Докторантски стипендии

[Tsar Shishman]

ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ДО

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

ОТНОСНО: Повишаване размера на докторантските стипендии

 

            Уважаеми дами и господа,

            В качеството си на докторанти в български научно-изследователски институции се обръщаме към Вас, за да насочим вниманието Ви към притеснителното състояние на докторантските възнаграждения в страната и сериозните негативни последствия за развитието на българската наука, които произлизат от това. В момент като този, който е ключов за очертаване на бюджетните разходи през следващата година, се надяваме да насочите внимание и усилия за възобновяване и съществуване на съпоставима в международен план среда за развитие на младите учени у нас, взимайки предвид следните факти:

·         Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 90 за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации месечната стипендия, която получава един докторант, възлиза на 450 лв. Настоящият размер на докторантската стипендия е определен през 2008 г. и остава непроменен през последните девет години въпреки значителното поскъпване на живота в България през този период. За същия период минималната работна заплата (МРЗ) в България, която през 2008 г. е 220 лв., е била увеличена повече от два пъти и в момента възлиза на 460 лв. Това означава, че и най-нискоквалифицираната дейност към момента се заплаща в по-голям размер отколкото трудът на докторанта.

 

·         В правилниците на съответните научни организации са уредени ограничения за редовните докторанти да извършват трудова дейност на пълен работен ден, съответно да сключват такива трудови договори. Тези ограничения са съобразени с естеството на научната работа и с условията за нейното качествено и пълноценно изпълнение. Именно предоставянето на стипендии за редовните докторанти гарантира обезпечаването на техните основни жизнени потребности в 3-годишния период на разработване на дисертационен труд. В този смисъл и във връзка с предходната точка, настоящият размер на докторантската стипендия е напълно недостатъчен да покрие разходите  на един докторант, свързани както с основните жизнени потребности, така и с осигуряване на адекватното му научно развитие – чрез закупуване на необходима литература, участие в научни семинари и конференции в страната и чужбина, включване в специализирани форуми и обучения и пр. 

 

·         Незадоволителният към момента размер на докторантската стипендия често се явява и пречка за избора на редовната форма на докторантура, или изобщо на пътя на академичното развитие, именно поради невъзможността с тези средства докторантът да посрещне нуждите си и да изпълни качествено академичните си задължения.

 

·         Настоящият размер докторантската стипендия поставя в притеснително положение младите учени на България и, в крайна сметка, съдейства за отлива на кандидат-докторанти в редовна форма на обучение. Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България.

С оглед на горепосочените обстоятелства е необходимо незабавно чувствително повишаване на размера на докторантската стипендия. Във връзка с предприемането на действия в тази посока, излагаме няколко съображения и предложения:

1)      Смятаме, че досегашната практика на спорадично увеличение на стипендията (2002 г., 2008 г.), последвано от дълги периоди, в които тя остава непроменена и значително изостава от средното ниво на доходите в страната, като дори е задмината от МРЗ, е неприемлива и вредна.

 

2)      Припомняме, че според първоначалния вариант на ПМС № 90 от 2000 г. размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати. Възстановяването на обвързаността между стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на проблема и би осигурило устойчивост в развитието на академичния състав и на българската наука. С оглед на настоящата ситуация смятаме, че размерът на стипендията трябва да възлиза най-малко на една и половина МРЗ.

По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т. е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1,5 милиона лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място, приетите национални стратегически документи за развитие на науката и образованието ще останат неизпълнени, ако не се осигурят подходящи условия за живот и труд на младите учени.

Вярваме и Ви призоваваме, в качеството си на членове на Министерски съвет и народни представители на гражданите в Република България, да вземете предвид сериозността на ситуацията и да предприемете една важна, спешна и необходима за развитието на науката в България и за изпълнението на заявените политически ангажименти в тази посока стъпка, като инициирате и въведете съответните нормативни промени за адекватно повишаване на докторантските стипендии и за планомерното им увеличение в бъдеще.

            Желаем да Ви информираме, че сме изложили гореописаната ситуация и своето искане във връзка с нея в отделни документи, адресирани до следните отговорни органи и входирани в съответните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Парламентарната комисия по образование и наука, Парламентарна комисия по бюджет и финанси, Министър-председателя.  

 

С уважение,                                                                                      

 

Ангел Златков, докторант към СУ                                          

Анна Адамова, докторант към БАН                                      

Антония Хубанчева, докторант, председател на Докторантския съвет при БАН

Даниел Стоев, докторант към СУ                                           

Делян Русев, докторант към СУ                                  

Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при БАН

[Р. Теодосиев]

В писмо до премиера и депутатите докторанти искат увеличение на стипендиите си

http://www.dnevnik.bg/politika/2017/10/31/3069324_v_pismo_do_premiera_i_deputatite_doktoranti_iskat/

Докторанти от Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" написаха отворено писмо до Министерския съвет и до народните представители, в което искат увеличение на докторантската стипендия. В момента тя е 450 лева на месец, което е с 10 лева по-малко от минималната работна заплата. Размерът на стипендията не е променян от 2008 г., когато минималната работна заплата е била 220 лева, се казва в писмото.

Докторантите искат размерът на стипендията да бъде вързан с минималната работна заплата и да бъде поне една и половина минимална работна заплата. От 1 януари тя ще бъде 510 лева, което значи, че докторантската стипендия трябва да е поне 765 лева.

"По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т.е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1.5 млн. лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи", се казва в писмото.

В него се посочва още: "Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България."

http://www.dnevnik.bg/politika/2017/10/31/3069324_v_pismo_do_premiera_i_deputatite_doktoranti_iskat/

•  

[Tsar Shishman]

Днес ще присъстваме на заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука и след него ще ви информираме за развитието на казуса. 

[Р. Теодосиев]

  On 2.11.2017 г. at 10:14, Tsar Shishman said:

Днес ще присъстваме на заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука и след него ще ви информираме за развитието на казуса. 

Expand  

Нещо интересно от срещата?

[Tsar Shishman]

Днес изпратихме ново писмо до медиите със следното съдържание:
 

Уважаеми представители на българските медии,

Преди седмица ние, докторанти от различни академични институции, изпратихме чрез вас отворено писмо до Премиера, МОН, МФ, Парламентарната комисия по образование и наука и тази по бюджет и финанси, в което аргументирахме необходимостта от спешно увеличаване размера на докторантските стипендии. Същевременно, през изминалата седмица в парламентарните комисии започна обсъждането на държания бюджет за 2018 г. На 02.11.2017 г. част от нас участва в заседанието на Парламентарната комисия по образовани и наука, на което министърът на образованието, г-н Красимир Вълчев, предложи месечната стипендия на докторантите да се увеличи с 50 лева. За съжаление, нямахме възможност да защитим позицията си и да зададем желаните от нас въпроси към г-н Вълчев, защото за нашето изказваме време „не остана“. Затова се изказваме публично, благодарение на четвъртата власт – медиите.

Въпреки че предложеното увеличение идва на фона на липсата на каквито и да е действия в тази посока през последните близо 10 години, ние категорично не приемаме тази мярка за достатъчна. Още по-малко можем да направим това предвид констатациите на самите управляващи в Стратегията за развитие на научните изследвания 2017-2030:

1. Налице е „тенденция на устойчив спад в областта на научните изследвания“ и „основна причина за този спад е липсата на последователна държавна политика за подкрепа на научните изследвания. Това се изразява не само в хронично недофинансиране, но и в липсата на подходящи структурни реформи и дългосрочни приоритети“.

2. Наложително е „да се положат значителни усилия към научна кариера да се привлекат талантливи млади хора“ и за „значително разширяване на докторантурата като първа стъпка в научната кариера“. Самите управляващи посочват като две ключови мерки в тази посока „нормативно регламентиране на минималния размер на стипендиите за докторанти, сравним със средната работна заплата в страната“ и „осигуряване на условия за нарастване на броя докторантури по държавна поръчка при спазване на високи критерии към кандидатите и осигуряване на необходимото финансиране“.

А какво на практика залага правителството в държавния бюджет с цел „задържане и „привличане“ на младите учени? Увеличение на месечните стипендии за редовните докторанти от 50 лв. и никакви други мерки за поетапно и последователно увеличение на докторантските стипендии през първия етап от изпълнението на Стратегията, т.нар. „етап на възстановяване“ (2017-2022 г.). Напомняме, че към момента докторантската стипендия е 450 лв. и не е променяна от 2008 г. насам. Оставяме на гражданите сами да преценят доколко въпросното увеличение ще „навакса“ поскъпването на живота в последните 9 години. Затова питаме:

• Как правителството предвижда да изпълни целта относно задържане и привличане на млади учени в България, която е поело ангажимента да реализира с актуализирането на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030? и

• Как увеличение в размер на 50 лв., или общо 500 лв. месечна стипендия, ще отговори на нуждите на младия учен, свързани с покриване на жизнените му потребности и с финансиране на научното му развитие на европейско ниво?

Ние знаем отговора на втория въпрос - „Никак“. Затова търсим отговор на първия въпрос от страна на властимащите и сме готови за диалог с оглед вземането на решения с ефект, съобразен с дългосрочната визия за развитие на науката в България. Защото без нови кадри - докторанти, които да правят качествени научни изследвания и да дават своя принос за развитието на науката у нас в дългосрочен план, „тенденцията на устойчив спад“ ще стане необратима, а постигането на крайната цел на Стратегията: „устойчив икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот в страната“ – невъзможно. А ние вярваме в обратното!

[makebulgar]

Ниска е стипендията, но все пак е стипендия, а не е заплата. С нея се подпомагат учещите, за да достигнат научна степен, без значение дали доктората им ще е от полза за устойчивия икономически разтеж и повишаването на качеството на живота, и без значение дали после ще продължат да се занимават с наука или преподаване. И както много студенти работят докато учат, така и докторантите могат да го правят. Конкурсите за докторанти се правят за да се отсеят най-добрите кандидати които могат да се развиват в науката, а не са конкурси за наемане на хора на заплата. 

[dora]

Борете се, уважаеми. Не приемайте това за отговор.

Сред вас има ли от икономическите специалности? Помолете ги да направят едно изчисление колко струва само научната издръжка среднно на месец на един докторант, тоест неща като абонамент за  научни издания, закупуване на книги, закупуване на консумативи, транспорт и т.н., на месец. И ги добавете към изчислените от статистическия институт данни за издръжката на един човек на домакинство.

Изчислете и средната заетост в часове на седмица на един докторант. Така ще покажете, че това следва да е възнаграждение, еквивалентно на заплата! Доста отрезвяващо би подействало и ако от някъде можете да извадите статистика за заминалите след магистърска степен да правят докторска или постдокторска в чужбина.

Така нещата ше се видят ясно, а не хипотетично: искат се тука едни пари, дайте да дадем по петдесет лева, от нас да мине.

Щото министърът мисли какво може да си позволи от бюджета, който вече е приготвил. Вас това какво е приготвил той обаче не бива да ви касае изобщо - ще трябва да приготви повече. И протестирайте, за бога!

Редактирано Ноември 6, 2017 от dora

[dora]

  On 6.11.2017 г. at 11:01, Tsar Shishman said:

За съжаление, нямахме възможност да защитим позицията си и да зададем желаните от нас въпроси към г-н Вълчев, защото за нашето изказваме време „не остана“.

Expand  

Дори само това, че не ви е била дадена думата, е причина за искане на обяснение от ресорния министър. Като не е "останало" време, той е бил длъжен да си направи допълнителна уговорка с вас, когато да "остане".

Защото това е чиста проба арогантност и няма нищо общо с липсата или наличието на време. Арогантност у министър точно на образованието е недопустима.

Сещам се за министърското* отношение към стачката на учителите преди години. Тогава обаче на тях не им стигна волята да поискат на Орешарски и Вълчев оставките. Орешарски се извини, така е, но за това се иска оставка, защото не става дума за изпуснати думи, а за отношение към цялата гилдия! Ако и към вас продължат да се отнасят с подобна арогантност, е редно такава да поискате и вие.

---

https://www.vesti.bg/novini/sindikatite-poiskaha-ostavkite-im-v-obryshtenie-kym-uchitelite-finansoviiat-ministyr-se-izvini-1107039

Редактирано Ноември 6, 2017 от dora