Летните олимпийски игри 2021 г и българския спорт

[nik1]

 

Цитирай

 

XXXII летни олимпийски игри (на френски: Jeux Olympiques d'été de 2020, на английски: 2020 Summer Olympics, на японски: 夏季オリンピック 2020 Nisen Nijū-nen Kaki Orinpikku, официално наименование – Игри на XXXII Олимпиада) са XXXII летни олимпийски игри, които трябваше да се проведат в столицата на Япония Токио^[1] през 2020 г.^[2][3]. Вследствие на започналата Пандемия COVID-19 президентът на МОК Томас Бах се съгласява да отложи игрите с една година^[4]. Токио ще е домакин на летни олимпийски игри за втори път след XVIII летни олимпийски игри през 1964 г.

Игрите се отличават с добавянето на 4 нови олимпийски спорта – карате, спортно катерене, сърфинг и скейтборд, както и на три нови дисциплини във вече съществуващи спортове – баскетбол 3х3, фрийстайл BMX и щафетно колоездене.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Летни_олимпийски_игри_2020

 

Ако игрите се провеждаха през това лято, в кои  спортове според вас България би могла да вземе медали?
Да поговорим за тези спортове, и за българските (и не само) спортисти..

 

Нека да започна с един спорт 

В художествената гимнастика , българските гимнастички, или ансамбъла им по-точно би имал немалки шансове за медали:

 

Този филм (представяне на европейското първенство в Гуадалахара през 2018 на момичетата от настоящия БГ - ансамбълен тим) ми харесва заради страхотните коментари, който са направени от чужди  коментаторки. Има бг- субтитри към тях.

 

[nik1]

 

Отново с коментари и субтитри..

 

 

Редактирано Април 27, 2020 от nik1

[nik1]

 Един страхотен  кратък ростър (без представяне на спортистите) на отборите на Русия, Италия и България - с музика (Max Brhon - Humanity). Представен е от Rhythmic Gymnastic World.

Трябва да се види.

 

 

 

Russia, Italy, Bulgaria on the Road to Tokyo 2020

Last Year Russia, Italy and Bulgaria are the only three Teams to be qualified for the Tokyo Olympic Games 2020 Will they be again on the podium at the next World Championship?

 

Редактирано Април 27, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 14 часа, nik1 said:

Ако игрите се провеждаха през това лято, в кои  спортове според вас България би могла да вземе медали?
Да поговорим за тези спортове, и за българските (и не само) спортисти..

Зависи от квотите, спечелени в квалификациите, доколкото виждам досега са проведени квалификации не за всички спортове, спечелени са малко над половината възможни квоти:

Гимнастиката е шестият спорт, в който България ще има представител на XXXII летни игри. С най-много квоти за Токио 2020 е художествената гимнастика с три (ансамбъл + две индивидуални), а леката атлетика (Ивет Лалова и Мирела Демирева) и плуването (Антъни Иванов и Йосиф Миладинов) са с по две. По една имат стрелбата (Мария Гроздева) и борбата (Тайбе Юсеин).

По-рано Международният олимпийски комитет заяви, че всички спортисти, които вече са се класирали, ще запазят квотите си. Понастоящем 57% от тях вече са раздадени.

https://gong.bg/oshte-sport/drugi-sportove/multimedia/video/kvoti-za-tokio-shte-se-razdavat-pochti-do-zapochvane-na-igrite-584288

https://www.segabg.com/category-sport/gimnastik-donese-10-kvota-na-bulgariya-za-tokio-202

Като гледам статистиката обаче, трендът е определено надолу, макар че спортният министър Кралев е оптимист:

Не следя много другите спортове, според мен пак основно на художествената гимнастика ще се разчита за медали, както и досега, макар че там руското лоби в журито е непробиваемо за златните медали:

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

 

Не следя много другите спортове, според мен пак основно на художествената гимнастика ще се разчита за медали, както и досега, макар че там руското лоби в журито е непробиваемо за златните медали:

 

Да..

Редактирано Април 28, 2020 от nik1

[nik1]

 

Какво да кажем, Киров?

 

 

Ако имаше малко по-широка визия при управляващите ни "мачовци", селски пръчки и  "бекове" / и ритнитоковци най-вече/, можехме да развиваме повече тези спортове, в които имаме таланти и дадености:

- художествената гимнастика (и гимнастиката изобщо) е един от тях, с доказани таланти, дадености (1) и постижения (2) на нацията,

(1) вкл и като антропологичен фенотип ("раса") на  българския етнос.. Украинците/украинците, българите/българките, и част от руснаците/ рускините принадлежат  към понтидните типове - т.е в мнзинството  си не са "щангисти" или "борци", а са по-скоро "гимнастици", заради по-грацилния строеж!

(2) Ние сме третата гимнастична нация в света по медали ( всъщност сме първата гимнастична нация в света , ако се гледат медалите на човек от населението), със зашеметяващите 427 медала (Китай  има 523 медала,  СССР и Русия - 1334), но на управляващите не им стига акъла и "хоризонтите" да го видят

Тя се развива с частна подкрепа ("Моторола:, Петрол) и на частни начала  и др. Държавата е склонна да инвестира в ненужни на никого футболни стадиони (освен на  популистите- партньори и патерици на  ГЕРБ и на БСП), но не и да популяризира и инвестира в гимнастиката. 

 

- само за информация: в последните 5-7 години се видя  че имаме таланти (като нация) и  в  женските отборни спортове, по-специално във волейвола:

ВК Марица Пловдив допреди 7 -8  години беше един полупрофесионален отбор (вече се професинализира ). Той захрани и продължава да захранва националния тим, който е съставен  преобладаващо  от маричанки

 

През 2018  година националният  женски волейболен тим   спечели убедително  Купата на претендентите в Лима (Перу) и се класира (влезна) в Волейболната лига (при "Големите" момичета)

 

 

 

 

 

През 2019 жанския ни волейболен отбор за малко не преби  шампионките от САЩ на тяхна територия , 

(отборът ни не се класира за Токио 2020 г,, доколкото помня)

 

 

 

 

 

Редактирано Април 28, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 3 часа, nik1 said:

Преди 4 часа, Б. Киров said:

 

Да..

Тук има и "българска връзка", споменават една прочута в миналото гимнастичка, а от години несменяем член и компания в пристрастните съдийски колегии, но парите нямат цвят и мирис, това е банално известно.

Преди 32 минути, nik1 said:

Какво да кажем, Киров?

 

 

Ако имаше малко по-широка визия при управляващите ни "мачовци", селски пръчки и  "бекове" / и ритнитоковци най-вече/, можехме да развиваме повече тези спортове, в които имаме таланти и дадености:

- художествената гимнастика (и гимнастиката изобщо) е един от тях, с доказани таланти, дадености (1) и постижения (2) на нацията,

(1) вкл и като антропологичен фенотип ("раса") на  българския етнос.. Украинците/украинците, българите/българките, и част от руснаците/ рускините принадлежат  към понтидните типове - т.е в мнзинството  си не са "щангисти" или "борци", а са по-скоро "гимнастици", заради по-грацилния строеж!

(2) Ние сме третата гимнастична нация в света по медали ( всъщност сме първата гимнастична нация в света , ако се гледат медалите на човек от населението), със зашеметяващите 427 медала (Китай  има 523 медала,  СССР и Русия - 1334), но на управляващите не им стига акъла и "хоризонтите" да го видят

Тя се развива с частна подкрепа ("Моторола:, Петрол) и на частни начала  и др. Държавата е склонна да инвестира в ненужни на никого футболни стадиони (освен на  популистите- партньори и патерици на  ГЕРБ и на БСП), но не и да популяризира и инвестира в гимнастиката. 

+++ Това е новост за мен, никога не съм предполагал, че сме на трета позиция по медали в гимнастиката в световен мащаб, пред САЩ и Япония, феноменално е.

Щангите бяха здраво напомпани със стимулираща химия, и когато това вече не може да се прави, балонът се спука. Въпреки химията обаче, имахме невероятни шампиони, няма да изреждам имена, тези хора са идоли за времето си.

Същото е с борбата, но там едва ли е имало толкова химия, колкото природни дадености и школа. Пак легендарни имена, но такива е имало и преди соца - Дан Колов, Никола Петров и доста други... Борците обаче по-късно станаха мутри, а днес май само жените ни отсрамват в борбата.

В бокса, според мен, също имаме шансове за медали, ако се инвестира достатъчно в нови таланти. Кобрата тръгна от аматьорския бокс и имаше успехи на Олимпийски игри.

Това за инвестирането в нови стадиони е грозно според мен, тъй като на тези стадиони не ходи публика. А не ходи, защото българският футбол е гнил откъм главата, мачовете са уговорени и се е превърнал в машина за хазартни залагания. Хората, феновете, не са чак толкова прости, че да не видят всичко това и в резултат стадионите са празни.

Във волейбола имахме доскоро и големи успехи и при мъжете, но отново дефектите са някъде в администрирането, тоест в главата, там се провалят нещата.

[kirasirrav]

И аз съм на същото мнение (най-общо казано ), като генетични заложби да го кажем, имаме потенциал във много неща (като сметнем % талантливи хора в България на глава от населението ), въпроса е че в съвременния спорт играят големи пари, поради това се търсят успехи и постижения на всяка цена, което ни води и до нечестни и несправедливи прийоми (тука включвам  и допинга), и като така, у нас се гледа основно да се развиват тези спортни направления, които обещават по-големи приходи, и които са по-добре спонсорирани в световен мащаб, а другите дисциплини и спортове се загърбват, неглижират и даже по-лошо, при положение че сме държава с доста малки финансови възможности, и в меценатство и благотворителност сме доста назад, не виждам добри перспективи като цяло.

Всичко което споменавам по-горе ме отблъсна силно от много спортове, не следя почти нищо с малки изключения (макар че се гордея когато българи постигат нещо и се борят на международната сцена).

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Щангите бяха здраво напомпани със стимулираща химия, и когато това вече не може да се прави, балонът се спука. Въпреки химията обаче, имахме невероятни шампиони, няма да изреждам имена, тези хора са идоли за времето си.

Същото е с борбата, но там едва ли е имало толкова химия, колкото природни дадености и школа. Пак легендарни имена, но такива е имало и преди соца - Дан Колов, Никола Петров и доста други... Борците обаче по-късно станаха мутри, а днес май само жените ни отсрамват в борбата.

 

Съгласен съм

Арменоидния  (малоазиатския) фенотип също присъства при българите (или е смесен с понтидния) - по-разпространен е при българските турци.
За него доколкото си спомням е характерна силата в кръста/гърба и подмишниците.  Не  си измислям, четох  някъде за това, само че не намирам източника. Доколко е вярно това, което четох за арменоидния тип, не знам - но фактологично се връзва

 

Не знам какво е станало с Биляна Дудова след опита и за самоубийство, 

https://www.straitstimes.com/sport/wrestling-european-champion-bilyana-dudova-recovering-at-home-after-attempted-suicide

Тайбе Юсеин изглежда спокойна и уверена:

https://gong.bg/boyni/borba/multimedia/video/tajbe-iusein-kvotata-za-tokio-e-edno-spokojstvie-558660

И тук показва много добра физическа форма и дух.

 

Цитирай

В бокса, според мен, също имаме шансове за медали, ако се инвестира достатъчно в нови таланти. Кобрата тръгна от аматьорския бокс и имаше успехи на Олимпийски игри.

Ако визираш аматьорския бокс, напълно съм съгласен.  Мисля ,че имаме потенциал  и дадености (като нация) в по-техничния аматьорски  бокс ..

При професионалния бокс според мен положението според мен е малко спорно.. .Навремето, ако помните  нашите шампиони от по-тежките категории отстъпваха пред  физически превъзхождащите си чернокожи кубинци..

Редактирано Април 28, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 44 минути, nik1 said:

Ако визираш аматьорски бокс, напълно съм съгласен.  Мисля ,че имаме потенциал  и дадености (като нация) в по техничния аматьорски  бокс ..

При професионалния бокс според мен положението според мен е малко спорно.. .Навремето, ако помните  нашите шампиони от по-тежките категории отстъпваха пред  физически превъзхождащите си чернокожи кубинци..

И двамата братя - Кубрат и Тервел - имат по един бронзов медал от Олимпийски игри, Кубрат от 2005 още като състезател в аматьорския бокс, Тервел от 2012 в Лондон, не знам дали е играл като аматьор или професионалист, мисля че като аматьор. Те обаче са нещо изключително, и като данни и като хъс за победи, и като произход, баща им, доколкото съм слушал и двамата, е изиграл голяма роля в мотивацията им да бъдат шампиони.

При борците имахме шампиони във всички категории, не беше нещо инцидентно, но в ония години целия източен блок пращаше спортисти, декларирани като аматьори, а те на практика бяха професионалисти, в които държавите за престиж инвестираха огромни за времето средства, говоря за 70-те и 80-те години на миналия век. Сега китайците правят нещо подобно.

Лично на мен ми харесва повече западната система на силни клубове, от които излизат шампиони. Там нещата се покриват като професионализъм, бизнес и инвестиции. Големите пари помагат да се направят големи спортисти, но всичко това е и бизнес, печалбата мотивира силно собственици, мениджъри и състезатели, действа естествения подбор на меритократичен принцип. У нас нещо подобно виждам единствено при футболен клуб Лудогорец, цялата верига от собственик до играчи работи на този принцип. Те всъщност са единствения български отбор на европейско ниво, всички останали са ерзац.

Оопс, грешка, Кубрат има бронзов на Световно в Китай, няма медал от Олимпиада, само Тервел има медал от Олимпийски.

[nik1]

 

Браво на нашето момиче. Браво , браво

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Лично на мен ми харесва повече западната система на силни клубове, от които излизат шампиони. Там нещата се покриват като професионализъм, бизнес и инвестиции. Големите пари помагат да се направят големи спортисти, но всичко това е и бизнес, печалбата мотивира силно собственици, менажери и състезатели, действа естествения подбор на меритократичен принцип. У нас нещо подобно виждам единствено при футболен клуб Лудогорец, цялата верига от собственик до играчи работи на този принцип. Те всъщност са единствения български отбор на европейско ниво, всички останали са ерзац.

Съгласен съм, и аз така ги виждам нещата.

Държавата обаче би могла да помага на спорта , на едно по-ниско ниво, в дъното на пирамидата. преди да се стигне до големите клубове. За това има и сериозни ЕС фондове и субсидии.

Въпросът е, че при сегашните упарвляващи няма сериозна мисъл, освен тази за усвояването на парите, и строежи на стадиони.

Как по-точно  не знам, но се сещам за хипотетичен пример:

Зала "Строител" в Пловдив до средата на 2015 г, преди нейната реновация беше направо негодна  за обитаване и ползване. 
Хипотетично можеше да се реновира и да се дава под наем много преди тази 2015-та 

И да се дава под наем с отстъпки за клубовете  който нямаха ( нямат) спонсори и средства , или просто да запълни празнината и нуждата? Така или иначе,  тези клубове  плащат наеми за залите, които ползват. 
 В тази връзка - помня, че навремето момичетата от Марица (волейбол)  играеха  и тренираха в базата на Лаута. Пиехме си бирата в едно заведение в региона , като ги засичах случайно - беше ми на път след работа, и отсядах там почти всеки ден на биричка

Тези клубове  според мен са в основата на "пирамидата" на спорта, защото не всеки "роден" талант отива в "големия клуб". Талантът обикновено (или поне често) тръгва от някъде - от клуб, който не е с възможностите на "големия".

Редактирано Април 28, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Не знам какво е станало с Биляна Дудова след опита и за самоубийство, 

https://www.straitstimes.com/sport/wrestling-european-champion-bilyana-dudova-recovering-at-home-after-attempted-suicide

 

ПС

https://gong.bg/boyni/borba/multimedia/video/biliana-dudova-radvam-se-che-otlozhiha-olimpiadata-583742

Цитирай

 

Трикратната европейска шампионка по борба, Биляна Дудова, коментира отлагането на Олимпийските игри в Токио за догодина. Хиляди спортисти изразиха недоволството си от взетото решение, но родната боркиня смята, че това ще бъде плюс. 

"За мен отлагането е огромен плюс. Радвам се, че се случи. Ситуацията не е приятна, но е необходимо да го приемем не като минус, а като възможност за по-добро представяне", сподели Дудова пред "България Днес". 

Дудова бе аут от своя любим спорт за 6 месеца заради инцидент, който я извади от борбата, но 22-годишната българка се завърна с нови сили в края на 2019-а.

"Сегашното ми ниво няма как да бъде сравнено с предишното, което беше много високо. Сринах се почти до нулата. Необходимо беше да започна от началото. Беше изключително трудно. Надграждах с всяко следващо състезание. Оправях грешките. Подготовката ми беше много добра. Бях готова да се явя на всички турнири за квоти. Щях да дам най-доброто за олимпийските игри. Планът беше там да бъда в топ форма. Сега ще имам още по-добра възможност да се изтренирам. Искам още на първото състезание да взема квотата. Най-голямата мечта е в Токио да се представя най-добре и да завърша на първо място."
Олимпийските квалификации в борбата не стартираха, тъй като бяха отменени непосредствено преди началото.

"Разбрахме, че квалификацията пропада 4-5 дни преди началото. Не беше приятно, защото имаме цели, минахме тежка подготовка, но в живота всичко се случва. Трябва да си готов за всяка ситуация. За мен лично е добра възможност, за да се върна към ежедневието. Ще се подготвя по-добре за следващата година стига да съм здрава. За всички спортисти по света ситуацията е подобна. Изчакваме нещата да се оправят. Сега е удобен момент да си помислим за други неща. Да отделим време за семейството. Да тренираме повече психиката. Трябва да покажем воля, характер и търпение, за да осъществим мечтите си."

Дудова не спира да тренира в домашни условия със специалните торби за подготовка, пудовки и топки с дръжки.

"Могат да се използват във всякакви условия. Без значение дали е на двора или в стаята. Няма как да се работи за реална форма, защото е невъзможно да се прави пълен цикъл от тренировки. Но трябва да поддържаме тонус", допълни Биляна Дудова.

 

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

Съгласен съм, и аз така ги виждам нещата.

Държавата обаче би могла да помага на спорта , на едно по-ниско ниво, в дъното на пирамидата. преди да се стигне до големите клубове. За това има и сериозни ЕС фондове и субсидии.

Въпросът е, че при сегашните упарвляващи няма сериозна мисъл, освен тази за усвояването на парите, и строежи на стадиони.

Как по-точно  не знам, но се сещам за хипотетичен пример:

Зала "Строител" в Пловдив до средата на 2015 г, преди нейната реновация беше направо негодна  за обитаване и ползване. 
Хипотетично можеше да се реновира и да се дава под наем много преди тази 2015-та 

И да се дава под наем с отстъпки за клубовете  който нямаха ( нямат) спонсори и средства , или просто да запълни празнината и нуждата? Така или иначе,  тези клубове  плащат наеми за залите, които ползват. 
 В тази връзка - помня, че навремето момичетата от Марица (волейбол)  играеха  и тренираха в базата на Лаута. Пиехме си бирата в едно заведение в региона , като ги засичах случайно - беше ми на път след работа, и отсядах там почти всеки ден на биричка

Тези клубове  според мен са в основата на "пирамидата" на спорта, защото не всеки "роден" талант отива в "големия клуб". Талантът обикновено (или поне често) тръгва от някъде - от клуб, който не е с възможностите на "големия".

Напълно споделям такова мнение, особено на ниво дори квартален спорт - строеж на спортни площадки за футбол, баскетбол, волейбол, тенис кортове за любители, плувни басейни. Колко добри плувни басейни за любители има в София, докато ми се ходеше да спортувам по 1-2 часа дневно, не много отдавна, реално бях 3-4 достъпни. За цяла София - Спортната палата, Дианабат, и още 1-2. Бившата Мария-Луиза, после Република, отдавна стои като грозен паметник, а това беше страхотно място за отдих и спорт за софиянци, там на времето през лятото ходехме цяла тумба момчета да плуваме и скачаме в басейна, изкарвахме си страхотно. Мач играехме на площадките в квартала, имаше доста такива, оттам някои момчета отидоха към ЦСКА и други клубове, правехме си квартални турнири с други отбори, абе можехме да спортуваме безплатно. Държавата и общината това може поне да направи, защото сега има комплекси, където можеш да играеш мач или тенис, ама бецален. В спортната палата пък преди години беше толкова мръсно, че хванах някакво кожно възпаление и дотам, и пак се плащаше неевтино.

После обаче, при истински професионалния спорт си трябват големи пари, а там държавата, според мен, не я търсете. Тя не става за това. В САЩ големия спорт и големите таланти ги откриват в университетите, това е отделна голяма тема, оттам почва шампионската лига.

В Европа са повече клубовете, големите яки и богати клубове, зад които винаги стои някой чичко-паричко с дълбок джоб и пипе в главата.

При соца реално имаше два големи клуба, но наистина големи - Левски и ЦСКА, и една дузина по-малки, които им бяха донори за играчи - оттам идваха и олимпийските състезатели. Имаше и училище Олимпийски надежди, не знам какво стана сега с него, когато бях гимназист доведоха няколко момчета от това училище-интернат в нашето 31-во, един вид да им вдигнат нивото на интелекта, шегувам се, иначе те пак си тренираха в интерната, блъскаха там яко. Много готини хора бяха, единият стана някакъв шампион по плуване, другият беше боксьор. Имаше и "спортна рота" в казармата, един съученик, гений по физика и математика, без майтап, отиде там да служи като състезател по щанги и борба, наистина беше и такъв.

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Напълно споделям такова мнение, особено на ниво дори квартален спорт - строеж на спортни площадки за футбол, баскетбол, волейбол, тенис кортове за любители, плувни басейни. Колко добри плувни басейни за любители има в София, докато ми се ходеше да спортувам по 1-2 часа дневно, не много отдавна, реално бях 3-4 достъпни. За цяла София - Спортната палата, Дианабат, и още 1-2. Бившата Мария-Луиза, после Република, отдавна стои като грозен паметник, а това беше страхотно място за отдих и спорт за софиянци, там на времето през лятото ходехме цяла тумба момчета да плуваме и скачаме в басейна, изкарвахме си страхотно. Мач играехме на площадките в квартала, имаше доста такива, оттам някои момчета отидоха към ЦСКА и други клубове, правехме си квартални турнири с други отбори, абе можехме да спортуваме безплатно. Държавата и общината това може поне да направи, защото сега има комплекси, където можеш да играеш мач или тенис, ама бецален. В спортната палата пък преди години беше толкова мръсно, че хванах някакво кожно възпаление и дотам, и пак се плащаше неевтино.

После обаче, при истински професионалния спорт си трябват големи пари, а там държавата, според мен, не я търсете. Тя не става за това. В САЩ големия спорт и големите таланти ги откриват в университетите, това е отделна голяма тема, оттам почва шампионската лига.

САЩ дават пример за това как се развива  масов спорт , който в в основата на "големия". 

Пример: През миналата година се проведе светивното първенство по футбол за  жени във Франция, като отборът САЩ стана за четвърти път световен шампион. Успехът  на САЩ се дължи на университетския тимове зa големи ( не само) , но момичетата (особено "звездните") отиват в университетите или големите клубове с изградени на базово или по-високо от средното ниво сокърни умения..
Уменията са изградени в училищни или градски  отбори (търсещи свои спонсори ако е нужно), или в такива спонсорирани от университетите.

 

https://www.qcify.com/blog/2019/10/24/qcify-sponsors-local-girls-youth-soccer-team

http://www.utahyouthsoccer.net/

https://www.lincolnsoccer.org/home

Забележка: Сокърът в САЩ е популярен женски (момичешки)  спорт, за мъжете (момчетата)  популярния спорт  е футбола, макар и да има мъжки сокър (той не е толкова привлекателен и популярен при мъжете, все още)

ПС

Във видеото е обяснено - в САЩ е създадена "сокър пирамида", в основата на която са 1, 5 милиона млади (футболисти)..

https://www.businessinsider.com/us-womens-soccer-fifa-world-cup-best-american-team-2019-6

Редактирано Април 28, 2020 от nik1

[nik1]

ПС

Във видеото е обяснено - в САЩ е създадена "сокър пирамида", в основата на която са 1, 5 милиона млади (футболисти)..

https://www.businessinsider.com/us-womens-soccer-fifa-world-cup-best-american-team-2019-6

[nik1]

Преди 47 минути, nik1 said:

ПС

Във видеото е обяснено - в САЩ е създадена "сокър пирамида", в основата на която са 1, 5 милиона млади (футболисти)..

https://www.businessinsider.com/us-womens-soccer-fifa-world-cup-best-american-team-2019-6

ППС

По долу е разказът  за/на Кели О Хара. Тя е играла футбол като (от) дете  , много преди да отиде в Stanford University и започне да играе в колежанския отбор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано Април 28, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 3 часа, nik1 said:

САЩ дават пример за това как се развива  масов спорт , който в в основата на "големия". 

Пример: През миналата година се проведе светивното първенство по футбол за  жени във Франция, като отборът САЩ стана за четвърти път световен шампион. Успехът  на САЩ се дължи на университетския тимове зa големи ( не само) , но момичетата (особено "звездните") отиват в университетите или големите клубове с изградени на базово или по-високо от средното ниво сокърни умения..
Уменията са изградени в училищни или градски  отбори (търсещи свои спонсори ако е нужно), или в такива спонсорирани от университетите.

Младежкият футболен клуб Линкълн (LYSC) е рекреационна футболната лига на нашата общност. Рекреационната лига е основата на нашите програми и всичко започва с родители и играчи, които внасят страстта футболът да бъде воден от треньори доброволци и мениджъри на отбори, които да помогнат на играчите да изградят основите на играта. Нашата цел е да предоставим възможност на семействата да изградят общност от други семейства и да се насладят на всички предимства, които футболът може да донесе в живота им.
Отборите ще играят приблизително 10 мача на сезон, обикновено започвайки през август и завършващи в края на ноември или началото на декември. Рекреационната лига е основата на нашите програми и всичко започва с това. Създадохме пътека за отбори, треньори и играчи, които да надграждат основата, която учат на любителско ниво. Те включват Kinder Kickers за деца на 3-5 години, за да усвоят основите и да развълнуват децата за футбола; Junior Skills Academy за деца 6-7 години, които планират да играят рекреационен футбол, но биха искали да удължат сезона си през пролетта и лятото; и U8 Академия за играчи под 8 години, които биха искали да преминат от рекреационен футбол към състезателен футбол, където треньорите и играчите ще работят с Visions Trainer за изграждане на фундамент за комуникация, образование и състезание. Или чрез препоръка или запитване, треньорите, които търсят отбори, които да се състезават на по-конкурентно ниво, се насърчават да се свържат с нашия директор по лиги и треньори или нашия координатор за състезателен футбол  за обсъждане на възможностите.
Lincoln FC (LFC) е програма за състезания по футбол на нашата общност. Тази състезателна програма предлага на играчите възможността да се състезават на високо ниво срещу някои от най-талантливите отбори в Северна Калифорния, щата и нацията.
Обикновено лигите са съставени от отбори в региона на различни нива. Тези нива са класирани в степени никел, бронз, сребро, злато, платина, премиер и диаманти.
Купата на щата е турнир, дълъг сезон, който позволява на отборите да се състезават на същите нива като в Лигата, но може да играят и отбори в цяла Северна Калифорния.
Турнирите са събития, провеждани през уикенда, при които отборите имат възможност да се състезават на различни нива срещу отбори, които участват в турнира. Екипите могат да бъдат от различни щати. Всеки турнир има различни правила, присвоява различни точки на отборите, но може да помогне за класирането в региона, областта, щата, нацията и в международен план.
Отборите, по собствена преценка, могат да продължат да играят в местни закрити или футболни съоръжения. Играчите, които не участват в отбори, могат по преценка на семейството си също да надграждат уменията си, като участват в местни съоръжения за футбол или лагери за умения, които се предлагат в целия регион.

https://www.lincolnsoccer.org/content/10069/The-Club

Наистина пирамида с много голяма масова основа, построена върху семейните ценности и забавлението за най-малките, в основата са семействата и здравето на децата, повечето си остават там, но такива като Кели О Хара имат пътеки нагоре, нейният път минава през всички етажи на пирамидата, като играч обаче, струва ми се, че се формира в университетския отбор, оттам я вземат професионалните отбори, оттам в националния.

Преди 3 часа, nik1 said:

Забележка: Сокърът в САЩ е популярен женски (момичешки)  спорт, за мъжете (момчетата)  популярния спорт  е футбола, макар и да има мъжки сокър (той не е толкова привлекателен и популярен при мъжете, все още)

 

Хич не са за подценяване и мъжете им, макар че си прав, че там американския футбол привлича най-талантливите, американския футбол и бейзбола са религия за американците, големите пари също са там, много-много големи, сравними с професионалния баскетбол, има много хубави филми за това, после ще дам линк към един, който скоро гледах за първия отбор, който използва компютърни програми за оценка на играчите.

https://kinofen.net/filmi/3460-draft-day-den-na-podbora-2014.html

с Кевин Костнър в главната роля, по действителен случай

Мъжкият им футбол има такива участия на Световно:

стигали са до четвъртфинал и общо взето са редовни участници от 1990  насам, което само по себе си е успех. В Япония през 2002 играха много добър футбол, спомням си ги, отстраниха силни отбори.

При женския футбол обаче са нещо като Бразилия в мъжкия, просто има САЩ и другите.

Преди 2 часа, nik1 said:

По долу е разказът  за/на Кели О Хара. Тя е играла футбол като (от) дете  , много преди да отиде в Stanford University и започне да играе в колежанския отбор.

Тази дама, изгледах ги всички клипове, направо си е роден талант, онзи гол, който вкара в горния десен ъгъл с гръб към вратата, за такъв гол би й завидял всеки мъж професионалист от висока класа, как се движи с топката само, как вижда играта и партньорите си, роден и добре шлифован талант.

[boyko]

Преди 10 часа, nik1 said:

Въпросът е, че при сегашните упарвляващи няма сериозна мисъл, освен тази за усвояването на парите, и строежи на стадиони.

И чешането на мутренски комплекси бих добавил. Един подобен "деятел" даже искаше да се забрани излъчването на английските мачове когато се засичат по време с цирковете от нашето първенство.

Иначе въпроса опира не само до печелене на медали и чувствата когато видим да се издига трибагреника и слушаме химна. Спортуването е преди всичко обществено здраве. Във всякакъв смисъл. И пряко, и като възможност за реализация (особено на младите), и като бизнес. Да не говорим за ползите като национална самоидентификация и приобщаване към обществото.

[nik1]

Цитирай

Спортуването е преди всичко обществено здраве. Във всякакъв смисъл. И пряко, и като възможност за реализация (особено на младите), и като бизнес. Да не говорим за ползите като национална самоидентификация и приобщаване към обществото.

В тази връзка:

KroyCincy911преди 9 месеца
 

Цитирай

 

To the millions of people who may see this and the millions more who should please take a moment and learn the story of some of these women and appreciate if only for a moment the pride, strength, and honer these women hold who fight so hard to be where they are. I'm the father of a 13 year old girl who doesn't idealize Beyonce or some YouTube star, she idealizes these women and I couldn't be more proud of her choice. Go team USA.

 

 

[nik1]

On 28.04.2020 г. at 14:43, Б. Киров said:

.

+++ Това е новост за мен, никога не съм предполагал, че сме на трета позиция по медали в гимнастиката в световен мащаб, пред САЩ и Япония, феноменално е..

.

Така е,  настина.

Гимнастиката (изобщо), колкото и да е  атрактивна и да ни се "удава", има  "тъмна"  страна.

Някой знае ли нещи за тези "златни" деца:

 

 

 

Не?

Няма да намерите имената които  са "изчезнали"

1) Теодора Александрова (момичето с големите уши)

Грацията обяви, че причината да се откаже не е контузия, а морално-психологическа. Тя игра на Световната купа в София през април със счупена костица, а по-късно се подложи на сложна операция. По думите й след операцията никой от треньорския щаб, ръководството на родната гимнастика не се поинтересувал какво е физическото и психическото й състояние.

"На Световната купа в София играх със счупен крак, тогава някои хора ми казаха, че симулирам и че си измислям, че ме боли", обясни пред БНТ Теодора Александрова

"След като играх със счупен крак, четири месеца след това ми направиха операция, която беше много сложна. После никой от ансамбъла и ръководството не се интересуваше как е моето физическо и психическо състояние", добави сребърната медалистка от световното първенство през 2017 г.

Отговорът на Раева:

"При последния им разговор Весела Димитрова е казала на Теодора, че когато иска, може да идва в залата. Истината обаче е, че Теодора е била 61 килограма - нещо, което Весела го е спестила и не се казваше. Ние гимнастичка 61 кг нямаме", разкри Раева. "Аз лично смятам, че е чувствала болка и заради качените килограми, това е мнението ми", 

 

Коментарите  под  статиите правят моя излишен: 

Цитирай

В България практиката е така когато някой състезател се контузи по сериозно, той вече е непотребен.Не само в гимнастиката в всички спортове. Така че пожелавам на момичето, здраве и да намери пътя си напред.На мен се случи абсолютно същото само че в друг спорт.

Говори се че Теди Александрова ще  се явява като индивидуален състезател  в Турция, в клуба в който работи Сара Стойкова (Муратпаша Белидие Спор) , българска гимнастика ,, също напуснала националния отбор по  свое желание.

 

http://www.rgym.info/forum/viewtopic.php?f=127&t=12266

https://www.bnr.bg/post/101095923/bivsha-gimnastichka-ot-ansambala-na-balgaria-shte-se-sastezava-v-turskoto-parvenstvo

 

 

2) Ели Бинева - отказа се

Забележка: тя с посочената контузия по време на Световното с София, в което не участва, Вместо нея ,извикват да играе  Теди Александрова, която по това време е......... със счупена кост на крака

https://www.flashnews.bg/eli-bineva-otkazah-se-zaradi-dobroto-na-otbora-shtastliva-sam/

 

https://gong.bg/oshte-sport/drugi-sportove/multimedia/video/eli-bineva-za-strahovete-s-ansambyla-i-novite-predizvikatelstva-560562

 

Цитирай

 

Бившата състезателка по художествена гимнастика Елена Бинева разкри какви са били най-големите ѝ страхове, след като сложи край на състезателната си кариера. Красавицата даде обширно интервю за NOVA, споделяйки с какво се занимава днес, след като вече не посещава всеки ден залата.

Елена Бинева беше част от ансамбъла, воден от Весела Димитрова, но преди три месеца се оттегли сама, заради дълго възстановяване от контузия.

"Най-големият ми страх беше момичетата от ансамбъла да не ме забравят, да се забравим една друга”, сподели Ели Бинева.

Eдва навършила 20 години, тя се отказа от големия спорт, който ѝ носеше успехи, слава, но и много лишения.

„Независимо какви оценки взимат и медали, какво им отреждат съдиите, тези момичета от ансамбъла трябва да знаят, че са най-добрият отбор”, коментира още Ели Бинева.

„Страхувала съм се по време на състезание, че по време на самото съчетание може нещо да се случи, може да не успея да продължа.”

„Идеята на момичетата е да се откажат, но след всички тези успехи, постоянно им казват да не се отказват, феновете имат надежда да останат още”, коментира още Ели Бинева.

 

 

Ще продължа утре по-детайлно  с  историите на другите "липсващи" златни деца  (треньорката им от онова време сега работи ..в/за САЩ, а преди това - в Турция)

Двв от "децата" на Камелия Дунавска са:

Цитирай

В програмата ще видим и демонстративни изпълнения на турския национален ансамбъл.
Любопитното е, че този отбор се води от нашата известна треньорка Камелия Дунавска, а в него играят българските момичета Емилия Радичева и Александра Митрович. Ансамбълът на Камелия е носител на сребърни медали от многобоя в Нанджин (Китай) на вторите младежки Олимпийски игри 2014.

 

Другите две "деца" (общо са шест) на  Камелия Дунавска  са

София Рангелова - за нея не намирам информация къде се намира, (но със сигурност не е настоящия отбор)

и

Лаура Жан-Пиер Траатс - виждаме я в настоящия ансамбъл  (познава се на видеото Лисабон  2015)

Лаура, чиято усмивка сякаш "прави да изчезва"  нечистотията в ХД

 

Цитирай

Лаура Жан - Пиер Траатс е родена на 13-ти декември 1998 г. в София. Започва да тренира художествена гимнастика в клуб "Левски Триадица" на 4 годишна възраст.Треньори на Лаура са били Борислава Германова, Мария Кънчева, Светла Славова и Мирослава Батаклиева.
Бащата на Лаура Траатс е холандец и тя има двойно гражданство - българско и холандско. Когато навърши 18 години тя ще трябва да избира едно от двете. За талантливата гимнастичка няма дилема - тя мечтае да е част от българския национален ансамбъл и да печели много медали и купи за България.
Първото голямо международно състезание на Лаура е в Чехия, когато е на 8 годинки и там печели шампионската титла.
През 2006 година, когато се състезава в категория деца Лаура печели златни медали на МТ в Сърбия и МТ в Босна Херцеговина и сребърен медал на МТ в Унгария.
През 2007 г. Лаура печели сребърен медал на Международен турнир в Хърватска, златен медал на Международен турнир в Черна гора - деца "А"категория .
През 2008 година печели бронзов медал Държавен турнир в София,както и трето място финал - въже на Държавно първенство категория "А”.
През 2009 година Лаура е вече в категория ДМВ( девойки младша възраст) и печели сребърен медал отборно на Държавно първенство категория "Елит" – ДМВ -2009 г. , бронзов медал във финала на топка на Държавно първенство категория "Елит" - ДМВ Също през 2009 година Лаура печели два сребърни медала на силни международни турнири в Унгария и Хърватска.
През 2010 година Лаура е носител на бронзов медал в многобоя на силен международен турнир в Украйна, класира на 4-то място в многобоя на ДП “Елит”.
На Държавния турнир "Златен обръч" през 2010 година Лаура Траатс завоюва златен медал във финала на въже и бронзов на без уред.
Лаура е носител на бронзов медал място в ансамбъл на Държавно първенство категория „А”– ДСВ - 2011 г.
През същата година печели и бронзов медал в многобоя на МТ в Украйна.
От април 2012 година Лаура е член на националния отбор девойки - ансамбъл с треньори: Камелия Дунавска, Валентина Иванова и хореограф Цветанка Петкова.
През 2013 година ансамбъл девойки, в който Лаура Траатс играе спечели бронзов медал в многобоя на Европейското първенство по художествена гимнастика във Виена (Австрия).
Момичетата в състав Лаура Траас, Елена Бинева, Емилия Радичева, Александра Митрович, Габриела Стефанова и София Рангелова под ръководството на Камелия Дунавска изпълниха без грешка и второто си изграване на съчетанието с пет обръча и получиха оценка от 16.266 точки.
На Държавното отборно първенство през 2016 г. Лаура, заедно със съотборничките си от "Левски Триадица" Боряна Калейн и Мадлен Радуканова завоюваха сребърния медал.
Лаура Траатс е участничка в кампанията на в. "Стандарт" "Чудесата на спорта" .
Като състезател Лаура Траатс се отличава с много физически качества, работи добре с уредите и е изключително постоянна и дисциплинирана.
Първото голямо състезание, на които момичетата от новия ансамбъл - жени с треньор Весела Димитрова ще се проведе в Москва през м. февруари 2017г.
В руската столица Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Теодора Александрова, Елена Бинева и Лаура Траатс за първи път ще излязат на международно състезание.
От сърце пожелаваме на българските момичета и тяхната треньорка Весела Димитрова и помощник -треньора Михаела Маевска късмет и успех.
Запитана какво обича да прави в свободното си време Лаура отговаря,че обожава да чете книги, да гледа хубави филми, да се разхожда със семейството си и с приятели. Много важно за нея е учението и въпреки, че се подготвя на индивидуален план, Лаура завършва всяка година с отличен успех в училище.
Обожава да яде сладолед, шоколад и суши, а музиката я зарежда с положителна енергия.
Мечтае да участва на Олимпиада с ансамбъла и да спечели медал за България!
На добър час, Лаура!

 

[Б. Киров]

Преди 8 часа, nik1 said:

Гимнастиката (изобщо), колкото и да е  атрактивна и да ни се "удава", има  "тъмна"  страна.

Някой знае ли нещи за тези "златни" деца:

Моето мнение е, че широката общественост и медиите не трябва да се месят в "кухнята" /която би могла да се определи и като "тъмна страна"/ на високото спортно майсторство. Поне до тази граница, когато не се нарушават основни човешки и морални права вътре в процеса.

Треньорът, според мен, трябва да има голяма свобода и независимост, когато формира шампиони, иначе става "много баби хилаво дете". За мен това е като все едно широката общественост и медии да обсъждат работата в нейния процес и да се опитват да дават съвети на един опериращ в момента хирург или приготвящ блюдото си шеф готвач. Тези между-личностни конфликти, изнасянето им за широко обсъждане и коментиране само вредят на резултатите. Поне при големия спорт, според мен, е така. Ако си спомняш Световното 1994 в САЩ с четвъртото място на нашите златни футболисти, тези момчета се разиграха неочаквано добре, чак след като спортните журналисти и деятелите, в това число политици, ги оставиха на мира и спряха да им влияят, тогава стана "чудото", в началото тръгнаха накриво като каръци, защото бяха натоварени с прекалено големи очаквания и зомбирани от разни "баячки".

Сега прегледах по-внимателно историята на българските медали на летни олимпийски игри:

Цифрите са красноречиви, ако следваме логиката "където е текло пак ще тече", все пак това е близо век история.

Спортната акробатика, другата голяма сила на българските атлети в гимнастиката, където са почти толкова медали от световни състезания, колкото и от художествената, за съжаление не фигурира в олимпийските спортове, да не се бърка със спортна гимнастика.

[nik1]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Моето мнение е, че широката общественост и медиите не трябва да се месят в "кухнята" /която би могла да се определи и като "тъмна страна"/ на високото спортно майсторство. Поне до тази граница, когато не се нарушават основни човешки и морални права вътре в процеса

Не е само месенето в "кухнятата" . Не мисля, че  съм единственият, който вижда  морален и човешки проблем в това че децата навлизат в този бизнес (гимнастиката) от много ранна възраст ,  подтиквани и  експлоатирани са от амбициите на другите през цялото време (баби, майки, ..и особени алчни и ревниви за успехи,. слава  и/или пари тренерки и ръководителки - което се говори за много от тях), а след като  станат ненужни - те биват "изхвърлени", (особено в милата  ни татковина) на прозвола на съдбата .Много често приключват защото са   се контузили , защото са заболели, или са опитали да самоубият заради това че не са издържали на стреса, или пък са станали "жертва" на междуличностните войни във гимнастиката (за морала не е важна бройката, а и тя не е съвсем малка, а принципът)

Оше такива случаи:

https://www.blitz.bg/sport/intervyu/mariya-mateva-v-izpoved-pred-blits-postpikha-grozno-s-men_309245.html

https://www.hiclub.bg/Article/7245895

https://www.sportal.bg/video.php?video=121822

 

Навлезали във възрастта  в която придобиват   това високото спортно майсторство (повечето са деца все още - под 18 годишни) губят и правото на личен  живот и образование - такива каквито  ги  имат останалите   хора,  Голяма част от  остават "средно" образовани, без владене на чужд език (в края на тази си кариера) - а това днес значи недобре образовани, с ограничени възможности  за реализация (поне в България)

Редактирано Май 1, 2020 от nik1

[gmladenov]

Преди 14 часа, nik1 said:

Гимнастиката (изобщо), колкото и да е  атрактивна и да ни се "удава", има  "тъмна"  страна.

Абсолютно си прав, но в същото време това е цената, която много спортисти плащат, за да са на върха.

Ако Нешка Робева не беше треньор-талибан, кой знае дали щяхме да имаме "златни момичета".
Но за да достигнат до златото, момичетата дефакто са малтретирани.

[nik1]

Just now, gmladenov said:

Абсолютно си прав, но в същото време това е цената, която много спортисти плащат, за да са на върха.

Ако Нешка Робева не беше треньор-талибан, кой знае дали щяхме да имаме "златни момичета".
Но за да достигнат до златото, момичетата дефакто са малтретирани.

Нека не се заблуждаваме: 6-8 годишните деца не правят избор, Те  са водени от майките си в клубовете, където стават част от машината за успехи, пари и влияние.А когато тя ги изплюе накрая (поради една или друга причина), малка част от тези хора са подготвени за "живота след това"

ПС

Те са красивия и съвременен женски вариант на гладиаторите - роби,  взимани от малки да се обучават и бият  публиката /зрителите/ и клуба, 

 

Вижте и колко  красноречиви бяха коментарите във видето за ЕП от Гуадлахара 2018 /коментаторките са   една известна спортна журналистка в Испания и една испанска ритмична (художествена) гимнастичка до нея/. Коментаторката каза директно в прав текст: "те са излезнали се раздават,.. Да убиват (3:27)"

 

За тях обаче "другия" живот (животът след това)  не е лесен -  малко от тях са добре платени, не получават добро образование, не знаят езици (защото не са учили)  и в по-голямата си  част не могат да се реализират пълноценно (или изобщо) в тази сфера - като тренерки или помощници,  (и защото"пазарът" и нишите в малка България са заети)