Отиди на
Форум "Наука"

Доказателства за съществуването на славяни по нашите земи преди 681 г.


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Преди 12 часа, Аспарух said:

А Йордан Табов какъв е?

Йордан Табов е бил ръководител на секция "Обучение по математика и информатика" в ИМИ-БАН (1991-2008). Автор е на 4 книги - "Антична България", "Падането на стара България", "Кога се покръсти Киевска Русия?" и "Възкръсващата история на д-р Ганчо Ценов" (последната - в съавторство с Климент Василев).

От 1973 г. група математици от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, ръководени от акад. А. Т. Фоменко създават нови математико-статистически методи за разкриване на дубликатите (повторенията) в летописите. Разработват нови методи за датиране на събитията. Разкриват грешки във възприетата днес хронология. Книгите на академик Анатолий Фоменко „Историята: Измислица или наука”, “Нова хронология на историята” и "В коя година и в кой век живеем?" се превръщат в сензация и предизвикват остри полемики сред читателите и професионалните историци в Русия и във всички страни, в които излизат.

Излагат „история на историята“ – от кого, кога и как е създадена възприетата досега версия за „древността“? Как математиката помага в изчисляването на датите на древните събития? Защо картините на звездното небе, записани в известните библейски пророчества, в действителност сочат към средните векове? 

Съобщават ни един от главните резултати на новата хронология, това е „глобалната хронологична карта“, която позволява разкриването на смайващи измествания в хронологията.

Там където във възприетата и изкуствено разтеглена хронологична схема има празнини, те се допълват с измислени герои и събития. Най-фрапантното вмешателство е допълването на летописите на европейската история с 300 години между 700 г. и 1000 г. Карл Велики е литературна измислица, а и не само той. Между другото, същото се отнася и за Византийската империя и респективно - за българската история. Европейската история започва едва около 800 г. (сл. Р. Хр.). Прототипът на Иисус Христос е бил византийският император Андроник I Комнин. Императорите Василий II Българоубиец (Х-ХI в.) и Йоан V Палеолог (ХIV в.) са едно и също лице. Русия и Османската империя са били една азиатска държава, а в Библията има хороскоп от XV век. Витлеемската звезда и затъмнението на Голгота са документирани феномени от XII век. Библейските градове Содом и Гомор са римските Херкулан и Помпей, залети от лавата на вулкана Везувий. А звездният каталог на Клавдий Птоломей "Алмагест" е предатиран от II чак в ХVI век.

А зад всичко това, разбира се, стои глобална конспирация. Нашето минало е приказка, сътворена през Ренесанса, и почти всичко, което пише в учебниците, е лъжа. Официалната история е абсурдна, а основната грешка на историците е догматичната вяра в подреждането на събитията по хронологията на Скалигер. Такива неща твърди Ан. Фоменко. 

Основавайки се на хронологията на Фоменко, у нас Йордан Табов открива  припокриване при българските царски династии. Според Табов последният владетел на Първата българска държава Иван Владислав (1015-1018) и Иван Шишман (1371-1393), последният владетел на Втората българска държава, са едно и също лице. Този владетел се е казвал Иван Владислав Шишман. Табов прави и друга смела крачка напред, като предлага следната формула: Василий II = Йоан V + Баязид I Светкавицата (превзел столицата на Второто българско царство Търновград). 

Сравнявайки повтарящи се събития, Табов стига до извода, че дейността на св. Методий може да се отнесе към две епохи: времето на Ян Хус (ХIV-ХV в.) и на Константин Велики (IV в.). А във византийската история периодът 860 - 1260 г. според Йордан Табов трябва да се предатира, като приетите сега в него дати се увеличат с около 200 години (860 + 200 = 1060 / 1260 + 200 = 1460).

Оттук следва големият въпрос: откога българите живеят на Балканския полуостров? И кого е заварил Аспарух, преминавайки на отсамния бряг на р. Дунав? Кога Аспарух стъпва отсам Дунав? Според Йордан Табов това събитие се припокрива с други събития в IV, VII и ХI век.

Според него хрониките, описващи нашествията на Балканите на римляните, на византийците и на османските турци, всъщност описват едно и също събитие. 

 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 474
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
1 hour ago, ISTORIK said:

А зад всичко това, разбира се, стои глобална конспирация. Нашето минало е приказка, сътворена през Ренесанса, и почти всичко, което пише в учебниците, е лъжа. Официалната история е абсурдна, а основната грешка на историците е догматичната вяра в подреждането на събитията по хронологията на Скалигер. Такива неща твърди Ан. Фоменко. 

Е не. Тоя е напълно изперкал и на такива изобщо не обръщам внимание. Не съм прочел от него и едно изречение. Видях, че единия отбор го критикува и затова го сложих в списъка. Със зачеркването на Табов обаче не можем да зачеркнем дискусията и да я наречем долна конспирация.

След като спорът се превърна в кой какъв е,  какво ще кажете за проф. д-р Асен Чилингиров - завършва история и история на изкуствата, живее в Берлин. Траки, българи и славяни е едно и също

филмче 4 мин

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Warlord said:

А какви са в главите ни? Странен въпрос, в моята глава например славяните са си славяни, каквито са си били винаги. Това че някога са се наричали словени и че с времето са приемали и други етнически примеси, никак не ме притеснява.

Изгледайте  2 мин с изказване на проф. Лиляна Симеонова - византолог, която явно тук всички признават за авторитет

от мин 22:30

Очевидно простото заменяне на словени и склавини без забележки и детайлно разглеждане на проблема е некоректно. Вижда се, че словени и славяни са две различни думи и аз нямам право да ги използвам за едно и също само защото славяни ми прилича на словени.

Примерно, запалянковците на Славия се наричат слависти. Слависти се наричат и учещите "славистика".  По същност тези две групи хора са съвсем различни, а няма и една буква  разлика в имената им. А при словени и славяни има дори разлика в цели две гласни. Трябват ни още аргументи за да заменяме словени със славяни. Задачата става още по-трудна защото някои държат в ръката си козове, че словени не може да бъде заменяно със славяни.

Редактирано от Аспарух
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Със сигурност лингвистичните упражнения не водят до смислен отговор на въпроса , поставен в темата - за съществуването на славяни по нашите земи преди 681 г.

1 Определение за "славяни": За съвремието славяни наричаме нации и етноси, които говорят на славянски езици. Исторически е доказано, че техни предци в по-голяма или по-малка степен са група племена, появила се към 4 век в Централна Европа. За това наричаме тези племена също славяни.

Slavic_peoples_6th_century_historical_ma

2 Част от славяните се насочва на юг, през 6-7 век се сблъсква с Византия и бива наречена от хронистите   склавини или подобно. Дали това название означава и роби не е от значение, важното е, че зад него стоят реално съществувалите южни славянски племена. Доказателствата са два вида -археологически находки и писмени извори.

da_155s.jpg

3. Думата "словени" се появява по-късно, през 9 век  в писмени източници на кирилица и както и да се тълкува е свързана като самоназвание с тези славяни, които използват църковнославянския език.

Редактирано от Doris
  • Харесва ми! 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 50 минути, Аспарух said:

А при словени и славяни има дори разлика в цели две гласни. Трябват ни още аргументи за да заменяме словени със славяни. Задачата става още по-трудна защото някои държат в ръката си козове, че словени не може да бъде заменяно със славяни.

Е дай да ги видим тия козове де. Чилингиров не дава никакъв аргумент в това клипче за щурата си теория, че траки, българи и славяни били едно, освен че "това не било удобно на другите". Смехотворно.

Защо словени преминава в славяни. Просто като бел/бял ден. При източните славянски племена, които по-късно формират руската нация говорът е по-мек и "е" автоматично минава в "йе" или "я", а "о" когато не е под ударение винаги се чете "а". Така е дори в съвременния руски. А дори съвременните словенци и словаци, макар от столетия да са изолирани едни от други продължават да наричат себе си словени, а страните си Словенско. Никой от тях не оспорва, че някога са били част от едно славянско семейство, което се е разселило - следите от което са свръх очевидни.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Словаците днес пишат на латински, но в миналото те са точно тези при които първи отиват Кирил и Методий, според мен и при тях словени идва от разпространяването на църковнославянския.

Във всеки случай през средновековието зад "словени" не стои някакво самоосъзнаване на славянските народи като културна или политическа общност.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко пояснения към  произхода на отделните форми - словени, славяни, склави

Проблемът е, че по темата най-много са писали руснаците, а нашите учени приемат всичко руско без никакви резерви. Това е общоприетата етимология на думата:

Цитирай

Этимология
Происходит от праслав. *slověninъ, мн. *slověne, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. словѣне (название вост.-слав. племени близ Новгорода, Пов. врем. лет), словяне, ст.-слав. словѣне, словѣньскъ — в отношении к слав. племени близ Салоник (Жит. Конст.), укр. слов'яни́н, болг. слове́нин, словенск. slovẹ̑nski «словенский», чешск. slovanský «славянский», slované «славяне», словацк. slovák «словак», slovenka «словачка», Slovensko «Словакия», польск. sɫowianie мн. «славяне», кашубск. słoviński «прибалтийско-словинский» (в Поморье), полабск. slüövenskë — о полабск. славянах. Праслав. *slověninъ, мн. *slověne, ср.-лат. Sclaveni «славяне», ср.-греч. Σθλαβηνοί (мн.) — то же — не имеет ничего общего со *slava «слава», которое повлияло в плане народн. этимологии лишь позднее. Русск. -янин по аналогии ри́млянин, галича́нин и др.; *slověne не может быть образовано от сло́во (несмотря на аналогию алб. shkipetár «албанцы»: shkipónj «понимаю»), так как -ěninъ, -aninъ встречаются только в производных от названий мест, однако местн. н. *Slovy не засвидетельствовано. Скорее всего это производное от гидронима. Ср. др.-русск. Словутичь — эпитет Днепра, Слуя — приток Вазузы, сюда же польск. названия рек Słаwа, Słаwiса, сербохорв. Славница и др., которые сближают с греч. κλύζω «омываю», κλύζει ̇ πλημμυρεῖ, ῥέει, βρύει, κλύδων «прибой», лат. cluō «очищаю», сlоāса «канализационный сток». Использованы данные словаря М. Фасмера; см. Список литературы.

В общи линии не казва нищо, а нещата са много по-прости.

1. Думата словен  най-вероятно първоначално е прилагателно образувано по модела дърво-дървЕН, желязо-железЕН, писмо-писмЕН и т.н. Т.е. слово-словЕН. Дали от самото начало това е било осмисляно като етноним? Най-вероятно не. По-скоро на въпроса "ти какъв си бе?" може да получиш всякакъв отговор в зависимост от контекста на въпроса - аз съм трудЕН (характер), лесЕН (за убеждавене), словЕН (за разбиране), писмЕН (грамотЕН) и т.н.

Цитирай

 

Русск. -янин по аналогии ри́млянин, галича́нин и др.; *slověne не может быть образовано от сло́во (несмотря на аналогию алб. shkipetár «албанцы»: shkipónj «понимаю»), так как -ěninъ, -aninъ встречаются только в производных от названий мест, однако местн. н. *Slovy не засвидетельствовано


 

В руския не може, но в старославянски (старобългарски) е без проблем. На местна почва имаме засвидетелствани една камара дублетни форми: боляр - болярИН, стопан-стопанИН, господ-господИН, вкл. и етноними - блъгар-блъгарИН, рус-русИН, сърбИН, хърватИН и т.н.

Т.е. в един момент "словен" започва да се осмисля като етноним и добива дублетна форма словенИН вече като съществително име. Т.е. прехода не е слово-словенин, а слово --> словЕН (прилагателно) -> словен / словенин (съществително) Така че действително "Русск. -янин по аналогии ри́млянин, галича́нин и др.; *slověne не может быть образовано от сло́во", но пък спокойно руснаците могат да възприемат думата от книжовния старославянски, както един куп други думи

2. Как словен / словени става в гръцкия склав / склави

При контакта със славяните гърците нямат думи започващи със "СЛ" и не могат да произнасят това съчетание. В зависимост от ситуацията гъркът ще вмъкне едно К или Т между С и Л. т.е. ще изговори думата като сКлавен или сТлавен. Въпросът с преминаването на славянското О в А е малко по-сложен. Предполага се, че О-то е било широко и се е чувало почти като А. Обратното също се е случвало - гръцкото А да се възприема от славяните като широко О. Пример е името САлоники възприето от славяните като СОлун. Т.е. в епохата думата "словен"  по съвсем нормален начин е възприета и изговорена от гърците като  склавен. От там нататък думата навлиза в различните гръцки и латински диалекти и добива останалите си форми.

3. От къде се пръква думата "славянин"

С образуването на различните държави, постепенно етнонимът "словенин" е изместен от българин, русин, сърбин и т.н. На места думата остава все още единствено като прилагателно за езика  - "словенски език". В българския език например думата почти изчезва.  В манасиевата хроника авторът се чуди кои са тези словени в древните текстове и заменя думата със "сърби" (българи, сърби и власи станаха едно)

По-нататък  историята е ясна. Някъде по времето на  просвещението, руснаците разбират от западните автори за древните словени и идеята им харесва. Думата "славяни" е възприета в руския език от полски или латински или комбинирано - от някой латински начетен поляк. От руския, благодарение на печатните книги, новата дума се разпространява в България.

И накрая за робите и разните други значения - всички до едно са вторични. Лиляна Симеонова ясно го казва във видеото - думата славяни е станала нарицателна за роби, а не обратното - думата за роби да е станала нарицателна за славяногласните. 

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, Warlord said:

Е дай да ги видим тия козове де. Чилингиров не дава никакъв аргумент в това клипче за щурата си теория, че траки, българи и славяни били едно, освен че "това не било удобно на другите". Смехотворно.

Разбира се, че е смешно, това не са доказателства, но аз бях запитан 20 пъти да дам имената на историци с диплома освен Ганчо Цонев които защищават противоположната теза. И аз ги дадох.

Иначе ето "козовете" но пак от Пасков. Ти като ми даде Черноризец Храбър аз бях запомнил само, че той разглежда думата словени но не и точно с Черноризец Храбър  

 от мин 3:20

Пасков прави също основна грешка често, където трябва да се внимава много. Примерно от "id est Gothi, qui et Sclavi  -  т.е. готите, а те са и славяни" той казва, че готи и славяни е едно и също. Ако кажем, че българите сме европейци, това означава, че българите сме поне част от европейците, но не и че европейците са българи. Аз не защитавам Пасков или идеите му, но къде са доказателсвата за съществущата официална теория с които може да направим за две минути на пух и прах теориите на Пасков?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Очевидно е, че какъвто и аргумент или обяснение да се даде, Аспарух ще остава неудовлетворен - тази позиция никак не е нова и е типична за войнстващите лаици, които - понеже са си харесали някаква теза - не възприемат ни доводи, ни аргументи и не престават да се тръшкат в очакване да признаеш, че те са правите. Понеже не са в състояние да оборят аргумент, скачат непрекъснато от въпрос на въпрос и от "авторитет" на "авторитет" и така до безкрайност. Ние говорим на различни езици и няма изгледи това да се промени.

Поради това не виждам никакъв смисъл да се занимаваме с тази тема. Който има желание да оборва приумиците на Пасков, на Ценов, на Табов, на Б.Димитров или на някой друг автор от тази категория, може да го направи директно.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Doris said:

Във всеки случай през средновековието зад "словени" не стои някакво самоосъзнаване на славянските народи като културна или политическа общност.

А защо трябва да е самоназвание или осмислена културна или политическа общност. 90% от етнонимите не не са били самоназвание за хората които са маркирани с тях - гърци, руси, унгарци, германци, варяги, нормани и още кой знае колко още.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Doris said:

1 Определение за "славяни": За съвремието славяни наричаме нации и етноси, които говорят на славянски езици.

Това определение се опитва да избегне въпроса за етно-съдържанието на думата "славяни". В съвремието знаем как е, но ако то не се базира на някакви исторически факти няма никакъв исторически смисъл.

Другите ти точки изобщо не доказват, че има разлика между славяни и готи по нашите земи, каквито твърдения има ясно в първоизточници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Atom said:

1. Думата словен  най-вероятно първоначално е прилагателно образувано по модела дърво-дървЕН, желязо-железЕН, писмо-писмЕН и т.н.

Добре, но това са само хипотези изградени на допускания с не много забележителна вероятност.

И по-важноте е, че Пасков твърди, че думата словени я няма никъде преди Черноризец Храбър и тя изобщо не ни върши работа  да анализираме събития от 7-ми век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Atom said:

А защо трябва да е самоназвание или осмислена културна или политическа общност. 90% от етнонимите не не са били самоназвание за хората които са маркирани с тях - гърци, руси, унгарци, германци, варяги, нормани и още кой знае колко още.

Исторически склави се появява в източниците преди словени, как тогава първото да е произлязло от второто ? Въобще, има ли докачзателства, че "словени" е използвано като етноним преди появата на църковнославянския език?

 

Преди 23 минути, Аспарух said:

Това определение се опитва да избегне въпроса за етно-съдържанието на думата "славяни". В съвремието знаем как е, но ако то не се базира на някакви исторически факти няма никакъв исторически смисъл.

Другите ти точки изобщо не доказват, че има разлика между славяни и готи по нашите земи, каквито твърдения има ясно в първоизточници.

Само искам да покажа, че трите думи славяни, склави и словени не са еднозначни и все пак да има едно общо определение за славяни, както искаше Аспарух  а не всеки да влага различен смисъл.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Doris said:

Исторически склави се появява в източниците преди словени, как тогава първото да е произлязло от второто ?

Няма как. 100%.

Интересно става за мене, че държавата Словения или е заимствала по някакъв начин името си от Черноризец Храбър или думата "словени" се е пръкнала там съвсем случайно по съвсем други причини.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 58 минути, Doris said:

Исторически склави се появява в източниците преди словени, как тогава първото да е произлязло от второто ? 

Елементарно - славянският език става писмен много по-късно. 

Представи си, че нямаме писменост и някакъв грък трябва да запише упътване за пътя от Свищов до Свиленград. И сто пъти да му повтаряш как правилно трябва да се изговарят двете имена, той ще клати глава и ще ти повтаря - "Не  не, каталава,  Звищов  и Звиленгрант" (да, да разбрах - Свищов и Свиленград)

Как мислиш, че ще ги запише, така както му съобщаваш имената ти, или така както ги възприема той самия?

Ето как в източник към днешна дата ще се пръкнат две нови имена - Звищов и Звиленгрант и това ще е първото отразяване на тези градове в източниците.

След двеста години се измисля българска писменост и нашите пра-пра... внуци сами ще запишат, вече на български, същите имена. 

Кое от кое ще произлиза?

Редактирано от Atom
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Господи, прибери си вересиите!

Тая тема все повече заприличва на перверзия.

Цитирай

А при словени и славяни има дори разлика в цели две гласни. 

Цитирай

 Аз не защитавам Пасков или идеите му

Похвално заявление, но несъобразено с действителността.

Цитирай

Иначе ето "козовете" но пак от Пасков

Цитирай

И по-важноте е, че Пасков твърди

Цитирай

Словения или е заимствала по някакъв начин името си от Черноризец Храбър или думата "словени" се е пръкнала там съвсем случайно по съвсем други причини.

Вчера научи, че Черноризеца споменава "словените" и започна да градиш градиш грандиозни хипотези само върху него, дори без да си го прочел, като всички истеристи! А ако ти кажа, че "За писмената" е запазен в преписи от 14 век? Не, по-добре не ми отговаряй, че ми е бедна фантазията.

Редактирано от baal
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

Елементарно - славянският език става писмен много по-късно. 

Представи си, че нямаме писменост и някакъв грък трябва да запише упътване за пътя от Свищов до Свиленград. И сто пъти да му повтаряш как правилно трябва да се изговарят двете имена, той ще клати глава и ще ти повтаря - "Не  не, каталава,  Звищов  и Звиленгрант" (да, да разбрах - Свищов и Свиленград)

Как мислиш, че ще ги запише, така както му съобщаваш имената ти, или така както ги възприема той самия?

Ето как в източник към днешна дата ще се пръкнат две нови имена - Звищов и Звиленгрант и това ще е първото отразяване на тези градове в източниците.

След двеста години се измисля българска писменост и нашите пра-пра... внуци сами ще запишат, вече на български, същите имена. 

Кое от кое ще произлиза?

Е, така ще е само ако допуснеш, че славяните от най-различни племена са се самонаричали с общо име словени още от 4 век или поне от 6-7 век. Но допускането за такова мащабно самоосъзнаване  противоречи на нивото на тяхното обществено развитие по това време, също не виждаме някакви признаци за надплеменно самоосъзнаване и съответно самоорганизиране освен спорните седем племена, които не е много ясно племена ли са или родове, пък и обхващат сравнително малка общност спрямо всички славяни.

Освен това е известно, че писменият славянски език още с възникването си включва много нови думи, които ги е нямало преди това в доста бедния говорим език.

 

Преди 1 час, Аспарух said:

Няма как. 100%.

Интересно става за мене, че държавата Словения или е заимствала по някакъв начин името си от Черноризец Храбър или думата "словени" се е пръкнала там съвсем случайно по съвсем други причини.

По скоро по други причини и много-много по-късно. По времето на Черноризец Храбър на мястото на Словения е Великоморавия.

 

Редактирано от Doris
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, baal said:

Похвално заявление, но несъобразено с действителността.

Господине който се регистрирахте тук с нов профил само за да ми кажете, че нямам умствен багаж. Съобразявайте се, че тук сме най-различни хора с различни разбирания, образование и манталитет. Например Дорис дискутира изключително физика и е попаднала тук, други дискутират само футбол и пак са попаднали тук. Разбирането на двата типа хора за защита на теза е съвсем различно. За да се избегне проблема просто не се правят никакви личностни определения и трябва да се съсредоточим само върху това кой какво казва, а не кой е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Аспарух said:

 

Мнението ми е основано изцяло на това кой какво казва. А един точно определен човек повтаря едни и същи безумия в неистов опит да убеди някого да му поверва, защото съвсем очевидно усилията, които полага, са насочени в защита лъжите на Пасков, а не към самообразоване. Хората обаче четат, за разлика от този точно определен човек, и не се впечатляват от подбрани и извадени от контекста "първоизточници".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Баал, силно се съмнявам Пасков да лъже. "Той не е такъв човек". По скоро както повечето автохтонтисти вярва в една красива приказка.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Doris said:

Е, така ще е само ако допуснеш, че славяните от най-различни племена са се самонаричали с общо име словени още от 4 век или поне от 6-7 век. Но допускането за такова мащабно самоосъзнаване  противоречи на нивото на тяхното обществено развитие по това време, също не виждаме някакви признаци за надплеменно самоосъзнаване и съответно самоорганизиране освен спорните седем племена, които не е много ясно племена ли са или родове, пък и обхващат сравнително малка общност спрямо всички славяни.


Това пък защо? Много по-вероятно е първоначално въобще да не са знаели, че "са славяни". Представи си следната ситуация: Хунски лагер, някакъв славянин който преди това се е размотавал по чужбинско води група със себе си. Германците го питат:

- Ти какъв си, на какъв език говориш ти и хората ти?

Човекът си няма представа и отговаря на собствения си език "словен съм", като словен е прилагателно  - нещо като "словесен съм" или "(много)словен съм".

- Аха, словен.

Когато славяните стават видими и могат ясно да се отделят от другите варвари, римляните на свой ред се интересуват и питат германците: "Тези новите какви са? - Словени. - Аха, Склавини

Самите славяни най-вероятно се светват, че са такива едва на по-късен етап и то покрай контактите с чужденците. Помежду си надали въобще са използвали този термин.

По същия начин славяните се "запознават" с чужденците. Кой знае при каква ситуация лепват едно "немци" на германците, тъй като не могат да се разберат с тях и ги считат за неми. За власите разбират от немците, а за гърците от власите. Самите власи, гърци и немци никога не се самонаричат по този начин.

 

 

 

Редактирано от Atom
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Современные историки и этнологи считают, что говорить о сложении той или иной этнической общности можно тогда, когда у этой общности появляется самоназвание. Именно самоназвание является эксплицитно выраженным свидетельством возникновения этнического самосознания — сознания принадлежности к одному народу. Славяне не называли себя венетами (о единственном возможном исключении — вятичах — см. ниже) — это название, начиная с Иордана, было дано им извне: так, возможно, под влиянием античной традиции, их называли германцы, а уже под влиянием германцев — прибалтийские финны. Более того, в собственно славянской — русской фольклорной традиции слова, производные от слова венеды, обозначали чужую далекую землю, вроде Веденецкой земли в русских былинах (ср. веньдици русской летописи и т.п. — [Иванов, Топоров 2000, 420—422]). Самоназванием славян, известным всем славянским группам, был этноним словене — его и передали авторы VI в. в грецизированной форме склавины/склавены, когда славяне вышли на Дунай, к границам Византии. К первой половине VI в. относятся сведения о славянах греческого историка Прокопия Кесарийского, писавшего о войнах, которые вели «гунны, склавины и анты», обретающиеся за рекой Истр — Дунай ([Свод. Т. 1, 177]: о событиях 537 г.).

Появление самоназвания как показатель сложившегося самосознания этноса всегда предполагает и осознание иноэтничного и инокультурного — «чужого» — окружения; самоназвание не только выделяет собственный «свой» народ, но и противопоставляет его другим народам. Характерен в этом отношении сам этноним словене, означающий людей, владеющих словом, членораздельной речью [Иванов, Топоров 2000]2. Речь «чужих» народов считалась непонятной, нечленораздельной и у греков, эллинов, противопоставлявших себя «варварам», чей говор был для них невнятным бормотанием. У славян обозначением чужих народов (прежде всего жителей Европы) служил этноним немцы — их чужая речь была равнозначна немоте. Можно предположить, опираясь на противопоставление словене — немцы, что самоназвание славян сформировалось до их появления на Дунае в период тесных контактов с готами и другими германцами, продвигавшимися из Повисленья к Северному Причерноморью и на Балканы, на Днепр и тот же Дунай в III в. н. э.: конечно, язык германцев не был в буквальном смысле «немым» для славян, недаром в их древнем общем языке — праславянском — есть много готских заимствований, в том числе относящихся к важнейшим достижениям культуры: хлеб, плуг, меч, шлем и др. И хотя первое столкновение с германцами в эпоху Великого переселения народов, готского продвижения на юг могло способствовать возникновению этнонима немцы, остается неясным, применялся ли он первоначально только к германцам, или ко всем «чужим».

2Поиски начала славянской истории до VI в. приводят к гипотезе об их «анонимности» — отсутствии самоназвания (ибо венеты — это «экзоэтно- ним») или использовании (вплоть до ХХ в.) архаичных самоназваний типа свои, 'местный — тутейший' (ср. [Милюков 1993, 235, 324; Трубачев 2002, 179 и сл.]).

Петрухин, Владимир Яковлевич & Раевский, Дмитрий Сергеевич. Очерки истории народов России в древности и раннем средневековье (2004), стр. 151-152

 

Иванов, Вячеслав Всеволодович & Топоров, Владимир Николаевич. О древних славянских этнонимах. Из истории русской культуры. 2000. Т. 1. С. 413—440..djvu

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не преливайте от пусто в празно. Славяни (или словени) са засвидетелствани писмено в 6ти-5ти век пр.н.е.

http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/16/starobylgarski-nadpisi-ot-apeninskiia-poluostrov.398437

Някои форумци тук недолюбват автора Спароток, но човекът съвсем коректно е дал източниците си и те могат да е проверят.

С удоволствие ще посрещна всяко потвърждение или развенчаване на тезата, ама научно.

Тези, които споменават по-горе Черноризец Храбър, ще ги помоля да прочетат какво съм писал тук:

http://www.chitatel.net/forum/topic/18894-шестнадесет-тезиса-на-тракийската-теза/#comment-363055

Италианските писмени свидетелства потвърждават моето мнение, че е съществувал не много отдавна централноевропейски език, от който са се обособили италийските и славянските говори чрез смесване със малко количество други ИЕ компоненти.

 

Редактирано от Exhemus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

1 hour ago, monte christo said:

Появление самоназвания как показатель сложившегося самосознания этноса всегда предполагает и осознание иноэтничного и инокультурного — «чужого» — окружения; самоназвание не только выделяет собственный «свой» народ, но и противопоставляет его другим народам.

Е, това не е точно така. Става, но не е задължително да е винаги. Самото самоназвание на руснаците не възниква на принципа на противопоставянето свой/ чужд, а отговаря на въпроса чий. "Русский"  е прилагателно. "Я русский" отнесено към 10-ти век е все едно ние да кажем "аз съм български", а не "аз съм българин". Български какво? - боляр, роб, мужик, крепостен или нещо друго. Или български циганин, български турчин, български евреин.....

В случая въобще не е необходимо тези "русские" да имат общо съзнание или ако го имат то е дотолкова, че всички знаят, че са руско притежание ( руски поданици), независимо дали са кривичи, поляни или мордва.

В Русия има и друга форма - Рус, Русин, но тя се използва повече за господарите и може би затова се запазва малко по-дълго само в старите територии (днешна Украйна), където русите (варягите) са били количествено (относително) по-значим фактор.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Exhemus said:

Не преливайте от пусто в празно. Славяни (или словени) са засвидетелствани писмено в 6ти-5ти век пр.н.е.

Няма защо да се правите на последна инстанция с удебелени букви. Не знам защо оценихте темата като удобна за конспирации. Аз мога да ви дам линкове към томове с конспиративна литература. Важно е да кажете нещо смислено в началото за да накарате някого да се зачете в нещо, а вие изобщо не представихте нещо смислено свързано с темата

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...