драсов, всичко, което Кънчев му е разказвал за тях, за събранията, за Пълномощното, което получил от привременната столица и вероятно унищожил в последните минути на живота си, защото за него не споменава Византис, само за шифрования списък с имената и подписите, това трябва да е хвърлил в Дунава, хартиите, които са видели да плават... Общият по това време не се споменава пред властта, Обретенов в Белград е научил, че за него трябва да мълчи, а ловешкият изайник съобщил само ловчанлии като се надявал с това да се размине, да не забравяме че списъка на Хамди паша е писан с месеци т.е. допълван и с данни от Събранието, и със списъка на последвалите убийства...

Жалко, че "Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!" - защото не е извършено нито със знанието и одобрението на Апостола, нито на шефа на тайната му полиция Христо Иванов-Големия. Не е точно ВРО. Но пък е по искане на Каравелов, който явно подкрепял такива акции и така започнало...

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Borova gora said:

Значи Обретенов е минал през Белград... там са разпределили ролите, Кънчев да отива при Левски, а Никола да докладва на Каравелов, нещо като личен куриер, нещо като личен революционен комитет е бил русенския, изпълняващ смъртните му присъди без да информира Апостола. Затова съгласно новите документи толкова често Ловеч-Русе, Русе-Ловеч се срещат в тескерето на Ангел.

Лъжите на Обретенов винаги са полуистини, половината е истина, другата част лъжа, изпечен лъжец е бил, идвало му отвътре. 

Ето какво пише в доклада на руския консул в Букурещ Офенберг до началника на Азиатския департамент Стремоухов за Каравелов в периода април-ноември 1871:

"докладът на дипломатическия представител на Русия в Букурещ Х. Х. Офенберг до П. Н. Стремоухов в С. Петербург. Отначало се посочва вярно, че издаването на в. “Свобода” се е прекратило в края на април 1871 г. [“ Свобода” временно спира между 17 април до към средата на окт. 1871 г. – Л.Г.; С. Г.], но по-нататък се твърди: “неговият бивш редактор Каравелов замина за Белград. По мнението на тукашните българи “Свобода”, имайки твърде ограничен брой абонати, се е издържал с парични помощи от Сърбия, прекратяването на които са накарали Каравелов да се откаже от издаването му и да иска лична среща с г-н Блазнавац. Тук нищо не е известно за продължаване на изданието по нова програма и под ръководството на Ценович и предполагат, че такъв род предположение не може да се осъществи поради недостиг на средства и умствената недоразвитост на Ценович, занимаващ се с дребни търговски дела.”111.

Всъщност, Д. Ценович отказва да подпомага издаването на вестника, а под натиска на новосъставеното консервативното румънско правителство и печатарят Александър Андрич спира да печата “Свобода”. Това принуждава Л. Каравелов да замине за Белград, за да получи подкрепата на либерали, близки до Омладината, но сръбското правителство има отрицателно отношение към редактора и линията на “Свобода”. В крайна сметка Л. Каравелов ще осъществи идеята си за доставка на самостоятелна печатница от Сърбия в Букурещ.

...в доклада си например Офенберг, твърди, че “редакторите на “Свобода” никога не са имали зад себе си партия сред букурещкото общество. Това, което те самите наричаха “Млада България”, беше кръжок от безделници, на брой 6-12 души. Липсата на съчувствие сред съотечествениците, а също така и потребностите на живота отдавна накараха мнозинството привърженици на Каравелов да прекратят връзките си с него и да се заемат с по-практични дела.”112. След пристигането на печатарската техника в Букурещ, от ноември 1871 г. “Свобода” започва да излиза с ударната сила на своя редактор. На 6 ноември 1871 г. Х. Х. Офенберг пише от Букурещ на П. Н. Стремоухов в С. Петербург, че “известният на Ваше превъзходителство публицист Л. Каравелов се завърна неотдавна в Букурещ, за да възобнови прекратеното издаване на своя вестник “Свобода” и допълва: “За учудване на своите съотечественици Каравелов сега притежава достатъчни парични средства и дори замисля да обзаведе тук печатница.”114

https://www.meridian27.com/article/izdatelskata-i-pechatarskata-deynost-na-lyuben-karavelov-mezhdu-1868-1878-g-v-memoarno

Обретенов твърди, че е отишъл при Каравелов и е получил от него одобрение за куриер на ВРО - това е истина; но Обретенов твърди, че това одобрение от Каравелов е получено в Букурещ - това е лъжа. От април до ноември 1871, когато Обретенов е бил поканен от Големия за "кореспондент", Каравелов е бил не в Букурещ, а в Белград, така че Обретенов е получил неговото одобрение оттам.

Както споменах, Кънчев е бил при Обретенов в Белград от началото на юли до края на август 1871. Тоест, точно по времето, когато Обретенов трябва да се е видял с Каравелов, защото поканата на Големия е отправена на 7 юни 1871.

Защо Обретенов крие посещението си в Белград, за мен е прозрачно: той по принцип крие връзката си с Хитов и Каравелов като тяхно момче за специални поръчки, прави се на независим, но не е бил. Аргументирам се с факта, че след смъртта на Левски, Хитов поема на ръчно управление Русенския ЧРК и Обретенов му докладва директно като по-нисш чин в армията на по-висш, за това има документи.

Писмата на Каравелов може да са били и до сливенските му агенти, защото в началото на септември Хитов праща писма до неговите хора там да вдигат въстание. Левски с писмо парира това въстание и Хитов се прави на умряла лисица, казва че ще се съобразява с решенията на ВРО и Левски, но се разболял и не може затова да иде на събранието в Букурещ - да води чета в Сливен може, но да иде до Букурещ, не. Въпреки че го няма в Букурещ, Каравелов го вкарва в Централния комитет.

Трябвало им е въстание на всяка цена, както на сърбите, така и на Азиатския департамент, а Левски им е пречел.

Обретенов и Кънчев са играели за сръбския отбор, според мен, и според събитията, които се развиват по-късно. Само че при Обретенов е имало малък фал със залавянето му след убийството на Пенев, който той е решил опортюнистично.

 

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Лъжите на Обретенов винаги са полуистини, половината е истина, другата част лъжа, изпечен лъжец е бил, идвало му отвътре. 

Ето какво пише в доклада на руския консул в Букурещ Офенберг до началника на Азиатския департамент Стремоухов за Каравелов в периода април-ноември 1871:

"докладът на дипломатическия представител на Русия в Букурещ Х. Х. Офенберг до П. Н. Стремоухов в С. Петербург. Отначало се посочва вярно, че издаването на в. “Свобода” се е прекратило в края на април 1871 г. [“ Свобода” временно спира между 17 април до към средата на окт. 1871 г. – Л.Г.; С. Г.], но по-нататък се твърди: “неговият бивш редактор Каравелов замина за Белград. По мнението на тукашните българи “Свобода”, имайки твърде ограничен брой абонати, се е издържал с парични помощи от Сърбия, прекратяването на които са накарали Каравелов да се откаже от издаването му и да иска лична среща с г-н Блазнавац. Тук нищо не е известно за продължаване на изданието по нова програма и под ръководството на Ценович и предполагат, че такъв род предположение не може да се осъществи поради недостиг на средства и умствената недоразвитост на Ценович, занимаващ се с дребни търговски дела.”111.

Всъщност, Д. Ценович отказва да подпомага издаването на вестника, а под натиска на новосъставеното консервативното румънско правителство и печатарят Александър Андрич спира да печата “Свобода”. Това принуждава Л. Каравелов да замине за Белград, за да получи подкрепата на либерали, близки до Омладината, но сръбското правителство има отрицателно отношение към редактора и линията на “Свобода”. В крайна сметка Л. Каравелов ще осъществи идеята си за доставка на самостоятелна печатница от Сърбия в Букурещ.

...в доклада си например Офенберг, твърди, че “редакторите на “Свобода” никога не са имали зад себе си партия сред букурещкото общество. Това, което те самите наричаха “Млада България”, беше кръжок от безделници, на брой 6-12 души. Липсата на съчувствие сред съотечествениците, а също така и потребностите на живота отдавна накараха мнозинството привърженици на Каравелов да прекратят връзките си с него и да се заемат с по-практични дела.”112. След пристигането на печатарската техника в Букурещ, от ноември 1871 г. “Свобода” започва да излиза с ударната сила на своя редактор. На 6 ноември 1871 г. Х. Х. Офенберг пише от Букурещ на П. Н. Стремоухов в С. Петербург, че “известният на Ваше превъзходителство публицист Л. Каравелов се завърна неотдавна в Букурещ, за да възобнови прекратеното издаване на своя вестник “Свобода” и допълва: “За учудване на своите съотечественици Каравелов сега притежава достатъчни парични средства и дори замисля да обзаведе тук печатница.”114

https://www.meridian27.com/article/izdatelskata-i-pechatarskata-deynost-na-lyuben-karavelov-mezhdu-1868-1878-g-v-memoarno

Обретенов твърди, че е отишъл при Каравелов и е получил от него одобрение за куриер на ВРО - това е истина; но Обретенов твърди, че това одобрение от Каравелов е получено в Букурещ - това е лъжа. От април до ноември 1871, когато Обретенов е бил поканен от Големия за "кореспондент", Каравелов е бил не в Букурещ, а в Белград, така че Обретенов е получил неговото одобрение оттам.

Както споменах, Кънчев е бил при Обретенов в Белград от началото на юли до края на август 1871. Тоест, точно по времето, когато Обретенов трябва да се е видял с Каравелов, защото поканата на Големия е отправена на 14 юни 1871.

Защо Обретенов крие посещението си в Белград, за мен е прозрачно: той по принцип крие връзката си с Хитов и Каравелов като тяхно момче за специални поръчки, прави се на независим, но не е бил. Аргументирам се с факта, че след смъртта на Левски, Хитов поема на ръчно управление Русенския ЧРК и Обретенов му докладва директно като по-нисш чин в армията на по-висш, за това има документи.

Писмата на Каравелов може да са били и до сливенските му агенти, защото в началото на септември Хитов праща писма до неговите хора там да вдигат въстание. Левски /с писмо от Драсов/ парира това въстание и Хитов се прави на умряла лисица, казва че ще се съобразява с решенията на ВРО и Левски, но се разболял и не може затова да иде на събранието в Букурещ - да води чета в Сливен може, но да иде до Букурещ, не. Въпреки че го няма в Букурещ, Каравелов го вкарва в Централния комитет.

Трябвало им е въстание на всяка цена, както на сърбите, така и на Азиатския департамент, а Левски им е пречел.

Обретенов и Кънчев са играели за сръбския отбор, според мен, и според събитията, които се развиват по-късно. Само че при Обретенов е имало малък фал със залавянето му след убийството на Пенев, който той е решил опортюнистично.

Малкият фал му е струвал и приятелството с Кърджилов и Ради Иванов, повече не са искали да бъдат в отбор с него, осъзнали са нещо. 

Но ДА, ето я по-различната история, поборникът Обретенов, героят Кънчев, революционерът Каравелов, баш-войводата Хитов не са това, което са в учебниците... Много трудно стигнахме до истината, но помогнаха много и новооткритите документи. Пределно ясно е, че не можем да се крием зад заучени фрази и митологеми от миналото. 

Има все още недоизяснени моменти, които заслужават анализиране, защото истината е в детайлите. Спирайки се на Обретенов и Кънчев трябва да отбележа, че връзката със смърта на Христо Георгиев, направена от Византис, със сигурност на някакво основание, не е съвсем видима. Шифрованият списък с подписите и имената на първенците най-вероятно е трябвало да стигне до него, преди това Тошков от Одеса искал такъв от Апостола и му било отказано. На Каравелов такъв списък каква работа би му свършил? На дузина непознати не би могъл да пише или да ги брои някак си, списъкът си е бил за Тошков, за да бъде част от петицията, която подготвяли. Въпросът е как от Ангел Кънчев би стигнал до Христо Георгиев? Връзката на Ангел в Букурещ е бил Каравелов или поне така си мисля. Съгласно историческите извори, Ангел е казал на охраната на руското консулство, че след Букурещ най-вероятно ще отиде в Русия, възможно да е очаквал самият него да пратят да носи списъка до Одеса. 

Това обаче променя информацията ни, представите ни за връзката Каравелов-Христо Георгиев, която уж беше скъсана...

[Б. Киров]

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Защо Обретенов крие посещението си в Белград, за мен е прозрачно: той по принцип крие връзката си с Хитов и Каравелов като тяхно момче за специални поръчки, прави се на независим, но не е бил. Аргументирам се с факта, че след смъртта на Левски, Хитов поема на ръчно управление Русенския ЧРК и Обретенов му докладва директно като по-нисш чин в армията на по-висш, за това има документи.

Жечка Сиромахова в статия озаглавена ИЗ ДЕЙНОСТТА НА РУСЕНСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ (1871-1877 r.), публикувана през 1966 г. в кн.2 на ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ дава следните сведения за ролята на Панайот Хитов за Русенския ЧРК след смъртта на Левски:

 

Т.е. през 1874 виждаме вече Русенския ЧРК като Централен за България, ерго Обретенов в ролята на "новия Левски" под вещото ръководство на "Хенрих Герман" /Панайот Хитов/; и за "по-голяма сигурност" писмата им минавали през... руското консулство.

Кънчев при посещението си до руското консулство през март 1872 е говорил или с вече пенсионирания Захари Княжески или с назначения на негово място Димитър Карамихайлов:

"Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“.

На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“.

Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

https://utroruse.com/article/772750/

Нямам думи, както се казва: председателят на БРЦК, който е бил нещо като министър-председател в изгнание, на заплата от чужда държава, неговата дясна ръка, Панайот Хитов - тоже, а "секретната кореспонденция" минавала през... руското консулство.

"Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин"

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Жечка Сиромахова в статия озаглавена ИЗ ДЕЙНОСТТА НА РУСЕНСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ (1871-1877 r.), публикувана през 1966 г. в кн.2 на ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ дава следните сведения за ролята на Панайот Хитов за Русенския ЧРК след смъртта на Левски:

 

Т.е. през 1874 виждаме вече Русенския ЧРК като Централен за България, ерго Обретенов в ролята на "новия Левски" под вещото ръководство на "Хенрих Герман" /Панайот Хитов/; и за "по-голяма сигурност" писмата им минавали през... руското консулство.

Кънчев при посещението си до руското консулство през март 1872 е говорил или с вече пенсионирания Захари Княжески или с назначения на негово място Димитър Карамихайлов:

"Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“.

На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“.

Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

https://utroruse.com/article/772750/

Нямам думи, както се казва: председателят на БРЦК, който е бил нещо като министър-председател в изгнание, на заплата от чужда държава, неговата дясна ръка, Панайот Хитов - тоже, а "секретната кореспонденция" минавала през... руското консулство.

"Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин"

Захари Княжевски е бил търсен от Кънчев според една от статиите в книгата в последната си вечер, вероятно по всякакъв начин е търсил път без редовно тескере да премине Дунава...

Но по темата Хитов, пропуснах да коментираме още една статия, на Дора Чаушева, за една малка чета от шестима, водена от Никола, преминала през 1871г. в българско от Сърбия, не от Влашко. Не е ясно защо го е направила, какво е търсила, на какво е разчитала, но... минала през най-верните места на Левски, с неговите най-задружни комитети в Пловдив, Стара Загора, Габрово..., а после при издирването на съучастниците на Никола специално бил уведомен Сливенския санджак. Впечатлих се, напомни ми преминаването на Фердиданд с малка чета след смъртта на Апостола, изпратени от Хитов за да проверят работят ли комитетите... 

Тази четица на Никола странно е свързана със Сливен и изглежда също е била нещо като външен одитор, на проверка, да се уверят в дейността на Апостола,  дали наистина е създал голяма огранизация или само така приказвал, или пък да чуят доколко са му верни хората, дали и колко от тях биха могли да дръпнат към себе си Хитов и Каравелов, ако го отстранят. Много любопитни съвпадения има между двете чети, не е като Хаджи Димитър и Стефан Караджа да преминат през Дунава или Ботев с четата, тази четица била тайна дори за хъшовете във Влашко, няма я и в писмата, стигнали до нас, следите от нея са само в турските телеграми. Вместо да свършат полезна работа, влезнали беля да правят и да привличат вниманието на властта...

Плюс, че и децата ще кажат, че шестима въстание не биха вдигнали, нито пък стават за народни закрилници. Каква работа са имали освен някак разузнавателна, нещо проучвателно, но изпратени от кого? Не от Левски, той сам си е вършел работата, а и не е ясно дали е разбрал за четата, която му вървяла в дирите. Накрая пък властта, явно имайки някаква информация, наредила в Русе, Одрин, Пловдив да търсят ятаците им и специално в Сливен... 

Някак по същият път около две години по-късно преминава Фердинанд с чета и губи живота си, за него поне официално знаем от кого е бил пратен и защо, пак не за да свърши работа в полза на българите, а беля, но шефът му си е гледал интереса, а не народната работа. По-добре да си бе гледал пръчките в лозето както пише Захари, отколкото да участва в съдбата на изстрадалото население, заради всички бели, които успял да сътвори и да навреди, включително препоръчвайки Общия, Фердинанд и т.н.

Редактирано Август 29, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 53 минути, Borova gora said:

Плюс, че и децата ще кажат, че шестима въстание не биха вдигнали, нито пък стават за народни закрилници. Каква работа са имали освен някак разузнавателна, нещо проучвателно, но изпратени от кого? Не от Левски, той сам си е вършел работата, а и не е ясно дали е разбрал за четата, която му вървяла в дирите. Накрая пък властта, явно имайки някаква информация, наредила в Русе, Одрин, Пловдив да търсят ятаците им и специално в Сливен... 

Две неща за тази чета: Левски със сигурност е знаел за нея, защото и Иван Драсов е знаел и пише на Данаил Попов през юни:

И второ - четата е била изпратена от Сърбия от Панайот, който малко по-рано от писмото на Драсов до Данаил, също е написал до Данаил:

"ако знаете де е декона кажети мо да са бодни /да е нащрек/ че ни един не ше ознаи кога са дигни прах от ветира" - Хитов казва на Данаил по неговия си полуграмотен и колоритен начин, че Левски трябва да е готов за въстание, защото четицата като "ветира дига прах".

Вижда се с какви дела се е подвизавала четицата, обрала е пътниците, това й е "дигането на прах"; според документите цитирани от Чаушева, заловили са главатаря Никола малко по-късно, в началото на юли, и то в Търновско.

Трябва да се отбележи, че Хитов е стъкмил тази четица точно преди Кънчев да се появи при него и Каравелов в Белград; също така трябва да се отбележи, че когато "четицата" е влязла в българско по местата на Левски, Каравелов вече е бил в Белград да се пазари с министъра за пари за печатница, той си изнася багажа от Букурещ през април, Драсов в писмото му също коментира свадата между Каравелов и Ценович, но не е наясно, че "лидерът" на емиграцията е отишъл на просия за пари в Белград, нито е наясно, че ортакът му Хитов е изпратил "четицата", която мъти водата на ловчанлии.

 

 

 

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Две неща за тази чета: Левски със сигурност е знаел за нея, защото и Иван Драсов е знаел и пише на Данаил Попов през юни:

И второ - четата е била изпратена от Сърбия от Панайот, който малко по-рано от писмото на Драсов до Данаил, също е написал до Данаил:

"ако знаете де е декона кажети мо да са бодни /да е нащрек/ че ни един не ше ознаи кога са дигни прах от ветира" - Хитов казва на Данаил по неговия си полуграмотен и колоритен начин, че Левски трябва да е готов за въстание, защото четицата като "ветира дига прах".

Вижда се с какви дела се е подвизавала четицата, обрала е пътниците, това й е "дигането на прах"; според документите цитирани от Чаушева, заловили са главатаря Никола малко по-късно, в началото на юли, и то в Търновско.

Трябва да се отбележи, че Хитов е стъкмил тази четица точно преди Кънчев да се появи при него и Каравелов в Белград; също така трябва да се отбележи, че когато "четицата" е влязла в българско по местата на Левски, Каравелов вече е бил в Белград да се пазари с министъра за пари за печатница, той си изнася багажа от Букурещ през април, Драсов в писмото му също коментира свадата между Каравелов и Ценович, но не е наясно, че "лидерът" на емиграцията е отишъл на просия за пари в Белград, нито е наясно, че ортакът му Хитов е изпратил "четицата", която мъти водата на ловчанлии.

В статията на Дора Чаушева не е споменат Хитов изобщо. Но почерка му се разпознава от първо четене. Наистина да си бе садил лозя само и да не се бе месил в българската съдба. Но е получавал месечна сума и не е могъл да се спре. Чудя се кога е направил нещо от чисто български интерес, зашото равносметката показва друго - четата му, с която се разходил по Стара планина, е била финансирана и от Белград, Общия е препоръчан от него, интригантствал в Сливенско, за да гласуват за Каравелов на Събранието, мътил водата на Левски, а пък тези две чети, на Никола и Фердинанд, направили труден живота не само на ловчанлии, без нищо смислено да направят. Накрая взел добра сума и от Букурещките нотабили, излъгал ги, че ще се бие и ...отишъл да сади лозе... Лозар да си бе останал. Но патриот и войвода за някои историци, които дължат обяснение каква е дефиницията им за патриот, както и каква е за революционер по въпроса за Каравелов.

И да, имам основание да предположа съревнование от страна на Обретенов спрямо Кънчев както написах в предишен пост, а всъщност и спрямо Левски. В един момент се правил и на Драсов, въртял русенския комитет в негов стил, имал обаче и помощници към които се отнасял като към момчета за всичко, Драсов никога не е постъпвал така. Не пропуснал да натрупа капитал от обесването на Апостола и разгрома на ловешкия комитет като си присвоил името "Главният Централен Комитет в България...", което сам си е дал и на този комитет той бил начело. Тези текстове историците ни не ги показват, доста са нелицеприятни и противоречат на представите, които ни създават за него.
И за да няма своеволстване, директно всичко минавало през чуждите очи и ръце, цялата им кореспонденция и намерения... 

Но връзката Кънчев-Каравелов-Христо Георгиев или Каравелов-Кънчев-Христо Георгиев е все още загадка. Тази връзка обаче има значение. Защото след смъртта на Христо Георгиев не друг, а Каравелов се опитвал да заеме мястото му като най-важен лидер на поборниците за освобождение. Разединяващ лидер на стари-и-млади, съгласно кореспонденцията на Апостола, но със зъби и нокти драпащ да бъде лидер, платен от чужди държави лидер.

Редактирано Август 30, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Но връзката Кънчев-Каравелов-Христо Георгиев или Каравелов-Кънчев-Христо Георгиев е все още загадка. Тази връзка обаче има значение. Защото след смъртта на Христо Георгиев не друг, а Каравелов се опитвал да заеме мястото му като най-важен лидер на поборниците за освобождение. Разединяващ лидер на стари-и-млади, съгласно кореспонденцията на Апостола, но със зъби и нокти драпащ да бъде лидер, платен от чужди държави лидер.

Връзката, според мен, е бил Панайот Хитов. Когато Хитов е направил своята връзка с Христо Георгиев през 1867-ма, Каравелов все още е бил Никой за българското националноосвободително движение, един кореспондент на руския вестник Голос, базиран в Сърбия и спечелил симпатиите на Омладина.

Хитов сам разказва как се е свързал с Георгиев и другите влиятелни български търговци:

"Раковски нямаше приятелство с букурещките богати българи. Те страняха от него, защото той, щом му влезеха пари в ръцете, не гледаше къде харчи и за какво харчи, а като издава някой вестник, по свое убеждение напада когото иска и където иска. Та по тез причини по-богатите българи не го мразеха, съчувствуваха му, но не можеха да другаруват с него, защото той съвети не търпеше. Щом има пари, харчи без сметка.

Една вечер, не помня за какво стана дума, бяхме тримата: Раковски, Балкански и аз. От дума на дума — аз пò обичах да слушам, отколкото да се препирам — Балкански и Раковски се скараха здравата. Това беше в нашата стая. Балкански стана и си отиде. Подир това вече не си ходеха и не си говореха.

Като гледах, че народът е раздразнен и че Крит се бие юнашки, предложих на Раковски да съставиме няколко чети и да произведем бунт. Раковски не одобри моите планове. Рече ми:

— Крит скоро ще положи оръжието, защото няма помощ от никъде. Можеме ли ние да воюваме, когато нямаме ни пушки, ни барут, ни предводител? Грудов ли със своето дебело шкембе или Касабов със своите очила ще да поведат войската?

— Ние трябва да събереме всичките войводи, които живеят в Сърбия, в Русия и в Румания, и да се захванем на работа — отговорих аз.

— А от де ще вземеш пари? — пита Раковски.

— Ще намериме.

— Не е време — отвърна Раковски. — Нашите чорбаджии (букурещките) очакват от Русия печено агне. Бъди уверен, брате Панайоте, че нито Сърбия, нито Русия за сега ще ни помогнат, а пък ние сами не сме в състояние да направим нищо.

— Ако е така, то да гледаме да съберем пари, та да въоръжим поне хиляда момци — рекох аз. — Нищо няма да направиме иначе сега за сега.

Като слушах думите му, не можех да повярвам, че това е Раковски. Наговорихме се тайно, без да знае той, с Балкански да помолиме за помощ букурещките търговци начело с прочутия банкерин Христо Георгиев, който имаше под влиянието си всички български търговци както в Букурещ, тъй и по провинцията. Намислихме да иде Н. Балкански да им каже, че аз съм решен да вървя това лято в Балкана, но искам да се срещна с тях, да се запознаем и да им изложа своите убеждения по нашите български работи.

Отиде Н. Балкански в Букурещ. Казал им и Христо Георгиев определил едно място, където да се срещнем, при условие никой да не узнае, че са се виждали с мене.

И тъй, след два дена отидохме с Н. Балкански в един хотел — и до днес не разбрах кой беше. Букурещките богати българи бяха четирима души: дядо Маринчо Бенлията от Шумен, Стефан Панзаря, казанлъчанин, Христо Георгиев, карловец, и Михаил Колони, сливненец.

Срещата ни излезе сполучлива. Познавах дядо Маринчо Бенлията от зимата. Той минаваше често по пътя Плоещ—Букурещ и оставаше на гости на Н. Балкански. Поведохме разговор за ослобождението на българите от турското иго и аз им разказах, че се готвя да замина тази пролет в Балкана. Те слушаха думите ми с внимание. Дядо Маринчо беше около шейсетгодишен, Христо Георгиев — около четиридесет и пет, Стефан Панзаря имаше петдесет, а Михаил Колони беше на петдесет и пет — шейсет. Опитвах се да ги убедя, че е време веч и ние да помогнем на отечеството си и да си изпълним дълга кой както може. Тези зрели и опитни хора отговаряха с малко думи. Те ми обясняваха, че ние сами не можем да направим нищо на турците, трябвало да търсим и други средства. Казаха:

— Ние, като търговци, не можем явно да се намесваме в бунтовнически работи. Ако и да вземем участие, трябва никой да не знае.

Обещахме им, но аз поисках да узная защо се боят толкова, след като са търговци в Румания, а не в България. Тогава ми отговори Христо Георгиев:

— Вие не знаете, бай Панайоте, че ние можем да пострадаме и в Букурещ, защото политиката често се менява и румъните на часа могат да ни съсипят. Срещнете се с дядо Деше, котленеца, който имаше три-четири мушии и цяла махала къщи и дюкяни, наричаха го майор Дешу. Както ние днеска сме се събрали да помислим за България, тъй и той преди двайсет години предприе да направи нещо за България. Но като го туриха в тъмницата и по хайдушки начин му отнеха гражданските права, бедният, едвам се спаси от затвора. Наистина — каза господин Георгиев — аз не се боя толкоз, защото вземаме мерки да не ни разберат. Ние ще работим със Сърбия, да съединим техните и нашите сили, та дано тогава да направим нещо.

На тез негови думи отговорих, че аз миналата пролет съм дошъл от Сърбия и зная, че сърбите за сега нищо няма да предприемат, защото турските гарнизони седят в крепостите Белград, Шабац, Смедерово, Сокол и Адкале. А Сърбия още никак не е уредена вътрешно.

— За това не се бой — отвърна господин Христо, — вие не сте посветени в тайните на кабинетите, това е наша работа. Ние ще пратим хора в Белград и ще работим.

— Работете, както намерите за добре, а на мене дайте да купя пушки и да замина за Балкана.

Господин Христо даде на Н. Балкански сто лири турски и се разделихме. Отидохме с Балкански на мушията и взехме да приготовляваме каквото трябваше за четите. Купихме калъпи за леене на куршуми, имахме и барут още от зимата, момчетата започнаха да правят фишеци. Всичко беше готово.

Прескочихме пак с Н. Балкански до Букурещ. Срещнах се с дядо Маринчо Бенлията и му казах, че желая да говоря с господин Христо. Искаше ми се да увещая търговците да купим поне хиляда или две хиляди пушки. Вечерта се срещнахме с Христо в дома на дядо Маринчо. Започнах да ги убеждавам, че ако стане бунт в България, ще ни трябват повече пушки. Господин Христо мълчеше и ме гледаше в очите. Най-после започна да говори:

— Не, бай Панайоте, не може, ви казвам. Да не мислиш, че аз не мога да намеря пари за тез две хиляди пушки? Но кажи ми, где ще ги турим, как ще ги купим? Всичко ще се узнае, нищо няма да направим. Аз мога да намеря до петстотин хиляди жълтици, но с това само ще съсипем народа. Без вънкашна сила да помага, не можем. Вие си идете това лято и употребете всички средства да не допущате бунт да стане. А ние ще се помъчим, дано оправим със Сърбия. Сетне ще се търсят пари за всичко.

Макар че тайно се работеше, в България се разпръскваха големи лъжи: че уж това лято много чети щели да минат от Влашко. Ето че пристига от Сливен моя приятел Атанас Хаджи Добрев. Минал нарочно през Казанлък, Шипка, Габрово, иде при нас на мушията да ме пита колко чети ще минат и как стои работата. Казах му всичко вярно: че не ще има бунт, въпросът е само да се вдигне шум около нашето бъдещо освобождение. А моят приятел Атанас ме уверяваше, че стига да минат повече чети в Балкана, те щели да се присъединят към нас. Атанас Хаджи Добрев се върна в Сливен. Но щом ние пристигнахме в Сливенския балкан, същият Атанас, когото наричахме Гарибалди, забягна в Цариград и вече не го видяхме. Такива са обещанията на много наши българи.

И тъй, дойде пролетта на 1867 година. Аз бях готов. Дадох що трябваше на Филип Тотю, с когото се бяхме уговорили още от зимата, и той замина за Зимнич, от където щеше да премине в Свищов и от там — в Балкана, на уреченото място. Поканих и Хаджи Димитър и Караджата, но те отказаха — трябвало още да се приготвят.

Ходихме с Н. Балкански край Дунава да прегледаме местата за минаване. Одобрих мястото под Тутракан. Но къде да престоим един ден с толкова хора? Оказа се, че наблизо имал мушия нашият Христо Георгиев. Мушията се казвала Улмени, до Дунава. Но и там няма поляна, където да се престои, докато се намерят каици за преминаването на отсрещния бряг. Все пак имаше дълги купни от плява, момчетата можеха да се скрият между тях.

Върнахме се с Н. Балкански на неговата мушия. На Раковски нищо не казахме. Съобщихме му само, че се готвим, но не стигат пушките. Той, бедният, макар и болен, съобщи, че щял да отиде в Браила, от където се надява да донесе пушки и пари. Впрегнаха му файтона и замина. А ние на другия ден натоварихме три коли с всичко приготвено —и оръжие, и дрехи — и отидохме на Улмени, на Христовата мушия. Дошъл беше и Христо Георгиев, за да ни изпрати.

 

Васил Левски беше нейде из Добруджа в едно село учител — и нему писахме, та и той доде при нас в мушията. Един ден, преди да замине Раковски за Браила, бяхме се събрали, за да изберем байрактар, и избрахме Василя Левски със съгласието на всичките момчета. И Раковски беше съгласен за Левски, но подир няколко дена не зная що му стана, та ми каза, че не бивало Левски да бъде байрактар. А защо — не ми обади.

Аз, без никому нищо да казвам, обещах, че ще сменя Левски от байрактарството, само и само да не сърдя Раковски, че беше болен. Но не го направих. Сетне се научих, че като били в Белград Левски и Раковски през 1862 година, в легията станало скарване между единия и другия. След бомбардирането на Белград от турските топове четите на Раковски и Илю войвода трябвало да се разпуснат и тогава настанали разни несъгласия между момчетата и Раковски. От противната на Раковски партия бил и Васил Левски. Това, види се, бе дошло на умът на Раковски, за да не ще Левски за байрактар. Но аз как да е — загладих работата пред него и си заминах през Дунава.

Ще съобщя още, че през тая пролет, нещо около двайсет дни преди да преминем Дунава, бяха се събрали в Букурещ по-първите търговци както от Букурещ, така и от Русия. От Одеса бе дошел Николай Миронович, родом карловец, и, чини ми се, Шопов от Исмаил — и двамата добри и честни хора, — за да наредят нещо за българското движение.

Както казах и по-преди, беше ми се обещало от Христо Георгиев, че търговците ще имат грижата за народните работи. Една вечер бяхме заедно с Раковски, там беше и Николай Миронович и ми даваше наставления за в Балкана. Аз му казах, че да се изпълнят тукашните разпореждания не е възможно, защото там, в Балкана, турците няма да ни оставят на мира, ще ни преследват, а може да се случи накрая и да ни изтрепят. Но обещах, че колкото ми иде отръки, ще се мъча да изпълня моята задача.

Раковски беше много зарадван, че е дошел приятелят му Николай Миронович, и му думаше, че щял да умира, но сега, като дошъл Миронович, Раковски не ще веч да умира. Тези думи на Раковски означаваха, че той има голяма надежда в Мироновича, защото и миналото лято, като ходи в Одеса, както по-горе споменах, Миронович бе дал 800 рубли на Раковски.

Тогава аз не исках да зная какво вършат нашите търговци по българската политика, но в това време се издаде мемоара, с който се искаха от султана някои черковни правдини. Мисля, че по решение на това събрание бе издаден този мемоар, а не както е писано в предишните ми записки, че това е решение на Иван Градев и Иван Касабов. Таз грешка е на Любена Каравелов, извършена без мое позволение. И други такива недобри грешки направи той (Любен) в бележките ми по моите пътувания из Стара планина, издадени под редакцията на Любена Каравелова. Грешки имаше много, но тогава не му беше времето да се дискредитира Каравелов и аз тъй го оставих.

След моето заминаване за България Раковски легнал болен. Балкански казал на Букурещкия добродетелен комитет, или, както се казваше то, „Добродетелно дружество”. То му отпуснало месечна помощ от 500 лева и го закарали в Букурещ на лечение, но рано през същата есен, около Димитровден, Раковски се поминал. Аз получих за това телеграма от Н. Балкански в Белград.

Покойният Раковски през миналата зима бе написал един устав за четата ми, за през 1867 година, който аз ще напечатам в тез си записки за сведение на читателите: да видят какъв е бил плана на комитета. Иначе аз виждах веч, че нашите добри търговци и патриоти с любов и присърце искат да помогнат на поробеното отечество. За да ги накарам по-бърже и по-енергично да се заловят за работа, наговорих се с Балкански аз да му пиша от Стара планина, а той да ги застави по-скоро да работят. На Иван Кършовски бях дал шифрован ключ за писма, та ако попадне писмото в турски ръце, да не може да се прочете.

Преди да излезем ние, с поменатата чета, из Румъния през 1867 година, издаде се в Букурещ споменатият мемоар за черковните правдини, подписан от един таен комитет и направо до турския султан изпратен. Там се молеше султан Азис да даде на българите политически и черковни правдини, конституция и най-сетне, че ако той не изпълни тез искания на българския народ, последствията ще бъдат лошави.

Наистина турското правителство ни най-малко не се стресна от мемоара на тайния комитет. От този таен комитет и от онзи комитет, който е вписан в устава от Раковски, през същата зима на четите им излезе името „комитет”. И навсякъде из турско на четите им изчезна старото име, останало от турците — „хайдут-панта” и се замести с „комита”, „комитарал” (комити), „комитажа”.

Това стана през пролетта на 1867 година."

https://macedonia.kroraina.com/bmark/ph/index.htm

В светлината на този разказ, не е ясно дали Кънчев е бил избор и пратеник на Каравелов до Левски или на Панайот Хитов.

Моето мнение е, че Кънчев е бил избраник и пратеник с мисия на Хитов. Двамата са се познавали от Втората Легия, където Хитов е бил Главен войвода, отговарящ за легионерите, а Кънчев млад подофицер в Сръбската артилерийска школа, отговарящ за обучението на легистите.

Хитов е пределно лаконичен в спомените си за Левски. Всъщност между него и Левски има две известни писма - първото, в което Левски го моли за заем да си плати борчовете в Белград, и второто от 29 септември 1871, в което Левски с остър тон му отговаря на предложенията за въстание.

Какво е предизвикало тази студенина, мога само да предполагам, за да се стигне до скарване при което Хитов е заплашвал Левски с оръжие, след завръщането им с четата през 1867-ма, според писмото на Филип Тотю.

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Връзката, според мен, е бил Панайот Хитов. Когато Хитов е направил своята връзка с Христо Георгиев през 1867-ма, Каравелов все още е бил Никой за българското националноосвободително движение, един кореспондент на руския вестник Голос, базиран в Сърбия и спечелил симпатиите на Омладина.

Хитов сам разказва как се е свързал с Георгиев и другите влиятелни български търговци:

"Раковски нямаше приятелство с букурещките богати българи. Те страняха от него, защото той, щом му влезеха пари в ръцете, не гледаше къде харчи и за какво харчи, а като издава някой вестник, по свое убеждение напада когото иска и където иска. Та по тез причини по-богатите българи не го мразеха, съчувствуваха му, но не можеха да другаруват с него, защото той съвети не търпеше. Щом има пари, харчи без сметка.

Една вечер, не помня за какво стана дума, бяхме тримата: Раковски, Балкански и аз. От дума на дума — аз пò обичах да слушам, отколкото да се препирам — Балкански и Раковски се скараха здравата. Това беше в нашата стая. Балкански стана и си отиде. Подир това вече не си ходеха и не си говореха.

Като гледах, че народът е раздразнен и че Крит се бие юнашки, предложих на Раковски да съставиме няколко чети и да произведем бунт. Раковски не одобри моите планове. Рече ми:

— Крит скоро ще положи оръжието, защото няма помощ от никъде. Можеме ли ние да воюваме, когато нямаме ни пушки, ни барут, ни предводител? Грудов ли със своето дебело шкембе или Касабов със своите очила ще да поведат войската?

— Ние трябва да събереме всичките войводи, които живеят в Сърбия, в Русия и в Румания, и да се захванем на работа — отговорих аз.

— А от де ще вземеш пари? — пита Раковски.

— Ще намериме.

— Не е време — отвърна Раковски. — Нашите чорбаджии (букурещките) очакват от Русия печено агне. Бъди уверен, брате Панайоте, че нито Сърбия, нито Русия за сега ще ни помогнат, а пък ние сами не сме в състояние да направим нищо.

— Ако е така, то да гледаме да съберем пари, та да въоръжим поне хиляда момци — рекох аз. — Нищо няма да направиме иначе сега за сега.

Като слушах думите му, не можех да повярвам, че това е Раковски. Наговорихме се тайно, без да знае той, с Балкански да помолиме за помощ букурещките търговци начело с прочутия банкерин Христо Георгиев, който имаше под влиянието си всички български търговци както в Букурещ, тъй и по провинцията. Намислихме да иде Н. Балкански да им каже, че аз съм решен да вървя това лято в Балкана, но искам да се срещна с тях, да се запознаем и да им изложа своите убеждения по нашите български работи.

Отиде Н. Балкански в Букурещ. Казал им и Христо Георгиев определил едно място, където да се срещнем, при условие никой да не узнае, че са се виждали с мене.

И тъй, след два дена отидохме с Н. Балкански в един хотел — и до днес не разбрах кой беше. Букурещките богати българи бяха четирима души: дядо Маринчо Бенлията от Шумен, Стефан Панзаря, казанлъчанин, Христо Георгиев, карловец, и Михаил Колони, сливненец.

Срещата ни излезе сполучлива. Познавах дядо Маринчо Бенлията от зимата. Той минаваше често по пътя Плоещ—Букурещ и оставаше на гости на Н. Балкански. Поведохме разговор за ослобождението на българите от турското иго и аз им разказах, че се готвя да замина тази пролет в Балкана. Те слушаха думите ми с внимание. Дядо Маринчо беше около шейсетгодишен, Христо Георгиев — около четиридесет и пет, Стефан Панзаря имаше петдесет, а Михаил Колони беше на петдесет и пет — шейсет. Опитвах се да ги убедя, че е време веч и ние да помогнем на отечеството си и да си изпълним дълга кой както може. Тези зрели и опитни хора отговаряха с малко думи. Те ми обясняваха, че ние сами не можем да направим нищо на турците, трябвало да търсим и други средства. Казаха:

— Ние, като търговци, не можем явно да се намесваме в бунтовнически работи. Ако и да вземем участие, трябва никой да не знае.

Обещахме им, но аз поисках да узная защо се боят толкова, след като са търговци в Румания, а не в България. Тогава ми отговори Христо Георгиев:

— Вие не знаете, бай Панайоте, че ние можем да пострадаме и в Букурещ, защото политиката често се менява и румъните на часа могат да ни съсипят. Срещнете се с дядо Деше, котленеца, който имаше три-четири мушии и цяла махала къщи и дюкяни, наричаха го майор Дешу. Както ние днеска сме се събрали да помислим за България, тъй и той преди двайсет години предприе да направи нещо за България. Но като го туриха в тъмницата и по хайдушки начин му отнеха гражданските права, бедният, едвам се спаси от затвора. Наистина — каза господин Георгиев — аз не се боя толкоз, защото вземаме мерки да не ни разберат. Ние ще работим със Сърбия, да съединим техните и нашите сили, та дано тогава да направим нещо.

На тез негови думи отговорих, че аз миналата пролет съм дошъл от Сърбия и зная, че сърбите за сега нищо няма да предприемат, защото турските гарнизони седят в крепостите Белград, Шабац, Смедерово, Сокол и Адкале. А Сърбия още никак не е уредена вътрешно.

— За това не се бой — отвърна господин Христо, — вие не сте посветени в тайните на кабинетите, това е наша работа. Ние ще пратим хора в Белград и ще работим.

— Работете, както намерите за добре, а на мене дайте да купя пушки и да замина за Балкана.

Господин Христо даде на Н. Балкански сто лири турски и се разделихме. Отидохме с Балкански на мушията и взехме да приготовляваме каквото трябваше за четите. Купихме калъпи за леене на куршуми, имахме и барут още от зимата, момчетата започнаха да правят фишеци. Всичко беше готово.

Прескочихме пак с Н. Балкански до Букурещ. Срещнах се с дядо Маринчо Бенлията и му казах, че желая да говоря с господин Христо. Искаше ми се да увещая търговците да купим поне хиляда или две хиляди пушки. Вечерта се срещнахме с Христо в дома на дядо Маринчо. Започнах да ги убеждавам, че ако стане бунт в България, ще ни трябват повече пушки. Господин Христо мълчеше и ме гледаше в очите. Най-после започна да говори:

— Не, бай Панайоте, не може, ви казвам. Да не мислиш, че аз не мога да намеря пари за тез две хиляди пушки? Но кажи ми, где ще ги турим, как ще ги купим? Всичко ще се узнае, нищо няма да направим. Аз мога да намеря до петстотин хиляди жълтици, но с това само ще съсипем народа. Без вънкашна сила да помага, не можем. Вие си идете това лято и употребете всички средства да не допущате бунт да стане. А ние ще се помъчим, дано оправим със Сърбия. Сетне ще се търсят пари за всичко.

Макар че тайно се работеше, в България се разпръскваха големи лъжи: че уж това лято много чети щели да минат от Влашко. Ето че пристига от Сливен моя приятел Атанас Хаджи Добрев. Минал нарочно през Казанлък, Шипка, Габрово, иде при нас на мушията да ме пита колко чети ще минат и как стои работата. Казах му всичко вярно: че не ще има бунт, въпросът е само да се вдигне шум около нашето бъдещо освобождение. А моят приятел Атанас ме уверяваше, че стига да минат повече чети в Балкана, те щели да се присъединят към нас. Атанас Хаджи Добрев се върна в Сливен. Но щом ние пристигнахме в Сливенския балкан, същият Атанас, когото наричахме Гарибалди, забягна в Цариград и вече не го видяхме. Такива са обещанията на много наши българи.

И тъй, дойде пролетта на 1867 година. Аз бях готов. Дадох що трябваше на Филип Тотю, с когото се бяхме уговорили още от зимата, и той замина за Зимнич, от където щеше да премине в Свищов и от там — в Балкана, на уреченото място. Поканих и Хаджи Димитър и Караджата, но те отказаха — трябвало още да се приготвят.

Ходихме с Н. Балкански край Дунава да прегледаме местата за минаване. Одобрих мястото под Тутракан. Но къде да престоим един ден с толкова хора? Оказа се, че наблизо имал мушия нашият Христо Георгиев. Мушията се казвала Улмени, до Дунава. Но и там няма поляна, където да се престои, докато се намерят каици за преминаването на отсрещния бряг. Все пак имаше дълги купни от плява, момчетата можеха да се скрият между тях.

Върнахме се с Н. Балкански на неговата мушия. На Раковски нищо не казахме. Съобщихме му само, че се готвим, но не стигат пушките. Той, бедният, макар и болен, съобщи, че щял да отиде в Браила, от където се надява да донесе пушки и пари. Впрегнаха му файтона и замина. А ние на другия ден натоварихме три коли с всичко приготвено —и оръжие, и дрехи — и отидохме на Улмени, на Христовата мушия. Дошъл беше и Христо Георгиев, за да ни изпрати.

 

Васил Левски беше нейде из Добруджа в едно село учител — и нему писахме, та и той доде при нас в мушията. Един ден, преди да замине Раковски за Браила, бяхме се събрали, за да изберем байрактар, и избрахме Василя Левски със съгласието на всичките момчета. И Раковски беше съгласен за Левски, но подир няколко дена не зная що му стана, та ми каза, че не бивало Левски да бъде байрактар. А защо — не ми обади.

Аз, без никому нищо да казвам, обещах, че ще сменя Левски от байрактарството, само и само да не сърдя Раковски, че беше болен. Но не го направих. Сетне се научих, че като били в Белград Левски и Раковски през 1862 година, в легията станало скарване между единия и другия. След бомбардирането на Белград от турските топове четите на Раковски и Илю войвода трябвало да се разпуснат и тогава настанали разни несъгласия между момчетата и Раковски. От противната на Раковски партия бил и Васил Левски. Това, види се, бе дошло на умът на Раковски, за да не ще Левски за байрактар. Но аз как да е — загладих работата пред него и си заминах през Дунава.

Ще съобщя още, че през тая пролет, нещо около двайсет дни преди да преминем Дунава, бяха се събрали в Букурещ по-първите търговци както от Букурещ, така и от Русия. От Одеса бе дошел Николай Миронович, родом карловец, и, чини ми се, Шопов от Исмаил — и двамата добри и честни хора, — за да наредят нещо за българското движение.

Както казах и по-преди, беше ми се обещало от Христо Георгиев, че търговците ще имат грижата за народните работи. Една вечер бяхме заедно с Раковски, там беше и Николай Миронович и ми даваше наставления за в Балкана. Аз му казах, че да се изпълнят тукашните разпореждания не е възможно, защото там, в Балкана, турците няма да ни оставят на мира, ще ни преследват, а може да се случи накрая и да ни изтрепят. Но обещах, че колкото ми иде отръки, ще се мъча да изпълня моята задача.

Раковски беше много зарадван, че е дошел приятелят му Николай Миронович, и му думаше, че щял да умира, но сега, като дошъл Миронович, Раковски не ще веч да умира. Тези думи на Раковски означаваха, че той има голяма надежда в Мироновича, защото и миналото лято, като ходи в Одеса, както по-горе споменах, Миронович бе дал 800 рубли на Раковски.

Тогава аз не исках да зная какво вършат нашите търговци по българската политика, но в това време се издаде мемоара, с който се искаха от султана някои черковни правдини. Мисля, че по решение на това събрание бе издаден този мемоар, а не както е писано в предишните ми записки, че това е решение на Иван Градев и Иван Касабов. Таз грешка е на Любена Каравелов, извършена без мое позволение. И други такива недобри грешки направи той (Любен) в бележките ми по моите пътувания из Стара планина, издадени под редакцията на Любена Каравелова. Грешки имаше много, но тогава не му беше времето да се дискредитира Каравелов и аз тъй го оставих.

След моето заминаване за България Раковски легнал болен. Балкански казал на Букурещкия добродетелен комитет, или, както се казваше то, „Добродетелно дружество”. То му отпуснало месечна помощ от 500 лева и го закарали в Букурещ на лечение, но рано през същата есен, около Димитровден, Раковски се поминал. Аз получих за това телеграма от Н. Балкански в Белград.

Покойният Раковски през миналата зима бе написал един устав за четата ми, за през 1867 година, който аз ще напечатам в тез си записки за сведение на читателите: да видят какъв е бил плана на комитета. Иначе аз виждах веч, че нашите добри търговци и патриоти с любов и присърце искат да помогнат на поробеното отечество. За да ги накарам по-бърже и по-енергично да се заловят за работа, наговорих се с Балкански аз да му пиша от Стара планина, а той да ги застави по-скоро да работят. На Иван Кършовски бях дал шифрован ключ за писма, та ако попадне писмото в турски ръце, да не може да се прочете.

Преди да излезем ние, с поменатата чета, из Румъния през 1867 година, издаде се в Букурещ споменатият мемоар за черковните правдини, подписан от един таен комитет и направо до турския султан изпратен. Там се молеше султан Азис да даде на българите политически и черковни правдини, конституция и най-сетне, че ако той не изпълни тез искания на българския народ, последствията ще бъдат лошави.

Наистина турското правителство ни най-малко не се стресна от мемоара на тайния комитет. От този таен комитет и от онзи комитет, който е вписан в устава от Раковски, през същата зима на четите им излезе името „комитет”. И навсякъде из турско на четите им изчезна старото име, останало от турците — „хайдут-панта” и се замести с „комита”, „комитарал” (комити), „комитажа”.

Това стана през пролетта на 1867 година."

https://macedonia.kroraina.com/bmark/ph/index.htm

В светлината на този разказ, не е ясно дали Кънчев е бил избор и пратеник на Каравелов до Левски или на Панайот Хитов.

Моето мнение е, че Кънчев е бил избраник и пратеник с мисия на Хитов. Двамата са се познавали от Втората Легия, където Хитов е бил Главен войвода, отговарящ за легионерите, а Кънчев млад подофицер в Сръбската артилерийска школа, отговарящ за обучението на легистите.

Хитов е пределно лаконичен в спомените си за Левски. Всъщност между него и Левски има две известни писма - първото, в което Левски го моли за заем да си плати борчовете в Белград, и второто от 29 септември 1871, в което Левски с остър тон му отговаря на предложенията за въстание.

Какво е предизвикало тази студенина, мога само да предполагам, за да се стигне до скарване при което Хитов е заплашвал Левски с оръжие, след завръщането им с четата през 1867-ма, според писмото на Филип Тотю.

 

Това наистина е ценно и дава връзката между героите, която търсех. Благодаря! Хитов също е ходил в Одеса и може и от него директно да са поискали списък с имена и подписи. Не е изключено да има и договорка такъв списък да бъде предаден на Христо Георгиев, защото Хитов е бил в Белград и изпращане до него би забавило работата. Хитов се е съгласил и възложил задачата на Кънчев, а Христо Георгиев го е очаквал. Най-сетне има светлина в тъмното, без този списък Христо Георгиев оставал с вързани ръце, нямало с какво да подкрепи искането си от Руския император.бЕто защо Кънчев не искал да се бави в Русе, за да не го заловят междувременно със списъка. Затова не посмял да отиде да си като тескерето. Аако са го предали арестуваните от комитета за убийството на Пенев, можело още в паспортното да го заловят.

Няма да пропусна и Каравелов, писал каквото си иска върху текста на Хитов. Нищо ново под слънцето, новото е, че посмял да го направи и на най-дълго годишния си съмишленик.

 

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Borova gora said:

Няма да пропусна и Каравелов, писал каквото си иска върху текста на Хитов.

Каравелов наистина е имал лошия навик да редактира до неузнаваемост чужди текстове, но в конкретния случай с Мемоара, той е бил исторически прав, Панайот Хитов греши. Мемоарът е дело на Пандели Кисимов и Иван Касабов и той е изпратен през март 1867, а на 5 април е приет друг документ за сръбско-българска държава по инициатива на Добродетелната дружина, който Хитов бърка с Мемоара на ТБЦК.

Ето цялото съдържание на документа от 5 април 1867-ма /Хитов влиза с четата си в България след това, в края на април, а след него и четата на Филип Тотю/:

ПРОТОКОЛ ОТ 5 АПРИЛ 1867.

Понеже, обстоятелствата викат всички угнетени в Турско народи да вземат освободителни мерки, то и ние Българите, които живеем в България, Тракия и Македония, събрахме се да размислим и изнамерим средства за освобождението на милото наше отечество, за да успеем да се числим и ние в редът на свободните народи, да покажем и на светът, че живеем. За да се постигне тая желана цел, необходимо е да се избере един съседен народ, с помощта на който да се сполучи освобождението за взаимна полза. Този народ не може да бъде друг, освен сръбският, който от векове ни е близък чрез народност, вяра и местно положение, та интересите ни са равни. Ето защо само чрез побратимство с него можем да бъдем народ независим. А едно такова братско сближение, при днешните обстоятелства, трябва да има за основа следующите 12 точки:

1. Съединението братско трябва да стане между сърбите и българите под името Югославянско царство. Югославянското царство ще бъде съставено от Сръбско и от Българско. 

2. Българско обема областите България, Тракия и Македония. 

3. Глава на това ново „правителство“ ще бъде сръбския княз с право на наследственост. 

4. Народното знаме, а също монетите, ще бъдат общи, но със знаците на двете „племена“. 

5. Всяка от двете страни ще спази своето наречие като официален език, а чиновниците трябва да бъдат от местното племе. 

6. В Българско ще се прилагат сръбските закони като се преведат на български, а общите разпореждания ще се публикуват на двете „наречия“ едновременно. 

7. Господствуващата вяра ще е православната, а вероизповеданието свободно. 

8. Религиозните работи ще се управляват от независим Синод, смесен от двете „племена“. 

9. Държавният глава ще назначава Министерството, съставено от членове на двете племена. 

10. Народното представителство ще се съставлява съразмерно с народонаселението на общата държава, според съществуващите форми в Сърбия. 

11. Общият престолен град ще се определи от народното представителство 

12. Главата на духовенството и Синода ще се намира винаги в престолния град.

За да се приведе в изпълнение това общо желание и да се постигне тая „любородна“ цел, избира се „настоятелство“ от следните лица: Христо Георгиев, д-р Г. Атанасович, Михаил Колони, д-р Д. Протич, Стефан Иванов, Г. Николопуло, д-р Д. Гиколеско. При съглашението си върху бъдещето Югославянско царство, тия пълномощници трябва да имат предвид следните две условия: 

1. Съглашението да влезе в сила от деня, в който се подпише от Сръбското правителство и от Българското настоятелство. 

2. Сръбското правителство трябва да се задължи в поменатото съглашение да принесе всяка веществена и нравствена помощ за постигането на общата цел, щом Настоятелството благоразсъди според обстоятелствата, че такава е нужна. 

Следват подписите на 22 представители от Букурещ, на 7 души от Галац и на 6 души от Измаил.

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1092:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Текстът на Мемоара на Кисимов-Касабов е публикуван изцяло тук:

https://www.uglb.bg/?p=6813

Има и други празнини и неточности в спомените на Хитов, например, че със 100 лири дадени му от Христо Георгиев били въоръжени и екипирани двете чети, неговата и тази на Филип Тотю - общата им численост е била 60-70 души, 100 лири са щели да им стигнат за по един калпак и 1 пушка на петима; също така забележително е идването на Иван Кършовски като негов писар, снабден със специален шифър, с който да кореспондира с Одеското настоятелство и Добродетелната дружина, кой му е дал този шифър? Участието на Одеското настоятелство също не е изяснено, то играе двойна игра на сътрудничество с ТБЦК на Касабов и с Добродетелната дружина; на следната година с парите на настоятелството и ТБЦК е екипирана четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, два пъти по-голяма от обединената чета на Панайот Хитов-Филип Тотю... и т.н.

Първият линк към текста на проф. Ст.Беламезов е много интересен и с цитатите от донесенията на Найден Геров.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Каравелов наистина е имал лошия навик да редактира до неузнаваемост чужди текстове, но в конкретния случай с Мемоара, той е бил исторически прав, Панайот Хитов греши. Мемоарът е дело на Пандели Кисимов и Иван Касабов и той е изпратен през март 1867, а на 5 април е приет друг документ за сръбско-българска държава по инициатива на Добродетелната дружина, който Хитов бърка с Мемоара на ТБЦК.

Ето цялото съдържание на документа от 5 април 1867-ма /Хитов влиза с четата си в България след това, в края на април, а след него и четата на Филип Тотю/:

ПРОТОКОЛ ОТ 5 АПРИЛ 1867.

Понеже, обстоятелствата викат всички угнетени в Турско народи да вземат освободителни мерки, то и ние Българите, които живеем в България, Тракия и Македония, събрахме се да размислим и изнамерим средства за освобождението на милото наше отечество, за да успеем да се числим и ние в редът на свободните народи, да покажем и на светът, че живеем. За да се постигне тая желана цел, необходимо е да се избере един съседен народ, с помощта на който да се сполучи освобождението за взаимна полза. Този народ не може да бъде друг, освен сръбският, който от векове ни е близък чрез народност, вяра и местно положение, та интересите ни са равни. Ето защо само чрез побратимство с него можем да бъдем народ независим. А едно такова братско сближение, при днешните обстоятелства, трябва да има за основа следующите 12 точки:

1. Съединението братско трябва да стане между сърбите и българите под името Югославянско царство. Югославянското царство ще бъде съставено от Сръбско и от Българско. 

2. Българско обема областите България, Тракия и Македония. 

3. Глава на това ново „правителство“ ще бъде сръбския княз с право на наследственост. 

4. Народното знаме, а също монетите, ще бъдат общи, но със знаците на двете „племена“. 

5. Всяка от двете страни ще спази своето наречие като официален език, а чиновниците трябва да бъдат от местното племе. 

6. В Българско ще се прилагат сръбските закони като се преведат на български, а общите разпореждания ще се публикуват на двете „наречия“ едновременно. 

7. Господствуващата вяра ще е православната, а вероизповеданието свободно. 

8. Религиозните работи ще се управляват от независим Синод, смесен от двете „племена“. 

9. Държавният глава ще назначава Министерството, съставено от членове на двете племена. 

10. Народното представителство ще се съставлява съразмерно с народонаселението на общата държава, според съществуващите форми в Сърбия. 

11. Общият престолен град ще се определи от народното представителство 

12. Главата на духовенството и Синода ще се намира винаги в престолния град.

За да се приведе в изпълнение това общо желание и да се постигне тая „любородна“ цел, избира се „настоятелство“ от следните лица: Христо Георгиев, д-р Г. Атанасович, Михаил Колони, д-р Д. Протич, Стефан Иванов, Г. Николопуло, д-р Д. Гиколеско. При съглашението си върху бъдещето Югославянско царство, тия пълномощници трябва да имат предвид следните две условия: 

1. Съглашението да влезе в сила от деня, в който се подпише от Сръбското правителство и от Българското настоятелство. 

2. Сръбското правителство трябва да се задължи в поменатото съглашение да принесе всяка веществена и нравствена помощ за постигането на общата цел, щом Настоятелството благоразсъди според обстоятелствата, че такава е нужна. 

Следват подписите на 22 представители от Букурещ, на 7 души от Галац и на 6 души от Измаил.

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1092:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Текстът на Мемоара на Кисимов-Касабов е публикуван изцяло тук:

https://www.uglb.bg/?p=6813

Има и други празнини и неточности в спомените на Хитов, например, че със 100 лири дадени му от Христо Георгиев били въоръжени и екипирани двете чети, неговата и тази на Филип Тотю - общата им численост е била 60-70 души, 100 лири са щели да им стигнат за по един калпак и 1 пушка на петима; също така забележително е идването на Иван Кършовски като негов писар, снабден със специален шифър, с който да кореспондира с Одеското настоятелство и Добродетелната дружина, кой му е дал този шифър? Участието на Одеското настоятелство също не е изяснено, то играе двойна игра на сътрудничество с ТБЦК на Касабов и с Добродетелната дружина; на следната година с парите на настоятелството и ТБЦК е екипирана четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, два пъти по-голяма от обединената чета на Панайот Хитов-Филип Тотю... и т.н.

Първият линк към текста на проф. Ст.Беламезов е много интересен и с цитатите от донесенията на Найден Геров.

Не мога да не сравня тези документи с Наредбата на Левски, всичко е част от българското Възраждане и само няколко години разстояние ги делят. Нямам думи как са разбирали някои възрожденци освобождението на България, пък и връзки търсили, тайни срещи правили, дружения създавали ту с едни, ти с други... и всичко  това за какво? Като им прочетеш документа и оставаш без думи какво са наричали освобождение, каква им е била представата за свободата. Най-шокиращото, вярвали са си, че народът това ще приеме и това е, което иска. 

Добре, че сме имали Апостола, за да каже ясно какво е свободата и какво е най-доброто за хората... 

Никога не трябва да се чете единия документ без другия. За да е ясно кои са били онези, които му размахвали важно-важно пръст: "Знаеш ли ти кои сме..." и прибирали добри думи от чужди държави, но в българско не стъпили да чуят хората, да видят живота там, да свършат работа на терен...

И И на Каравелов устава от Събранието, и той по същия начин следва да бъде оценяван, нищо народно или демократично няма в него.

[deaf]

Сърбия не би се съгласила да има обща държава с България... Те и тук са правили сметка без кръчмар...

[Б. Киров]

Преди 9 часа, deaf said:

Сърбия не би се съгласила да има обща държава с България... Те и тук са правили сметка без кръчмар...

Това е карта на Милош Милоевич

https://bg.wikipedia.org/wiki/Милош_Милоевич

отпечатана през 1873.

Според нея, Сърбия е до Чирпан, София е Србица и т.н. Навлизането на сръбски войски и напредването им към София след Съединението не е без великосръбска доктрина, Милан Обренович е наследник на Михаил Обренович, чиито външен министър подписва съглашението с Добродетелната дружина; след убийството на княз Михаил през 1868 всички договорки се разпадат, Втората Легия е разпусната още преди това.

Сърбия не се е съгласила и няма начин да се съгласи с условията от Протокола от 5-ти април 1867, там бащите на бай Ганю от Добродетелната дружина са заложили самоубийствени условия на Сърбия, Народното събрание се избира на пропорционален принцип, също и Синода, столицата се определя от Народното събрание, правителството също от Народното събрание.

При положение, че етническите българи в Македония, Тракия и Мизия са били три пъти повече от етническите сърби в Сърбия, ясно е, че българите ще доминират във всички сфери на управлението, отгоре само ще стои като декоративна кукла сръбския княз без никаква реална власт. Много хитро...

Затова пък сърбите изкарват сръбско етническо население до Чирпан. балкански тарикатлъци и сметки без кръчмаря.

Левски е бил пределно наясно за сръбските мераци от пребиваването му в двете легии.