Отиди на
Форум "Наука"
mnogoznaiko

Седем мита за Освобождението

Recommended Posts

Днес по случай 3-ти март Дневник публикува: Седем мита за Освобождението

"Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?"
Екзарх Антим Първи

Един от най-тежките митове в българското национално съзнание и до днес е свързан с Освобождението. "Освободителният мит" се основава на елементарната представа, че е възможно някой друг да ни освободи, без сами да сме отговорни за свободата си. Този мит обилно се подхранва повече два века. Негова опора е помощният мит за "освободителните мисии" на Русия на Балканите и в частност по отношение на България. Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда от епохата на Възраждането до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за истинската същност на руската политика към България.

Този мит се основа на комплекс за малоценност, дълбоко внедрен в българското историческо съзнание. Този комплекс създава и пагубния фило-фобски комплекс по отношение на Турция, Русия и Европа. Особено пагубно се оказа русофилското суеверие, както точно го определя Димитър Благоев – предпоставка за националните погроми на България през ХХ-ти век. Комплексите за малоценност все пак произтичат и от исторически реалности. Те не възникват в резултат само от националните погроми през ХХ-ти век, а много по-рано. Вазовите чичовци прекрасно илюстрират тези български комплекси. Образно и геополитически казано те се изразяват в това, че сме в "чрево адово" – това населявано от нас място, което е обект на завоевателните мераци на две евро-азиатски империи и на всичките ни съседи.

В този аспект усилието на Апостола на Свободата изглежда трагично. Защото той се бори за вътрешно и външно освобождение със собствените сили на народа, а не чака друг да ни завладее и освободи от грижата за собствената ни свобода. Пробуждането на народа се оказа задача непосилна дори след повече от свободен век. Наистина само заспали народи имат нужда от будители… Именно това дава основание на Стоян Михайловски да пише, че българите са освободени, но не и свободни – в началото на ХХ-ти век, а бихме казали и до днес.

Първи мит – Освобождението е еднократен акт, състоял се с подписването на Сан-Стефанския предварителен договор за мир

Втори мит – Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г.

Трети мит - Руските войски "са освободили целокупна България", но "лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор

Сан-Стефанският мит и "русофилското суеверие"

Пети мит - Русия иска да има велика и независима Сан-Стефанска България

Шести мит - стремежът на Русия към Цариград и Проливите е в интерес на България 

Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно

Целия текст четете в Дневник:

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/03/2715954_sedem_mita_za_osvobojdenieto/

Share this post


Link to post
Share on other sites

Най-забавното е, че 7-мият мит в момента създава нов 'опозиционен' такъв, а именно че сме платили тея прословути 32 тона злато. :)))

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, mnogoznaiko said:

Днес по случай 3-ти март Дневник публикува: Седем мита за Освобождението

"Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?"
Екзарх Антим Първи

Един от най-тежките митове в българското национално съзнание и до днес е свързан с Освобождението. "Освободителният мит" се основава на елементарната представа, че е възможно някой друг да ни освободи, без сами да сме отговорни за свободата си. Този мит обилно се подхранва повече два века. Негова опора е помощният мит за "освободителните мисии" на Русия на Балканите и в частност по отношение на България. Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда от епохата на Възраждането до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за истинската същност на руската политика към България.

Този мит се основа на комплекс за малоценност, дълбоко внедрен в българското историческо съзнание. Този комплекс създава и пагубния фило-фобски комплекс по отношение на Турция, Русия и Европа. Особено пагубно се оказа русофилското суеверие, както точно го определя Димитър Благоев – предпоставка за националните погроми на България през ХХ-ти век. Комплексите за малоценност все пак произтичат и от исторически реалности. Те не възникват в резултат само от националните погроми през ХХ-ти век, а много по-рано. Вазовите чичовци прекрасно илюстрират тези български комплекси. Образно и геополитически казано те се изразяват в това, че сме в "чрево адово" – това населявано от нас място, което е обект на завоевателните мераци на две евро-азиатски империи и на всичките ни съседи.

В този аспект усилието на Апостола на Свободата изглежда трагично. Защото той се бори за вътрешно и външно освобождение със собствените сили на народа, а не чака друг да ни завладее и освободи от грижата за собствената ни свобода. Пробуждането на народа се оказа задача непосилна дори след повече от свободен век. Наистина само заспали народи имат нужда от будители… Именно това дава основание на Стоян Михайловски да пише, че българите са освободени, но не и свободни – в началото на ХХ-ти век, а бихме казали и до днес.

Първи мит – Освобождението е еднократен акт, състоял се с подписването на Сан-Стефанския предварителен договор за мир

Втори мит – Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г.

Трети мит - Руските войски "са освободили целокупна България", но "лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор

Сан-Стефанският мит и "русофилското суеверие"

Пети мит - Русия иска да има велика и независима Сан-Стефанска България

Шести мит - стремежът на Русия към Цариград и Проливите е в интерес на България 

Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно

Защо винаги на този празник ще се намери някой да пусне късче говно в кацата с мед?!

Многознайко, ако разгледаш митовете и забравиш за Дневника  на българските политкоректници, ще видиш, че това което си писал  1-во  е невярно 2-ро е антибългарско.

Съветвам те да вземеш да опиташ да поръзсъждаваш на тема , как наложената от нелиберализма политкоректност налага затваря устата на демокрацията , унищожава плурализма , лишава дори от свободата на изказване на лично мнение и създава митове които целят формиране на ново обществено мнение..

Ако се вгледаш в 7-те мита изтипосани от теб на форума, ще видиш, че на практика те целят изкривяване на историческите факти и създаване на на определени обществени и политически настроения.

Така че извини ме но ако имаше възможност бих ти сложил минус на този пост.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

В цялостния вариант на текста митоветье са развенчани.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кой се би срещу нас в Руско-турската война?

Sanstefanska_Bulgaria.png

Това е символът на 3 март – Санстефанска България, срещу която всяка година на националния ни празник родната грантаджийска еничарска паплач излива тонове от помия.

Както всяка година, така и тази, на националният ни празник 3 март станахме свидетели на поредната антибългарска истерия, довела до оплюване и обругаване на свещеният символ на българската свобода. По националните телевизии шестваха най-различни добре познати и втръснали до погнуса лица, които обясняваха как турско робство не е имало, следователно не е имало и освобождение, как руснаците са искали да ни поробят, как 3 март е руски, а не български празник и т. н. по информационите страници в интернет вакханалията беше още по-пълна. Един от флагманите на антибългаризма у нас, Ивайло Дичев, се появи на няколко места в мрежата с фундаментална бългорамразка статия, в която попадаме на следните опорни точки:

1. „На 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да ни касае… две империи са сключили мирен договор, на който днес се радваме.“

2. „Ами нали всички помнят фразата от предсмъртното писмо на Левски, от която вече е снета комунистическата забрана: „Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби“.

3 . „А ако говорим за начало на държавата ни, вън от съмнение е, че то настъпва с приемането на Търновската конституция, гласувана единодушно през сълзи и прегръдки на великата дата 16 април 1879 година.“

4. „Мечтаейки за Санстефанска България, ние си намираме повод да мразим сегашната си реална родина.“

Разбрахте ли сега? На 3 март не се е случило нищо, което да ни касае… Само за тази фраза лицето (ако въобще може да се нарече лице) Ивайло Дичев трябва да лежи в затвора. А какво да кажем за поредното тиражиране на фалшивата фраза, уж казана от Левски? Що се отнася до великата дата 16 април, тя е велика за своите съвременници, но за нашата история е просто една от многото подобни. Какво канцеларско мислене, боже господи – приемането на конституцията било истинското начало на българската държава?!? Коя държава по света мисли по подобен начин за своето създаване, знаете ли? Никоя. Е, става дума за държави, разбира се, не за територии с платени еничари и грантаджии. Последното обаче разбива всичко – да мечтаеш за националния идеал означава да мразиш България?!? Не, определено затворът е най-малкото, което трябва да му се случи на Дичев, както и на плеядата други дичевоподобни създания

Та така, вчера за пореден път се изляха потоци от помия срещу България и българската свобода. Никъде и никой обаче не каза и не спомена речта на главнокомандващия на имперската руска армия княз Николай Николаевич, който започва своето обръщение към войската така: “Офицери, унтер-офицери и солдати на армията на която аз съм водач. Ние ратуваме не за победа, а да защитаваме нашите християнски братя! Да защитаваме християнската вяра! Търпението ни се изчерпа! Ние имаме царската дума и тя е последна, войната е обявена! Напред, нашата кауза е свята! С нами богъ!“

Е как да се каже такова нещо по нашите медии? Та то въобще не е евроатлантическо? И много други неща обаче не се казват по нашите медии. Срещу кого се бият например руснаците? Срещу турците? Да, но не само. Както в състава на руската армия има българско опълчение, така и в турската има хиляди западноевропейски доброволци и наемници. За тях обстойно разказва военнията кореспондент Василий Немирович-Данченко, който в книгата си „Година на война“ описва случаите, при които в руски ръце попадат английски доброволци, биещи се на страната на турците. Но западноевропейците далеч не са само редови войници. Главнокомандващият на цялата турска армия Мехмед Али паша всъщност е германец и се казва Карл Дитрих. Вейсел паша, който командва турската армия в битката при Шипка-Шейново, всъщност е австриец, като името му е фон Вексел. Армията на Сюлейман паша, която извършва кланетата в Стара Загора, е превозена с английски кораби от Албания в Тракия. Самата английска флота впоследствие влиза в пристанището на Цариград, за да предотврати падането на турската столица в руски ръце в края на войната. След сключването на Санстефанския мирен договор в Родопите започва мюсюлмански метеж и нови кланета срещу българите, пряко организирани от Хидает паша, който всъщност е англичанина Станислас Сенклер.

Хайде сега да ви запитам – ако всички тези изверги не бяха англичани, немци и австрийци, а руснаци, дали нямаше всекидневно да лягаме и ставаме с техните престъпления, извършени над нашия народ? Сега виждате ли каква огромна война се води срещу нас българите и нашата история? На практика нашата свобода е извоювана във война, която водим не само срещу турците, но и срещу англичани и германци. Същите тези само броени месеци след подписването на Санстефанския договор разпокъсват България на пет части, като днес техните съвременни слуги дори и това опитват да припишат на Русия. Както се казва, крадеца вика дръжте крадеца.

Днес България не е независима държава и е поробена от същите тези, които ни държаха в робство до 1878 г. Само и единствено от нас зависи дали ще успеем да се освободим повторно.

http://kostadin.eu/2017/03/04/кой-се-би-срещу-нас-в-руско-турската-вой/

Share this post


Link to post
Share on other sites

За да си съчиняваш „културоложки” статии не е необходимо да познаваш историята на държавата си. Тези, които искат да научат нещо повече за тази история, четат документите. Един от многото такива е статията, отпечатана точно преди 140 години във вестника, основан от Христо Ботев.

58bc0f129947a_-31877..thumb.jpg.d63647811a7c0167e8a11bbb5c04ed26.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. "Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор". В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където "безкористната" помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.

Горкият грантаджия Момчил Дойчев, доцент по политически науки, дори не е чувал, че в Русия до 1897 г. няма златни рубли, а сребърни. Златният стандарт е въведен чак през 1897 г. при съдържание от 0,774 гр злато в 1 рубла. Което, ако имаше през 1878 г. златни рубли, щеше да прави не 32,5 тона злато срещу въпросните 10 680 250 книжни рубли, а 8,224 тона злато.

Но тъй като през 1878 г. рублите са сребърни, при курс 1:15 на златото спрямо среброто, въпросните 10 680 250 книжни (сребърни) рубли ще отговарят на 548 килограма злато. А не на 32,5 тона злато.

Ето и линкове, да не рече някой, че съм голословен:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Золотой_рубль

https://ru.wikipedia.org/wiki/Денежная_система_Российской_империи_1885—1896_годов

 

Абе, грантаджийска работа...  Колкото по-неграмотна, толкова по-креслива.

Редактирано от Aspandiat

Share this post


Link to post
Share on other sites

Доколкото ми е известно в Руско турската освободителна война от висшото турско командване само Осман паша си е турчин. Той от всички паши се оказва най - способният и като стратег и като тактик. И той е единственният който не извършва престъпления срещу цивилното българско население. За разлика от "европейските" си колеги паши които колят и опожаряват. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 3.03.2017 г. at 15:29, Last roman said:

Най-забавното е, че 7-мият мит в момента създава нов 'опозиционен' такъв, а именно че сме платили тея прословути 32 тона злато. :)))

Дългът определен за Княжество България с конвенцията от 1883 година в размер на 10 618 250 рубли е бил изплатен напълно! 

Обаче окупационния дълг на Източна Румелия 10 613 250 рубли не е изплатен.

Защото през януари 1918 година СССР обявява дефолт.Отказва да изпълнява договорите сключени до тогава от царското правителство.Така окупационния дълг на Източна Румелия остава неизплатен.

==========================

Преди 4 часа, Aspandiat said:

Горкият грантаджия Момчил Дойчев, доцент по политически науки, дори не е чувал, че в Русия до 1897 г. няма златни рубли, а сребърни. Златният стандарт е въведен чак през 1897 г. при съдържание от 0,774 гр злато в 1 рубла. Което, ако имаше през 1878 г. златни рубли, щеше да прави не 32,5 тона злато срещу въпросните 10 680 250 книжни рубли, а 8,224 тона злато.

Но тъй като през 1878 г. рублите са сребърни, при курс 1:15 на златото спрямо среброто, въпросните 10 680 250 книжни (сребърни) рубли ще отговарят на 548 килограма злато. А не на 32,5 тона злато.

Ето и линкове, да не рече някой, че съм голословен:

Като даваш линкове, прочитай ги и ти какво пише в тях!До 1897 година има златни рубли!Това е цитат от твоя линк:

Устройство денежной системы 1885 года

Формально-юридическое устройство денежной системы

Деньги

Основной денежной единицей был серебряный рубль, выпускаемый в виде государственных кредитных билетов, золотой монеты (империала) и полноценной серебряной монеты. Рубль содержал в себе 4 золотника 21 долю (17,995 грамма) чистого серебра, то есть цена серебра составляла 5,557 копейки за грамм. Десятирублёвый золотой империал содержал в себе 2 золотника 69,36 доли (11,614 грамма) чистого золота, что составляло 1,1614 грамма золота в рубле и 86,103 копейки за грамм золота. Хотя империал физически был золотой монетой, его формальный номинал был выражен в серебряных рублях. Отношение золота к серебру по номинальному курсу монеты было 1:15,495.

Александър II , сече 26 години от 1855г до 1880 г. златни рубли, които стигат до 6 000 000 тираж. http://www.wheeclamp.ru/catalog/aleksandr_2 След него Александър III продължава да сече всяка година златни рубли до 1894 . http://www.wheeclamp.ru/catalog/aleksandr_3 Николай II първите две години не пуща нови златни емисии.Търговските операции в злато в държавата се забраняват, но международните финансови плащания на Русия се извършват в злато. Само за тях и за предаден метал се секат златни монети, вероятно рестрайк.

Последната вноска от дълга на Княжество България е била през 1902 година.С което е изплатен целия дълг на княжеството възлизащ на 10 618 250 рубли.

-----------------------------

"През 1854 година руската банкова система започва да изпитва трудности и населението активно разменя хартиени пари за метални.Правителството въвежда ограничения за сумите главно при златните монети.През 1858 година обменът окончателно е спрян.От тук нататък стойноста на златните и сребърните монети към хартиените рубли се определя от пазара.Ето защо упоменатите суми в книжни рубли на разходите и дълга ни, не отговаря на златните рубли по това време. "

 "При споменаването на дълга се прави уточнение че сумите са в книжни рубли.През 1878 година въпреки че на книжните рубли пише че се гарантира обмената за злато, това отдавна не съответства на действителноста.Стойноста на златната рубла по това време се определяла от пазара, а не от държавата.Тоест дадените суми в книжни рубли не съответстват на златните рубли. От друга страна превалотирането по това време в български златни лева също не е коректно, защото те започват да се секат 16 години по късно през 1894година.Най лесно златото може да се пресметне чрез френския франк, който е бил най престижната валута по това време.ЦИТАТ "„Както е известно, България и Източна Румелия дължат на Русия 50 000 000 франка за окупацията през 1878-1879 г. – пише в началото по въпроса Соболев." Двадесет златни франка тежат 6,45 грама  или са необходими 2 500 000 броя златни монети по 20 франка.Теглото е 2 500 000бр Х 6,45гр. =16,125 тона злато . "

В крайна сметка заради дефолта ,сме платили половината(16т.) ,а не всички 32 тона злато.

Редактирано от vvarbanov

Share this post


Link to post
Share on other sites

малко по-подробно за сагата с т. нар. окупационен дълг:

Колко струва руската окупация на България от 1878-1879 г.?

 

sanstefano_4665.jpg
На 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано е подписан Санстефанският мирен договор, съгласно, който в резултат от победоносната война на Русия с Турция, България е освободена от османско владичество. Освободителката предварително се е договорила с великите сили, че ще наложи окупация в освободената територия. В Чл. 7 и чл. 8 от Санстефанския договор е посочено, че България преминава
под руска окупационна aдминистрация,
поверена на един руски императорски комисар за период от две години.
Известно е, че Санстефанският договор има предварителен характер и че той е ревизиран в Берлин на 13 юли 1878 г. Чл. 22 на Берлинския трактат намалява времетраенето на руската окупация от „приблизително две години“ на девет месеца и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период.
В българската социалистическа и постсоциалистическа историография този период е наричан „Временно руско управление“, докато в официалните архивни руски документи и в българските дипломатически преписки до 9 септември 1944 г. той е означаван като „руска окупация на България“.
rusko_upravlenie_4667.jpg

Княз Дондуков-Корсаков и членовете на Съвета на временното руско управление

Дали ще наречем периода „Временно руско управление“, или „руска окупация на България“, в случая е без значение, защото така или иначе терминът „окупация“ е съществена част от оценъчната характеристика на времето, за което става дума. Като начало ще споменем, че той е фиксиран изрично в чл. 8 на Санстефанския договор, а и в един друг важен документ, за който ще стане дума тук.
Тъй като понятието „окупация“ има силен негативен заряд, предварително се налага да уточня, че тук изобщо не подлагам на съмнение нито освободителния характер на Руско-турската война 1877–1878 г. и героизма и заслугите на руските войни, нито пък общата съдържателна част на този период от българската история, по време, на който на практика се полагат основите на съвременната българска държава под ръководството и при управлението на Русия.
Ако се обърнем към тълковния речник, ще видим, че универсалното значение на понятието „окупация“ означава „задържане на територия и контрол върху нея“. Ето защо окупационният период е неизменна част както от периода на военните действия, така и от следвоенното регулиране на междудържавните отношения в съответния регион.
В този смисъл руската окупация на България започва още през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава
„Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи“.
Тя се състои от руси и предани на Русия българи, получили образованието си в руски университети. Началник е княз Владимир Черкаски, а негови съветници са Сергей Лукиянов и М. Домонтович, полк. Соболев и българите Найден Геров, Марин Дринов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др. На 3 март, в деня на подписването на Сан-Стефанския мирен договор, княз Владимир Черкаски умира и на негово място е поставен княз Александър Дондуков-Корсаков.
В „канцеларията“ се проектират формите на бъдещото централно и местно държавно управление на България. С преминаването на руските войски през Дунава, „Канцеларията за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи“ влиза в активна роля и установява гражданско руско управление в освободените българските градове.
До подписването на Сан-Стефанския мирен договор са създадени 8 губернии. За губернатори са назначени висши руски офицери, а техни заместници стават видни български общественици. Под ръководството на Канцеларията те устройват полицейските, административните, финансовите, съдебните, медицинските и образователните органи в освободените земи. След подписването на Санстефанския договор започва постепенната замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция, централни и местни органи на управление, съдебни и финансови институции.
След подписването на Берлинския договор Канцеларията организира свикването на Велико народно събрание, което приема Търновската конституция и избира първият български княз Александър І (Батенберг). Организирано е и управлението на Източна Румелия. Губернаторът на Пловдив – руският генерал Аркадий Д. Столипин е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак, който има задача да подготви предаването на областта на новия управител, назначен от султана. Така в кратък срок Канцеларията успява да постигне главната си цел – да подготви държавните структури и да създаде условия за самостоятелно съществуване на българското княжество.
Това е накратко историята и същността на т. нар. Временно руско управление, или на руската окупация на България.
Каква е неговата цена?
Колкото и да се говореше в учебниците от периода на социализма, че Русия ни управлява през това време безкористно, истината е, че руският император цар Освободител Александър ІІ, никак не си е мислел, че управлението ще бъде безплатно за българите. Всъщност от съвременна и изчистена от идеологемите гледна точка, в това няма нищо странно. Русия е велика сила и е напълно естествено при възможност да поиска възстановяване на разходите си. При това руският император се е договорил по въпроса и с останалите велики сили. В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя“. Почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор.
В съответствие с тези клаузи, руското императорско правителство в Санкт Петербург стриктно следи за разходите по поддръжката на окупационните руски части и гражданската администрация през 1878–1879 г. и формира т. нар.
окупационен дълг на България към Русия.
Според известния историк на новото българско време Симеон Радев, княз Александър Батенберг говорел, че цар Освободител му бил обещал, че „ще опрости тоя дълг на младото княжество“, но това според него едва ли е било истинско обещание, защото „не се намери в руските архиви никакъв документ, който да отбелязва това намерение на императора“. Истина е обаче и това, че докато е жив, император Александър ІІ и неговото правителство не правят никакви постъпки да си искат дълга от България и, както казва летописецът на нова България Симеон Радев, чакат „щото българските министри да се сетят сами“.
След смъртта на цар Освободител на 13 март 1881 г., новият император Александър ІІІ решава да си потърси дълга. На 19 ноември 1881 г. Управляващият Руското дипломатическо агентство в Княжество България Михаил Александрович Хитрово изпраща нота до правителството без министър-председател*, с която се иска изплащането на разноските от времето на руската окупация на страната, за което в Петербург вече били приготвили документите. Към нотата е приложен протокол от работата на комисия, съставена в Петербург за определяне на „сумите, похарчени по „обдържанието” в продължение на 9 месеца на окупационния корпус“, една обща сметка за разноските и няколко екземпляра ведомости за разноските като продоволствие, заплати, разноски за болните и др. Изпълняващият функциите и на министър-председател княз Александър І отказва да изплати разноските и оставя нотата без последствие.
Дипломатът Хитрово обаче „не е вчерашен“ и на 14 януари 1882 г. изпраща втора нота до княза, като настоява „българското правителство да му съобщи възгледите и намеренията си по въпроса“, за да ги съобщи на руското императорско правителство. На 16 януари българският кабинет му отговаря, че тъй като сумата е голяма и ще утежни много бюджета на Княжеството, то само Народното събрание е компетентно да се занимава с въпроси от финансов характер.
За изчисление на разноските по дълга руското императорско правителство създава специален съвет, в който влизат представители на Военното министерство, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Контролната палата. Те изчислили дълга на базата на следните показатели: колко струва на правителството издръжката във военно време
издръжката на един войник и един кон
какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време; какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците; какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца; и каква е издръжката на разните руски учреждения. Както се вижда, нито един разход не е пропуснат.
След изчисленията са достигнати следните резултати: „за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия са се иждивили 21 236 500 рубли и 87 копейки“. Тази сума е разделена на две части – по равно между Княжество България и Източна Румелия, т. е по 10 618 250 рубли и 43 и ½ копейки (т.е. за издръжката на по 25 000 души от окупационния корпус).
Управляващият Министерството на външните работи Кирияк Цанков е повикан от министър-председателя Леонид Соболев в Петербург и на 16 юли 1883 г подписва конвенцията. От руска страна тя е подписана от положение министърът на външните работи и държавен секретар на Русия Н. Гирс.
А сега да разгледаме по-подробно въпросната „Конвенция“. В нея се признава, че българското правителство „припознава да дължи на руското императорско правителство за разходите по окупацията от императорските руски войски“ сумата от 10 618 250 рубли и 40 копейки. Някои изследователи изчислиха, че тази сума, изчислена по тогавашен курс на рублата спрямо златото се равнява на 32 тона злато. Предвидено е сумата да се изплаща на части: първата вноска от 400 000 рубли – на 13 септември 1883 г.; след това в разстояние на 12 години (от 1884 до 1895 г.) – всяка година по 800 000 рубли, плащани два пъти годишно – на 13 януари и на 13 юли всяка година; на 13 януари 1896 г. – 400 000 рубли и на 13 юли 1896 г. – остатъка от 218 250 рубли и 40 копейки.
Важен момент фиксиран в конвенцията е, че
Русия се отказва от изплащането на лихви по дълга.
Предвидено е парите да се изплащат в левове (или франка). По тогавашния курс това е било равно на 89 640 000 златни лева, така че въпросното управление е струвало доста скъпо на страната. Само личната заплата на комисаря е била 600 хил. фр./зл. лв. – почти толкова, колкото е издръжката (цивилната листа) на българския княз, определена на 599 999 зл. лв.
В отсъствието на княз Александър І, на 26 септември 1883 г. генерал Соболев внася за разглеждане в парламента „Доклад на комисията по конвенцията на императорското руско правителство с България“. От името на комисията е посочено, че „този дълг, ако и да не беше предвиден в Берлинския договор, пак требуваше да се изплати, защото разноските са станали за запазване на безопасността и порядъка в страната подир освобождението ни... и тъй като разноските се намериха справедливи и условията за изплащане твърде вигодни и удобоприемливи, защото конвенцията не задължава България да плаща лихвите на дължимите суми, а ѝ дава един срок от 12 години за изплащане на дълга“.
Единственото изказване по Конвенцията е на депутата Вълчев, който направо заявява: „руската конвенция няма какво да се разисква..., защото няма българин, който да не познава задълженията ни към освободителката Русия... този дълг е незначителен спрямо всичко онова, което е с милярди пожертвано... убеден съм, че народните представители ще приемат с акламации конвенцията ни за дълга спрямо освободителката Русия“.
От името на комисията е предложено България да покаже още по-голяма готовност да изпълни това си задължение към Освободителката, а „Народното събрание да упълномощи правителството да изплати този дълг, ако намери възможно, и в по-кратък срок“.
В условията на доминиращите обществени настроения в полза на освободителката Русия и на управлението на страната от руски генерал и княз, одобряван от Русия, въпреки големия размер на сумата, конвенцията е гласувана с пълно единодушие. Против се обявяват само 6 души. Така Русия, разширявайки своята власт в княжеството, си гарантира, че България ще бъде дългосрочен неин длъжник, плащайки в буквалния смисъл за освобождението си.
Окупационният дълг към Русия е
изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век.
На 3 август 1909 г. министърът на финансите Иван Салабашев изготвя „Изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия“, от който става ясно как е протекло изплащането на дълга. То е запазено в архивата на Тайния кабинет на цар Фердинанд, съхранена в Централния държавен архив.
Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 г. През 1886 г. отношенията между България и Русия са прекъснати поради неодобрението от страна на Освободителката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър І. В тази ситуация изплащането на окупационния дълг спира. През 1890 г. са били изплатени 3 600 000 рубли, сума, която е следвало да бъде изплатена за времето от 1 януари 1886 до 1890 г. Към 1 януари 1891 г. е останало да се изплаща 5 018 250 рубли и 435 копейки. По съглашение между българското и руското правителства от 20 юли 1896 г. изплащането на остатъка е трябвало да стане така: на 13 юли 1896 г. – 213 250 рубли и 435 коп., а останалите 4 800 00 рубли в продължение на 6 години, начиная от 1897 г. (т. е по 800 000 рубли годишно, платими на два пъти (по 400 000 рубли на 13 януари и на 13 юли). Всъщност са били изплатени на 3 август 1896 г. съответно 218 250 рубли и 435 копейки, през 1897 г. – 800 000 рубли, през 1898 г. само 400 000 рубли, а остатъка от 3 600 000 рубли или 8 639 256 лв. и 49 стотинки са изплатени през 1902 г.
Така дългът, определен за Княжество България с Конвенцията от 1883 г., е бил изплатен.
В резултат на Съединението, към вече обединената България преминава и окупационният дълг на бившата Източна Румелия в размер на 10 613 250 книжни рубли и 43 ½ копейки. Този дълг е признат в заседание на Областното събрание на Източна Румелия от 21 декември 1879 г. На запитване на народния представител Янкулов относно този дълг, предвиден в Берлинския договор, директорът на финансите Гавраил Кръстевич отговаря че Източна Румелия наистина дължи тези пари на Русия по чл. 8-ми от Берлинския договор, че руското правителство не настоява сумата да се изплати веднага, а предлага разсрочено плащане, като се отказва от лихвите по дълга. Думите му са посрещнати с бурни ръкопляскания в чест на великодушието на Русия. Областното събрание приема решение, с което одобрява дълга и задължава Постоянния комитет на източнорумелийския парламент да проучи подробно въпроса.
Източна Румелия не изплаща нито копейка от този дълг. Русия също не настоява за плащания и чак до 1896 г., т. е цели 15 години никой не повдига въпроса около този дълг. Обединена, след 1885 г. , България също си мълчи по въпроса. И така до юли 1896 г., когато руският дипломатически агент в София Н. В. Чариков изпраща нота до министър-председателя Константин Стоилов за изплащане на окупационния дълг на бившата Източна Румелия.
Нотата е оставена без отговор.
На 30 януари 1898 г. новият руски дипломатически агент в София Г. П. Бахметиев изпраща нота до министър-председателя и министър на външните работи и на изповеданията Константин Стоилов, с която отново напомня за дълга на Източна Румелия, който трябва да бъде изплатен от България. В заседанието си от 29 октомври 1898 г. Министерският съвет решава изплащането на дълга да започне едва след като България изплати парите по конвенцията от 16 юли 1883 г.
В края на 1902 г. българският дипломатически агент в Русия Димитър Станчов съобщава на руското правителство, че първата вноска по тоя дълг ще бъде направена на 1 януари 1908 г., след като се сключи нова конвенция между България и Русия, за да може в бюджета на страната да се впише нужната сума.
В заседанието си от 25 октомври 1903 г. Министерският съвет натоварва министъра на външните работи и на изповеданията и председател на кабинета Рачо Петров да сключи конвенция с руското правителство относно изплащането на окупационния дълг на Източна Румелия при условие, че той ще бъде изплатен за срок от 30 години, начиная от 1 януари 1908 г. За целта е изготвен проект за конвенция. На проекта не е даден ход, конвенция не се подписва и въпросът остава висящ.
Въпросът за окупационния дълг на бившата Източна Румелия е поставен отново на дневен ред от Русия по повод на обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. от правителството на Александър Малинов, когато българската независимост е сведена до огромна парична компенсация на гарантираните от Берлинския договор интереси на Великите сили като кредиторки на Турция и собствените материални интереси на Османската империя**.
Заедно със заема руският външен министър Изволски изготвя конвенция за изплащане и на руския окупационен дълг. Тя предвижда дългът да се изплати за 13.5 години като се внасят по 400 000 рубли на полугодие и първото плащане започне през юли 1909 г., като Русия се отказва от лихва „нито за минало време, нито за бъдеще до окончателното изплащане на дълга“. Конвенцията не предвижда никакви гаранции и никакви санкции от финансов характер. С нея руското правителство преследва важна политическа цел – да се направи жест в посока на облекчаване на финансовото положение на България и с това да се спечели наново загубения политически престиж на Русия в България. Въпреки това българските министри ген. Стефан Паприков и Иван Салабашев настояват въпросът с окупационния дълг (възлизащ вече на 28 178 205 лв.) да се изяснява допълнително. Това обаче не става и неизплащането продължава.
На 3 август 1909 г. Дирекцията на държавните дългове при Министерството на финансите прави изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия, подписано от министъра на финансите Иван Салабашев. В него за пръв път се настоява, в случай, че България започне да изплаща частта на Източна Румелия, да се настоява пред Русия от дълга да отпаднат разходите, дадени от българите под формата на реквизиции за руските войски (и неизплатени до момента), като хранителни продукти, фураж и др. – въпрос неразрешен нито при изплащане окупационния дълг на България, нито пък при третиране изплащането на окупационния дълг на бившата Източна Румелия. Според Салабашев, тези разходи ще възлизат на една доста голяма сума.
До 1912 г.
България не изплаща нито стотинка от този дълг.
В условията на засилената подготовка по създаването на Балканския антитурски съюз под егидата на Русия и на предстоящата Балканска война, цар Фердинанд и руският император Николай ІІ назначават свои пълномощници (министър-председателя и министър на външните работи и на изповеданията Иван Евстатиев Гешов и руският пълномощен министър в България Анатолий Неклюдов), които от тяхно име подготвят и подписват „Конвенция“ за изплащането на дълга на Източна Румелия. В нея се предвижда сумата от 10 618 250 книжни рубли и 43 ½ копейки да се изплаща по следния начин: на 14 февруари всяка година, начиная от 1912 г. – по 250 000 книжни рубли, до пълното му погасяване, като вноските са в лева (франкове), а руското правителство се отказва от лихвите. На 24 февруари 1912 г. парламентът гласува конвенцията, а на 20 юли 1912 г. царят я утвърждава с указ № 17. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни.
През периода на Балканските войни 1912–1913 г. България продължава да не плаща на Русия по този дълг, а след Първата световна война той е опростен със споразумение между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.
Интересен момент от сагата с окупационния дълг
е неговата връзка с финансирането от страна на българската държава на руските бежанци в България, пристигнали тук през 1921–1923 г. след Октомврийския преврат и Гражданската война в Русия. Задължено от Обществото на народите да поеме издръжката на руските деца, болните, ранените и нетрудоспособните, правителството на Александър Стамболийски, (впоследствие и това на Александър Цанков), заплаща разходите, но ги осчетоводява за сметка на неизплатения остатък от окупационния дълг към Русия. При вземането на решението правителството е предупредено от Дирекцията на държавните дългове, че поема определен риск, тъй като не е ясно „дали горните суми биха се признали от Русия след възстановяването по-късно на финансовите връзки“ и че за момента то не е съгласувано с „никоя официална руска власт“.
Независимо от това и въпреки че тази стара Русия вече не съществува, някои проруски настроени политически среди живеят с надеждата, че един ден тя ще се възстанови и ще си поиска дълговете.
Към всичко казано дотук трябва да добавим и факта, че до 1908 г. България, като васална на Турция държава изплаща и част от военната контрибуция на Русия, наложена на Османската империя като победена страна във войната от 1877–1878 г. Годишната вноска по нея възлиза на 2 272 млн. зл. лв. От 1881 г. плащането попада в Управлението на османския държавен дълг (който от 1881 г. се управлява непосредствено от европейските кредитори на империята) като част от погасяването на външните кредити на империята-сюзерен.
 
-----------------
*В периода 1 юли 1881-23 юни 1882 г. България се управлява от правителство без министър-председател, като неговите функции се изпълняват от княз Александър І. Това е по време на т. нар. режим на пълномощията (27 април 1881-6 септ. 1883 г.), когато след преврат князът отменя Търновската конституция и в страната на практика е въведено военно положение.
 
**Схемата предложена от руския външен министър Изволски предвижда Русия да изплаща компенсации на Турция в размер на 125 млн. зл. фр., а България да плати 82 млн.зл. фр. на Русия. За изплащането на това плащане България сключва заем с Руската търговска банка на името на руското императорско правителство с 4.75 % годишна лихва, платима в период от 50 години без всякакви реални гаранции.

 

https://www.fakel.bg/index.php?t=2650

Share this post


Link to post
Share on other sites

Фактите просто не са  такива като в статията.По времето на Стамболов дългът е изискан в ултимативна форма и Стамболов го изплаща.Мисля че е 1889 година.Разбира се ловкият дипломат Стамболов после обръща ситуацията в свой плюс публикувайки документите и разбивайки мита за безкористната Освободителка.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всъщност, от прочетеното разбирам, че Русия е искала покриване на разходите си, в което напълно може да се вмести представата за безкористна война. Отделно, че и не сме платили всичко. Ултимативното изискване по закъснялото заплащане, както и отказа от лихви, за мен лично ми позволяват да титулувам Русия Освободителка на България.

Редактирано от vorfax

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, vorfax said:

Всъщност, от прочетеното разбирам, че Русия е искала покриване на разходите си, в което напълно може да се вмести представата за безкористна война. Отделно, че и не сме платили всичко. Ултимативното изискване по закъснялото заплащане, както и отказа от лихви, за мен лично ми позволяват да титулувам Русия Освободителка на България.

Разбери че Русия от 1890 година не е тази от 1878 година.Както и че Александър Трети има много малко общо с баща си Александър Втори Цар Освободител.Русия не е ударна борческа групировка която върши силови поръчки срещу заплащане - това е безспорно но не и благотворителна организация която освобождава всички поробени по света.Това е световна империя със свои цели и методи да ги постигне която преди всичко гони своя интерес.В случая целите на Русия и желанието на България за Освобождение просто съвпадат.Следва да се има предвид че по признателни  освободени от българите просто няма В световен план. Няма друга държава с толкова паметници на чужда армия.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 минути, resavsky said:

Следва да се има предвид че по признателни  освободени от българите просто няма В световен план. Няма друга държава с толкова паметници на чужда армия.

Но това не е ли вследствие, как да го кажа по-деликатно, проруското управление, което и до днес има водеща функция в управлението. Т.е., не е като дълга - да ни чакат „щото българските министри да се сетят сами“, ами направо си вземат властта и налагат руски език в училище и т.н.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

"Както е известно, България и Източна Румелия дължат на Русия 50 000 000 франка за окупацията през 1878-1879 г. – пише в началото по въпроса Соболев." Двадесет златни франка тежат 6,45 грама  или са необходими 2 500 000 броя златни монети по 20 франка.Теглото е 2 500 000бр Х 6,45гр. =16,125 тона злато . "

В крайна сметка заради дефолта ,сме платили половината(16т.) ,а не всички 32 тона злато.

Аз от цитираното разбирам, че е трябвало да платим 50 000 000 франка общо за България и Източна Румелия, което е съставлявало 16 т. злато. Платили сме половината - само за Княжество България, значи 8 тона.

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, resavsky said:

Не е вследствие  политическата конюнктура - признателността си  е искрена.

А защо инициативно не сме се сетили навреме и изцяло да платим разноските на братушките за военните действия срещу поробѝтелите ни?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересното е друго, защо не са се сетили да платят на Франция, Германия, Австро-Унгария, Англия те да ни освободят? Нали е ставало въпрос за пари?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 53 минути, Frujin Assen said:

Интересното е друго, защо не са се сетили да платят на Франция, Германия, Австро-Унгария, Англия те да ни освободят? Нали е ставало въпрос за пари?

И за Бесарабия е ставало въпрос и за контрол върху Проливите и за много други неща.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 25 минути, resavsky said:

И за Бесарабия е ставало въпрос и за контрол върху Проливите и за много други неща.

Е и какъв е бил проблема да се съгласим Англия или Франция да вземат проливите?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Фружине не бъди наивен.Русия води тази кървав и скъпа война главно и основно заради своите собствени интереси.Славянски алтруизъм е някъде на заден план.България е освободена вярно но в руските планове на нея се гледа като една "нова Финландия"  а не като независима държава със свои интереси /различни от руските разбирай/ Виж какво представлява Финландия към 1878 година и смятай за добро или лошо какво е било предвидено за България.

Share this post


Link to post
Share on other sites

.Има една приказка - "пито-платено".

Народното събрание на Княжеството се съгласява да изплати окупационния дълг и го прави. Платена е сумата от 27 млн. Френски франка.(България е част от ЛВС и затова дългът се изчислява във френски франкове).

За Източна Румелия също е договорен погасителен план, но с обявяването на дефолт от страна на Русия(пре 1918), новия правен субект СССР няма отношение към вземанията и дълговете на царска Русия(която към същия момент вече не съществува)

При която и да е бизнес сделка користта е неизменна част на 100%. Разглежданата не прави никакво изключение. Каквото е договорено да се плати е платено. Непрецизните сметки показват, че окупационния дълг на двете автономни български провинции е изчислен и гласуван на стойност 50 млн франка, като според ЛВС златото в един франк е 0.29 грама. Следователно равностойността на дълга е 16 тона злато +. За сравнение годишния бюджет на съединена Автономна България е бил през годините, до Стамболов под 50 млн. Лева(лева е приел обезпечение по подобие на френския франк според ЛВС.)

В Случая важното не е тонажа в злато(дали е 32 или 16 тона), а двустранните договорки , чрез които окупационния дълг е бил изискан и след това платен. В рамките на 3 десетилетия и отгоре сделката е била финиширана. След това тя вече е история. Няма нужда да се преиначава и определя, като бекористно дело Руско-Турската война от 1877-78. От гледна точка на руснаците, тя е завоевателна, от гледна точка на българите, тя е освободителна, с едно допълнение, че в края на краищата е имало сметка за плащане и тази сметка е била платена. От една страна е промотирана на практика услугата, от другата страна са се развързали кесиите и е платено за тази услуга. Чиста международна търговия, в която изразяването на благодарност просто е излишно. Има за това неофициален термин - пренатегане :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...