Отиди на
Форум "Наука"

Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 часа, makebulgar said:

И съответно е по добре да си набавяш чисто нови резервни части, а не да взимаш втора употреба. Растенията дават белтъчини и аминокиселини, които те са синтезирали от почвата, въздуха и слънцето, докато в месото имаме белтъчини и аминокиселини, които вече са били използвани, така да се каже. Втора ръка. Животинските белтъчини, в това число всички ензими и хормони, са много по-сложни от растителните, но за нас това е без значение, тъй като на нас ни трябват аминокиселините, които те съдържат. 

 

Почти във всички книги които съм "прочел" по темата,  се говори за статистически изследвания свързани с употребяването на месото ( животински белтъчини )  които показват че употребяването му не води до нищо добро ( особено в големи количества и в комбинация с някои други продукти) .  Това го казвам във връзка с това че и моето мнение по повод употребяването на месото е негативно.

 Белтъчините се състоят от аминокиселини.  След като белтъчините попадат в организма, те биват разграждани до аминокиселини, от които се изграждат нови белтъчини необходими на организма. Та, не мисля че има разлика в самите аминокиселини  , дали те са дошли от животински или разстителни белтъчини. По скоро проблемът се крие в останалия състав на продукта (месото). 

Въпросът колко пъти е изпозвана една и съща аминокиселина е интересен и не се сещам за подобно изследване. Т.е дали използването на една и съща аминокиселина има "срок на годност" ???  Таково изследване може лесно да се направи, въпреки че може да се сметне за не хуманно...

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 983
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 1 час, Orbit said:

Въпросът колко пъти е изпозвана една и съща аминокиселина е интересен и не се сещам за подобно изследване. Т.е дали използването на една и съща аминокиселина има "срок на годност" ???  Таково изследване може лесно да се направи, въпреки че може да се сметне за не хуманно...

Еми те аминокиселините не остават свързани само като белтъчини в тялото, а се свързват и с други вещества и съответно губят свойствата си. Пържолата като я хвърлиш на скарата при 300 градуса да се пече и много от белтъчините се свързват със захари и мазнини и вече не са използваеми като аминокиселини, а стават аромати, и други неизползваеми или вредни. Същото става и в тялото, като и там с времето се случва въпросната реакция на Маяр и затова и тъканите остаряват и губят свойствата си. В тялото подобни свързани вещества които губят свойствата си се получават от различните отрови, които се консумират или ни действат. Добър пример е свързването на хемоглобина с въглеродния окис, при което хемоглобина става неизползваем и не може да пренася кислород. Притока на чисти, нови, не-печени и не-свързани аминокиселини трябва да го има. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, makebulgar said:

Еми те аминокиселините не остават свързани само като белтъчини в тялото, а се свързват и с други вещества и съответно губят свойствата си. Пържолата като я хвърлиш на скарата при 300 градуса да се пече и много от белтъчините се свързват със захари и мазнини и вече не са използваеми като аминокиселини, а стават аромати, и други неизползваеми или вредни. Същото става и в тялото, като и там с времето се случва въпросната реакция на Маяр и затова и тъканите остаряват и губят свойствата си. В тялото подобни свързани вещества които губят свойствата си се получават от различните отрови, които се консумират или ни действат. Добър пример е свързването на хемоглобина с въглеродния окис, при което хемоглобина става неизползваем и не може да пренася кислород. Притока на чисти, нови, не-печени и не-свързани аминокиселини трябва да го има. 

Друга ми беше идеята. 

Аминокиселината е синтезирана в някакво растение, и има растителен произход. Но в последствие тя може да се използва многократно за синтезиране на белтъчини. (Нека да не засягаме други възможни приложения на дадена аминокиселина). Въпросът е : многократното използване на една и съща аминокиселина при синтезирането и разграждането на белтъчини , как се отразява това върху самата аминокиселина ? Дали тази аминокиселина при многократното употребаване не губи от "свойствата си ". 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Orbit said:

Дали тази аминокиселина при многократното употребаване не губи от "свойствата си ". 

Аминокиселината е органично химическо съединение. Ако не си променя химическия състав,
съединенението си остава същото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Orbit said:

Друга ми беше идеята. 

Аминокиселината е синтезирана в някакво растение, и има растителен произход. Но в последствие тя може да се използва многократно за синтезиране на белтъчини. (Нека да не засягаме други възможни приложения на дадена аминокиселина). Въпросът е : многократното използване на една и съща аминокиселина при синтезирането и разграждането на белтъчини , как се отразява това върху самата аминокиселина ? Дали тази аминокиселина при многократното употребаване не губи от "свойствата си ". 

Аминокиселините в белтъците и на растенията, и на животните са L-изомери. И в живият свят само такива се ползват. Огледалните аминокиселини, D-изомерите, не участват в обмяната на живата природа. Това е интересната хиралност, която се наблюдава при живата природа.

Isomer.jpg

Една аминокиселина от вида L-изомер може да се превърне в D-изомер доста трудно - силно нагряване, облъчване с високоенергетични лъчи, нужна е енергия достатъчна за да обърне структурната връзка в молекулата, което може да се случи при някакво пържене и печене, но не и при по-щадящи условия. В нормалният оборот аминокиселините не се променят. Освен когато естествено се разграждат, например в черния дроб.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Ново проучване поставя под въпрос значението на яденето на месо за човешката еволюция. Според авторите, след анализ на публикуваните данни за девет основни изследователски области в Източна Африка, извода е, че няма трайно увеличаване на относителното количество доказателства за месоядство след появата на H. erectus преди 2 млн.г. Или, казано по друг начин,  интензитета на вземане на проби от известните сайтове създава изкривена представа за промени в поведението на H. erectus и съответно теориите тип „Месото ни направи хора“.

Платено https://www.pnas.org/content/119/5/e2115540119

Тук е обяснено по-основното https://mediarelations.gwu.edu/new-study-calls-question-importance-meat-eating-shaping-our-evolution

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, boyko said:

Ново проучване поставя под въпрос значението на яденето на месо за човешката еволюция. Според авторите, след анализ на публикуваните данни за девет основни изследователски области в Източна Африка, извода е, че няма трайно увеличаване на относителното количество доказателства за месоядство след появата на H. erectus преди 2 млн.г. Или, казано по друг начин,  интензитета на вземане на проби от известните сайтове създава изкривена представа за промени в поведението на H. erectus и съответно теориите тип „Месото ни направи хора“.

Платено https://www.pnas.org/content/119/5/e2115540119

Тук е обяснено по-основното https://mediarelations.gwu.edu/new-study-calls-question-importance-meat-eating-shaping-our-evolution

Ако методите и изчисленията на тези учени са коректни, то това може и наистина да поставя под съмнение значението на яденето на месо за човешката еволюция.

Но пък автоматично означава, че и по-ранните хоминиди също са похапвали стабилни количества месо. Което не знам как се вписва в сказките за изначалното плодоядство. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди време във веганските групи имаше няколко фена на кето диетата. двама от тях са споменавали, че се е отразила благоприятно на техни близки страдащи от диабет. Ето и една статия за ползата от мазнините при диабетици болни от диабет тип 2

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-neochakvani-polzi-ot-mazninite-pri-diabet-tip-2_179420.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът е, че захарта и останалите въглехидрати се слагат в един кюп и се демонизират. Вредни са захарта, високофрукзония царевичен сироп и други подобни захарни подсладители, но не и нишестето, тоест брашното. За привържениците на кето-диетите всички въглехидрати са зло, докато учените казват, че проблемът е в захарите и най-вече в количествата изядена храна. И често кето-привържениците освободени от въглехидратите преяждат с месо и мазнини, като си мислят, че кето-магията е перфектна и ще ги избави при всеки случай въпреки преяждането им. И като им кажеш, че едно от трите кето-телата е ацетон, и че той е токсичен, се чудят какво да кажат...

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Друг проблем им е, че демонизират и месото. И отново - стига да не преяждат и с него или да не консумират само него, всичко ще е ок ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, makebulgar said:

Проблемът е, че захарта и останалите въглехидрати се слагат в един кюп и се демонизират. Вредни са захарта, високофрукзония царевичен сироп и други подобни захарни подсладители, но не и нишестето, тоест брашното. 

В коя част от организма причиняват вред във "вътрешната" ( след всмукването на въглехидратите през чревния тракт) , или още във "външната" част при преминаването през храносмилателния тракт , или и в двете ?  Всъщност може ли пояснения на цитирането по горе и каква е разлката във въглехидратите след като в крайна сметка всичко се разпада до глюкоза ?

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой да постне какво са яли първите хора от растителната храна. Защото по това врем не е имало културни растения, а дивите са ненадежден източник, а плодовете сезонен.

Дори горилите го знаят това и залягат основно на термити.

Ако хората ядяха само растителна храна нямаше да има цивилизация, защото нямаше да имат време за това докато храносмилат. За справка вижте ония носатите маймуни - ядът основно растителна храна и ходят с големи кореми. Не са особено динамични.

Ленивците и те докато обработват така ценните листа основно са в почивка и сън.

Я си представете животно вегетарианец да е по бързо от кобрите - няма, само мангустрата го може.

Кафявите мечки доста  по комплексни и умни от пандите,  които оцеляват с бамбук, но ядът и мърша ако имат късмет.

Ял съм повече червено цвекло, зеле и грах да отслабвам.

Не искам да си спомням..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Orbit said:

Всъщност може ли пояснения на цитирането по горе и каква е разлката във въглехидратите след като в крайна сметка всичко се разпада до глюкоза ?

Разликата е, че нишестето представлява дълги вериги единствено от глюкоза, и при разграждането му то се прервъща само в глюкоза, която навлиза в кръвта и след това се усвоява от всяка клетка на организма за производство на енергия. Захарта от друга страна е 50% глюкоза и 50% фруктоза. Високофруктозния сироп може да е 90% фруктоза. Фруктозата не се усвоява от клетките, а се метаболизира единствено в черния дроб. Като се приемат много захари от този тип съдържащи фруктоза при обичайното за съвремения човек преяждане в черния дроб се получява излишък от продукти от фруктозата, като те се преобразуват или в глюкоза или най-вече в мазнини. Тези мазнини водят до мастно разширение на черния дроб и до повече мазнини в кръвтта, като мазнините са от този вид, който води до атеросклеротичните плаки и от там до сърдечно-съдовите заболявания. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, esox22 said:

Някой да постне какво са яли първите хора от растителната храна. Защото по това врем не е имало културни растения, а дивите са ненадежден източник, а плодовете сезонен.

Всъщност се оказва, че в саваните на Африка има целогодишно доста диви видове плодове, а и корени и разни грудки могат да се копаят целогодшно. Учените са установили, че неандерталците в Месопотамия си готвили ечемичена каша. Тъй че първобитните на първо време са били събирачи на растителна храна, която преди да бъде култивирана просто е била събирана от природата. 

 

Преди 9 часа, esox22 said:

Ако хората ядяха само растителна храна нямаше да има цивилизация, защото нямаше да имат време за това докато храносмилат. За справка вижте ония носатите маймуни - ядът основно растителна храна и ходят с големи кореми. Не са особено динамични.

Всъщност цивилизаците на човека (тоест градския живот) се базират винаги на отглеждането на растителни нишестени храни - жито, овес, ечемик, царевица, просо. Просто има доста голяма разлика между нишестените храни и общата некомпетентна и глупава представа на някои хора, че да ядеш растителната храна означава да пасеш трева и да ядеш листа от дървета. Човека може да разгражда много добре нишестените храни, за което си има съответните ензими, но не може да разгражда целулозата, тъй че всякакви примери с някакви листоядни или тревопасни ленивци, маймуни, коне или крави с големи търбуси, е нелепо и глупаво. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не съм прочел цялата дискусия , затова може и да не съм се изразил правилно:

Имах предвид произхода на хората еволюционно доста назад - на границата на разумното и дивото. Според мен са произлезли от всеядни интелигентни животни, които се възползват от всяка възможност за качествена храна .Също като мечките които използват всяка възможност за да ловуват. Храната или плячката развива интелигентността на видовете.

 

Малко примери от биологията:

Делфините са по-умни от ламантините, коня е по-умен от кравата защото произхожда от всеяден прародител.

Шаранът е изключително умен, хитър и предпазлив защото яде всичко , дори през нощта ловува малки рибки, белият амур яде само водорасли и е предпазлив , но лесно  предвидим в своите реакции, неговият близък роднина- толстолопа яде планктон - почти безкраен ресурс - и  е напълно малоумен.

Редактирано от esox22
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами най-близките ни живи примати, макар и еволюционно да стоят преди границата между разумното и дивото, са си всеядни до един. Палеонтологията също е категорична, че при всички ранни човеци има консумация и на месо, включително и при тези, които все още не са ходели само изправени. Последният ни изцяло растителнояден предтеча ще да е бил някъде от периода по дърветата, отпреди 5-6 млн години, г/д когато хората и шимпанзетата са се разклонили. Поради което и не знам дали има смисъл да се коментира толкова назад, тъй като вече отиваме доста зад границата на разумното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, esox22 said:

Според мен са произлезли от всеядни интелигентни животни, които се възползват от всяка възможност за качествена храна .

Именно така се е случило.

Преди 19 минути, esox22 said:

Храната или плячката развива интелигентността на видовете.

А тук не си прав. Интелигентността се развива само в случай, че дава еволюционно предимство. Това е много специфичен набор от обстоятелства и се явява по-скоро изключение. По-лесно е да се адаптират големи зъби, остри нокти и т. н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Warlord said:

Палеонтологията също е категорична, че при всички ранни човеци има консумация и на месо, включително и при тези, които все още не са ходели само изправени. Последният ни изцяло растителнояден предтеча ще да е бил някъде от периода по дърветата, отпреди 5-6 млн години, г/д когато хората и шимпанзетата са се разклонили. Поради което и не знам дали има смисъл да се коментира толкова назад, тъй като вече отиваме доста зад границата на разумното.

Има разни човекоподобни от по-ново време, които се хранят само с растителна храна. Но това е заради конкретните условия (климат и конкуренция), а не заради някакви храносмилателни особености. Мисля, че част от парантропите бяха такива.

https://en.wikipedia.org/wiki/Paranthropus#Diet

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имах предвид тези от клонката, която води до нас - единствените оцелели. Иначе за някои от парантропите засега няма доказателства, че са консумирали и месо, но по-принцип са били по-тясно специализирани към определени храни като ядки, точно затова учените смятат и че не са преживели промените в плейстоценския климат и смяната на средата и храната. Така че дори и да е имало изцяло тревопасни клонки всичките до една са забили в задънена еволюционна улица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, makebulgar said:

общата некомпетентна и глупава представа на някои хора, че да ядеш растителната храна означава да пасеш трева и да ядеш листа от дървета.

Също като общата некомпетентна и глупава представа на някои хора, че да ядеш животинска храна означава да дъниш, как беше... пастърми и луканки по цял ден.

Преди 5 часа, makebulgar said:

Учените са установили, че неандерталците в Месопотамия си готвили ечемичена каша.

Що ечемичена каша? Не са ли рупали директно суров ечемик?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, sir said:

Също като общата некомпетентна и глупава представа на някои хора, че да ядеш животинска храна означава да дъниш, как беше... пастърми и луканки по цял ден.

Пастърмите и луканките са единствения безопасен начин да ядеш престояло месо без да го печеш. Ако прачовека преди да открие огъня е ядял месо или го е ял веднага след като го е уловил, или го е ял сушено като пастърма и луканка. Както вече беше казано стомаха на човека не може да се справи с бактериите в престоялото месо, а също и с много от паразитите в месото. Тъй че едвали е ял мърша и престояло месо. 

Всички всеядни могат да ядат престояло месо. А мечките не могат да се дават като пример за всеядно, тъй като те си имат зъби, с които да разкъсват месо, докато ние нямаме. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, sir said:

Що ечемичена каша? Не са ли рупали директно суров ечемик?

Еми можели са, но са се научили и те на по-лесното. Вероятно са видяли, че като накиснеш за кратко зърното в малко вода то омеква, и така са почнали да правят каша. После са разбрали, че като смачкаш зърната и ги накиснеш става още по-бързо, а накрая са открили и това, че като подгреят водата нещата стават супер бързо. И това са неандерталците, а не супер интелигентния хомо-сапиенс. До скоро се смяташе, че грубите неандерталци са набивали само на месо, но вече това клише е оборено. 

Неандерталците са добър пример, че месоядна или всеядна клонка на рода хомо може да изчезне без това да зависи от типа храна, който яде. Другите растителноядни хоминиди е напълно възможно да са загинали като вид не защото храната им е била бедна, а просто защото са загубили някоя война с близките други хоминиди. И тези войни вероятно са били губени не защото им е била слаба храната, а просто защото победителите са владеели по-добре изкуството на войната и най-вече изкуството на комуникацията. Хомо сапиенс е надделял вероятно именно защото е развил максимално езика и комуникациите. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, makebulgar said:

Ако прачовека преди да открие огъня е ядял месо или го е ял веднага след като го е уловил, или го е ял сушено като пастърма и луканка. Както вече беше казано стомаха на човека не може да се справи с бактериите в престоялото месо, а също и с много от паразитите в месото. Тъй че едвали е ял мърша и престояло месо.

Някои учени не са съгласни с теб.

https://eos.org/articles/neanderthals-likely-ate-rotten-meat

Преди 24 минути, makebulgar said:

До скоро се смяташе, че грубите неандерталци са набивали само на месо, но вече това клише е оборено.

Грубите неандерталци са набивали, каквото е имало наоколо. Тези в Месопотамия може да са хапвали ечемичена кашичка, тези пък по атлантическото крайбрежие в Португалия са нагъвали големи количества риба, раци, миди и тюлени. Тъй че, да, неандерталците са добър пример - че става въпрос за всеядни. Което е неопровержим факт и никакви количества веганска пропаганда няма да го промени. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Кухулин said:

А тук не си прав. Интелигентността се развива само в случай, че дава еволюционно предимство. Това е много специфичен набор от обстоятелства и се явява по-скоро изключение. По-лесно е да се адаптират големи зъби, остри нокти и т. н.

Ти си прав само за птиците  - както е канята охлювичар която специализира клюна си само за една храна.

Но при бозайниците е друго. Днес нямаме нито един примитивен голям хищник - всички са умни. Последният примитивен голям е изчезналия за съжаление Торбест вълк.

Ето го хиенодона:

Въпреки перфектната си захапка той изчезва заради навлизането на по умен  комплексен хищник:

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...