феноменът Ulysses в изкуството от Древността до наши дни

[Мълчаливец]

Къде поставя Данте Одисей? В осма яма, където са тези, които са ползвали измама за да навредят и сега са всред огнени вихри. Отделя му много терцини. 

Цитирай

 

„Кога успях да бягам от Цирцея,

коя година задържа ме там,

де близо има град, кой от Енея

отпосле от Гаета бил назван,

от страх от нова някоя затея,

с дружина слаба, с кораб окован

набързо тук тръгнах по морски бездни,

с премеждия и бури в люта бран.

Ни мисъл радостна за син любезни,

ни благочестие към стар баща,

ни обич към жена, която чезне,

оставена в горчива самота,

не победиха жаждата у мене

да видя свят, народи, доблестта,

пороците им, тяхното живене.

Ведно с испанските на Мавра злий

изходих бреговете аз засмени

и всички острови, които мий

това море с вълните си немирни.

С косми веч побелели бяхме ний,

след толкоз мъки, скитанья безспирни,

кога стигнахме теснините тез,

де на света границите най-дирна

положил е безсмъртний Херкулес.

На малката дружина, коя верна

остала бе в добра и в лоша чест,

казах тогава: «С храброст безпримерна

през хиляди стигнахте вий беди

дотук, де тъне слънцето в нощ черна;

на малкото, що ви остават дни,

завидна ще ли отречете слава,

да видите онези йощ земи

зад слънцето, де люд не обитава?

От род сме ний такъв, за кой е срам

бездушно като скот да прозябява:

живот Зевс гръмовержец дал е вам,

за слава и за знанья да ламтите.»

От доблестен одушевени плам,

в часа платна разтвориха момците:

отплувахме към запад по мой знак.

На полюс нов се виждаха звездите,

а тез от наший полюс бяха в мрак.

Пет пъти месеца на небесата

бе вече подновявал светъл зрак,

кога далек яви се в тъмнината

висока планина, каквато аз

не бях виждал. На всички ни душата

от радост озари се в тоя час,

но много скоро в плач се тя обърна;

защото вихър бесен с страшен глас

подигна се внезапно в нощта чърна

и мачта и платна като сломи,

кораба слаби в бездната превърна

и смърт найдохме в морските вълни.“

 

Описва и смърт сред вълните, защото духът на Одисей, това е авантюрата

От род сме ний такъв, за кой е срам
бездушно като скот да прозябява:
живот Зевс гръмовержец дал е вам,
за слава и за знанья да ламтите.

[Мълчаливец]

Благодаря за чудесната тема. Чрез нея се потопих отново в чудото на Омир. 

Да, Одисей е феномен, защото е в началото на европейската приказна традиция. Изобщо, приказките са все за един младеж, който тръгнал по света, бил се с хора и зверове, губил и печелил приятелства, случвали му се възможни и невъзможни случки, женил се или не случвал на жена. Специално нашите приказки поставят финалната точка на женитбата, а Омир разказва още много, много. Той е задал модела, който и до сега преработват в езически, класически, романтически, стоически, християнски, комически, трагически, символически и какъвто щете стил. Страхотен!!!!

[dario]

Одисея, ако беше исторически коректен:

[Евристей]

При мен излиза това :

 

Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос 

Редактирано Петък в 16:34 от Евристей

[Евристей]

Античност (архаика — класика — елинистическа епоха)

Класическата Гърция чете Одисея като основен литературен, образователен и културен текст: поеми на Омир се изпълняват устно и влизат в канона на образованието. Одисей е самоуверен, хитър, многостранен — и това предизвиква и възхищение и критика (в някои антични дискусии хитростта му е съмнителна нравствено). От IV–II в. пр.н.е. александрийските граматици (напр. Зенодот, Аристарх и др.) се занимават систематично с текстовете и коментари; обезпечава се текстуалната традиция. Одисей е „любим“ обект на риторически упражнения и литературни реминисценции в целия гръцки свят. 
Bryn Mawr Classical Review

 Римската епоха и късната античност

Римляните възприемат Омир през латинската традиция (Вергилий, Овидий и др.) — Одисей/Улис (Ulysses) става част от латинския канон чрез референции и алегории. В късната античност Homer остава повод за филологични и етически дебати; също така се използва в образованието. 

 Византия и Гръцкият средновековен свят

Византийската (гръцка) традиция запазва Омир като учебен корпус: Омировите текстове се изучават, коментират и илюстрират в манускрипти; те остават част от образованието (макар и трудни — нуждаят се от паратекстове и коментари). Така образът на Одисей продължава да живее в източната християнска култура и в учебните програми. 

 Западна Европа в ранното Средновековие (прибл. 500–1200)

В Западна Европа (латинската църковна зона) Омир през ранното Средновековие е по-малко достъпен — липсват широки латински версии на Одисеята и текстът не е част от латинската образователна норма. Ранната християнска реакция към „паганските“ поети е сложна: някои църковни автори критикуват езическата митология, но не винаги има пряко, системно „изтриване“ — по-скоро фрагментарно знание и латентно влияние (части от Омировия материал проникват чрез извори, етимологии, алегорични четения и т.н.). В резултат — Одисей в западната средновековна култура е относително маргинален до Ренесанса. 

 Средновековна християнска интерпретация (по-специално: как Църквата "гледа"

Източната (византийска) църква — Омир се чете в светлина на педагогика - не е канонизиран като религиозен текст, но се използва образователно.

Западната латинска църква — в ранното и високото Средновековие дълго време няма широко разпространени латински Омирови текстове; когато повтарящи се мотиви се появяват (напр. в рицарски/романтични цикли), те са преформулирани под християнска морална оптика.
Като пример на „църковно прочитане“ е Дантевият Одисей: в „Ад“ (Песен XXVI) Дантe трансформира Одисей в образ на пресищане и неморална амбиция — това е християнска/моралистична интервенция в класическия герой. Тоест църковният дискурс често реформира Омир чрез християнска етика. 
kud-logos.si

 Арабски и ислямски свят - рецепция и „Хомер като мъдрец“

Класическата гръцка литература достигa до арабския/ислямски свят по сложни пътища (преводи на гръцки към сирийски, после към арабски; а също и като адаптирани материали). В много арабски и персийски контексти „гръко-римски“ поети са пречупвани в образа на „мъдрец“ или „рационален поет“ (Homer the sage) — т.е. Омир и неговите легенди често се приспособяват, смесват с местни предания и алегоризирани прочити. По-късно османската/турска литература също има интерес към Троя/Хомер — напр. султан Мехмед II проявява интерес към Троя още през XV в. (исторически бележки за престиж и класическа идентичност). Заключение: Омировите мотиви циркулират в Изтока, но често в променена, „мъдретска“ или адаптивна форма. 

 Ренесанс (XV–XVI в.) — голямото „възраждане“ на Одисея в Западна Европа

Ренесансът възражда интереса към оригиналните гръцки текстове (чрез  нови преводи и печат). Омир става централна фигура за хуманистично образование; сцените от Одисеята се превръщат в любим визуален и литературен мотив (картини, мебели като cassoni — брачни сандъци с изображения на сцени от Одисея, илюстрации и преводи). Този период променя достъпността, възприемането и политическата/културната употреба на Одисей като модел на хитрост, изкуство и „хуманистично“ знание. 
Cambridge University Press & Assessment

 Ранно-модерна и модерна рецепция (XVII — XIX — XX — XXI)

Одисей продължава да бъде инспирация: епоси, поеми, сценични и визуални интерпретации, а през XIX–XX в. — персонализирани национални пробуждания и литературни преразкази (напр. немалко европейски поети/писатели го използват като архетип). В XX–XXI в. Одисея се чете и като роман за травма, скитащ герой, политическа метафора (съвременни романи, театър, филми и пр.). Съвременни интерпретатори четат епоса през феминистки, постколониални и психоаналитични лещи — виждаме това в преводи и адаптации (напр. „The Penelopiad“, „Circe“, съвременни романи и филми). 
Financial Times

Редактирано Петък в 18:44 от Евристей

[Евристей]

Одисеомания : Кога, как и къде настъпва ? Степен ?

 

 КЛАСИЧЕСКА ГЪРЦИЯ (V–IV в. пр.н.е.) – първата „Омирова треска“

Тук Одисей е образователна норма. Омир се рецитира, учи наизуст, анализира.
В Атина — в школите на софисти и ритори, както и при Платон и Аристотел — Одисей се дискутира като морален пример, политически модел и логически парадокс.
 Едновременно хвален и критикуван — „мъдрец или измамник?“.

 ЕЛИНИСТИЧЕСКА АЛЕКСАНДРИЯ (III–II в. пр.н.е.) — филологична мания

Тук не просто го обичат — анатомизират го.
Александрийските граматици (Зенодот, Аристарх) трескаво правят коментари, редактират варианти, пишат трактати.
Това е времето, когато Одисеята оцелява като текст — официално и при това критически издаден.

 РИМ (I в. пр.н.е. – I сл.н.е.) — политическо възраждане

Римляните обожават хитрия Улисис:

Цицерон го цитира като образ на красноречие,

Сенека — като мъдрец,

Траяновите и Адриановите елити — като идеал на държавник,

Вергилий му прави „огледална“ роля чрез Еней.

 Одисей тук е модел на политическо оцеляване!

 ВИЗАНТИЯ (V–XV в.) – ТИХА, НО УСТОЙЧИВА МАНИЯ

Докато Западът забравя Омир, византийците го преподават!
В манастирските школи Одисей се изучава като част от образованието.
Пишат се словесни упражнения, имитират се сцени от Одисея, съставят се речникови и морални обяснения.

 Византия е мостът, който спасява Одисея за Ренесанса!

 РЕНЕСАНС – НАЙ-ГОЛЯМАТА „ОДИСЕЙОМАНИЯ“ В ИСТОРИЯТА (XIV–XVI в.)

Това е апогеят! Тук полудяват по него истински.

 Италия – Флоренция, Венеция, Мантуа, Рим, Генуа

Илюстровани издания на Омир (1470–1530)

cassoni – брачни сандъци с ренесансови картини на Одисей

дворцови стенописи със Сцила, Циклопа, Кирка, Калипсо, Навзикая, 

преводи на латински, после на народен италиански език

Одисей като пример за учения, за дипломат, за владетел

 ФРАНЦИЯ и АНГЛИЯ (XVI–XVII в.)

театрални пиеси по Одисея

морални трактати: „Ulysses politicus“

появява се идеята: Одисей като модел на яздещо държавника разум.

 Одисей става герой на сцената, на възпитанието, на брака, на политиката.
 Тук е истинската истерия – „Улисов век“!

 XIX–XX в. — Одисей като герой на модерността

романтизмът го обича като вечния скитник

модернизмът (Joyce „Ulysses“!) – като душата на ХХ век

психологията и фройдизмът – „комплекс на Одисей“

екзистенциалистите – „човек между дома и бездната“

 Съвременност – нови мании :

Феминистка Одисея → „The Penelopiad“, „Circe“

Кино и игри → „Troy“, RPG, Assassin’s Creed, сериали

Постколониален прочит → скитникът като образ на хората без дом

Редактирано Петък в 18:49 от Евристей

[dario]

Преди 5 часа, Евристей said:

При мен излиза това :

 

Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос 

Нямам идея защо не излиза, но ето още един линк - https://www.pinterest.com/pin/540150549792960000/