Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Тук следва да се постват интересни и любопитни факти и снимки от света на технологиите и инженерството като цяло.

Breazeale Nuclear Reactor Start up, 500kW, 1MW, and Shut Down

 

Вижда се с невъоръжено око лъчението на Вавилов-Черенков

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

бях писал в някой отдел за това, че навремето викингите са плавалои на открито море спомоща на кристали с които и в замъглени време можели да намерят слънцето....

Ето, че някои направили проверка на това...

Viking seafarers might have used skylight polarization analysed with special crystals called sunstones to determine the position of the invisible Sun.

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наистина интересно! Аз съмнения не съм имал, ама е добре да се направят опити за да се дадат количствени оценки на точността при различни условия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

В дограмата ... Изпревариха ни ...

http://megavselena.bg/prozrachnite-slynchevi-paneli-sa-vylnata-na-bydeshteto/

Прозрачните слънчеви панели са „вълната на бъдещето“

image.png.86e76b7fdb498ad63fb5c7c8ad38eedd.png

Слънчевите панели стават все по-популярен източник на енергия по света. Цената им се понижава непрекъснато, а в същото време  тяхната ефективност расте.

Сега обаче, екип от учени от университета в Мичиган предлагат нещо ново – напълно прозрачни слънчеви панели. Те могат да бъдат използвани като прозорци и заедно със слънчевите панели на покрива почти напълно да задоволят нуждите от енергия на всяка сграда.

Екипът воден от професора по материалознание Ричард Лънт, създава прозрачен луминисцентен слънчев концентратор, който може да генерира слънчева енергия, без  да пречи на гледката. Според авторите на откритието, тези прозрачни панели могат да се приложат на прозорци, върху стени на сгради, на автомобили и дори на мобилни телефони.

„Прозрачните слънчеви панели представляват бъдещето на слънчевата енергия. Ние анализирахме потенциала им и показахме, че чрез събирането само на невидимата светлина тези устройства могат да осигурят подобен потенциал като слънчевата енергия получавана от покрива и същевременно осигуряват допълнителна функционалност за повишаване на ефективността на сградите, автомобилите и мобилната електроника“, казва Лънт.

Според екипа от университета в Мичиган, днес едва 1.5% от енергията ползвана в САЩ се генерира от слънчеви панели. Ако прозрачните слънчеви панели се монтират само на прозорците на съществуващите сгради в градовете на САЩ, те ще могат да произвеждат над 40% от потребяваната електроенергия в страната. Учените съзнават, че това няма как да стане в скоро време, но според тях тази възможност чертае бъдещият път на слънчевата енергия.

За да се случи това, първо трябва да се повиши ефективността на прозрачните панели, която засега е по-ниска от тази на класическите. Лънт обаче казва, че разработката на прозрачни панели е само в началото си и те имат много по-голям потенциал за ефективност, което ще се види още през следващите 5 години. Дори те да не могат да изместят класическите слънчеви панели, в комбинация с тях ще могат да добиват енергия от места, които досега не са били достъпни за панели.

...

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прозрачните панели са слънчеви концентратори от стъкло с някакво покритие, а слънчевите панели преобразуващи концентрираната светлина са по ръбовете на стъклото.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 10/25/2017 at 18:44, makebulgar said:

Прозрачните панели са слънчеви концентратори от стъкло с някакво покритие, а слънчевите панели преобразуващи концентрираната светлина са по ръбовете на стъклото.

Сигурен ли си? Не ми се занимава да тършувам сега, по късно може. Светлината тето се хваща от стъклото и тече по него като прз световот към ръбовете. Неефективно ми се вижда. Поне да е с клиновиен провил за по-добра евфетивност. Като подсветката на LCD. Демек в стъклото се разполагат малки фотоволтаижци там дето трябва да са светодиодите. Ми ако имаш подсветка можеш да пробваш, dave ako e ЛЕД без да махаш иодите. Мериш напрежението от тях. Показах (доказах), че светодиодът е фотофолтаик, зелен диод на моя мултицет показва 1.1 V. Съответно човек може да си го направи със светодиоди по ръбовете на стъкло (успоредно трябва да се включат), но за по-голяма ефективност трябва да е чисто стъклото (да не зеленее) и опт контакт да е добър - SMD (за повърхностен монтаж и с плосък корпус) LED + някъв гел или акрил за по-добър оптичен контакт. Готова подсветка най-добре. Ако може при необходимост да се се сложи (полу)пропускливо отразяващо покритие на задната страна ефективността се качва още.

Аз мисля, че се правят по класическата технология с прозрачни слоеве и полупроводник чувствителен към невидимите  - UV, IR ...

 

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, Joro-01 said:

Сигурен ли си?

Аз мисля, че се правят по класическата технология с прозрачни слоеве и полупроводник чувствителен към невидимите  - UV, IR ...

 

Поне така го описва професора от университета във видеото по-долу. Стъклото е концентратор облепен със луминисцентни от UV, IR спектъра покрития, а фотоприемниците се поставят по ръба. По този начин всяко стъкло вероятно може да се превърне в концентратор - облепва се от двете страни с прозрачно или полупрозрачно огледално фолио, и стъклото става светлопровод и одвежда светлината до ръбовете където са фотноприемниците.

 

Редактирано от makebulgar
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абе, нещо ми фалшивее цялата работа. Как така стъклото си остава все толкова прозрачно, а има добив на енергия?

Би трябвало, тази част от светлината, която е отишла за генериране на енергия, да не преминава през стъклото.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Moon_Watcher said:

Абе, нещо ми фалшивее цялата работа. Как така стъклото си остава все толкова прозрачно, а има добив на енергия?

Би трябвало, тази част от светлината, която е отишла за генериране на енергия, да не преминава през стъклото.

Тя не преминава, но не можем да видим това, тъй като не виждаме тези спектри. Ако снимаме подобно стъкло със инфраред или УВ камера ще се види разликата. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 49 минути, makebulgar said:

Тя не преминава, но не можем да видим това, тъй като не виждаме тези спектри. Ако снимаме подобно стъкло със инфраред или УВ камера ще се види разликата. 

 Ако е така, това означава, че сградите трябва да се преоборудват със специално стъкло, защото това, което стои в момента по сградите

е непрозрачно както за инфрачервения, така и за ултравиолетовия спектър. Хм... става дума за много, много пари и то само за стъкло.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 часа, Moon_Watcher said:

 Ако е така, това означава, че сградите трябва да се преоборудват със специално стъкло, защото това, което стои в момента по сградите

е непрозрачно както за инфрачервения, така и за ултравиолетовия спектър. Хм... става дума за много, много пари и то само за стъкло.

Ясно беше отначалото. То ако работи наистина както го изкарват, на новите строителства да го монтират, пак е добре.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Moon_Watcher said:

Абе, нещо ми фалшивее цялата работа. Как така стъклото си остава все толкова прозрачно, а има добив на енергия?

Би трябвало, тази част от светлината, която е отишла за генериране на енергия, да не преминава през стъклото.

И на мене не ми се вярва много

Преди 8 часа, makebulgar said:

Тя не преминава, но не можем да видим това, тъй като не виждаме тези спектри. Ако снимаме подобно стъкло със инфраред или УВ камера ще се види разликата. 

Точно при UV трябва да се вижда. Електрикавосветещите -

neon-fluorescent-acrylic-four-1024x680.j

При директно слънце не е много видимо, но при облачно време се вижда ясно.

При изкуствена светлина - при лампите с нагреаема жица не се забелязва толко, но при флуоресцентно е ясно видимо. Има условности, но в общи линии се предизвиква от UV или синя светлина, или поне светлина с цветова температура над 2 500 K. Такива слоеве трябва да сса видими. Спомням си, че съм ги виждал при някакви нови фективни фотоволтаици.

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites

Робонасекомо, което излита след като изплува:

За да добиете представа за големината на робота - паничката на Петри от която излита се събира в дланта на средно голям мъж без пръстите или около 10 см диаметър. "Минидрончето" трябва да не е по-голямо от монета от два лева.

Редактирано от Joro-01
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Левитиращи стиропорени топки.

Топчетата (малко по-големи от топчета за тенис на маса) са от стиропор. Как летят? :animatedwink:

 

Edit: качих го в тюбето и то там...:)

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 30.10.2017 г. at 9:45, Joro-01 said:

Робонасекомо, което излита след като изплува:

За да добиете представа за големината на робота - паничката на Петри от която излита се събира в дланта на средно голям мъж без пръстите или около 10 см диаметър. "Минидрончето" трябва да не е по-голямо от монета от два лева.

Дрончето обаче има проблем със захранването, за това му висят две жици.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 минути, Doris said:

Дрончето обаче има проблем със захранването, за това му висят две жици.

Да, дрончето има сериозен проблем със захранването, енергийният му клас вероятно е "G". :animatedwink:

Първо, че мускулите не за пиезо или обикн. електродвигатели, а са топлинни машини. Нитинолови сплави, които се деформират при нагряване (от по-ранен клип го помня). Топлинните машини са С КПД ок 30%,  а тази на крилцата може и 10%. Второ, дрончето има електролизер (така си осигирява плаваемост), искрище...

Изобщо не го виждам (скоро) да си носи батерията. :)

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, Р. Теодосиев said:

Wendelstein 7-X е един от най-модерните термоядрени реактори, построени някога.

 
 

Тип стеларатор (не ТОКАМАК), в темата "От техническия музей в Мюнхен" има снимка на една намотка от такъв реактор. Не успях да постна. Този експеримент се провежда в института "Макс Планк".

 

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нови надежди: ... от 30г. на 15г срокове, да станело възможно?!:)

http://megavselena.bg/mechtata-za-kontroliran-yadren-sintez-realnost-ili-utopiya/

"Мечтата за контролиран ядрен синтез – реалност или утопия?

image.png.4c31beae0df3bcec87eeb6a637cd667d.png

През последните няколко десетки години едно от клишетата на изследванията в областта на ядрената енергетика е, че реакторът за ядрен синтез е само на няколко десетилетия разстояние от практическо приложение.

Доста време се твърди, че технологията е на ръба на реализацията си. Сега отново, изследователи от Технологичния институт в Масачузетс в кооперация с частна компания, излизат с подобно съобщение.

Екипът от МТИ (MIT) казва, че има „и науката, и скоростта, и мащаба“ за създаването на жизнеспособен реактор за ядрен синтез и смята, че той може да функционира в рамките на до 15 години, точно навреме за борба с измененията в климата.

Това всъщност ще стане реалност, ако трябва да се вярва на сътрудничеството между МТИ и Commonwealth Fusion Systems, частна компания, които съобщиха преди дни в списание Nature, че смятат, че са на ръба на разбиването на кода на ядрения синтез и че това може да бъде жизнеспособно и използвано за търговски цели само след 15 години.

Учените от МТИ разбира се, са сериозни хора и надеждите те да са способни да направят откритието, което ще промени света, са големи. Но и съмненията, и недоверието също.

Технологията на ядрен синтез обещава неизчерпаемо захранване с чиста и безопасна енергия. В продължение на десетилетия учените се мъчеха да пресъздадат „работещо слънце“ в своите лаборатории, но индустриалното масово използване на енергия от синтеза си остава мечта.

През последните години обаче, надеждите се засилват, като през последното десетилетие имаше засилен научен интерес и съобщения, съпроводени с не малко недоверие – за напредък направен от компании, подкрепени от милиардери и ръководени от смели физици, че реакторите на термоядрения синтез ще станат реалност в близкото бъдеще.

Има причини да искаме да вярваме, че синтезът един ден ще захранва изцяло живота на планетата. Основното гориво при ядрения синтез е тежък изотоп на водорода, наречен деутерий, който може да бъде извлечен от водата и поради това е в неограничен ресурс – за разлика от урана, използван в реакторите за ядрено делене.

Но науката за ядрения синтез е трудна и пробивите са относителна рядкост. Досега не е имало реакция на ядрен синтез, която да е била задействана, продължила по-дълго и устойчиво съхранена. Нито пък така наречената „плазмена супа“, която съществува при температури, които се намират на звездите, е била магнитно задържана. Нито една изследователска група не е предизвикала реакция на синтез, която е освободила повече енергия, отколкото е консумирала.

Вероятно най-успешният реактор за ядрен синтез е експериментът JET, досега най-голямото ядрено съоръжение в Европа, което е в Обединеното кралство. Най-добрият резултат на JET е постигнат през 1997 г. и до днес остава златният стандарт за енергията от термоядрен синтез. Тогава устройството произведе само 16 MW енергия, за която употреби 25 MW, припомня The Guardian.

ITER

ITER

Надeждите за по-успешен синтез сега са свързани с Международния експериментален термоядрен реактор (Iter) – мултинационален проект струващ 20 милиарда долара, реализиран във Франция. В рамките на бъдещото десетилетие Итер има за цел да постигне контрол върху ядрения синтез и да го задържи в продължение на няколко минути.

Това е огромно начинание. В сърцето му е устройство с форма на поничка, известно като „токамак“, което тежи колкото три Айфелови кули. Подобно на JET, Iter използва гориво за синтеза, което е 50 на 50 смес от деутерий и редкия водороден изотоп, известен като тритий. За да накара Итер да се самоподдържа, ще трябва да се докаже, че тритият може да бъде „развъждан“ от и в реактора, нещо изключително трудно.

Итер също ще тества доколко „чист“ може да бъде технологичният синтез. Около 80% от енергията на реакцията на синтез се освобождава във вид на неутрони, които ще се „блъскат“ в откритите компоненти на реактора и ще оставят тонове радиоактивни отпадъци. Точно колко отпадъци ще остават, това ще бъде от решаващо значение при оценката дали синтезът е мръсен процес или не.

Ценното при Итер е, че това е реално съоръжение, което може да бъде тествано. Ако се окаже, че работи по-добре от очакваното, тогава ще са необходими частни инвестиции за комерсиализиране на реактор с термоядрен синтез. Ако ли пък не, тогава трябва да има реалистично преосмисляне на възможностите на термоядрения синтез. И мечтите, че човечеството може да бъде захранвано с енергията от реактор за ядрен синтез, да се отдалечат."

...

...

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това също е от надеждите. И според мен - по-бързо ще направят УТС:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Lazerno-nagriavani-nanoprovodnitci-proizvezhdat-mini-iadren-sintez-s-r_104689.html

"Лазерно нагрявани нанопроводници произвеждат мини ядрен синтез с рекордна ефективност

image.png.7457812b348c310d2d66d256a8071dd9.png

Нагряването на миниатюрни проводници с лазери в лаборатория е постигнало онова, което гигантските експерименти, струващи милиони, опитваха да постигнат, Изображението показва измерванията на йонните енергийни спектри на излъчената енергия от термоядрения синтез. Снимка: Advanced Beam Laboratory/Colorado State University

Ядреният синтез, процес, който дава енергия на нашето Слънце, се случва когато ядрените реакции между леки елементи произвеждат по-тежки. Но това може да се случи и в по-малък мащаб - в лаборатория в Университета на Колорадо, разказва Phys.org.

С помощта на компактен, но мощен лазер за загряване на масиви от подредени нанопроводници, учени и сътрудници на Университета на Колорадо (CSU) демонстрират ядрен синтез в микромащаб в лабораторията си. Те постигат рекордна ефективност за генериране на неутрони - неутрални субатомни частици в резултат на процеса на синтеза.

Тяхната работа е описана подробно в статия, публикувана в Nature Communications, и се ръководи от Хорхе Рока (Jorge Rocca), университетски преподавател по електротехника, компютърно инженерство и физика. Първият автор на статията е Алдел Къртис (Alden Curtis), и двамата от CSU.

Лазерно управляваните контролирани експерименти с термоядрен синтез обикновено се извършват с лазери, струващи стотици милиони долари, които се намират в сгради, големи колкото стадион. Такива експерименти обикновено са насочени към оползотворяването на синтеза, за приложението му като чиста енергия.

1521353543_7_559x*.jpgЦелевата камера (отпред) и ултрамощният лазер (отзад), използвани в експеримента за микромащабен синтез в Университета на Колорадо. Кредит: Advanced Beam Laboratory/Colorado State University

За разлика от тях, екипът на Рока, работи с ултра бърз, високопроизводителен лазерен прибор, изграден от нулата от изследователи от Лабораторията Advanced Beam Laboratory към университета. Те използват своя бърз импулсен лазер, за да облъчат малки невидими проводници, които съдържат източник на деутерий, един от двата стабилни изотопа на водорода и обичаен източник на гориво за ядрен синтез.

Експериментът доведе до верижна реакция на събития на синтез, които създават гореща и плътна плазма, съдържаща хелий и силно енергийни неутрони в условия, приближаващи се до онези, които са вътре в Слънцето.

1521350844_1_559x*.jpg

Лазерно нагряваните нанопроводници произвеждат ядрен синтез в микромащаб. В горния ляв ъгъл: Изображение на сканиращ електронен микроскоп на подравнени деутерирани полиетиленови нанопроводници. Другите панели са триизмерни симулации на нанопроводниците, които бързо експлодират след облъчване с ултра-интензивен лазерен импулс. Кредит: Advanced Beam Laboratory/Colorado State University

В своя експеримент екипът е произвел рекорден брой неутрони за единица лазерна енергия - около 500 пъти по-добре от експерименти, които използват за цели конвенционални плоски плочи от същия материал.

Целта на лазера бе набор от нанопроводници, изработени от материал, наречен деутериран полиетилен (deuterated polyethylene). Материалът е подобен на широко използваната полиетиленова пластмаса, но нейните обикновени водородни атоми са заместени от деутерий - по-тежък вид водороден атом.

Синтезът в малък мащаб може да доведе до напредък в неутронно базирани изображения и неутронни сонди, които да дадат възможност да се види структурата и свойствата на материалите. Резултатите също така допринасят за разбирането на взаимодействието на ултра-интензивната лазерна светлина с материята. "

...

...

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Забелязвам, че уоравляемият термоядрен синтез те вълнува :animatedwink:

И мене.

Концепциите с магнитно удътжане за мене остават най-правилния начин.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×