Отиди на
Форум "Наука"

Супер - Земя


Recommended Posts

  • Потребител

Интересна кратка статия за връзката между плътност на планетите, радиус и гравитация на повърхността.

Става въпрос, може ли да съществува екзо-планета, подобна на Земята, с десет пъти по-голяма повърхност и с гравитация от само 1g.

Отговорът е да, математически може: https://www.psychologytoday.com/us/blog/world-wide-mind/201211/do-super-earths-have-too-much-gravity-us

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това увеличава планетите-кандидати за бъдещо преселване, но не ги доближава до нас ;)

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Warlord said:

Това увеличава планетите-кандидати за бъдещо преселване, но не ги доближава до нас ;)

Аз хич не съм убеден, че използването на планети за преселване си заслужава. Намирането на пояси с ресурси и изграждане на огромни станции по наши изисквания е по-лесният път. В сравнение с търсене на скална планета, с подгодяща повърхност и ресурси, привикване към различна гравитация, тераформиранежи т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Откъде тия ресурси в поясите? Като астероиди ли ще блуждаят там? И ако да - така ще са опасни за самите орбитални станции в пояса.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На първо време ще ни трябва двигател, който да може да ни закара дотам за някакъв нормален период от време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.04.2021 г. at 8:19, Warlord said:

Откъде тия ресурси в поясите? Като астероиди ли ще блуждаят там? И ако да - така ще са опасни за самите орбитални станции в пояса.

Чисто мое предположение, което не се базира на нищо освен на нашата си система. Обаче съм убеден, че ще е неимоверно по-лесно да се намерят клъстери с ресурси (астероидни пояси, пръстени, малки скалисти планети и т.н.), отколкото планети благоприятни за хората и лесни за тераформиране. Демек, планета с подгодящи гравитация, температура, магнитно поле, повърхностна вода, температура, атмосфера и т.н.

Колкото за безопасността, при близки до неизчерпаеми ресурси и енергия, тия станции ще са в пъти по-безопасни от една планета. Няколко стотин метра здрав метал/композит, ще те пазят далеч по добре от атмосферата на планета. Отделно че станцията може да се отмести ако идва нещо голямо, планетата - не. 

Третият вариант е скална планета с висока плътност, подходяща гравитация и дебела кора. Копаеш на воля и създаваш хабитати. Но според мен ще е по-скъпо, отколкото строежа на големи геврекоподобни станции. 

 

Цитирай

На първо време ще ни трябва двигател, който да може да ни закара дотам за някакъв нормален период от време.

Това е първото и аз така мисля. Нещо с огромен специфичен импулс, което да ускори кораба до приличен процент от скоростта на светлината. Защото ако 10 светлинни години се пътуват за 100 години корабно време е приемливо. Теоритично, можем да построим нещо, което да функционира и да се самопотдържа няколко столетия. Така поне близката околност ще ни е достъпна. Ако обаче се пътува хиляди години става неимоверно сложно.

 

Обаче не съм чувал да има теоритични разработки на двигател с достатъчен специфичен импулс, че да засили нещо с 0.1 С и да си носи горивото.

Редактирано от Amazonski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Amazonski said:

Обаче не съм чувал да има теоритични разработки на двигател с достатъчен специфичен импулс, че да засили нещо с 0.1 С и да си носи горивото.

На първо време някакво светлинно платно би трябвало да свърши работа. Само че за целта е нужно да усвоим в прилична степен Слънчевата система, иначе ще трябва като Милнер да му духаме от Земята :) 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Amazonski said:

Колкото за безопасността, при близки до неизчерпаеми ресурси и енергия, тия станции ще са в пъти по-безопасни от една планета. Няколко стотин метра здрав метал/композит, ще те пазят далеч по добре от атмосферата на планета. Отделно че станцията може да се отмести ако идва нещо голямо, планетата - не. 

Да ама не. Всеки елементарен битов инцидент грози станцията с унищожение. Рабогник си изтърва инструмента, две жени клюкарстват и манжата им предизвиква пожар. От друга срана да изкрейзи човек на една такава стнция ще е обичайно. Досада, скука, клаустрофобия ще прерастват в буйна или прикрита лудост иии станцията няма шанс. 

   Ако има утечка на газове даже един  милиграм в секунда за 10000 години ще се изчерпат 300 тона, а при 1 грам 300 000 тона. Шлюзове, меки връзки изпускат много повече  :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 13 часа, Amazonski said:

Обаче не съм чувал да има теоритични разработки на двигател с достатъчен специфичен импулс, че да засили нещо с 0.1 С и да си носи горивото.

Ако имаше такова нещо всички щяха да са чули вече за него ;)

Не знам обаче какъв ще да е тоя импулс и какво ще може да го генерира. На ДВГ-тата и водородни/химически и електрическите двигатели им знаем какъв им е капацитета. Ще трябва да е нещо принципно различно. Предложения? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Warlord said:

Ако имаше такова нещо всички щяха да са чули вече за него ;)

Не знам обаче какъв ще да е тоя импулс и какво ще може да го генерира. На ДВГ-тата и водородни/химически и електрическите двигатели им знаем какъв им е капацитета. Ще трябва да е нещо принципно различно. Предложения? :)

Атомната енергия има около 10 млн пъти по-голяма плътност от химическата, което значи 3000 пъти по-голям импулс. Значи, ако сега достигаме скорости  20-30 км/с, с атом ще достигаме 60 000 км/с . Теоретично де.. 

Редактирано от Exhemus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Warlord said:

Предложения? :)

По груби сметки двигателите на термоядрен синтез ще дават към 0.1c, а на хелий-3 вероятно и повече. Само че до тая работа има поне още сто години, ако човечеството се напъне. А то не се напъва...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гравитационно-вакуумен двигател. Вече е теоретично разработен, но е огромен и е с огромна консумация на енергия.  Най-общо представлява ферма от реактори- термоядрен синтез, огромна <бубинна система> от плазменни потоци и  огромни електродни сепаратори за повишена ефективност.Принципа е поляризиране на Вакуум и превръщането му в <инерциален материал> чрез който да има ускорение. Няма нужда от <материал за  ускорение> , горивото е практически неизчерпаемо, а ускоренията достижими с този гравитолет са близки до 0,9С. Ускорението е по бързо в сравнение с предполагаеми някакви фотонни двигатели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, Кухулин said:

На първо време някакво светлинно платно би трябвало да свърши работа. Само че за целта е нужно да усвоим в прилична степен Слънчевата система, иначе ще трябва като Милнер да му духаме от Земята :) 

Не съм наясно с принципа, знам че се експериментира и май качиха едно малко в орбита. Обаче как ще работи, когато на три светлинни години няма никаква звезда? Или като прашка - засилваме се в едната звезна система, и използваме другата, за да спрем. Стига да не я пропуснем де. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Exhemus said:

Да ама не. Всеки елементарен битов инцидент грози станцията с унищожение. Рабогник си изтърва инструмента, две жени клюкарстват и манжата им предизвиква пожар. От друга срана да изкрейзи човек на една такава стнция ще е обичайно. Досада, скука, клаустрофобия ще прерастват в буйна или прикрита лудост иии станцията няма шанс. 

   Ако има утечка на газове даже един  милиграм в секунда за 10000 години ще се изчерпат 300 тона, а при 1 грам 300 000 тона. Шлюзове, меки връзки изпускат много повече  :)

Може би аз не изразих добре визията си. Не си представям “космическа станция” тип МКС а по-скоро изкуствена малка планета с пръстеновидна форма за създаване на гравитация. Ако имаш изобилие на енергия и ресурси можеш да използваш метали, минерали, каквото е най-ефективно. Няколко километра в диаметър, десетки етажи високи по десетки метри, площ стотици хиляди кеадратни километри. Външна опорна структура дебела десетки, или стотици метри. Какви горелки, какъв карбид :)

Плюсове: Контролиран климат. Няма заметресения, бури. Контролирана биосфера, идеална за човека, няма епидемии. Ландшафт оставен на въображението на архитекти и тераформери. Гравитация изменяща се с отдалечаване от центъра на пръстена и подходяща за различни дейности. От производствена, научна, спортна, болнична и т.н. до такава за живеене. Единствено изискване - достатъчно ресурси. И то не невъобразимо много. Че то ние построихме танкер дълъг километър.

Минуси: Няма. :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Amazonski said:

Не съм наясно с принципа, знам че се експериментира и май качиха едно малко в орбита. Обаче как ще работи, когато на три светлинни години няма никаква звезда? Или като прашка - засилваме се в едната звезна система, и използваме другата, за да спрем. Стига да не я пропуснем де. :)

Еми да. Ако не я изпуснем, спираме в нейната материя. Има и други схеми. Ако направим достатъчно мощен лазер за ускоряването, след това можем да отделим платното и да го използваме като огледало - да духа срещу нас. А като стигне там преди нас, може да пусне насрещен лазер. Зависи какво технологично ниво ще сме достигнали, когато тръгнем на път.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.04.2021 г. at 7:04, Amazonski said:

Интересна кратка статия за връзката между плътност на планетите, радиус и гравитация на повърхността.

Става въпрос, може ли да съществува екзо-планета, подобна на Земята, с десет пъти по-голяма повърхност и с гравитация от само 1g.

Отговорът е да, математически може: https://www.psychologytoday.com/us/blog/world-wide-mind/201211/do-super-earths-have-too-much-gravity-us

 

Хм..

Явно става дума за планети с твърдо и плътно ядро,  и външа част, която е съставена от материал (материали) с малка плътност.

Кои вещества имат малка плътност, по-малка от тази на класическите "скални" материали?

Водата... и леките газове във вречнено или твърдо състояние

Такива планети ще са негостоприемни за хората.

-----

Още нещо интересно:

Когато водородът в слънцето се изчерпа, и се "запали" He, радиусът на Слънцето ще нарастне сто  пъти спрямо сегашния. Това в така защото реакциите  на сливане на хелирва ядра във въътрешността на  ядрото на Слънцето ще протичат (поддържат) около 10 пъти по висока температура от тази при която протичат сегашните реакции на сливане на водород

След като се изчерпи водорода в Слънцето, ядрото му ще изстине. В резултат на това Слънцето ще колабита, /ще се свие/, а в резулат от това свиване температурите в ядрото ще  нарастанат до стойности, при които ще се "запали" хелия. 

Горещата повърхност на "Хелиевото" Слънце в един  момент ще достигне до орбитата на Земята,
Хипотетично бъдещите земляни ще могат да стъпят на Слънцето..

Слънчевата гравитация обаче ще същата като сегашната. Т.е пренебрежима

Масата на Слънцето е без практическа промяна,
Центърът на масата на Слънцето не се променя; 
Разстоянието  от центъра на масата на Слънцето, до Земята, на мястото, на което се намира изследователя - също не се променя; 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

https://www.vesti.bg/lyubopitno/zaradi-tova-na-zemiata-mozhe-bi-sme-sami-vyv-vselenata-6127769

Заради тази химическа реакция на Земята може би сме сами във Вселената

Сложните форми на живот на Земята са зависими от кислорода в атмосферата

Да се наподобят условията за живот на Земята изглежда сравнително просто на пръв поглед – необходими са земя, слънце, вода и въздух. Само че не е толкова просто. Сама по себе си комбинацията от тези три фактора няма да е достатъчна.

Сложните форми на живот на Земята са зависими от кислорода в атмосферата, тъй като това е единственият начин да си набавят достатъчно енергия. А кислородът зависи от фотосинтезата. Само че тя е доста деликатен процес.

Превръщането въглеродния диоксид и водата в глюкоза се нуждае от достатъчно светлина, за да се осъществи химическата реакция, без звездната радиация да унищожи самите живи клетки.

Тоест са необходими набор от условия – определено ниво на гравитация, която да позволи атмосфера с точните дебелина и плътност. Магнитно поле и озонов слой, които да защитят живота от звездните ветрове. Определено разстояние между звездата и планетата, както и определено ниво на интензивност на звездното греене.

Нов анализ на известни екзопланети разкри, че подобни на Земята условия са много по-редки, отколкото се смяташе досега.

Учените са се фокусирали върху факторите, необходими за фотосинтеза и насищане с кислород, които биха позволили формиране на сложна биосфера като съществуващата на Земята.

Проучването е публикувано днес в Месечния бюлетин на Кралското астрономическо общество.

Броят на потвърдените планети в нашата собствена галактика Млечен път вече наброява хиляди. Предполага се, че вероятно са милиарди.

Но планетите, които попадат в така наречената обитаема зона – на подходящо разстояние от подходяща звезда и с подходяща температура на повърхността, която позволява наличие на течна вода, са много редки.

В момента са известни само шепа такива скалисти, потенциално обитаеми екзопланети.

Новото изследване обаче показва, че на нито едно от тях не съществуват теоретичните условия за поддържане на подобна на Земята биосфера посредством „кислородна” фотосинтеза.

Само една от тези планети се доближава до необходимите нива на звездно греене - Kepler − 442b. Тя е скалиста. Около два пъти по-голяма от Земята. Обикаля около умерено гореща звезда и се намира на приблизително 1200 светлинни години от Слънцето.

Проучването разглежда подробно колко енергия получава планетата от близката звезда и дали живите организми ще могат ефективно да произвеждат хранителни вещества и молекулярен кислород - двата основни елемента за сложен живот, както го познаваме.

Чрез изчисляване на количеството фотосинтетично активно излъчване, което планетата получава от своята звезда, екипът учени от Неаполитанският университет „Федерико II” и астрономическата обсерватория в Каподимонте, откри, че въпросната звезда, чиято температура е около два пъти по-ниска от тази на Слънцето, не може да поддържа подобна на земната биосфера, тъй като не осигурява достатъчно енергия в правилния диапазон на дължини на вълните на светлината.

Кислородната фотосинтеза теоретично би била възможна, но такива планети няма как да поддържат богата биосфера.

От друга страна звезди, които са много по-ярки и излъчват повече радиация от Слънцето, обикновено изгарят доста по-бързо, което не дава достатъчно време за изграждане на сложни форми на живот.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб” (JWST), който трябва да наследи „Хъбъл” по-късно тази година, ще имат чувствителността, необходима за наблюдение на по-далечни планети и звезди, хвърляйки още светлина върху нужните предпоставки за формиране на извънземен живот."

...

...

В един от коментарите:

"Не сте ли забелязали, че мис Вселена е все от Земята?!"

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, Малоум 2 said:

Тоест са необходими набор от условия ...

... плюс редица стечения на обстоятелствата.

С други думи, животът на земята е възникнал в резултат на невероятна комбинация от случайности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.07.2021 г. at 17:38, gmladenov said:

... плюс редица стечения на обстоятелствата.

С други думи, животът на земята е възникнал в резултат на невероятна комбинация от случайности.

"Случайностите" се елиминират посредством метод "проба-грешка" от естествен отбор, демек.

Всичко, което е останало-устойчиво, е плод на еволюция - промяна радиационен фон+генетични изменения, разнообразна среда. Обмен на физична информация.

А живот на др. планети няма, но със сигурност - няма интелигентен живот (той и тук рядко се среща!😝)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Малоум 2 said:

"Случайностите" се елиминират посредством метод "проба-грешка" от естествен отбор, демек.

Случайностите може да елиминирате само ако сте били свидетел на раждането на Земята и по-късно - на човека. Но не сте. 😜

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато знаеш "причина" във връзка с  проявление на дадено "следствие", случайностите ... изчезват. Науката това прави - установява връзките между причина и следствие. За науката - случайности няма...😶 (и в квантовата механика - няма😑)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Биохимията на една  метан-етан-пропанова планета може да е обратна на нашата. Нашите организми гледат да се запасят с гориво, а окислителят е наоколо.  Онези може да гледат да се запасят с окислител, понеже горивото е наоколо. Съответните молекулни последователни превръщания на окислителя ги имаме и тука, само дето природата не се е погрижила за съхраняемост на някоя от тях, понеже не е нужно.

  Такава една биохимия може би протича при доста по-ниска температура. Оттам процентът на планети кандидати се увеличава...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А защо непременно търсим такъв живот, какъвто го познаваме тук на Земята? Ако някога въобще открием някъде някаква форма на живот, е най-вероятно той да няма нищо общо с нашия и да не е основан задължително на кислород. Може да е на амоняк или метан примерно. Силиция също е добър кандидат за основа на хипотетичен живот - той може да образува сложни връзки между различни атоми и евентуално - молекулярни структури.
Оттук процентът на планетите кандидати отново се увеличава.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...