Прабългарски езически храмове... или може би царски и болярски жилища!

[makebulgar]

Пиша книга, и в нея една от главите е за езическите храмове на българите от Първото царство.

Темата е една от най-интересните относно българската езическа култура, като в днешно време според учените 7 каменни сгради от Плиска, Преслав, Мадара, Кабиюк и Дръстър са определяни като български езически храмове. Тези сгради са със сходна структура на планировката - два вписани правоъгълника или квадрата. За тези сгради основната или единствена линия на разсъждения на учените е че са били езически храмове. Това заключение е основано на няколко довода - върху някои от тях са били построени църкви, нетипичен план, наличие на някакви резервоари за вода, които се свързват с религиозни ритуали и други подобни. След като по този начин сградите са определени като храмове, за подкрепа на хипотезата се търсят паралели с други квадратни храмове от будизма или от зороастразма.

Напрактика обаче подобен подход на расъждения не е напълно научно издържан, и не разглежда всички възможни варианти. Тоест той не е единият възможен вариант. Възможен е и друг вариант. Това е така, тъй като и трите аргумента поткрепящи религиозното предназначение на сградите имат слаби места. Първо, построяването на църкви върху тези сгради наистина наподобява храстиянската традиция да се строят църкви върху стари езически капища, но това правило не е задължително. Второ, нетипичния план - квадрат в квадрат, всъщност не е толкова нетипичен и непознат в земите на Римската империя и наследниците й. Трето, резервоари за вода в една сграда може да има не само за религиозни нужди. Учените които в днешно време поддържат тази хипотеза за това, че сградите са езически храмове, не са направили явно пълен анализ на тези сгради от архитектурна и функционалрна гледна точка в съпоставителен план с други подобни сгради. Не са анализирали напълно и сведенията от археологическите разкопки на тези сгради.

Оказва се, че подобни сгради с подобна планировка в земите на Римската империя има достатъчно много, но те не са религиозни сгради, а са жилищни сгради, или по-точно бургове - жилищни дворци на владетелите, с отбранителни функции! Тези бургове представляват жилищни кули с обичайно квадратна планировка, като в зависимост от размера им в центърът им може да има една или повече колони подпиращи горните етажи, или ако са малки кули -  колона няма. Според размера им владетелските жилищни и отбранителни кули били три вида – кули с размери под 5х5 м, бургове с размери до към 20х20 м, и по-големи кастели и квадрибургове. Сравнителния анализ показва, че бургове с размери 5х5 до 10х10 м имат колона в центъра, като по този начин е обяснимо защо в центъра на "езическия храм" в Плиска, чийто размери на вътрешния квадрат са 8х8 м, има постамент за колона. По-големите бургове с размери около 15х15 м имали нужда от четири или повече колони в центъра, които поддържали горните етажи.

Напрактика при сравнението на сградата от центъра на Плиска с подобни бургове съществуващи в Европа се вижда, че приликите са големи, като тя най-вероятно е представлявала кула с двойна стена и с няколко етажа извисяваща се на над 20-25 м във височина! В подкрепа на тази хипотеза идват всички данни от археологията на тази сграда. Първо, между двете стени е установено, че е имало каменна стълба, тоест сградата не е била на едно ниво какъвто е случая с езическите храмове, а в нея се е качвало нагоре както в кулите. Второ, сградата е направена монументална със стабилни основи и дебели стени, което предполата издигането й във височина. Трето, резервоарите за вода са обясними доколкото това е била царска жилищна кула, която е трябвало да осигурава известна автономност на владетеля. Четвърто, от тази сграда тръгват три подземни ходника, което е логично ако тя е била царска жилищна кула. При това сградата се намира точно в центъра на цитаделата на Плиска, а това е обичайното място на което се строят бурговете – в центъра на крепостите.

В миналото също е било изказано мнение, че сградата от Мадара, която днес се определя като езически храм, е била жилищна сграда или дворец, тъй като около нея има верижно разположени сгради. По-късно върху нея била построена църква, и това наклонило везните в полза на храмовата и атрибуция. Напрактика обаче причината за построяването на църкви върху някои от тези сгради може и да е друга. След покръстването при Борис, знаем, че възникнал бунт срещу новата вяра. Това обаче не бил бунт на жреци, а бил бунт на боляри начело със сина на Борис – Расате. Борис успял да се пребори с бунта, като можем да предполагаме, че освен ослепяването на Расате и избиването на болярите, Борис е предприел и други мерки – сринал е устоите и наследството на тези бунтовници, а това са били жилищата и дворците им. Той е сринал централната кула, която по онова време е била дом на Расате, и върху нея Симеон построил площад. Върху жилищните кули на някои от останалите построил църкви, тъй като бунта е бил на болярите срещу вярата. Построяването на църквите на местата на жилищните кули било и финансово по-изгодно, тъй като материалът от сринатите кули е бил достатъчен за построяването на новите църкви.

Има и други аргументи относно жилищната и отбранителна функция на всички сгради определяни днес като езически храмове, но повече подробности ще има в книгата, когато стане факт.

Редактирано Юни 1, 2016 от makebulgar

[Евристей]

Преди 4 часа, makebulgar said:

 След покръстването при Борис, знаем, че възникнал бунт срещу новата вяра. Това обаче не бил бунт на жреци, а бил бунт на боляри начело със сина на Борис – Расате. Борис успял да се пребори с бунта, като можем да предполагаме, че освен ослепяването на Расате и избиването на болярите, Борис е предприел и други мерки – сринал е устоите и наследството на тези бунтовници, а това са били жилищата и дворците им. Той е сринал централната кула,

Първо трябва да докажеш ,че Расате предвожда този бунт и е ослепен....30-на години преди 893г. Борис - сринател...на "устоите"....кой ,кога, къде е написал, археологически податки ....абе успех !

Редактирано Юни 1, 2016 от Евристей

[makebulgar]

Преди 34 минути, Евристей said:

Първо трябва да докажеш ,че Расате предвожда този бунт и е ослепен....30-на години преди 893г. Борис - сринател...на "устоите"....кой ,кога, къде е написал, археологически податки ....абе успех !

Описаната история е една хипотеза основана на сведенията за ослепяването на Расате и за избиването на болярите. Тя може да послужи като някакво обяснение за построяването на църквите върху въпросните сгради. Археологическите данни и сравнителния анализ с останалите бургове обаче сочат това, че сградите са по скоро жилищни кули. 

Има причина и за това, че някои от тях не са квадратни, а са правоъгълни, и това е много ясно видимо при Големия "храм" в Плиска и при сградата в Мадара. Повечето днес съществуващи жилищни кули от 19-20в. също имат правоъгълен план на основите. 

[Евристей]

Дори хипотеза да е, трябва да се базира на нещо. В случая това просто е взаимно изключващ се абсурд. Боилският бунт избухва непосредствено след покръстването,  или в  краен случай до няколко години. Колко годишен трябва да е Владимир за да е "водач" през 866 , 867 или 868 г. ? Че и ослепен . Кой води войната срещу сърбите ? Кой управлява в периода 889-893г ? Или изместваме самият бунт тогава ? В темата за дълголетието на Борис съм цитирал къде, какво има като източници за него. За боилския бунт - в Бертинските  летопоси /Хинкмар Реймски съвременник/  Има ги и в писмата на папа Николай  и продължителят на Теофан. Никакъв Владимир/Расате не фигурира там.

[makebulgar]

Хубаво, Расате може и да не е водач на бунта, въпреки, че не е невъзможно да е бил такъв дори и още тинейджър, но със статута на канартикин (наследник на престола).  Във всеки случай обаче е напълно в реда на нещата жилищните кули на болярите да са били разрушени и заместени с църкви, а при опита на Расате да върне старата вяра да е била разрушена и централната владетелска жилищна кула-дворец. 

 

[makebulgar]

Важното е, че погледнато от артхитектурна и археологическа гледна точка тези сгради губят облика си на храмове, а са по-скоро жилищни кули (бургове). Следите от стълби, ходниците, резервоарите за вода, монументалния градеж с дълбок фундамент и централното място на сградата в цитаделата на Плиска говори именно за висока кула-дворец. Построяването на църкви върху някои от тези сгради не е достатъчен аргумент, а наличието на квадратни храмове при будисти и зороастрийци на изток също е твърде косвен и несигурен аргумент. 

[ДеДо Либен]

Преди 20 часа, makebulgar said:

Хубаво, Расате може и да не е водач на бунта, въпреки, че не е невъзможно да е бил такъв дори и още тинейджър, но със статута на канартикин (наследник на престола).  Във всеки случай обаче е напълно в реда на нещата жилищните кули на болярите да са били разрушени и заместени с църкви, а при опита на Расате да върне старата вяра да е била разрушена и централната владетелска жилищна кула-дворец. 

 

Това пък защо - по-логично е в бурговете да се настанят новите верни християни , а във владетелската жилищна кула-дворец - най-големият христиенин , полуримлянина с апетити за цял такъв - Симеон.

[Galahad]

Ние имаме тема за прабългарските храмове и жертвеници. Аргументите, че са храмове са доста повече от това, че над тях са построени черкви. Тъй че там може да се видят доста снимки, чертежи, както и изворови сведения за прабългарските храмове и жертвоприношения.

Решението с болярските къщи е общо взето просто. Ако върху къщите на боили-бунтовници са правени черкви, то в такъв случай трябваше да има черкви и върху боилски къщи с друг план, както и обратното, щеше да има боили с къщи с такъв план, които не са взели участие в бунта и върху техните къщи нямаше да има черкви. Но работата е там, че няма черкви построени върху големи масивни къщи с друго разположение, както и капища, които да не са били преустроени или бутнати след покръстването.

С бургът и донжонът решението също е сравнително просто. Бурговете наистина са кули, но те са правени на стратегически места - граница, бродове, мостове, върхове за наблюдение и др. под. Познатите ни капища обаче не са на такива места. Наред с това бургът може да не се състои само от кула, но около нея да има и крепостна стена оформяща относително малък двор. Бургът е отбранително съоръжение, а не жилищно, тъй че около него е имало казармени помещения, а също и такива, свързани с дейността свърза с него - напр. лодкари и др. под.

Тайните проходи не означават непременно, че е кула. Античните и славянските храмове са служили и за съкровищници. С оглед славянските храмове има дискусия дали думата капище се отнася до цялата култова сграда или само до част от нея. Та за един владетел, който е пред детрониране е било важно да си напълни джобовете с парици, защото с тях изгнанието му ще е по-леко, а ако са в по-голямо количество по-лесно може да си намери и наемници и да се опита да си върне трона.

[makebulgar]

 

Единствените аргументи за това, че сградите са били храмове са построените върху тях църкви, а останалите аргументи са доста спорни, и могат да се отнасят и до жилищни кули.
Аргумента, че тези сгради не са болярски кули защото църкви не са били строени върху всички болярски къщи, напрактика е несъстоятелен и даже май си мисля, че е логическа заблуда. Напрактика никой не твърди, че е задължително след бунта църкви да са били построени върху всяка болярска къща. Църкви са построени там където е имало нужда, където е имало материал, и върху домовете на най-лошите езичници от болярите. Напрактика от 7 известни "храма" църкви са били построени само върху 3 от тях, тоест не говорим, че това е била практика прилагана повсеместно срещу неверниците, а просто обясняваме каква е била причината да бъдат построени църквите върху тези сгради. Причината може да не е била това, че там е имало храмове, а може да е била наличието на материал, действия срещу бунтовен род, или нещо подобно.

Бурговете са отбранителни, но и жилищни съоръжения. Не е можело да се живее само в най-малките кули, които не са бургове, а са фрури или нещо подобно. По-големите квадрибургове и кастели пък са си обитаеми и жилищни, тъй че няма проблем с това. Съществуването на жилищни кули и донжони в които са живеели благородници е факт, безспорен. И много от тези кули имат планировка точно като тази на квадратната сграда в центъра на Плиска.

Тайните ходници разбира се че не говорят сградата е била кула. Те говорят за това, че сградата е била жилищна, тоест там е имало активна дейност, а не е била само храм с огън вътре. Р.Рашев набляга на това, че ходниците тръгват от сградата в центъра, но не и от тронната палата, тоест сградата е била по-важна от тронната палата. Такава сграда може да е само двореца-жилище на владетеля.

Двете сгради в Плиска са построени след Крум, и няма как да са антични или славянски съкровищници. Построени са след като столицата е опожарена, построени са от професионални майстори, наети за целта, и задачата е била да построят сигурно убежище за владетеля срещу бъдещи римски атаки. Каменните стени и цитаделата са построени именно с тази цел.

Ето няколко подобни кули от пределите на Империята.

 

 

Редактирано Юни 2, 2016 от makebulgar

[templar1307]

On 6/1/2016 at 5:27, makebulgar said:

Това обаче не бил бунт на жреци, а бил бунт на боляри начело със сина на Борис – Расате.

Борис може да е бил всякакъв, но идиот не е бил, за да постави "разбунтовалия" си син за владетел. 

[Galahad]

Работата е там, че сградите от този тип престават да функционират по-старото предназначение след покръстването - 3 стават църкви, над едната става площад, една е преустроена в админ. сграда. Пита се защо точно тогава се посяга на всички тези сгради?

Няма как да са болярски кули, защото едната си е точно в центъра на цитаделата - кой ще е този болярин, дето ще живее в центъра, а ханът ще има дворец до оградата. Ако пък е ханската кула, а Борис е събарял къщите на болярите да заличи рода им, то защо той ще заличава и своя род?

Ако са кули, те имат определено фортификационно предназначение, т.е. са на важни стратегически места. Тъй че е малко вероятно ханът да ги бута, защото бил сърдит на някой боил.

Отделен е въпросът доколко е удачно да се правят болярски кули в рамките на дворцовия комплекс. Това в известен смисъл си е някаква заплаха за владетеля.

При бурговете съществено е стратегическото местоположение - връх, брод, мост ... Там където са тези сгради няма нищо такова.

[makebulgar]

Галахаде, логиката ти ми е напълно непонятна! Кулата в центъра на цитаделата на Плиска не е болярска, а е царска -  за владетеля и семейството му. И е със съответните удобства - резервоари за вода, стълбища, подземни ходници, и други. Площа на всеки етаж от тази кула е 250 кв.м., и ако е била на 4-5 етажа, това са към 1000-1300 кв.м. площ, тоест предостатъчно за всичко. Наистина в цитаделата има още един дворец залепен до северната стена, но кой е казал, че именно това е бил двореца през цялото време, и кой е казал, че владетеля не е имал два двореца в цитаделата. Кулата е била най-сигурното място, а втория дворец може да е бил за други нужди, тоест за друга част от рода. Бурговете не винаги са просто военни сгради в пущинака на стратегически места, а са били и най-укрепените места в крепости и градове. Точно такова нещо е поръчал Муртаг след като е сключил мира с ромеите. Поръчал е укрепление в което да не може да влезе неприятел, така, че да не се повтори историята с Крум.

Въпросът защо сградите са разрушени или преустроени вече мисля получи отговор. Ако сградите са имали определени функции с жилищен или отбранителен характер, може да са загубили функциите си. Дали това е станало заради бунтовните боляри които са ги обитавали или заради други причини може да се спори, но няма да са първите нито последните сгради които губят функционалноста си. Или просто може да са станали опасни, тъй като кулите са високи и падат без подръжка, особено когато са високи. А за земетресенията всеки се сеща какво правят. Всъщност Плиска е пълна със сгради, които са загубили функционалността си през различни периоди. Загубили функционалноста си са Тервеловия/Крумов дворец, Кръглите дървени дворци, дървените огради, Кръстовидната сградда, едната баня е заменена с друга, и т.н.

[Capitainofmarine]

Прелюбопитна хипотеза, ще ми е интересно и приятно да я следя. Струва ми се че  автора следва да обърне внимание на каноничното право, т.е. кога , къде и как може според каноничното право да се строят църкви. Това ще му даде възможност по-уверено и правдоподобно  да развива тезата си.

Един въпрос , защо Бург? Защо не Пирг? Аз все съм си мислел че Пирг е думичката която е приета да се ползва в българско.

[Пандора]

On 1.06.2016 г. at 12:40, makebulgar said:

Хубаво, Расате може и да не е водач на бунта, въпреки, че не е невъзможно да е бил такъв дори и още тинейджър, но със статута на канартикин (наследник на престола).  Във всеки случай обаче е напълно в реда на нещата жилищните кули на болярите да са били разрушени и заместени с църкви, а при опита на Расате да върне старата вяра да е била разрушена и централната владетелска жилищна кула-дворец. 

 

Според мен не трябва да се забравя, че при християнизация се разрушават езическите храмове и култови места или идоли /а някои пък секат почитани дървета/, което точно може да породи бунта. Защото българите езичници живеят в една държава с християни до този момент, тоест както едните така и другите имат своите храмове или култови места, но с приемането на едната религия за единствена и държавна това се променя. В такъв случай може би трябва да се отговори и на въпроса къде и какви са езическите култови места, щом не са тези.

[Galahad]

Плиска си има строителни периоди. Причините са ясни. Първо има дървени сгради, защото се правят лесно, а там няма нищо. Все пак трябва да се живее някъде, докато се построят масивни представителни сгради.

После е т. нар. Крумов дворец за който е ясно защо изчезва - имаме сведение, че Никифор е опожарил Плиска и има достатъчно следи, че причината за края на употребата на двореца е пожар.

После имаме Омуртагов период, от който са Големия и Малкия дворец и т.н. 

После е покръстването. Щеше да е добре да проследиш линковете за капищата от другата тема. Това, което е извън цитатедалата като строителни периоди съответства на случващото се при Борис - първо е капище, после става черква, която съществува кратко и е разрушена и след това там е направена отново черква - т.е. езически период в началото на Борисовото управление, покръстване, реакция на Расата със събаряне на черквата и възстановяване при Симеон. Там има и доста погребения, вероятно на членове на семейството на Борис.

За кулите е важно местоположението. При римската архитектура в плановете не се предвижда в центъра на града да има бург. Тъй че всъщност това понятие е доста неудачно. През Средновековието има донжон (наричан у нас пирг, което като дума си е гръцкия вариант на бург; втори е въпросът, че в случая е по-удачно с оглед твърденията да се говори за турис /turris, is/, което значи кула, но също и висока сграда, дворец, а не за burgus, ī m / гр. pyrgos/, което значи кула, но и укрепено селище, тъй като както посочих около тях е имало спомагателни постройки, които са се развивали като селище около фортификационното съоръжение - оттам и доста селища в Европа съдържат в наименованието си -бург). Само дето той не губи значението си през ІХвек. Еле пък с покръстването всички пиргове изведнъж да изгубят значение, без обаче другите сгради около тях да са изгубили значение - т.е. изоставени, съборени, преустроени. Това показва, че сградите са имали предназначение несъвместимо с периода, в който са спрели да ги ползват за това и това се случва към момента на приемането на християнството.

[makebulgar]

Именно това е проблема на старата хипотеза за храмовата атрибуция. Търсят се разни обяснения за предназначението на сградите според това какво е било построено върху тях като се допуска само възможността за религиозни причини. И се обръща много по-малко внимание на архитектурата, археологията и сравнителния анализ. При това всички сгради се вкарват в един шаблон, защото имат приблизително еднакъв план. Но напрактика сградите нито са еднакви, нито над всички са построени църкви.

Това, че в античната римска архитектура няма бургове в центъра на градовете, не означава нищо. Българската държава е средновековна, и през 9 век Муртаг едва ли е искал да строи античен римски град. Той е поръчал укрепления за резиденциата си в полето.

Като говорим за сравнителен анализ, не говорим за това да се разпускаме във всакакви сравнения по отношение на това какви били градовете на запад или изток, и къде можело да има кули и къде не. Като говорим за сравнителен анализ говорим за архитектурен и функционален сравнителен анализ, който е независим от това което е било построено след това върху мястото. Тоест без предпоставки, а чисто архитектурен анализ. Плановете на кули и бургове които са дадени по-горе са почти 100% еднакви със плана на сградата от центъра на Плиска. Единствено размера им е малко по-голям и това е изисквало 4, а не 1 колона в центъра. Тези сгради, както и други подобни, които са с една колона, никой на запад не е решил да ги определя като езически храмове или капища, а винаги ги определят като жилищни или отбранителни кули. И те не са самотни в полето на стратегически места, а около тях е имало селища, какъвто е случая и с Плиска.

Също така дали ще ги наричаме бургове, пиргове, турис или по някакъв друг начин, няма никакво значение. Говорим за кулата в центъра на Плиска че прилича на бург, само защото в архитектурно отношение прилича на онова което на запад наричат бург. Ако името е проблем и единствено то се гледа, то значи ще сме късогледи. Трябва да се гледа архитектурата, функционалността, археологията на сградата, без значение от това което е било построено след това, и без значение как ще я наречем. Архитектурата на тези сгради говори за това, че са били жилищни и отбранителни кули. Местоположението им също е важно -  в резиденциите, а не във всички български селища. Ако тези сгради бяха някакви религиозни обекти те щяха да са доста по-широко разпространени из огромната територия на Крумова и Муртагова България.
 

 

 

[Galahad]

В резиденция е само Голямото капище в Плиска. Другото е извън цитаделата. Близо е до нея, но е извън. А това, че е близо показва, че не е кула, защото в такъв случай лесно може да бъде превзето и да се използва на наблюдение и обстрел на цитаделата. В Преслав едното е във Вотрешния град, но далеч от двореца, а другото дори не е във Вътрешния град. В Мадара е в подножието на скалите (м. Даул паша) - сиреч извън крепостта, но крепостта е достатъчно близо ако някой иска да се крие да отиде там. Там теренът е наклонен, тъй че е лесно и за обстрел. От стълбите остават следи - ако са масивни е част от стълбата, а ако не дупките в стените (както е при входните кули на Плиска). За капището при Калугеровица се е завъргяла лека дискусия в полза на болярско жилище, но при последвалото проучване се е установило, че там се редуват раннохристиянска черква, капище, средновековна черква. И като се върнах на капищата преустроени в черкви да добавя още някои, защото като споменах по-горе само посочените от теб, някой ще помисли, че това са всички капища. В Преслав в черква е било преустроено също капището при южната порта, а това при Румска река не е било преустроено в капище, а след разрушаването му до него е била построена малка черква.

Освен това Голямото капище има преддверие, каквото няма нито един от бурговете на чертежите, които са прикачени тук.

[makebulgar]

Колямото капище според учените е това извън цитаделата, а това в цитаделата е малкото капище. Външната сграда е по-голяма. Като говорим че сградите са  жилищни кули, това не означава че всички са били еднакво високи и че всички са били повече от 20 метра високи, че да стрелят от тях в цитаделата. Голямото капище, което е направено на църква, не е било висока кула, тъй като е с по-големи размери, и с по-слаби стени. Външната му стена е с по-плитък фундамент. Сградата в центъра на цитаделата която наричат Малко капище, е с дебели стени, с колона в средата, с дълбок фундамент, и е можело да стане много висока кула. Същото е и със сградата до кръглата църква в Преслав, която е с доста дебели стени на вътрешната кула.

Тази сграда си е с план на кула, от където и да го погледнеш.

За така нареченото "Малко капище" в Плиска пък учените казват, че външния и вътрешния квадрат са изградени с различен стил и вероятно в различен период. Тоест най-вероятно е била издигната първо централната кула, след това е била пристроена външната стена, и кулата е станала по-масивна, и чак накрая е направена пристройката от юг. И тази пристройка си е имала предназначение. Вероятно е била караулно за пазителите на царя.

За двете сгради, които не е сигурно, че са били кули - тази във вътрешния град Преслав и тази в Кирика, нямам много информация, но явно са несигурни нещата там. Тази в Преслав е била подсилена със стени между външната и вътрешната кула, а това говори, че е била доста по-висока. За сградата при Кирика няма никакви данни за плана, фундамента и т.н., тъй че може да е всякаква.