Акад. Проф. Д-р Дроздстой Стоянов: Раздаваме се и свършваме с бърнаут

[Last roman]

 

Професионалното изпепеляване започва с репликата "Иска ми се да заплача, но не мога", казва най-младият професор по психиатрия у нас

Акад. Проф. Дроздстой Стоянов е роден на 20 юли 1980 г. През 1996-а става първият ни 16-годишен студент. На 21 г. завършва с отличие Медицинската академия, а още на следващата година е зачислен като докторант. От 2003-а е хоноруван преподавател по психиатрия в МСУ на студенти по психология. Изнася лекции и в Държавната музикална академия по психология на романтизма. В НБУ пък преподава психофизиология, психопатология и психосоматична медицина. През 2013 година специализира функционално изобразяване на мозъка в Университетската клиника по психиатрия в Базел, Швейцария. Специализирал е и в университета в Питсбърг, Оксфорд и Централен Ланкашир.

В момента акад. Стоянов е преподавател към катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван преподавател е в Софийския университет, работи и като клиницист. Психиатърът е и вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2013), зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския колеж на психиатрите, Лондон (2012); член е на секцията по философия и хуманитарни науки на Световната психиатрична асоциация.

Титлата професор е присъдена на Стоянов от 7-членно международно жури за поредица научни публикации и труда му "Бърнаут или синдрома на професионално изпепеляване". Така той става най-младият професор в България - едва на 33 години, а впоследствие и най-младият академик - на 35 години.

- Проф. Стоянов, какво е бърнаут и кои хора страдат от него?

- Синдромът на професионалното изпепеляване е феномен, описан във втората половина на 20-ти век, продължаващ и до днес. Причините са много, но най-важните са следните. Първо: интензификацията на комуникацията. Някога можеха да ви намерят само на стационарния телефон. А сега - по много повече начини, по всяко време, на мобилния телефон или онлайн. Това са стресори, които конвергират във вашата нервна система и изчерпват нейния ресурс за посрещане на такъв вид стимули.

Второ: бърнаутът е следствие на пазарните капиталистически обществени отношения. При тях прогресивно се увеличава диспропорцията между вложените усилия и емоционалната инвестиция на хората от една страна, и нейната възвръщаемост под формата на възнаграждение, от друга. Този дисбаланс между възнаграждение и вложен ресурс води до обезценяване и ощетяване на човека.

Съвременният човек е като една банкова институция, която непрекъснато раздава необезпечени кредити. Раздавате всичко, което имате, а то не се връща нито в нужния размер, нито в подходящото време. И вие банкрутирате психически.

- Какво става в съзнанието на човек, страдащ от бърнаут?

- Бърнаут не е депресия. Бърнаут е състояние, в което нито можеш да се зарадваш, нито да се натъжиш. Толкова си емоционално изчерпан, че си обхванат от безразличие.

Все ти е тая дали някой живее или умира

дали някой се жени и му се раждат деца. Често пъти съм чувал мои клиенти да казват: "Иска ми се да заплача, но не мога". До такава степен ни е празно и безразлично. Бърнаут не е и стрес. Но продължителният стрес е един от факторите, които допринасят за възникването на бърнаута.

- Кои са другите фактори?

- Нерядко монотонията е основна причина. Вършите една и съща работа по един еднообразен начин. Живеете така: от работа вкъщи и от вкъщи на работа. Целият ви живот е сведен до някакъв алгоритъм, който се изчерпва с едно досадно постоянство. В плен сте на рутинизиран цикъл, от който няма измъкване... Случи ли се така, бърнаут е доста сигурен.
Не всеки човек лесно се изпепелява и не всеки се изпепелява в определена среда. Изследванията на моя екип доказаха, че съществуват две комбинации, които предпоставят изпепеляване. Едната е борбен, енергичен, инициативен и упорит човек, сложен в една ограничаваща неговата инициативност и самостоятелност среда. Да кажем системата на здравеопазването, МВР, армията - изобщо, консервативните институции. Другата комбинация е затворен в себе си, малко песимистичен човек, обичащ нещата да се случват по един предвидим начин, разположен в среда, която иска от него инициатива, автономност, бързина на реакциите, творческа енергия. Например: предпазлив и внимателен човек в маркетингова компания.

- Доколко професионалното изпепеляване е свързано с конформизма спрямо консуматорския свят, страха от това да не изостанеш чисто икономически от другите, и изобщо живот, който е подчинен на изкарването на заплата, а не на удовлетворяването на собствените желания?

- Свързано е, разбира се. Бърнаута дойде от неолибералните капиталистически общества - Западна Европа и САЩ. С нахлуването на техните норми и икономически порядки, този синдром се появи и тук.

Капиталистическото общество взима много и дава малко

Това допринася за чувството на неудовлетвореност и изчерпаност в хората. Това да разбираш, че твоите усилия изискват още повече усилия и постоянно да догонваш и да се предпазваш от това да бъдеш догонен...Няма как човек да не се фрустрира от подобен живот.

Склонен съм да вярвам, че преди 89-та в България професионално изпепеляване не е имало, или е било в много умерена степен. Макар, че в един социум на уравнивиловката, какъвто бе комунистическият, психиката също може да пострада сериозно заради монотонията и липсата на конкуренция. Всъщност ние сме странен микс между тези две общества. В университетската система, към която принадлежа, се случва двама души да имат едно и също възнаграждение, независимо, че единият има публикации и цитируемост в чужбина. Аз съм автор и съавтор на фундаментални книги, издадени да речем в Оксфорд и Кеймбридж, и вземам същото възнаграждение с някой университетски, както ги наричат, фикус - това никак не ми е приятно. Но не ми е приятно и другото - парите да са единственото, което интересува хората. В Медицинския университет в Пловдив, където работя, миналото лято бе осигурен ядрено магнитен резонанс, много по-модерен от стандартните. Единствен не само в България, но и в целия регион. Благодарение на него може да се постави ранна диагноза на Алцхаймер, болест на Паркинсон, шизофрения, биполярно разстройство, депресия и други.

Този апарат може да улови ранните изменения в мозъка при рисков контингент от пациенти и е изключително ценен - както за хората, така и за науката. А в същото време, когато бе съобщено в публичното пространство за него, всички се вторачиха в това, че струва 3 милиона лева, а не до какви морални ползи може да доведе.

Казвам всичко това, за да опиша една особена съвременна ситуация, в която живеем. От една страна не трябва да има медиокрация - власт на посредствеността. Трябва да има меритокрация, власт на заслугата. Но най-лошото е, че тази власт на заслугата на Запад стигна прекалено далеч и предполагам, че това ще се предаде и тук. Зрялото неолиберално капиталистическо общество извращава и изопачава властта на заслугата до такава степен, че тя се превръща в инструмент за експлоатация на хората. Капиталистическите управленски стратегии, такива каквито съм ги виждал в техния изчистен вид в САЩ, измерват заслугата на хората по преки финансови показатели. Не може човек да се определя по парите, които носи. Това го взехме безкритично от американците. То е малформативно и напълно несъответстващо на човешката психика.

- Какъв е съветът ви като психиатър към хората, които страдат от бърнаут, панически атаки, неврози и депресии?

- Да не се доверят на специалист, който смята, че може да лекува тяхното състояние само чрез един метод. Например отиваш на психиатър, той те изслушва от 5 до 8 минути, дава ти една рецепта с антидепресанти и те изхвърля. Или пък обратното: попадаш на психолог, който ще ти налива в главата врели- некипели цяла година, казва ти, че хапчетата са глупост и накрая като свършат сеансите, кризата ти отново се завръща. Подходът за лечение на тези състояние е комплексен. Медикаментозно и чрез психологична терапия.

По отношение на бърнаута обаче имам да кажа още две неща. Едното не е адресирано към пострадалите, а към техните работодетели. Уважаеми господа работодатели.

Бъдете наясно, че изпепеленият служител не е проблем на себе си, а ваш проблем

И вашата заслуга той да се изпепели е налице. Щадете служителите си, бъдете внимателни към началните прояви на бърнаута. Има редица фирми, които предлагат консултантски услуги в областта на психологията на управлението, които с радост ще се отзоват срещу невисока сума да извършат онова, което ние наричаме одит на психологическия климат, по аналогия с финансовия.

Съветът ми към служителите е: в момента, в който забележите, че ставате отчуждени от работата си, отчуждени от близките си, незаинтересовани, безразлични, емоционално притъпени; започнете ли да разглеждате потребителите на вашата услуга - пациенти, клиенти и подобни - като хора, които заслужават проблемите си и не заслужават вашия интерес, потърсете помощ. Психологичното консултиране не е много по-скъпо от лечението на един зъб.

- В момента расте първото изцяло виртуално поколение. Как ще се развие то според вас?

- Хлапетата растат зомбирани. На шест години са лапнали таблета. На седем са залепени за компютъра. Телефонът не излиза от ръцете им.

Заличено е игровото естество на детството, което трябва да създаде в субекта комуникационни умения. Аз съм много обезпокоен за новите млади. Опасявам се, че те ще страдат от катастрофално недоразвити умения за общуване с другия.

Това виртуално поколение ще се дехуманизира

Няма да има представа за човешките ценности. Ще загуби представата за красивото. Красивото в усмивката, красивото в походката...Няма да изгради и представа за грозотата. Ще се остави на внушението. По тези онлайн комуникационни канали текат внушения от най-примитивно естество. Ако вие можете да изградите критично отношение върху един въпрос, то дете на 10-12 години няма да може. Научено е да възприема безкритично всяка информация, която го залива непрекъснато.

Виртуалното поколение е под постоянната бомбардировка на псевдоавторитети.

- Каква е диагнозата ви за българската политическа ситуация?

- Банда престъпници ни управляват 25 години. Един-двама почтени хора са били във властта. Аз и до днес вярвам, че Жан Виденов беше такъв, просто бе обкръжен от негодници. Но общо взето повече би трябвало да са в затвора.

- Принципно, за да отидат там, трябва сами да се вкарат.

- Аз мисля следното. За да се оправи тази страна, народните представители не трябва да вземат заплата. А да работят нещо другаде, както е в Швейцария. И в извънредно време ще ходят в Народното събрание за 2-3 часа, да измислят закона. Тогава ще има само свестни хора. Които ще са увлечени от един идеалистичен ангажимент, от принципите на законността и справедливостта.

- Това е утопия поне тук.

- Утопия е. Но иначе алтернативата е тази, с която се сблъскваме в момента. Дори справедливите протести на 2013-та не доведоха до промени. Пак едни и същи хора са на предния ред на банките в рехавия парламент. Въздържам се да цитирам имена, понеже съм забелязал, че в нашето прекрасно либерално общество, често съм бил цензуриран. Но пък всеки интелигентен човек ще се сети за кого говоря.
Има и друго обаче.

Демокрацията не е сладкиш. Трябва да си я вземеш

Нашият народ никога не си я взе. Чехите сега защо са добре? Защото имаха Пражка пролет. И промените им през 89-та не бяха наготово като нашите. Тук една вътрешна номенклатурна клика свали Живков, а после продиктува и бъдещето на страната. Какво да очакваме освен провал?

- С всичките ви успехи, вие защо останахте България?

- Ако всички свестни хора си тръгнат от тук, страната ни ще се превърне в географско понятие.

- Преподавали сте и в Консерваторията. Какво точно?

- От много малък се увличам по музиката от епохата на романтизма. Бях на 13, когато започнах да слушам Вагнер. И когато станах на

25-26, направих курс в Консерваторията. Той се наричаше "Психология и психопатология на романтизма".

Романтизмът е свободата на духа да бъдеш себе си. Той дори не е избор - изборът е осъзнат във фронталния челен дял на мозъка. А романтизмът е инстинктът да бъдеш някой. Един от знаменитите музиканти на тази епоха Ектор Берлиоз през 1845 г. дирижира "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж със сабя във ръка. Още тогава диригентите са седели с гръб към публиката и с лице към оркестрата. Берлиоз обаче е с лице към публиката и гръб към музикантите, размахващ осем килограмовата сабя...По някое време разбира, че любимата му изневерява. Ектор се преоблича като камериерка. Отива в хотела, където тя се подвизава с любовника си и ги застрелва и двамата. И после пише "Symphonie fantastique". Ето това е романтизмът... Едно състояние на естетическото възприятие, което е движено единствено от желанието да бъдеш себе си без изобщо да се съобразяваш с това кой какво изисква от теб.

В онази красива епоха има всякакви патологии. Робърт Шуман е бил с биполярно разстройство, той се самоубива. Бетовен оглушава. Вероятно сифилистично, други твърдят - травматична глухота. На този фон той обаче има толкова мощен синеститичен слух - синестизия е съчетаването на две сетива, зрение и слух - че успява да генерира вътрешно музиката, без да може да я чува. Технически погледнато, това е патология. Тук идва и големият въпрос къде е границата между здраве и болест - прекалено дълъг е, за да го обсъждаме сега.

За мен романтизмът е еманацията на музиката. И краят на културата съвпада с края на романтизма. Така пише и Шпенглер впрочем. Всичко започва да се извращава след 1893-а: годината, в която умира Чайковски. В последното десетилетие на 19-ти век изведнъж започват да се разграждат представите за красиво и грозно.

И стигаме до днешната ситуация, в която пет червени петна се считат за картина

Или пък нелепите арт инсталации, които хората, понеже са преситени от всякакви стимули, обявяват за изкуство.

- Говорихме за психическото изтощение на съвременния човек, политическата безизходица, краят на изкуството и изобщо все не дотам изпълнени с надежда неща. Как вие намирате убежище от всичко изброено?

- Може би ще прозвучи ужасно банално, но моето убежище е в това да издирвам и употребявам красивото. И второ, да се опитвам, доколкото това ми се позволява от конюнктурите, да изразявам истинското си мнение и преживявания. Защото онова, което в постмодерността ни пречи да бъдем себе си, е ограничението да изразяваме преживяванията си. Може би съм се борил за различни звания и обществено положение, най-вече, за да извоювавам степен на свобода в себеизразяването си. Титлите ми служат за безнаказаност. Хората казват: той се държи смахнато, неуместно, но пък за сметка на това е много умен и необикновен. Простени са му странностите. Това е моят имунитет. Но не го препоръчвам.

http://m.standartnews.com/mneniya-intervyuta/akad_prof_dr_drozdstoy_stoyanov_razdavame_se_i_svarshvame_s_barnaut_-320297.html

[nik1]

Бърнаут ^{на квадрат}, както се казва

Съчетание на западния капиталистически неолиберализъм с източния /източните/ непотизъм, медиократизъм и клептократизъм.

Добра картинка, която илюстрира защо и как цялото ни държава и общество са Бърнаут, в резултат на който се очаква държавата в след един век да се превърне в географско понятие.

Темата е точно в десятката, Романе.

(И е във връзка с темата с публикацията на HR консултантката  на Sensata за "мързеливите млади")

 

[*abi*]

Преди 13 часа, Last roman said:

- В момента расте първото изцяло виртуално поколение. Как ще се развие то според вас?

- Хлапетата растат зомбирани. На шест години са лапнали таблета. На седем са залепени за компютъра. Телефонът не излиза от ръцете им.

Заличено е игровото естество на детството, което трябва да създаде в субекта комуникационни умения. Аз съм много обезпокоен за новите млади. Опасявам се, че те ще страдат от катастрофално недоразвити умения за общуване с другия.

Това виртуално поколение ще се дехуманизира

Няма да има представа за човешките ценности. Ще загуби представата за красивото. Красивото в усмивката, красивото в походката...Няма да изгради и представа за грозотата. Ще се остави на внушението. По тези онлайн комуникационни канали текат внушения от най-примитивно естество. Ако вие можете да изградите критично отношение върху един въпрос, то дете на 10-12 години няма да може. Научено е да възприема безкритично всяка информация, която го залива непрекъснато.

Виртуалното поколение е под постоянната бомбардировка на псевдоавторитети.

Иска ми се да вярвам, че ще има една елитарна част от хора, семейства и млади, които ще саботират първо инстиктивно, а после съзнателно пораженията от виртуалното зомбирано бъдеще. Да превърнат в мода обратната версия - живот по-близо до природата, контролирано ползване на технолгиите, дори си представям иноваторски бизнеси, в които фирмата намира начини да защити служителите си от пораженията, като си сътрудничи и с други такива фирми. Малко недооформено звучи, но може да се онагледи чрез някои вече внедрени практики. 

Например с по-чистите храни, които във веригата си сътрудничат с по-чисти брънки от нея, докато крайния продукт стига до по-загрижени за хранителните си навици хора. Последните са готови да платят по-висока цена, да се лишат от излишното в името на нещо по-добро за стомаха си. (Не става дума за крайните изблици био, вегани и т.н.) Имам предвид онези хора, които проявяват старание към детайла и са готови да отидат до селото, за да напазуравт по-природна храна, да намерят начини да сготвят по-здравословно меню, да се възползват по интелигентен начин от възможностите, а не да се тъпчат във фаст фууд веригите.

Тази елитарна част от хора се надявам да въведе "мода", която да е стимулираща за подражание от останалите. По-малко загубено време в мрежата, повече срещи, разходки, спорт и дейности свързани с приземяването, а не изстрелване само и единствено в изкуствения свят на виртуалното общуване. Ние сме наблюдавали такива вдъхновяващи течения през годините, когато по най-мирен път групи от хора казват "не" или "да" на едно или друго и създават нови тенденции. Единственото грубо, което правят е да заклемяват чрез своя пример и отношение вредното. Но винаги са отворени за нови последователи, включително се радват когато визиите им придобиват мащаби. Обикновено това са млади хора между 16-25 г., които повеждат "стадото" към нови хоризонти.

Може би повече трябва да се пише за тях, да бъдат изнамирани, интервюирани, да служат за мотивация и да се разпространяват тенденциите. И това не би ощетило когото и да било. Когато го правеха (и правят) чрез музиката, музикалният бизнес не загуби нищо. Когато ще го правят чрез мрежата, мрежата и технологиите няма да загубят, само се сменя тематиката. Технологията няма да бъде пренебрегната, нито ще спре да се развива от контролирано ползване. Ще спечелят самите хора, които я ползват и вместо да бъде хулена, ще продължи да присъства, но под позитивна форма.

В случая притеснителното е не, че децата ползват новите възможности, а как ги ползват. В тази посока трябва да се работи масово. Мен ме притеснява, че времето лети, а това което пиша по-горе някак си не се случва все още. Ако продължи така, ще имаме "загубени" поколения, което надали носи някаква полза.

[nik1]

Дядо Коледа го има в приказките, а пък в българските приказки никога не го е имало..
Огледай те се скъпи хора, къде са тези 16-25 годишни дисиденти (говоря за България, където зомбирането е на трета степен).. Да, и си свалете най-накрая защитните очила с розово кремче..Докога ще се пазите от истината?

/На запад богатите ще се оправят, ние да му мислим с нашата бедност и култура/

ПС

Еми грешиш за някои неща Аби..

Истината и фактите са такива

25 годишните дисиденти, или не са България, или не са вече дисиденти (т.е те са попадли в матрицата), но най-важното не е това а че те нямат понятие и разбиране за Бърнаута

Тези, които разбираме, че сме в Бурнаут и какво е това, сме вече зрели хора,но пък  за хората в средна възраст - или промените са "трудни", или не са желателни..

(Ще илюстрирам с пример за мен си: аз лично нямам семейни ангажименти , т.е бих могъл да мога да намеря себе си, в попрището и занимванието и дейностите което ми носят човешко удовлетворение , но за това ми трябват някакви средства и ресурси с които не разполагам)

 

Редактирано 4, 2017 от nik1

[Skubi]

По добре е да плачеш при психиатерът от колкото да се смееш в лудницата.....

Драги съфорумианци кой от Вас има постоянен или виднъж поне в живота си е бил при психолог или психиатер? Занапред мога да догадая, че поне 90% от Вас ще каже "Ха! Да не съм луд/а/! Проблемите си и сам/а/ мога да си ги реша!" И през същото време.......статистиките всеки ги знае....

Аз имам късмета, че женами е олигрофрен-психопедагог така сеансите ми са безплатни.....

[makebulgar]

За зомбираното поколение човека не е прав. Просто освен спорта днес има и други забавления. Спорта не е забравен и децата спортуват, просто днес нещата са други, и децата спортуват тенис, футбол но не на улицата а в спортни клубове, и всякакви други спортове, според желанията на родителите им - шах, джудо, карате, бейзбол, ..... В миналото се играеше по улиците тъй като нямаше клубове, а днес е пълно. 

И разбира се че държавата няма след 1 век да стане географско понятие. Подобни комплексилани мнения нямат нищо общо с реалността.

[Skubi]

Няма, няма да стане географско понятие. Ще е жива и пъстра....

 

[nik1]

И пазара ще се равива..

/те калайджийте (християни са и се побългаряват) намаляват като брой, ама както и да е лаф да става; Турските цигани/циганки са еманципирани, дори мисля че са по еманципирани от българите/българките, и го нямат този обичай/:

https://broadly.vice.com/en_us/video/young-brides-for-sale-bulgaria-controversial-virgin-market

При турските цигани пазара също върви:

https://www.vbox7.com/play:1d74be7f

 

 

[vvarbanov]

Няма абсолютно нищо притеснително.

С новите открития и технологии се променя начина на живот.Преди да навлязат автомобилите, всички са вървели повече пеша.Без мобилните телефони трябва повече да мислиш, помниш, предвиждаш и съобразяваш.Сега е лесно, винаги може да се консултираш със съпругата си какво да купиш в магазина.

През 60-те, като минавахме с моя дядо покрай младежи играещи с топка, той се възмущаваше, че безсмислено бягат разхищават сили и се уморяват. Вместо да вземат по една мотика и да употребят излишната енергия която имат за нещо полезно.Изказваше съмнения, че светът не отива на добре.Така са мислели и древните римляни за младежта.Старата Янечкова от "Накъде е тръгнал светът" на К.Чапек също протестира срещу новите технологии които навлизат в първобитното общество.

Светът става все по хубав, но ние носталгираме по старото време.

И на мен ми се струва ,че даже кибрита беше по хубав с чудни картинки на него.Нашата улица нямаше асфалт и беше много приятно да бягаш бос в прахоляка. Къде го оня хубав прах който оставаше  след каруците?С днешния асфалт няма достатъчно кал и прахоляк ,а и да има не са така качествени  .

[nik1]

Ако човекът е даскал/преподавател, учен,човек а изкуството или просто има възможността/шанса да се занимава с това което наистина му харевсва и му доставя удововлетворение, няма проблем,Ако обаче човекът се трепе с нещо което не му харесва само и само за да е в играта (сметки, имоти, вещи, удобства, кариера), то може и да "изгори".

Тука в България не го усещаме толкова силно, защото малко или много си караме по нелибералния и неконкуративен (несъстезателен) модел: разчитаме на връзки, на държавната паница, на мамо и на татко да ни прехвърлят за жилище, на братко и на чичо за да ни дадат заем или да ни извършват транспортна услуга , на шурея или бажданака за да ни уреди по добро място, на баба и на дядо да ни дадат зеленчук от селската градина и и т.н. 

Не е шега "изгарянето" иначе. Аз самия съм съм в положение на "Бърнаут", резултат от многогодишен стрес от работата ми (работя в индустрията и както много пъти съм писал, това е най-стресиращата работа в България, защо и как ще го обясня на друго място) , и тази година мисля сериозно да направя нещо по въпроса,
/например да си взема една година почивка от всякаква работа за пари, и да се радвам на живота, правейки това което ми носи удовлетворение, и карайки със спестените пари, след което и да сменя бранша и попрището; Алтернативата, ако нищо не направя по въпроса е да изгоря напълно, и да не мога се радвам на нищо, чакайки или по-скоро надявайки се на пенсиониране (което е тъпня, едно че защото може да не докачам пенсия, т.е да умра преди да достичга възрастта за пенсионирането ми, второ ако дочакам пенсионирането ми- животът ми (като възможности и доходи), няма да ми позволи да правя неща които искам и ми доставят радост и човешко удовлетворение;

 

За пенсиите, с Киров сме дискутирали/изследвали (със изследвания и монографии) в икономика как стои въпроса- пенсиите постепенно по твърдо вървят към границата "25-30 процента от брутната работна заплата", демек казвам че когато дойде времето ми за пенсиониране, ще бъда с мизерни доходи (спрямо стандарта и потребителската кошница)

 

[*abi*]

За никакви дисиденти не говоря. Съвсем други неща имам предвид, които бих нарекла "мода на балансирано поведение". Винаги за предпочитане е модата на балансираното поведение, а не изтрещяването в разни посоки, трудно поправими в последствие.

Вече официално е приета констатацията "Интернет зависимост". Не искаме това за децата ни. И единственият начин да ги предпазим е чрез балансирано поведение. Както решиха да забранят цигарите къде ли не, така и в определени случаи техниката не бива, не трябва и не е желателно да бъде приоритетна. Иначе ни очаква развитието на вида хомоседерикуснадебелтъпзадникус.

[nik1]

Добре де "дисденти" в кавички,няма значние

Преди 9 часа, *abi* said:

Иска ми се да вярвам, че ще има една елитарна част от хора, семейства и млади, които ще саботират първо инстиктивно, а после съзнателно пораженията от виртуалното зомбирано бъдеще. Да превърнат в мода обратната версия - живот по-близо до природата, контролирано ползване на технолгиите, дори си представям иноваторски бизнеси, в които фирмата намира начини да защити служителите си от пораженията, като си сътрудничи и с други такива фирми. Малко недооформено звучи, но може да се онагледи чрез някои вече внедрени практики. 

 

Това което пишеш в последния си постинг е друго.

Цитирай

Съвсем други неща имам предвид, които бих нарекла "мода на балансирано поведение". Винаги за предпочитане е модата на балансираното поведение, а не изтрещяването в разни посоки, трудно поправими в последствие.

Е добре ама това е фентъзи и празни приказки, и си мисля че нямаш ясно виждане върху върху културата и ценностите на 25 годишните; (аз твърдя че имам виждане защото през мен като ментор са минали достатъчно млади хора)

Съвременната ни култура е изтъкана от комерсиализъм и потребителство (консумативизъм) и битовизъм, медиите (и електронните, и социалните) ни атакуват с тази култура, ежеминутно, така че всички млади и че и по-стари  вярват, че успеха в живота се се дължи и измерва с добре платената работа/ с работата по унивеситетската специалност, с живота/работата в големия град или в чужбина, с кариерата, с колата, с жилището, с добрия частен лекар/клиника, с почивките и екскурзиите, със заведенията (като място за социлани контакти) и в тоя ред на мисли със всичко друго което е свързано с пари и повече пари, и работа  .И като се тръгне да се вадят пари и да се градят кариери - някои от хората изтрещяват..

(Аз може да съм изтрещял, ама не съм глупак, така че не ми говори глупости на търкалета моля те, ами един ме "чуй" какво пиша )

 

Редактирано 4, 2017 от nik1

[laplandetza]

На кратко моето стоене по въпроса

„ Ум робува, ум царува , ум патки пасе “ и допълнението, Него никой не може да ти го вземе , живота могат но Сянката му, никога.

И съвременно    -  „ Border line fusion “

[nik1]

Преди 18 минути, laplandetza said:

На кратко моето стоене по въпроса

„ Ум робува, ум царува , ум патки пасе “ и допълнението, Него никой не може да ти го вземе , живота могат но Сянката му, никога.

И съвременно    -  „ Border line fusion “

Добро утро

Или пък: Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.

Редактирано 4, 2017 от nik1

[laplandetza]

Преди 3 минути, nik1 said:

Добро утро

Лека нощ

[nik1]

http://www.forbes.com/sites/learnvest/2013/04/01/10-signs-youre-burning-out-and-what-to-do-about-it/#79255e15e01a

 

[nik1]

Преди 2 часа, nik1 said:

Добре де "дисденти" в кавички,няма значние

 

Това което пишеш в последния си постинг е друго.

Е добре ама това е фентъзи и празни приказки, и си мисля че нямаш ясно виждане върху върху културата и ценностите на 25 годишните; (аз твърдя че имам виждане защото през мен като ментор са минали достатъчно млади хора)

Съвременната ни култура е изтъкана от комерсиализъм и потребителство (консумативизъм) и битовизъм, медиите (и електронните, и социалните) ни атакуват с тази култура, ежеминутно, така че всички млади и че и по-стари  вярват, че успеха в живота се се дължи и измерва с добре платената работа/ с работата по унивеситетската специалност, с живота/работата в големия град или в чужбина, с кариерата, с колата, с жилището, с добрия частен лекар/клиника, с почивките и екскурзиите, със заведенията (като място за социлани контакти) и в тоя ред на мисли със всичко друго което е свързано с пари и повече пари, и работа  .И като се тръгне да се вадят пари и да се градят кариери - някои от хората изтрещяват..

(Аз може да съм изтрещял, ама не съм глупак, така че не ми говори глупости на търкалета моля те, ами един ме "чуй" какво пиша )

 

ПС За работещите в индустрията при нашата БГ култура (управленка, организационна и обща) е невъзможно за човек (от каквато и да е раса) да намери и да задържи хармонията или средния път и да не изтрещи в един момент в някаква посока,

Всъщност има "трик" да се задържи за малко или за повече хармонията, В темата за мързела и безработицата един мой "събрат" по съдба го беше написал ясно - добрите човешки отношения на работното място могат да балансират нещата и човека (цитирам го пак по долу), но за малко време, И трябва да спомена, че и те са кът - отделите могат да се прецакват един друг по различни начини, /най-баналния и масов пример, който на някои места  се е превърнал в практика е: ако единият отдел не си пази скоровете, или прецака нещата, то го "отнася", поема негативите следващият го, "чакащият" го по управленската/процесната верига/; Шефовете по един и друг начин могат влошават положението  - не само заради изцеждането на всяка стотинка от всичко, а и често заради посредствения си  или липсващия менъджмънт и ръководство в определени сфери; И в края на краищатата отношенията между хората страдат..Таргети, планове и задачи трябва да се изпълняват без оглед на пречките- качеството, сроковете и ниската себестойност са най-важното и единственото, което се гони в индустрията (без тях не би имало индустрия, а вие дами и господа в кои свят живеете намирате, та не го разбирате?)

Моите колеги /ръководители на отдели/, които не са от " семейството" на избраните , ми казват че не могат да спят през нощта дори и да нямат натоварена работа . Аз също не мога да спя през нощта (на психическа основа е разбира се).

/Да, спят спокойно и "хармонично" само жените и дъщерите на големите акционери, работещи в компанията, тези които са от "семейството на избраните", от "нашите" хора,  защото никой не им държи истинска и изкъса  "сметка" и имуществена и дисциплинарна отговорност какво могат, и какво правят или не, Нали се сещате че CEO-то няма да санксионира съпругата си, ако директоршата нещо сбърка или омота и донесе преки или косвени щети за хиляди левове, или дори ако взриви нещо, Казвам го за "цветността", но е вярно.. В тоя ред на мисли, един от "хората" от борда (които е един от  големите акционери беше наредил да се спре всякакво отопление в компанията в най-студените почивни дни (преди 20 дни) обадайки се от в къщи на охраната , та инсталацията , която е на вода, се прецака, защото се заледи. Мислите ли че този човек е понесъл имуществена отговорност (както се изисква по кодекса на труда)- т.е платил е от заплатата си имуществените щети, които е нанесъл с това си действие? Или са му наложили някакво дисциплинарно наказание? Или че са му развалили спокойствието - на него и на семейството му?

 

----------------------------------------

Та, аз нямам вина, че Пловдив е индустриалната столица на България ; То всички "Ганчовци" и "Ганки" искахте индустрия и инженери, и направихте от Пловдив, това което е. И ако трябва да сме напълни етични, аз трябва да ви се сърдя на вас и на обществото, не вие да ме гледате като извънземен че съм избушил..

------------------------------------------

И стига ме баламосвайте със "средния път" и "хармонията" и "здравия сън" и "природата"; Аз знам по добре от вас какво е това хармония (защото се познавам) и дори знам я постигна за себе си,по-добре отколкото вие знаете как да я постигнете за себе си , (само че нямам "чалъм" да я постигна на този етап- капиталистически и индустриален роб съм, а и никой не ми е предположил наготово нищо в живота, за да имам "хармония" и спокойствие)

Както нписах по рано: едното поне ще се опитам да го променя

 

Редактирано 4, 2017 от nik1

[Du6ko]

Преди 9 часа, vvarbanov said:

Няма абсолютно нищо притеснително.

С новите открития и технологии се променя начина на живот.Преди да навлязат автомобилите, всички са вървели повече пеша.Без мобилните телефони трябва повече да мислиш, помниш, предвиждаш и съобразяваш.Сега е лесно, винаги може да се консултираш със съпругата си какво да купиш в магазина.

През 60-те, като минавахме с моя дядо покрай младежи играещи с топка, той се възмущаваше, че безсмислено бягат разхищават сили и се уморяват. Вместо да вземат по една мотика и да употребят излишната енергия която имат за нещо полезно.Изказваше съмнения, че светът не отива на добре.Така са мислели и древните римляни за младежта.

Старата Янечкова от "Накъде е тръгнал светът" на К.Чапек също протестира срещу новите технологии които навлизат в първобитното общество.

Светът става все по хубав, но ние носталгираме по старото време.

И на мен ми се струва ,че даже кибрита беше по хубав с чудни картинки на него. Нашата улица нямаше асфалт и беше много приятно да бягаш бос в прахоляка. Къде го оня хубав прах който оставаше  след каруците? С днешния асфалт няма достатъчно кал и прахоляк ,а и да има не са така качествени  .

Съгласен съм с Върбанов. Прогреса дава повече + отколкото минуси. Има и минуси разбира се но няма как. Не само древните римляни , чувал съм че на месопотамските глинени таблички 1,5 - 3 000 години преди Р. Х. пише че младежите се изкалпазаняват и ще провалят света. Чехите разбират от хумор и Чапек и Хашек. 

 

[nik1]

Бърнаута е цената на прогреса, която се плаща от някои хора. Спор няма че прогресът е по-добър за обществото, но е честно тези хора да бъдат компенсирани и/или разбрани от обществото..

 

[Б. Киров]

Преди 9 часа, nik1 said:

Аз знам по добре от вас какво е това хармония (защото се познавам) и дори знам я постигна за себе си,по-добре отколкото вие знаете как да я постигнете за себе си , (само че нямам "чалъм" да я постигна на този етап- капиталистически и индустриален роб съм, а и никой не ми е предположил наготово нищо в живота, за да имам "хармония" и спокойствие)

Както нписах по рано: едното поне ще се опитам да го променя

Напълно те разбирам, минах по този път. И според мен си стигнал до правилно решение. Мисля че ако промениш едното, ще видиш начин да промениш и другото, при мен нещата станаха така, някак си само се появи решението.

[Skubi]

Японците имат отделна дума за това Karoshi. Да работеш до смърт или karojisatsu. Да се самоубиеш от същата причина.....

Но повечето от нас предполагат да седят на столът в кухнята и докато жената шета около него само да гледа втренчено подът с едно безизразно лице....

Но има и които избухват. Познат ли е този?

[laplandetza]

Всъщност постоянната компенсация  в приспособ. психични механизми почти винаги водят до сривове.Общо това е желано и е съществена част от управленската стратегия. В големите компании е заложено като задължение на ръководните органи. Статистически от „прегряване„ страдат най много точно тези групи , които трябва да бъдат контролирани , изцадени и по необходимост отделни индивиди елиминирани от процесите.