Отиди на
Форум "Наука"

Скоростта на светлината в среда?


RedShift

Recommended Posts

  • Потребител

Aко имаме някаква среда, която се движи през вакум с определена скорост  V = c (1 - 1/n)  и тази среда има голям индекс на рефракция n (светлината се движи в нея със скорост c/n << с ) докато светлината минава през средата (която е в движение V) ще наблюдаваме c/n + V = c, като крайна скорост на светлината в тази среда или просто c/n?

С други думи питам дали крайната скоростта на светлината в среда = скоростта на светлината в средата (когато тя е в покой спрямо наблюдател) + скоростта на средата (когато тя е в движение спрямо наблюдател)?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 58
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 2 часа, RedShift said:

Aко имаме някаква среда, която се движи през вакум с определена скорост  V = c (1 - 1/n)  и тази среда има голям индекс на рефракция n (светлината се движи в нея със скорост c/n << с ) докато светлината минава през средата (която е в движение V) ще наблюдаваме c/n + V = c, като крайна скорост на светлината в тази среда или просто c/n?

С други думи питам дали крайната скоростта на светлината в среда = скоростта на светлината в средата (когато тя е в покой спрямо наблюдател) + скоростта на средата (когато тя е в движение спрямо наблюдател)?

Не трябва да се изпуска лоренцовото скъсяване на средата!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, RedShift said:

Aко имаме някаква среда, която се движи през вакум с определена скорост  V = c (1 - 1/n)  и тази среда има голям индекс на рефракция n (светлината се движи в нея със скорост c/n << с ) докато светлината минава през средата (която е в движение V) ще наблюдаваме c/n + V = c, като крайна скорост на светлината в тази среда или просто c/n?

С други думи питам дали крайната скоростта на светлината в среда = скоростта на светлината в средата (когато тя е в покой спрямо наблюдател) + скоростта на средата (когато тя е в движение спрямо наблюдател)?

Първо, изразът "движи се през вакуум със определена скорост" няма смисъл, ако не се укаже спрямо кой обект е тази скорост, защото вакуумът не е обект.

Второ, точната скорост с която светлината се движи заедно с тази среда се получава чрез Айнщайновата формула за събиране на сорости, която в този случай ще бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bv_1%2B

където:

u - резултатната скорост

v1,v2 - двете скорости които се събират, в случая v (скоростта на средата спрямо отправната система) и c/n (скоростта на светлината спрямо средата)

Вече ако между v и c/n има допълнителна зависиост, се замества в тази формула

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, RedShift said:

Aко имаме някаква среда, която се движи през вакум с определена скорост  V = c (1 - 1/n)  и тази среда има голям индекс на рефракция n (светлината се движи в нея със скорост c/n << с ) докато светлината минава през средата (която е в движение V) ще наблюдаваме c/n + V = c, като крайна скорост на светлината в тази среда или просто c/n?

С други думи питам дали крайната скоростта на светлината в среда = скоростта на светлината в средата (когато тя е в покой спрямо наблюдател) + скоростта на средата (когато тя е в движение спрямо наблюдател)?

Въпросът ти няма еднозначен отговор.

Ти дефакто питаш дали се наблюдава пълно увличане на светлината от материална оптическа среда която се движи
спрямо страничен наблюдател. Ако имаше такова увличане, то скоростта на светлината спрямо този наблюдател
наистина би била V = c/n ± v, където c/n е скоростта на светлината вътре в средата, а v е скоростта на самата среда
спрямо наблюдателя.

Във физиката няма експеримент, който недвусмислено потвърждава пълно увличане на светлината от средата.
Известният опит на Иполит Физо от 1851г показва частично увличане на светлината от течаща вода, а не пълно.
Прецизността на този опит, обаче, е много съмнителна.

Известният ефект на Саняк също показава частично увличане. Оптическите жироскопи, които се базират на този
ефект, представляват намотки от оптични влъкна, в които се движи светлината. Ако оптичните влакна увличаха
напълно светлината, то ефект на Саняк въобще нямаше да се наблюдава. Значи този ефект също показва, че няма
пълно увличане на светлината от материална оптическа среда.

В същото време известният опит на Майкелсон и Морли от 1887г е свидетелство за пълно увличане на светлината
от Земята. На какъв принцип работи това увличане, обаче, не е ясно. Факт е, че имаме пълно увличане, но не се
знае дали земната атмосфера е тази, която увлича светлината, или пък е нещо друго.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, gmladenov said:

Във физиката няма експеримент, който недвусмислено потвърждава пълно увличане на светлината от средата.
Известният опит на Иполит Физо от 1851г показва частично увличане на светлината от течаща вода, а не пълно.
Прецизността на този опит, обаче, е много съмнителна.

Известният ефект на Саняк също показава частично увличане. Оптическите жироскопи, които се базират на този
ефект, представляват намотки от оптични влъкна, в които се движи светлината. Ако оптичните влакна увличаха
напълно светлината, то ефект на Саняк въобще нямаше да се наблюдава. Значи този ефект също показва, че няма
пълно увличане на светлината от материална оптическа среда.

В същото време известният опит на Майкелсон и Морли от 1887г е свидетелство за пълно увличане на светлината
от Земята. На какъв принцип работи това увличане, обаче, не е ясно. Факт е, че имаме пълно увличане, но не се
знае дали земната атмосфера е тази, която увлича светлината, или пък е нещо друго.

Има частично увличане на светлината - прав си, от линка - опита на Физо.

Но обяснението са го дали Лоренц-Фитцджералд - неподвижна среда (етер*) и скъсяване на телата по посока относителна скорост.

"Тълкуването на Лоренц Основни статии: Теория за етера на Лоренц и История на трансформациите на Лоренц През 1892 г. Хендрик Лоренц предлага модификация на модела на Френел, при който етерът е напълно неподвижен. Той успява да изведе коефициента на плъзгане на Френел като резултат от взаимодействието между движещата се вода с неразкъсан етер. използвайки спомагателна времева променлива, която той нарече местно време: t ′ = t − v x c 2 . t^{\prime}=t-\frac{vx}{c^{2}} \ . През 1895 г. Лоренц обяснява по-общо коефициента на Френел въз основа на концепцията за местно време. Въпреки това, теорията на Лоренц има същия основен проблем като този на Френел: стационарен етер противоречи на експеримента Майкелсън-Морли. Така че през 1892 г. Лоренц предложи движещите се тела да се свиват в посоката на движение (хипотеза за свиването на Фицджералд-Лоренц, тъй като Джордж Фицджералд вече беше стигнал до това заключение през 1889 г.). Уравненията, които той използва, за да опише тези ефекти, са доразвити от него до 1904 г. Сега те се наричат трансформации на Лоренц в негова чест и са идентични по форма с уравненията, които Айнщайн по-късно извежда от първите принципи. За разлика от уравненията на Айнщайн обаче, трансформациите на Лоренц са строго ad hoc, като единственото им оправдание е, че изглежда работят [S 9][S 10]: 27–30"

(горното е машинен превод)

(по хипотезата - Просто, не е било известно по какъв начин светлината "минава" през оптична среда, без фотоните да движат (увличат) частиците на етер*. Падащите фотони се поглъщат от обвивките на структури от частиците на веществото (стъклото има едни структури, водата - други) и се пренасят по тези структури така, че в скоростта на преноса участва и "бавната" скорост на структурите (непрестанно се образуват в "новата" подложка, затова се забавят.) Така изборът на честоти на пренос става автоматично от отделните групови структури именно поради непрестанното им образуване. Но - това "разделя" груповата и фазовата скорост по бързина, груповата става (действа) като по-бавна. Така, това може да се тълкува като "поглъщане" на част бързината на светлината (частично поглъщане за стария етер), а фазовата скорост - като "скъсяване" на структурите по посока пренос, щото докато "не пристигне" груповата при фазовата - няма цялостност на структурите и съответно, пренос.)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, scaner said:

v1,v2 - двете скорости които се събират, в случая v (скоростта на средата спрямо отправната система) и c/n (скоростта на светлината спрямо средата)

Сканер, все едно ли е дали ще кажем "скоростта на светлината спрямо средата" или "скоростта на светлината през средата", или "скоростта на светлината във средата"?:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, gmladenov said:

В същото време известният опит на Майкелсон и Морли от 1887г е свидетелство за пълно увличане на светлината
от Земята
.

Май е точно обратното - т.е. не е регистрирано абсолютно никакво увличане на светлината от Земята.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, gmladenov said:

Във физиката няма експеримент, който недвусмислено потвърждава пълно увличане на светлината от средата.
Известният опит на Иполит Физо от 1851г показва частично увличане на светлината от течаща вода, а не пълно.
Прецизността на този опит, обаче, е много съмнителна.

Е колко да е тази точност, която е съминителна? 10%, 100%, 200% грешка? Това има значение при съпоставяне на количествата, но в случая имаме безусловен факт - имаме някакво увличане, при тов забележи, изключително малко. Тоест ако се юрнем да разсъждаваме на тема точност и грешка, трябва да пренебрегнем това увличане поради малкостта му. Докато опитът на Майкелсън показва напълно противоположен резултат. И това е трагедията на идеята на етера.

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, все едно ли е дали ще кажем "скоростта на светлината спрямо средата" или "скоростта на светлината през средата", или "скоростта на светлината във средата"?:)

В случая конкретно те са синоними, и указват на движение спрямо някакви малки градивни частици на веществото, приети а неподвижни. Например възлите на кристалната решетка, или молекулите на течността (които за времето за което светлината изминава разстоянието между тех могат да се считат за напълно неподвижни, отправна система). Докато вакуумът не е среда, не разполага с такива съставни части.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, scaner said:

Първо, изразът "движи се през вакуум със определена скорост" няма смисъл, ако не се укаже спрямо кой обект е тази скорост, защото вакуумът не е обект.

Второ, точната скорост с която светлината се движи заедно с тази среда се получава чрез Айнщайновата формула за събиране на сорости, която в този случай ще бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bv_1%2B

където:

u - резултатната скорост

v1,v2 - двете скорости които се събират, в случая v (скоростта на средата спрямо отправната система) и c/n (скоростта на светлината спрямо средата)

Вече ако между v и c/n има допълнителна зависиост, се замества в тази формула

Тази velocity-addition formula ни показва каква ще е крайната стойност, но предполагам, че физически за да стигне до нея светлината ще трябва  да бъде ускорена от движещата се среда при навлизането в нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, RedShift said:

Тази velocity-addition formula ни показва каква ще е крайната стойност, но предполагам, че физически за да стигне до нея светлината ще трябва  да бъде ускорена от движещата се среда при навлизането в нея.

Всъщност ако малко посмяташ с тази формула ще видиш, че светлината всъщност се забавя - ако във вакуум тя се движи със скорост c, то резултатът от споменатата формула ще бъде u < c. Но докато в покой на средата скоростта на светлината в нея е c/n, тъй като и средата се движи, резултатът ще бъде по-голям. Но важна е крайната скорост в средата (независимо подвижна или не) сравнена с тази без нея (вакуум), и той винаги ще спазва по-горното съотношение, указващо забавяне.

Тъй като движението е относително, светлината не изпитва никакви физически последици освен взаимодействието си със средата, което я забавя. Движението на наблюдателя по отношение на средата не оказва физическо въздействие на светлината за да се ускорява или забавя. А точно това е и смисъла на преносната скорост v.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, scaner said:

Всъщност ако малко посмяташ с тази формула ще видиш, че светлината всъщност се забавя - ако във вакуум тя се движи със скорост c, то резултатът от споменатата формула ще бъде u < c.

Да това е ясно. Мисълта ми е, че това взаимодействие между светлината и средата ще отрази негативно на скоростта на светлината, а когато имаме такава промяна (c -> c/n, dv/dt) значи имаме ускорение (негативно).

Редактирано от RedShift
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, RedShift said:

Да това е ясно. Мисълта ми е, че това взаимодействие между светлината и средата ще отрази негативно на скоростта на светлината, а когато имаме такава промяна (c -> c/n, dv/dt) значи имаме ускорение (негативно).

Тук е малко условно да се говори за ускорение. Резултатната скорост е скоростта на интерференчните вълни в резултат взаимодействието на светлината със заредената материя. Всяка  вълна получена при взаимодействието се движи със скоростта c, но средата дава дисперсия на посоката, и резултатът от интерференцията (по принципа на Френел-Хюйгенс) се движи с по-малка скорост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Има частично увличане на светлината - прав си, от линка - опита на Физо.

Но обяснението са го дали Лоренц-Фитцджералд - неподвижна среда (етер*) и скъсяване на телата по посока относителна скорост.

Оригиналният реферат на Лоренц, в който той представя хипотезата за скъсяването на телата,
е озаглавен "Опит за теория на електрическите и оптическите явления в движещи се тела".
Линк на английски: ЦЪК.

Опит за теория ... както самият автор нарича произведението си. Това показва какво доверие е
имал Лоренц в собственото си обяснения за скъсяването на дължините.

За по-голяма яснота, Лоренц е трябвало да озаглави теорията си "Жалък опит за теория ... ". :ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Шпага said:

Май е точно обратното - т.е. не е регистрирано абсолютно никакво увличане на светлината от Земята.

Напротив. Допускането на времето е било, че земята въобще не увлича светлината. Затова очакването е
било опитът на Майкелсон и Морли (ММ) да открие "етърен вятър"; тоест, различна скорост на светлината
в различните посоки. Вместо това, обаче, опитът дава нулев резултат.

Този резултат свидетелства за пълно увличане на светлината. Но тъй като предишни опити уж показват
липса на увличане, увличането е отхвърлено като обяснение на нулевия резултат на ММ.

Ако опитът на ММ беше първият в тази насока, обаче, логичният извод би бил, че земята увлича напълно
светлината със себе си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, gmladenov said:

Напротив. Допускането на времето е било, че земята въобще не увлича светлината. Затова очакването е
било опитът на Майкелсон и Морли (ММ) да открие "етърен вятър"; тоест, различна скорост на светлината
в различните посоки. Вместо това, обаче, опитът дава нулев резултат.

Естествено. Ако етерът има свойствата, определени от предишни експерименти, то на тяхна база може да се даде прогноза какво да се очаква. И това че не се получава очакваното, довежда до криза етерната теория - имаме два експеримента които изявяват несъвместими качества на етера. Това, естествено, е невъзможно.

Преди 37 минути, gmladenov said:

Този резултат свидетелства за пълно увличане на светлината. Но тъй като предишни опити уж показват
липса на увличане, увличането е отхвърлено като обяснение на нулевия резултат на ММ.

Грешка. Резултатът свидетелства единствено, че интерференчната картина не се променя. Тъй като никой не е намирал етер до този момент, най-вероятното свидетелство е, че етер не участва в този експеримент. Следващото, по-малко вероятно свидетелство е, че ако допуснем съществуване на ете,р то той е напълно увлекаем. Което автоматично отпада на база отхвърлящият го резултат на Физо, както и аберацията в светлината на етерната хипотеза.  Не бъркай свидетелството и интерпретацията на база някакво предположение: свидетелството е факт, интерпретацията не е.

Преди 42 минути, gmladenov said:

Ако опитът на ММ беше първият в тази насока, обаче, логичният извод би бил, че земята увлича напълно
светлината със себе си.

Няма никакво значения кой пръв, кой втори - тогава аберацията или опитът на Физо щеше да тегли секирата на идеята за светоносният етер. Материалните обекти не могат едновременно да проявяват взаимоизключващи се качества.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, scaner said:

Е колко да е тази точност, която е съминителна? 10%, 100%, 200% грешка? Това има значение при съпоставяне на количествата, но в случая имаме безусловен факт - имаме някакво увличане, при тов забележи, изключително малко. Тоест ако се юрнем да разсъждаваме на тема точност и грешка, трябва да пренебрегнем това увличане поради малкостта му. Докато опитът на Майкелсън показва напълно противоположен резултат. И това е трагедията на идеята на етера.

Прецизността на опита на Физо е проблем, защото не може да сме сигурни какво точно показва този опит.
Дали наистина иамме само частично увличане на светлината от течаща вода ... или може би имаме пълно
увличане, но заради прецизността на опита не можем да кажем със сигурност.

Във всеки случай е факт, че резултатите от различните опити си протоворечат един на друг. Да кажем, че
опитът на Физо показва частично увличане. Това противоречи на резултатът от опита на ММ, който показва
пълно увличане.

Вместо да се чудим, обаче, кой опит е "верен" и кой не е, умното нещо е да се приеме, че в едни случаи
светлината се увлича напълно, а в други - само частично. Въпросът е защо.

Етърната теория и СТО приемат само едното за вярно: че няма увличане на светлината. Работата е там,
че имаме примери и за пълно увличане.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

... имаме два експеримента които изявяват несъвместими качества на етера. Това, естествено, е невъзможно.

Точно така. Въпросът е какво правим с тази информация. Виж ми предния постинг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, gmladenov said:

Прецизността на опита на Физо е проблем, защото не може да сме сигурни какво точно показва този опит.
Дали наистина иамме само частично увличане на светлината от течаща вода ... или може би имаме пълно
увличане, но заради прецизността на опита не можем да кажем със сигурност.

Е как да не сме сигурни? Този опит показва много слабо увличане, което с добра точчност можем да приемем и за липсващо, ако се забатачим с точностите. В никакъв случай не показва и идея за пълно увличане, нито близко до пълното (точността на опита се оценява на до 5%, и 200% да я сложиш, това е три пъти измереното като грешка, на светлинни години е от пълно увличане). Съвсем отличми ситуации, липсва всякаква несигурност в оценката.  Ако имахме пълно увличане, резултатът би бил противоположен на наличният.

Нали не искаш да работиш с числа - оценявай тогава резултатът с категориите има/няма. Има ли частично увличане? Има нещо, но можем да кажем с добро приближение че няма никакво увличане. Как това може да се превърне в "съмнително" пълно увличане? Честните хора не си затварят така очите.

Преди 23 минути, gmladenov said:

Във всеки случай е факт, че резултатите от различните опити си протоворечат един на друг. Да кажем, че
опитът на Физо показва частично увличане. Това противоречи на резултатът от опита на ММ, който показва
пълно увличане.

Грешка. Интерпретациите на резултатите на основа етера си противоречат един на друг Докато интерпретациите на същите резултати на основа СТО не си противоречат, всички те подкрепят теорията. Извод - идеята на база която се получават противоречиви интерпретации не е коректна. Проста логика.

 

Преди 26 минути, gmladenov said:

Вместо да се чудим, обаче, кой опит е "верен" и кой не е, умното нещо е да се приеме, че в едни случаи
светлината се увлича напълно, а в други - само частично. Въпросът е защо.

Не можеш така произволно да приемаш, защото етерът е носител на светлината за всички. От същият източник, с който мериш с интерферометър на Майкелсън, можеш да вземеш светлина и да провеждаш и опита на Физо. Ако има етер и той се увлича напълно/частично/или не, това трябва да се прояви и при двата експеримента по еднакъв начин, чрез носената светлина. Светлината не знае какви свойства на етерът се измерват чрез нея.

Преди 28 минути, gmladenov said:

Етърната теория и СТО приемат само едното за вярно: че няма увличане на светлината. Работата е там,
че имаме примери и за пълно увличане.

Пак грешка. Увличането е интерпретация само за етерната теория, и не е елемент от СТО, няма как двете теории да се изказват за него и да сравняваш резултатите им. Верното е: само една от двете теории е вярна, защото следствията им нямат база за сравнение. А е вярна тази, чиито следствия не влизат в противоречие с всички налични експерименти. Пак проста логика, няма мърдане :)  По тази причина идеята за етера е мъртвородена хипотеза.

В науката се раззглеждат целият ансамбъл експерименти, а не само един конкретен.

Преди 27 минути, gmladenov said:

Точно така. Въпросът е какво правим с тази информация. Виж ми предния постинг.

Няма въпроси тук. Избираме теорията, която обяснява непротиворечиво резултатите от максимален брой експерименти. Принудени сме и не можем да се откажем :)Виж ми горният коментар.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, scaner said:
 
Цитирай

 

  On 5.12.2022 г. at 8:18, Шпага said:

Сканер, все едно ли е дали ще кажем "скоростта на светлината спрямо средата" или "скоростта на светлината през средата", или "скоростта на светлината във средата"?:)

 

 

В случая конкретно те са синоними, и указват на движение спрямо някакви малки градивни частици на веществото, приети а неподвижни. Например възлите на кристалната решетка, или молекулите на течността (които за времето за което светлината изминава разстоянието между тех могат да се считат за напълно неподвижни, отправна система). Докато вакуумът не е среда, не разполага с такива съставни части.

А в случаите, когато НЕ са синоними?🙄 Възможно ли е скоростта на светлината в някаква среда - например газова - да е различна във всеки от трите варианта? Имам предвид вариантите "спрямо", "през" и "във" тази среда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

А в случаите, когато НЕ са синоними?🙄 Възможно ли е скоростта на светлината в някаква среда - например газова - да е различна във всеки от трите варианта? Имам предвид вариантите "спрямо", "през" и "във" тази среда.

Когато визираме величината "скорост", тези термини са синоними. Когато тази величина липсва от разказа - може да не са синоними :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, scaner said:

Тук е малко условно да се говори за ускорение. Резултатната скорост е скоростта на интерференчните вълни в резултат взаимодействието на светлината със заредената материя. Всяка  вълна получена при взаимодействието се движи със скоростта c, но средата дава дисперсия на посоката, и резултатът от интерференцията (по принципа на Френел-Хюйгенс) се движи с по-малка скорост.

В крайна сметка има ли обяснение, защо скоростта на светлината е константа за всички ОС или просто е прието като факт и принцип в СТО? Защо не е скоростта на котката :D. Някой би казал "защото светлината не се движи с тази скорост", но това ще намекне, че не стойността е важна, а обекта и ще трябва да попитаме, защо тогава светлината се движи с тази скорост и някой може да каже "щото няма маса" (примерно) и тн.

Редактирано от RedShift
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, RedShift said:

В крайна сметка има ли обяснение, защо скоростта на светлината е константа за всички ОС или просто е прието като факт и принцип в СТО? Защо не е скоростта на котката :D. Някой би казал "защото светлината не се движи с тази скорост", но това ще намекне, че не стойността е важна, а обекта и ще трябва да попитаме, защо тогава светлината се движи с тази скорост и някой може да каже "щото няма маса" (примерно) и тн.

В съвременната интерпретация на СТО константността на скоростта на светлината е следствие на по-общ постулат, от който пряко и очевидно следва всичко останало. Скоростта на светлината е параметър в геометрията на пространство-времето, свойствата на тази геометрия се определят от този параметър. Ако постулираме метриката на нашето псевдоевклидово пространство като

168f218eb9f40ab6136a506a5d8dcf7c639345af

ние получаваме автоматично цялата СТО (трябва ни още и принципът на относителност). Тоест можем да кажем: скоростта на светлината е константа за всички ОС, защото геометрията на нашето пространство-време е такава както по-горе. От тук следва принципът, че движението трябва да е лоренц-инвариантно, както и важни свойства на вакуума, важни и за квантовата механика.

Може например да се разглежда обяснението, че светлината, разпространявайки се във вакуума, създава виртуални двойки позитрон-електрон, с които взаимодейства и това ограничава нейната скорост, за това е крайна. Но ако вакуумът не е лоренц-инвариантен, то тази скорост на светлината няма да е константна, ще зависи от системата на наблюдателя. Тоест имаме по-фундаментални ограничения за това свойство на светлината.

Постулатът с метриката на геометрията е по-конструктивен от голия постулат за скоростта на светлината, макар и да остава постулат. Но от постулати не можем да се отървем, затова и полека лека променяме парадигмата. Винаги съществува въпросът: защо "А"? Появява се обяснението: защото "В" предизвиква "А". Но възниква и въпроса: а защо "В"? И така до безкрай. В момента се намираме някъде в тази верига...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, RedShift said:

В крайна сметка има ли обяснение, защо скоростта на светлината е константа за всички ОС или просто е прието като факт и принцип в СТО?

Това, което Скенер е написал горе, е общоприетата интерпретация на СТО. Началото на
тази интерпретация се поставя от немския физик Херман Минковски, който обединява
времето и пространството в общото пространство-време, както го наричаме сега.

Иначе самата СТО обяснява константността на скороста на светлината с неуспешните
опити да се открие движението на земята спрямо етъра.

Съгласно етърната теория от края на 19-ти век, скоростта на светлината е константа
само в отправната система на етъра. Това е специална/привилигирована отправна система,
която се намира в абсолютен покой. Съответно скоростта на светлината в отправната
система на земята не може да е константа, тъй като земята се движи спрямо етъра.

Както е известно, обаче, редица експерименти на времето установяват, че скоростта на
светлината тук на земята все пак е константа - което автоматично инвалидира етърната
теория. СТО "решава" проблема като постулира, че скоростта на светлината е константа
във всички отправни системи. Така от константност на светлината само в една отправна
система (тази на етъра), се стига до константност на светлината във всички системи.

Физиците на времето не си зададат въпроса "възможно ли е нашите представи за това
как се разпространява светлината да са погрешни". Вместо това те набързо решават, че
Нютоновата физика е грешна и търсят нова физика, коато да обясни защо тук на земята
скоростта на светлината е константа. СТО е олицетворението на тази нова физика.

В крайна сметка физиката няма физическо обяснение защо скоростта на светлината е
константа във всички отправни системи. Имаме констатация на факт, че скоростта на
светлината тук на земята не е такава, каквато се очаква според етърната теория ... но
нямаме обяснение защо това е така. Просто се приема, че "такава е геометриятя на
пространсто-времето".

Обяснението, че земята увлича светлината със себе си, се отхвърля от физиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Иначе самата СТО обяснява константността на скороста на светлината с неуспешните
опити да се открие движението на земята спрямо етъра.

Чакай малко .Това не е обяснение, това е просто констатация. Затова е и постулат. Ако имаше обяснение, намаше да е постулат.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Обяснението, че земята увлича светлината със себе си, се отхвърля от физиката.

И вече споменахме причините за това отхвърляне - защото като обяснение влиза в противоречие с други известни факти. Няма мистерия в тая игра :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дали може да ми препоръчате добро четиво за СТО И ОТО? Аз се занимавам с програмиране, но имам желание да науча качествено двете теории с цялата математика, добре обяснено. Гледам да се уча от интернет (малко се обърквам на моменти, понеже гледам различни източници), но предпочитам по учебник да се водя. Няма значение дали са на български или английски език. В момента чета съвременна физика за математици.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...