Отиди на
Форум "Наука"

Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Нито синът на Иван Грозни умира на части, нито вагонът се анихилира на части. По условие и двете събития са моментални.
Така че не си измисляй глупости като децата 🤣.

Нека пак да повторя и да потретя:
Тук не става дума за практичността на конкретния пример с вагона.
Ние говорим общо за алгоритъма на СТО: ако определени условия са изпълнени,
то същият този алгоритъм води до логическо противоречие. Това е факт.
Примерът с вагона е само една илюстрация на този факт.

по условието, което задаваш, когато светлината достигне до двата края на вагона, това е нещо като спусък, който задейства убийството или взрива. Некоректното на това условие е, че не уточнаваш в коя система светлината трябва да достигне до двата края - на вагона или на гарата.

Ако е на вагона - вагонния наблюдател вижда как светлината достига едновременно до двата края на вагона и моммето умира или вагонът се взривява. За гаровия наблюдател светлината достига лявата страна. Следва убийството, светлината достига до дясната страна. Или стига до лявата страна, после БУМ и светлината не стига до дясната страна.

Ако услъвието е светлината да стигне до двете страни за гаровия наблюдател. Той вижда как първо стига в ляво, после в дясно и накрая е убийството или взрива. За влаковия наблюдател светлината достига до двете страни, следва известен времеми интервал и после убийство или бум.

Някъде виждаш ли логическо противоречие

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 7 минути, gmladenov said:

Значи ако (Л = не) и (Д = не), синът на Иван Грозни е жив, а ако (Л = да) и (Д = да), той е убит.

Тук пропускаш къде точно се случва събитието със сина - до лявата стена. Това определя еднозначно конфигурацията на събитията в системата на влака. На база тази конфигурация са следствията - твърденията които съм ти цитирал - те са следствие от конфигурацията на събитията, не са зададени по условие.

От тази конфигурация на събитията в системата на влака  пряко следва еднозначно конфигурацията на събитията  в системата на гарата. И там, в резултат на тази конфигурация, вече може да направиш следствие - кога ще е жив там, кога не.

Цитирай

Жизненото състояние" на сина на Иван Грозни по условие е недефинирано ако (Л = да), а (Д = не)
или ако (Л = не), а (Д = да)
, защото Л и Д са едновременни по условие.

Това също са следствия от конфигурацията на събитията в системата на влака, валидни само в тази система.

Цитирай

Когато извършим транслацията на всичките тези събития в отправната система на гарата,
Л и Д вече са не-едновременни и в интервала [tляво < t' < tдясно] имаме Л = да, а Д = не.

Точно така. Конфигурацията на събитията в системата на гарата е друга, други ще са и следствията от нея. Следствията са плод на конфигурацията, те не се пренасят автоматично. А какво точно ще са следствията, вече смятахме.

Цитирай

Както почихме, обаче, "жизненото състояние" на сина на Иван Грозни по условие
е недефинирано ако Л = да, а Д = не.

Това е следствие валидно в системата на влака. И там не се реализира, т.е. нямаме противоречие. В системата на гарата следствието е друго (неравенство), и при него също не достигаме до противоречие. В нито една система няма някаква неопределеност, защото всички събития се транслират еднозначно между тях. А вече от събитията си правиш следствията и условията.

 

Ако правиш ясна разлика между условието на задачата - конфигурацията на събитията които се случват (и които се транслират), и следствията от това условие във всяка система (които са продукт от конфигурацията на събитията там), виждаш че няма никакви противоречия. Те идват само когато пряко пренесеш някакви очаквания, без нужната транслация. Абсолютно всички "парадокси" в СТО се основават на такава грешка.

Link to comment
Share on other sites

Преди 27 минути, самотния вълк said:

по условието, което задаваш, когато светлината достигне до двата края на вагона, това е нещо като спусък, който задейства убийството или взрива. Некоректното на това условие е, че не уточнаваш в коя система светлината трябва да достигне до двата края - на вагона или на гарата.

Ако е на вагона - вагонния наблюдател вижда как светлината достига едновременно до двата края на вагона и моммето умира или вагонът се взривява. За гаровия наблюдател светлината достига лявата страна. Следва убийството, светлината достига до дясната страна. Или стига до лявата страна, после БУМ и светлината не стига до дясната страна.

Ако услъвието е светлината да стигне до двете страни за гаровия наблюдател. Той вижда как първо стига в ляво, после в дясно и накрая е убийството или взрива. За влаковия наблюдател светлината достига до двете страни, следва известен времеми интервал и после убийство или бум.

Някъде виждаш ли логическо противоречие

Както казах многократно , ако Вагона е наплют за подвижен по време на излъчването , доказах  и в системата на Вагон отраженията ще са Неедновременни, събитията са независещи от кой да е наблюдател, това е всъшност което казвам  и го доказах тук

<<<

  Преди 9 часа, laplandetza said:

Отново смляно ще ви го покажа. Когато в СТО, се приема постулатите, означава ,че за всички ИОС набедени за подвижни всичко би трябвало да е едно и също, но не е така  и лесно се доказва чрез свързани логически, според логиката и на релативизма ИОС, чрез събития. Две или три ИОС свързани в логическа и физическа ситема чрез повече от едно събития. Както и СТО твърди случването на събитията не се влияе от наблюдението, местната реалност в ИОС-ите, наблюдателите.
Вагон с крушката и отраженията и Гарата са много удобен пример. Нарочва се Гара за относително неподвижна, В Гара за да се изключи каквато и да е възможност чрез различните пътища на светлина, закъсняване на сигналите и възможност за <пренареждане> изкривяване, в логическия експеримент има многобройни наблюдатели на Гара, стотици хиляди,със сверени часовници по <време за Гара> и вървящи всиюки в една ИОС Гара, т.е. синхронно. Наблюдателите са разположени мисленно на нанометри от обектите в системата на Вагон, така е разположена постановката и е разрешено, Айнщайн ползва същите правила в неговите <опити>. Така се приемат за пренебрежими някакъв път на светлина от събитията във Вагон до наблюдателите на Гара. Тези събития всъщност не са две, а три, Светване на крушка, първо, засича се при изравняване със съответния наблюдател и при движение на вагон, всеки изравнен с крушка цъка, така се описва пътя на крушка, т.е. движи се.Движат се и краищата на вагон, засичат сеи се отчита движение докато светлината пътува към местата за отражение. Това всичко Ултимативно изключва възможност за Наблюдатели на Гара отраженията да са Едновременни, защото трябва да се запази <закона> постулираното Скорост на светлина не зависи от скорост на излъчвател, т.е. трябва да е <С>, отчетена от Гара, което пук поради движението на отражателите, противоположно за светлинния фронт означава Неедновремнност.Тази Нееддновременност се отчита, цъка и записва от наблюдатели Гара. Първо е това отражени е в Лявата част, после в Дясната. Тъй като Наблюдатели Гара са на нанометри от отражатели, няма Никаква, повтарям Абсолютно Никаква Възможност за Разместване предаването на Неедновременността на събитията, светлина е изключена като фактор в някаква Относителност при този случай. Това означава Непротиворечив извод, физическо необоримо заключение, Събитията са Неедновременни и в ИОС Вагон, и биха отчетени като такива, ако има система наблюдатели във Вагон с юасовници, сверени по Вагонно време, на нанометри от отражателите. Те биха го отчели по друго време, това на Вагон, но Няма Абсолютно Никакъв начин да отчетат друго , освен НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ.

Самоцитирах се, да е пълно.
Както съм казвал, ако и в иос Вагон ,построите наблюдателна мрежа на същия принцип, тези наблюдатели няма да имат друг избор освен да засекат отново НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ.
  Сега същата система от свързани в случая ги направихме 3 събития в 2 ИОС. Този път наплюваме че Вагон с всичко в него е неподвижен, движи се Гара. Според СТО, така наплют , означава след излъчване на светл. фронт от крушка , Вагон не се движи на никъде, наблюдателите ако сложат маркери за св.фронт ще отчитат симетрич. му прогресиране и достигане едновременно до отражателите. Същото, поради построяването на експеримент се изисква и за Гарови наблюдатели. Това обаче е Пълно противоречие, или Едното условие, или Другото, единствено съгласувано е без Абсурдност само ако се работи в една хипотеза, гара неподвижна и вагон подвижен, или гараподвижна, вагон подвижен, СТО е противоречива и погрешна, това следва от експеримент. Лесно чрез трансформациите може да се разпише. Като се има в предвид, път на светлина клони към нула, означава приемане на координати за двете системи като съвпадащи за моиментите на отражение, разписани по отделно за отделните <координати, на време за двете системи, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО показва и за ДВЕТЕ ИОС или НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ или ЕДНОВРЕМЕННОСТ, в зависимост дали наплюем Гара за Неподвижна или Вагон за Неподвижен. Сега разбрахте ли мпровала в този франкенщайн, набързосглобен наречен СТО.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 часа, fenfren said:

Преди 8 часа, scaner said:

 

   

 

     За да се изпълни интерферометричен опит трябва светлината от един източник да се разцепи на два лъча, което усложнява опита. Ако имате подходяща идея как да стане това споделете я. По начало аз мисля, че интерферометричните опити са много капризни, например по отношение на вибрации и трябва да се провеждат в лабораторна обстановка. Освен това като имам предвид споровете около опита на Майкелсон-Морли в известна степен те са компрометирани. Може би това е причина опитите на Демянов [1,2] да се пренебрегват.

     Предимството на опита, който предлагам се състои в това, че такъв тип опити са били използвани в миналото за определяне на скоростта на светлината [3.4], т.е. този метод за определяне скоростта на светлината, в конкретния случа да се установи дали тази скорост се променя при движението на Земята в космоса, може да се смята за коректен и трудно би било да се атакува, например да се обяснява от гледна точка на специалната теория.

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------    

[1]     ether-noo.narod.ru

 

[2]     http://ether-noo.narod.ru/PLA_19468_Russian.pdf

 

[3]     A. Karolus, O. Mittelstaedt, “Die Bestimmung der Lichtgeschwindigkeit unter Verwendung des elektrooptischen Kerrefektes” Phys. ZS. 29 s. 698-702 (1928).

 

[4]   О.М. Марченко, В.С. Михалев, С.Н. Пеньков, „Демононстрационный вариант определение скорости свете в воздухе”- Вестник Ленингр. ун-та, 1978, №  16, с. 132-134

 

Не съм разгледал плана за експеримент. но при директно измерване на скорост на светлина, по <време на засичане> в една движеща се система по направление на движението и обратно на него , трябва да се открие разлика в отчетените времена на засичане.

<<<Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Това е опростен модел на мислен експеримент и основа за бъдещи реални експерименти, както и възможен уред за измерване на скорост спрямо и в Етерия, материалното пространство/време, за което е закотвено и предполагаемия Вакуум.

Използва се извода от хипотезата на Лапландеца, че Етерия формира съществуването на светлина, фотони с всички нейни степени на промени, простр. и съществуване, включително и най вче Константа <С>. Светлина съществува в Етерия , чрез непрекъснато взаимодействие с нея.

Мислен експеримент. Движещ се инерциално вагон с наблюдател и крушка по средата, два датчик/часовника по стените на вагона на равно разстояние от наблюдател и източник на светлина разпростр. във всички посоки, за удобство крушка.Вагон/ ИОС Вагон движещата се иос.

Гара , статичната ИОС, ИОС Гара сприготвени огромен брой наблюдатели със сверени часовници, готови да свидетелстват, застанали на сантиметър от където ще мине вагона.

В Иос Вагон , наблюдател сверява двата датчик часовника по своя часовник, датчик/часовниците са регистратори на фотони от крушката, когато засекат първия фотон от фронта на светл.вълна те сработват и отчитат времето, абсолютно еднакви са. Вагона се изравнява с Гарата , системата сработва , светва крушката , фронтовете прогресират, отчитат се датчиците.Наблюдател от Вагона събира данните от записа на датчици/часовници, отчита разлика във времето, задният е сработил по напред, това потвърждават и от Гарата. Разликата във времената е пропорционална на скорост на Вагон спрямо Етерия.

Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Скоростомер 2 се доказва по следния начин , за трудно загряващите в Гара и нейната ИОС, са организирани многобройни наблюдатели със сверени предварително в ИОС Гара часовници разполовени до линиитв и там до прозорците на влака , гледат и засичат с часовниците, снимат, те са за да имаме поглед едно като ползвае СТО, за да разобличим грешките и и второ като Гара близка до състояние на неподвижност спрямо и в Етерия.Според хипотезата на лапландеца отклонения във физичните процеси, явления, закони може да има за обекти в такива ИОС които са подвижни спрямо Етерия. Вагона го описахме със собствено сверените детектор/часовници и наблюдател. Преминава вагона , светва източника , сработват детектори и от гарата следят и засичат, от Гара потвърждават разлика във времето, от вагон след анализ на записите потвърждават същото.Това е съвсем логично , защото при светване на лампа, ако детекторите бяха огледала , наблюдател във вагон и тези от гарата буха регистрирали едновременно приемане на двта светлинни фронта от огледалата и тук поради засичае в една точка на пространство време събитие на едновременност , за всички възможни , според всички иос това било така, няма как да не е СПОРЕД СТО и според хипотезата.Тази едновеменност , поради <С> на светлина и симетричното скъсяване на размер/път е възможно само чрез не едновременно отражение от огледалата, поради различния път на светлина отивайки към огледалата .След отражението пътищата на светлина също са различни , но с обратни стойности, общо отиване връщане за предна и задна част са равни.

За сга трябва да отхвърля в този модел , Скоростомер 2, ползването на масови обекти, за да се ускорят , добият скорост има предаване на импулс и тези процеси при движение в Етерия са различно протичащи и предадения импулс е различен по направление на движението и обратно на него, поради това тъй като тук е важно , ключово скорост спрямо етерия и размер на обекта , в този случай ще има относителност и ако пробвам да изчисля може да покрие <разликите> , вероятно няма да има различни времена. При първия скоростомер не беше от решаващо значение предадения импулс, просто там имахме неравенства в скорост спрямо етерия. Светлина е и причина за новата постановка , нейната скорост спрямо етерия, вътре и спрямо нея винаги е <с> , като локална константа, разликите в импулс се изразяват по друг начин , не участва промяна в скорост <с> , има доплер. >>>

Тука е грубо представено, може да има неточности, примерно реална физическа промяна в <размер> на обектите, неизвестно дали има такава, допускам да има , но вероятно е симетрична по всички направления. и др. вероятно. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, scaner said:

Тук пропускаш къде точно се случва събитието със сина - до лявата стена.

Виж сега, колега. Аз много ясно съм показал, че логическите връзки между събитията се губят при транслацията.
Така че загубата на тези връзки е факт. Ти това не можеш да го оспориш.

Загубата на тези логически връзки явно не е никакъв проблем за теб ... но това е твое лично мнение.

За логическата вярност/коректност на СТО, от друга страна, загубата на логическите връзки между събитията
е проблем, защото води до логическо противоречие ... и това е факт, а не мое мнение.

Там е разминаването: лично мнение срещу факт.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Виж сега, колега. Аз много ясно съм показал, че логическите връзки между събитията се губят при транслацията.

Логическите връзки не се транслират - транслират се само събития. Логическите връзки са следствие от мястото на тези събития в пространството и времето - и следователно, ще бъдат различни в двете системи. Това е закон, тука няма шикалкавене. Това са фактите, и с тръшкане и истерия няма да се променят.

А вече ако ти не успяваш да направиш логическите връзки между зададените събития, и почват да ти се губят, не е проблем на СТО.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 часа, scaner said:

Логическите връзки не се транслират - транслират се само събития. Логическите връзки са следствие от мястото на тези събития в пространството и времето - и следователно, ще бъдат различни в двете системи.....

Това е така, но събитичта се Случват и независят от видовете ИОС, така е според СТО, от тук на татък има различна субективна реалност за наблюдателите в ИОСите. За вагон, там промени в обекти на тази иос правят в случая 2 или 3 събития. Ако приемем светване на лампа за начално събитие другото е отражение от ляво и последно е отражение от дясно, така се случват независимо от това кой ги наблюдава, поради Втори постулат, вагонът ако е приет да се движи по време на разпространение на светлин.фронт, събитията са задължени да се подредят по този начин, независимо от наблюдателите, СТО го изисква с нейния Втори постулат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Стелян said:

Бих казал също, че това е исмукано от пръстите на някой шарлатанин релативист:lol:

С този нАучен подход ти вече си готов за БАН. Там често са така - един казал, друг рекъл...:balloons:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, gmladenov said:

Това пък откъде го измисли ??

Аз правя формална проверка на логиката на СТО.
Като програмист това ми е работата ... от 25 години насам.

Е, ама обективната реалност се различава от виртуалната реалност.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

     Преди 2 часа, scanner said

Лъчът се дели на две със светоделителна пластинка. Това е полу-прозрачно огледало, с тънък нанесен  слой така, че да пропуска половината светлина, и да отразява другата.        

 

     Не е нужно да ми се обяснява, как се цепи светлинния лъч. Имам предвид, че

интерферометричните опити са по-сложи. Трябва да имаме отделно лазерен източник, отделно полупрозрачна пластина, огледала, поляризатори, екран, оптичен уред за наблюдение и т.н. Обясни ми как, между тях ще вкараш светлинния лъч в оптичното влакно.    

     Виж на снимките колко по-просто е всичко това в предлагания експеримент:

     Не e проблем и фактът, че при интерферометричен опит се използва директно работната честота на лазера и той е по-чувствителен. Аз тук използвам оптични модулатори с честота до 20 GHz, защото са на достъпни цени. На пазар се предлагат и такива с честота 100 дори 400 GHz, но много по-скъпи. Не е проблем и дължината на оптичния път. Достатъчно е той да е 1000 – 2000 m. Оптичното влакно се намотава на антената и тя може да се използва в домашна обстановка. Друго предимство е, че по време на експеримента в реално време може да се наблюдава, както показанията на излъчвателя, също така и показанията на приемника на оптична мощност (вляво на снимката) и да се види дали при промяна посоката на антената големината на сигнала в приемника се променя.

    Моя проблем сега е в това, че от сигнал генератора с две малки кабелчета към модулаторите (в средата) трябва да се подаде управляващо напрежение с честота до 20 GHz. Освен това този сигнал генератор трябва да е по-съвременен и да може да създава цифрови сигнали. Един такъв съвременен уред е доста скъп с много нули в долари, На нашия пазар такива не се предлагат и не си струва да се купува само за един експеримент. Може би в някои по-нови лаборатории го имат. В института по космически изследвания има само такъв с честота 3,2 GHz.

     Тук няма да коментирам въпросът защо смятам опитът от типа Майкелсон-Морли за компрометиран. По-подходящо е да се каже, че експерименти от този тип не могат да решат спора има или няма принцип на относителност на Айнщайн. Ето защо като пример предложих да се запознаете с опитите на Демянов. За сведение той е бивш професор от военно морската академия в Новоросийск. Неговите експерименти опровергават СТО, но не се признават. Препоръчам на спорещите във форума да се запознаят с тях (всички статии на Демянов на адрес ether-noo.narod.ru)

 image.thumb.png.78eab11b89dda5d3c0631d55c4eeef70.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, fenfren said:

Моя проблем сега е в това, че от сигнал генератора с две малки кабелчета към модулаторите (в средата) трябва да се подаде управляващо напрежение с честота до 20 GHz. Освен това този сигнал генератор трябва да е по-съвременен и да може да създава цифрови сигнали. Един такъв съвременен уред е доста скъп с много нули в долари, На нашия пазар такива не се предлагат и не си струва да се купува само за един експеримент. Може би в някои по-нови лаборатории го имат. В института по космически изследвания има само такъв с честота 3,2 GHz.

Точно затова предлагах по-евтиният и достъпен интерференционен експеримент.

Цитирай

Ето защо като пример предложих да се запознаете с опитите на Демянов. За сведение той е бивш професор от военно морската академия в Новоросийск. Неговите експерименти опровергават СТО, но не се признават. Препоръчам на спорещите във форума да се запознаят с тях (всички статии на Демянов на адрес ether-noo.narod.ru)

Проблемът с Дамянов е, че резултатите му нямат независимо потвърждение. Всеки който работи в тая насока получава различни скорости по величина, в различни посоки. Още от времето на Стефан Маринов е така.

Дали такива единични експерименти опровергават нещо? Спомням си навремето, когато правех лабораторно упражнение по измерване на земното ускорение. Колкото и да се стараех, резултатът ми се получаваше в интервала 11-13 m/s^2, далеко от вярното 9.8. Опровергал ли съм с измерването си казионната наука?   :)Кой и защо би ме признал?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Малоум 2 said:

Е, ама обективната реалност се различава от виртуалната реалност.

Аз ти показвам (най-буквално ти го смятам с логическото сметало),  че като превърнеш едновременни
събития в не-едновременни, стигаш до логическо противоречие. Тоест, до неистина.

Ти, обаче, си приел тази неистина за обективна реалност .... и си мислиш, че аз говоря неистини.

Това е добър пример за логическо отрицание. След като приемеш една неистина за истина,
истината за теб вече е неистина.

Между другото, "обективна реалност" е безсмислено понятие в релативизма.
Там имаш само субективна реалност: тази на наблюдателя.
относителен = субективен

"Обективна реалност" и "относителност на едновременността" са несъвместими.
обективен = абсолютен

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, gmladenov said:

Аз ти показвам (най-буквално ти го смятам с логическото сметало),  че като превърнеш едновременни
събития в не-едновременни, стигаш до логическо противоречие. Тоест, до неистина.

Аз нищо не превръщам.

Обективно - Крайната скорост (С в случая на "гледане"- принципно с вълни - нали показа "промяната-последователност на получаване на инфо" с жабчетата в езерото - с мех. вълни🤨), с която се получава информацията от събития, ги подрежда  ОБЕКТИВНО "по време на регистриране" в датчика. Както вече казвах - случилите се събития са в МИНАЛОТО на наблюдателя им за момента на регистрацията им. Но - това не го разбра - още от дискусията за анизотропията  на реликтовото.😎

И Лоренц показва как се "вади информация" от миналото - по време на случването им на събитията, а не по време на регистрация от наблюдател. Затова и СТО работи правилно. При комп. симулации - си подреждай събития както си искаш, като на кино - може напред да въртиш филм или назад, или частично ... нанякъде. Но - не е обективна истина.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Малоум 2 said:

При комп. симулации - си подреждай събития както си искаш, като на кино - може напред да въртиш филм или назад, или частично ... нанякъде.

Пак се бъркаш. СТО е тази, която пренарежда събития, не аз.
Аз лично съм абсолютно против пренареждането на събития.

 

Цитирай

Но - не е обективна истина.

Пак се бъркаш. За да имаме обективна истина, трябва да имаме наблюдател, който е независим от всички останали наблюдатели.
Тоест, трябва да имаме абсолютна отправна система ... каквато аз лично настоявам да има ... а ти и СТО отричате.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Аз ти показвам (най-буквално ти го смятам с логическото сметало),  че като превърнеш едновременни
събития в не-едновременни, стигаш до логическо противоречие. Тоест, до неистина.

Не те знам що за програмист си, но логиката определено ти е изключително зле. Не познаваш основите и, някакъв зле разбран автоматизъм те води в нея, имаш чувство че я знаеш без да я разбираш.

Логиката е съвкупност от няколко елемента. Първият това са логическите правила. В общият случай те са неизменни, могат при консенсус да се приемат нови правила или променят старите, както е в някои области на математиката, но това не е нашият случай. Вторият елемент това е обстоятелствеността, върху която се прилагат логическите правила. Това са обектите над които се работи, в нашият случай това са събитията. И третият елемент това са физическите ограничения, които се налагат при прилагането на правилата. Например че максималната скорост е скоростта на светлината, че причината винаги е преди следствието, и т.н.

В нашият случай имаме събития, които се описват в отправна система. Логическите правила ги анализират, определят причини и следствия, процеси които предизвикват тези събития и които са предизвикани от тях, спазвайки наложените ограничения. Всичко това не идва от небето или от условия на задачи, а е само следствие от конфигурацията на събитията, от описваната реалност. Ти не знаеш какво някой друг в друга отправна система си е наумил, имаш само обективността дадена чрез събитията.

В системата на гарата имаш подредба: първо лявата стена стига светлината, после дясната. Първо умира сина при лявата стена, тя се взривява, после се взривява дясната стена. Това са логически следствия които имаме в тази система, и в тях няма логическо противоречие. А това че имало отправна система на влак, в който част от събитията били едновремени, това ти е бонус в познанието, това не променя нищо в логическата разстановка на събитията и техните следствия в системата на гарата. Същото е в системата на влака - никой не го е еня какво става в някаква друга система - във влака има събития в определена конфигурация, от която произтичат определени логически последствия за тази система. Логическите връзки са следствие от реалността, въплътена в случая от конфигурацията на събитията.

Ти обаче не успяваш да създадеш модел на действителността, която трябва да опишеш, а само повтаряш някакви безпоочвени мантри - доказал си бил нещо, макар че няма никакво доказателство а само твърдения. Затова и се чудя, що за програмист можеш да бъдеш при тая ситуация? Занаятчия може би, codemonkey, но не и аналитик.

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 часа, fenfren said:

 

  ....

 

Погледнах набързо само началото в проекта за експеримент, не разбрах технически как ще измерите разлика в скорост. По лесно ли ще е само разлики, закъснения по направление на движение  в сравнение с обратно на движение и контроли перпендикулярно.

При всички случаи има различни <пътища> на светлина в движеща се система. Скорост е константна< С>, , търсят се разлики в <относителни> скорости на светлина , изразени не в стойност, с чрез неедновременност, закъснения.Атакува се Първи постулат, а Втори ще бъде <относително Неверен> 

Теоретично лесно се доказва <относителна скорост> спрямо светлина, т.е разлики по направления по посока скорост на обектите.Вече го доказахме. Ако реален експеримент успее , доказва се Материалното, Физическо Пространство/време. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Шпага said:

С този нАучен подход ти вече си готов за БАН. Там често са така - един казал, друг рекъл...:balloons:

Твоето мнение не ме интересува, кой бил за бан кой не. Ти май искаш да ме баннат. Няма да е на твоята за съжаление:lol:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Проблемът с Дамянов е, че резултатите му нямат независимо потвърждение.

Може никой да не се е наел да ги потвърди. Ти знаеш ли за такъв.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Стелян said:

Ти май искаш да ме баннат.

Стелян, това НЕ Е вярно! Не само теб, а въобще никого не съм искала да бъде баннат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Шпага said:

Стелян, това НЕ Е вярно! Не само теб, а въобще никого не съм искала да бъде баннат.

Добре, може криво да съм си помислил. Всеки човек е склонен към това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Ти обаче не успяваш да създадеш модел на действителността, която трябва да опишеш, а само повтаряш някакви безпоочвени мантри - доказал си бил нещо, макар че няма никакво доказателство а само твърдения.

Нов пример:
Синхронизираме две отправни системи в момент t0 = t0’ = 0.
След една секунда ( t1’ = 1), в движещата се отправна система светва крушка, чийто пространствен координат е x’ = -c2 .
В стационарната система транслираме времевия координат на това събитие с обратната Лоренцова трансформация:

tm.gif.2b830533731fb1d6594b9409d836c778.gif

Както се вижда от формулата, за стойности (v > 1) се получава отрицателен времеви координат: t < t0.
Тоест, светването на крушката, което по условие се случва след синхронизирането на двете системи, изведнъж се оказва,
че вече се е случило в стационарната система; тоест, преди синхронизирането на двете системи.

За всеки рационален човек, това е логическо безсмислие, защото времето върви само напред.
Не може едно събитие, което по условие се случва след друго събитие, също така да го предхожда.

За един заклет рекативист, обаче, това не е никакъв проблем. Нал тъй, колега.
Я сега обясни защо тук нямаме никакво логическо противоречие.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, gmladenov said:

Нов пример:
Синхронизираме две отправни системи в момент t0 = t0’ = 0.
След една секунда ( t1’ = 1), в движещата се отправна система светва крушка, чийто пространствен координат е x’ = -c2 .
В стационарната система транслираме времевия координат на това събитие с обратната Лоренцова трансформация:

tm.gif.2b830533731fb1d6594b9409d836c778.gif

Както се вижда от формулата, за стойности (v > 1) се получава отрицателен времеви координат: t < t0.
Тоест, светването на крушката, което по условие се случва след синхронизирането на двете системи, изведнъж се оказва,
че вече се е случило в стационарната система; тоест, преди синхронизирането на двете системи.

Четем внимателно условието:

След една секунда ( t1’ = 1), в движещата се отправна система светва крушка,

Да е дадено тук в условието някакво ограничение, че в стационарната система това събитие се случва след синхронизиране на часовниците? Не, такова ограничение няма. Как тогава ти хрумна, че има някакво противоречие?

Предразссъдъците убиват мисленето, запоми!

Цитирай

За всеки рационален човек, това е логическо безсмислие, защото времето върви само напред.
Не може едно събитие, което по условие се случва след друго събитие, също така да го предхожда.

Времето върви само напред и в двата случая. А две събития могат да бъдат разменени във времето без последствия, ако не са свързани с причинно-следствена връзка - т.е. ако са на достатъчно голямо разстояние.

Просто е, само човек трябва да почне да мисли. Повече хигиена в мисленето трябва, да се измете наличният боклук под форма на безполезни предразсъдъци.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

     Преди 6 часа, scaner said:

! Точно затова предлагах по-евтиният и достъпен интерференционен експеримент.    

 

     Ето колко прост и достъпен интерферометъра на Молър. (http://www.orgonelab.org/miller.htm)

   Miller began his work on the question of ether-drift and light-beam interferometry with Edward Morley, from 1902 to 1906, using an apparatus three times as sensitive as the original interferometer used by Michelson-Morley in 1887. In later years, from 1921 through 1928, Miller made additional refinements for sensitivity in his interferometer, obtaining increasingly significant positive results. His interferometer was the most massive and sensitive ever constructed, with iron cross-arms 4.3 meters across, and standing 1.5 meters in height. Four sets of mirrors were mounted on the end of each cross-arm to reflect light beams back and forth 16 times horizontally with a total round-trip light path of 64 meters, starting from the same light-source, and finally recombined to form interference fringes whose movement relative to a pointer was read through a magnifying telescope. The large apparatus was floated inside a circular tank of liquid mercury, providing a frictionless base for rotation. Fringe-shift movements (in tenths of a fringe, plus or minus in direction) were observed by one person who walked around with the apparatus while it turned, speaking out the readings at the ring of bell which automatically sounded when electrodes made contact at 24° intervals (dividing the circle into 15 parts). An assistant then noted the readings on paper. The readings, from consecutive turns of the apparatus were then organized into "sets", which were made at different times of day and at different seasons of year. Data sets were then averaged according to a sidereal time clock, which was correlated with external celestial coordinates. Miller became convinced of an ether Earth-entrainment effect, which necessitated using the apparatus at higher altitudes (to reduce the anticipated entrainment-effect of sea-level environments), and he additionally undertook the experiments in structures where the walls at the level of the light-path were open to the air, covered with canvas. Only glass, or glass and light paper covers were used along the light-beam paths, with all wood or metal shielding removed. By contrast, the original Michelson-Morley interferometer had a round-trip light-path of around 22 meters (Michelson 1927, p.153), and the experiments were undertaken with an opaque wooden cover over the instrument, situated in the basement of one of the large stone buildings at CaseSchool in Cleveland.

      За сведение моята опитна установка без сигнал генератора тежи около 20 kg. Харесал съм един сигнал генератор, който тежи 2,4 kg но дори и втора употреба в ebey струва 17000 $. Това сложно ли е? Не е и много скъпо. Може би в някои лаборатории има такива уреди, които не се използват. В един институт на БАН аз попаднах на подходящи уреди. За съжаление създателя на тази лаборатория беше починал и кабинетът му беше заключен. Един от специалистите, който може да работи с тези уреди беше заминал в чужбина. Говорих с професорка от тази лаборатория, която каза, че разбира само от теория и не може да ми помогне. Освен това, когато отново помолих да видя уредите беше ми казано, че ключът е загубен и не може да се влезе. Може да се досетите защо.

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

Как всъщност работи експеримента, има антена, където има път на ел;ектромаг. излъчване, но как е нагънато, напред назад, ако е по посока и обратна на движението , какъв е смисълът, получава се същото, все едно няма движение.Различни относителни скорости на светлина спрямо движението ще има ако пътя е по едно направление.Цялата конструкция се прави в условията на движение на Земята, т.е би трябвало винаги да има разлика в конст.<С>, но как това ще се засече, като и в самите уреди ще има променени процеси заради движението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 55 минути, scaner said:

Да е дадено тук в условието някакво ограничение, че в стационарната система това събитие се случва след синхронизиране на часовниците? Не, такова ограничение няма. Как тогава ти хрумна, че има някакво противоречие?

В момента на синронизация на двете системи, светването на крушката все още не се е случило.
Така че то не съществува в нито една отправна система ... по условие.

След синронизацията, то се появява в стационарната система ... със задна дата.
Щом е със задна дата, обаче, значи то трябва вече да се е случило по време на синхронизацията ... а по условие то все още не е.

Значи по време на синхронизацията, светването на крушката хем се е случило, хем не е.
На това му се вика логическо противоречие, колега.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...