Фалшифицирана ли е историята за Старата голяма България, Кубрат и Аспарух у Теофан?

[T.Jonchev]

В две теми от този раздел - "Как древните българи са 'проговорили' славянски език" и "Аспаруховите българи и северите"  -  потребителят Курти Вълчанов упорито и доста арогантно, но засега напълно голословно, твърди, че разказът за Старата голяма България, за Кубрат и за Аспарух в хрониката на Теофан Изповедник бил добавен към оригиналния й текст през XVIII век, т.е. че става дума за злонамерена фалшификация:

 

19.11.2018 - 13:27 ч.:   " В текста на Теофан пише за 7 рода. Седем рода са половин циганска сватба. Друг е въпроса, че има достатъчно сериозни научни доказателства за това, че красивата приказка  за стара Велика България и Кубрат е добавена  в оригиналния теофанов текст между 1750 и 1760 година. И върху този потенциален и много вероятен фалшифициран добавък се крепи поизгнилата барака на българската история."

20.11.2018 - 13:00 ч.:    " Хе-хе-хе, даже делиорманските копачи вече се догаждат, че приказката за Аспарухчо и северите е добавен фалшификат в хрониката на Теофан. "

20.11.2018 - 19:00 ч.:    " Българската историография до средата на XVIII век – Манасиевата летопис, История вкратце на йеромонах Спиридон Габровски, Зографска история, Историята на Паисий Хилендарски, Историята на Блазиус Клайнер не познават приказката за Аспарухчо и северите. Такова лице - Аспарух липсва.  А Теофан,  Библиотекаря и патриарх Никифор са основни извори за Блазиус Клайнер. Това какво означава? Че не е бил абониран за ГИБИ и ЛИБИ. "

 

Ето специален терен, на който К.Вълчанов да докаже твърдението си със съответните факти и аргументи. А ако не може и бъде опроверган - да се извини на потребителите или да напусне форума за съзнателно и целенасочено тролене.

[Курти Вълчанов]

Това вече е сериозна тема. Благодаря за което. Първото и общоизвестно доказателство  вече е спомената по-горе: българската историография до 1750 г.  Манасиевата летопис, История вкратце на йеромонах Спиридон Габровски, Зографска история, Историята на Паисий Хилендарски, Историята на Блазиус Клайнер (очаквам с нетърпение новооткритата история на Петър Богдан, която още се превежда) не познават приказката за Аспарух и северите. Такова лице - Аспарух липсва.  А Теофан,  Библиотекаря и патриарх Никифор са основни извори за Блазиус Клайнер. Католическият монах Клайнер е ползвал точно богатата ватиканска библиотека. Книгата е публикувана през 1761 и закономерно допускам, че Клайнер е работил върху нея през последните няколко години преди издаването й.

Първото споменаване на Аспарух в българска история, което лично на мен е познато,  е книгата на друг български католик - Франц Пеячевич. Писана на Запад, логично е да предположа също така, че за нейното написване също е ползвана ватиканска книжнина. Книгата е предадена в ръкопис за отпечатване (заедно с необходимите пари за това) непосредствено преди неговата смърт през 1781 г. Няма да е много грешно ако предположа, че е писана около 1865-1870 г. Т.е. в този времеви диапазон 1755-1765 г. е станало събитието, предмет на темата: фалшивата добавка в текста на Теофан (и не само). Самият Теофан споменава многократно българите в хрониката си, започвай от година 501, което е в хармония с твърдението на самите българи от Манасиевата летопис, но също така и с патриарх Никифор и Ан. Библиотекар. И изведнъж след 180 години описана хроника  Теофан се сеща да каже няколко думи за миналото им с известния вече ретроспективен похват „Необходимо е да се каже и за миналото на уногундурите-българи и котраги. През същата тази година народът на българите нападнал Тракия.”  Дори и само в тези първи две изречения също е очевадно логическото противоречие. Много по-естествена е обратната подредба: „ През същата тази година народът на българите нападнал Тракия. Необходимо е да се каже и за миналото на уногундурите-българи и котраги”. Същата греда фалшификаторите  удрят и при Библиотекаря – и при него първо почва войната в Тракия, па после авторът се сеща да каже на читателя нещо за виновниците. Формалният маркер за установяване на фалшифизиране е израза : „Необходимо е да се каже и за миналото на .... „,  вмъкнат,  забележете добре : в абсолютно един и същ хроноличиески период.

 

Апелирам бъдещите участници в дискусията да се придържат към правилото „Който казва доказва”. Да не затлачваме темата с профсъюзни лафове.

 

 

[resavsky]

Курти първо дай основателна причина някой да прави подобна фалшификация.

[micho]

Историята за братята  и Аспарух е същата при Патриарх Никифор. Тогава трябва и там да е фалшифицирано. 

[makebulgar]

Вълчанов, също така дай някакво обяснение върху хърватските източници (ако ги познаваш разбира се) от които са преписвали българските историци през 18-19 в. Щото онези текстове дето се говори за Илирик, Берм и Болг като за едни от първите български царе явно не са достоверни български летописи, а са хърватски.

[makebulgar]

И относно липсата на Аспарух при Блазиус Клайнер дай обяснение не само върху липсата му, а и върху останалия текст на Блазиус. И ако можеш обясни Блазиус дословно ли цитира източниците си, или повествователно, и дали споменава всички имена от източниците си. Само Аспарух ли липсва в тях, или има и други липси. 

Неприятни въпроси, които се очаква че няма да получат отговор, и най-вероятно ще бъдат заметени под килима. 

[micho]

Давам една карта , която правих преди години, за да покажа абсурдността  българи да присъстват в Кавказ и съответно всяка година да преминават подобно на Аспарух няколко пълноводни реки и планини и да воюват в Тракия или Македония  . Разбира се може някой маркери да не са със съвсем точно място, но важна е общата картина. 

https://www.google.com/maps/d/edit?mid=18Z3t9Fm6sWPyHUbf9VZbV-W_3rg&ll=44.20184892703348%2C28.65234375&z=6

Редактирано Ноември 21, 2018 от micho

[T.Jonchev]

Преди 1 час, Курти Вълчанов said:

Това вече е сериозна тема. Благодаря за което. Първото и общоизвестно доказателство  вече е спомената по-горе: българската историография до 1750 г.  Манасиевата летопис, История вкратце на йеромонах Спиридон Габровски, Зографска история, Историята на Паисий Хилендарски, Историята на Блазиус Клайнер (очаквам с нетърпение новооткритата история на Петър Богдан, която още се превежда) не познават приказката за Аспарух и северите. Такова лице - Аспарух липсва.  А Теофан,  Библиотекаря и патриарх Никифор са основни извори за Блазиус Клайнер. Католическият монах Клайнер е ползвал точно богатата ватиканска библиотека. Книгата е публикувана през 1761 и закономерно допускам, че Клайнер е работил върху нея през последните няколко години преди издаването й.

Първото споменаване на Аспарух в българска история, което лично на мен е познато,  е книгата на друг български католик - Франц Пеячевич. Писана на Запад, логично е да предположа също така, че за нейното написване също е ползвана ватиканска книжнина. Книгата е предадена в ръкопис за отпечатване (заедно с необходимите пари за това) непосредствено преди неговата смърт през 1781 г. Няма да е много грешно ако предположа, че е писана около 1865-1870 г. Т.е. в този времеви диапазон 1755-1765 г. е станало събитието, предмет на темата: фалшивата добавка в текста на Теофан (и не само). Самият Теофан споменава многократно българите в хрониката си, започвай от година 501, което е в хармония с твърдението на самите българи от Манасиевата летопис, но също така и с патриарх Никифор и Ан. Библиотекар. И изведнъж след 180 години описана хроника  Теофан се сеща да каже няколко думи за миналото им с известния вече ретроспективен похват „Необходимо е да се каже и за миналото на уногундурите-българи и котраги. През същата тази година народът на българите нападнал Тракия.”  Дори и само в тези първи две изречения също е очевадно логическото противоречие. Много по-естествена е обратната подредба: „ През същата тази година народът на българите нападнал Тракия. Необходимо е да се каже и за миналото на уногундурите-българи и котраги”. Същата греда фалшификаторите  удрят и при Библиотекаря – и при него първо почва войната в Тракия, па после авторът се сеща да каже на читателя нещо за виновниците. Формалният маркер за установяване на фалшифизиране е израза : „Необходимо е да се каже и за миналото на .... „,  вмъкнат,  забележете добре : в абсолютно един и същ хроноличиески период.

 

Ето че К.Вълчанов дава дистанционни препоръки на Теофан (или на тайнствения фалшификатор) как да пише и как да подрежда текста си.

Аз не смятам, че прекият път към успешното доказване на наличност или липса на фалшифициране в тази част на Теофановата хроника е точно този, който К.Вълчанов е избрал, но ще уважа този избор - той е негово право. Освен това рано или късно ще се стигне и до прекия път.

Но в рамките на К.Вълчановия подход към проблема ще се присъединя към въпроса на Makebulgar: от имената, споменавани от Теофан, само Кубрат и Аспарух ли липсват у Бл.Клайнер? И ако не, какво трябва да означава това - поредица от фалшифицирания на хрониката след като Клайнер я е ползвал или нещо друго? Този въпрос е принципен: когато един автор ползва по-ранен автор,  длъжен ли е да го препише буквално и изцяло, за да няма основания за подозрения в последващо фалшифициране? Или - ако не го направи - това задължително ли означава, че по-ранният автор е впоследствие фалшифициран?

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

… българската историография до 1750 г.  Манасиевата летопис, История вкратце на йеромонах Спиридон Габровски, Зографска история, Историята на Паисий Хилендарски, Историята на Блазиус Клайнер (очаквам с нетърпение новооткритата история на Петър Богдан, която още се превежда) не познават приказката за Аспарух и северите… Т.е. в този времеви диапазон 1755-1765 г. е станало събитието, предмет на темата: фалшивата добавка в текста на Теофан (и не само)..” 

При добавките в Манасиевата хроника са използвани сведенията от хрониката на Йоан Зонара. А в нея се разказва за битката при Дунав и преминаването на българите през Дунав, но не се споменава кой ги е водил. Няма ги и славяните.

Атонските български възрожденски историци са ползвали съкратения и объркан руски превод на Мавро Орбини. Орбини, обаче, в „Царството на славяните” от 1601 г., т. е. преди Блазиус Клайнер от 1761 г., е привел разказът на Теофан за заселването на българите в Тракия изцяло. Но и Орбини се е объркал и е приписал този разказ на Павел Дякон. Освен това се е подвел от писанията на други историци и така се е появил Батай, който „поставил началото на българската власт в Тракия”.

Съжалявам, че предадох разказа на Орбини със съкращение. Точно в съкратеното се споменава Аспарух. Ето целия разказ по превода в българско издание от 1983 г.:

"Така от свидетелството на толкова изтъкнати автори става ясно, че много преди папа Агатон българите са тръгнали от Волга и под предводителството на различни вождове са стигнали до Дунав и са нападнали Тракия. Говорейки за техния древен произход, Павел Дякон в книга 12 пише така: „Ще бъде от голяма полза да споменем за древния род на уногундурските и кутригурските българи. В земите на север от Евксинско море [Черно море], което може да се преплава, тече и се влива в Меотидското блато [Азовско море] една много голяма река, която прекосява Сарматия и се нарича Ател [Волга], а в нея се влива Танаис [Дон]; река Танаис води началото си чак от иберийските области, които, казват, се намирали в планините на Кавказ и като се спуска, надолу, влива се в река Ател, която е над Меотидското блато, а там, където Ател се раздвоява, тече пък онази река, която се влива в Меотидското блато и се нарича Евктис; после се връща в Понтийско море [Черно море] близо до Никропила и до носа, наречен Криометопон, сиреч Овенеко чело. От споменатото блато изтича река подобна на море и стига до Евксинското море, като минава през Кимерийския Босфор [Керченския провлак]. От тази река се вади тъй нареченият мурзилин и други подобни. В съседните области на изток чак до Фанагория или Ибер, които също се намират там, живеят много народи. По тия земи, та чак до реката Куфи [Кубан], в която се лови ксист, наричан българска риба, се простира стара Велика България. Тук живеят и ония, които се назовават противници на същото племе, от което са и те.

По времето на Константин, който царувал на запад, Орбат [Кубрат], господарят на областта, наречена България или земя на котрагите, умрял [642 г.], като оставил пет сина, на които завещал в никакъв случай да не се разделят и да не стават слуги на никой чужд народ. Но скоро след неговата смърт петимата синове стигнали до свади и се разделили един от друг, всеки заедно с подвластния на него народ. Първият син, на име Бутай [Батай], спазил волята на баща си и до ден днешен стои на земята на дедите си. Вторият, наречен Контарг [Котраг], преко­сил Танаис и се установил отначало срещу владенията на брат си. Петият пък, като преминал Дунав, се установил с войните си в Аварска Панония, подчинявайки се на кагана; четвъртият спрял недалече от Равена, в Пентапол и останал подвластен на християнския император. Третият от братята, Аспарух, прекосил Днепър и Днестър и като се насочил към Онгъла установил се между Танаис и Дунав, защото това място му се сторило сигурно и мъчно достъпно от всички страни, понеже било разположено между тресавища и било заобиколено от реки. Това давало възможност хората му, смирени и кротки, да живеят в пълно спокойствие, макар и обградени от врагове. Така, след като се разпръснали в пет посоки и останали с малко хора, скоро от най-отдалечената част на Барзилия, наричана по-рано Сарматия, към тях се понесли голямо множество хазари, завладели бързо земите, през които минали, и стигнали до Евксинско море. Те провъзгласили Батай, първия от петимата братя за владетел [хан] на България и му наложили данък, който и до ден днешен им плаща.

А императорът, като научил, че някакъв нечестив народ дошъл от Трипъл и опънал шатри отвъд Дунав, близо до Онгъла, и приближавайки Дунав, прекосил страната, която и днес е населена с християни, останал твърде огорчен. Затова заповядал цялата му войска да премине в Тракия и с новопостроената флота започнал война с българите по суша и море при Онгъла и по Дунав, като отправил към бойното поле войски и през Албания. Той доближил брега и наредил корабите да чакат там. Като видели, че към тях се насочва бързо такава голяма войска, българите загубили надежда за спасение и потърсили закрила в споменатото защитено място. Укрепили се отвсякъде и в продължение на три-четири дни не посмели да излязат от укрепените места. Ромеите от своя страна не предприели никакво нападение, понеже се страхували от близките тресавища: тогава българите, като разбрали, че ромеите са сломени и отчаяни, добили смелост и духът им се повишил. А императорът, понеже изпитвал силни болки от подагра и му се налагало незабавно да се върне да прави бани, с пет бригантини и заедно със семейството си отплувал, като оставил офицерите и войската, заповядвайки им да размахват копията и да оказват натиск срещу ония, ако случайно те решат да излязат навън, а ако ли не — да ги държат в обсада и непрекъснато да ги притискат и да стягат обръча около окопите. Но тия от ромеите, които били на коне, като говорели, че императорът бил избягал, победен от страха, се разотишли, без някой да ги преследва.

Като видели това, българите тръгнали след тях, изклали мнозина, други ранили, преследвайки ги до Дунава. После преминали и него, стигнали до Борна [Варна], близо до Одесос, и тук забелязали къс земя, която им се видяла добре защитена, защото отзад бил Дунав, а отпред - тесни проходи, затворени от Евксинско море. Именно тази земя била владяна и населена предимно от славянски племена, за които казвали, че са седем на брой; северите били разположени отпред, където се намира теснината Верегава, откъм изток. На юг и на запад до Авария се намирали други седем подвластни племена. След като се разширили до тия места, българите много се възгордели и започнали да нападат и плячкосват ония замъци и владения, които били на Ромейската империя. Така императорът бил принуден да сключи с тях мир и за голям срам и почуда на ромеите да обещае да им плаща всяка година данък. Било невероятно да се чуе както от съседните, тъй и от далечни народи, че оня, който някога наложил данък на целия свят — от изток до запад и от север до юг — сега плащал данък и бил победен от народ като българите.“ Дотук говори Павел Дякон. А Ламберт Шафнабургски и Йохан Авентински твърдят, че Батай или Бутай бил онзи, който сразил Константин и му наложил данък, поставяйки началото на българската власт в Тракия. И поради голямото поражение, което той нанесъл на императора между Панония и Горна Мизия, освен дето се задължил да му плаща данък, императорът му отстъпил и двете Мизии. Така известно време живели в мир и спокойствие, без да вдигат оръжие един против друг."

 

[Пандора]

Преди 12 часа, Курти Вълчанов said:

И изведнъж след 180 години описана хроника  Теофан се сеща да каже няколко думи за миналото им с известния вече ретроспективен похват „Необходимо е да се каже и за миналото на уногундурите-българи и котраги. През същата тази година народът на българите нападнал Тракия.”  Дори и само в тези първи две изречения също е очевадно логическото противоречие. Много по-естествена е обратната подредба: „ През същата тази година народът на българите нападнал Тракия. Необходимо е да се каже и за миналото на уногундурите-българи и котраги”. Същата греда фалшификаторите  удрят и при Библиотекаря – и при него първо почва войната в Тракия, па после авторът се сеща да каже на читателя нещо за виновниците. Формалният маркер за установяване на фалшифизиране е израза : „Необходимо е да се каже и за миналото на .... „,  вмъкнат,  забележете добре : в абсолютно един и същ хроноличиески период.

 

Не виждам логическо противоречие - такъв е стилът на писане на исторически сведения в епохата. Обичайно за авторите "лирическо отклонение"

И наистина каква е целта на подобна фалшификация ? Че българите са дошле не в 6 , а в 7 век ? Каква е ползата от подобно нещо. Дори и българите да бяха постоянни жители на Балканите, за мен най-сигурните претенции към определени земи могат да бъдат представени чрез държавните образования каквито са ПБД и ВБД. Например Одриската държава включва само източната част на двете български държави.

Какво се оспорва - личността на Аспарух, личността на Кубрат или мястото където се намира държавата на Кубрат ?

Ето един текст, в който се споменават източници

http://kirilmilchev.blogspot.com/2013/05/blog-post_23.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Annales_Cavenses

[Курти Вълчанов]

Не е ли написано ясно: в българската историография няма личност Аспарух до 1760 г. Личността на Кубрат тук не се оспорва. Такъв внезапно се появява в история на България, писана приблизително 1765. Тази ясна констатация никой не е в състояние да я обори. Ще стигнем и до там - кой има  технологичната възможност да направи това и неговите мотиви. Макар че всички се досещат кой е. След това ще се спра обстойно на фактическите грешки на фалшификаторите - една по една.

[makebulgar]

Преди 10 минути, Курти Вълчанов said:

Не е ли написано ясно: в българската историография няма личност Аспарух до 1760 г. 

Еми то реално няма българска историография преди 1760 г. Тоест твърдението не е някаква добра тема за анализ, а е логическа заблуда или директна псевдонаучна манипулация. Просто няма български историци по онова време, които да ползват някаква собствена и непозната на останалия свят изворова литература. 

Много ясно по-горе беше обяснено, че българските историографи възрожденци използват хърватски разработки адаптирайки ги и допълвайки ги за да пишат българска история. 

[micho]

Манасиевата хроника дава 2 вълни - при Анастасий и при Погонат

Как да няма българска историография преди 1760 г ????

Давам версията на Петър Богдан 1601-1674

ГЛАВА I 
За Царство България и за идването на българите през Истър

Царството България обхваща много провинции, чиято големина описва грижливо Бонфиний в Декада 3, кн. 5: “България, казва, започва сега от извора на река Циабер, която разделяше някога трибалите от мизите, простира се през билото на планината Хемус и към югоизток, и към север, на юг извива към Македония и Тракия,

117 

а отклонявайки се на север към Дунав, до голяма степен обхваща Долна Мизия.” Циабер е за Птоломей реката, която за нашите е Морава. Оттам следователно носи името си началото на българското царство, от българския народ, който населявал тези места. Но откъде и кога е пристигнал тук, обясняват писатели, които не са пренебрегвали истината: “През 499 г. от Р. X. от далечни северни земи в Тракия нахлу племе, непознато по име, странстваше, напредвайки със силни бойни редици”, казва известният епитоматор на Бароний, а Кромер в “За полската държава”, книга 1, глава 8, помества най-древните земи на българите в “азиатска Сарматия при Ра или река Волга, и със съседите си руси или като минавали покрай тях, или повикани за съюзници, завзели Мизия” – така (бил) наказан от бога Анастасий, нечестивия император, който отказал да се подчини на предупрежденията на папа Симахий да не защитава еретиците, а дори и сам общувал с всички тях и останалите свещеници, патрони на католическата вяра, подтиквал да общуват с тях. И тъй варварите, като нахлули в римските провинции, унищожили войската на римляните. И когато обаче се разпространили в тях, възгордели се, казва Павел Дякон, и завзели лагерите на Римската република и, както пишат Зонара и Кедрин във (времето) на Анастасий, българите проникнали не само в Тракия, но опустошили даже Илирик, като убили техния цар в Акум. И наистина дотолкова били насърчавани от победата, че като станали ужас за всички, принудили да им плащат данък императорът, на когото те самите преди плащали. Без съмнение беше учудващо, казва Павел Дякон, както за живеещите надалеч, така и за тези, които живееха наблизо, да чуят, че човекът, който беше направил свои данъкоплатци всички – както тези, които живеят на изток и запад, и така и тези, които обитават на север и юг, е победен от това отвратително племе. Това потвърждава и справедливият гняв на бога срещу цезаря, когато този Анастасий, предупреден от папа Симахий да не общува с еретиците, не само че не се подчинил, но дръзко продължил и други подтиквал към връзка с еретиците, вижда гъстите редици на варварите да нахлуват в римските владения, да завземат провинциите и почти да му отнемат властта.

И така по този начин в Европа българите завладели Тракия и съседните й провинции и като преминали Истър, цялото това пространство на тези земи нарекли България, където им е поверена столицата Сердика и където е Кипровац, скъпата ми родина. " 

[makebulgar]

Петър Богдан от кой е взимал информация?! Директно от сведения от 7 век или от автори от 15 век!?

 

 

[makebulgar]

Всъщност целия въпрос за фалшификацията е една голяма псевдонаучна манипулация. Чисто логически е грешна, като има някаква нелепа аргументация. 

Твърди се, че някои си бил фалшифицирал Теофан и Никифор, тъй като в историята на Блазиус Клайнер го нямал Аспарух. Тоест след Блазиус някой лош фалшификатор бил направил фалшификация. Авторът на този псевдонаучен кодош не обяснява това Блазиус Клайнер ли е открил текстовете на Теофан и Никифор, и дали те са били познати на учените и преди него?! Ако са били познати съответно дали името на Аспарух е споменато в някоя друга историческа книга върху трудовете на Теофан и Никифор от преди Блазиус. 

Тоест имаме едно псевдонаучно обвинение във фалшификация, което цели да обясни някаква фалшификация, но от идеологически цели, от необразованост или от невъзможност за анализ на проблема, пропуска съществени моменти които отхвърлят възможността за подобна фалшификация. 

[Курти Вълчанов]

Нямало българска историография до 1750 година ??? Макебулгар, нали помолих да не злоупотребяваме с профсъюзните приказки.

[Курти Вълчанов]

Преди 2 часа, micho said:

Давам една карта , която правих преди години, за да покажа абсурдността  българи да присъстват в Кавказ и съответно всяка година да преминават подобно на Аспарух няколко пълноводни реки и планини и да воюват в Тракия или Македония  . Разбира се може някой маркери да не са със съвсем точно място, но важна е общата картина. 

https://www.google.com/maps/d/edit?mid=18Z3t9Fm6sWPyHUbf9VZbV-W_3rg&ll=44.20184892703348%2C28.65234375&z=6

Колега, картата ти е много малка и невзрачна. Участниците в дискусията не я виждат и затова не я коментират, нищо че е в контекста на темата. Дай я по-голяма и по-ярка

А сега сериозно: ако обичаш и имаш техническа възможност, моля премахни отметката за българи в Кавказ - уж според Захарий Ритор. Там българи няма и никога не е имало. Виж английския текст на Ритор - с уточнение под линия. В оригиналния текст има "буругунди" (каквото и да означава това) но не "българи".

Захари Ритор измама

 

 

Редактирано Ноември 21, 2018 от Курти Вълчанов

[micho]

Да я махна, но ако я нямаше щеше ли да дадеш линка на Захари Ритор  

Между другото повечето извори дадени на картата са от Теофан. 

[Курти Вълчанов]

Прочее, някои от участниците в дискусията могат да останат с погрешното впечатление, че само българската историография да 1750 г. не познава красивата приказка за Аспарух и неговите братя.  Историци писали за историята на българите, които не са чували за Аспарух и Стара голяма България  (вероятно са чели Теофан, патр. Никифор или Библиотекаря, преди да ги „ъпгрейднат” през 1760 :-), без да твърдя че съм изчерпателен:

• Лъв Дякон;

• Георги Кедрин-Йоан Скилица;

• Георги Амартол;

• Зигеберт;

• Лъв Граматик;

• Зонара

[makebulgar]

Темата тук е друга. Темата не са по-ранните споменавания на българи. Нито дали името Аспарух съществува при друг средновековен автор. Чрез подобни отклонения от темата няма как да се докаже фалшификацията, и обвинението в нея стои голо. 

Темата е дали Блазиус Клайнер е единствения автор който можем да приемем за достоверен източник относно написаното от Теофан, темата е дали той е описал всичко написано от Теофан, и съответно дали в оригиналните текстове на Теофан, които са били известни на науката преди Блазиус съществува името Аспарух. 

Темата принципно е възможно да не е по силите на Курти Вълчанов, но той много смело се изказва по нея. 

Редактирано Ноември 21, 2018 от makebulgar

[makebulgar]

Преди 3 часа, micho said:

Давам една карта , която правих преди години, за да покажа абсурдността  българи да присъстват в Кавказ и съответно всяка година да преминават подобно на Аспарух няколко пълноводни реки и планини и да воюват в Тракия или Македония  . Разбира се може някой маркери да не са със съвсем точно място, но важна е общата картина. 

https://www.google.com/maps/d/edit?mid=18Z3t9Fm6sWPyHUbf9VZbV-W_3rg&ll=44.20184892703348%2C28.65234375&z=6

Хубава карта, но темата е конкретно за текста на Теофан и за написаното от Блазиус Клайнер. Клайнер директно пише, че според данните на Теофан българите са завзели Тракия през 678 година. 

 

Ако в днешно време отбележим военните интервенции и военните бази на САЩ на една карта на Света, дали това означава, че американците са местни жители примерно в Авганистан, Сирия, Германия, Ирак, Виетнам, Панама, Румъния, Турция...?!

Редактирано Ноември 21, 2018 от makebulgar

[Курти Вълчанов]

Мисля, че фалшификаторите, ако и да са имали добра техническа сръчност,  са го закъсали откъм въображение или са бързали прекалено, та се наложило да крадат историята за Аспарухчо от император Константин Багренородни. Само са сменили имената:

За страната Моравия

„Светополк, князът на Моравия, бил храбър и страшен за съседните нему народи. Същият Светополк имал трима сина. При смъртта си той разделил страната си на три части и оставил по една част на тримата си сина. Първия оставил като велик княз, а другите двама да бъдат под заповедта на първия син. Посъветвал ги да не живеят в раздор и да не бъдат един против други, като им дал следния пример: донесъл три пръчки, вързал ги и ги дал на първия да ги разчупи, а когато той не могъл, дал ги тогава на втория, после и на третия. След това разделил трите пръчки и дал по една на тримата. Те ги взели и когато им било казано да ги счупят, веднага ги счупили. Чрез този пример той ги посъветвал и казал: „Ако живеете неразделно в единодушие и любов, вие ще бъдете необорими и непобедими от враговете. Ако ли пък у вас се появи вражда и съперничество и се разделите на три владения, без да се подчинявате на първия брат, (вие) взаимно ще се унищожите и ще бъдете напълно изтребени от съседните ви врагове." След смъртта на Светополк те прекарали в мир една година, но когато всред тях се появила вражда и несъгласие и те започнали междуособна война, турките дошли, изтребили ги напълно, завладели страната им, в която и досега живеят. А онези, които останали от тоя народ, се пръснали и избягали при съседните народи — при българите, турките, хърватите и при останалите народи.”

 

 

 

 

 

[T.Jonchev]

Преди 1 час, makebulgar said:

Петър Богдан от кой е взимал информация?! Директно от сведения от 7 век или от автори от 15 век!?

 

 

Цитатът е по Орбини, заедно с неговата грешка.

[resavsky]

Преди 6 минути, Курти Вълчанов said:

Мисля, че фалшификаторите, ако и да са имали добра техническа сръчност,  са го закъсали откъм въображение или са бързали прекалено, та се наложило да крадат историята за Аспарухчо от император Константин Багренородни. Само са сменили имената:

За страната Моравия

„Светополк, князът на Моравия, бил храбър и страшен за съседните нему народи. Същият Светополк имал трима сина. При смъртта си той разделил страната си на три части и оставил по една част на тримата си сина. Първия оставил като велик княз, а другите двама да бъдат под заповедта на първия син. Посъветвал ги да не живеят в раздор и да не бъдат един против други, като им дал следния пример: донесъл три пръчки, вързал ги и ги дал на първия да ги разчупи, а когато той не могъл, дал ги тогава на втория, после и на третия. След това разделил трите пръчки и дал по една на тримата. Те ги взели и когато им било казано да ги счупят, веднага ги счупили. Чрез този пример той ги посъветвал и казал: „Ако живеете неразделно в единодушие и любов, вие ще бъдете необорими и непобедими от враговете. Ако ли пък у вас се появи вражда и съперничество и се разделите на три владения, без да се подчинявате на първия брат, (вие) взаимно ще се унищожите и ще бъдете напълно изтребени от съседните ви врагове." След смъртта на Светополк те прекарали в мир една година, но когато всред тях се появила вражда и несъгласие и те започнали междуособна война, турките дошли, изтребили ги напълно, завладели страната им, в която и досега живеят. А онези, които останали от тоя народ, се пръснали и избягали при съседните народи — при българите, турките, хърватите и при останалите народи.”

 

 

 

 

 

Това е прекалено стара история.Има я в повечето народи по света.

[makebulgar]

Пределно ясно е, че Вълчанов не може да извади никакви доказателства. Виждаме само как прави отклонения от темата.