Ето какво знаят в Нидерландия за българското възраждане.

[Atom]

Нацията не е чак толкова сложно нещо. Ако приемем (съвсем условно), че  характеристики като език, бит ,култура, религия и т.н. са едни и същи за нация и народ, то разликите остават в политическото. Народът е население от което не зависи нищо - т.е. обект, а нацията самоорганизирана общност, която отстоява своете интереси и цели - т.е. субект. 

През социализма трябваше да се набие в главите на хората, че от тях не зависи нищо, а всичко ще се решава от партията. Вероятно това е причината разказът за възраждането да се фалшифицира.   По-лесно е да се приеме, че такова нещо като нация изобщо няма, отколкото да се обясни как така през възраждането хората са били такива, а сега изведнъж ние сме станали онакива. 

Ако признаем съществуването на нация, трябва да напишем и разказ за строителите на нацията. От него ще се види, че въпреки чуждата власт, недостатъчното икономическо развитие, пречките от всякакво естество, включително съпротива на велики сили, прадедите ни не са се уплашили, а са се самоорганизирали и през цялото време са отстоявали интересите си и последователно са постигали това което искат. При това сами, със собствена организация и средства, без помощ от държава, а по-скоро с множество спънки.  

За нас обаче това ще е неудобен разказ. Ние сме станали пасивни, обвиняваме всички, но не предприемаме нищо. Управляващите са виновни (сякаш те са нещо друго, различно от нас), виновни са ЕС или САЩ или Русия или геополитиката като цяло и т.н.  С други думи от нация сме се превърнали пак в "население от което не зависи нищо".   Ако през соца управляващите са цензурирали разказа за възраждането и са го фалшифицирали за до го пригодят към своите цели, сега ние се самоограничаваме заради нас самите. 

 

 

Редактирано Август 12, 2022 от Atom

[laplandeca]

Преди 13 минути, Atom said:

Нацията не е чак толкова сложно нещо. Ако приемем (съвсем условно), че  характеристики като език, бит ,култура, религия и т.н. са едни и същи за нация и народ, то разликите остават в политическото. Народът е население от което не зависи нищо - т.е. обект, а нацията самоорганизирана общност, която отстоява своете интереси и цели - т.е. субект. 

През социализма трябваше да се набие в главите на хората, че от тях не зависи нищо, а всичко ще се решава от партията. Вероятно това е причината разказът за възраждането да се фалшифицира.   По лесно е да се приеме, че такова нещо като нация изобщо няма, отколкото да се обясни как така през възраждането хората са били такива, а сега изведнъж ние сме станали онакива. 

Ако признаем съществуването на нация, трябва да напишем и разказ за строителите на нацията. От него ще се види, че въпреки чуждата власт, недостатъчното икономическо развитие, пречките от всякакво естество, включително съпротива на велики сили, прадедите ни не са се уплашили, а са се самоорганизирали и през цялото време са отстоявали интересите си и последователно са постигали това което искат. При това сами, със собствена организация и средства, без помощ от държавата, а по-скоро с множество спънки.  

За нас обаче това ще е неудобен разказ. Ние сме станали пасивни, обвиняваме всички други, но не предприемаме нищо. Управляващите са виновни (сякаш те са нещо друго, различно от нас), виновни са ЕС, САЩ, Русия, геополитиката и т.н.  С други думи от нация сме се превърнали пак в "население от което не зависи нищо".   Ако през соца управляващите са цензурирали разказа за възраждането и са го фалшифицирали за до го пригодят към своите цели, сега ние се самоограничаваме и цензурираме заради нас самите. 

 

 

 

Моят прочит е друг. Процеса <възраждане> е доста противоречив и многостранен. Аз имам пряка родова история.Предците ми не са имали принадлежност към етнос, дума да не става за народ. <Идеологията> е била на основа <религиозна философия> в , което етнос, раса са били даденост , имало е <равенство> , балканска стара кръв, арменци, евреи, хора дошли с османците, хора от близкия исток.Когато набира сила националното движение в гръцко, те се вписват там, когато българското иде на ред, вписват се и тук .Решили са да бъдат част от тези държави , но никога не загубват своя път, никой от предците не е бил съгласен да бъде белязан като грък, турчин, българин. Те са си били Те, ние сме си Ние- нашия завет, нашия път, обединение върху Светоглед, не нация. Конкретната <история> е по важна от обобщенията , сегментираност на Миналото- характерно за просветените измежду масата от  Отминалите времена.

Идва <комунизма> и той пасва много-добре на нашето Начало, нашият път, следва период на огромна родова енергия и оптимизъм от времената на балканските войни до <развития социализъм> на средно-късния Живков. Нищо , че има нац. катастрофи, енергията на родовата <икономика> и активност не прекъсва..............чак до перестройката. Следва криза за десетилетие, след това Нова вълна на активност и Ерата на Универсалния Материализъм - новата идеология, светоглед на Сегментираното настояще и бъдеще, което има претенции за универсализиране...........

[Втори след княза]

Преди 25 минути, laplandeca said:

обединение върху Светоглед

Преди 25 минути, laplandeca said:

нашето Начало, нашият път

За да стане ясно дали "вашите" Светоглед, Начало, Път се вплитат с нечии, моля разкажи по- подробно. Уверен съм, че стремежът към просперитет е заразителен, та какъв е вашият? Много тайнствено и енигматично е иначе.

Преди 54 минути, Atom said:

от нация сме се превърнали пак в "население от което не зависи нищо".   

... и нямаш идея за промяна? Или имаш?

Редактирано Август 12, 2022 от Втори след княза

[Atom]

Преди 59 минути, Втори след княза said:

... и нямаш идея за промяна?

Никаква. Пробвал съм много неща, но без успех. Няма какво да се лъжем - в това отношение моето поколение (хората родени и образовани по времето на соца) се провалихме и не успяхме да създадем гражданско общество.  Вместо това обществото се атомизира и всеки си решава проблемите сам за себе си.  Към днешния ден нацията ни е обединена единствено от някаква представа за миналото. Без идея за настоящето и без никаква визия за бъдещето. 

Дори от миналото се плашим. Виж си темата. За какво я откри всъщност? Да докажеш, че такова нещо няма. Ти самия, Сир, Новия-3...  Имате съвсем различни мотиви, но общото е, че отказвате да видите гражданското общество при прадедите ни. От десет кладенеца вода ще донесете за да "докажете", че те такова животно нема.  Та псевдонаука, та дебили, та това не важало за нас, а само за запада, та рубли, та сръбски динари.... Дори дежурната тема МакИдониоо се намеси. 

Редактирано Август 12, 2022 от Atom

[Atom]

Да се върнем към прошението от 1856г. То става известно сред българите като „Общий глас на Българията за решението на Възточний въпрос“. Според Бонева, исканията общо-взето се свеждат до следното:

1. Българите да получат право да си избират „един върховен църковен началник“, който да е суверенен в църковно-управленските си действия от други християнски институции.
2. Българите да получат право да си избират „един върховен граждански началник“, който да предлага на правителството кандидати за административните постове и да бъде официален посредник на народа си пред Високата порта.
3. Образователната система да бъде поставена под пряката власт на „двамата [български] началници“, като се управлява според „царските закони на Високата порта“.
4. На регионално ниво административните и съдебни органи да се разграничат на етнорелигиозен принцип – за българи и за турци. 
5. При възникване на съдебен спор между българин и турчин въпросът да се решава от смесен съд. 
6. Усъвършенстване на съдебните процедури, свързани със свидетелските показания, с цел постигане на реална равнопоставеност между тежестта на свидетелските показания на българи и на турци. 
7. Охраната на реда по места да се възложи на „оръженосци“ от доминиращата етническа общност, т.е. да се създадат полицейски органи на етнически принцип.
8. Криминалните престъпници да се съдят от съдилище, действащо по местонахождение на извършеното престъпление „без разлика на народност“. 
9. Ако българите получат достъп до войската, техните войници да служат в отделни части, командвани от български офицери на български език и обслужвани от български свещеници

Иван Стоянов определя прошението по следния начин:   

"С тези искания всъщност се очертава новата национална програма, която съществено се различава от първата, издигната през 1844–1845 г. Сега вече цариградската българска община поставя открито въпроса за църковна автономия и за относителна административна самостоятелност в рамките на империята. на цялата нация или на част от нея."

Това са изцяло политически искания. Те са радикални, но нереалистични и неизпълними. Те обаче са това, което поставя българите на картата на Европа, като субект който търси себеизразяване и признание.  Австрийския консул в Русе Емануил фон Рьослер определя прошението като "идеята за скъсване на България с Портата“.

Портата отхвърля исканията, но при положение, че току-що е обявила Хатихумаюна не може да отреже съвсем българите и така исканията и усилията се пренасочват към въпроса за църковната автономия.  Църковните борби са стартирани като политически проект и се водят основно от светски лица. Това е първото организирано и всенародно движение което обхваща цялата българска територия. Още по времето на самите борби именно те са осмислени като "възраждане". Самите възрожденци съзнават, че в момента се създава нещо ново, че народът вече не е същия, а се "преражда".  

И накрая ще цитирам Иван Хаджийски:

"За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията. В тях личният интерес се свързва с интереса на цялата нация или на част от нея."

Редактирано Август 12, 2022 от Atom

[Пандора]

Преди 14 часа, Atom said:

От него ще се види, че въпреки чуждата власт, недостатъчното икономическо развитие, пречките от всякакво естество, включително съпротива на велики сили, прадедите ни не са се уплашили, а са се самоорганизирали и през цялото време са отстоявали интересите си и последователно са постигали това което искат.

В повечето случаи на по-ниско ниво, например община хората рано или късно се самоорганизират. И днес циганските общности имат тартори. И да, ако религията е различна, много често църквата става център на тази самоорганизация.

Преди 14 часа, laplandeca said:

обединение върху Светоглед,

 

Преди 14 часа, laplandeca said:

Идва <комунизма> и той пасва много-добре на нашето Начало

Това е естествено, защото комунизмът е наднационален и глобалистичен. Въпреки всичко, от определението на Атом "нацията самоорганизирана общност, която отстоява своете интереси и цели - т.е. субект" комунистическата държава също сформира институции и е спорно доколко при тоталиризма целият народ е субект на управление. Тоест, до днешния ден всеки тип държава създава "елитна" прослойка, която управлява и дори да е изборна, държи в ръцете си повече власт от целокупния народ. Ако някой ден се стигне до всеобща пряка демокрация, то тогава бих казала, че целокупния народ управлава.

 

[Atom]

Преди 30 минути, Пандора said:

Тоест, до днешния ден всеки тип държава създава "елитна" прослойка, която управлява и дори да е изборна, държи в ръцете си повече власт от целокупния народ.

Вярно е, но все пак се създават механизми с които да се ограничи властта на елита. Например единият механизъм е конституцията като обществен договор и върховенството на правото. Друг е разделението на властите. Трети създаване на различни механизми и институции като стопери и ограничители. Например разните комисии за регулиране на нещо си, централни банки и т.н.

Това се вижда по отношението към последните институции. Ако за суверен се възприема народа, те се възприемат нормално. Народът може да е суверен само ако властта не е концентрирана на едно място. В Русия обаче възприемат Централната банка и няколко от малкото останали полунезависими институции като ограничаващи суверенитета. Там за суверен се възприема не народа (въпреки конституцията), а Путин.

Освен това съществува правото на стачка, протест и т.н. Аз например доста съм се чудил защо все още няма стачки на банковите служители. Заплатите в клоновите мрежи на почти всички банки  са супер мизерни, но стачки няма.  И не е  да няма пари в банките и да не могат да плащат по-високи заплати. Плащат мизерно, защото никой не си отстоява правата да иска повече. 

Цитирай

В повечето случаи на по-ниско ниво, например община хората рано или късно се самоорганизират.

За съжаление моите наблюдения са, че в по-малките населени места вместо процеси на самоорганизация текат  процеси на феодализация. 

Редактирано Август 12, 2022 от Atom

[Втори след княза]

Два факта за самобитното българско възраждане

ЧИТАЛИЩАТА

Няма такъв образец на запад. Самородното им зараждане осигурява достъп на бедните до книжнина. Макар килийните училища да са основно за религиозна грамотност, това че християнските текстове са на български/славянски, дава възможност на ограмотените да четат и светски текстове. Този уклон за обществена, а не частна форма на достъп до знанията е много по- заразителен/епидемичен и дава възможност за бързо разпространение на освободителната идея.

ВУК КАРАДЖИЧ И БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

Явно рум- милет е бил само турско административно понятие, обаче народите в Империята са се чувствали различни. Народните песни не са продукт на Възраждането, събирателството им е от това време. Те дълго са съхранявали език и обичаи. Българският народ не е продукт на Възраждането, не е някакъв израстък на рум- милета, който се е нарекъл тъй впоследствие по територията. Българите имат запазени свой език и народност, независимо от унищожителните събития.

Редактирано Август 12, 2022 от Втори след княза

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Atom said:

моето поколение (хората родени и образовани по времето на соца) се провалихме и не успяхме да създадем гражданско общество. 

Моят извод е, че рушителната стихия на "Кой не скача е червен" не е възрожденска, а контравъзрожденска. Не се изгражда култура, а контракултура. Не се изгражда наука, а поп- фолк- наука. Не поражда любов към българското, а някаква омраза към миналото.

В посоката на тълкуване на Възраждането, се търси нещо революционно ново, но аз пак се връщам на това, че мислещите хора до нас не са за изхвърляне. Те имат много постижения.

Ще дам иносказателен пример. Българският фолклор има изключителни постижения. В стремежа да се постигне нещо "качествено ново", днес върлуват ориенталски кючеци, които не достигат до коляно това, което е било постигнато от българския народ. Поради това, който тачи българското, предпочита традиционния фолклор, а не модерния поп-фолк. Наистина е трудно да се надскочи такъв връх, но е тъпо, та тъпо, той да се руши и отрича, за да може "новаторите" да се втъкнат с техните миниатюрни постижения.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Пандора said:

В повечето случаи на по-ниско ниво, например община хората рано или късно се самоорганизират.

Как се самоорганизираха протестите след Десети, та не се създаде гражданско общество и не настъпи ново Възраждане?

Интернет ли, някой активист ли(какво стана с него). Какво си спомняте за онази организация?

[Atom]

Преди 1 час, Втори след княза said:

В посоката на тълкуване на Възраждането, се търси нещо революционно ново, но аз пак се връщам на това, че мислещите хора до нас не са за изхвърляне. Те имат много постижения.

Нещата просто трябва да се представят такива каквито са, а не да се крият, манипулират и изкривяват.  Не се търси нещо ново, а истината. Т.е. истинска и правдива представа за възраждането изчистена от манипулациите по времето на соца. 

Ето ти Хаджийски. Той нито е постмодернист, нито западняк. Но и той пише за нации, за демокрация и т.н.:

Целият този сложен процес и включените в него борби бяха изнесени от най-будната част на българското население.[1] За пръв път сега това население чрез своето активно участие в обществения живот и борби „се почувствува творец на собствената си обща история“.

Това активно участие на българското население в обществения живот стана конститутивен елемент на две явления, които чрез него се намират в органическа връзка.

Първото явление е създаването на традициите и началата на българската демокрация, на българското народовластие. Тази демокрация, това активно участие на народа върху почвата на равенството в изграждане на новата обществена и историческа съдба мина през борбата срещу чорбаджиите, през борбата срещу гръцките фанариоти, през дейността на революционните комитети, за да даде героизма на Априлското въстание, подвига на Шипка и да се въплъти в Търновската конституция, под чието благотворно влияние с такава изненадваща бързина се разви общественият и културният живот на свободна България.

Второто явление, което исторически стои в неразривна органическа връзка с първото, е „пълното“ обществено, нравствено и политическо „обособяване на нашия народ в нация“ и психическото му осъзнаване като такава.

За обособяването на едно население в „нация“ не са достатъчни само връзките на езика, вярата и намирането под общ държавен суверенитет. „Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба, на повече или по-малко общи национални интереси в дадени географски и етнически граници. Масовите движения и техните борби са мартеновите пещи на нацията. В тях личният интерес се свързва с интереса на цялата нация или на част от нея.

Соц разказът отрича и двете явления.  Двете неща, които са основата на българщината просто са заличени. 

Редактирано Август 12, 2022 от Atom

[gmladenov]

Преди 3 часа, Atom said:

„Пълното обособяване на едно население в нация“ се постига чрез връзките на историята, изградена с „масовото активно участие на народа“ на почвата на обща социална съдба ... "

Да ... и тук трябва да се признае, че по времето на Възраждането сме имали силна и свята кауза,
Освобождението, която ни е обединявала като нация. Днес такава кауза няма и не може и да има.

От моя гледна точка, Соцът създаде разединение и недоверие между народ и елит, защото елитът
не представляваше народа. Преходът след 10-ти влоши положението с това, че едни си правеха
каквото си поискат, а други само гледаха отстрани. Сега пък друг процес е доминиращ: нашата
интеграция с над-националните структури на ЕС.

Значи като се почне от Соца и се стигне до днес, процесите в обществото усилено работят да
ерозират идеята за национално единство. Първо имахме разединение между народ и елит, а
сега пък интеграцията ни в ЕС изтласква на заден план националната идея и идентичност.

Преди няколко години четох за анкета сред западно-европейски младежи. Повечето от тях бяха
отговорили, че се чувстват най-вече европейци и поставят националната си идентичност на второ
място.

Анкети като тази показват нещо, което знаем и без това: интеграцията ни в ЕС ще ни обезличи като
нация. Няма начин - и това важи не само за нас, но и за другите европейски страни.

Аз лично не гледам на това като национална трагедия, а като на неизбежен исторически процес.
По-добре ли е да имаме силна национална идентичност, но да сме изолирани от света като
Северна Корея ... или да сме интегрирани в ЕС и така да губим националнта си принадлежност.

Като минат още 100-200 години може би ще се окаже, че нациите са били някакво временно
явление, характерно за периода 18-ти до 21-ви век ... след което те са загубили своя смисъл.
Кой знае.

[gmladenov]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Как се самоорганизираха протестите след Десети, та не се създаде гражданско общество и не настъпи ново Възраждане?

Интернет ли, някой активист ли(какво стана с него). Какво си спомняте за онази организация?

След като стана ясно, че на анти-Соц демонстрациите няма да арестуват и репресират, те станаха
много масови. Аз бях на едномилионния митинг на СДС в София. Цариградско шосе от Орлов Мост до
Плиска беше пълно с хора.

Обединяващото тогава беше огромната надежда за промяна и за това как ще станем "нормална държава".
Вместо това се развихриха дива приватизация и беззаконие.

Не можеш да имаш национално обединение в такива условия. Как да милееш за България докато някой
бивш номенклатурчик продава за вторични суровини предприятието, където майка ти е работила целия
си живот.

Никакъв възрожденски подем нямаше тогава. Честните хора бяха безсилни пред случващото се и само
псуваха "тая скапана държава".

[Пандора]

Преди 13 часа, Atom said:

За съжаление моите наблюдения са, че в по-малките населени места вместо процеси на самоорганизация текат  процеси на феодализация. 

Да, но това е някакъв етап. Аз коментирах чистия принцип - първо имаме община на равноправни, после някои стават елит, после идва феодализация. 

[Пандора]

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Как се самоорганизираха протестите след Десети, та не се създаде гражданско общество и не настъпи ново Възраждане?

Интернет ли, някой активист ли(какво стана с него). Какво си спомняте за онази организация?

Това, че у нас няма развито гражданско общество показва, че създаването на нацията у нас /и разбирането за нея/ се различава от това на западните европейски държави. У нас, малко като в Русия, се очква някой да ни управлява, все още не се възприемаме напълно като субект. А това е отговор и за въпроса на Атом, защо няма стачки.

Редактирано Август 12, 2022 от Пандора

[nik1]

On 11.08.2022 г. at 14:40, Atom said:

Точно така. Аз това го написах и по-напред. Някой  беше писал, че в ОИ няма натрупани пари и едър капитал. Има, но едрият капитал и в трите империи- Османската, Австрийската и Руската не е заинтересован от раздробяването им. От там и едрата буржоазия не е двигател на националните движения в тези империи, а двигателите на национализмите  са други.  При нас това са дребната, до средна буржоазия и даскалите. В Полша е шляхтата. В Чехия това са хора от елита на работническата класа и интелектуалци, в Словакия заможно селячество и интелектуалци и т.н. 

На полските територии например почти няма собствено-полска средна класа. Има шляхта и селяни, а ролята на средна класа се изпълнява от разни малцинства - немци, евреи и т.н. Показателно е, че когато шляхтата вдига поредното "национално" въстание, всичко което прави австрийският Император е да обещае на полските селяни лична свобода (освобождаване от крепостничество). В резултат селяните  се вдигат на бунт срещу шляхтата, а крайният ефект е  галицийското клане и потушаването на "националното въстание" на шляхтата.  Сам си прави изводи, доколко към 1846г. има чувство за единна полска национална общност. Селяните и шляхтата по това време са две съвсем различни вселени.  Обаче само две, три поколения по-късно, наследниците на тези галицийски  селяни стават едни от най-големите полски националисти. 

Двигател на националното освобождение е интелигенцията - това са:
- синове на дребната и средна  "буржоа" (синове на бегликчии, на търговци и кираджии - едри, средни и дребни, ,   на еснафи  с работилници) ;
-даскали и  синове на даскали (Ботев);
-селф-мейд интелигенция и обйкновени изгнанници (З. Стоянов, Иван Хаджидимитров, Левски, Бенковски,  Никола Славков и т.н. - основно хора родени без "сребърна лъжичка" и без връзки като Ботев, който има връзки покрай баща си) ;
- бивши църковни служители

 

Вижте годините им  и биографиите им

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пандели_Кисимов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Панайот_Волов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Любен_Каравелов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Обретенов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Киряк_Цанков

https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Иванов_(Големия)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Измирлиев

и.т.н.

 

Редактирано Август 12, 2022 от nik1

[Atom]

Преди 27 минути, Пандора said:

Това, че у нас няма развито гражданско общество показва, че създаването на нацията у нас /и разбирането за нея/ се различава от това на западните европейски държави. У нас, малко като в Русия, се очква някой да ни управлява, все още не се възприемаме напълно като субект. А това е отговор и за въпроса на Атом, защо няма стачки.

А какви са традициите на това нещо и от къде идва?  Стачки преди 1944 не е да няма. Дори продължават и при комунистическата власт - https://bg.wikipedia.org/wiki/Пловдивска_стачка_и_работнически_бунт_1953_г.   Що се отнася до традициите "някой да ни управлява", те също са много съмнителни. Руснаците искат "силна ръка".  Няма как да се сравни възприятието на руския Цар в очите на руските селяни с възприятието на Султана в очите на българските.  Що се отнася до мераците за дядо Иван това просто е мит, а не реално желание за "твърда ръка". 

От друга страна който и автор да видиш от епохата на възраждането или непосредствено след това всички пишат за едно и също - демокрация.  Другите "ценности" може и да се различават, но демокрацията присъства винаги.  Вярно е, че демокрацията има сравнително плитки корени и не е достатъчно добре институционализирана. 

Може би по-скоро има някакъв момент на "някой се прави, че ни управлява, пък ние си правим каквото знаем".  Сещаш се - бог високо, цар далеко (а аз си правя каквото знам), или пък номерата на Андрешко...  

 

[gmladenov]

Преди 14 минути, Atom said:

Може би по-скоро има някакъв момент на "някой се прави, че ни управлява, пък ние си правим каквото знаем". 

Според мен е точно това. Не мога да посоча корените на явлението, но в нашата народопсихология
е залегнало дълбоко недоверие към властта (и авторитетите). По подразбиране се приема, че
властващите злоупотребяват и че властта няма да ти помогне; трябва да се оправяш сам.

Не е случайно, че у нас процентът на неваксинираните е толкова висок. Това е израз на същото
недоверие към властта. А добрата страна на явлението е, че в БГ никога няма да последваме като
стадо новия Хитлер. Вместо това ще му обясним той за какъв се мисли.

Редактирано Август 12, 2022 от gmladenov

[Пандора]

Преди 10 часа, Atom said:

А какви са традициите на това нещо и от къде идва?  Стачки преди 1944 не е да няма. Дори продължават и при комунистическата власт - https://bg.wikipedia.org/wiki/Пловдивска_стачка_и_работнически_бунт_1953_г.   Що се отнася до традициите "някой да ни управлява", те също са много съмнителни. Руснаците искат "силна ръка".  Няма как да се сравни възприятието на руския Цар в очите на руските селяни с възприятието на Султана в очите на българските.  Що се отнася до мераците за дядо Иван това просто е мит, а не реално желание за "твърда ръка". 

От друга страна който и автор да видиш от епохата на възраждането или непосредствено след това всички пишат за едно и също - демокрация.  Другите "ценности" може и да се различават, но демокрацията присъства винаги.  Вярно е, че демокрацията има сравнително плитки корени и не е достатъчно добре институционализирана. 

Може би по-скоро има някакъв момент на "някой се прави, че ни управлява, пък ние си правим каквото знаем".  Сещаш се - бог високо, цар далеко (а аз си правя каквото знам), или пък номерата на Андрешко...  

 

Например традицията "и ний сме имали царе" или въпросът към Левски "ти ли ще си ни цар", а също и да н е забравяме "царския род" на който много държим през средновековието, защото е богоизбран. Според мен целият този дълъг процес в Западна Европа - Ренесанс, Реформация, Просвещение дава достатъчно време на хората там да формулират нови идеи. Ние просто ги получаваме наготово, но не сме стигали сами до тях. Да, интелигенцията ги разбира, но тя нама толкова време за да ги проповядва на народа.  

[Пандора]

Преди 10 часа, gmladenov said:

Не е случайно, че у нас процентът на неваксинираните е толкова висок. Това е израз на същото
недоверие към властта. А добрата страна на явлението е, че в БГ никога няма да последваме като
стадо новия Хитлер. Вместо това ще му обясним той за какъв се мисли

И аз винаги мисля за това. Смята се, че това отрицателно отношение към властта и политиката е внедрено чрез богомилството, което отрича църквата и институциите. От една страна отрицателния момент е, че много добросъвестни и честни хора бягат от политиката и така отстъпват място на недобросъвестните. От друга страна сме застраховани сякаш от следването на подобни лидери като Хитлер. Лошото е, че не се противопоставяме пряко, а просто саботираме косвено заповедите. Според мен си струва да градим гражданско общество и да развиваме разбирането, че народът е субект и може да влияе на институциите.

Редактирано Август 12, 2022 от Пандора

[Atom]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Според мен е точно това. Не мога да посоча корените на явлението, но в нашата народопсихология
е залегнало дълбоко недоверие към властта (и авторитетите). По подразбиране се приема, че
властващите злоупотребяват и че властта няма да ти помогне; трябва да се оправяш сам

За централната власт има някакво обяснение. За местните власти обаче нямам никакво. Чел съм някакви "градски истории" за периода на възраждането, а и за след това. То не са дебати, препирни, яростно защитаване но позиции, петиции на граждани, отзоваване на представители които не си вършат добре работата и т.н.  Сега е пълна апатия. Отнасяме се към кметовете все едно, че не  ги избираме ние, а са ни спуснати с парашут. Съветниците пък са чиста формалност. В повечето общини са просто гумен печат на кметовете с който подпечатват своите решения. А уж решенията са на общинския съвет, но самите съветници в повечето случаи не знаят какво точно са решили и защо са го решили така.

[Konche]

Преди 11 минути, gmladenov said:

Според мен е точно това. Не мога да посоча корените на явлението, но в нашата народопсихология
е залегнало дълбоко недоверие към властта (и авторитетите). По подразбиране се приема, че
властващите злоупотребяват и че властта няма да ти помогне; трябва да се оправяш сам.

Не е случайно, че у нас процентът на неваксинираните е толкова висок. Това е израз на същото
недоверие към властта. А добрата страна на явлението е, че в БГ никога няма да последваме като
стадо новия Хитлер. Вместо това ще му обясним той за какъв се мисли.

 Свободолюбие се нарича, вероятно се корени в дългото време на потисничество от комунистите, но когато похлупакът е махнат всеки иска да си изживее свободата. А свобода е и да се оправяш сам, да не зависиш от никого, включително и от колегите ти с които да стачкувате. Защо да правиш нещо с някого, когато можеш сам? 

 Това не е нещо толкова негативно, колкото изглежда. Отнеми държавата и законите от един западен град и ще се случи невъобразим хаос, отнеми държавата и законите от един български град и освен вдигането на банкет едва ли ще има други промени, просто защото институции и преди това е нямало. Това си е застраховка срещу апокалиптични сценарии.

[Пандора]

Преди 10 часа, Atom said:

Сега е пълна апатия. Отнасяме се към кметовете все едно, че не  ги избираме ние, а са ни спуснати с парашут. Съветниците пък са чиста формалност. В повечето общини са просто гумен печат на кметовете с който подпечатват своите решения. А уж решенията са на общинския съвет, но самите съветници в повечето случаи не знаят какво точно са решили и защо са го решили така.

Моето мнение е, че това е постсоциалистически синдром, ако въобще може да се нарече така. При соца нямаш избор, бюлетината е една. Поколения наред са живели така - без избор. Дори и да искат, те не знаят как, кого и какво да изберат. И не само това - някои въобще не искат да избират, защото това означава отговорност. Най-лесно е да струпаш отговорността на някой друг, а после да го ругаеш. Обаче комуникацията и обратната връзка, дори и под форма на стачка е част от управленския процес, независимо какво ще е крайното решение.

Има и един друг проблем. Българинът оцелява чрез и във семейството. Има голям страх, че ще загуби работа и с това ще навреди на семейството си. 

[Евристей]

Преди 1 час, Пандора said:

Смята се, че това отрицателно отношение към властта и политиката е внедрено чрез богомилството, което отрича църквата и институциите.

Кой/Кои са тези анализатори които "смятат" тази ... впечатляваща констатация ?  Или ...? 

Богомилство при Симеон I няма, в края на управлението на Петър има. 

При Калоян няма, при Борил и то след серията неуспехи в управлението, то избуява с пълна сила за да изчезне не след Анти-Богомилския събор организиран от самият него където играе тоягата,  а по времето на Йоан Aсен II 

А познайте защо ? 

.................................................................

Повече от век след 1230 г.  някои се подигравали и унижавали други по темата ...Клокотница.  Там някъде в смесените райони едни се радвали и гордеели с тази битка, други мълчали тъпо.  Става въпрос за простолюдието което се радвало на победата на ...нашите над другите, без да му е втълпявано от интелигенция, буржоазия или външни сили....XIII столетие от Хр. 

 

Редактирано Август 12, 2022 от Евристей

[Atom]

Ако някой се интересува ето една доста подробна работа (над 1100 страници) на Вера Бонева за втория (или същински) етап от църковните борби: Българското църковнонационално движение 1856-1870

Интересувам се от началния период на "масово строителство на църкви" през 30-те и 40-те, особено за по-ранния период. Ако някой има линк или някаква книга за споделяне ще съм му много благодарен. 

Някой знае ли кой османски акт разрешава строителството на съвсем нови църкви. Доколкото знам някъде до 1820 все още важи правилото, че разрешения се дават за ремонтиране на вече съществуващи стари църкви, но не и да се строят нови. Не, че няма ново строителство - има, но е по-скоро по изключение и срещу страшно много пари.  Затова и нови църкви се строят в предимно "богаташки селища" - Москополе, Арбанаси и др. подобни.  През 30-те обаче започва  бум на "ново строителство" и в не толкова богати, а по-скоро "стандартни" селища.