Отиди на
Форум "Наука"

Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци - Част 3


Recommended Posts

  • Потребител

Работата започма да става съвсем ,,манджа с грозде,,

https://bg.wikipedia.org/wiki/Агнец - в Християнството

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жертвен_козел - първоизточника

сега да не тръгнем с търсенията къде Бабилон , Библос и ,Ур Халдейски.

п.с.агне-малкото на овцата

      яре-малкото на козата

      шиле - агне-тийнейджър

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 332
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Нямаше как да не стигнем и до кан-огузите потапяйки се в дълбините на историята. Иначе нещата горе-долу вече са осветени от тантин - /пра/българите по произход са тюркоезични цигани от Корея. 

Това го твърдят тюрколози, не аз, дори на старотюркски е yel. From Old Turkic yél, from Proto-Turkic *yẹl (“wind”). Точното четене на името е неясно, дали е било Вокил, Угил, Укил, Аугал и

Великият форумен изследовател е открил юеджите.Незнайно защо ги свързва с корейците.Мъка.

Posted Images

  • Потребител

За да не става манджа с грозде и за да не се отклоняваме от темата за "прабългарското" : посочих доста аргументи за "прабългарския" произход на думата "шиле". Други изследователи също са го забелязали, но не ми е известно да има официална научна публикация и защита на подобна теза .

Евентуална връзка с наименованията с други животни (във възрастта на млеко-бозаещите) е възможна, но това не е предмет на нашия разговор и няма да се отклоняваме.

В прабългарско произношение една такава дума би звучала по-различно: шилгъ или шилегъ. Вероятно ударение на последната сричка .

Съвременната дума "шиле, шилешко месо" - това са славянизирани заемки от древния прабългарски .

 

 

Редактирано от tantin
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Човекът, който е направил този принос за прабългарския произход на "шиле" явно е предпочел да остане анонимен.

Цитирай

Оставил си е само и единствено ИП адрес. Няма официални цитати или публикации. В същото време анализът изглежда да е доста по-компетентен от това което аз мога да направя или да предложа. Тоест това е работа на специалист. Но човека явно не желае да се въвлича в политически или други борби и противопоставяния и е предпочел да сложи идеята, и да остане незабелязан.  А това си е сериозно като дума и като обосновка. Дори може да се каже че това е по-сериозна обосновка отколкото думата за "шаран".  Най-малкото съпоставими са. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език

В статията за прабългарски език са посочени 70 думи с вероятен прабългарски произход.  За съжаление създателите на тази таблица не са посочили за всяка една дума конкретно кой е техния източник: речник , учен или публикация.  В списъка с източници са дадени 21 публикации от които е ползвана посочената информация.  В списъка им са думи като: шиле, шаран, шаръ, чигот, чертог, шуртя, урва и други.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Примерът с думата "Шиле" или "шаран" са много подходящи да покажат как отделни думи биват заемани, но дори и да получат масова употреба, то тяхното значение и роля в езика остават ограничени. Липсват родствени думи.  Все пак при "шиле" може да се открият няколко производни такива, но при шаран изобщо липсват.  При това заетите прабългаризми се ползват сравнително равномерно по цялата територия на ПБД.  Думите за които говорим присъстват в Македонските територии на западна България. Което идва да покаже че македонският диалект е формиран изцяло по време на българското управление там. Прабългаризмите, характерни за източна България присъстват еднакво в Македония и почти не се откриват в Сърбия.  Това показва че стопанският живот е способствал за вътрешна хомогенизация  в пределите на ПБД и в същото време границите са ограничавали в много отношения свободното придвижване и обмена към съседните държави. Прабългарският елит въвежда задължителната християнизация и славянското богослужение, с това прабългарите стават едни от първите или най-първите, приели новата вяра и новия език.   Можем да забележим също че в църковно-славянския език се избягва употребата на прабългаризмите (дотолкова доколкото им е било възможно).  Ако думи като "шаран" и "шиле" са прабългарски, то те са били в значителна употреба през 9-10 век . Но ако погледнете църковните текстове ще видите че се ползват доста по строги "канонични" термини.  Вероятно "прабългарският" се е ползвал с доста по-ограничена употреба сред славяните.   Количеството на прабългаризмите е по-слабо отколкото гръцките заемки.  Това обаче не е резултат от липсата на "прабългарски", а повече от използването на "светия език", "свещения език".. Паралелно с този "свещен език", езика на църквата си се ползва и другия ежедневен език на шараните, шилетата ,  шейните, талигите и прочие.  Значи можем да говорим за духовно облъчване, за езиково разделение на простонароден и духовен живот,  за паралелно "просвещаване" и приобщаване към Християнството, наред с ежедневното ползване на простонароден смесен славянски и прабългарски  и вероятно и други  езици. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Сега уважаеми приятели, имам още интересна информация за вас, директно от пра-българските ни източници.  И пак ще си говрим за агънцата, за невинните създания, предназначени за ангелите и жертвани за висшите богове... Ще ме извините, но етимологията на агънцето в даден момент става не дотам безобидна и невинна.  

Първо, да отговоря на моя приятел дедо Либен защо агне, яре , коза са толкова близки едни до други и понякога има преплитане и дори неразбиране.

В българският език такова преплитане няма. Но ако се сещате за архар / теку/ - там хаоса е голям, дотолкова че дори и биолозите на база генетика все още не са готови да кажат дали архарът е от рода на козите или на овцете.   Но нека не влизаме в генетика.  Дори няма да гледаме филологическите и сложните езикови трансформации. Просто преглеждаме как се нарича агнето (lamb) на няколко езика:

Қозы - казахски

quzu - азърбайджански

козу карын -  киргизки

пача - марийски

патя - горно-марийски

јагнето - македонски

Хурганы  - монголски

kuzu - турски

qo'zichoq - узбекски

karitsa - финландски

lambaliha - естонски ( от ламб, някаква връзка с готите или с бъдещите германци, но едва ли от късните англичани).

agneau- френски ( това е почти същото като нашето агне ) 

ыжпи - удмуртски ( неизвестно как се е стигнало до тук )

Не знам дали забелязахте, но болшинството от тюркските езици ползват дума за агнето, която показва голяма близост към "коза". Защо и как се е стигнало до това - не ми е работа да коментирам. Просто споделям това, което виждаме към днешен ден.

Сега към още по-интересната част:  агнето в фино-угорските езици го видяхме как звучи. Забравих да добавя:

bárány - унгарски - няма дори нужда да обясняваме че това е производно от баран. ( няма да обяснявам произхода на тая дума сега )..

И единственият ни интересен и родствен език, за който до момента нищо не казахме..  Чувашкият.. 

 Защо не го казваме.. Защото наистина има интересен момент тука. Има близост към оригиналните фино-угорски езици: пача - марийски ; патя - горно-марийски . 

Агънце, шиленце или както искате, така го наречете. А ето как го наричат чувашите: "путек"  ..

Да, така се нарича агънцето на чувашки..  Тоест невинното и крехко агънце е много широко навлязло в съвременния български език, но по едни или други причини няма нужда да обясняваме точното значение точно на тази дума.  Всеки дето знае български език от средата и не го е учил тоя език от речниците ще се досети за думата... А това си е едно невинно агънце, най-невинното и беззащитно същество..  И така уважаеми приятели - все пак има някакъв смисъл да продължаваме да търсим родство с този митичен пра-език на древните българи ? Май че се оказва така е  !

И да допълня че това не е нещо ново в развитието на езиците.  Това, което в църквата се ползва като свещен език най-редовно се ползва за псувни, обиди и прочие лоши думи. Това са проклятия, това са изразяване на недоволство.  " за бога ! " "по дяволите". " Oh my god !" , "боже господи!" . Първо на първо - агнето е свързано или с огъня, или с ангелите.  Второ - агнето явно е било синонимно на жертвена овца, на жертвата, на лесно-достъпно животинче, дето без голяма съпротива приема съдбата си и заминава на горния свят.   Подобни примери има и в латински, и в испански и във френски.  Прабългарския и старо-българският едва ли са изключение от тези тенденции.  Това което е светия език понякога се превръща във вулгарен език в една или друга форма. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Цитирай

Схващания за езика на прабългарите

Макар и славист по образование, Гранберг име научни интереси в областта на прабългарския език. Според нея прабългарският език е уникален измежду всички алтайски езици, като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5 – 3 век преди новата ера. Според нея в него има и заемки от иранските езици (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език „хуно-български език“, тъй като според нея „прото-езикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език. Според Гранберг е важно да се отбележи, че в тюркския език е съдържал хуно-български заемки, но те са заети през китайския език, защото когато тюркските племена се появяват на границите на китайската империя през 6 век хуните и прото-българите вече не са там. Например тюркското tängri е заето от хунското ch’eng-li (небе) през китайския език.[2][3] Според нея прабългарския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3 – 5 век преди новата ера. Гранберг твърди, че хуните и прабългарите са говорили на сходни езици, макар и да са формирали отделни общности. Важно е да се отбележи, че тюркските езици съдържа хуно-български заеми, но те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли („небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че прабългарския език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркския или монголския език. Нито може да бъде свързан с китайско-тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. Според нея, под термина „алтайски“ трябва да се разбира общоността обхващала хуни, авари и прабългари. От езикова гледна точка, терминът „алтайски“ обхваща общата история, както на хуно-българския език, така и езика на аварите. Тези езици по своите особености са много по-близки със съвр. чувашки и монголския език и се отличават от тюркските.

https://www.facebook.com/oldbulgarianhistory/posts/499137753903236

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...