Липсата на преходни обреди като проблем на съвремието

[SAlexandrov]

 

Напоследък все повече се замислям за преходните обреди - т.е. обреди, които се изпълняват в дадено общество, за да маркират преминаването на човек от една житейска фаза в друга. Особено са ми интересни преходните обреди за встъпване в зрялост, които в исторически план са били характерни за всяка една човешка култура, от най-дълбока древност. За племенните общества това е било да отидеш сам в саваната и да убиеш собственоръчно див звяр. За по-съвременните общества обредът за зрялост е бил казармата. Държа да отбележа, че в тази статия няма да правя апологетика на социалистическата казарма. Ясно е, че връщането на наборната военна служба няма да е факт в близко бъдеще, просто защото икономиката няма да го позволи. Нито ще се обявя в подкрепа на ужасните ритуали, свързани с физически осакатявания, които все още се практикуват в някои страни. По-скоро в тази статия ще обърна внимание как с отпадането на различните преходни обреди, независимо от техния характер, как с избора на все повече хора да избират индивидуалистичен начин на живот, нашето общество се променя все повече и повече - при това без да е задължително да е в позитивна насока.

Независимо за коя човешка култура говорим, всички преходни обреди имат някои сходства. За всички тях са характерни общо три фази. 1. Подготовка към прехода и откъсване от обществото. Подготовката обикновено представлява голям празник. В не чак толкова далечното минало са се организирали бурни тържества по изпращането на войниците. След това задължително младият човек трябва да се отдели от своята общност, от семейството и приятелите си. Както обяснява психотерапевтът Джонатан Надлман, човек трябва да усети, че му предстои предизвикателство, с което трябва да се справи сам. 2. Преходен период. По време на този период човекът бива подложен на тестове, които трябва да проверят неговите знания, кураж, или издръжливост. Изпитанията задължително трябва да са трудни и да оставят възможност за провал. 3. Триумфално завръщане и повторно въвеждане в обществото. След като младият човек завърши изпитанията, той вече не е дете и бива посрещан от общността си като достоен неин член.

Преходният обред има двойна функция: показва на обществото, че на този човек могат да му се поверят отговорности. При племенните общности - ако си доказал, че сам можеш да ловуваш, значи няма да си в тежест на останалите, да ядеш на техен гръб и имаш способността да се грижиш самостоятелно за жена и деца. В по-нови времена: родителите на момчета, които не са били в казармата, не са могли да ги оженят. Втората функция на преходния обред е да даде увереност на самия човек в неговите способности и признание от общността.

Днешното общество е различно. Хората отдавна не разчитат на собствените си ловни умения, за да изхранват семействата си. Войните също са различни и прекалено високотехнологични, та не се налага изпращането на млади момчета за пушечно месо. Казармените извращения са достатъчно силен аргумент за да не си помислим изобщо да връщаме наборната служба. Но в индивидуалистичното съвремие ние се отказваме и от други преходни обреди, съвсем не само свързани с встъпването в зрялост. Наблюдаваме все по-засилени тенденции сред младите хора да не създават семейства, да не раждат и отглеждат деца. Възможността да водим такъв индивидуалистичен живот се счита за най-голямото постижение на демократичното общество. Преходните обреди се разглеждат като пречка пред личностното израстване и след като бъдат премахнати, рядко се въвеждат отново. Мисля, че единственият случай, за който се сещам през последните години, бе връщането на държавните зрелостни изпити. Така абитуриентството вече не е само ядене, пиене и готовност да се гмурнеш в живота - но и преди да се повеселиш на бала, минаваш през едно по-сериозно изпитание. Връщането на матурите се случи след много зор и протести и когато това наистина стана, имаше множество шествия и манифестации от противниците под надслова "не на матурите", а освен това си спомням, че поддръжниците им пуснаха една телевизионна реклама в хорър стил. Както и да е, промяната устоя. Да видим докога.

Но дали с отказа от преходните обреди не изхвърляме бебето с водата? Основният проблем, който възниква в днешно време, е че липсва ясно очертана граница кога човек официално престава да е дете и се превръща в зрял човек. Наистина, кога става това? Когато завърши средното си образование? Когато вземе шофьорска книжка? Това са леки изпитания в сравнение с тези, през което бащите ни, дядовците ни и всички преди тях са преминавали.

Има и още един проблем, свързан с вътрешния стремеж на всеки съвременен млад (а и не само) човек да бъде признат. Че кой не желае да получи одобрение от другите? В едно класическо общество, което има ясна йерархия и отговорност на всеки индивид към него, проблемът е решен именно поради наличието на преходни обреди. Когато преминеш изпитанията на общността, ти си вече стопроцентово признат от нея. Щом си признат, няма нужда от това допълнително да се себедоказваш, както и да изпитваш съмнения в собствените си способности.

В индивидуалистично общество, обаче, първо, на всеки му пука само за себе си и на никого не му пука за теб. Няма я самата общност, която да има амбициите да начертае границите между детството и зрелостта. Второ, липсват старейшините, които да те съветват и да ти помогнат да преминеш тези граници. И колкото и да е клиширано, в модели се превръщат обществените личности и телевизията. В отсъствие на преходен обред, който да изпита твоите способности и да култивира личното ти доверие в тях, нормално е да се обърнеш към външен фактор. А обликът, който ни е представен от масмедиите и филмовата индустрия, е крайно песимистичен. И ако младият човек се отдаде на злоупотреба с наркотици и алкохол, или по-лошо - започне да търси себеизява чрез насилие, той вече се превръща в заплаха за себе си и останалите.

Британската организация A band of brothers (ABOB) си е поставила за кауза да помага на мъже, които имат проблеми със закона. Начинът, който се утвърждава като работещ и помагащ на хората да излязат от престъпната система, същевременно започвайки да водят нормален живот, е чрез менторство... и чрез  преминаването на преходен обред.

"Повечето традиционни култури са приели виждането, че мъжеството е постижение, а не предположение, съответно са инициирали процеси, които днес са известни като преходни ритуали. Повечето общества са разбрали, че ако на младите мъже не бъдат осигурени възможности да открият своите ограничения, идентичности и начини да се себедокажат, те ще създадат свои собствени преходни ритуали и общността ще страда от това. Ако огънят, който гори в сърцата на тези млади мъже, не се насочи умишлено и любящо към огнището на общността, той ще изгори самата структура на културата", се съобщава на страниците на уебсайта на организацията.

Написах тази статия с надеждата да излезем от повърхностните спорове, които най-често се водят около темата за връщането на казармата и дали тя е нещото, което те прави мъж. Надявам се със статията да предизвикам по-задълбочена дискусия за това доколко преходните ритуали са необходими за здравословното съществуване на общността и как такива могат да функционират в нашето съвремие, съобразно неговите специфики.

https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2019/05/13/prehodni-obredi/

[Frujin Assen]

А как е било през турското робство, когато българите не са служили в армията? Аз не се сещам за такъв обряд поне в момента.

 

 

[SAlexandrov]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

А как е било през турското робство, когато българите не са служили в армията? Аз не се сещам за такъв обряд поне в момента.

 

 

Това е доста интересен въпрос и ако няма ясен отговор на него, е добре да се проучи от историческа гледна точка - най-малкото, защо сред по-възрастните хора в казармата "се става мъж". Откъде произлиза това? Не е само в България - в Гърция отношението към казармата като към инициация е също доста популярно (и затова я върнаха). А и Гърция е била дълги години под османско. 

Знае се със сигурност за важното положение на махалата като социална структура. Общността те жени, общността те погребва. Сватбата, макар и да не е обред за възмъжаване, е все пак вид преходен обред, с множество ритуални действия, вкл. за благата и лютата ракия. 
 

Лично аз си мисля, че по османско занаятчиите са играели тази роля. Да се цаниш за чирак, че после да станеш калфа и майстор

[laplandetza]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

А как е било през турското робство, когато българите не са служили в армията? Аз не се сещам за такъв обряд поне в момента.

 

 

Трудно, , зависи, за кои хора, много от българите са били в османската армия, много са били мюсюлмани. Подобни обреди...... имало е доста странни , меко казано. Примерно моите предци , преминавали са през няколко етапа, момчета и мъже. Първо е посвещение , връчване на първо оръжие и докосване до родовата Книга. После жертвоприношение на животно, извършено с личното оръжие на момчето. Онези , които са били избирани, на граничната възраст юноши, мъже е  било поставена задача да убият човек.

[nik1]

 

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

А как е било през турското робство, когато българите не са служили в армията? Аз не се сещам за такъв обряд поне в момента.

Според мен, това е една от главните причини  да не се намират типично "военни" инициации в българската християнска традиция и фолкор.

 

В народната (христиоянска) традиция  вероятно могат да се открият  други обряди (невоенни) и на инициация - Например Тодоров ден, с  неговите кушии, в които участват ергени и млади момчета

 

Цитирай

 

В късната сутрин всички излизат край селото на равна поляна, на която ергените се надбягват с конете си. Момите мият косите си, за да са гъсти, здрави и лъскави като конските опашки. Победителят се окичва с венци.

За да му отдадат почест, всички го изпровождат до дома му. Там го очаква мома с бяло котле с вино и вода.

Надвечер в дома на победителя в кушията се събират всички ергени, черпят се и играят хоро.

На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се покланят на свекървите си и изпълняват песен за Свети Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките.

 

 

Редактирано Май 30, 2019 от nik1

[makebulgar]

Александров, принцино в цялата постановка на статията допускаш  систематича грешка, която води до грешни заключения. Грешката е в използването на дефиницията "преходни обреди" като нещо актуално за съвремието. Грешката идва от там, че приемаш това, че в обществото ни има обреди за преход от едно към друго състояние на човека. Напрактика такива обреди не съществуват и всички празници които се празнуват като абитюрентския бал и изпращането в казармата не са обреди.

Всички тези празници не са обреди, а са просто свързани с обучението на младите. Тоест, те определят не възраст и психологическа зрелост, а ниво на обучение. Така е и при завършването на средното образование, така е и при започване на военното обучение в казармата.

Военното обучение не цели създаването на мъже от момчетата, а цели обучение в конкретни военни умения. Отделянето от семейството и преобразуването на по-слабите момчета в по-силни чрез физическите и психическите натоварвания, не са цели на казармата, а са следствия от казармата. Тоест в казармата не се влиза за да станеш мъж и да се отделиш от семейството, а се влиза за да се обучиш да стреляш, да караш танк, да се подчиняваш и да убиваш. Не е никакъв проблем да станеш силен мъж и без казарма, просто трябва да живееш активно, да общуваш, и разбира се трябва да имаш семейство което да те научи или сам да се учиш от живота. 

При средното образование също няма никакъв обред за преход, въпреки, че някои хора може и така да го възприемат. Единственото което се случва при завършването е това, че си взимаш дипломата, и тя след това ти отваря повече възможности за работа доколкото вече си обучен. Това обаче също е условно, и можеш да започнеш работа и по-рано, а също така можеш да учиш и по време на работа задочно или вечерно. Абитюрентския бал пък е опит да се научиш да ходиш на официални срещи с костюм, което ще ти е необходимо в бъдеще при работата. Тоест пак имаме един вид обучение. На запад обучението в това да носиш костюм започва по-рано, като в някои училища и в повечето университети е задължително.

Тоест не преходни обреди, а ниво на обучение. 

Съществуването на преходни етапи в живота на хората се определят от други правила и закони. По закон прехода между детето и възрастния е 18 г. възраст, като този закон е приет от хора и затова и е условен. Съответно в зависимост от стеченията на обстоятелствата детето може да се превърне във възрастен и много по-рано, ако му се налага да работи, ако няма родители, ако е претърпяло някоя несполука и т.н., или по-късно, ако живее в изолация и сигурност. В миналото според българските традиции прехода от момче в момък е ставало на 12 годишна възраст, като след нея момъка е можел да ходи на война и да се жени. Преходни етапи са и любовта, разделите, загубите на близки, тоест неща които променят по някакъв начин психиката ти. А естествените биологични преходни етапи са свързани с растежа, болестите, остаряването... 

 

Редактирано Май 30, 2019 от makebulgar

[Mazzini]

Интересно, при момичетата, такъв обред не е ли отнемането на девствеността при първата брачна нощ, когато за доказателство се показва чершафа с кърваво петно?!

[Мълчаливец]

И мен ме вълнува проблема за отсъствие на реални преходни обреди. Тези, които съществуват, както бе отбелязано са формални и в повечето случаи- празници. А основното на преминаването от един статус в друг е новите отговорности и свободи, възможности, права.

Опитвал съм се с момчета, да завърша изпитание с нощуване на открито, прескачане лагерен огън, като накрая добиват правото да имат джобно ножче. Обаче всемогъщите майки не ги пускат изпод крило и не позволяват "да не се порежат". Пак тези майки не променят отношение след взимане на лична карта. По- горе се постави въпроса за ритуали на инициация сред момчетата под Турско. Мнението ми е, че участието в коледарски дружини за момчетата и в лазарски празненства за момичетата е била белег, право за друг статут. Припомням, че коледарските дружини са имали организация, водач и се е стигало до бой с криваци със съседните села. Сега е филтрирано от към агресия. Тези Русалии и са описани от Кузман Шапкарев

Изглежда най- близко до преходен обряд за приемане като възрастен е взимането шофьорска карта. След този акт младият има право да ползва една скъпа вещ- семейната кола. 

Присърце са ми и по- прости моменти, като диплома, първа работа, първо пътешествие с приятели, но за да бъдат превърнати в нещо значимо, трябва да има нови отговорности и права. Примерно приемането в университет е свързано със самостоятелен живот в друг град или държава, а ако искат да го превърнат в обряд, то и на квартира в родния град. Това е значително изпитание. Обаче важно е на финала да има ново отношение- уважение, респект като към възрастен, а не равнодушие и скептицизъм. 

Женитбата и отделянето от семейството е върховен обряд. Лошо е когато "крилати" майки не го приемат като откъсване, а като неудобна дистанция, която пречи на влиянието им.

Най- доброто на преходният обряд е, че предпазва от бунт и екстремно скъсване. Вместо "зарязвахме софрите троснато", както казва поетът, се извършва ритуално отделяне. Младият знае, че вече има отговорност и свобода, но не е сам, а има надеждна подкрепа и съмишленици в лицето на родителите.

Той така или иначе ще извърши промяната- ще се научи да ходи сам и да пляска ръцете на майката, която иска още да го държи. Ще започне училище, ще си намери гадже, ще започне работа, ще напусне работа, ще зареже гадже, ще му се родят деца... Обрядът прави от това символ. Прави история, прави гордост от постигнато стъпало. 

Само дето значимостта на стъпалото трябва да съответства на значимостта на обряда и на поетите отговорности и свободи. Шумна сватба не прави нови хората, но до някъде увеличава отговорността им към тези, които са отбелязали влизането им в кръга на семейните и семейството

Редактирано Януари 14 от Мълчаливец