Отиди на
Форум "Наука"

Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

А такива приказки, "момент в който да пуснем хронометрите" в случая нямат смисъл, защото такъв момент общо за двете системи няма.

Аргументите ти са смислени. Явно "синхронизирани" не е добър термин, защото идва със специфични конотации, от които не може да се избяга.

Ще помисля по въпроса. Във всяка една отправна система има само един момент във времето, когато разстоянието между двете ракети е точно 10 св. години. Нека да видя какво ще покажат сметките за този момент във всяка една от системите.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 12 часа, gmladenov said:

В отправната система на АБ
АБ е в покой, а БА се приближава към нея.
Тъй като скоростта на БА е 0,9с, тя изминава разстояниете до АБ за 11,1г.

От коя гледна точка

На АБ или БА...???

БА?

Принципно това, което съм разбрал за движещия се, времето тече по-бавно. Това малко обърнато условие не съм сигурен дали го разбирам, както трябва..🤔 не че нещо днеска имах имен ден изпил съм три ракии Аз съм станал в четири 😆 и така цяла седмица, а с малко дете още по-сложно става. Четири пет часа на денонощие сън максимум. Като съм първа де. А и не съм и физик ,просто любител, който чете книги на тая тема и гледам national geographic😁

Редактирано от Недоспал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Ами, не разбираш себе си. Какво искаш да "видиш" в/на друго тяло, което се движи спрямо теб с постоянна скорост. Обикновено - там стават някакви събития и искаме да разберем, като Изследователи: положение (координати спрямо наша Коорд. Система, в която сме неподвижни) и време на случване на събитията (евентуално времеви интервали на случване, последователност, някаква). Също, можем да се "запитаме" - какво вижда тамошен наблюдател за същите събития, неподвижен в неговата ИС. Та, затова служат Лоренцовите трансформации - чрез тях ни става ясно "кое, къде, как, колко" , ама по-точно (СТО), отколкото класиката. Затова се учи физика. И е известно, че информацията "пристига" при Изследовател, със скоростта на светлината - гранична - няма значение дали информацията е излъчена и/или отразена, разсеяна от обекта на изучаване.

(неявно, през цялото време, искаш да докараш надсветлинни скорости - все едно, учените не са се сетили за измислици..., които да опровергават..., ей тия очевадни неща)😎

...

Аз си го представям ,като някаква експоненциална промяна. Ако двата обекта се движат един срещу друг с много висока скорост при 90%c. Спрямо трети наблюдател един срещу друг както каза сканер, те ще се движат със 180 c. Обаче ,ако погледнем от гледната точка на единия ,който се смята за статичен. Тогава примерно може да е 99,9999%c ,а ако спрямо 3тия с още по висока примерно 95% тоест един срещу друг със 190%c, тогава за този който е статичен девятките ще станат повече 99,999999999999 %примерно. Не гоня точни резултати ,просто принципно питам дали е така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добър вечер!

Някъде назад във времето и пространството  на тази тема Scaner написа Две инерциални системи могат да се срещнат само веднъж във време-пространството.Въпросът ми е свързан с часовниците на системите. Как двамата наблюдатели установяват еднаквостта на часовниците, по точно, че са оттарирани да мерят еднакъв отрязък от време? Как се синхронизират и има ли нужда от това? Например имаме две инерциални системи-А и Б. Система А с наблюдател Айзък Нютон е неподвижна. Система Б с наблюдател Алберт Айнщайн е равномерно и праволинейно движеща се.Малко гротестко, но трябва да въведем трета система на която майстор Кристиян Хюйгенс сглобява два еднакви часовника. Сверява ги и ги опакова. След това хваща третата ИС  и ги разнася като куриер на Еконт.Откъде сме сигурни в еднаквостта на показанията?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Недоспал said:

От коя гледна точка

На АБ или БА...???

От гледната точка на АБ (която се води за стационарна).

Цитирай

Принципно това, което съм разбрал за движещия се, времето тече по-бавно.

Така е. Времето се забавя само за движещия се.

На теория, обаче, не се знае кой се движи и кой не.
Така че ако имаш две отправни системи, ти можеш произволно да си избереш коя да е стационарна и коя да е движеща се.
Която и от двете да избереш за стационарна, времето ще се забавя в другата.

Като цяло, в СТО "твоята" перспектива е стационарната перспектива, а "другите" се движат и на тях им се забавя времето.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, gmladenov said:

Така е. Времето се забавя само за движещия се.

На теория, обаче, не се знае кой се движи и кой не.
Така че ако имаш две отправни системи, ти можеш произволно да си избереш коя да е стационарна и коя да е движеща се.
Която и от двете да избереш за стационарна, времето ще се забавя в другата.

Като цяло, в СТО "твоята" перспектива е стационарната перспектива, а "другите" се движат и на тях им се забавя времето.

За кой ли път трябва да повторя, че това не е вярно. В СТО няма понятие "времето се забавя", а "интервалите време се скъсяват (или удължават)".

Всеизвестната на всички формула е следната:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D=%5

където:

 png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7BT%7D%7D е интервалът време между две събития протичащи на обект, който в приетата за неподвижна отправна система S1 е неподвижен,

png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D%7D е интервалът време между същите две събития върху същият обект, който в приетата за неподвижна отправна система S2 се движи.

Забележете, и двете величини са определени при условие че съответната отправната система е приета за неподвижна, т.е. установени са чрез съответната за системата група неподвижни и сверени часовници. Още тук имаме една крещяща асиметрия, която идва от обстоятелствеността на задачата и няма начин да се избегне.

Тази формула можем да я препишем и по следният начин:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7BT%7D=%5

което показва, че измереният в системата S1 интервал е удължeн спрямо измереният в системата S2 интервал, независимо че S1 се движи спрямо S2 (при съответният изборр на гледната точка).

Важното в случая е, че отношение на размера на интервала в случая има поведението на обекта с който се случват събтията към избраната отправна система (обекта се движи или е неподвижен в нея), а не изборът на отправната система с която описваме какво се случва, дали е неподвижна или не. Ако обекта е неподвижен в едната система, то той се движи в другата, което е една очевидна асиметрия, която красиво изяснява защо резултатът е асиметричен :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, bojkoiwanow said:

Някъде назад във времето и пространството  на тази тема Scaner написа Две инерциални системи могат да се срещнат само веднъж във време-пространството.Въпросът ми е свързан с часовниците на системите. Как двамата наблюдатели установяват еднаквостта на часовниците, по точно, че са оттарирани да мерят еднакъв отрязък от време? Как се синхронизират и има ли нужда от това? Например имаме две инерциални системи-А и Б. Система А с наблюдател Айзък Нютон е неподвижна. Система Б с наблюдател Алберт Айнщайн е равномерно и праволинейно движеща се.Малко гротестко, но трябва да въведем трета система на която майстор Кристиян Хюйгенс сглобява два еднакви часовника. Сверява ги и ги опакова. След това хваща третата ИС  и ги разнася като куриер на Еконт.Откъде сме сигурни в еднаквостта на показанията?

Здравейте!

Ако съм се изразил, че "две инерциални системи могат да се срещнат само веднъх", то е явно неточно, нещо съм бързал да обяснявам друго :)

Отправната  система (инерциалната в частност) описва цялото пространство, Тя теоретически може да има еталони за време и метър във всяка точка на пространството, за да отчете събитие и да може да се строи закономерности. В този смисъл две отправни системи всяка от които заема цялото пространство, са винаги "в контакт", така да се каже. Винаги и навсякъде часовници, неподвижни в едната, могат да прелитат край часовнници неподвижни в другата, и по този начин да се сравняват показанията им.  Ако системата от неподвижни часовници (и еталони дължина) е построена по определени правила, то ние можем да предсказваме какви ще са показанията на прелитащите по-горе един край друг часовници чрез лоренцовите трансформации. И тук например точно на такова моделиране разчитаме, за да изясняваме някои тънкости, а не на полева работа със замеряне с часовници...

За "срещането само веднъж" съм имал пред вид, че неподвижен в едната система обект (часовник, космонавт) може да се срещне само веднъж с друг предварително набелязан и неподвижен в другата система обект, и само веднъж при тази среща може да се сравняват моменти и протекли интервали време непосредствено, без да са ни нужни допълнителни изчисления. Например на това лежи "парадокса на близнаците" - ако имаме само една среща на двамата близнака, няма как да определим при срещата им някакво противоречие, защото тя се е състояла само веднъж и то в момента нула... Затова за да достигнем до евентуално противоречие там ни е нужна втора среща, тогава можем да оценим и сравним вече интервали време, възрастта им на единия по отношение на друия. И за това при парадокса на близнаците единият трябва да смени инерциалната си система, за да може да се срещне още веднъж с близнака си. Отчитайки тази смяна по правилата, по които смятаме тук, не се получават никакви парадокси, както и се очаква.

Та да се върна на въпроса ви. Ако не сте чели оригиналният труд на Айнщайн от 1905 г. "Към електродинамиката на движещите се тела", прочетете го (намира се в мрежата и на български). Прочетете го поне до главата, в която той започва да извежда лоренцовите трансформации. В много сбита форма (и предполагайки, че пише за хора които разбират, затова съкращава междинни резултати), Айнщайн поставя основите на това което той  нарича "общо време". Това е система от неподвижни и сверени часовници, разпръсната в пространството, чрез която във всяка точка може да бъде отчетен момент на случване на събитие. Там той описва и процедура с която да се сверяват тези часовници. Тъй като, ако ги сверим в една точка и после почнем да ги превозваме (с каруца, влак, ракета, каквото и да е), тези часовници вече се движат спрямо отправната система която се стремим да обзаведем с тях, и съответно вече не вървят точно според неподвижните часовници (относителността на едновременността идва тук), т.е. като ги поставим там за където сме ги планирали, вече не можем да им вярваме и ядец. Затова Айнщайн предлага процедура със светлинни сигнали, която да гарантира свереността на часовниците: разнасяме ги както можем, и после ги сверяваме на място. Така можем да градим разширяваща се мрежа неподвижни часовници, с която потенцииално да опишем произволно отдалечени събития.

Същата процедура трябва да протече и във всяка друга отправна система, която гради собствена система за общо време. Остава един проблем: изборът на еталон във всяка отправна система. Този избор трябва да почива на еднаквите физически закони във всяка система. Изобщо, прочетете началото на статията но внимателно, много неща от основите са споделени там. По-нататък Айнщайн започва да гради на тяхна основа.

Затова във вашият пример и Айнщайн, и Нютон си разполагат сами часовниците. Майстор Хюйгенс остава без работа - той може даработи като подизпълнител, произвеждайки часовниците, но няма работа по тяхното сверяване :) Сверяването има смисъл само когато тези часовници са взаимонеподвижни, и само тогава те вършат работа отчитайки време, защото теоретически остават винаги синхронни и сверени. Ако нямаме синхронни и сверени часовници, не можем да въведем понятието "момент", и напрактика не можем да изградим физика.

И когато на края всяка система си изгради общо време, ясно се вижда относителността на едновременността: часовниците, които в едната система вървят синхронно и са сверени, при  директно съпоставяне с часовниците, които в другата система вървят синхронно и са сверени) показват разлики, които зависят от координатата, от разстоянието спрямо точката в която два часовника от двете системи в даден момент са синхронизирани с общо показание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

За кой ли път трябва да повторя, че това не е вярно. В СТО няма понятие "времето се забавя", а "интервалите време се скъсяват (или удължават)".

Простете, че не използвам правилната терминология.

 

Цитирай

Всеизвестната на всички формула е следната:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D=%5

Трябва да ми покажеш как се изписват тези формули с редактора. Не се заяждам.

 

Цитирай

Ако обекта е неподвижен в едната система, то той се движи в другата, което е една очевидна асиметрия, която красиво изяснява защо резултатът е асиметричен :)

Е да де. Но по условие ти винаги можеш да приемеш и другата система за неподвижна - и хоп, симетрия.
Заради тази симетрия излиза, че хем на единия наблюдател му се забавя времето (простете), хем на другия ... едновременно.

СТО си ги измисля разни, пък и си вярва на всичкото отгоре.
Дефакто ние за това се изпопребиваме тука.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 47 минути, gmladenov said:
Цитирай

Ако обекта е неподвижен в едната система, то той се движи в другата, което е една очевидна асиметрия, която красиво изяснява защо резултатът е асиметричен :)

Е да де. Но по условие ти винаги можеш да приемеш и другата система за неподвижна - и хоп, симетрия.

Ама четете по-внимателнно. Не предполагайте какво може би казвам, и екстраполирайки някакви ваши разбирания, а все пак прочетете какво точно казвам.

А аз обяснявам, че ако приемем една система за неподвижна, интервалът който се измерва е  png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D%7D, а ако приемем другата система за неподвижна интервалът е  png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7BT%7D%7D, което както и да го мъчи човек, не е симетрично.

Асиметрията идва от това, че посочените интервали не са вътрешно свойство на отправната система (тогава може да настоявате за симетрия някаква), а зависят от поведението на обект в нея. Обектът в случая не се движи в едната отправна система, и се движи в другата, и това състоянние не се променя от избора коя система да разглеждаме в покой: обекта ще е в покой спрямо системата S1 и ако приемем S1 в покой, и ако приемем S2 в покой (тук по условие). Само за това интервалите горе са различни в различните отправни системи, и тази разлика не зависи от това коя от тях приемаме в покой - важно е в коя обекта е в покой, а това вече е асиметрия в самата задача по условие. И във всички задачи свързани със СТО има такава асиметрия. Има я и в класическата физика, но там не е толкова очебийна.

 

А формулите се пишат сравнително лесно.

Отивате на сайта на CodeCogs

https://www.codecogs.com/latex/eqneditor.php

и там има интерактивен редактор за формули на LaTeX. Пишете си формулата със средствата на редактора или на ръка, той ви я визуализира, и после имате две възможности: или да си получите формулата като GIF картинка, да я вмъкнете тук в текста като картинка, или да си конструирате URL на основа следният текст:

http://latex.codecogs.com/ png.latex?

(без интервала преди png, че иначе не ми дава да го напиша тук) и към него долепвате текста на формулата както стои в редактора. Полученото го задавате като адрес на външна картинка  вмъквайки го така в текста на форума. И става. Условието е, в цялата формула и целия текст който сглобите да няма интервали, иначе може да стане мазало тук (а редакторът понякога слага интервали).

Вземете с браузера адреса на някоя от формулите дето съм ги сложил горе като картинки, и го разгледайте в текстов редактор. Там ясно се вижда водещият адрес и самата формула. Ако откопирате формулата в LaTeX рекатора, тя трябва да се визуализира. А може и целият адрес който сте получили да поставите в редактора, часта на формулата ще се визуализира. И така е по-удобно поне за мен.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

Ама четете по-внимателнно. Не предполагайте какво може би казвам, и екстраполирайки някакви ваши разбирания, а все пак прочетете какво точно казвам.

А аз обяснявам, че ако приемем една система за неподвижна, интервалът който се измерва е  png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D%7D, а ако приемем другата система за неподвижна интервалът е  png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7BT%7D%7D, което както и да го мъчи човек, не е симетрично

Сканер сучеш ги едни въртиш ги. Изразяваш си понякога толкова засукано и математически не ,че не се изразяваш точно но.... В случая имам чувството ,че спорите не дали нещата са такива каквито са а по-скоро какво се има под предвид симетрия. От това което разбрах под асиметрия се има предвид самата задача в единия случай, че не е симетрична. В другия случай пак няма да е симетрична. Но когато я погледнем от трето лице става симетрична нали.когато погледнем двете задачи от различните отправни системи пътуващ и покой симетрията се появява между двете задачи ,а асиметрията е само за едната?

.... Прочетох го пак имай го разбрах.Значи така или иначе едната е в покой, а другата се движи.Можем да приемам и едната и другата в покой, но реално само едната е в покой. Така ли? А пък иначе истински покой няма 😆...ужас .. това не е за мен, макар че ми е супер интересно

Редактирано от Недоспал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, scaner said:

А аз обяснявам, че ако приемем една система за неподвижна, интервалът който се измерва е  png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D%7D, а ако приемем другата система за неподвижна интервалът е  png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7BT%7D%7D, което както и да го мъчи човек, не е симетрично.

Асиметрията идва от това, че посочените интервали не са вътрешно свойство на отправната система (тогава може да настоявате за симетрия някаква), а зависят от поведението на обект в нея. Обектът в случая не се движи в едната отправна система, и се движи в другата, и това състоянние не се променя от избора коя система да разглеждаме в покой: обекта ще е в покой спрямо системата S1 и ако приемем S1 в покой, и ако приемем S2 в покой (тук по условие). Само за това интервалите горе са различни в различните отправни системи, и тази разлика не зависи от това коя от тях приемаме в покой - важно е в коя обекта е в покой, а това вече е асиметрия в самата задача по условие. И във всички задачи свързани със СТО има такава асиметрия. Има я и в класическата физика, но там не е толкова очебийна

Ааааааааа!!!Сто пъти прочетох горното и сега това и вече вдянах.Разбрах го най-после.😃По условие топката се топка различно погледнато от двете места.На едното по-бързо на другото по-бавно.То това си е асиметрията.Без значение коя приемаме за статична.Идеята тук е че нямаме просто движище се инерциално абстрактно обекти, неопределени.Опеделени са и от събитие ,което в едната протича по бързо от другата.Така ли е?Че принципно не съм много схватлив...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Недоспал said:

Ааааааааа!!!Сто пъти прочетох горното и сега това и вече вдянах.Разбрах го най-после.😃По условие топката се топка различно погледнато от двете места.На едното по-бързо на другото по-бавно.То това си е асиметрията.Без значение коя приемаме за статична.Идеята тук е че нямаме просто движище се инерциално абстрактно обекти, неопределени.Опеделени са и от събитие ,което в едната протича по бързо от другата.Така ли е?

Браво, точно така е!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, scaner said:

Браво, точно така е!

То това е и идеята на СТО. Събитията във времето протичат за всеки различно,и това заради тоя локум време-пространство.Ако абсолютизираме нещата няма ,два часовника които да вървят еднакво.Винаги можем да намерим разлика колкото и малко да е числото.Можем  да търсим разлики до безкрайност... макар че пространството е ограничено до дължината на Планк. Тук има ли някаква връзка, 🤔

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Браво, точно така е!

А от това също не следва ли ,че всъщност не се знае ,дали ще започне да тече времето по-бавно ли по-бързо, ако тръгнем от земята с ракета на самата ракета спрямо земята.Принципно се знае че трябва да тече различно ,но не се знае за кой ,но при всички положения само за единия по-бавно или по-бързо. От това асиметрията пак се появява. Защото нещата си остават такива каквито са в дадената ситуация.

Това съвсем теоретично казано де.Вече ако вкараме Ото може да, може би ще се очаква забавяне на времето на ракетата

Редактирано от Недоспал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Недоспал said:

Ако абсолютизираме нещата няма ,два часовника които да вървят еднакво.

Ако часовниците са неподвижни в една и съща ИС /неподвижни един спрямо друг/ няма причини да не вървят еднакво. Освен технически, разбира се.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 59 минути, Шпага said:

Ако часовниците са неподвижни в една и съща ИС /неподвижни един спрямо друг/ няма причини да не вървят еднакво. Освен технически, разбира се.:)

Да де това имам предвид ,технически.Теоретично ако ги приемем, че са неподвижни.Да.Това означава ли, че технически минималното разстояние между ,което могат да се сравняват две събития е дължината на Планк? Защото съм чувал, че под нея физичните закони губят смисъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 31.08.2019 г. at 7:03, scaner said:

Обектът в случая не се движи в едната отправна система, и се движи в другата, и това състоянние не се променя от избора коя система да разглеждаме в покой: обекта ще е в покой спрямо системата S1 и ако приемем S1 в покой, и ако приемем S2 в покой (тук по условие).

Това е така. Но нали движение по принцип съществува само спрямо друг обект.
Така се завършва с две описания на движение - по едно за всеки от двата обекта в "другата" отправна система.
Сами по себе си тези две описания наистина са асиметрични. В същото време, обаче, те са огледален образ едно на друго.
Огледален образ = симетрия.

Значи, на кой от двата обекта му се забавя времето?

Между другото, "забавяне на времето" не е неточен израз.
СТО на практика променя мерните единици, с които се мери времето в двете отправни системи.
По тази причина часовниците наистина се забавят (в едната система спрямо другата) - което е еквивалентно на забавяне на времето.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Недоспал said:

Принципно се знае че трябва да тече различно ,но не се знае за кой ,но при всички положения само за единия по-бавно или по-бързо.

Проблемът е, че това твърдение е вярно и за двете отправни системи. 
И тъй като те са огледален образ една на друга, как определяме на кой времето тече по-вавно и на кой по-бързо?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, gmladenov said:

Това е така. Но нали движение по принцип съществува само спрямо друг обект.

Да, движението е спрямо неподвижен в инерциалната система обект, маркиращ "началото" и. Движение/покой спрямо него се разбира като движение/покой в тази отправна система. Но този обект няма друго значение.

Цитирай

Така се завършва с две описания на движение - по едно за всеки от двата обекта в "другата" отправна система.

В случая говорим за събития свързани с един и сищи обект описван в две системи. Интервалите време са за всяка от системите, т.е. от гледна точка в покой с нея.

Цитирай

Сами по себе си тези две описания наистина са асиметрични. В същото време, обаче, те са огледален образ едно на друго.

Как ще са огледален образ, като резултатите са с различна големина? Огледална е методиката на измерване и физическите закони, но това не е достатъчно.

Цитирай

Значи, на кой от двата обекта му се забавя времето?

Обектите нямат "време". В случая се  разглеждат две събития свързани с един и същи обект, и се сравняват интервалите време между тях в двете системи.

Цитирай

СТО на практика променя мерните единици, с които се мери времето в двете отправни системи.

Няма такова нещо. Както видяхме, интервалите могат да се скъсяват или удължават в зависимост от обстоятелствеността, т.е. не можем да припишем мащаб, свързан само с отправната система.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, scaner said:
Цитирай

СТО на практика променя мерните единици, с които се мери времето в двете отправни системи.

Няма такова нещо. Както видяхме, интервалите могат да се скъсяват или удължават в зависимост от обстоятелствеността, т.е. не можем да припишем мащаб, свързан само с отправната система.

Честно казано ме отчайваш. Помисли малко:

  • долар = лев * (курс за деня)
  • интервал' = интервал * (курс на Лоренц)

Не ти ли е направило впечатление?

Мащабът, за който ти говориш, е коефициентът на Лоренц.
Вграденият проблем на СТО е, че този мащаб би трябвало да се прилага симетрично - от едната система към другата и обратното; не може само в едната посока.
Затова парадоксът с близнаците се "разрешава" като прилагаме мащаба само в едната посока.
Ако мащаба го прилагаме в двете посоки, както е според СТО, то парадоксът е неразрешим.

Защо въобще спориме за симетричността на отправните системи в СТО, след като тя е дадена по условие?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Проблемът е, че това твърдение е вярно и за двете отправни системи. 
И тъй като те са огледален образ една на друга, как определяме на кой времето тече по-вавно и на кой по-бързо?

Условието е, че не са симетрични.Това е зададено По условие.Друг е въпроса дали се знае в коя се забавя.Трябва да се провери....Ако се знае в коя се забавя значи в другата не се.На обратно пак е така.Няма значение гледната точка.Тва е идеята мисля🤔

Редактирано от Недоспал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, gmladenov said:

Честно казано ме отчайваш. Помисли малко:

  • долар = лев * (курс за деня)
  • интервал' = интервал * (курс на Лоренц)

Не ти ли е направило впечатление?

Не, не ми прави впечатление това, защото е само някакъв много частен случай, подбран специално за да могат да се демонстрират определени свойства. Запомнете, частен случай. Човек е хубаво да ги гледа частните случаи, но е добре и да има поглед на цялата картинка, а тя е много по-различна.

Например вторият израз който сте написали може да се препише и така:

интервал = интерва;' / (курс на Лоренц)

- точно това което се опитвам да ви обяснявам, че това което наричате "промяна на мерните единици" може да увеличава интервалите и да увеличава дължините, т.е. нямаме симетрия. Нещо повече, можем да имаме такава ситуация в две взаимоподвижни системи, че вължината на един обект в едната да е равна на дължината на същият обект в другата, а системите по условие да са взаимоподвижни. Или с интервалите, коефициентът който използвате да бъде 1 а не познатият ви коефициент на Лоренц. Всичко това зависи от обтоятелствеността, а не от някаква изнасилена симетрия която се очаква.

Та бях тръгнал да ви разправям, че в случая е добре човек да има поглед върху цялата картинка. А цялата картинка е, че лоренцовите трансформации не са трансформации с мащаб, а трансформации на въртене (ротация).

Може да погледнете за ротацията в Minkovski space  или тук  Само погледнете колко често се говори за ротацията и олко препратки има за нея.

При въртене естествено е да получите едни проекции в една система по-големи или по-малки от проекциите на същият обект в друга система, . Можете при въртене на ненулев ъгъл проекциите да не се променят. Много фокуси са възможни, но това не е мащабиране, както си го представяте. Мащабиране е само в частни случаи, и то мащабиране такова, че от система А към система В величината расте, а от система В към систем А същата величина намалява, както изискват простите закони на математиката - никаква симетрия,. Симетрия може да получите само в някаква много специфични обстоятелства, когато "мащабът" е единица. Но това е тривиална симетрия, не такава каквато си представяте.

Колко пъти още трябва да се връщаме на този разговор?

Цитирай

Вграденият проблем на СТО е, че този мащаб би трябвало да се прилага симетрично - от едната система към другата и обратното; не може само в едната посока.

Защо това трябва да е проблем  на СТО и защо мащабът трябва да се прилага по този начин? Как сте стигнали до този неверен извод? Кое ви дава основание за такова твърдение - Лоренцовите трансформации, които следват от двата постулата на СТО (и не са симетрични, ако се вгледате в тях)? Защото няма от къде другаде да дойдат основания за това твърдение.

Цитирай

Ако мащаба го прилагаме в двете посоки, както е според СТО, то парадоксът е неразрешим.

Точно така, ако така би било според СТО както си го представяте, парадоксите с тракторр да ги ринеш. Но не е така според СТО, вместо да си представяте такива страхове, използвайте лоренцовите трансформации както изискват правилата. Ще получите резултата очакван според СТО, и няма да има никакви парадокси. Работете с количественият аапарат на СТО, и ще разберете кога има или не симетрия, вместо вда я постулирате като предразсъдък (който не е оправдан, както се вижда).

Трябва ли да повтарям, че симетриите дето ги очаквате не идват от СТО, а изглежда от нещо което не сте разбрали докрай? Затова бъдете последователен в прилагането на законите, без излишни очаквания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Недоспал said:

Условието е, че не са симетрични.Това е зададено По условие.Друг е въпроса дали се знае в коя се забавя.Трябва да се провери....Ако се знае в коя се забавя значи в другата не се.На обратно пак е така.Няма значение гледната точка.Тва е идеята мисля🤔

Нека разгледаме парадокса с тризнаците: Пенчо, Генчо и Атанас.
Пенчо и Генчо излитат с две ракети в противоположни посоки от два противоположни края на земята. Атанас остава на земята.
Ракетите на Пенчи и Генчо са еднакви и изпитват еднакво ускорение и въобще всичко е еднакво.

По подобие на парадокса с близнаците, Пенчо и Генчо са по-млади от Атанас когато се прибират на земята, защото Атанас не е изпитал ускорение.
Пенчо и Генчо, обаче, също са били в движение един спрямо друг - и следователно времето на единия (или може би на другия?) също се е забавило.
Хайде сега кажи на кой?

😎

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, gmladenov said:

Нека разгледаме парадокса с тризнаците: Пенчо, Генчо и Атанас.
Пенчо и Генчо излитат с две ракети в противоположни посоки от два противоположни края на земята. Атанас остава на земята.
Ракетите на Пенчи и Генчо са еднакви и изпитват еднакво ускорение и въобще всичко е еднакво.

По подобие на парадокса с близнаците, Пенчо и Генчо са по-млади от Атанас когато се прибират на земята, защото Атанас не е изпитал ускорение.
Пенчо и Генчо, обаче, също са били в движение един спрямо друг - и следователно времето на единия (или може би на другия?) също се е забавило.
Хайде сега кажи на кой?

😎

На единия от двамата😉.Тва е все едно да ме питаш.За Пенчо, Генчо И Атанас имало пет ябълки Зелени Червени и Жълта. Жълтата Взел Атанас.Пенчо и Генчо и те трябвало да вземат по една.Какви ябълки са взели се пита.Къде е парадокса?Просто не знаем.Но знаем че не са взели жълтата.

Все пак не съм сигурен де ,който знае да каже дали е така 😃

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...