времето и пространството

[Gravity]

  On 18.05.2020 г. at 18:08, 100$ said:

Напротив, идеята е че елементарните частици представляват нишки от енергия, с едно пространствено измерение, разгледани само в дискретно времепространство.

Expand  

Ако не знаеш не си измисляй.

[100$]

  On 18.05.2020 г. at 20:10, Gravity said:

Ако не знаеш не си измисляй.

Expand  

Ти не си наясно, ама както има една поговорка че с радио не можеш се надприказва .:-)

[Gravity]

  On 19.05.2020 г. at 6:23, 100$ said:

Ти не си наясно, ама както има една поговорка че с радио не можеш се надприказва .:-)

Expand  

Хубаво, цитирай една статия или учебник по теория на струните или примковата гравитация, да потвърди твоето твърдение, че там пространство-времето е дискретно. Научни статии, а не статии в нечии блог.

[100$]

  On 19.05.2020 г. at 8:11, Gravity said:

Хубаво, цитирай една статия или учебник по теория на струните или примковата гравитация, да потвърди твоето твърдение, че там пространство-времето е дискретно. Научни статии, а не статии в нечии блог.

Expand  

Сега не ми се рови, мързи ме:-):-) ти защо не цитираш а караш само на декларации.(: 

Редактирано Май 19, 2020 от 100$

[100$]

  On 19.05.2020 г. at 6:39, Втори след княза said:

Като станана дума за радио... защо фотоните, носители на радиовълните не се виждат?

Expand  

Вижда окото само дължините от видимите спектъри, а другите не, щото явно еволюцията е сметнала за ненужно това.

[Малоум 2]

("Тънката настройка" на Вселената, според мен, се дължи на това, че непроменливите за "времето на живот" на частици по физически характеристики: протон и електрон, са продукт на разпад на едни и същи незаредени частици - неутрони. От структура на симетрично образувание, при разпад, се раждат две несиметрични структурни образувания - електрон и протон + лъчения. Устойчиви във времето са заради собствената си несиметрия, която се "допълва" от фотони в стремеж за възстановяване на симетрията си, но това става със закъснения спрямо собствената си бързина на образуване и така -това поражда вълнови процеси с поглъщане-излъчване на импулс в неподвижното ЕМПоле - еднакъв и точен заряд, като господстваща величина за Вселената. Всички структури - се съобразяват с нея ... Сила!)

...

[gmladenov]

  On 21.05.2020 г. at 15:17, Втори след княза said:

Става ли?

Expand  

Не става. Радиовълните също имат фотони, но на честоти, които нашите очи не засичат.
Ние сме еволюирали да ловим само видимите фотони.

Със сигурност, обаче, един ден хората ще са генно-модифицирани и ще ловят и радио-фотоните.
Така ще хващаме Фейсбук директно с ушите си, без телефон .

(За съжаление това хич не е майтап, а мрачна прогноза.)

Редактирано Май 21, 2020 от gmladenov

[100$]

  On 21.05.2020 г. at 15:59, Втори след княза said:

По- лесното обяснение е, че в ретината има съразмерни с вълната органи или органични съединения в клетката, които възбуждат отговор при облъчването им. Общо взето, от ученическата ми представа за индуцирания ток и правилото "на трите пръста"  не беше необходим фотонен поток. Достатъчно бе поле- статично или динамично, в което се движат налични частици, а не поток, емитиран от бобина.

Expand  

Електромагнитна радиация , светлина, микро вълни, топлинно лъчение, радио вълни, гама радиация са все прояви на колебанията на електромагнитно поле. Тези колебания се пораждат на порции кванти с дискретно количество енергия, също се и поглъщат така, наричат се фотони, имат и вълнови свойства, интерферира и дифрактират. Само фактът че се излъчват и поглъщат на порцион ги различава от обикновените акустични вълни в механична среда, защото те нямат свойството да възникват и затихват дискретно, тоест с точно определена енергия, а отдават енергията си на произволен принцип. Например една морска вълна възниква с енергия която е произволно голяма, и затихва също произволно с 1/3 или с 5/6 примерно от енергията си. 

[100$]

  On 22.05.2020 г. at 18:12, Втори след княза said:

Не е само това. Акустичните вълни се опосредстват от наличната материална среда- въздух, материя, докато радиовълните, вкл. светлинните се приема, че ги носят фотони от източника до приемника. Не е приета идеята за "етер", съществуващ и във вакуума, чиито частици реагират на полето така, както въздушните молекули на източника на звук. Заради това срещам трудност с този носител- фотона, който уж е същият, а над/под границата става невидим.

Expand  

Фотоните не могат да образуват среда за разпространението на самите тях, сигурно съществува някаква среда ''ефир'' която се колебае по някакъв сложен начин, така че тези колебания да представляват Фотоните. Проблемът е как тези колебания се пораждат и поглъщат на порцион с точно определена енергия. 

[gmladenov]

  On 22.05.2020 г. at 18:53, Втори след княза said:

Имам предвид следното:Ако съществува "етер", фотони не са нужни.

Expand  

Дори етърът да съществува, от фотоните няма как да се избяга, защото светлината се излъчва и приема на порции.

Физиците броят фотоните за елементартни частици, но в същност те не са "истински" частици, а порции енергия.
Тоест, те не са физически обекти, както човек нормално би си помислил като чуе думата частица.

Освен че се излъчва и приема на порции, светлината си е най-обикновена вълна.

[Малоум 2]

  On 22.05.2020 г. at 18:53, Втори след княза said:

  On 22.05.2020 г. at 18:46, 100$ said:

Фотоните не могат да образуват среда за разпространението на самите тях

Expand  

Не се чувствам уверено в тази област. Прочее, ако се чувствах уверено щях да давам ум  .

Имам предвид следното:Ако съществува "етер", фотони не са нужни. Промените на електромагнитното поле задвижва частиците на "етера" и те си предават промените като вълни с максималната скорост С. Етерът е среда за разпространение на вълни от етерни частици, а не на фотони.

Обяснителният модел с фотони е друг и на него не му трябва да "образува среда".

Expand  

(Самият етер се счита за неподвижен - при мен, самите "етерни частици" не си променят мястото във въображаема пространствена решетка (не пътуват с познатите ни тела), считайки тези частици за точки - възли на вакуумна  решетката. Но тези точки "трептят" около моментен център - обобщен от множество пулсации при образуване на "стояща вълна" от сдвоени частици:  ток, поле-потенциал от "напречно" подреждане на околните частици за възстановяване на равновесно състояние "за неподвижност", обратен ток, поле-потенциал. Все едно, че потенциални бариери "връщат" тока, но новият ток не е точно противопосочен на създалия го, заради това, че при забавяне потенциалната бариера влияе на направлението му. Тоест тия "частици" непрестанно се образуват около въображаем център, като са "плътни" в централната част, а полетата около тях образуват рехава собствена обвивна повърхнина. С тази рехава обвивка се допират частиците на вакуума и затова няма "празно" място. Това е зърнест модел на вакуума. Не могат да проникнат една в друга, заради противопосочни сили от обвивната повърхнина.

Тези частици са недостижими за експериментално откриване, заради малкия си размер. Но притежават характеристика: Момент на импулс. Непрестанно променящ се в такт на образуването на вакуумната частица - променя се посока и големина - и е вектор, съответстващ на моментна спиралност по форма на образуване. По този вектор може да става подреждане на вакуумните частици в структури: полеви - които са дълги и не са "затворени", и вещеви - когато се затворят около моментен център. Когато съществува вещева, то в околността й се проявяват трептения, съответни на обвивката - като балончета, с характерна за създаващата я частица структура. Това "разказва" на други частици, какви движения са възможни с минимална енергия на образуване на себе си. Така частиците "знаят" за околността си)

...

[Малоум 2]

  On 23.05.2020 г. at 13:44, Втори след княза said:

Може ли да се каже "При поява на енергиен обект в близост до тях, се появяват някакви  енергийни образувания, които предавайки импулс от енергийния обект- по вектор в съседство се анихилират"?

Ако предположим трайни частици, носещи вълна подобно въздуха звука, то те имат някакво поле, което не допуска сближаване с другите. Именно това поле ги кара мигновено да се задвижват с честотата на съседна такава частица. Ако е честота на светлина- със същата, ако е на радиочестота- с нея. Само дето вместо вакуум ще използваме безвъздушно пространство.

Expand  

Не.

(Подреждането на тези частиците "по вектор"-направление е като смущение "по линия"-пренос и съседите им  реагират, все едно,  с "набъбване" около линията. Дължината й зависи отброят на сфазираните частици. Така се формира пакет, съдържащ пренос на импулс в себе си - фотони на вакуума, неподвижни и осигуряващи неподвижното ЕМПоле. За да се "появи енергиен обект в близост", означава: преди това да са се създали вещеви елементарни частици с характеристика "заряд", а това са Огромни структурни образувания, в сравнение с вакчастиците...Съвсем друга работа)

Не бива да се сравняват ЕМВълни (напречни) с механични вълни (надлъжни).

...

[100$]

  On 23.05.2020 г. at 14:41, Втори след княза said:

Има и напречни механични вълни, прим. ако хвана края на едно дълго въже и го тръсна, вълната преминава през него до края му и другият край се шляпва. Ако си представим, че частиците са свързани със сили на привличане, няма проблем да реагират с напречна вълна. Обаче трябва преди това да измислим защо са свързани в струна по радиалната посока на разпространение.

Expand  

Ако електромагнитните вълни са аналог на механичните вълни, само че се разпространяват в хипотетичният ''ефир'', чиито частици си предават трептения една на друга посредством свързващите ги сили, се пита тогава, какво осъществява тези сили които действат между частиците на ефира.

[100$]

  On 23.05.2020 г. at 17:33, Втори след княза said:

Идея

Въриант 1 силовите линии на гравитацията, опънати като струни

Вариант 2. трептенията не се предават във всички посоки, а само в продължение на посоката от източника чрез най близката предишна частица по вектора. Това ми допада повече, защото като цъкна запалка, тя излъчва без гравитация във всички посоки радиално. Една на друга частиците си подават трептения като пожар в саваната- само радиално (напред), защото съседите  в ляво и дясно вече са изгорели, подпалени от тяхното "отзад". Само ако някъде има забавяне, може да се предаде настрани или да остане пространство без светлина. Това обаче не може да обясни насоченият лъч. Защо от трептяща частицанананае се излъчва встрани, макар че няма идеален насочен лъч.

Expand  

Обяснението не е ясно и адекватно, защо намесваш гравитацията, тя действа на тела и частици с маса, а ние говорим за ефир неговата структура начин на взаимодействие както със телата в него, така и със взаимното взаимодействие на структурните му елементи. 

[100$]

  On 23.05.2020 г. at 18:53, Втори след княза said:

може би защото не зная какво съдържа твоята представа за ефир. Разкажи, моля.

Expand  

Може би ефира е особена форма на материя, с непрекъснат строеж. Не се състои в същността си от частици, но може да образува частици,  да проявява дискретност в структурата си, която иначе не е дискретна.

[kidhit]

Формулата за представяне на пространството на Минковски всички събираеми са с линейна размерност. Подробности в Уикипедия

            Връзката между пространствените разстояния и промеждутъците от време, разделящи две събития, се характеризира от квадрата на интервала:

            Формулата може да бъде трансформирана и като всяко събираемо от дясната страна и интервала от лявата страна бъдат разделени на квадрата на скоростта на светлината във вакум. Така ще се получи времева интерпретация на пространството на Минковски. Във формулата всички членове са с времева размерност защото пътя разделен на скоростта дава време.

            Движение и покой това са двата начина за показване на пространство-времето. Движението е времевата итерпретация, а покоя е линейната интерпретация.

[scaner]

  On 13.10.2020 г. at 10:09, Ниkи said:

Пространството е разстояние.

Expand  

Ако имаш две допряни кани, разстоянието между тях е нула. Изчезнало ли е пространството?

Ако имаш 4 ябълки, можеш да измериш 6 растояния. Кое от тях е пространството?

Нещо не е читаво това определение май, а?

[scaner]

  On 13.10.2020 г. at 13:08, Ниkи said:

Между две допряни точки, какво може да има? 

Expand  

Ами около тях също нищо ли няма? Или там има някакво друго, независимо пространство?

Ябълките ги нареди в квадрат и сметни разстоянията на всяка със всяка. Кое от всичките е пространствоТО?

Искам да те насоча, че дефиницията не е толкова ограничена. А като изхождаш от дефиниция, която не описва коректно обекта, не можеш да изучиш свойствата му.

[scaner]

  On 13.10.2020 г. at 13:21, Ниkи said:

Не съм имал предвид еквивалентност м/у пространство и разстояние. Не може да говорим за разстояния при липса на пространство

Expand  

Ами аз се хванах за твърдението по-горе:

"Пространството е разстояние. "

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/zapoznajte-se-s-naj-kasata-edinica-za-vreme-zeptosekundata/

Запознайте се с най-късата единица за време: зептосекундата

Немски учени са измерили най-късата единица време досега – времето, необходимо на лека частица да премине през молекула водород.

Това време е 247 зептосекунди. Зептосекундата е трилионна от милиардната част от секундата или десетична запетая, последвана от 20 нули и единица. Преди това изследователите бяха измерили през 2016 г. стъпки на времето до 850 зептосекунди, като са използвали лазери, пише списание Nature Physics. Тази точност е огромен скок от спечелената през 1999 г. Нобелова награда, която беше присъдена за измерване на времето във фемтосекунди, които са милионни от милиардна част от секундата.

Необходими са фемтосекунди, за да се разрушат и образуват химични връзки, но са необходими зептосекунди, за да премине светлината през една молекула водород (H2). За да измери това много кратко пътуване, физикът Райнхард Дьорнер от университета Гьоте в Германия и неговите колеги заснемат рентгенови лъчи от PETRA III в Deutsches Elektronen-Synchrotron (DESY), ускорител на частици в Хамбург.

Изследователите са настроили енергията на рентгеновите лъчи така, че един фотон или частица светлина е избил двата електрона от молекулата на водорода. (Молекулата на водорода се състои от два протона и два електрона.) Фотонът отхвърля единия електрон от молекулата, а след това и другия, малко като камъче, подскачащо отгоре на езеро. Тези взаимодействия създават вълнов модел, наречен интерференционен модел, който Дьорнер и колегите му можеха да измерват с инструмент, наречен реакционен микроскоп със студена целева възвратна ионна импулсна спектроскопия (COLTRIMS). Този инструмент по същество е много чувствителен детектор на частици, който може да записва изключително бързи атомни и молекулярни реакции. Микроскопът COLTRIMS регистрира както интерференционния модел, така и позицията на молекулата на водорода по време на взаимодействието.

„Тъй като знаехме пространствената ориентация на молекулата на водорода, използвахме интерференцията на двете електронни вълни, за да изчислим точно кога фотонът е достигнал първия и кога е достигнал втория водороден атом“, казва в изявление Свен Грундман, съавтор на изследването от Университета Рощок в Германия.

Това е време от двеста четиридесет и седем зептосекунди, с малки отклонения в зависимост от разстоянието между водородните атоми в молекулата в точния момент, в който фотонът е изстрелян. Измерването по същество улавя скоростта на светлината в молекулата.

„За първи път забелязахме, че електронната обвивка в молекулата не реагира на светлина навсякъде едновременно“, казва Дьорнер в изявлението. „Закъснението във времето настъпва, защото информацията в молекулата се разпространява само със скоростта на светлината.“

Резултатите от изследването са подробно описани на 16 октомври в списание Science.

...

[Малоум 2]

Едно не много ясно обяснение за разширяването на Вселената и телата в нея (рядко му с е случва на младежа да не е ясен в изложението си):

...

...

[Малоум 2]

  On 26.10.2020 г. at 5:59, Малоум 2 said:

Едно не много ясно обяснение за разширяването на Вселената и телата в нея (рядко му с е случва на младежа да не е ясен в изложението си):

...

...

Expand  

(Червеното отместване на Галактики се дължи на разбягването им - добре. Доплеров ефект и за "светлинните вълни" - добре. Важно е обаче, че където и да се намира наблюдателят, в която и да е Галактика - останалите наблюдаеми галактики също ще "бягат" от него. Поради различните скорости на бягане е възможно някои от галактиките да се "сближават". (Андромеда се приближава към нас, например). Тоест има някаква "борба" между сили на привличане (гравитационни) и сили на отблъскване (ентропийни) в празното от вещество междугалактическо пространство. Тоест можем да мислим, че няма начална точка за Голям Взрив, а на не едно единствено място, има нелокално, повсеместно раждане на частици-обекти с маса (електрон-позитронни двойки) + фотони, следствие на флуктуации в едно неподвижно ЕМПоле -във вид на стоящи вълни. Родените заредени частици, при движението си, внасят изменения в ЕМПоле и тези изменения във вид ЕМВълни, можем да отчитаме при експеримент. Преди такива раждания - няма действие на физически закони, които да са свързани с "маса, заряд, спин, форма, обем и др." собствени характеристики на вещеви обекти. И понеже се структурират от изменения на полеви характеристики - то, всяка промяна на структурата на вакуумната подложка, върху която се образуват непрестанно, ще влияе на собствените им характеристики. Тоест - имат дуалистична проява - и като плътно образувание и като вълново образувание. Движението им се влияе от наличните полета в околността им, а също - и те, с характеристиките си, съобщават (информационно), за начинът си на образуване : "грави-заряд"- гравитони и  ЕМзаряд- които изменения могат да се "отчитат" от подобни на тях частици, в смисъл на взаимодействия тип: подобното влияе на образуването на подобно. Така могат да се групират за минимална енергия на образуването си, а полето около тях да се възстановява към "неподвижност" - тоест ЕМСили се неутрализират в малък обем на частица, а силите от гравитационно взаимодействие си остават - гравитоните не могат да се настигат за неутрализирането си, а ЕМСили в групи от частици ги държат на дистанция, щото действат чрез най-външния слой на частица. )

Въобще - всички "движения" в неподвижното, междугалактичаско пространство на ЕМПоле, се стремят към "неподвижност", чрез съпротивителна характеристика "маса" (по-скоро електромагнитната съставка на  масата) и така "къса" вълна - която е голямо изменение в малък обем, заради забавяне по скорост спрямо себе си, преминава в  "дълга" вълна и постепенно намаляване на амплитудата си. Не забравяме, че тия "движения" са предизвикани от движения-изменения от вещеви частици.

...

Редактирано Октомври 26, 2020 от Малоум 2

[Малоум 2]

Много предположения, резултат почти няма...

...

(И според мен - измененията на геометрията на пространството, не е ограничено от скоростта на светлината!)

...

[Шпага]

Ето го и на български:

https://www.vbox7.com/play:be8256f85b

[Малоум 2]

...

...

Трудно им е да си представят, че ОВ (обратна връзка) е също ограничена от скорост на светлината в средата на експеримента. Тоест, преносът на Информацията следва причинно-следствена зависимост. Знаене на събития от минало е в настояще-сега, а дали ще се реализира Същото в бъдещето е Вероятностно - заради невъзможност за отчитане на Информацията от Декохеренция... В клипчето: Изцяло неправилна интерпретация на квантовите ефекти и почти пълно неразбиране, че времето е внедрено в полевата форма на материя, от която се гради вещевата форма на материя и следователно - причина-следствие е Задължителен закон на Природата. Просто - при вещевите обекти - времето за промяна на някоя характеристика, се забавя и затова - можем да съществуваме и във времето.

(При това, заради непрестанното образуване на вещевите обекти от полеви обекти (ние само вещевите "виждаме" - с посредник: импулс от фотони от ЕМВълни), то Сега-обектите не са точно същите, каквито си мислим, че са били в миналото - не "ядем"  и не "дишаме" същите продукти, употребявани от динозаврите. Междинно от минало до настояще, вещевите може да са придобили нови характеристики, като посока и/или направление спин, или в резултат например: изменена скорост, форма и размери, вкл. и нова маса, с която да се проявяват в настоящ експеримент. Очакванията за проява на  бъдещо поведение - пак са вероятностни)

...

Редактирано Май 24, 2021 от Малоум 2