Отиди на
Форум "Наука"

Какво ни е създало? От къде идваме?


Какво ни е създало?   

19 потребители са гласували

  1. 1. Какво ни е създало? От къде идваме?

    • Бог.
      7
    • Някаква намеса на интелигентна цивилизация.
      3
    • Всичко е случайност, не сме планирани, живота се е зародил на земята.
      11
    • Всичко което познаваме е симулация, съществуваме и на друго място, тук сме с някаква цел.
      5
    • От метеорит, носещ "семето на живота".
      3


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 57 минути, scaner said:

В класическата физика уравненията на движение представляват система от линейни диференциални уравнения, които свързват първа и втора производни от координатите по времето със силите които действат на системата.

А така. И гравитацията като не е сила кво праим?!?

Именно това беше смисълът на постинга ми:

  • детерминизмът на Лаплас може да е верен само при определени ... опростенчески ... допускания
  • едно от тези допускаия е, че гравитацията е сила
  • след като това допускане очевидно не е вярно, как може детерминизмът на Лаплас да е истина

Лаплас приема, че "някой" (Бог) има знание за всички сили във вселената и съответно може да предвиди
всички взаимодействия. Гравитацията, обаче, не е сила. Следователно, не всички всички взаимодействия
във вселената могат да бъдат предвидени ... по дефиницитята на Лаплас.

Следователно, дефиницитята на Лаплас е опростенческа и невалидна.

 

Цитирай

В случая с гравитацията няма проблем - тя не е сила, но е част от геометрията ...

Има проблем, защото ние не знаем каква е природата на гравитацията. Ние я моделираме като сила или
пък като геометрия на пространството ... но това са само модели/описания.

Принципно, зз разбирам много добре за какъв детерминизъм става дума: в квантовата механика позицията
на електрона, например, не може да се изчисли детерминистично; там има вероятност, а не точна позиция.
От тази гледна точка в КМ няма детерминизъм ... за разлика от класическата физика, в която всяко изчисление
е еднозначен, детерминистичен отговор.

От еднозначността на изчисленията, обаче, не следва, че нищо в този свят не е случайно.

Детерминизмът на Лаплас не трябва да се разбира и прилага буквално, а трябва да се приема по-абстрактно.
Философски погледнато въпросът "преопределено ли е всичко във вселената - или има и място за случайности"
е съвсем валиден филососки въпрос, който заслужава изследване.

В същото време, обаче, привидната детерминистичност на класическата механика не може да се приема като
буквален отговор на горния въпрос. Това, че всичко може да се изчисли, не означава, че няма нищо случайно
на този свят.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, gmladenov said:

А така. И гравитацията като не е сила кво праим?!?

Именно това беше смисълът на постинга ми:

  • детерминизмът на Лаплас може да е верен само при определени ... опростенчески ... допускания
  • едно от тези допускаия е, че гравитацията е сила
  • след като това допускане очевидно не е вярно, как може детерминизмът на Лаплас да е истина

Ето ги уравненията на Айнщайн:

31dc26df9204818931b3ebb8be852a46951efd2a

Те свързват движението и разпределението на материята с геометрията. Тук няма сила "гравитация" - решаваш уравненията и получаваш детерминистично решение. Точно със свойства по детерминизмът на Лаплас. В случая уравненията на движение (по-горе) автоматично включва и гравитацията. И всяко друго поле, зададено чрез тензора на енергията-импулса.

Така че в случая гравитацията не пречи.

Преди 26 минути, gmladenov said:

Лаплас приема, че "някой" (Бог) има знание за всички сили във вселената и съответно може да предвиди
всички взаимодействия. Гравитацията, обаче, не е сила. Следователно, не всички всички взаимодействия
във вселената могат да бъдат предвидени ... по дефиницитята на Лаплас.

АКо беше внимавал в предишният ми постинг - няма никакво значение дали някой знае всички сили или е прост като парцал - самите уравнения съдържат детерминизма в себе си. Като не знаеш всички сили - ми няма да можеш да предскажеш точно бъдещето, което не значи, че то няма да е пряко и еднозначно определено от миналото, което е детерминизма.

Преди 26 минути, gmladenov said:

Има проблем, защото ние не знаем каква е природата на гравитацията. Ние я моделираме като сила или
пък като геометрия на пространството ... но това са само модели/описания.

Повтарям за пореден път - детерминизма се основава на свойствата на уравненията на движение. Гравитацията както и да участва, за детерминизма са важни свойствата на уравненията на движение. Тези уравнения са ясни в класическата физика, ясни са и в ОТО. За теория в която тези свойства не са ясни, тук не говорим.

Преди 26 минути, gmladenov said:

От еднозначността на изчисленията, обаче, не следва, че нищо в този свят не е случайно.

Детерминизмът на Лаплас не трябва да се разбира и прилага буквално, а трябва да се приема по-абстрактно.
Философски погледнато въпросът "преопределено ли е всичко във вселената - или има и място за случайности"
е съвсем валиден филососки въпрос, който заслужава изследване.

Детерминизмът на Лапла е пряко свързан с класическата физика. И той като следствие показва, че в класическата физика - с тези уравнения на движение, които познаваме още от Нютон - случайност не може да има. И никакви философии тук не могат да помогнат.

При друга физика - друго, квантовата механика ни е пример. При трета - като се появи, само тогава може да се обсъжда.

Всеки въпрос отговорите му (или тяхната липса) се търсят само в текущата или предишна парадигма. Философия която не ползва тази информация, не струва нищо.

Преди 26 минути, gmladenov said:

В същото време, обаче, привидната детерминистичност на класическата механика не може да се приема като
буквален отговор на горния въпрос.

И какво значи "буквален отговор"? Някаква абсолютна истина, валидна винаги? Забрави.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, scaner said:

... самите уравнения съдържат детерминизма в себе си.

С това не може да се спори.

Също така, обаче, уравненията се базират на опростенчески допускания и идеализации. Това
създава илюзията, че всичко е предварително изчислимо и предвидимо - и на тази илюзия
се базира детерминизмът на Лаплас.

Само че реалният живот не е идеален и не всичко е предварително изчислимо. Затова в реалния
живот имаме случайности (не само на квантово ниво). А според Лаплас не би трябвало да има
случайности.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, gmladenov said:

Също така, обаче, уравненията се базират на опростенчески допускания и идеализации. Това
създава илюзията, че всичко е предварително изчислимо и предвидимо - и на тази илюзия
се базира детерминизмът на Лаплас.

Не е така. Уравненията се базират на потвърдени постулати - законите на Нютон. И тези постулати са верни докато бъдат опровергани. Което се случва с теорията на относителността, но нейните уравнения също включват детерминизма - защото запазват формата на линейни диференциални уравнения. Така че тук няма опростенчество и идеализации. Всяка парадигма е пълна сама по себе си, без идеализации. Идеализации са решенията които ние намираме, защото ни е по-лесно да игнорираме несъществените неща. Но това няма общо с детерминизма, а само с решенията които ние ползваме. Те водят до псевдослучайности, но на практика детерминизмът се запазва.

Преди 22 минути, gmladenov said:

Само че реалният живот не е идеален и не всичко е предварително изчислимо. Затова в реалния
живот имаме случайности (не само на квантово ниво). А според Лаплас не би трябвало да има
случайности.

Случайностите на база проблеми с изчислението са псевдослучайности. Истинските случайности са само по причина квантовите закони. Те се проявяват на квантово ниво, но последиците им са за всички нива. Ако електронът в атомът проживее във възбудено състояние повече време, това ще повлияе на причинно-следствените вериги по един начин, ако проживее по-малко време - по друг. А това може да има далеко идущи последствия. И коя причинноследствена верига ще се окаже реализираната, това е случайност. И това се отнася за всички процеси.

Изчислимостта не е свързана със случайността във физиката. Ние работим със случайности в квантовата механика не поради това че закръгляваме и опростяваме уравненията, а по съвсем принципна причина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, scaner said:

Ако електронът в атомът проживее във възбудено състояние повече време, това ще повлияе на причинно-следствените вериги по един начин, ако проживее по-малко време - по друг. А това може да има далеко идущи последствия.

А това време от нищо ли не зависи? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, scaner said:

Истинските случайности са само по причина квантовите закони. Те се проявяват на квантово ниво, но последиците им са за всички нива.

В края на краищата се съгласяваме. Лаплас не е знаел за квантовите случайности ... а техните
последствия са на всички нива. Така че детерминизмът на Лаплас не е реален.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Ниkи said:

А това време от нищо ли не зависи?

Зависи, разбира се. При възбудените атоми - от самото ниво на възбуждане, както и от нивата по които се снема възбуждането, зависи също от температурата и налягането (страничните удари). При разпадането на атомите - от конструкцията на ядрото. Но и при възбудените атоми, и при разпадащите се ядра има допълнителен елемент на случайност. Затова времето на процеса не е фиксирано, а се говори за време за полуразпад, статистически характеристики.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

Но и при възбудените атоми, и при разпадащите се ядра има допълнителен елемент на случайност.

 

Преди 9 часа, scaner said:

с тези уравнения на движение, които познаваме още от Нютон - случайност не може да има.

Как, при такава неопределеност на елементарните частици и такава случайност в поведението им, същите успяват да поддържат уравнения на движение в "изправност" и въобще законите на неквантовата физика "бетон"? Не би ли трябвало случайността да се предава "нататък по веригата" или , все пак, съвкупността от случайности успява да поддържа "детерминизмът на Лаплас" реален.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Ниkи said:

Как, при такава неопределеност на елементарните частици и такава случайност в поведението им, същите успяват да поддържат уравнения на движение в "изправност" и въобще законите на неквантовата физика "бетон"? Не би ли трябвало случайността да се предава "нататък по веригата" или , все пак, съвкупността от случайности успява да поддържа "детерминизмът на Лаплас" реален.

Елементарните чстици имат квантово поведение, и при тях случайността си я има.

Един от преходите между квантова и класическа физика е когато игнорираме планковата константа, тоест граничен преход при клоняща към нула планкова константа. Еквивалентно на това е преход към голяма маса на частицата. Това убива влиянието на вълновата функция. Тогава квантовите явления клонят към нула, и се връщаме в неквантовата физика. В нея детерминизма го има поради уравненията на движение.

Тоест наличието на граница, определена от планковата константа, е това което разделя класическата от квантовата физика. Това са две описания, с които можем да опишем поведението на частиците. Кое е по-верното в конкретна област, сочи експериментът.

Изобщо, ролята на прогреса във физиката е да намира такива граници. Когато такава граница не е съществена за определен клас явления, ние сме в една парадигма. Когато стане съществена, се изкачваме в нова парадигма. Например когато скоростта на светлината може да се счита за безкрайно голяма, ние сме в парадигмата на класическата физика. Когато трябва да се съобразяваме с тази скорост, се появява нов клас явления, и се местим в парадигмата на СТО. Когато можем да игнориране планковата константа, сме в парадигмата на класическата физика. Когато разглеждме явления за които тя е важна, се местим в парадигмата на квантовата физика. Това показва приемственост между различните парадигми, всяка последваща включва предишната а не я отхвърля. Затова и не може да се надяваме, че в бъдеще нещо ще опровергае СТО. Най-вероятно ще бъде намерена някаква граница, над (или под) която ще имаме нова физика, която ще премине в сега известната ако тази граница се пренебрегне. Но в какво ще се изразява тази граница, сега не може да се гадае, липсва информация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, scaner said:

Един от преходите между квантова и класическа физика е когато игнорираме планковата константа, тоест граничен преход при клоняща към нула планкова константа. Еквивалентно на това е преход към голяма маса на частицата. Това убива влиянието на вълновата функция. Тогава квантовите явления клонят към нула, и се връщаме в неквантовата физика. В нея детерминизма го има поради уравненията на движение.

Правилно ли те разбрах: случайността в поведението на елементарните чстици не влияе на неквантовата физика. Чак когато частицата придобие маса, поведението й е предсказуемо и тя участва (така да се каже) в определянето на законите в неквантовата физика...

Преди 19 минути, scaner said:

Тогава квантовите явления клонят към нула, и се връщаме в неквантовата физика. В нея детерминизма го има поради уравненията на движение

... и детерминизма на Лаплас си остава реален

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, gmladenov said:
Преди 9 часа, scaner said:

Истинските случайности са само по причина квантовите закони. Те се проявяват на квантово ниво, но последиците им са за всички нива.

В края на краищата се съгласяваме. Лаплас не е знаел за квантовите случайности ... а техните
последствия са на всички нива. Така че детерминизмът на Лаплас не е реален.

Квантовите закони, принципно, не са причина - те са следствия от/на тълкувания. (Файнман показва при "спин-опити" Щерн-Герлаах - информацията се губи при поставяне-премахване на прегради). Няма възможност да  се отчита точно, че "приборите" са веществени и са "пълни" с най-различни кванти. Но се знае, че и ... затова "работят" поляризаторите, примерно, при опити с фотони.

И - това съм казал по-рано - детерминизмът на Лаплас не е реален. Но съм казал и защо.😎

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Как, при такава неопределеност на елементарните частици и такава случайност в поведението им, същите успяват да поддържат уравнения на движение в "изправност" и въобще законите на неквантовата физика "бетон"?

Поддържат ги благодарение на статистиката - микрослучайностите дават пренебрежимо отклонение на макрониво. Освен ако...

Преди 27 минути, Ниkи said:

... и детерминизма на Лаплас си остава реален

... освен ако не става дума за силно нелинейни динамични системи с достатъчна степен на миниатюризация. Примерно като човешкия мозък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Правилно ли те разбрах: случайността в поведението на елементарните чстици не влияе на неквантовата физика. Чак когато частицата придобие маса, поведението й е предсказуемо и тя участва (така да се каже) в определянето на законите в неквантовата физика...

Не, много е различно...

Квантовата и неквантовата физики са различни концепции, които описват с различна точност физическият свят. Неквантовата концепция работи с добра точност за големи порции енергия (когато можем да пренебрегнем планковата константа), или при големи маси (когато съществените промени се постигат с големи порции енергия, т.е. пак пренебрегваме планковата константа). Тоест при големи маси и енергии можем да пренебрегнем квантовите ефекти (има и изключения, разбира се, макроскопични квантови ефекти).

Електроните имат маса, но поведението им при малки енергии се описва добре с квантовата физика, при големи - с класическата. Т.е. придобиването на маса не е решаващият фактор за разликите.

Преди 1 час, Ниkи said:

... и детерминизма на Лаплас си остава реален

В случая неквантовата физика е приближение. Но детерминизмът на Лаплас не може да е приближение, той е бинарна величина - или го има, или го няма, няма други степени. Тоест дори в класическо приближение той трябва да отсъства, след като в по-точната форма - квантовата физика - го е нямало.

Тоест, ако разглеждаш неквантовата физика като точна, основаваща се на постулатите си, детерминизмът го има. Когато я разглеждаш като приближение от квантовата физика, тогава детерминизъм в нея няма. Тя като приближение винаги ще съдържа малка неточност - така както и при реалните предсказания в точната теория. Но в точната теория това ще са псевдослучайности, докато в приближението на база квантовата теория това ще са истински случайности.

Важното е да се знае, коя теория е по-точната. Това е квантовата теория, и случайностите са истински по тази причина.

 

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Няма възможност да  се отчита точно, че "приборите" са веществени и са "пълни" с най-различни кванти. Но се знае, че и ... затова "работят" поляризаторите, примерно, при опити с фотони.

Проблемът тук се корени в причината поради която не могат да се отчитат точно. В класическата физика това е поради несъвършенство в измерителните уреди, и там въпреки това детерминизмът го има. Докато в квантовата физика това е принципно положение, заложено в природата, и там затова детерминизъм няма.

Тоест, неточното отчитане не е свързано с детерминизма по никакъв начин. А ти точно такава връзка твърдиш, и за това се дъниш в обясненията си. И няма как да бъде другояче, защото всичките ти обяснения се базират на класическата физика, която само със словоблудство не може да стане квантова, както се мъчиш да направиш, "обяснявайки".

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

В случая неквантовата физика е приближение. Но детерминизмът на Лаплас не може да е приближение, той е бинарна величина - или го има, или го няма, няма други степени. Тоест дори в класическо приближение той трябва да отсъства, след като в по-точната форма - квантовата физика - го е нямало.

Тоест, ако разглеждаш неквантовата физика като точна, основаваща се на постулатите си, детерминизмът го има. Когато я разглеждаш като приближение от квантовата физика, тогава детерминизъм в нея няма. Тя като приближение винаги ще съдържа малка неточност - така както и при реалните предсказания в точната теория. Но в точната теория това ще са псевдослучайности, докато в приближението на база квантовата теория това ще са истински случайности.

Важното е да се знае, коя теория е по-точната. Това е квантовата теория, и случайностите са истински по тази причина.

Детерминизмът работи на база закони, приети за "непоклатими" в неквантовата физика. Щом квантовата физика по-точно отразява действителността а при нея не важи детерминизмът, значи законите на неквантовата физика са непълни (не чак толко "непоклатими")... или?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, scaner said:

... ... ...

Но и при възбудените атоми, и при разпадащите се ядра има допълнителен елемент на случайност. Затова времето на процеса не е фиксирано, а се говори за време за полуразпад, статистически характеристики.

Тоест, случайността в случая се състои в това, че няма причина, поради която времето за полуразпад да е А, а не В.

Или по-общо казано: "псевдослучайностите" винаги са следствие на някаква причина, докато истинските случайности всъщност са безпричинни, така ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Квантовите закони, принципно, не са причина - те са следствия от/на тълкувания.

Случайността е заложена в природата (явно).

Квантовите закони са отражение на действителността и само ни разкриват тази случайност - но
тя си съществува и без тях. Значи случайността е първопричина - а не следствие/тълкувание на
квантовите закони.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Или по-общо казано: "псевдослучайностите" винаги са следствие на някаква причина, докато истинските случайности всъщност са безпричинни, така ли?

Преди Скенер да отговори на този въпрос, нека да вметна какво се разбира под "псевдослучайност"
в изчислителната техника.

За криптографията и други приложения често трябват случайни числа. Съответно има алгоритми,
които генерират такива числа.

Щом тяхното изчисление следва предварително дефиниран алгпритъм, обачеи, тези числа очевидно
не са истински случайни, а само привидно случайни ... или псевдослучайни.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Тоест, случайността в случая се състои в това, че няма причина, поради която времето за полуразпад да е А, а не В.

Или по-общо казано: "псевдослучайностите" винаги са следствие на някаква причина, докато истинските случайности всъщност са безпричинни, така ли?

Събитията могат да са безпричини, случайностите са само отношения :)

Причина има винаги. Можем да я проследим до квантовите флуктуации. Те са това, което създава кратковременни вариации в енергията на една система или обект, и по тази причина може да го изведе от някакво квазиустойчиво състояние, и да предизвика в нашият случай разпада на ядрото или излъчване на фотон. Тези флуктуации имат и други проявления, като ефектът на Казимир и Лембовото отместване.

Самите флуктуации са нерегулярен "кипеж" на най-ниското вакуумно състояние на полетата. Тоест хем най-ниското вакуумно състояние има ненулева енергия, хем тази енергия не е статично разределена а "бълбука".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, gmladenov said:

Има проблем, защото ние не знаем каква е природата на гравитацията. Ние я моделираме като сила или
пък като геометрия на пространството

Гравитацията се преодолява с реактивна сила. Малкият Костя отрано го е осъзнал. Четете трудовете на Циолковски (около 600 са). Макар и глух, успява да се самообразова и да завещае на поколенията своите многобройни изследвания в различни области. Там ще откриете какво значи геометрия на пространството.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

Случайността е заложена в природата (явно).

Квантовите закони са отражение на действителността и само ни разкриват тази случайност

Напълно съм съгласен, случайността се явява тогава когато множество от фактори с еднаква степен влияят, на крайния резултат.😃

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, gooogle≪soft≫ said:

Напълно съм съгласен, случайността се явява тогава когато множество от фактори с еднаква степен влияят, на крайния резултат.😃

Звучи логично. Но всъщност не е възможно множество фактори да влияят в напълно еднаква степен на какъвто и да било резултат:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, scaner said:

Събитията могат да са безпричини, случайностите са само отношения :)

Причина има винаги. Можем да я проследим до квантовите флуктуации. Те са това, което създава кратковременни вариации в енергията на една система или обект, и по тази причина може да го изведе от някакво квазиустойчиво състояние, и да предизвика в нашият случай разпада на ядрото или излъчване на фотон. Тези флуктуации имат и други проявления, като ефектът на Казимир и Лембовото отместване.

Не те разбрах🙄

Цитирай

Самите флуктуации са нерегулярен "кипеж" на най-ниското вакуумно състояние на полетата. Тоест хем най-ниското вакуумно състояние има ненулева енергия, хем тази енергия не е статично разределена а "бълбука".

Но ако си представим, че бихме могли да правим една след друга свръхдетайлни моментни снимки на съответния полеви участък, при съпоставянето им непременно бихме открили причинно-следствените връзки в промяната на вакуумното  "бълбукане". Така че Малоум в крайна сметка е прав - проблемите ни с НЕустановяването на детерминизма се дължат на принципно НЕсъвършените ни веществени прибори, в конкретния пример снимачни:bk:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, gmladenov said:

Случайността е заложена в природата (явно).

Квантовите закони са отражение на действителността и само ни разкриват тази случайност - но
тя си съществува и без тях. Значи случайността е първопричина - а не следствие/тълкувание на
квантовите закони.

Ами не е точно така. Виж дефиницията ми за случайност. Заблудата при Изследовател идва от това, че той изследва Процеси, а не отделно събитие. И като така - установява явно, че не знае - не може да знае - Всичко. Това е и илюзията, че е възможен лаплас-детерминизъм. С развитието на знанията се оказва, че  в 1900г и по-късно, парадигмата (което си е философско обобщение на достигнати знания) за самодостатъчност на "уравненията" като знания, та парадигмата е невярна. И с това са съгласни всички.

Е, за какъв детерминизъм става въпрос. Доказано има "квантов детерминизъм" - тоест в дребното - няма случайни събития. Чак по-късно, в наедряването на структури се "хващат" процеси от Изследовател, чиято същност като процеси е неизвестна и ... започват измислиците за случайност - но на процеси, а не на случване на събтия. И тогава - се установява вероятностно тълкуване (тълкуване), заради възможност за въвеждане на матмодели. И се разпространява грешната парадигма за Голяма Нужда от Случайности - дано обяснят незнанията на Изследовател... Да, ама ...?!🙄

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Шпага said:
Преди 14 часа, scaner said:

Събитията могат да са безпричини, случайностите са само отношения :)

Причина има винаги. Можем да я проследим до квантовите флуктуации. Те са това, което създава кратковременни вариации в енергията на една система или обект, и по тази причина може да го изведе от някакво квазиустойчиво състояние, и да предизвика в нашият случай разпада на ядрото или излъчване на фотон. Тези флуктуации имат и други проявления, като ефектът на Казимир и Лембовото отместване.

Не те разбрах🙄

Какво има за разбиране? Причината е характеристика във времето, случайността е качество което е отношение между процесите и събитията и техните причини и следствия, тя не зависи от времето.

Преди 35 минути, Шпага said:

Но ако си представим, че бихме могли да правим една след друга свръхдетайлни моментни снимки на съответния полеви участък, при съпоставянето им непременно бихме открили причинно-следствените връзки в промяната на вакуумното  "бълбукане". Така че Малоум в крайна сметка е прав - проблемите ни с НЕустановяването на детерминизма се дължат на принципно НЕсъвършените ни веществени прибори, в конкретния пример снимачни

220px-Quantum_Fluctuations.gif

Ето илюстрация на квантовите флуктуации (енергията). Какви причинно-следствени връзки ще откриеш (освен че картинката е зациклена на краен период)?

Ти зарежи Малоум, той е замръзнал в класическите си представи, и излизане от тях няма. Много по-умни от него хора са се борили с тоя проблем, докато намерят решение.

Пак ще напомня за теоремата на Бел. Тази теорема е изведена на база сравняване на две статистики - класическата и квантовата. Класическата не допуска вероятности в резултатите, там всичко е детерминирано. Квантовата допуска принципно. По тази причина двете статистики имат различни уравнения, и чисто математически може да се установи някаква разлика между тях. Ей до това положение е довел спорът между Бор и Айнщайн в крайна сметка, единият привърженик на принципните случайости, вторият привърженик на детерминизъм но с неща, които още не знаем, скрити параметри. В крайна сметка теоремата на Бел дава като разделителна чертаа неравенства, които квантовата механика удовлетворява, а класическата не.

Пак да повторя - детерминизмът е математическа характеристика на уравненията на класическата физика, докато на квантовата не е, и тук на база това се определя наблюдаем критерии по който двете да се различат пряко.

И експериментите на Аспе и многото му последователи показват какво? Показват, че квантовата механика с нейните случайности по-точно описва света от колкото класическата физика с нейният детерминизъм. Експериментален резултат, разделящ двете с добра точост вече.

И не става тая работа да си смучеш пръста и гледаш пъпа и да разсъждаваш за "дребното" имало ли там случайни събития или не, щото някак не ти мязало да ги имало... В това състоянние най-много да се разпаднат пръстите от смучене, друга ползаа няма. Малоум е заседнал и разсъждава в класическата физика, а там детерминизъм има изначаално. Няма начин от това положение да се стигне до квантовата механика, затова всичките му "обяснения" са просто лишени от смисъл преразкази по съществуващи картинки :D

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...