Отиди на
Форум "Наука"

България в хрониката на Иван Грозни


Recommended Posts

  • Потребители

Илюстрованата хроника на Иван Грозни е най-крупното литературно-летописно произведение на средновековна Русия. Той е и монументален паметник на староруското книжовно изкуство.

Достигнала е до нас в състав от 10 тома с ръкописи, почти всяка страница на които е украсена с цветни миниатюри. Общият брой на листата е около 10 000, а на илюстрациите – над 17 000. Изображенията заемат 2/3 от обема на хрониката. Рисунките-миниатюри представят религиозни, батални, битови и пр. исторически сцени. В тях като правило фигурират лицата (персоните), чиито действия са описани в историческата хроника. Изображенията не само илюстрират текста, но и го допълват с подробностите в рисунката.

Руското наименование на хрониката е „Лицевой летописный свод XVI-го века”. Според „Советская историческая энциклопедия” „свод летописный” е вид руско средновековно историко-литературно съчинение, в което хронологично се излагат събития от руската история. „Свод” означава „сборник”, тъй като изложението в този вид литературни паметници представлява сбор от създадени на различни места, по различно време, текстове за историческите събития. Заради големия си обем наричат уникалния сборник „Цар Книга”, по аналогия с паметниците на руското леярно изкуство „Цар Топ” и „Цар Камбана”.

5a54952917cc9_01..jpg.05745d438f605dea1e586dbac57d6706.jpg

Един от томовете на сборника

Хрониката е изготвена в периода 1568-1576 г. по заповед на цар Иван IV Грозни. За съставянето ѝ са използвани съществуващите тогава руски летописи. Изследователите посочват, че са включени текстове от „Летописец Елинский и Римский”, „Летопись Никоновская”, „Летопись Воскресенская”, „Руский хронограф редакция 1512 г.”, „Повесть временных лет” и пр.

Първите три тома на хрониката са посветени на световната история: библейска, древноеврейска и древногръцка, включени са разказите за Троянската война и царуването на Александър Македонски, представени са фрагменти от историята на Римската и Византийската империя в периода от 73 до 919 г. В историята на Византия има обширни блокове с текстове за България и Сърбия.

Руската история е изложена в седем тома. Обхваща времето от 1114 до 1567 г. Липсващата начална руска история дава основание да се предполага, че томът, в който е била записана, не се е запазил. В томовете с текстове до края на 14 в., също фигурират важни моменти от историята на Византия, България и Сърбия. Не малко страници от томовете със световната и руската история са посветени на църковната история: отразени са вселенските събори, дадени са жития на популярните светии.

Посочената структура на изложението в илюстрованата хроника е довела до заключението, че „общият път на световната история, според представите на книжовниците на Иван Грозни, е преместване на центъра на света от Райската градина в Палестина, по-нататък последователно през Вавилон и Персия, държавата на Александър Македонски и императорския Рим, Византийската империя и славянските държави на Балканите – в Москва.” И също: „изложението на историческия процес в лицевия летописен свод е съответствало на целите на укрепване на самодържавната власт на царя и създаване на представата, че Русия е наследница на древните монархии, които са били опора на православието”.

Присъствието на България в няколко от томовете на хрониката на Иван Грозни е впечатляващо. Само за събитията от Първата българска държава те са към 100.

Текстовете за събитията от преди създаването на руската държава следват византийските извори, след това историческите блокове явно са дело на руските летописци, дори за съставянето на тези тестове да са използвани чуждестранни извори. Илюстрациите отразяват събитията според представите на изпълнителите им..

По темата ще бъдат представени факсимилета с изображения от хрониката на Иван Грозни, придружавани с превод на текста, съпровождащ съответната илюстрация. На този етап коментари няма да има. Читателят трябва да притежава някакви познания за събитията. Тогава сам ще намери спорните или грешните места в съответния текст или изображение.

Българите се настаняват във византийските земи при Дунав

5a5495dbe7e5f_1..9.621622623.thumb.png.e3dcce54e3f2954f00bba21b2452189e.png

5a5495e6dbcb4_2..9.624625.png.00841073c1506798941a8fdd54dd4851.png

Тервел помага на Юстиниан Ринотмет да си върне престола и на Лъв Исавър да изгони арабите

5a5495f2032a5_3..9.653654655.thumb.png.0f4e94640b7be18cd12236de4086e417.png

 

5a5495fab1211_4..9.656729.png.c304e82747c058f6f27af3014ee8f66b.png

Константин Копроним воюва с българите

5a54960c37535_5..9.777778779.thumb.png.5963cc76cf80bcdd2c856883455424f8.png

5a54961979095_6..9.787788792-Copy.thumb.png.9b08b88a1c06a442f4cc032833877ee1.png

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Войната на Никифор Геник с Крум

5a549856e3aeb_7._10.798081.thumb.png.984c0eb5da780eaaea453ea480fa6137.png

5a54986260059_8._10.828384.thumb.png.b3d29fe9d686e128d0b770eec2c9d043.png

Войната на Крум с Лъв Арменец

5a549878168e2_9._10_101102103.thumb.png.dc6dbd85424d43234a97e0dfed09ec60.png

5a549882ec9d3_10._10_104105269-Copy.thumb.png.45331b06a92aab0e8f4f113027c8e277.png

Омуртаг помага на Михаил Балба срещу самозванеца Тома Славянина

5a54988f95de2_11._10.183184.png.5d64ad63ee226c959b8ea4a00c6e2c7b.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За покръстването на българите

5a5499a66f506_12._10.294295296.thumb.png.925f205a393974f45cebf4a6e43fac0c.png

5a5499b09e585_13._10.297298.png.0b286f12ee9fd3bf7e850405d84c806f.png

Покръстване на българския княз Борис

5a5499b9e4cb6_14._10.299300.png.e13d8ed166782807aa5792e525b92fe3.png

Покръстване на другия български княз Симеон и на всички българи през 6371 (863) година

5a5499c4d268a_15._10.301302303.thumb.png.0f31b9aafb3c6babbd7449348b6e14d0.png

5a5499cc49041_16._10.304305306.thumb.png.1da1d6a6260ffe1542a7d080de0a8375.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В статията ми за битката при Ахелой има доста миниатюри за развоя на събитията

image024.jpg

Няма да ги слагам всичките, тъй като ги има там.

Също има за битката при Цариград - там са повече, защото има и от военните действия преди намесата на българите

За Преслав обаче заложих на по-известната Радзивиловская летопис

image005.jpg

Доста обилните сведения в Свода се дължат на обстоятелството, че руските летописи черпят данни от Амартол.

По-късната част е по-интересна откъм източник. Това, което е като миниатюри е близо до т.нар. Бранковичев летопис.

В индекса са превземането на Търново и битката при Анкара, а при битката при Одрин е миниатюрата с цар Калоян.

Един интересен момент е, че има известна тематична и сценична прилика с Ватиканския препис на Манасиевата хроника.

Ето напр. сцената с пира на Крум

250px-Krum1.jpg

Разбира се "иконографията" на миниатюрите е доста стандартизирана, но все пак не е изключено да е ползван някакъв общ образец. Може би дори с миниатюрите от ВБЦ, защото един от летописите, в който има сведенията, за които има миниатюри във свода напомня продължение на Ватиканския препис. Бележките за България в него свършват, че българите са били под византийска власт до времето на Асен, там има нещо като поемане и после са другите сведения, които вече в Свода са илюстрирани. По-натам ще си поиграя да потърся дали въпросния ръкопис е дигитализиран, защото откъсите съм ги чел в статия и е интересно как изглеждат в оригинал.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Особена е ценна миниатюрата за 811 година.Поредно доказателство че битката не е в никакъв старопланински проход.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Първото българско царство сведенията са взети от Летописец Елински и Римски, 2-ра редакция и Руски хронограф от 1512 г. Текстът в Летописеца е едно към едно с този от славянския превод на хрониката на Георги Амортола. В хронографа има някои изменения и допълнения.

Давам пример с историята за настаняването на българите при Дунав, от който се вижда еднаквостта на текста от свода с този от Летописеца и хрониката на Амортола. В ГИБИ 4 преводът казва същото или почти същото.

5a55eccf7b965_.thumb.jpg.e63b0f8bdf811800b3d31562b4445338.jpg

5a55ecec14817_.jpg.0d7bedbc7b59d42e8df38df8f33b24f4.jpg

Разбира се, някъде има и някои различия. Но конкретно за всеки текст може да се види от къде е взет.

Има любопитни намеси в някои места. Например в текста на Амортола Крум обковава лоба на Никифор със сребро. В хронографа обаче, откъдето е взет текстав свода за Никифор и Крум, обковката е от злато. И на миниатюрата е нарисувано така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Войната на Симеон с Лъв Философ

В текста към първите няколко изображения погрешно се споменава Самуил, вместо Симеон. Вероятно защото действието се развива в Македония. От илюстрацията, където фигурира текстът „царят изпратил квестора Константин…”, името на българския княз вече е Симеон.

5a55ed6f8d843_17._10.532_10.267268.thumb.png.7257cb7bd924b0c5343e984cbaa6e85b.png

5a55ed7635ba7_18._10.533534535.thumb.png.8b719fe6345c86a846a426ca7f3e45f5.png

5a55ed8132697_19._10.538539540.thumb.png.0dd83fe50a71312e5e984a828c8391ef.png

5a55ed9018452_20._10.541542543.thumb.png.816be81e5b05eaf0d37182940df51772.png

5a55ed9b66913_21._10.544545546.thumb.png.9fc034399a7feef0fd91711b2514770e.png

5a55edaab5e7e_22._10.547548549.thumb.png.250f5074b1b8b43e60b42a55c016c67a.png

5a55edb7d3665_23._10.550551552.thumb.png.c7b1e039c95b229949c327cdb9632927.png

5a55edc3b2cc9_24._10.558559560.thumb.png.d6060e7893b57d6c0284194730d712f6.png

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 56 минути, К.ГЕРБОВ said:

Има любопитни намеси в някои места. Например в текста на Амортола Крум обковава лоба на Никифор със сребро. В хронографа обаче, откъдето е взет текстав свода за Никифор и Крум, обковката е от злато. И на миниатюрата е нарисувано така.

Във Ватиканския разказ също пише "сребро".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като стана дума за някои дребни различия с гръцкия текст на Амартол, то по понятни причини за мен най-интересното е това където се говори за кулата при Ахилон. През турско за да различават днешните Бургас и древния Аркадиопол първия са го наричали Анхиало-Бургас, а вторият Люле-Бургас. Става дума за текста под най-дясната картинка. Ако изключим бейската кула от турско, то другата кула е при Скафида, там дето е станала битката при Светослав Тертер.

6. копроним напада българите, т. 9, с. 787, 788, 792 - Copy.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В българския превод няма уточнението „град кула”. В транскибирания славянски превод на Амортола е записано „кюла”, а в Летописеца е „кула”. Не можах да открия обаче, нито „кюла”, нито „кула” в двата речника - старославянския и староруския.

Имам и два новоруски превода на текста от свода. На едното място е „град Кула”, а в другия този израз липсва. Може преводачът да не е бил сигурен, че става дума за кула. „Град” може и да е крепост. Но може и оригиналът да е бил разчетен погрешно.

Показателен е и краят на разказа за битката при Булгарофигон. В славянския превод на Продължителя на Георги Монах си е отбелязано „Булгарофигон”. В Летописеца обаче, думата е преведена: „мястото, където българите избягали”. И в свода е така. Затова добавих допълнително в скоби "Булгарофигон", да стане ясно за какво става дума. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има ли нещо за св св. Кирил и Методий. Странна работа - не се споменават никакви при покръстването на българите... все пак са били професионални мисионери, както се казва.  А отишли да катехизират чак Великоморавия - сигурно са взели европейски паспорти преди да минат от Българско във Великоморавия...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Този откъс е поместен в Руски хронограф от 1512 г. Той е разположен след историята за Лъв Премъдри, която обаче е разказана по хрониката на Симеон Логотет. Последното, което пуснах, бе именно от тази история. Сега работя по продължението, но не съм срещнал въпросния откъс.

5a57b7a87c3e6_.jpg.d6a327a8e19773aec77f3002ec3c6670.jpg

Доста свободна интерпретация е. Може би затова не е включена в свода. По-подробно за Кирил и Методий е дадено в началната руска летопис Аз съм писал по този въпрос в темата "Константин и Методий в Повесть временных лет".

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както бе уточнено във въведението, към днешна дата не са открити ръкописи на свода, отнасящи се за времето от 919 до 1114 г. Историята на Симеон ще остане недовършена. Вероятно в липсващите листа е имало и други илюстрации, свързани с българската история.

Следва продължението след 1114 г.

Българското царство при Калоян

5a635da36a8a1_1.4_2425.png.ddb12ef91bded5b2a14197dd5646d26a.png

5a635ddc74b14_2.4.612627.thumb.png.c9fd3aff5acfd88b151fcf0851d5e57b.png

За епископ Иларион Мъгленски

5a635e1e155b4_3.1_1415.thumb.png.f245f5562da0ff57bcdbc27f3d5d4dd4.png

Българското царство при Борил. Стрез

5a635e512b100_4.4.282930.thumb.png.2893cda571a5a059cfdeefec71b1796f.png

5a635e872d476_5.4_3132.thumb.png.995192d92e77b46066366524def2588c.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разяснения относно „Пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски в Търново”.

В „За епископ Иларион Мъгленски” написах, че „Липсва сцената с пренасянето на мощите на светеца в Търново по времето на цар Калоян”, защото едва в последния момент разбрах, че в интернет има качени фалшиви страници от свода. Тази, която имах, е такава:

5a65acc07bb64_12.1_34.jpg.71e48393d71ee38709f1082c49df1d29.jpg

В текста вляво се говори за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски в Търново, а илюстрацията е за Петър Гъгнивия.

Успях обаче, да намеря оригиналната илюстрация:

5a65acf49a3a2_1_34.png.d88c0eb22f7da163c27d7b1926c8450e.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Българското царство на Иван Асен

В руския текст името на царя е Иван Асан. Теодор Комнин в свода е посочен погрешно като Теодор Ласкарис.

5a670ddeb332c_6.4.777879.thumb.png.aa7c0d010e2074fc10c356c3fb66f073.png

5a670e0b3de02_7.4.808182.thumb.png.7a3e894785d0a506a1343e7a91bd99ae.png

5a670e351dbc8_8.4.838476.thumb.png.39453ab0b4ac2893a6ae705b056d6704.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пренасянето на мощите на Илаирон я има към Битката при Одрин - по-горе споменах, че там има негова миниатюра от този Свод.

Просто са допуснали техническа грешка и превода са го сложили на друго място. Не е фалшива миниатюра, а просто са сложили друг преведен текст. Все пак нека проявим малко уважение към хората дигитализирали и превели на руски един толкова голям сборник. Това, което е за България е съвсем незначителна част от илюминирания ръкопис. За по-голямо удобство на читателите е бил направен втори комплект, като в полето отстрани е направен превод на такста към картината. Това го има в дигиталния вариант, а на самия ръкопис не е слаган превод в полето. Иначе е било публикувано копие на ръкописа - както у нас беше направено на Четириевангелито на Иван Александър. Май превода беше там и затова страниците с превода малко се отличават по цветове от тези, където е дигитализиран самия ръкопис - репродукцията е изсветлена и е подсилен контраста. За сравнение -същата страница без изсветляването

Ilarion_Moglenski_mosti_ternovo_zavoevanija_Kalojan.JPG.0e36a169f279a8dbf9435f3dcb8c10b9.JPG

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз съм си теглил книги от свода през различни години. Имам книга 1 от раздела „руска история” с тази репродукция на стр. 34.

5a685b7bd36cf_1_34.thumb.png.edea3e4d0217345b409ec8f7284bdeb2.png

Същата книга1 я имам и с тази репродукция, пак на нея страница.

5a685b9987b56_1_34.thumb.png.068e5dcd3f0d4caa0c53834fbba47d1a.png

Намерих я, след като първо попаднах на горната и установих, че е фалшива. Нямам намерение да споря какво разбирам под фалшива, затова пускам и двете.

Сега в интернет са качени 40-те тома на факсимилното издание на Лицевия свод, където освен оригиналния текст са дадени негова транскрипция и превод на съвременен руски език. Но може само да се разглежда.

Репродукциите, които пускам, съм ги обработвал допълнително, затова са контрастни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, К.ГЕРБОВ said:

Намерих я, след като първо попаднах на горната и установих, че е фалшива. Нямам намерение да споря какво разбирам под фалшива, затова пускам и двете.

Сега в интернет са качени 40-те тома на факсимилното издание на Лицевия свод, където освен оригиналния текст са дадени негова транскрипция и превод на съвременен руски език. Но може само да се разглежда.

От поста не разбрах, кое от двете изображение смятате за фалшиво.

От тук:

http://www.sterligoff.ru/oldp.html#man

могат да се изтеглят всичките книги без проблем, но е играчка - трябва да се теглят една по една. Отне ми няколко часа. Ако има интерес и не е с фалшивата миниатюра, мога да я кача в rar 1,6гб. На посочената 34та странаца е първата миниатюра.

И благодаря за прекрасната тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В нета ги има и двете - и това без съвременен руски превод и това с него. Нищо не е фалшиво. Гербов обича да използва тази дума и обикновено я слага там, дето изобщо не й е мястото. А това вече никак не е добре, защото разваля впечатлението от нещо, което иначе доста си е играл да го направи.

Била е допусната техническа грешка и новоруския превод за пренасянето на мощите в Търново е бил сложен на страницата с Петър Гъгнивия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...